„Дръж ума си в ада и не се отчайвай” – мисля, че тези думи не са само думи-пътеводители за о. Силуан (Атонски), нашият велик и преподобен отец, а веднъж чух, че това е законът на духовния живот и виждам, че това се отразява върху целия живот на човека.
Попитаха ме, какво означава умът да се държи в ада. На тази тема един старец (Софроний Сахаров) ни е казал: „Не смейте да подражавате на стареца Силуан, и не се опитвайте да си представяте ада и да се задържате там, защото, първо, това е въображение, и второ, не сме на неговото ниво.” На мен ми хрумна отговор, че за нас е по-важно да разберем, какво означава да не се отчайваме. „Не се отчайвай” в никакъв случай не е забрана. Може би си спомняте момента, когато в отчаянието си о. Силуан казал: „Виждаш, Господи, искам да се моля с чист ум, но бесовете не ме оставят.” След петнадесет години изключителни подвизи той за първи път получил отговор: „Горделивите винаги се измъчват така от бесовете.” Силуан казал: „Господи! Ти си милостив, душата ми Те е познала, кажи ми как да се смиря”, и получил този отговор: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай.”
Както разбирам, думите на Господа са: „Ти си казал, че Съм милостив, тогава Аз ще ти кажа – не си мисли, че си нещо по-различно от това, което виждаш – ти не можеш в продължение на 15 години да избегнеш дяволите, ти се намираш в дълбочината на ада и никога няма да може да излезеш оттам, никога. Но дръж себе си в това разбиране, знай, че това е реалното ти състояние, знай, какво значи грехопадение, какво означава, че твоят праотец е пропаднал в греха; че цялото човечество е такова – мъчи се от ада и няма никакъв изход оттам во веки веков. Но ти каза, че Съм милостив, и Аз ще ти кажа – ако мислиш така, няма никаква нужда да се отчайваш. Ти каза, че Аз съм милостив, ти знаеш, че Аз също така съм Вседържител, тогава не се отчайвай, само ясно виждай пред себе си своето състояние, изповядвай се в себе си, а когато има възможност, и пред други братя и пред Бога.” Ти си такъв, но все пак не трябва да се отчайваш за нищо, защото знаеш, че Твоят Бог е Вседържител и знаеш как Той те обича.
И старецът Силуан разбрал, как трябва да живее според това слово от Бога, и започнал да прави така, както го е научил Господ. И любимата му песен станала: ”Когато умра, ще сляза в ада и тук ще бъде душата ми вовеки сама.” Както казал старецът: „Никой друг не осъждах в ада, само себе си – само аз вечно ще плача: къде си, Господи Бог мой, къде си, Живот мой, къде си, Моята Светлина? Отец Силуан свидетелствал, че започнал да прави така (значи едва започнал да прави), и умът му веднага се очистил, и Светият Дух свидетелствал в сърцето му, че е спасен.
Какво значи спасен? Ами както ние пеем: „… със светиите упокой”, значи, той е със светиите. Какво означава да бъдеш със светиите – означава, че си свят като тях. Значи, връщайки се към думите „Дръж ума си в ада…”, това не значи, да си въобразиш нещо, а да разбереш сегашното си състояние. Никога не трябва да се съмняваме в Божията любов. Казвам това, защото днес сме толкова далеч от Бога, че ако чуем това като заповед, ще се уплашим и ще си помислим, че трябва да правим още нещо, а няма да можем. Но казвам, че не това е смисълът на заповедта – това, че няма нужда да се отчайваме, е откровение; но трябва да бъдем реалисти. Да не си въобразяваме, да не мислим, че можем да спасяваме себе си. Аз, Господ Бог твой, ще правя нещо; Аз не ти казвам, какво ще правя – ти няма да можеш да разбереш; но направи така, както ти кажа – не се отчайвай. Виж, какво представляваш, и не се отчайвай.
Вижте, думите „дръж ума си в ада” са заповед да не се отчайваме. Човек не знае – какво ще бъде? Защо да не се отчайва? Но ако в човека има достатъчно любов, достатъчно разбиране, че Бог по Своята любов просто не може да изгуби човека, не може да навреди по никакъв начин на човека, тогава той се оставя в Божиите ръце.
Помните ли, какво Господ казва на кръста: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил…”, но веднага след това казва: ”В Твоите ръце предавам душата си.” Значи, сякаш са Го оставили, и не само сякаш, а наистина е било, че Господ Го е оставил; но не изгубил доверието: „Отче, в Твоите ръце предавам душата Си.” Значи, ако имаме доверие в Бога – сега, когато не знаем нито какво да правим, нито какво ще стане, но Бог знае и ние Му имаме доверие. Господи! Дай ни доверие, защото го нямаме.
И вижте, за мен реалността е да виждам себе си такъв, какъвто съм, че аз съм син на ада и няма никакъв изход! Адът е вечен за мен, а Бог е предвечен; и Бог може това, което не можем да си представим. Затова, дай ни, Господи, послушание в любовта.
