„Пазете се да не презрете едного от тия малките“
Помните ли тия слова Христови? Мислили ли сте, че те се отнасят пряко и непосредствено за вас?
Нима малко са у вас такива от „тия малките“, които са ви поверени да пазите?
Нима имате малко синове, дъщери, за които проливате горчиви сълзи?
Нима са малко развратните дъщери и синове – крадци и хулигани?
Много, много сълзи проливате за тях. И заради какво?
Затова, че преди не сте си спомнили тези думи Христови – „Пазете се да не презрете едного от тия малките“.
Когато ви става тежко от това, каквото правят децата ви, тогава плачете, тогава се молите на Бог да ви помогне. А молитвата ви остава безплодна, защото не трябва да възлагате Нему вашите собствени задължения, защото сте били длъжни сами да се погрижите за децата си и да ги възпитате, а не да чакате Бог да свърши това.
Ако вашия слуга не милее за своята работа, а чака вие сам да свършите това, нима ще вземете да работите вместо него, нима няма да се разгневите на ленивия слуга? Какво искате от Бога, ако вие сами не сте се погрижили за децата си?
Св. Йоан Златоуст е изрекъл страшни думи за тези, които не възпитават децата си: „Родители, които не възпитават децата си по християнски, са по-виновни и от детеубийци, защото детеубийците погубват тялото, а ония и тялото и душата хвърлят в геената огнена“.
Тежък, много тежък отговор ще даде пред Бога всеки, който не се грижи за възпитанието на децата си. В Библията, в Първа Книга на Царете се разказва за благочестивия първосвещеник Илия, който 50 години бил съдия на народа Израилев. При него се намирал и служил светия пророк Самуил, тогава още момче.
И тогава на това свято момче му се явил насън Господ, като заповядал да каже на първосвещеника Илия, че го чака страшно наказание за това, че не милее за децата си.
А неговите деца били старозаветни свещенослужители и със своето безчестие привеждали народа в озлобление и го отвръщали от Бога. Когато евреите принасяли в жертва Богу месо от животни, тогава слугите на тия нечестиви свещеници подбирали най-вкусните късчета месо от котлите, което се варяло за жертвоприношение и ги давали на тези нечестивци. Отбирали даже и тлъстината, а на ония, които настоявали, че тя трябва първа да се хвърли за изгаряне на жертвеника, казвали: „Ако не го дадеш, насила ще го взема“. Виждайки това, народът се отвръщал от жертвоприношенията. Заради това безчестие Господ наказал не само тия свещеници, но и самия първосвещеник Илия. Ето как станало това – по време на нашествието на филистимците над земята Израилева, когато се водили ожесточени боеве, 98-годишният старец стоял в храма и чакал вести. В храма връхлетял един развълнуван, покрит с прах пратеник и му казал: „Синовете ти са убити, а Божият Ковчег е взет в плен“. Като чул тази вест, първосвещеникът паднал на пода, строшил гръбнака си и умрял в тежки мъки. А Господ възвестил, че това наказание ще продължи да тегне над всичките му потомци.
Ето, виждате ли колко е страшно – целият род на първосвещеника Илия бил наказан за това, че той не удържал синовете си от тежките им грехове. Това грози всеки, който не милее за възпитанието на своите деца. А за тези, които от все сърце се стремят да възпитат децата си в благочестие, слушате на всяка утреня благословените слова на 102-я псалом: „А милостта на Господа е от века до века върху ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете на ония, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват“.
Божието благословение е до века над тези, които възпитават децата си в християнско благочестие. А до века ще тегне проклятието Божие над ония, които не ги възпитават в такова. Кажете, какво ще стане с нещастната ви дъщеря, която от млади години се е предала на разврат, после се омъжи и роди деца? Ще има ли благословение Божие над нея и над семейството й? Не, съвсем не. Ще израсте неблагочестив, богопротивен род.
Помислете, колко е страшно това, каква тежка отговорност носите пред Бога, ако не възпитавате децата си в християнска нравственост.
Как трябва да ги възпитаваме?
Така, както са възпитавали децата си първите християни, християните от първите векове. От най-ранно детство те са ги приучавали да се молят, да посещават храма, да постят, да се приобщават със светите тайнства на Църквата, учили са ги на грамотност по книгите на Свещеното Писание, никога не са ги оставали да седнат на масата без молитва. Внушавали са им, че всяка работа, всяка крачка на християнина трябва да започва с кръстния знак и с молитва.
Грижили са се не само за общото образование на децата си, не само за придобиване на светска образованост, по философия, музика, изкуство. Не, те са се водили от великото, свято правило, че е нещастен този, който знае всичко на света, но не познава Бога. А обратното, блажен е онзи, който познава Бога, макар и да не знае нищо друго.
