Не само щастието на мъжа зависи от неговата жена, но и развитието и израстването на неговия характер. Добрата жена – това е благословение на Небето. Най-добрият дар за мъжа, негов ангел и извор на неизчислими блага: нейният глас за него – най-сладката музика, нейната усмивка освещава неговия ден, нейната целувка – страж на неговата вярност, нейните ръце – балсам за неговото здраве и целия живот, нейното трудолюбие – залог за неговото благосъстояние, нейната икономичност – неговия най-надежден управител, нейните уста – най-добрия негов съветник, нейната гръд – най-меката възглавница, на която той забравя всички грижи, а нейните молитви – негов адвокат пред Господа.

***

Вярната жена не е нужно нито да бъде мечта на поета, нито красива картинка, нито ефирно създание, до което е страшно да се докоснеш, а трябва да бъде здрава, силна, практична, трудолюбива жена, способна да изпълнява всички семейни задължения и да се откроява при все това с такава красота, която дава на душата висока благородна цел.

***

Първото изискване към жената се явява верността, верността в най-широкия и смисъл. Сърцето на нейния мъж трябва да й се доверява без резерви. Абсолютното доверие – това е основа за вярната любов. Сянката на съмнение разрушава хармонията на семейния живот. Вярната жена със своя характер и поведение доказва, че е достойна за доверието на мъжа. Той е уверен в нейната любов, той знае, че нейното сърце му е неизменно предано. Той знае, че тя искрено поддържа неговите интереси. Много е важно, че мъжът може да довери на своята вярна жена воденето на своите домашни дела, знаейки, че всичко ще бъде наред. Прахосничеството и екстравагантността при жените са разрушили щастието на много семейни двойки.

***

Всяка вярна жена е проникната от интересите на своя мъж. Когато му е тежко, тя се старае да го ободри със своето съчувствие и проявявайки своята любов. Тя с ентусиазъм поддържа всички негови планове. Тя не е в негова тежест. Тя е сила в неговото сърце, която му помага да прави всичко по-добре. Не всички жени са благословение за своите мъже. Понякога жените се сравняват с пълзящо растение, обвиващо могъщ дъб – своя мъж.
 
Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден, по-значителен, обръщайки неговото могъщество със своята любов към възвишени цели. Като доверчива, любяща, тя го прегръща, пробужда в него най-благородните и богати черти на неговата натура. Тя поощрява в него мъжеството и отговорността. Тя прави животът му прекрасен, смекчавайки резките и груби негови привички, ако има такива.
 

 
Но има и такива жени, подобни на растения-паразити. Обвивайки се, те не правят нищо. Те не протягат ръка за помощ. Те се излежават на дивана, разхождат се по улицата, мечтаят над сантиментални романи и сплетничат по гостита. Те са абсолютно безполезни и бидейки такива, стават бреме за най-нежната любов. Вместо да направят живота на мъжа силен, богат, щастлив, те само пречат на неговите успехи. Резултатът за тях самите също се оказва плачевен. Вярната жена се прилепва и обвива своя мъж, но също и помага, и вдъхновява. Нейният мъж във всички сфери на своя живот чувства как му помага нейната любов. Добрата жена е пазителка на семейното огнище.

***

Някои жени мислят само за романтичните идеали, а пренебрегват ежедневните свои задължения и не укрепват с това своето семейно щастие. Често се случва да загива най-нежната любов, а причината е безпорядъка, небрежността, лошо воденото домашно домакинство.

***

Жената е надарена с дар на съчувствие, деликатност, умение да вдъхновява. Това я прави като посланица на Христа с мисия да облекчава човешките страдания и мъка.

***

За всяка жена най-главното задължение – това е устройването и ръководенето на своя дом. Тя трябва да е великодушна и добросърдечна. Жената, чието сърце не се трогва, гледайки мъката, която не се стреми да помогне, когато и е по силите, е лишена от едно от най-главните нейни качества, които съставят основата на женското и естество. Истинската жена дели с мъжа си теготите на неговите грижи. Каквото и да се е случило с мъжа й през деня, когато той влиза в своя дом, би следвало да попадне в атмосфера на любов. Другите му приятели могат да му изменят, но предаността на жената трябва да бъде неизменна. Когато настъпва мрак и несгодите засипват мъжа, преданите очи на жената гледат в него като звезди на надеждата, сияещи в тъмнината. Когато той е съкрушен, нейната усмивка му помага отново да намери сила, както слънчевия лъч помага да се разтвори поникналия цвят.

Близки теми:

Бракът е търпение и любов Градината на сърцето – II част Старецът Порфирий – За брачния живот Семейните задължения На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб

Без благословението на Бога, без Неговото освещение на брака, всички поздравления и добри пожелания на приятелите ще бъдат празни звуци. Без Неговото ежедневно благословение на семейния живот даже и най-нежната истинска любов няма да съумее да даде всичко, което е нужно на жадуващото сърце. Без благословението на Небето цялата красота, радост, ценност на семейния живот може да бъде във всеки момент разрушена.

***

В устройването на дома е длъжен да участва всеки член от семейството и най-пълното семейно щастие може да бъде достигнато, когато всички честно изпълняват своите задължения.

***

Една дума обхваща всичко – това е думата ЛЮБОВ. В думата ”любов” се съдържа цял том мисли за живота и за дълга и когато ние прилежно и внимателно я изучаваме, всяка от тези мисли се показва ясно и отчетливо.