Мисля, имаше друг момент на кръста Господен – благоразумният разбойник. В неговото покаяние му се открива, че този Човек е Цар. Не знам, какво е разбрал тогава, какво, като разбойник, е знаел за този невинен Човек. Мисля, че може би поради неговото смирение и изповед, че е грешен разбойник, а този, другият Човек е невинен, му е била открита благодатта, че Този е Месия, Синът Божи. И тогава той извикал: „Спомни си за мен, Господи, когато дойдеш в Царството Си…” Не знам кога ще бъде това, може би няма да е скоро, но когато и да е, спомни си за мен, Господи, и не забравяй мене, грешния. И получил отговор: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в рая.” Йоан Златоуст е казал: „Крадецът откраднал и рая”, и отишъл там преди Богородица – Тя влязла в рая след разбойника.
Ето каква невероятна милост и любов Господня – както разбойникът още днес се срещнал с Господа в рая, така и отец Силуан свидетелствал: „Аз започнах да правя така, както Господ ми каза, и умът ми изведнъж се очисти, и Духът свидетелства, че съм спасен.”
Защо казах, че това е законът на духовния живот и се отразява върху целия живот на човека. Когато отиваш да се изповядваш, какво ще изповядаш на духовника? Какво можем да изповядаме на духовника, освен „отче, грешен съм като блудния син – съгреших против небето и пред теб”. Какво значи, против небето и пред теб? Две заповеди ни е дал Господ: да обичаме Бога и да обичаме ближния, и цялата ни съвест трябва да бъде пред Бога и пред човека. Затова се изповядваме не само пред Бога: изобщо не е нужно да има човек, за да ни чува Бог, мога и мислено да кажа; но трябва и пред човека.
Има разни мисли, които (вие знаете), са написани в молитвеника, но трябва да имаме и тази мисъл: и пред човека. Моля Бог да ми прости; и теб, моя брат, моя отец, и вас, братя, ви моля да ми простите. Защо? Защото ако всички ние трябва да сме в рая, Бог трябва да ми прости, и аз трябва да получа прошка от Бога, но и от вас, за да живеем заедно в любов.
Ще отида да се изповядам, че съм грешен човек, и очаквам от Бога прошка на греховете ми, и от свещеника, и чрез него от цялото човечество. Знаете, че в началото изповедта е била пред всички, не като тайнство; но човек не можел да понесе такова състояние на любовта, и сега, за да не съблазни хората, които не могат да понесат изповедта му без съблазън, изповедта се извършва тайно.
Това, че отивам на изповед с мисълта, че съм грешен, и се надявам на покаяние – какво означава? Означава, че държа ума си в ада (колкото мога). Ето, отче, преядох, гледах телевизия, пуших, приемах лоши мисли и т.н. Не казвам, че съм прав или че нещо не успях, не – осъждам себе си, държа се в ада. В степента, в която го виждам, но се надявам да получа прошка, надявам се, без да се отчайвам. В този малък пример се вижда, че и в нас действат тези думи.
Има много случаи в живота, когато тези думи действат, но трябва да завърша отговора и мисля да кажа, какво е най-накрая. Отец Софроний, както и Силуан, са казали, че тези думи не са по наша мярка; но все пак, сигурно, ще дойде времето, когато само и единствено тези думи ще спасяват хората, ако ги разбират правилно. Мисля, че това време вече е настъпило. Всичко е срещу нас – няма нито духовници, нито ред, сякаш е изчезнало преданието, всичко е разрушено, ние сме лениви, намираме се в тъмнина, ние сме синове на този тъмен век – всичко е срещу нас. Какво спасение? Скъпи братя, ще ви кажа, никакво спасение не е възможно.
Донякъде мога да разбера, че има хора, които ще завършат със самоубийство. Само че знам, че това в никакъв случай не е решение – това е опасност да вкарат себе си във вечно отчаяние. Но ние имаме думи от самия Бог, че няма нужда от отчаяние. При нас сега спасението е невъзможно, но го чакаме от Теб, Господи, чакаме да видим, какво ще е нашето спасение.
Един жител на Франция искал да открие манастир, отишъл при един старец и му казал: „Искам да открия манастир във Франция (той бил православен), а старецът му казал: „Манастир? В наше време това е невъзможно. Отивай си с Бога и направи.”
