Мъжеството не е самоувереност, а самообладание

Септември 25, 2014 in Беседи

 

- Не зная какъв път да избера: манастир или брак. Какво да правя?

 

- Не съветвам нищо друго, освен усилена молитва и взискателно изследване на своето сърце. Сложи всичко пред себе си и бъди искрен: какво искаш? Но непременно избери едното. Недей да стоиш така. Както казваше отец Арсений (Папачок): „Състоянието на нерешителност е адско състояние.” Избери единия път.

 

Обаче не избирай както и да е. Сложи всички карти на масата искрено и избирай. Какво ще стане тогава? Както се казва в псалома: „Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере” (Пс. 24:12). Кой избира? Човек. От текста е ясно, че човек избира пътя, но човек, който се бои от Господ. Искаш ли да избереш път, който да е угоден Богу? Избирай!

 

Добре, ти си го избрал. Бог ще ти даде закон на този път, ще ти постави някои знаци, защото ти си се клел, че това е пътят, който Бог е пожелал за теб. Даже и да не е така, това не е важно. След като си го избрал, Бог го приема и те приветства, като че ли това е точно този път, Който Той е предназначил за тебе. Върви по този път и спазвай следните условия: бой се от Бога и работи за Него, тогава по какъвто и път да тръгнеш, Той ще го изправи и ще те отведе точно там, където трябва.

 

- Аз искам да се оженя, но няма за кого. Какво да правя?

 

- Моли се и Бог ще ти изпрати човек. Не е възможно Той да не направи това.

 

- Как мога да победя страстта на блудството?

 

- Светите отци казват: „Колкото и да си свят, ти не можеш да победиш тази страст освен с бягство.” Нека никой никога да не се самозалъгва, че може да устои пред тази страст и да победи. Никога, никога, какъвто и светец да е. Така разбираме, че трябва да избягваме поводите към греха, надявайки се, че можем да устоим. Ние не можем да стоим лице в лице с поводите към блуда и да се борим, измамвайки се и да си казваме: „Това е нищо. Аз мога да се справя с това влечение, то няма да ме доведе до нищо…”

 

Мъжеството не е глупаво умуване, не е самоувереност, а самообладание. Ние се борим с причините, съблазните, които се надигат в нас, с желанията, които искат да вземат връх над нашето сърце. Но когато виждаме, че мястото, обстоятелствата, в които се намираме, дават повод към грях, тогава мъжеството се състои именно в това, да бягаме, подобно да праведния Йосиф, който оставил дори своята дреха.

 

Вторият много важен момент е, че трябва да се научим, при това бързо, да ненавиждаме греха с всички сили. Както е казано в псалома: „С пълна омраза ги мразя” (Пс.138:22). Ако ти не възненавидиш греха, той няма да те остави, ще се прилепва към теб като лепка. Така че бягай от него и го ненавиждай, колкото можеш.

 

След това прибягвай към помощта на Бога и особено на св. Богородица. Това е много важно. Не към помощта на друг, а на Майката Божия. Спомнете си Мария Египетска. Както знаем от житието й, тя не могла да влезе в църквата, когато поискала. След като три пъти подред не могла да влезе в храма, разбрала, че състоянието й съвършено не съответства на състоянието, което следва да има, за да влезе и се поклони на Кръста Христов. Какво направила тя тогава? Това е изключително. Обърнала се към Божията Майка. Тя, най-разпуснатата, отишла при Най-Чистата!

 

Защо ви казвам това? Когато при вас се появи изкушение от подобен род в ума, душата, тялото, първото, което трябва да направите, е да бягате към Майката Божия. Само тя може да ви помогне мигновено. Бесовете бягат от Нея, като не знам от какво.

 

Само Богородица наистина знае, какво е висотата на девството. Затова само тя може да ви помогне в тази борба. Когато имате такива изкушения, бягайте към нея. Както казвахме в армията: „Бегом марш!” Това означава повече от 370 стъпки в минута! Ех, да ви видя да бягате така!

 

- Трябва ли да отидем при духовника?

 

- Разбира се, трябва да се освободите от този грях при духовника. А какво да се прави, ако не попаднете на духовник? Попитали авва Пимен Велики: „Колко дълго грехът има власт над човека?” Той отвърнал: „Когато човек каже: “Съгреших, прости ми!”, грехът престава да властва над него.”