***

Още една тайна за щастието – това е ВНИМАНИЕТО един към друг. Мъжът и жената са длъжни постоянно да оказват един на друг знаци на най-нежно внимание и любов. Щастието на живота се състои от отделните минути, от малките, бързо забравящи се удоволствия, от целувка, усмивка, добър поглед, сърдечен комплимент и безчислени малки, но добри мисли и искрени чувства.На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб.

***

Когато увехне красотата на лицето, потъмнее блясъка на очите, а със старостта идват и бръчките или оставят своите следи болестите, скърбите, грижите, любовта на верния мъж също трябва да остава дълбока и искрена, както и по-рано. Няма на земята мярка, която да е способна да измери любовта на Христос към Неговата Църква и нито един смъртен не може да обича с такава дълбочина, но въпреки това всеки мъж е длъжен да направи това в такава степен, в каквато тази любов може да се повтори на земята. Нито една жертва не трябва да му се струва по-голяма от неговата обич към любимата.

***

В обичта е нужна особена деликатност. Можеш да бъдеш искрен и предан, и въпреки това в думите и постъпките да не ти достига тази нежност, която така покорява сърцето. Ето съвет: не демонстрирайте лошо настроение и наранени чувства, не говорете гневно, не постъпвайте глуповато. Нито една жена на света няма така да се притесни от резките или необмислени думи, излезли от вашата уста, както вашата собствена жена. И най-много от всичко на света се бойте да огорчите именно нея. Любовта не дава право да се държиш грубо по отношение на този, който обичаш. Колкото са по-близки отношенията, толкова повече се наранява сърцето от поглед, тон, жест или дума, които говорят за раздразненост или необмисленост.

***

Всяка жена трябва да знае, че когато е объркана или в затруднение, в любовта на своя съпруг тя винаги ще намери безопасно и тихо убежище. Тя следва да знае, че той ще я разбере, ще се обръща към нея много деликатно, ще употреби сила, за да я защити. Тя никога не бива да се съмнява в това, че във всички нейни затруднения той и съчувствува. Тя никога не трябва да се бои да срещне хладност или укор, когато дойде при него да иска защита.

***

Ако почиташ своя съпруг, то той е възвишен, ако не го почиташ, то той е унижен.

***

Нужно е да се съветваш с жена си за своите дела, за своите дела, да и се доверяваш. Може би тя не мисли като него, но е възможно да предложи нещо много ценно, тъй като женската интуиция често сработва по-бързо отколкото мъжката логика. Но даже и жената да не може да окаже помощ в неговите дела, любовта към него я заставя дълбоко да се интересува от грижите му. И тя е щастлива, когато той иска от нея съвет, и така те още повече се сближават. Ако денят е бил благоприятен, тя заедно с мъжа си разделя неговата радост, ако е бил неудачен, тя му помага като вярна съпруга, преживявайки неприятностите, ободрявайки го.

***

Трябва ръцете на мъжа, вдъхновени от любовта, да умеят да правят всичко. Трябва във всеки любящ мъж да има голямо сърце. Много страдащи ще намерят помощ в истинското семейство. Всеки мъж на жената християнка трябва да се обединява с нея в любовта към Христос. От любов към нея той преминава изпитанията на вярата. Разделяйки нейния живот, изпълнен с вяра и молитви, той и своя живот свързва с Небето. Обединени на земята с обща вяра в Христос, преплитайки своята земна любов с любовта към Бога, те ще бъдат вечно съединени и на Небето. Защо на земята сърцата губят години, сраствайки се в едно, преплитайки своя живот, сливайки душите си в един съюз, който може да се достигне чак след гроба? Защо веднага не се стремим към вечността?

Близки теми:

Бракът е търпение и любов Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Градината на сърцето – II част Притча за снахата и свекървата Семейството е лечебница за страстите

Смисълът на брака е в това, да носи радост. Подразбира се, че съпружеският живот е най-щастливият живот, пълен, чист и богат. Това е установено от Господа за съвършенство. Божественият замисъл е бракът да носи щастие, за да стане животът на мъжа и жената по-смислен, за да не го проиграват сами, а да бъдат заедно в пълнота. Ако бракът не води до щастие и не прави живота богат и пълен, то вината не е в самите брачни връзки, а в самите хора, които са съединени с тях.

***

Бракът – това е Божествен обряд.Той бил част от Божия замисъл, когато Бог е създавал човека. Това е най-близката и най-святата връзка на земята.

***

След сключването на брака, първите и най-главни обязаности на мъжа са по отношение на жена му, а на жената – по отношение на мъжа ѝ. Те двамата са длъжни да живеят един за друг, да отдадат един на друг живот си. Преди това всеки е бил несъвършен. Бракът – това е съединение на две половинки в едно цяло. Два живота са свързани заедно такъв тесен съюз, че те повече не са два живота, а един. Всеки до края на своя живот носи свещена отговорност за щастието и висшето благо на другия.

***

Денят на сватбата трябва да се помни винаги и да се отделя от другите важни дати в живота. Този е денят, светлината на който до края на живота ще освещава всички други дни. Радостта от сключения брак не е бурна, а дълбока и спокойна. Над брачния олтар, когато се съединяват ръцете и се произнасят светите обети, скланят ангели и тихо пеят своите песни, а след това те осеняват щастливите съпрузи със своите крила, когато започва техния съвместен жизнен път.

***

По вина на единия или другия от съпрузите животът в брака може да се превърне в нещастие. Възможността бракът да бъде щастлив е много голяма, но не трябва и да се забравя възможността за неговия крах. Само правилният и мъдър живот в брака спомага да се достигнат идеални съпружески отношения.