Така че, братя, помнете и неделното Евангелие, където апостол Лука и Клеопа говорили натъжени, но дошъл един чужденец и попитал: „Защо сте тъжни?” И казали: „Ти си чужденец и не знаеш какво е било тук.” „А какво е било?” Чужденецът не знае, те започнали да Му разказват. Но разберете тяхното недоумение и в някакъв смисъл отчаяние, ако този Пророк е велик не само на думи, но и на дело – преди една седмица Той е възкресил един човек не от клиническа смърт, както може да бъде днес, а от тление! Мирисът му бил вече развален, нямало възможност за връщане, но Той се обърнал към него: „Лазаре, излизай оттам, и възкресни като човек.” Ако Този не е бил Месия, както казват нашите свещеници, Църквата и т.н., на кого можем да се доверим сега? Кой, ако дойде като Месия, може да ни покаже по-силни знаци от този Човек и на думи и на дело? Той е бил най-силният, а ако Той е бил Месия, как са Го победили силите на злото? Какво – бесовете са победили Вседържителя Бог? Но вижте, в какво недоумение, в каква тъмнина са били те, когато мироносиците им казали, че видели празен гроб, а Ангелът казал, че Той е възкръснал – те се уплашили.
И когато започнал да им говори този Чужденец, който не знаел какво се било случило в Йерусалим, започнал да богословства по друг начин, разгорил техните сърца и те така Го обикнали, че искали да го задържат у дома си и казали: „Ела с нас, защото денят свършва и скоро ще бъде нощ”, и когато Той преломил хляба, те разбрали, че този Чужденец е Самият Христос. Той говорил с тях, но те тогава нищо не разбрали.
И понякога си мисля, че това е образът на последните дни от нашата история. Не знам дори как да кажа: да се подготвим (Господ ще ни подготви, а ние чрез изповед и причастие ще се подготвим) да виждаме с очите си съвсем невероятни, непонятни неща, сякаш Бог е победен. Не знам какви ще бъдат дните на антихриста, но както се казва в апокалипсиса, на него му е дадена власт да се бори срещу светците и да ги победи. Какъв ужас! Но вижте, как нежно е победил Христос. Той е дошъл като непознат човек, като Чужденец, който нищо не разбира и не знае какво се е случило там; и без шумотевици и възражения просто е победил смъртта!
За Бог не само това е възможно. Това, което за нас е съвсем неразбираемо, невероятно, за Бог е лесно, защото Той е Вседържител. И аз мисля, че когато настъпи това време, ще има голяма вълна тъмнина и ужасни неща, и не знам точно какво и как; но ние помним, колко леко, тънко и изящно Господ е победил смъртта.
Ангелите не са разбрали кога Господ е бил заченат в утробата на Дева, войниците не са разбрали кога е било Възкресението. Има една лъжеикона (в католическата църква), която показва Христа, излизащ като победител от гроба, а до него войниците падат от страх. И Ангел отмества камъка, като че ли Вседържителят не може без Ангела да отмести камъка и да излезе от гроба. Не, това е лъжа. Войниците са паднали, когато видели да идва Ангелът, а не защото са видели Христа. Те не са видели Христа, не са знаели, че са пазели празна пещера, че гробът е бил празен, смъртта – ако може така да се каже – останала, запазила своето девство.
Той е първороден от мъртвите, и смъртта е победена, но ние все още умираме като нашите отци. Но това, че смъртта е победена, виждаме в много мощи, други знаци и удивителни чудеса, които са ни явени. Ако отидем в Печьори, там ще видите много мощи – няма повече смърт. Но ние все пак всички ще умрем, както Адам, сякаш нищо не е станало.
Мисля, че и накрая ще има война и смущения, но Бог няма да побеждава, защото Той вече е победил преди 2000 години. Цялото това смущение е само дим, лъжа на отеца на лъжите, както го е нарекъл Господ. „Дерзайте, Аз победих света.” На гръцки език „свят” – това е „космос”. Виждаме, как Той е победил космоса, значи е победил всичките сили. Не само света, не само всички зли човеци, но и всички тъмни сили в космоса, които изпълват цялото поднебесно пространство, както е написано в книгата на Йов.
Всичко това е победено и каквото и да правят, те могат да ни излъжат само защото не живеем в смирение – а значи, не живеем в тази реалност, на която ни учи Господ чрез отец Силуан. Дръж ума си в това, което си, виждай ужаса, който е в теб, но не се отчайвай! По-важното е, че виждам греха, отколкото величината на греха, който виждам. Виждам ужаса в мен, може би малък ужас; още не виждам, както старецът Силуан, целия ад – виждам, че съм глупав човек, за това ми е страшно неудобно, но трябва да го приема. И виждам още по-лоши неща, но най-важното е, че виждам, защото виждането започва да действа в мен. Старецът е казал, че виждането на собствения грях е начало на съзерцанието, значи Божията Светлина вече действа в мен, и сега виждам своята тъмнина. Но ще дойде ден, ако продължавам да живея в това покаяние, когато ще видя тази Светлина, която сега ми показва целия ужас на моята тъмнина. Но това вече е друга тема и може би трябва да спра дотук. Простете ми, отци и братя – срам ме е, че след толкова години, прекарани със стареца, толкова лошо владея руски език, но мисля, че любовта говори от сърце на сърце. Надявам се, че тя ще оправи грешките. Простете и благословете, и да се помолим един за друг!
Валаамски манастир 20 юли 2007 г.
