Дивно е Твоето всемогъщество, Господи!
Декември 5, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Разказвайки за сътворението на видимия свят, Св. Йоан навсякъде се старае да подчертае, че религията и науката вървят ръка за ръка, без да си противоречат. За гръмотевицата, например казва на своите слушатели следното: „Някои от християните са мислели и мислят, че гърми св. Пророк Илия. Обаче, това нещо, братя не е вярно. Гърми не друг някой, а Сам Господ Бог, Който е дал Своите закони на природата веднъж за винаги. Както земетресението става само по себе си, без странична намеса, а по силата на законите, създадени от Твореца, така е и с гръмотевицата”.
„Какво блестящо светило е слънцето, колко много светлина излиза от него и как чудно осветлява то земята. На стотици хиляди километри във всички страни то свети едновременно така ярко, че на земята може да се различи всяка песъчинка, всяка тревичка; земята е като че заляна от море-светлина. Но понеже светлината е вещество, то съдете, братя, колко голямо трябва да бъде светилото, което излъчва от себе си толкова светлина. Очевидно, то е много голямо, несравнено по-голямо от земята, защото, ако беше равно или по-малко от нея, тогава светлината по земята щеше да бъде много по-слаба. Но сега вземете под внимание и обилието на светлината, и пространството което е осветено, а също и туй обстоятелство, че светлината от една свещ става по-слаба и слаба, когато ние, например, постепенно отдалечаваме от нея книгата, и тогава съдете, колко голямо трябва да е слънцето, което навсякъде свети еднакво ярко, тъй че голямата далечина, поради която то изглежда като малък кръг, като че нищо не значи за земята. Оттук се вижда, че то е много голямо. Доказано е, че слънцето е няколко стотин хиляди пъти по-голямо от земята. То изглежда така малко от земята поради това, че се намира на една поразителна далечина. То е далеч от земята на 148 000 000 километра. Това е доказано от учените. Що значат нашите земни разстояния в сравнение с туй? А какъв пък трябва да бъде Творецът, по Чиято воля се движат по небето толкова светила и на такава далечина? Очевидно, Той трябва да е вездесъщ и всесилен; за Него всички величини са нищожни”.
В друга беседа, като говори за растенията, св. Йоан изказва чудни мисли за всемогъществото на Бога: „Дивно е Твоето всемогъщество, Господи! Както Си казал Ти в началото, така и до днес всеки злак, всяко дръвце и дърво Те слушат! С настъпването на пролетта, щом само има достатъчно количество топлина за развиване на растенията, в бездушните Твои твари се започва дивна работа в скромната неизвестност на земните недра, а така също по стъблата и клонките на дърветата – и всичко туй без шум, без тропане, правилно и постепенно. Ето те излизат на Божия свят – нито една тревичка, ни едно листенце, ни едно дръвче няма да сбърка пътя си, няма да забрави дадения му образец (форма): тревичката на земята или листът върху дървото се развива, става по-широк и по-широк, по-голям и по-голям и най-после голата земя се покрива с един прекрасен разноцветен покров, който привлича очите и обонянието; а дърветата се пременят с гъстолиствено труфило и прикриват членовете си. Тъй всичко става живописно и гиздаво на нашата земя от тези растения! И всичко туй се взима като че от нищо, по силата на Божието слово, казано веднъж за винаги! Пък и ние, братя, не възникваме ли за живот от същото небитие? Какво сме ние в чреслата на родителите, преди да се родим? Не е ли очевидно, че с туй Бог ни дава да разбираме, че в началото Той е привел всичко от небитие в битие? Братя, да съзерцаваме растенията и да се поучаваме! Колко е очевиден и осезателен нашият Господ, нашият всемогъщ Отец в растенията. Всяка тревичка, всеки лист и цвете сякаш ни шепне: „Тук е Господ!” Разглеждайте, братя, премъдрото устройство на растенията и познавайте в тях Бога!
Като гледаме на растенията, нека да не полагаме излишни грижи за облеклото си, особено за ненужните скъпи дрехи. Христос Спасител е казал: „Ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! (Мт. 6, 30). И така, нека се учим на смирение, като гледаме красотата и нежността на цветята и тяхното скоро увяхване, като гледаме колко са красиви и стройни дърветата и колко скоро падат под секирата на човека или от напора на вятъра. Хубави и нежни са цветята, но няма с какво да се гордеят: те не са свои, а Божии, и при това скоро увяхват. Прекрасни и стройни са дърветата, но и те няма с какво да се хвалят! Бог ги е насадил, напоил и отгледал. Също така и красивите и стройни хора, като полските цветя и стройните дървета, с нищо не могат да се похвалят: те са Божие творение, те нямат нищо свое. Бог е дал храната и питието и всички условия на живота, Той ги е родил и отгледал. Цветята и дърветата еднакво падат и умират, макар едни да живеят по-малко, а други повече. Така и хората, каквито и да са те, всички ще паднат под секирата на смъртта.”
В същата беседа св. Йоан говори за водата, създадена от Бога и дава на слушателите си следните прости, но интересни сведения: „Защо, сравнително с водата, сушата е много по-малко? – пита той. Водата е две трети, а сушата е една трета. Тук, братя, трябва да се почудим на премъдростта на Твореца. Океаните и моретата, като служат за жилище на безброй водни животни, заедно с туй служат и като запасни водоеми, като резервоари за поливане и оросяване на земята. Вие знаете как растенията обичат водата, колко много я всмукват те със своите коренчета и я прокарват по цялото стъбло и по всички клонки и листенца; че без вода те не могат да се хранят; знаете също колко много са растенията, малки и големи. Представете си сега, братя, колко вода е потребна за всяка тревичка, цветец, храст и дърво, и откъде би могла да се вземе тя в такова огромно количество, ако нямаше океани, морета, езера и реки? Благодарение на тези водни вместилища, земята, с нейните безчислени семейства от растения не търпи недостиг от вода: от океаните, моретата и другите водни вместилища ежедневно се дигат много изпарения; тези изпарения във вид на облаци облитат в горните слоеве на въздуха от земята и във вид на дъжд или роса падат върху нея, и по този начин донасят питие на всяка тревичка, цветец и дърво, които сами не могат да ходят за вода. Да не говорим за туй, какво безчислено множество от разни животни живее по земята и във водата – като се почне от човека, та се дойде до най-мъничките животинки, които са невидими с просто око – колко много вода трябва и за тях: всяка иска да бъде примесена с вода. Всичко, що живее, непременно има нужда от вода. При това не забравяйте, че във вътрешността на земята се крие и много огън. След всичко туй, навярно, никой няма да каже, че водата е несъразмерно разпределена със сушата: тя е толкова, колкото е нужна за благосъстоянието на всички твари. Творецът всичко е сътворил с число, мярка и тегло”.
из книгата: “Отец Йоан Кронщадски”