***

Първият урок, който трябва да се научи и изпълни, това е ТЪРПЕНИЕТО. В началото на семейния живот се откриват както достойнствата на нрава и характера, така и недостатъците и особените навици, вкусове, темперамент, за които втората половина не е и подозирала. Понякога изглежда, че е невъзможно да напаснат един към друг, че ще има вечни и безнадеждни конфликти, но търпението и любовта преодоляват всичко и двата живота се сливат в един – по-благороден, по-силен, по-пълен, по-богат, и този живот ще продължи в мир и покой.

***

Дълг в семейството се явява безкористната любов. Всеки е длъжен да забрави собственото „аз” и да посвети себе си на другия. Всеки е длъжен да обвинява себе си, а не другия, когато нещо става не както трябва. Необходими са въздържаност и търпение, нетърпението може всичко да развали. Рязката дума може да забави с месец сливането на душите. От двете страни трябва да има желание да се направи брака щастлив и да се преодолява всичко, което пречи на това. Най-силната любов повече от всичко се нуждае от поддръжка в ежедневието. Най-много от всичко е непростима грубостта, именно в собствения дом, по отношение на тези, които обичаме.

***

Още един важен елемент в семейния живот – това е единството. Нищо от грижите на жената не трябва да изглежда незначително, даже за гигантския интелект на най-великия от мъжете. От друга страна, всяка мъдра и вярна жена охотно ще се интересува за делата на мъжа си. Тя иска да узнае за всеки негов нов проект, план затруднение, съмнение. Тя иска да узнае кое от неговите начинания е преуспяло, кое не и да бъде запозната с всички негови ежедневни дела. Нека двете сърца да разделят и радостта и страданието. Нека те да делят наполовина тежестта от грижите. Нека всичко в живота им да бъде общо. Те следва да ходят на църква заедно, да се молят един до друг, заедно да принасят Богу тежестта от грижите за своите деца, а също и всичко, което е хубаво и приятно за тях. Защо те да не говорят помежду си за своите изкушения, съмнения, тайни желания и не си помогнат един другиму със съчувствие, с ободрително слово. Така те биха живели един живот, а не два. Всеки в своите планове и надежди е длъжен обезателно да помисли за другия. Един от друг не трябва да имат никакви тайни. Всичките им приятели трябва да бъдат общи. По този начин двата живота ще се слеят в един живот, и те ще разделят и мислите, и желанията, и чувствата, и радостта, и скръбта, и удоволствието, и болката един с друг.

***

Бойте се от най-малкото начало на неразбиране и отчуждение. Вместо това да се въздържиш, произнасяш невнимателна дума – и ето, между двете сърца, които дотогава са били едно цяло, се появява малка пукнатина и тя се разширява и разширява до тогава, до когато те се оказват завинаги откъснати едно от друго. Вие сте казали нещо прибързано? Незабавно поискайте прошка. У вас е възникнало някакво неразбиране? Не е важно чия е вината, не му позволявайте ни за момент да остава между вас. Въздържайте се от караници. Не лягайте да спите, затаили в душата си чувство на вина. В семейния живот гордостта няма място. Никога не бива да се утешава собственото чувство на оскърбеност с гордост и скрупульозно да пресмяташ кой именно е длъжен да иска прошка. Истински обичащите с такава казуистика не се занимават. Те винаги са готови да отстъпят, да се извинят.

Близки теми:

Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Градината на сърцето – II част Старецът Порфирий – За брачния живот Семейните задължения На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб

духовен дневник

Света Императрица Александра

Ние сме длъжни да оставаме на своето място, изпълнявайки своя дълг, носейки своето бреме, изпълнявайки волята Божия. Това е пътят към душевния покой.

***

Покоят, който ни дава Господ – това е покой на душата – не външен покой, не безделие. Можеш да му се наслаждаваш в цялата пълнота и в същото време непрестанно да работиш и да понасяш страдание и болка. Някои от най-добрите християни, които някога е познавал светът, са били велики страдалци, но в същото време нищо не е могло да наруши техния душевен покой.

Само тези, в които цари душевен мир, могат да си изпълняват добре работата. Безпокойният ум не е годен за добра работа, както казва пророкът (Пс. 30; 15)…

Безпокойството ни прави слаби. Когато ние нервничим, ръцете не ни слушат, ние не можем добре да изпълняваме своята работа. Раздразненият ум не може ясно да мисли. Това вреди даже и на нашата вяра. Ние губим опора в Христа и във вечните ценности. Духовният живот не добива дълбочина, прилича повече на шумен, бушуващ планински поток, отколкото на спокойно и тихо езеро, мирните дълбочини на което не тревожат повърхностните бури.

Покоят – това е божествен дар, но в същото време трябва и да се учим на това. Учейки се, да вземем върху себе си игото Христово. Игото Христово – това е символ на покорността към Него.

***

Всяко изкушение – това е урок. Всички християнски добродетели трябва да се учат. Сами по себе си те при никого не идват. Свети апостол Павел казва: „Научих да се задоволявам с каквото имам” (Фил. 4:11). Така и ние сме длъжни да се учим да бъдем търпеливи, кротки, вежливо да отвръщаме на резките и несправедливи думи и оскърбления. Ние сме длъжни да се учим да прощаваме на своите оскърбители. Длъжни сме да се учим да бъдем безкористни. Най-трудното, което човек е длъжен да преодолее – това е самият себе си.

***

Неочакваната опасност не трябва да ни плаши, а трябва да ни учи да не се боим от никакви ужаси, защото Бог ни пази. Бог запазва всички Свои чада: „научете се от Мене и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29).