Не мислете, че с това ви се забранява да изучите децата си на всички светски науки. Та нали най-великите отци и учители на Църквата в своята младост усърдно са придобивали всякакви научни и философски познания. Светите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст са били високообразовани хора за своето време. Добре би било и вашите деца да са образовани, учени. Но е особено важно тяхното обучение и възпитание да не се ограничава само с овладяване на светските науки от тоя свят, но наред с това те трябва да познават и висшата правда и истина, да познават Закона Божи и Христовите заповеди, да се приучават на постоянно благочестие, винаги да помнят Бога, заповедите Божии, Христовия път. Само тогава те нямат да се заблудят, да тръгнат по пътя на човешкото мъдруване, само тогава ще поставят по-високо от всичко Христовата мъдрост, Божието познание. На това би трябвало да научите децата си.
А по какъв начин би трябвало да ги възпитавате, да насаждате в тях висока християнска нравственост? Преди всичко с личния си пример, защото децата се възпитават именно по примера на своите родители. Никое словесно поучение, никакво педагогическо изкуство не може да се сравни с родителския пример, който виждат децата. Кажете, как могат да израстат като чисти и добри хора деца, които виждат в родителите си само лоши примери на безнравственост. Ще бъдат ли чисти и целомъдрени дъщерите ви, ако самите вие им давате пример на прелюбодеяние? Ще бъдат ли чисти и неспособни на кражби децата ви, ако самите вие не ги учите на честност от най-ранна младост? Когато синовете ви опустошават чуждите градини и не оставят да узреят плодовете в тях, когато собствениците им идват да се оплачат, някои майки отговарят спокойно: „Е, малки деца са, какво ще им държим сметка?“ Господ ще им поиска сметка! И то страшна, защото от малки не са ги научили да не крадат, че не са ги научили на Божиите заповеди, че не са им внушили отвращение и презрение към кражбата и хулиганството!
Тежък отговор ще трябва да дадете пред Бога за всяка съблазън, която видят децата ви във вас, за всички караници, ругатни, празнословия, побои, които ще видят очите им. Ако вие самите постъпвате така, как ще научите децата си на друго?
Великият вселенски учител, най-големия от всички църковни проповедници св. Йоан Златоуст е казал така за ония родители, които не учат децата си на добро, а ги поощряват със своите лошотии, страсти и нечестие: „Вие, сякаш нарочно стараейки се да погубите децата си, правите всичко онова, че те да не могат да постигнат спасение. Казано е – горко на ония, които се смеят сега – а вие им давате повод постоянно да се смеят; горко на богатите – а вие само това и се стараете, те да забогатеят; горко вам, когато всички човеци ви хвалят – а вие сте готови да дадете всичко на тоя свят, само и само да придобиете слава между хората. Казано е също – който хули брата си, виновен ще е за геената, а вие смятате за слаби и страхливи онези, които мълчаливо понасят обидите на другите.
Христос повелява да страним от кавги и разпри, а вие постоянно занимавате децата си със злите си дела. Който обича душата си, ще я загуби, казва Господ, а вие, обратно, учите ги на тая любов; ако не простите на човеците съгрешенията им, казва Той, и Вашия Отец Небесен няма ви прости – а вие даже упреквате децата си, когато не искат да отмъстят на ония, които са ги обидили. Христос е казал, че за обичащите славата няма никаква полза – и да постят, и да се молят или да дават милостиня – а вие само се стараете децата ви да придобият слава. И не е най-лошото от всичко това, че учите децата си против Божиите заповеди, но още и това, че хулите доброто, наричайки скромността – необразованост, кротостта – страхливост, справедливостта – слабост, смирението – раболепност, незлобието – безсилие; вие ги карате да вършат такива неща, които Иисус Христос е определил като неизбежно водещи към гибел; небрежите за душите им, а за онова, което е излишно, се грижите като за най-важно. Всичко сте готови да направите, само и само сина ви да има слуга, кон, и хубави дрехи, а за това той да стане добър човек, даже и не мислите. Не – грижейки се в най-голяма степен за камъни и дърво, не обръщате на душата и най-малкото внимание. Всичко правите, само и само в дома ви да има чудесна статуя със златно покритие, а за най-ценното – душата да бъде златна, изобщо не мислите“.
Това е казал св. Йоан Златоуст в древни времена, преди 1500 години, но това е полезно да се чуе и сега, защото нима и сега не възпитавате също така зле децата си, като не им внушавате страх Божи? Нима и сега не се грижите преди всичко за това, да осигурите на децата си възможно най-добро положение в живота им, да ги поставите в редицата на властимащите, богатите и силните? Нима не им внушавате, че силата е в парите, че трябва да придобият знания, за да забогатеят, да си осигурят богат и волен живот? А нужно ли е това?
Нужно е точно обратното. Нужно е да внушите на децата си презрение към парите, славата, към високото обществено положение. Нужно е да ги научите на любов към чистотата, светостта, благочестието. А за това най-малко се грижите.