 

Тук има една разлика, за която трябва да знаете, защото ще ви е нужно. Едно е властта, която грехът има над тебе, а друго – присъствието на греха в теб. По думите на св. Пимен Велики, когато застанеш пред Бога и уточниш своята позиция и кажеш: „Господи, съгреших, нужен Си ми. Аз съгреших, прости ме!” от този момент грехът е загубил браздите, по които те е управлявал. Но не е изчезнал от тебе. Той ще изчезне тогава, когато отидеш на изповед и го откриеш. Но докато не си сторил това, ти се нуждаеш от този момент на изясняване на своята позиция пред Божието лице, от момента на трезвение и полагане отново на благо начало, в това отново да започнеш от нула: „Аз сгреших, но каквото станало, станало, давай да започваме отначало.”

 

- Какво означава да имаме мъжество? Как да го придобием?

 

- Само в отношенията си с Бога. Веднъж един старец бил попитан как да се придобие смирение и той отвърнал: „Пребивавай със смирен, живей редом до смирен.” Знайте, тези основни добродетели – смирение, любов, мъжество са много заразителни, защото идват от горе надолу, идват от Бога. Бъдете с тези, които имат тези качества и ще се „заразите” от тях. Иначе не става.

 

- Ние сме много разсеяни. Как да се съберем? Започваме нещо и не го довеждаме до края. Какво можем да направим?

 

-Св. Иоан Златоуст казва: „Ти никога няма да можеш да извършиш делото с необходимата сила и ревност, ако преди това не си убеден, че това е полезно за теб.” На първо място изследвайте себе си, бъдете много внимателни, съвършено уверени за какво правите това нещо, за какво ви е нужно, след това се захващайте и го вършете. Така можете да се съберете, когато сте по-внимателни; разсеяността означава отсъствие, означава, че ти не живееш.

 

- Къде е границата между това, трезвено да виждаш своите грехове, подобно на съдия, и да падаш в отчаяние поради тях?

 

- Границата е „прости ми!”. „Прости ми!” е като курсор: поставяш го или в началото или в края. Ако малко го отклониш, ето, отчаянието е готово. Когато започнеш да виждаш своите грехове, ако кажеш: „Прости ми!”, то за отчаянието вече не остава място.

 

- Искам да обичам ближния, но често забелязвам, че завиждам на тези, които са с мен. Защо?

 

- Защото ние още не сме вкусили от истинската любов, истинското смирение. Искаш да обичаш ближния? Докато ти не поискаш да възлюбиш ближния си така, както ни е заповядано, така, сякаш от това зависи твоят живот, няма да ти повярвам, че искаш да обичаш ближния. Когато искаш да направиш това, тогава се стараеш, молиш се, не си намираш място, докато Бог не ти даде отговор, докато не ти помогне да направиш това.

 

Когато започнеш толкова да безпокоиш Бога поради този проблем, тогава ще се случи същото, както в притчата за вдовицата и неправедния съдия: Той ще ти даде нужното, за да не идваш постоянно и да Го притесняваш (Лк. 18:1-8).

 

Искаш да обичаш ближния? Моли се за него и тогава ще видиш. Не преставай да се молиш за него, докато не се разреши проблемът.

 

- Ние винаги бързаме, не ни стига времето за молитва. Какво да правим?

 

- Митрополит Антоний Сурожки казва: „Така се молете, като че ли от това зависи цялата вечност с Христа”. Имаш само десет минути за молитва, защото трябва да отидеш на училище? Настрой си будилника, погрижи се от рано за това. И тези десет минути стой спокойно пред Христос, като че ли си във вечността. За разлика от това време, което ще се съкрати и въобще ще изчезне, ние винаги имаме вечността.

 

Прекарвайте своята вечност с Христос. Започвайте отсега да правите това, за да не се окаже после, че ще ви се наложи да я прекарате с някой чужд. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Доколкото виждаме Христос в този живот, толкова ще Го виждаме и в другия.” Да не се случи така, че въобще да не Го видим в този живот.

 

източник: православие ру

 

 

 

 

 

 

Животът не е печален, той е прекрасен!

Август 12, 2014 in Беседи, Начална страница

Протосингел Хризостом (Чучу) се подвизава в румънския манастир Путна, който с право се нарича румънския Йерусалим и където от цялата страна се стичат хора за духовно обгрижване и съвет. В тази беседа отецът разказва за любовта и влюбването, създаването и съхраняването на семейство, дава съвети на тези, които се борят с блудната страст.

 

- Отче, какво ще кажете за отношенията между  ума и сърцето? Кой от тях трябва да ръководи?

