Някои казват, че науката и изкуството, особено музиката, прераждат човека, доставяйки му високо естетическо наслаждение, но това е невярно. Под влиянието на изкуството, музиката, пеенето и т.н. човекът действително изпитва наслаждение, но то е безсилно да го прероди.

Когато бях още в света, много обичах музиката и в частност свиренето на цигулка. Роялът не може така да предаде дълбочината на чувствата.

При нас в град Казан живееше известният композитор Пасхалов. За да се усъвършенствам в свиренето, започнах да взимам при него уроци и често водихме беседи.

Една вечер нашият разговор продължи до късно.

- Знаете ли, вашата душа е мъртва – му казах тогава.

- Какво говорите? – възрази той.

- Говоря с вашите думи – не ходите на църква, не участвате в тайнствата.

- Е, и какво от това? – отвърна Пасхалов – Вярвам в Бога и Му служа с този дар, който притежавам. Музиката не ме ли откъсва от всичко земно? Изпитвам огромно наслаждение. Струва ми се, че никой не разбира произведенията на художниците, музикантите, както аз. Говоря за Моцарт, Бетховен и т.н. Като не ходя на църква да не би да не мога да се спася. Кому са нужни тези обреди? Живея, както живеят всички…

И не изчаквайки отговор, Пасхалов засвири. Никога до тогава не бях слушал такава музика. Така неповторимо свиреше тази вечер. Аз живеех тогава в едно от помещенията на една голяма сграда и тогава целият коридор се напълни с народ. От всички стаи бяха надошли хора да послушат гениалния композитор, този, който със своята виртуозност препълваше концертните салони.

- Наистина е удивително, но въпреки това естетическото наслаждение не може да замени връзката с Бога – възразих аз. Има няколко врати за влизане в Небесното Царство: в едната вие вече сте преминали – това е вратата на Кръщението.

- Да, кръстен съм.

- А другата е покаяние или изповед. Отдавна ли не сте постили?

- Да, отдавна – преди 20 години. Помня, постих в гимназията, след това още два пъти без вяра, а когато заминах за Франция да вземам уроци от един знаменит музикант, то оттогава вече не съм постил.

- Ето, виждате ли? А третата врата – това е Светото Причастие.

- Е, в това аз не вярвам.

- А вярвате ли, че Америка съществува?

- Разбира се, това го знае всеки ученик от началното училище.

- Ето, ако някой би казал: не вярвам, че съществува Америка, от това тя, разбира се, не престава да съществува. Така и Великото Тайнство – Тялото и Кръвта Христови остава в пълна сила, независимо от това, че вие не вярвате в Него.

Нашата беседа с него тази вечер привърши късно след полунощ. Той си замина в особено настроение, умиротворен, радостен. На другия ден дойде при мен отново.

- Знаете ли, цяла нощ мислех какъв велик грешник съм, колко време вече не съм постил. Ето – скоро ще настъпи Великият пост. Непременно ще постя и ще се причастя.

- Защо ще чакате поста, започнете да постите сега!

- Не, сега не е удобно, а и постът ще дойде скоро.

Добре си мислеше Пасхалов, само дето беше забравил, че врагът, комуто е неприятна такава промяна, не спи и че трябва да се подготви за борба – това беше убегнало от неговото внимание.

Скоро след нашия разговор, една ранна сутрин, след като се върнал отнякъде, където бил цяла вечер, неочаквано умрял.

Сърдечно ми е жал за него. Врагът навсякъде залага своите мрежи, желаейки да погуби човека, и погубва непредпазливите.

Божията благодат, милваща и спасяваща грешниците, хлопа на вратата на нашето сърце. Само те да не се отвърнат от Господа и да отговорят на този благодатен призив.

Изпълнявайте заповедите Христови. Те не са тежки: „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко”. Откликнете на призива на Христа и жиеейки с Него тук, на земята, ще достигнете вечната незалязваща светлина в Царството на Небесния Отец.

Превод от руски: “Беседы Старца Варсанофия Оптинскаго с духовными детьми”

Близки теми:

Какво е твоето усърдие? Усмивка от Рая Как понякога пречим на хората да дойдат в Православието С Бога всичко е възможно Божията Майка ме благослови