Децата трябва да се възпитават още от пелените, защото в най-ранна възраст те са най-податливи на всякакво учение. Душата им е мека като восък, на нея се отпечатва всичко – и лошите ви примери, и благочестивите слова, и всякакъв светъл и чист пример.
Древните християни от ранна възраст приучавали децата си на молитва и четене на Св. Писание. А сега казват: „Че това детска работа ли е – да се занимават с псалми? Това е за монасите и старците, а на децата са нужни веселие и радост“.
Забравяте ли, че св. Тихон Задонски е казал простичко: „Младото дърво, накъдето го наклониш, натам и ще расте, новият съд ще издава мириса на това, което налеете в него, зависи дали ще бъде смрадна, или ароматна и чиста течност“.
И ако в душата на малкото дете вливате всякаква смрад, то тя ще стане смрадна. А ако вливате аромата на Христовото благоухание, то и децата ви ще благоухаят пред хората, ще ви бъдат радост и утеха. Възпитавайте децата си с примери. За това славният руски проповедник архиепископ Амвросий Харковски е изрекъл следните прекрасни слова: „Когато нито един от членовете на семейството не остава без сутрешна и вечерна молитва, когато бащата не излиза от дома, без да се помоли пред иконите, когато майката не започва нищо, без да се прекръсти, когато на децата не се позволява и да се докоснат до храната, без да се прекръстят – тогава не се ли приучават децата да търсят във всичко Божията помощ, да призовават за всичко Божието благословение, да вярват, че без Божията помощ няма да бъдат в безопасност в своя живот, че без Неговото благословение човешките дела за обречени на неуспех?
За децата родителската вяра не ще бъде безплодна, когато те, със сълзи на очи кажат: „Какво да се прави? Да бъде волята Божия“. При опасност: „Бог е милостив“. При трудни обстоятелства: „Бог ще помогне“. При радост и успех: „Слава Богу, Бог даде“. Тук винаги и във всичко се изповядва Божията благост, Божия промисъл, Божието правосъдие. Майката, обичана с любов и нежност от децата, стои с благоговейно изражение на лицето и се моли пред иконата на Спасителя. Децата гледат ту нея, ту образа на иконата, и няма нужда от дълги обяснения какво означава това. Ето ви първия мълчалив урок по богопознание“.
Ето какъв е първият и най-важен урок и по благочестие. Такива уроци сте длъжни да давате и вие на своите деца, винаги и във всичко.
Длъжни сте да пазите децата от всичко лошо и нечисто. Длъжни сте да пазите дъщерите си от четене на нецеломъдрени, сладострастни романи, да ги научите да подбират четивата си, да ги удържате от гледане на празни зрелища, да не им позволявате постоянно да ходят по развлечения, по кина и театри. Трябва да ги приучавате на тих и изпълнен с труд домашен живот.
Също така не трябва да забравяте, че не трябва да се възпитава едно малко дете без наказания. Трябва да помните, че най-голяма грешка допускат родителите, които са влюбени в малките си деца, любуват им се, всичко им прощават, и никога не ги наказват. За такива родители премъдрият Иисус, син Сирахов казва: „Разглези детето, и то ще ти стане заплаха“.
А ето какво казва великия светител Тихон Задонски: „Ненаказваните в младостта си деца ще станат като необучени диви коне. Затова, християнино, обичай децата си, но ги наказвай. По-добре докато са малки, изпитат телесна болка, отколкото по-късно теб да те боли сърцето. По-добре сега да плачат от тебе, отколкото ти по-късно да плачеш за тях и от тях. Впрочем, във всичко е потребно и похвално да има умереност“.
Както казва светителят, трябва да има умереност и в наказанията. Не трябва да се наказват децата с раздразнение, злоба и ненавист, но спокойно, с любов. Тогава те ще почувстват, че са обичани, че са заслужили наказанието си, и тогава то ще бъде за тях само за полза и поправяне. Но много от вас даже и не мислят да наложат такива наказания и оставят ненаказани не само малките, но и тежките простъпки – дори кражбата, хулиганството, дори разпътния живот на младите девойки.
Виждате ли, какви огромни задачи стоят пред вас по възпитанието на децата ви. Виждате ли колко святи са майчините отговорности. Няма по-голямо задължение, няма по-голяма отговорност пред Бога за майката от доброто възпитание на детето. За това ще отговаря тя пред Бога, и върху цялото й потомство ще се стовари Божият гняв, ако не милее за възпитанието на децата си. И още тук, на земята, ще се измъчва и плаче, гледайки ги.
И така: „Гледайте да не презрете едного от тия, малките“. Винаги се грижете за тях, винаги им давайте свети примери на благочестие, и тогава Господ ще ви даде благословение от века и до века и на децата ви, и на самите вас.
Източник: Православни+
Автор: Св. Лука Войно – Ясенецки
