Св. Григорий Богослов за свещенството

Декември 2, 2017 in Отечески съвети, Свещеническа конференция

 

Да допуснем, че някой е непорочен и е достигнал върха на добродетелта; все още не виждам с какво знание като се е снабдил, на каква сила като се надява, той ще се реши на такова началстване. Защото да управляваш човека, най-хитрото и изменчиво животно, действително е наука на науките и изкуство на изкуствата. Мене ми се струва, че не е проста и малко усилие изискваща работа всекиму да раздаваш навреме уречената храна.

 

“Да вземе върху себе си труда да учи другите, когато сам още не се е научил достатъчно, и, според пословицата, на голям глинен съд да се учи да прави грънци, т. е. над душите на другите да се упражнява в благочестие, според мен е свойствено само на неразумен и дързък човек… За танц и свирене със свирка има наука и на нея се учат, и за това трябва време, непрекъснат труд и усилие, понякога трябва да се харчат пари, да се търсят хора, които да обясняват науката, да се предприемат далечни пътувания, а тъй също да се прави и търпи всичко, чрез което се придобива опитност. А нима мъдростта, която превъзхожда и заключава в себе си всички блага, ние ще счетем толкова лесна и незатруднителна работа, че всеки стига да поиска и ще стане мъдър?… Голямо невежество е така да мислим.”

 

Наблюдавайки как клира се попълва често с недостойни хора, заразени от най-тежки пороци, св. Григорий Богослов казва: “За всички е отворен входа в незатворената врата, т. е. в свещенството, и, струва ми се чувам глашатай, който стои отпред и и вика: идвайте тук всички служители на греха, които сте станали за срам пред хората, натежали от тлъстина чревоугодници, безсрамници, високомерници, пияници, скитници, злоречивци, вие които се обличате разкошно, лъжци, оскърбители, бързи на лъжлива клетва, потосмукачи, които беззаконно слагате ръка върху чуждия имот, убийци, ласкатели пред силните, лъвове пред слабите, двулични слуги, които се нагаждате според промяната на времето, полипи, които приемате, както казват цвета на камъка, върху който се намирате, които скоро сте се оженили, които врите, с едва поникнал мъх на брадата, в очите с неудовлетворена любов, защото избягвате явната, невежи в небесното, люде, които издавате своята чернота – дохождайте смело, за всички е готов широкият престол; дохождайте и навеждайте глава под прострените десници. Общо владение за всички е въздухът, общо владение за всички са и престолите… мъртъвци, които заразявате другите с нови и нови недъзи”…

 

“Тичат с многолюдна свита, на празничен или имен или погребален или сватбен обяд, за да предадат всичко на разхищение; едно да изтребят със собствените зъби, друго да представят на своята свита. Късно пък вечер, едва дишайки от пресищане, с мъка влачат те в дома болния си търбух и още не избавили се от предишната тежест, бързат на друг голям пир.”

 

“Пастирите към слабите са като лъвовете, а към силните – като кучета, които си пъхат носа навсякъде и се влачат по-често пред вратите на влиятелните хора, отколкото пред вратите на мъдрите. Те тичат повече след приятното, отколкото след полезното. Един от тях се хвали с благородство, друг с красноречие, трети с богатство, четвърти със своите връзки, а онези, които не могат да се похвалят с нищо подобно, хвалят се с пороците.”

 

“Пастирите грешат непременно в едно от двете: или, имайки нужда сами от снизхождение, прекомерно са снизходителни, така че не пречат на порока, а учат на порок, или със строгостта на властта само прикриват своите порочни дела”. Св. Григорий вижда само една полза от такива пастири: народът като гледа техните отвратителни дела, да се отврати от порока.