***

Бог утешава. Той винаги е пълен с нежност и съчувствие към човешките болки и страдание. Когато четем Библията, ние намираме в нея от началото до края утешителни слова. На всяка нейна страница Бог дава на хората да разберат, че Той ги обича, че Той е техен приятел и че Той им желае доброто. В Библията няма нито една глава, която да не ни открива един или друг способ на Божията милост. Ето какво прави Библията такава драгоценна книга за този, който е паднал духом, оскърбен, разочарован, самотен, изнемогващ в борбата. Библията е като майчин скут, в който детето може да намери утешение в минута на болка и страдание.

Умението да се утешава изисква голяма мъдрост. Не на всички хора, които искат да утешат другите, това им се отдава. В последната глава на великата книга на пророк Исаия се привеждат прекрасни слова. Бог говори за възвръщането на Неговата милост към народа след плена: „Ето Аз ще насоча към него мир като река и богатството на народите като поток, който се разлива за ваша наслада.” След това Той добавя: „Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени.”

***

Ако в дома има скръб, това сближава домашните. Тя прави всички много търпеливи един към друг, много добри, много загрижени, непоколебими. Изпитанията ни се изпращат не за това да ни погубят. Ние сме длъжни да станем истински хора. Бог иска ние да се очистим от всякакво зло и да станем подобни Нему. Често, за да направи това, Той ни подхвърля на тежки изпитания. Бог прави това с човешките души, защото те не са такива, каквито би следвало да бъдат. Външно те могат да изглеждат прекрасни, но вътре в тях не звучи божествената музика. Не тях не им достига духовност, желание да се уподобяват на Христа. Тогава Бог ги съкрушава със скърби и страдания, а от остатъците на предишния живот създава нов живот, достоен за слава, величие и благословение. В света има много страдание. Много хора са паднали духом и именно те се нуждаят от Божие утешение. Не бива да изпадаме в отчаяние, каквито и да ни бъдат изпитанията.

***

Когато е на Небето Бог, то в света всичко е наред.

***

Никой не заслужава по-голяма награда от миротворците. „Те ще се нарекат синове Божии” – е казал Господ (Мат. 5:9). Желанието на Бога винаги е било децата Му да приемат Неговата милост и любов и да бъдат Негови съработници. Да бъдеш миротворец, това е най-благородната мисия, на която е длъжен да бъде предан всеки, верен на Христа. Благословението на миротворците е така велико и възвишено, че всички би следвало да се стремят да бъдат достойни за него.

***

Иисус иска любовта ни да бъде не само прекрасно чувство, а любов пронизваща целия живот и влияеща на отношенията с всички хора.

***

Сърцето на християнина трябва да бъде кладенец, вместващ Божията милост и даващ само любов, а не оскърбление и озлобение. Всеки християнин е длъжен да пресича злословието.

***

Всеки миротворец, опитвайки се да сближи хората и да ги примири в споровете и кавгите, извършва в света божествената работа на любовта. Повечето спорове между хората са безполезни. Те са предизвикани или от външно вмешателство, или от лекомислени думи, или от действието на неразкаяни грехове. Словото на миротвореца, казано в нужния момент, може да предотврати спора. Още една възможност да бликне славата му – да се разпространява християнската любов. Ние можем да правим това с примера на собствения си живот, показвайки търпение, мекота, въздържаност, където и да се намираме, както и лошо да се отнасят с нас. Просто е чудо колко може да направи един благороден човек, който с ясните изблици на своята любов променя атмосферата на обкръжението около себе си.

***

Ние винаги сме длъжни да мислим, че помощта ни за другите би им принесла и някаква полза – да ги учи на нещо, да променя към по-добро характера им, да ги прави мъжествени, силни, искрени, щастливи. В света има много отчаяни и ние сме длъжни да съумеем да им вдъхнем надежда или да извършим добро дело, което ще ги изведе от безизходност и ще им даде сили да се върнат към достойния, пълноценен живот. Любовта – това е най-великото нещо в света. Ние сме длъжни да се стараем всичко, каквото правим, целия наш живот, да бъде за благото на другите. Така трябва да живеем, че на никого да не навреждаме, за да може нашият живот да служи за пример на останалите.

 ***

Всеки един ден – това е животът в миниатюра. Ако ние, прекарвайки своя ден, бихме помнили, че всичко е известно Богу, всичко, което правим или говорим и даже това, което не ни се отдава да направим или кажем, то ние много усърдно бихме обмисляли своите постъпки и дела. Иисус е казал, че ще дадем отговор за всяко наше празно слово, което ние сме казали някога (Мат. 12:36). Някой бе казал, че тайната на щастливата старост – това е доброто минало. Тайната на днешния ден е в добре прекарания вчерашен ден.

Близки теми:

Градината на сърцето – I част Градината на сърцето – II част Бракът е търпение и любов Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Отец Георги от село Жегларци – За семейството

духовен дневник

Когато ние старателно изучаваме живота на Христа, откриваме, че винаги, срещайки се с лошо отношение към себе си, той е бил във висша степен търпелив и мек. Той не се е възмущавал от злото, Той не се е борил за своите права, Той без да се оплаква е понасял несправедливостта и даже оскърбленията. Ние едва ли ще намерим такива случаи в нашия живот, когато личните оскърбления и несправедливото отношение към нас не са ни засягали. С нас не винаги постъпват честно и справедливо. Винаги ще се намери някой недобър или неразбиращ ни, някой, който говори резки думи, оскърбяващи нашите чувства. Хората мислят, че мекостта и търпението по отношение на несправедливостта – това е знак на слабост. Не, това означава сила. Това е, към което трябва да се стреми християнинът в личния си живот.