 

- Аз имам приятел, който работеше в службата за защита и безопасност и беше в състава на охраната на няколко румънски президента. Попитах го: „Какво правите, когато президентът се отклонява от планирания маршрут?” Той отговори, че това се случва толкова често, че не им остава да направят нищо, не го спират. Но когато това се случи, те стават бдителни, предупреждават всички, и в момента, когато видят опасност – например някой изкарва някакъв предмет или иска да хвърли нещо -  те се хвърлят към президента и го водят до място, което считат за безопасно. Тогава той нищо не може да им каже, той вече не е президент в тази минута.

 

Примерно така стоят нещата и с ума и сърцето: сърцето е президент, а умът телохранител. Сърцето ни ръководи, защото Спасителят казва, че сърцето е нашето съкровище и Царството Божие се вселява в него (Лк. 6:45; 17:21). То ни ръководи, направлява живота ни, наставя ни. То също е двигателят, който ни дава усърдие и мъжество да се предвижваме напред. Но умът трябва да е на стража. В момента, когато сърцето се отклонява от пътя и се оказва в опасност, ролите се сменят: умът взема върху си ръководството, а сърцето трябва да се подчини. А не обратното! Затова е нужно да се научите да изследвате своето сърце и да го познавате, да изучите неговите доводи. Иначе живота ни ще стане сух и печален. А животът не е печален, той е прекрасен!

 

- Любовта и влюбеността едно и също ли са?

 

- Когато се учих във военното училище, имахме преподавател, офицер, който ни преподаваше психопедагогика. В един момент той ни постави такъв въпрос: „Как мислите, какво се случва при влюбването? Аз ще ви обясня как стоят нещата!” И започна да обяснява. Докато ни обясняваше, ние започнахме да се съгласяваме, но накрая го намразихме, защото той опроверга всичко прекрасно и възвишено в любовта. Той казваше: „Процесът на влюбването е математически процес. Ти се срещаш с девойка и предизвикваш в нея определени чувства. Изкуството се състои в това, да знаеш, кое именно предизвиква в нея по-силно или по-слабо чувство. Ако ти се отдаде да предизвикаш в нея някои последователни чувства, то момичето ще разбере изведнъж, че е влюбена в теб, че вече не може без теб.”

 

Трябваше ми много време, за да разбера къде бърка той. Това не е истинска любов. Това е химически, психологичен процес, наречете го както искате. Във всеки случай той е телесен и нищо повече. Ти чувстваш, че се нуждаеш от някой, защото той е направил нещо определено за теб.

 

Телесният процес на влюбеност не може да направи първата крачка, да премине първия тест, който е доверието. Трябва да се престъпи прага на доверието, който много трудно се престъпва, защото е нужно да се откажеш от това, да очакваш нещо в замяна.

 

Ако някой ти позволява да го обичаш – това е голямо чудо. Лови този миг, не го изпускай, старай се да обичаш колкото може повече, и сърцето само ще намери път към другото сърце. Това вече не е никакъв химичен процес, механичен, математически и даже метафизически – това е Божествен процес: сърцето намира път към другото сърце.

 

- Как да разбера действително ли обичам този, с когото съм?

 

- Един отец отговори така на подобен въпрос: „Андрей, ти искаш да разбереш, какво да направиш, за да възлюбиш Мария?”, „Да!” , „Ти не искаш да превърнеш Мария в своя играчка?”, „Не!”, „Добре! Ако ти непременно искаш да узнаеш това, ще ти кажа така: ако искаш да възлюбиш Мария, прави това, което тя каже!” Как искаш да покажеш на девойката, че я обичаш, ако отначало не й покажеш, че за теб тя е важна, ако не й покажеш че й се доверяваш?

 

- Как да разбера, дали тази жена, с която съм сега е точно за мен? Как да се държа, какви чувства да имам към нея?

 

- Този практически, конкретен съвет, който мога да ви дам е следния: когато имате любовен порив към някого, не бързайте да го проявявате. Не се хващайте за телефона, не пускайте съобщения по електронната поща; подръжте този порив малко в сърцето си, за да съзрее, поносете този човек, този помисъл и вижте, какво ще стане. От него няма да остане почти нищо, защото ще изчезнат маса ненужни примеси.

 

В любовният порив има, да ги назовем така, много съставки, повече ли по-малко плътски, повече или по-малко психологични, повече или по-малко духовни. Те са силно примесени помежду си и са крайно заплетени и се стараят да те превземат насила. Предоставете възможност на сърцето си да избира, да направи разликата; дайте на сърцето да покаже своята сила на различаването – то обладава огромна сила, дайте му да я прояви!