 

Из “Православно пастирство” С. 1929. протопрезвитер Георги Шавелски

 

 

Съвети за младите съпруги

Декември 14, 2016 in Беседи, Начална страница, Семейство




Свети Григорий Богослов изпратил това писмо до своята духовна дъщеря Олимпиада като подарък за нейния току-що сключен брак. Това послание съдържа дълбока психология и богословие. Преди всичко дава ценни съвети за успешен брак.

 

„Дъще моя, за твоето венчание, аз, Григорий, като духовен твой отец, ти давам моето поучение. Най-хубавото поучение е за чедото това, което получава от баща си. Слушай ме, Олимпиадо моя:

 

Знам, че искаш да си една истинска християнка. Една истинска християнка се познава по своята външност. Затова, моля те, внимавай за твоето външно поведение. Бъди проста. Тежките и скъпи рокли нека ги носят тези, които не искат възвишен живот, които не знаят какво означава едно духовно израстване. Но ти си постави големи и високи цели в живота си. И тези цели искат от тебе пълното твое внимание.

В брака твоето усърдие и любов да бъдат пламенни и да не се отклоняват към намаляване на това, което ти е дал Бог. Това да се превърне в център на твоя живот и да весели сърцето ти. И ако разбереш, че мъжът ти те обича повече, отколкото ти обичаш него, гледай да не се издигнеш суетно във висините, но винаги го дръж на това място, което ти е отредило Евангелието.

Трябва да знаеш, това, че си жена има голяма предопределеност, но различна от тази на мъжа, който трябва да е глава. Остави неразумната еднаквост между двата пола и се опитай да осъзнаеш смисъла на брака. В неговото прилагане ще видиш каква издръжливост е нужна, за да отговориш, както трябва на този смисъл, но и каква сила се крие в привидно по-слабия пол.

 

Знай, че много лесно се разгневяват мъжете. Несдържани са и приличат на лъвове. В този случай жената трябва да е по-силна и по-възвишена. Трябва да играе ролята на укротител на зверове. Какво прави укротителя, когато звярът реве? Става още по-мирен и с добро опитомява гнева. Говори сладко и меко, гали го, грижи се за него и отново го гали и го опитомявай.

 

Никога не съди мъжа си за нещо, което не го е направил както трябва. Нито пък за неговото неизвършване, дори и ако резултатът не е такъв, какъвто си искала ти. Защото дяволът е този, който влиза като пречка в единомислието на съпрузите.

 

Всичко да бъде общо – и радостите и скърбите. Защото бракът е направил общо всичко, което е ваше. Грижите ви да са общи, защото така домът ви ще се утвърди. Изрази и ти своето мнение, но нека мъжът ти да реши.

 

Когато го виждаш натъжен, сподели тъгата му. Защото приятелското съжаление е голямо лекарство. Но твоят поглед да бъде ясен и спокоен. Жената е тихото пристанище за бурния ум на мъжа.

 

Не вземай пример от жените, които гледат на външното. Дръж твоя поглед спокойно и не изобличавай с гневни думи, дори и да си гневна. Ушите ти да не се украсяват от перли, но от добри думи и да поставят ключ за разума. Тогава дали слушат или не, слухът ще остане непорочен. Същото е и за очите, защото те показват вътрешната страна на душата. Нека те гледат непорочно и смирено всички, дори и твоя съпруг. Много пъти е за предпочитане да си държиш очите затворени с поглед наведен надолу.

 

А сега за езика. Мъжът ти винаги ще ти бъде неприятел, ако езикът ти е необуздан, дори и да имаш хиляди добродетели. Неразумният език многократно поставя в опасност дори и невинните. Дори и когато имаш право, предпочитай мълчанието. По-добре е да не бъдеш в опасност да кажеш някоя неуместна дума. И да имаш желание да говориш много, по-добре е да мълчиш. Внимавай и с разходите си. Важно е да бъдеш благоразумна.