***

Даже това, което не ни харесва, ние сме длъжни да вършим с любов и усърдие и да спрем да мислим за това, че нещо там не ни било приятно. Ние сме длъжни да оказваме помощ не само когато за това ни молят, но и сами да търсим случай да помогнем.

Света Императрица Александра и лекари в превързочната зала в болницата в Царско село, 1915 година

***

„Обичайте враговете си и се молете за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44). Когато се научим да вършим това, ние се приближаваме до Бога. Християнската любов е длъжна да се разкрива в свято служение, в грижа по отношение на другите, в доброта, в готовност за помощ.

***

Ако нашата любов е вярна и искрена, ние винаги се уповаваме на небесата. Какво е това молитва? Това е, когато ние се намираме редом с Христа.

***

Често за обикновените дела е нужна по-голяма небесна благодат, отколкото за великите.

Св Император Николай II, Св Императрица Александра с малко бебе (Св Олга)

***

За да се изкачим по великата небесна лествица на любовта, трябва самите ние да станем камък, стъпало на тази лествица, по която, изкачвайки се нагоре, ще стъпват други.

***

Смирението – това е една от най-благородните добродетели, но да бъдем смирени не означава изплашено да се свиваме при всеки Божи призив.

Света Императрица Александра като милосърдна сестра

***

Всеки си има свое място и всеки е важен на своето място. Най-малките и незначителните също си имат свое място и е необходимо тези малки места да бъдат запълнени, както местата, които заемат най-важните и значителни личности.

***

Никой не се радва на наказание, но след това ние благодарим на Бога за това, че Той отсича в нас всичко грубо, ненужно и явява красотата. Ние не бива да отблъскваме наказващата ръка, тя ни готви за достоен и праведен живот.

***

Ние сме строители. Човешкият живот навсякъде е като недостроено здание и всеки, който минава покрай него, хвърля по стените му кирпич или добавя някакво украшение. Всеки, с когото сме в съприкосновение, който ни каже дори и една дума, който ни влияе даже и отдалеко, оставя в нашия характер чертичка красота или някакъв лош знак.

Св Александра и Св Николай II разговорят с матрос

Всички здания се полагат върху фундамент, а всеки нов камък, по свой ред, става основа, опора за друг камък, който се издига нагоре.

Една от главните трудности в живота на християнина – това е да премине през този живот не поддавайки се на лошо влияние. Иисус казал, че Неговите ученици – това е „светлината на света” (Мат. 5:14). Той иска ние да светим там, където е тъмно, за да можем да бъдем утешение за другите и ободрение за унилите. Нашият Господ иска Неговите приятели да се очистят от утайката на светското зло, за да могат сред скръбта и лишенията да утешават.

Света велика княгиня Олга и Света велика княгиня Татяна при леглото на ранен войник

***

… Задачата в живота на християнина е да не избягва изкушенията, да не бяга от несправедливостта и враждата, а във всички изпитания, даже когато злото ни залива като поток, да съхрани в сърцето си чистотата, топлотата, искреността и любовта. Има хора, които са призвани постоянно да носят недобро отношение към себе си. Те не могат да изменят своето положение. Даже в собствения им дом край тях атмосферата е недружелюбна. Винаги в техния живот присъстват обстоятелства, които могат да ги ожесточат. Към тези хора се отнасят несправедливо и нечестно. Те вечно чуват резки слова. И докато те пазят в сърцата си любовта, дотогава са неуязвими. Любовта е била убежище на Христа всред ненавистта и злобата, които като морски вълни са се разплисквали около него. Ако вашата душа е в прекрасния залив на любовта – вие сте в безопасност.

***

Бог позволява изкушението да се приближи към нас, тъй като няма друг способ за нас да станем силни; но никога в Неговите намерения не влиза ние да се поддаваме на изкушението. Той иска ние да се съпротивляваме и да преодоляваме изкушенията и те да не ни принасят никаква вреда.

***

Ние самите не знаем как можем да ободрим, да вселим сила у другите хора с мирно, спокойно изражение на лицето, когато отиваме сред тях. Лицето, озарено с радост, сияещо от светла вяра, за всички, които го видят – е свидетелство за любовта, мира и Христовата сила.

Великите княгини Света Олга, Света Татяна и Света Анастасия посещават семейството на войник, 1915 година

***

Понастоящем е трудно да се внесе в суетата нашата бодрост, в шума и безпокойството – Божествения мир и Дух Христов. Действително, нашият живот е препълнен с грижи и борба; ние не можем да устроим в себе си рай. Как ли не се стараем, но има и падения, и поражения, и грешки, и ние не достигаме в земния си живот идеала.

***

Всемогъщият навсякъде ни осенява. Където и да отидем, ние навсякъде ще срещнем Божията любов.

Света Александра

***

Има също и обещание за защита. В нас има увереност, че Бог постоянно ни вижда, следи всяка крачка, която ни предстои да направим в този свят. Но на нас ни е нужна и помощ в духовното развитие, и в това Небето също помага. „Господ ще те опази от всяко зло” (Пс. 120:7). Сам Бог се явява за хората убежище. Бог – Хранител. Всемогъществото на Бога – това е стена на убежище. Ние сме длъжни с ум и сърце да бъдем предани Богу. Това означава вяра. Ние сме длъжни безрезервно да вярваме в Бога, не дочаквайки Неговата помощ. Ето какво означава да се уповаваш на Бога – това е абсолютно доверие и пълно послушание. Тогава в душата ще има пълен и съвършен покой.