 

По този начин ще обогатите сърцето си, и ще срещнете този човек там (в сърцето си). Именно там, в сърцето, за кратко време ще видите, каква е ситуацията на вашите отношения с този човек. Скоро ще си кажете: „Не, не си струва.” Или обратното, ако чувството нараства и просто прелива, тогава, дори да сте светец, все едно, вие не можете да устоите.

 

Обаче оставете на сърцето да реши това, защото там, ти оставаш насаме със своето аз, тогава сърцето се превръща в огнена пещ, която не търпи никаква излишна примес. Там се осъществява отношение на най-висше, в същото време на най-дълбинно ниво, започвайки с моментните неща, чувстваш дори тези потребности на другия, до тънки, духовни неща.

 

Постъпвайки така, вие също ще разберете, коя любов е истинска.  Ако ви се отдаде в своята съкровена, много лична молитва, да се помолите за някого, то този човек е важен за вас, за вашето сърце.

 

- Как да изследваме своето сърце?

 

- Това не е много трудно. Застанете на молитва, пред лицето Божие, без да правите нищо повече. Не трябва да казвате Иисусовата молитва, да четете молебни, акатисти, нищо. Седнете в креслото, на кревата, на стола, където вие повече се чувствате самите себе си, и останете така, без да правите нищо, но бидейки напълно уверени в присъствието на Бога. Останете такива каквито сте пред Божието лице. Ако искате да правите нещо – правете, важното е, да се намирате пред Божието лице. Прекарайте така, сами със себе си колкото може повече време и сърцето само ще започне да беседва с вас, да говори, да пита, да показва.

 

- Какво да правим с младежи, които искат да съжителстват с нас преди брака? Това правилно ли е?

 

- Отговорът е очевиден. Съжителството, ако се отстраним от това, че е тежък грях, предлага само някакъв сурогат на отношения. Удовлетворявайки плътската похот, ние заставяме душата да се подчини на тялото, подобно на робиня, дава на душата ролята на някакъв ненужен аксесоар. За каква любов, за какви отношения може да става дума тук? Не се задоволявайте с първото срещнато нещо, особено вие, момичета. Не се отказвайте от своето достойнство, не се потъпквайте сами. Вие сте много повече от всичко това.

 

- Можем ли да променим нещо в любимия си човек?

 

-Не. Казвам не, защото ние обикновено желаем само външни изменения, а това е крайно вредно в отношенията, защото ни заставя да забравим напълно за Божия образ в другия, за това „нещо”, което го прави особен. Ако ние го обичаме, даже няма да се опитваме да променим нещо в него. Митрополит Антоний Сурожки казва: „Любовта не е сляпа, а се характеризира именно с това – с прозрачност, със виждане; тя вижда всичко, особено недостатъците”.

 

Любовта вижда всичко, но се държи точно като ценител на икони, който е намерил много стара и силно повредена икона. Той умее, въпреки повредите и дефектите, да види изначалния образ на тази икона. Зад лошото, той вижда доброто и не само го вижда, но е готов и живота си да положи за да реставрира тази икона.

 

Често при мен идват женени хора с проблеми, които се обиждат помежду си, до там че вече няма накъде,  упрекват се: тя – че той е много груб и и се присмива, той – че тя не слуша и твърде много приказва и т. н. Когато се успокоят аз ги питам: „Когато се жени за нея, не ти ли се струваше, че тя е такава и такава?” „Да!” „Защо тогава я взе? За да я възпитаваш или да я обичаш? Ти я взе, защото беше единственият, който можеше да види зад всичките й недостатъци този вътрешен образ, това прекрасно в нея, който никой друг не вижда! Ти си я взел такава, каквато е, не заради нещо друго. Защото такава каквато е, тя е най-прекрасна. Най-прекрасна за теб, разбира се, защото ти си могъл да видиш това в нея.”

 

Не вземаш някого за да го възпитаваш, а за да го обичаш такъв, какъвто е.

 

Все пак има едно направление, едно-единствено, в което не само може да се променя човека, но ти просто си задължен да го направиш по силата на същата любов. Става дума за словата на ап. Павел, който казва: “невярващ мъж се освещава от вярваща жена” и обратното. Тоест, ако изменението има място, то нека  бъде в посока на нашето освещаване. А всичко останало ще се нареди от само себе си…

 

превод от руски

източник: православие ру