 

Ако си приела това духовно поучение от мене твоя старец, съветвам те да го запазиш за себе си. Така с всичко, което получи и чу от мен и с твоята морална висота, ще опазиш обичния си съпруг от гордостта.
Сега приеми този мой подарък, подарявам ти го като ценност. Поздравявам ви отново и ти пожелавам да бъдеш като плодородна лоза и да видиш синове от синовете си, и така от мнозина да бъде прославян Бог, защото от Него и заради Него се раждаме и заминавайки си от този живот пак при Него отиваме.“

източник: Амвон.мк

Св. Григорий Богослов за брака

Юли 30, 2015 in Начална страница, Семейство

 

Свързани с веригите на брака, ние взаимно служим един на друг и с ръцете и със слуха, и с нозете. Бракът прави и безсилния двойно по-силен, доставя голяма радост на доброжелателите и печал на недоброжелателите. Общите грижи на съпрузите облекчават за тях скърбите; и общите радости за тях са по-възхитителни. За единодушните съпрузи и богатството става по-приятно. А при оскъдица самото единодушие е по-приятно от богатството.  За тях съпружеските окови служат като ключ на целомъдрието и пожеланията, като печат на необходима привързаност. Единствено либавата кошута (Притч. 5:19) стопля духа с подскоците си; те имат едно питие от домашния извор, от което външни хора не вкусват, което не изтича никъде и не получава притоци отникъде.

 

Съставлявайки една плът, те имат и една душа и чрез взаимна любов еднакво подбуждат един в друг усърдие към благочестието. Защото бракът не отдалечава от Бога, а, напротив, повече привързва към Него, понеже има повече подбуди. Както малкият кораб и при слаб вятър се движи напред, носи се бързо по водите от високо вдигнатите платна, даже и ръцете без усилия го придвижват бързо с ударите на веслата, а големият кораб лек ветрец не ще го помръдне от мястото му, напротив, когато той излиза с товар в морето, само силен и попътен вятър може да го приведе в движение, така и невстъпилите в брак, като необременени от житейските грижи, се нуждаят от по-малка помощ от великия Бог; а който е длъжен да се грижи за мила съпруга, имущество и деца, който прекосява необятното житейско море, се нуждае от по-голяма помощ от Бога и на свой ред също повече обича Бога.

 

Ето плодовете на брака! А животът без любов е непълен, суров, незабележим, бездомен и обича да се скита по планините; не спасява от страдания, няма на кого да облегне грохналата старост, не прави така, че родителите да оживяват в децата си, не скрепява живота с приятни връзки. Необвързалите се с брак не намират утеха нито в народните събрания, нито на пиршества, а са мрачни, чужди на света; родени за живот, не обичат самия корен на живота и в сърцето им няма единодушие с хората.

 

А ако някой от усърдие към добродетелта презира съпружеската любов, нека знае, че добродетелта не е чужда на тази любов. В древността бракът не само бил обичан от всички благочестиви, но дори тайнозрителите на Христовите страдания или пророците, патриарсите, иереите, победоносните царе, украсени с всякакви добродетели, били плод на нежна съпружеска любов; защото добрите били родени не от земята, както се говори за чудовищното племе на исполините, а всички са и рожби, и слава на брака…

 

Из “Похвала за девството”.  Св. Григорий Богослов, Творения т.3,  славянобългарски манастир св. вмчк. Георги Зограф, 2010 г.

 

УМИЙТЕ СИ ГРЕХОВЕТЕ, НЕ САМО ЛИЦАТА

Юни 9, 2013 in Начална страница, Сладкарница

УМИЙТЕ СИ ГРЕХОВЕТЕ, НЕ САМО ЛИЦАТА

ΝΙΨΟΝ ΑΝΟΜΗΜΑΤΑ ΜΗ ΜΟΝΑΝ ΟΨΙΝ

Това е един от най-древните палиндроми ( думи или числа, които се четат по един и същ начин отляво надясно и отдясно наляво).

За първи път е бил поставен в Света София в Константинопол. Фразата е взета от св. Григорий Богослов.