***

Божият промисъл не ни огражда от изкушенията. Ние всички сме длъжни да познаваме изкушенията. Слаб и ненадежден е тоя живот, в който тях ги няма. Но позволявайки ни да се подхвърлим на изкушението, Бог не желае ние да извършим грях. Изкушението – това не е грях. Когато Бог допуска изкушението, това означава, че ние сме длъжни да го преодолеем и да станем по-силни.

***

Библията съдържа възвишено духовно учение, което направлява към това да преобрази обработваемата земя в Небесна градина. Словото Христово трябва да върши Своята работа вътре, затова То е длъжно да попадне в нашето сърце, и ние сме длъжни да му позволим То да се засели в нас – ние сме длъжни да приемем това Слово в своето сърце.

Света Александра

***

Библията следва да се изучава с ум. Тя следва да се изучава усърдно, тъй като всяка нейна част е полезна за назидание, за утешение, за направление, за помощ. Словото Божие – това е светещо кандило. Където и да огрее, То осветлява всякакви недостатъци, петна, пороци в сърцата и в живота. Където и да е звучало Христовото Слово, То обновява духа и умива недостатъците.

***

Христовите слова – това са семена, пренесени от Небето. Те са посети в нашия свят и сега растат навсякъде, където се разпростира православното евангелско благовестие. Животът на всеки православен християнин – това е малка градина, където растат любов, радост, мир, дълготърпение, мекота, доброта и други духовни ценности.

***

Може да се разбере каква е жената по дома, който тя създава. В някои домове винаги има мрачна атмосфера. Другите религии са сурови и мрачни. Това не е по християнски. Религията, която се вдъхновява от Христовото Слово, е слънчева и радостна.

Света Мария, Света Анастасия, Света Императрица Александра, Свети Император Николай II

***

Ако в нас живее Христовото Слово, То ни заставя да помагаме на другите. Нам е нужно да се молим постоянно за това, Бог да ни даде умение със своите думи да поддържаме слабите.

***

Почти безпределни са възможностите да се помага на хората, просто беседвайки с тях. Този, който умее да говори убедително, умее да говори с езика на любовта, може да вдъхновява другите за добри и прекрасни дела, да утешава тяхната скръб, да ободрява падналите духом, да просвещава тези, които са неопитни – с хиляди способи може да се помага на ближните.

***

Радостта – това отличава християнина. Християнинът никога не трябва да изпада в униние, никога не следва да се съмнява в това, че доброто ще победи злото. Плачещите, оплакващите се, наплашените християни предават своя Бог. Словото Христово ни укрепва в беда, То ни носи утешение, в минути на слабост – сила. То заставя лицата да сияят, прави мъжете патриоти, а жените – търпеливи и добри. То принася в дома благословения, а в живота – красота.

***

Най-важният труд, който човек може да принесе на Христос – това е трудът му за неговия собствен дом. Мъжът има своя роля, тя е важна и сериозна, но истинският творец се явява майката. Какъвто е нейният живот, такава е и атмосферата на дома. Бог първо идва при децата чрез нейната любов. Както казват: „Бог, за да стане по-близък до всички, е създал майката” – каква прекрасна мисъл. Майчината любов е като въплъщение на любовта на Бога и тя окръжава живота на детето с нежност. Някои майки много предано обичат своите деца, но мислят само и основно за земните неща. Те нежно се накланят над своите деца, когато те боледуват. Те много работят и от всичко се лишават, за да облекат прилично своите деца. Те много рано започват да ги учат по малко и да развиват техните умствени способности, за да могат в свое време децата да заемат достойно място в обществото. Но за духовното развитие на децата те не отделят такова внимание. Не ги учат на Божията воля. Има домове, в които децата израстват никога не научавайки никакви молитви от своите бащи и майки и не получавайки никакво духовно обучение. От друга страна, има домове, където постоянно ярко гори кандило, където постоянно говорят слова за любовта към Христа, където децата от ранни години учат това, че Бог ги обича, където те се учат да се молят едва научавайки се да ходят. И когато минат дълги години, паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, освещавайки тъмнината с лъч светлина, вдъхновявайки в период на разочарование, откривайки тайната на победата в трудните битки и ангел Божий ще помогне да се преодолеят жестоките изкушения и да не се падне в грях.

Великите Княгини Св Олга и Св Татяна Николаевни

***

Жизнено важно е значението на средата. Ние още не разбираме напълно колко много значи атмосферата в дома, където растат децата и се оформя техният характер. Най-първото място за нас, където ние се учим на правда, честност, любов – това е нашият дом, най-скъпото място за нас в целия свят.

***

На трудния жизнен път на родителите има място за детето, където то може безгрижно да разпръсне цветя. За любовта на родителите към децата следва да се заплати със същата любов и благодарност в продължение на целия им живот до края на дните им.

Света Александра със Света Татяна

***

Колко е щастлив този дом, където всички деца и родители без изключение заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радостта на приятелството. Такъв дом е като преддверие не Небето. В него никога не може да има отчуждение.

