Ето ден, който е целият нощ.
Отсъствието на слънце на небето и липсата на разум и сърце на земята е направило от този ден най-черната и най-страшна нощ в потока на времето.
Със своята зловеща тъма и ужас той и до днес плаши хората. До ден днешен, след 19 столетия той носи вълнение и трепет в милиони човешки души. Сам по себе си този ден е достатъчно свидетелство, че Този, на Когото е посветен не е обикновен човек, а Бог. Защото такъв ужасен ден не прилича на човека, а на Бога.
Нека никой да не сравнява смъртта на нашия знаменит балканец Сократ със смъртта на Господа Иисуса Христа. Такова сравнение е съвсем неприлично и несъразмерно. Наистина, насилствената смърт е направила Сократ известен човек. Но Христовата смърт се различава безкрайно от смъртта на Сократ. Преди всичко против Сократ били въстанали само гърците, и то не всички, а единствено атиняните. Против Христос въстанал целия свят: семитската раса чрез евреите, хамитската раса чрез Ирод, яфетитската чрез Пилат. А преди всички хора, своята змийна злоба към Господа е надигнал и онзи, който е баща на лъжата и излъга Ева в Рая. Следователно целия земен и подземен свят въстанал против Христа.
За Сократ е останало съмнение и до днес, че той с нещо е прегрешил против държавата и обществения морал, и не е осъден съвсем без вина. Христос пък са го оправдали всички онези – наистина всички, – които са го обвинявали и съдели и разпънали на кръст.
Оправдал Го е Пилат, главният съдия, който открито е казал: Аз не намирам никаква вина у Тогова Човека (Лк. 23:4), и който пред евреите измил своите ръце от Христовата кръв.
Оправдал го е и цар Ирод, първо с това, че мирно Го е върнал на Пилат, не намирайки вина в Него; още и с това, че го облякъл в бяла дреха, в облеклото на невинността.
Оправдала е Христос и Пилатовата жена, на която в сън се явила правдата на страдалния Господ. Уплашена от този сън, тя поръчала на своя мъж, когато последният седял в съда: Не прави нищо на Този Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. (Мат. 27:19)
Оправдал е нашия Спасител и онзи разумен разбойник на кръста, като Го е защитавал от несправедливия укор на своя приятел, казвайки: Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото по делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. (Лк. 23:40-41)
И самите демони са познали Иисуса и са Го признали за Син Божий. Като на Божий Син те са Му се молели да не ги изгонва от хората. А след като е Син Божий как би могъл да извърши някакви неправда и да заслужи смърт?
Най-накрая и евреите, като главно демонско оръжие против Христа, са Го оправдали със своето собствено признание и свидетелство. Без желание, против своята воля, те са сторили това в две свои слова изречени под Неговия кръст. Първото е: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси” (Мт.27:42). Следователно, спасявал е другите, това е важно. Второто е: Надяваше се на Бога, нека сега Го избави” (Мт.27:43). Също е важно, че се е надявал на Бога. И така безумните юдеи, които не са знаели нито какво правят, нито какво говорят, са свидетелствали и потвърдили две велики истини за Христос; първото, че Той помагал на другите; и второ, че Той се е надявал на Бога.
Кой днес на Балканите или в света помни деня или датата на Сократовата смърт? Кой въобще го е грижа за този ден? Погледнете деня на Христовата смърт; погледнете колко народи празнуват този ден? В онзи първи велики Петък под Господния кръст е стояла само Неговата Майка с апостол Йоан, а на днешния ден – особено в годините, когато и неправославните го празнуват с православните, стотици милиони човеци по цялата кръгла земя стоят под Неговия кръст и с духовни очи гледат към Него, своя Господ и Спасител как виси разпънат на кръста. Не, братя мои, не може Христовата смърт да се мери, нито сравнява със смъртта на който и да е човек в историята. Ужасното Христово осъждане, страшните Негови страдания, ужасът на този страшен ден преминава всички човешки мерки и този ден прилича само на Бога, никак не на човек.
О, колко е страховит този ден, ако въобще можем да кажем, че е ден, а не нощ без светлина и на небето и на земята! Народите са се мъчили през вековете да дадат име на този ден. Помислете само колко са се мъчили. Нашият народ го нарича Велики петък. На юг той се нарича Страшен Петък. Немците го наричат Тъжен Петък, французите Свети Петък, англичаните Добри Петък. И всички тия имена, поотделно и съвкупно отговарят на съдържанието на този ден.
Дори и името Добри Петък му отива. Защото колкото и този ден да е пълен с грях, мрак, страх, той е спасоносен за човешкия род. Безумието на людете искало да унищожи единия Спасител и да затвори единствената врата за спасението на хората, но всемогъщият Бог обърнал смъртта на живот, унищожението на възкресение, срамът на слава, а на мястото на затворените врати, отворил други. Но за това божествено преобръщане ще говорим утре, в светлия ден на възкресението. Да постоим още в мрака на този ден под кръста на милия ни Спасител и Господ. Да се задържим пред Неговата майка, която тъгува тихо и пред ученика, който плаче съкрушено. Да погледнем какво се случва още тук.
