Можеш да видиш много дела, които изглежда да блестят като добри, бидейки извън думите на истината, можеш да намериш мъже състрадателни, милостиви, загрижени за справедливостта, но в делата им няма плодове, защото (тези хора) не знаят делата на истината. Тези дела са прекрасни, но преди тях трябва да върви едно още по-високо дело. Когато някога иудеите попитали Господа „какво трябва да направим, за да извършваме делата Божии?“, Той им отговорил, че „делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил“ (Йоан 6: 28-29). Обърни внимание, че Той назовава вярата – дело. И така, когато повярваш, едновременно с това ти процъфтяваш и с дела, и това не зависи от броя им, а защото вярата сама по себе си е пълна с добри дела. Делата стоят по отношение към хората и от хората, а вярата – от хората в отношението им към Бога; вярата прави от онзи, който се обръща към нея – гражданин на небето; вярата превръща човека, сътворен от пръст, в събеседник на Бога; извън вярата нищо не може да бъде нещо добро.

Струва ми се, братя, че – искам да направя едно сравнение – делата, макар да са цветущи, добри дела, но лишени от благочестие в Бога, ми приличат на останки на мъртъвци, наистина великолепно облечени, но без чувство за прекрасното. Каква полза от една мъртва душа, мъртва за Бог-Слово, но облечена в добри дела? Делата си струват, ако са извършена с надежда за отплата и получаване на венци. Ако не познаваш Основоположника на подвизите, тогава за кого се подвизаваш?

Не е задължително вярата да бъде лишена от дела, за да не бъде поругавана, но все пак, вярата стои по-високо от делата. За хора, които са заслужили да бъдат назовавани човеци, преди всичко е необходимо надеждата в Христа да върви пред всичко останало в живота им, и след това тя да бъде подкрепена с добри дела. Душата трябва да се подхранва с добри дела, но преди всичко трябва да е вярата; не може да се приеме човек да живее и твори справедливи дела без вяра, но за верния, дори и да няма дела, мога да твърдя, че е изживял и постигнал придобиването на царството Божие. Никой не е жив без вяра; ето, че разбойникът, като повярвал, бил оправдан (Лука, 23: 40-43). И не ми казвай – той не е имал време да живее праведно, аз не оспорвам това, но подчертавам, че просто самата вяра го е спасила. Ако той по-нататък би останал жив и би живял без дела, то тогава би се лишил от спасение.

От това става ясно, че вярата сама по себе си носи спасение, но делата сами по себе си, не оправдават онзи, който ги извършва. И Петър, блаженият и почитан апостол, идвайки от Йопия и виждайки Божията благодат, изливаща се върху ония, които били считани за чуждоплеменни, прониквайки се в Божията воля, казва: „наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10: 34-35). Не казал: „всеки народ, постъпващ по правдата Му“ се спасява, но – приятен Му е, т.е., става достоен да бъде приет. Затова е нужно вярата да блести преди делата и след вярата да следват делата. И никой да не хули вярата за това, че е безплодна, и да не безчести делата заради неверие. Стани плодоносна маслина, но в Божия дом. И тук под плодоносна маслина се разбират делата, а домът Божий – това означава вярата.

Източник: назиданиясвятихотцов@zhiviy v pomochti

Близки теми:

Рождество Христово Защо се страхуваш от многодетността Свидетелството на хирурга С какво е пълно сърцето Моят съпруг е моят кръст

Настъпи празникът на всички празници и изпълни с радост вселената! Празник за тържеството на всички добродетели, корен и извор на всички наши блага. Празник, чрез който небето се отвори, Духът се изпрати, средостението се унищожи, преградите паднаха, разделението се съедини, мракът се разсея, светлинното блесна, небето прие естество, произлязло от земята, земята прие Този, Който почива на херувимите, робите станаха свободни, враговете – чеда, другородците – наследници!

Чрез този празник е унищожена продължителната вражда и дългата война, и настъпил мир, отдавна очакван от ангелите и желан от праведните люде. И Павел възклицавал, говорейки: „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, която беше посред, като с плътта си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир… (Еф. 2:14-15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно знамение на кръста – придобивка Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия Цар!

Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людите, а людите са в общение с небесните сили; демоните бягат, смъртта е унищожена, раят е отворен, клетвата е снета, грехът е изчезнал, заблуждението е изгонено, истината е възтържествувала!

Природата, от която херувимите пазели рая, днес се съединила с Бога. Като слушаш това – прости се с унинието – по-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек! Ако това е станало, то и всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе Си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас. Христос се родил по плът, за да възроди теб по дух; родил се от жена, за да престанеш ти да бъдеш син на жена; допуснал Неговия Отец да стане роб, та ти робът, да станеш отец на Господаря! Нека се възрадваме и развеселим – нека с радост си спомним за всички Божии благодеяния към нас! Как обаче е станало това удивително и велико дело? Как ние, огрешените, които се оказахме недостойни за земята, понеже се лишихме от властта долу, бяхме въздигнати на такава висота?! Как се прекрати войната? Как се унищожи гнева? Как…?

Размишлявайки за величието на това Христово снизхождение към човешкия род, нека отдадем на Бога достойна чест и прилична награда! Нашата награда към Бога не може да бъде нищо друго, освен нашето спасение и нашите души, освен грижата за добродетели и жертви за нашите братя. Нищо друго не може да бъде признак и отличие за вярващия в Христа и любещия Бога, освен грижата за нашите ближни и попечението за тяхното спасение – защото и Христос не дойде да угоди на Себе Си, а да послужи на мнозина!

Близки теми:

За истинското покаяние И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях Петдесетница Свети Дух Извън вярата нищо не може да бъде добро