***

Всеки нов приятел, който влиза в нашия живот, ни се доверява. Най-правилното понятие за приятелството – това е, че то ни дава възможност да служим, помагаме, да защитаваме другия. Моментът, когато при нас се появява нов приятел – това е свещен момент. Това е още един живот, даден ни, за да можем да бъдем за него благи, да внесем в него красота, да бъдем за него убежище и защита. Нашият Господ иска от нас ние да не предаваме доверието си в Него. Вярност – това е велико слово. „Бъди верен, даже до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Ап. 2:10). Напълнете с любов своите дни. Забравете себе си и мислете за другите. Ако е нужна някому вашата доброта, то тази доброта я окажете незабавно, сега. Утре може да бъде вече късно. Ако нечие сърце жадува за слово на ободрение, благодарност, поддръжка, кажете тези слова днес. Бедата прекалено много е в това, че много хора запълват своя ден с празни думи и ненужно мълчание, че те отлагат за по-нататък своите задължения. Ние не можем достатъчно ясно да си представим, че много неща, ако не ги направим сега, не следва да ги правим въобще. Не се отклонявайте от своите задължения, колкото и да са неприятни. Неизпълненият дълг този ден оставя чувство на пустота, а после идва и чувството на съжаление. Правете нужното във всеки един момент от живота си. Всеки ден, когато ние правим нещо добро заради верността в Христа, това ни въздига и вдига летвата все по-високо за нашия по-нататъшен живот.

Близки теми:

Градината на сърцето – I част Бракът е търпение и любов Семейните задължения -ІІ част Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Проблемите на нашето дете

“Аз видях лилия, плаваща в черна блатна вода.

Всичко наоколо беше прогнило, а лилията оставаше чиста, като ангелска одежда.

В тъмното езеро се появи риба, тя закачи и разклати лилията, но ни петънце не се появи върху нея.”

духовен дневник

Света Императрица Александра Фьодоровна Романова

Всяко сърце трябва да бъде малка градина. То е длъжно винаги да бъде очистено от плевели и да е пълно с чудни прекрасни растения и цветя. Всяко кътче от градината е красиво не само за себе си, но пренася радост на всеки, който го види… Ако Богу е угодно, Той ще направи нашия живот такъв, че да преобрази тези, които ни обкръжават и пребивават в мрак.

Да предположим, че в тази градина дърветата и цветята са още в обятията на зимата. Както това става преди идването на пролетта – дърветата са с голи клони, но хиляди семена чакат само допира на топлите слънчеви лъчи, за да израснат като живи цветя. Клоните на розите са оголени и бодливи и сега са лишени от красота, но е нужен само топъл пролетен въздух и тих дъждец, за да се облекат в чудна премяна. Полетата са мрачни и безжизнени, но има милиони корени, които чакат само ласката на пролетното небе, за да се покажат на повърхността, покрити със свежест и зеленина. Това напомня картината, описана в призива към вятъра: „Събудете се, ветрове, и вейте срещу този зимен пейзаж, за да извикате красота, благоухание, живот”.

Не напомня ли това същата картина от живота на много хора? Не лежат ли нашите дарования и нашите молитви в непокълналите семена? Правим ли в живота най-доброто, на което сме способни? Нашият живот така ли е прекрасен, както би могъл да бъде? Дали ние така помагаме на другите хора, мислим за тях и сме добри с тях, както би трябвало да бъде? Ние не можем да покажем любовта, която е в нашите сърца на другите без божествено вдъхновение. Прекрасните качества на християнина – това не са обичайни добродетели. В Библията за тях се говори като за плодове на Светия Дух. Нищо освен любовта на Господа не може да пробуди в нас духовни сили и възможности… Радостта на спасение се ражда от скръбта на разкаянието. Пепелта от великите бедствия подобрява почвата на човешкия живот и добродетелите израстват изобилно на нея. След огромни скърби животът за нас става хиляди пъти по-важен. И от плода на вашата любов се хранят много други.

Призивът да се събудим означава, че величието в нас още спи и е необходимо да се разбуди. В едно от посланията на свети апостол Павел към Тимотей, той го моли да разпалва Господния дар, който е бил в него ( 2 Тим 1, 6). Тимотей не правел всичко, на което е бил способен. Свети апостол Павел, пишейки посланието, сякаш вижда картина на огън, покрит с нещо и едва тлеещ. И той моли Тимотей да го разгори, за да може да запламти с ярък пламък. Няма недостатъци в духовните дарове и прекрасните възможности в сърцата и живота на християните, но те не се проявяват в пълна мяра и трябва да се разгарят.

***

Само този живот е достоен, в който има жертвена любов.

***

Никога не трябва да се удовлетворяваш с достигнатото, сякаш няма други височини.

Света Императрица Александра и Свети Император Николай II

***

Месията в Стария Завет много пъти е наричан Божи слуга. Служението – това не е нещо неизменно; то е божествено. Ако ние само бихме внесли тоя закон на служение в нашия домашен живот, това би ни направило внимателни към всички, а домът ни би превърнало в място на божествена любов. Ако ние се научим да служим така, както Христос, то бихме започнали да мислим не за това как да получим някаква помощ, внимание и подкрепа от другите, но за това как на другите да принесем добро и полза.

***

Добре е за доброто да се отвръща с добро. Но християнинът е длъжен да бъде добър даже с тези, които лъжат, предават, вредят.

***

На хората, които са близо до нас, повече от всичко е нужна просто доброта.

***

Най-доброто нещо, което учителят може да направи за своя ученик – това е да го научи да води живот пълен с вяра и мъжество – животът на победителите.

Свети Император Николай II със сина си Свети Алексей – 1916 година

***

Когато се събудя, отново гледам да извикам в мен цялата моя преданост и любов. Тогава аз Го виждам: какъв е Той, Който знае всичко, какво е било и какво ще бъде.

Христос знае какво е в сърцето на човека. Когато Той гледа на нас, вижда не само какви сме ние, но и какви можем да станем. Христос гледа на младия живот, стоящ пред него, и вижда в него – под външната непривлекателност – великолепна зрялост и призовава към нейното въплъщение.