Един от войниците прободе реброто Му с копие и от него веднага излезе кръв и вода. Войникът не пробол никого от разбойниците, а само Иисус. Защото на грешния човешки род не му била нужна разбойническа кръв – такава и без друго е имало много по земята, – а е била нужна кръв здрава и безгрешна, такава, която поправя лошата кръв и злия дух. Защо е казано: кръв и вода? Защото и двете били нужни на човешкия род. Наистина, две неща са му били необходими за живот: чистота и храна. Затова Господ в началото на Своята мисия първо е влязъл в Йорданската вода и се е кръстил, а в края й, във вчерашния ден е сложил трапеза със Своята кръв за храна на хората. Вода и кръв – чистота и храна. Какво друго прави любовта, ако не да чисти и да храни? С какво се занимава майката, около какво се труди, на какво посвещава своето време, всички дни и всички нощи? Само на чистотата и прехраната на децата си.
И Христовите съдии – Ирод и Пилат – са показали неохотно тази двойна мисия на Сина Божий – да очисти и да нахрани. Те са го изразили символично, макар и не по волята си, в утрото на този Петък, когато облекли първо Господа в бяла дреха, след това в червена. Да очисти и да нахрани; да очисти хората от греха, след това да ги нахрани с божествена кръв – това е било Христовата програма, която се разкри и в живото и в мъртвото Му тяло. И в Своята смърт, чрез мъртвото си тяло, Господ е явил на света, защо е дошъл. Именно да очисти и нахрани, чрез тези двете да зарадва, да прогони тъгата и да донесе радост. Затова излезе кръв и вода. Защото хората са били нечисти и гладни! Били са нечисти и гладни още от греха на Адам. Грехът е донесъл на човека нечистота и глад. Откакто човек се отделил от своя Небесен Отец, той се загубил и скитал в далечна страна, попадна в обществото на преизподните свине и стана приятел на последните в нечистотата и глада. Както първият човек, така и неговото потомство. Изключителна нечистота и глад!
Кой е можел да върне людете от тази далечна страна към Отца? Кой е бил в състояние да ги измие и облече в прилична дреха? Кой е можел да ги нахрани и украси? Никой от самите тях. Никой от смъртните хора, както е разсъждавал и великият балкански философ Платон. Никой освен Бога. Никой, освен Този, който разярената човешка тълпа на днешния ден заплюва, наранява и приковава на дървото. Но Той не се разгневи, както и лекарят не се ядосва на лудите в лудницата. Любовта, която Го подбуди да се спусне в рова на обезумелите от мръсотия и глад, не Го напуснала даже и на кръста. Умирайки на него, Той слушал воя и сумтенето на тълпата, но не се ядосал. Разгневило се слънцето и скрило своята светлина, разгневила се земята и се разтресла, разгневили се скалите и се напукали – но Той не се разгневил. Господ умирал за нечистите и изгладнели, и умирайки се молел на небесния Отец: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк.23:34).
Но, дали ние, братя, знаем какво правим? Дали всички онези, които са кръстени и се причестяват с Христовата кръв знаят днес какво правят? Дали между вашите роднини и съседи няма и такива, които са доведени до прага на небето и отново са се върнали назад в далечната страна, в стадото на побеснелите свине? Където се умира без вяра и надежда, живее се във всяка нечистота, където гладните се борят за свински корени, където властва проказа от завист и гордост, от блудство и всяка зараза. Ако имате такива сродници и съседи, смилете се над тях заради Христос, обърнете ги към Спасителя, Който заради тях умря в мъки. Смилете се над тях и ги научете и сами да се смилят над себе си и да се обърнат от лудостта. Научете ги със слово, покажете им пример с делата и живота си, помолете се за тях на небесния Отец с въздишки и сълзи: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. Блажени сте, ако обърнете в пътя на истината и един от тези, за които умря Христос. Наистина ще получите справедливо възнаграждение в Христовото царство. Но, грижейки се за другите, не преставайте да бдите над себе си. Внимавайте и непрестанно търсете здравата и лековита храна, която е от Христа. Тази храна се състои от Неговите слова, Неговата любов и кръв. Защото кратък е нашият век на земята. Като един надник! Но с него ще получите вечна награда от Онзи, Който днес, пред нашите духовни очи виси на кръста. Негово е царството и силата и славата, Негова е властта и съда во веки веков. Амин.
превод от сръбски
Източник: http://www.svetosavlje.org/biblioteka/vlNikolaj/Vladika_Nikolaj.htm