Иисус винаги вижда доброто в човека. Той вижда възможност за добро, което се е скривало в митаря зад цялата негова алчност и безчестие и Той го призовава да стане един от неговите приятели. В падналата жена, която лежала в нозете Му, Той желаел да види душата й непорочна и й казал слова на милосърдие и надежда, които са я спасили. Във всеки, който се е появявал до Него, Той виждал възможност за проявление на нещо хубаво.

Нужно е в човека да се вижда по-доброто, което е в него и да се умее да се открива красотата и добротата в живота на всеки. Нека да вдъхновяваме хората да развиват най-добрите си качества. Богу не е нужна помощ, за да разтваря цветните пъпки и да кара розите, които е създал, да цъфтят. Но цветните пъпки и розите трябва да цъфват по естествен път, път, който е определил Господ. Да се заставят те да разцъфват по-рано би значело да се погубят. Ние трябва да сме максимално внимателни, опитвайки се да влияем върху духовния живот на другите, особено на децата. Насилието може да нанесе непоправими вреди. Най-доброто, което можем да направим, за да развием духовния живот у другите – това е да им създадем атмосфера на чистота и любов. Сприятеляването с нов човек за много хора променя цялото им бъдеще. За всеки един от нас е от много голямо значение да знае, че някой се интересува от него.



Една от първите тайни на умението да помагаш – това е способността да ободряваш другите. Ободрението ни вдъхновява и ако го няма, гаснат много благородни възможности. Ти мислиш, че не можеш да постигнеш много в живота, не можеш да направиш нищо добро, нищо прекрасно. Тебе ти се струва, че и твоите приятели мислят същото и те обхваща безнадеждно чувство за собствената ти незначителност. След това идва някой, който вижда твоите способности, чиито поглед улавя драгоценните проблясъци на твоята душа, който вижда в твоя живот възможности, за които ти никога не си подозирал, и ти казва за това. Ти разбираш какво значи това за теб. Любовта на Иисуса към Симона изказана от Него, и Неговото ободрение, станали за него начало на нов живот. Иисус му се доверил и това го изпълнило с упование. Христос вижда в нас възможната красота на характера и възможната сила за служение и веднага се стреми да покаже в нас скритите съкровища. Това не винаги е леко, а понякога е и много трудно.

***

Това укрепява нашата вяра и ни помага да се уповаваме на Бога по време на страданията и изпитанията; да разберем, че няма нищо безцелно, нищо случайно, нищо, което ни е дадено за вреда, а всичко е обмислено да ни помогне да станем по-благородни и да живеем по-пълен и по-щастлив живот.

Свети Император Николай II с дъщерите си Света Олга и Света Татяна под домашен арест

Скърбите понякога ни раняват болезнено. В това има някаква загадка, която ние не можем да решим. Никой не може точно да отговори на този въпрос, да каже защо именно този добър човек така тежко страда, но всички ние знаем, че такова едно изпитание обезателно ще принесе някаква полза. Възможно е човек да страда, за да стане животът му още по-чист, още по-светъл. Възможно е страданията да са му пратени като Христови свидетелства, за да могат да узреят в него плодовете на Светия Дух – търпение, доверие и радост.  Най-малко, ние разбираме, че носенето на скръбта дава благословение за този, който я носи, или за тези, които я виждат и забелязват с какво мъжество тя се пренася. В едно обаче ние винаги сме длъжни да бъдем уверени – в това, че Бог ни изпраща страдания, защото ни обича.

***

Ние сме длъжни да утвърдим в нашето съзнание мисълта, че целта на Бога по отношение на нашия живот е тая – да ни уподоби на Христа. Ако носим тежко бреме, то е за това, че благодарение на него ние растем духовно. Ако другите ни товарят – ето за нас още един урок по търпение и кротост. Ако сме в трудно положение или в неподходящи условия – то е за това, за да можем да бъдем съвършени в трезвението и да се учим да бъдем доволни, съзнавайки, че се намираме в най-доброто за нас обстоятелство. Винаги нашият Господ ни дава нови уроци, заставяйки ни да се приближим до прекрасния за нас образец, който Той е създал за нас, готвейки ни за по-добро служение.

Последна снимка на царското семейство преди да бъдат разстреляни

***

Христос ни призовава да виждаме в себе си най-добрите си черти. Ние още не сме достигнали съвършенство. В нас се таят такива качества, които, ако пребъдваме в тях и ги развиваме, ще ни направят по-благородни, по-достойни, по-полезни.

***

Христос влага собствения си Божествен живот в тези, които Го следват. Той се въплъщава в тях. Сами по себе си те нямат повече сили, повече мъдрост, повече способности, отколкото другите хора. Но с благодатта Христова те могат да изпълнят това, което би било невъзможно без Неговата помощ.

***

В християнския дом е необходимо да живее любовта. Той трябва да бъде място за молитва. Именно в молитвата ние черпим благодат, което ни е нужно, за да направим нашия дом светъл, добър, чист.

Ние сме длъжни сами да бъдем честни и да не гледаме за това дали са честни и другите. Ние самите сме длъжни да бъдем любящи, искрени, свети.

***

Има хора вярващи, но почти нищо неправещи. Тези, които истински обичат Христа се отличават именно с действие. Другите слушат, а тези вършат. Угоден е на Христа този, който изпълнява Неговата воля. Неговите последователи се изпращат в света не просто да знаят, вярват, да направят от Неговото име професия, да мечтаят – но да действат.

Велика Княгиня Света Татяна Николаевна

Близки теми:

Градината на сърцето – II част Проблемите на нашето дете Бракът е търпение и любов Когато майката стане свята, тогава ще намери верния път Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден