А ти какво очакваше? Това е светец!

Март 25, 2020 in Начална страница, Сладкарница

 

 

В наши дни малко хора вярват в чудеса и е трудно да убедиш в това един съвременен човек, че те се случват. Независимо от това, аз като съвременен човек, трябва да ви разкажа за чудо, случило се с мен, и ще се опитам да намеря прости и убедителни думи – без да изглеждат лъжовни, измислени или леко преувеличени.

Това се случи няколко години назад, и аз, писателят Александър Сеген, до този момент не се решавах писмено да засвидетелствам за чудото, ограничавах се само до устни разкази. Все ме възпираше тази мисъл че: или открито няма да повярват, или само ще се преструват, че вярват. Или – няма да ми се доверят.

През пролетта на същата тази година започна да ме боли петата. Аз не се притеснявах. Ще мине. Но не мина, а напротив, заболя ме още повече. Наложи се да отида на лекар. Поставихи ми различни диагнози, изписаха мазила, хапчета, но нищо не ми помогна. През лятото двамата с моя син Коля се приготвихме да заминем за три седмици в Гурзуф, и аз си мислех за морето – то често ме е спасявало, много рани са ми заздравявали, когато плувам дълго време и стъпвам по крайбрежните камъчета. Но този път и морето не ми помогна, а когато дойде време да си тръгваме, аз съвсем не можех да си стъпя на петата, при всяка стъпка усещах адска болка. Пристигнахме от Гурзуф в Симферопол, а до влакът оставаха три часа.

- Трябва да отидем пеша до свети Лука, – обявих решението си на моя син .


- Но как пеша! – почуди се Николуша. – Не можеш да ходиш пеша, тате.


- Не, трябва да отидем.


- Нека поне да вземем такси.


- Не, само пеша.

И оставихме багажа си на съхранение, и тръгнахме към лечителя Лука Войно-Ясенцки. От гарата до Свято-Троицката катедрала, в която след канонизацията на светеца се намират неговите мощи, пеша, с бърза стъпка е около 15 минути път; ако вървиш с бавно, е около 20-25 минути.

Подпирах се на сина ми, влачех се едва около час, препотявах се от болка, но изтърпях всичко, разговаряйки за човека, при когото отивахме. Разказвах за това, как Валентин Феликсович Войно-Ясенецки се е родил в семейство на католици и в младите си години се е увлякъл по толстоизма, после въпреки протеста на родителите му , приел православието; за това какъв известен лекар е станал още на млади години, как оплаквал жена си, която му родила четири деца, как е приел монашески постриг.

Пребивавайки в Ташкент, той бил привлечен в качеството си на експерт по едно съдебно дело, и известният чекистки палач Петерс го попитал: „Кажете ми, попе и професор Войно-Ясенецки, как така Вие вярвате в Бог, и в безсмъртието на душата? Виждали ли сте Бога? А когато сте извършвал операция на гръдния кош, какво, да не сте видял душата там?“  „Не, – спокойно отговорил лечителя, – Бог и душата не съм видял. Аз не веднъж съм правил трепанация на черепа, но ум също не съм видял.“

Разговаряхме за всичко това със сина ми, влачейки се бавно към Свято-Троицката църква, и най-накрая стигнахме. Застанах на колене пред гроба на светеца и се помолих, без да се усетя умора от дългите молитви. Купих елей, осветен на мощите на светеца, и бархетно парче плат, с което ме посъветваха да увия болното място, след като се помажа с елея.

Пътят от храма до гарата беше още по-уморителен. Нямах повече сили да говоря за нищо. Не знам защо, но реших да се помажа с елея още при пристигането си в Москва. С Коля се върнахме в неделен ден. Вечерта си спомних за елея. Сложих ръка на сърцето си: не вярвах много в чудеса, въпреки че, надеждата в помощта на светеца сгряваше сърцето ми. Е, помислих си, може поне малко болката ми да намалее… Дори се случи така, че, в буквалния смисъл на думата, настръхнаха космите по главата ми, а по кожата ме полазиха тръпки.

Щом намазах крака си с елея, в него се появи някакво радостно кипене: като в чаша, в която току-що са наляли шампанско или нарзан (минерална вода в Кавказ), в него се гонеха хиляди мехурчета, и за секунда болката изчезна, стопи се от това чудно кипене. Увих крака си с плата, и тръгнах напред-назад.

Удивително, нищо не ме боли! Не мога да повярвам на това усещане. Страхувах се да кажа на Коля. Така или иначе след половин час болката отново се върна, а след час стана още по-непоносима. През нощта се събудих и отново се помазах. И всичко се повтори отначало. Само че кипенето този път не беше толкова бурно. Болката отшумя, легнах и се опитах да заспя, докато не ме е заболяло отново. Събудих се рано сутринта и почти не усещах болка, но все пак помазах петата си отново. Вече нямаше почти никакво шампанско и нарзан. Просто ми стана по-добре. Реших сутринта да закарам сина си на училище. Винаги сме си говорели за нещо интересно и приятно. В сряда, на третия ден след завръщането ни от Крим, ние излязохме от къщи, и аз му казах:


- Николуша, искаш ли да ти покажа едно чудо?


- Какво?


- Ето, виж! Бързо пробягах 100 метра напред и се върнах бегом.


- И къде е чудото?


- Ето на! А само няколко дни по-рано…


- Ах ти!


- Видя ли?


- Видях…


Известно време вървяхме в мълчание. Накрая Коля се спря, погледна ме и каза:


- А ти какво очакваше? Това е светец!

източник:https://vk.com/okean_mudrosti

Бойте се от среща опасна за душата ви

Юни 19, 2019 in Начална страница, Отечески съвети

 

Чистоплътните хора, полагащи грижа за чистотата на своите дрехи, се стараят да заобиколят всеки човек, който може да ги изцапа с мръсотия. Не искаме да се докосваме до нечистотията, защото самите ние ще се изцапаме. Така и християните трябва да пазят чистотата на сърцето си, като стоят по-надалече от онези, които са пълни с духовна нечистотия.

Не се смесвайте с тълпата на нечестивите хора, избягвайте ги, за да не се заразите с духовна смрад, търсете общуване с чисти хора, благородни, праведни пред Бога. Те са много малко, но те са до всеки от нас. Прикрепете към тях със сърцето си…

Отивайте там, където е чисто, добро, свято; не отивайте на такива забавления и зрелища, които мръсната тълпа така силно жадува, крещейки с диви викове от възторг, като приветстват онези които не заслужават това. Пазете се от срещи, опасни за душата ви! Пазете се от тези, които могат да бъдат причина и повод за грехопадение.

Помислете, какъв отговор ще дадете пред Бога, ако вие самите не се очистите от духовната мръсотия, и не хранете с нея вашите деца. В крайна сметка, само чрез придобиване на чистота, ние можем да се надяваме, че ще влезем в царството Божие. Пазете се от нечистотията на света, пазете децата си от всяко оскверняване с нечистотията и мерзостта на този свят… Амин.

източник: https://vk.com/itreba

Свидетелството на хирурга

Март 4, 2019 in Начална страница, Сладкарница

 

През лятото на 1921 г. лекарят и свещеник о. Валентин Войно-Ясенецки (бъдещият светител Лука Кримски) трябвало да се яви в съда като свидетел в защита на подсъдими лекари.

- Кажете, попе и професоре Ясенецки-Войно, как можете вечер да се молите, а денем да режете хора? – попитал чекист с фамилия Петерс.

- Режа хората, за да ги спасявам, а вие в името на какво ги режете, гражданино обществен обвинител? – отговорил отец Валентин.

Залата бурно аплодирала този отговор.

Тогава Петерс задал въпрос, който според него щял да обърне нагласата на публиката:

- Как така вярвате в Бога, попе и професоре Ясенецки-Войно? Нима сте го виждали този ваш Бог?

Свещеникът-хирург спокойно отговорил:

- Действително не съм виждал Бога, гражданино обществен обвинител. Но често правя мозъчни операции. Когато отворя черепа обаче, никога не виждам вътре ум. И съвест там също не намирам.

„Делото на лекарите“ претърпяло пълен провал. Според очевидци осъдените се спасили от разстрел именно чрез свидетелството на свещеника-хирург Войно-Ясенецки.

Източник: книгата „Просто вярвайте“ (101 християнски притчи и сказания, изд. фондация „Покров Богородичен“, 2015)

Благословени възпитаващите в благочестие

Януари 9, 2019 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

 

 

 

Тези, които възпитават децата си в благочестие, имат вовеки веков благословението на Бога.

Как е нужно да се възпитават?

Така, както са възпитавали своите деца древните християни през първите векове. Те от най-ранно детство са приучавали децата си на молитва, към храма, на пост и към Тайнствата в църквата. Когато са ги учили на грамотност, са ги обучавали от книгите на Свещеното Писание. Те никога не са позволявали на детето да седне на масата и да започне да яде без молитва. Учили са децата, че всяко едно действие, всяка стъпка на християнина трябва да започне с кръстно знамение и молитва.

Когато са учили своите деца, те са се грижили не толкова за общото им образование, на езическа мъдрост, философия, музика и изкуство. Не, на съвсем друго са ги учили. Учейки децата си, са се ръководили от дълбоки, святи правила: това да почитат нещастния, който знае всичко и не познава Бога, блажения, който познава Бога, дори и нищо друго да не знае.

Не си мислете, че това ви забранява да учите вашите деца на всички светски науки. По никакъв начин. Нашите велики отци и църковни учители сами в своята младост много усърдно са се отдавали на изучаването на всякакви научни и философски мъдрости. Светителите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст са били високообразовани хора за своите времена. И вашите деца трябва да бъдат образовани и учени. Но важното е тяхното образование и възпитание да не се ограничава само със светската мъдрост – мъдростта на този свят. Изключително важно е, наред с това те да познават висшата правда и истина, за да научат Божиите Закони и Христовите Заповеди, да се научат на постоянно благочестие, за да могат те, изучавайки науките, винаги да помнят Бога, Божиите Заповеди, и пътя Христов.

Тогава и само тогава няма да се изгубят по пътя на човешката мъдрост, само тогава християнската мъдрост и познаването на Бога ще бъдат поставени по-високо от всичко. Така следва да учите вашите деца.

 

https://vk.com/materinstvo_vk

Силата на милостинята е безмерно велика

Ноември 7, 2018 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

Свети апостол Павел се обръща към коринтяни: „…който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“. (2 Кор. 9:6)

Не за жътва, не и за сеитба на зърно говори Той, а за сеене на милостиня. Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне.

Така е и в Божиите дела, а в делата земни е другояче: случва се земеделец да посее малко, скъдно, а Сам Бог да му прати богата реколта, и поселият малко жъне много.

Ала бива и обратното – поселият щедро да не пожъне богато: ще удари град и земеделецът не ще може нищо да събере.

А в делата Божии не може да е така: винаги и неизменно този, който сее скъдно, скъдно и жъне, и който сее щедро, щедро жъне.

Светият апостол ни учи да сеем много. Сам Господ Иисус Христос също ни призовава неведнъж към милостиня. Чуйте какво изключително значение придава Той на милостинята в Своето слово, изобличаващо книжници и фарисеи, които считали за важно да мият своята посуда – чаши, бокали и пр. Той посочил: „…давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто“. (Лука 11:41)

Тези слова се отнасят не само до книжници и фарисеи, но и до нас. Ако даваме милостиня, то, според Христовото слово, всичко у нас ще е чисто.

За книжниците и фарисеите Той казал, че са изпълнени вътрешно с алчност и лукавство, но ако дават милостиня, ще станат вътрешно чисти.

Така трябва да мислим и за себе си. И у нас често вътрешността ни, сърцата ни са нечисти, твърде нечисти, пълни с беззакония. Трябва, трябва да очистваме вътрешността си, сърцата си, и Господ ни показва необикновено просто средство за това: „само давайте милостиня и всичко ще бъде чисто, вътрешно всичко ще е чисто“.

Запомнете това, запомнете, че силата на милостинята е безмерно велика.

Св. Йоан Златоуст назовава милостинята царица на всички добродетели. Той казва, че милостинята ни открива самите небеса, че със силата на дадената от нас милостиня можем без затруднение и без да бъдем спирани на никое от митарствата, свободно да се възнесем към самия Божий престол. Той ни напомня за стотника Корнилий, езичник, който бил милосърден, давал много милостиня и постоянно се молел. Бог му пратил Своя ангел, който казал на Корнилий: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога“. (Деян. 10:4) Възлязоха пред Бога…

Чувате ли, направо пред Бога възлизат, възлизат пред Божия престол, безпрепятствено преминават през небесата, през всички небесни светила, през ангелски полкове, през серафими и херувими и, без да бъдат спирани някъде, милостините ни дръзновено и бързо се възнасят към самия Бог.

Вие знаете, неведнъж съм ви говорил, как и за какво ще съди човечеството нашият Господ Иисус Христос, когато дойде денят на Страшния Съд. Той няма да попита никого от нас: „Бил ли си на поклонение?”. Не ще поиска да знае. „Поклони ли се на Моя гроб в Йерусалим?”. „Беше ли девственик?” – и това няма да попита, но ще попита само едно: „Дава ли милостиня? Върши ли някога дела на милосърдието?”.

И ще каже удивителните слова: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“. (Мат. 25:40)

Всяко добро, което правим за бедните, за нещастните братя, Той приема като добро, сторено на Него Самия. Всяка милостиня, която пускаме в ръката на бедния, приема Сам в Своята ръка.

О, Господи, Господи! Как велико е това: Ти Сам приемаш милостинята ни. На Тебе, нашия Бог, ние трябва да подаваме милостиня. Божието слово е истинно и неизменно, а всяка милостиня, която правим за нашите нещастни, онеправдани братя, е милостиня, подавана на Самия Господ Иисус Христос.

О, как велико е това и как трябва да се замислим над словата на апостола, че не бива да даваме милостиня скъдно, понеже скъдно и ще пожънем Божията благодат за нея.

Трябва да даваме милостиня не скъдно, а щедро, ще пожънем велика благодат, както обещава Сам Господ Иисус Христос: „Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. (Лука 6:38)

Виждате, за комат хляб, за чаша вода, която даваме на бедния, Господ ще ни въздаде в необичайна мяра – мяра добра, пълна, ще въздаде неизмеримо повече от това, което ние сме Му дали в лицето на нашите бедни братя.

По-натам светият апостол казва: „Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава“. (2 Кор. 9:7)

А как много са тези сред нас, които дават с огорчение, неохотно, сякаш по принуда. И как безкрайно далечни сме от това духовно състояние, в което пребивавали великите милостивци, като например свети Йоан, патриарх Александрийски.

Той бил живото олицетворение на милосърдието. Стараел се с цялото си същество да помага винаги и на всички. Когато възлязъл на патриаршеския престол, заповядал на своите служители да обходят целия огромен град Александрия и да направят списък с неговите благодетели.

С удивление подчинените му го попитали: „Владико, какви благодетели да запишем?”. Той отвърнал: „Бедните, гладните, голите, студуващите”.

Преброили седем хиляди души, които той облякъл и хранел всеки ден.

Всеки ден, който минавал без дела на милосърдието, свети Йоан оплаквал с горчиви сълзи и считал за загубен, пропаднал в живота ден. Той благотворял „не с огорчение и не с принуда”, а с желание, което Бог обича.

Никога не мислел, че може да обеднее и раздавал на всеки. Свети апостол Павел казва: „Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело“. (2 Кор. 9:8)

Колко много, много пъти тези слова се сбъдвали над добрите милосърдни свети люде.

Често четем в житията на светците как раздавали докрай всичко, което имали в манастира, за да нахранят стотици странници, и как домакинът на манастира недоумявал пред игумена: “Какво ще правим? Всичко е раздадено, хамбарите са празни, братята няма какво да ядат”.

Но светците не се смущавали, възлагали цялото си упование на Бога и Той никога не ги оставял: манастирските хамбари отново се напълвали или по чуден начин им се пращало онова, от което имали нужда.

Така се случвало с преподобния наш отец Сергий Радонежки, така било с Евтимий Велики, със Сава Освещени и с много други светци. Господ никого не оставя и винаги помага на онези, които са милостиви.

Както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“

Длъжни сме да сеем, да сеем милостиня, да сеем правда, а посятото от нас ще израсте Сам Бог, и ще наспори веднъж трийсет пъти, друг път шейсет, а понякога и сто”.

„Та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога“. (2 Кор. 9:11)

Твърде важно е как подаваме милостиня, как вършим милосърдни дела, защото ако утоляваме нуждите на нещастните с искрена любов, вършим и друго велико дело: насаждаме в сърцата им благодарност към Бога. Милосърдието има такава сила, че може да обърне към Бога даже сърцата на бедните, които живеят без Господ, защото има и такива.

Милостинята има огромна, безкрайна сила и ето пример за това: в края на IV – началото на V век в Италия живял епископ Павлин Милостиви. Той произхождал от знатен род. На двадесет години бил назначен за сенатор, сетне за консул, а после за губернатор на най-важната за Римската област Кампания.

Той презрял всичко, оставил всичко, раздал имуществото си, а сам станал монах. Изпитал немалко обиди, издевателства и даже насмешки от своите слуги, но не се смущавал от нищо. Щом станал епископ, започнал да раздава щедро на бедните и църковното имущество.

В това време Италия била подложена на нашествие от вандали – див и жесток народ. Те покорили римляните и отвели в плен много народ, а епископ Павлин, откупувал пленници с парите, които имал. Дошла при него бедна вдовица и през сълзи го помолила да откупи единствения й син, взет в плен. Той казал: „Нямам повече пари, ала нека направим така: отведи ме в стана на вандалите, нека вземат мен, а пуснат твоя син“. И сам се предал в плен.

Вандалският княз, суров и жесток човек, бил поразен от кротостта и благородството на поробения. Случайно узнал, че това е епископ и останал изумен. Князът се проникнал от такова благоговение към този благороден човек, че не само го пуснал, но заедно с него освободил и всички пленени римляни. Така свети Павлин изкупил както сам себе си от плен, така и много нещастни пленени римляни. Ето как се сбъднали словата на св. апостол Павел – да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.

Нашето милосърдие събужда велика благодарност към Бога у хората, които са далече от Него.

Какво може да е по-силно от милосърдието? Очевидно, нищо.

Господ Иисус Христос поставя тази добродетел по-високо от всички добродетели.

Към тази добродетел призовавам и аз, призовавам ви да станете постоянни и усърдни в милостинята, за да разберете каква безмерна сила има тя.

Нека всеки дава милостиня според силите си. Не се иска да дадете всичко, а само онова, което бихте отделили за своя ближен като част от своето, което притежавате, колкото и оскъдно да е то.

А в Христовите слова за вдовицата, положила в кутията само две лепти, е казано, че е положила много повече от всички онези, които поставяли злато и сребро, понеже дала всичко, което имала.

Господ е човеколюбив, Господ не иска прекомерен подвиг.

Знайте, че Господ така дълбоко цени нашата любов към ближните, нашето милосърдие и нашата милостиня, че ако даже нашите добри дела дадат плод едва трийсет пъти, ще приеме и това, ще го приеме с благословение, колкото и малко да е стореното добро, с колкото и малко да сме помогнали на Неговите бедни братя – всичко ще приеме с благословение. И ще чуете от Него на Страшния Съд: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“. (Мат. 25:34)

Да бъде за всички вас това обещание истинно и свято.

Да възрастнат плодовете на добрите ви дела поне трийсет пъти. И тогава не ще остане без въздаяние дори парчето хляб, даже чашата вода, само ако бъдат подадени с любов и ласкаво.
Амин.

21 октомври 1951 г.

 

из книгата: “Светител Лука Войно-Ясенецки, Проповеди за цялата година”

 

 

Как трябва да се възпитават децата

Декември 20, 2017 in Начална страница, Семейство

 

„Пазете се да не презрете едного от тия малките“

 

Помните ли тия слова Христови? Мислили ли сте, че те се отнасят пряко и непосредствено за вас?

Нима малко са у вас такива от „тия малките“, които са ви поверени да пазите?

Нима имате малко синове, дъщери, за които проливате горчиви сълзи?

Нима са малко развратните дъщери и синове – крадци и хулигани?

Много, много сълзи проливате за тях. И заради какво?

Затова, че преди не сте си спомнили тези думи Христови – „Пазете се да не презрете едного от тия малките“.

 

Когато ви става тежко от това, каквото правят децата ви, тогава плачете, тогава се молите на Бог да ви помогне. А молитвата ви остава безплодна, защото не трябва да възлагате Нему вашите собствени задължения, защото сте били длъжни сами да се погрижите за децата си и да ги възпитате, а не да чакате Бог да свърши това.

 

Ако вашия слуга не милее за своята работа, а чака вие сам да свършите това, нима ще вземете да работите вместо него, нима няма да се разгневите на ленивия слуга? Какво искате  от Бога, ако вие сами не сте се погрижили за децата си?

 

Св. Йоан Златоуст е изрекъл страшни думи за  тези, които не възпитават децата си: „Родители, които не възпитават децата си по християнски, са по-виновни и от детеубийци, защото детеубийците погубват тялото, а ония и тялото и душата хвърлят в геената огнена“.

 

Тежък, много тежък отговор ще даде пред Бога всеки, който не се грижи за възпитанието на децата си. В Библията, в Първа Книга на Царете се разказва за благочестивия първосвещеник Илия, който 50 години бил съдия на народа Израилев. При него се намирал и служил светия пророк Самуил, тогава още момче.

 

И тогава на това свято момче му се явил насън Господ, като заповядал да каже на първосвещеника Илия, че го чака страшно наказание за това, че не милее за децата си.

 

А неговите деца били старозаветни свещенослужители и със своето безчестие привеждали народа в озлобление и го отвръщали от Бога. Когато евреите принасяли в жертва Богу месо от животни, тогава слугите на тия нечестиви свещеници подбирали най-вкусните късчета месо от котлите, което се варяло за жертвоприношение и ги давали на тези нечестивци. Отбирали даже и тлъстината, а на ония, които настоявали, че тя трябва първа да се хвърли за изгаряне на жертвеника, казвали: „Ако не го дадеш, насила ще го взема“. Виждайки това, народът се отвръщал от жертвоприношенията. Заради това безчестие Господ наказал не само тия свещеници, но и самия първосвещеник Илия. Ето как станало това – по време на нашествието на филистимците над земята Израилева, когато се водили ожесточени боеве, 98-годишният старец стоял в храма и чакал вести. В храма връхлетял един развълнуван, покрит с прах пратеник и му казал: „Синовете ти са убити, а Божият Ковчег е взет в плен“. Като чул тази вест, първосвещеникът паднал на пода, строшил гръбнака си и умрял в тежки мъки. А Господ възвестил, че това наказание ще продължи да тегне над всичките му потомци.

 

Ето, виждате ли колко е страшно – целият род на първосвещеника Илия бил наказан за това, че той не удържал синовете си от тежките им грехове. Това грози всеки, който не милее за възпитанието на своите деца. А за тези, които от все сърце се стремят да възпитат децата си в благочестие, слушате на всяка утреня благословените слова на 102-я псалом: „А милостта на Господа е от века до века върху ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете на ония, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват“.

 

Божието благословение е до века над тези, които възпитават децата си в християнско благочестие. А до века ще тегне проклятието Божие над ония, които не ги възпитават в такова. Кажете, какво ще стане с нещастната ви дъщеря, която от млади години се е предала на разврат, после се омъжи и роди деца? Ще има ли благословение Божие над нея и над семейството й? Не, съвсем не. Ще израсте неблагочестив, богопротивен род.

 

Помислете, колко е страшно това, каква тежка отговорност носите пред Бога, ако не възпитавате децата си в християнска нравственост.

 

Как трябва да ги възпитаваме?

 

Така, както са възпитавали децата си първите християни, християните от първите векове. От най-ранно детство те са ги приучавали да се молят, да посещават храма, да постят, да се приобщават със светите тайнства на Църквата, учили са ги на грамотност по книгите на Свещеното Писание, никога не са ги оставали да седнат на масата без молитва. Внушавали са им, че всяка работа, всяка крачка на християнина трябва да започва с кръстния знак и с молитва.

 

Грижили са се не само за общото образование на децата си, не само за придобиване на светска образованост, по философия, музика, изкуство. Не, те са се водили от великото, свято правило, че е нещастен този, който знае всичко на света, но не познава Бога. А обратното, блажен е онзи, който познава Бога, макар и да не знае нищо друго.

 

Не мислете, че с това ви се забранява да изучите децата си на всички светски науки. Та нали най-великите отци и учители на Църквата в своята младост усърдно са придобивали всякакви научни и философски познания. Светите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст са били високообразовани хора за своето време. Добре би било и вашите деца да са образовани, учени. Но е особено важно тяхното обучение и възпитание да не се ограничава само с овладяване на светските науки от тоя свят, но наред с това те трябва да познават и висшата правда и истина, да познават Закона Божи и Христовите заповеди, да се приучават на постоянно благочестие, винаги да помнят Бога, заповедите Божии, Христовия път. Само тогава те нямат да се заблудят, да тръгнат по пътя на човешкото мъдруване, само тогава ще поставят по-високо от всичко Христовата мъдрост, Божието познание. На това би трябвало да научите децата си.

 

А по какъв начин би трябвало да ги възпитавате, да насаждате в тях висока християнска нравственост? Преди всичко с личния си пример, защото децата се възпитават именно по примера на своите родители. Никое словесно поучение, никакво педагогическо изкуство не може да се сравни с родителския пример, който виждат децата. Кажете, как могат да израстат като чисти и добри хора деца, които виждат в родителите си само лоши примери на безнравственост. Ще бъдат ли чисти и целомъдрени дъщерите ви, ако самите вие им давате пример на прелюбодеяние? Ще бъдат ли чисти и неспособни на кражби децата ви, ако самите вие не ги учите на честност от най-ранна младост? Когато синовете ви опустошават чуждите градини и не оставят да узреят плодовете в тях, когато собствениците им идват да се оплачат, някои майки отговарят спокойно: „Е, малки деца са, какво ще им държим сметка?“ Господ ще им поиска сметка! И то страшна, защото от малки не са ги научили да не крадат, че не са ги научили на Божиите заповеди, че не са им внушили отвращение и презрение към кражбата и хулиганството!

 

Тежък отговор ще трябва да дадете пред Бога за всяка съблазън, която видят децата ви във вас, за всички караници, ругатни, празнословия, побои, които ще видят очите им. Ако вие самите постъпвате така, как ще научите децата си на друго?

 

Великият вселенски учител, най-големия от всички църковни проповедници св. Йоан Златоуст е казал така за ония родители, които не учат децата си на добро, а ги поощряват със своите лошотии, страсти и нечестие: „Вие, сякаш нарочно стараейки се да погубите децата си, правите всичко онова, че те да не могат да постигнат спасение. Казано е – горко на ония, които се смеят сега – а вие им давате повод постоянно да се смеят; горко на богатите – а вие само това и се стараете, те да забогатеят; горко вам, когато всички човеци ви хвалят – а вие сте готови да дадете всичко на тоя свят, само и само да придобиете слава между хората. Казано е също – който хули брата си, виновен ще е за геената, а вие смятате за слаби и страхливи онези, които мълчаливо понасят обидите на другите.

 

Христос повелява да страним от кавги и разпри, а вие постоянно занимавате децата си със злите си дела. Който обича душата си, ще я загуби, казва Господ, а вие, обратно, учите ги на тая любов; ако не простите на човеците съгрешенията им, казва Той, и Вашия Отец Небесен няма ви прости – а вие даже упреквате децата си, когато не искат да отмъстят на ония, които са ги обидили. Христос е казал, че за обичащите славата няма никаква полза – и да  постят, и да се молят или да дават милостиня – а вие само се стараете децата ви да придобият слава. И не е най-лошото от всичко това, че учите децата си против Божиите заповеди, но още и това, че хулите доброто, наричайки скромността – необразованост, кротостта – страхливост, справедливостта – слабост, смирението – раболепност, незлобието – безсилие; вие ги карате да вършат такива неща, които Иисус Христос е определил като неизбежно водещи към гибел; небрежите за душите им, а за онова, което е излишно, се грижите като за най-важно. Всичко сте готови да направите, само и само сина ви да има слуга, кон, и хубави дрехи, а за това той да стане добър човек, даже и не мислите. Не – грижейки се в най-голяма степен за камъни и дърво, не обръщате на душата и най-малкото внимание. Всичко правите, само и само в дома ви да има чудесна статуя със златно покритие, а за най-ценното – душата да бъде златна, изобщо не мислите“.

 

Това е казал св. Йоан Златоуст в древни времена, преди 1500 години, но това е полезно да се чуе и сега, защото нима и сега не възпитавате също така зле децата си, като не им внушавате страх Божи? Нима и сега не се грижите преди всичко за това, да осигурите на децата си възможно най-добро положение в живота им, да ги поставите в редицата на властимащите, богатите и силните? Нима не им внушавате, че силата е в парите, че трябва да придобият знания, за да забогатеят, да си осигурят богат и волен живот? А нужно ли е това?

 

Нужно е точно обратното. Нужно е да внушите на децата си презрение към парите, славата, към високото обществено положение. Нужно е да ги научите на любов към чистотата, светостта, благочестието. А за това най-малко се грижите.

 

Децата трябва да се възпитават още от пелените, защото в най-ранна възраст те са най-податливи на всякакво учение. Душата им е мека като восък, на нея се отпечатва всичко – и лошите ви примери, и благочестивите слова, и всякакъв светъл и чист пример.

 

Древните християни от ранна възраст приучавали децата си на молитва и четене на Св. Писание. А сега казват: „Че това детска работа ли е – да се занимават с псалми? Това е за монасите и старците, а на децата са нужни веселие и радост“.

 

Забравяте ли, че св. Тихон Задонски е казал простичко: „Младото дърво, накъдето го наклониш, натам и ще расте, новият съд ще издава мириса на това, което налеете в него, зависи дали ще бъде смрадна, или ароматна и чиста течност“.

 

И ако в душата на малкото дете вливате всякаква смрад, то тя ще стане смрадна. А ако вливате аромата на Христовото благоухание, то и децата ви ще благоухаят пред хората, ще ви бъдат радост и утеха. Възпитавайте децата си с примери. За това славният руски проповедник архиепископ Амвросий Харковски е изрекъл следните прекрасни слова: „Когато нито един от членовете на семейството не остава без сутрешна и вечерна молитва, когато бащата не излиза от дома, без да се помоли пред иконите, когато майката не започва нищо, без да се прекръсти, когато на децата не се позволява и да се докоснат до храната, без да се прекръстят – тогава не се ли приучават децата да търсят във всичко Божията помощ, да призовават за всичко Божието благословение, да вярват, че без Божията помощ няма да бъдат в безопасност в своя живот, че без Неговото благословение човешките дела за обречени на неуспех?

 

За децата родителската вяра не ще бъде безплодна, когато те, със сълзи на очи кажат: „Какво да се прави? Да бъде волята Божия“. При опасност: „Бог е милостив“. При трудни обстоятелства: „Бог ще помогне“. При радост и успех: „Слава Богу, Бог даде“. Тук винаги и във всичко се изповядва Божията благост, Божия промисъл, Божието правосъдие. Майката, обичана с любов и нежност от децата, стои с благоговейно изражение на лицето и се моли пред иконата на Спасителя. Децата гледат ту нея, ту образа на иконата, и няма нужда от дълги обяснения какво означава това. Ето ви първия мълчалив урок по богопознание“.

 

Ето какъв е първият и най-важен урок и по благочестие. Такива уроци сте длъжни да давате и вие на своите деца, винаги и във всичко.

 

Длъжни сте да пазите децата от всичко лошо и нечисто. Длъжни сте да пазите дъщерите си от четене на нецеломъдрени, сладострастни романи, да ги научите да подбират четивата си, да ги удържате от гледане на празни зрелища, да не им позволявате постоянно да ходят по развлечения, по кина и театри. Трябва да ги приучавате на тих и изпълнен с труд домашен живот.

 

Също така не трябва да забравяте, че не трябва да се възпитава едно малко дете без наказания. Трябва да помните, че най-голяма грешка допускат родителите, които са влюбени в малките си деца, любуват им се, всичко им прощават, и никога не ги наказват. За такива родители премъдрият Иисус, син Сирахов казва: „Разглези детето, и то ще ти стане заплаха“.

 

А ето какво казва великия светител Тихон Задонски: „Ненаказваните в младостта си деца ще станат като необучени диви коне. Затова, християнино, обичай децата си, но ги наказвай. По-добре докато са малки, изпитат телесна болка, отколкото по-късно теб да те боли сърцето. По-добре сега да плачат от тебе, отколкото ти по-късно да плачеш за тях и от тях. Впрочем, във всичко е потребно и похвално да има умереност“.

 

Както казва светителят, трябва да има умереност и в наказанията. Не трябва да се наказват децата с раздразнение, злоба и ненавист, но спокойно, с любов. Тогава те ще почувстват, че са обичани, че са заслужили наказанието си, и тогава то ще бъде за тях само за полза и поправяне. Но много от вас даже и не мислят да наложат такива наказания и оставят ненаказани не само малките, но и тежките простъпки – дори кражбата, хулиганството, дори разпътния живот на младите девойки.

 

Виждате ли, какви огромни задачи стоят пред вас по възпитанието на децата ви. Виждате ли колко святи са майчините отговорности. Няма по-голямо задължение, няма по-голяма отговорност пред Бога за майката от доброто възпитание на детето. За това ще отговаря тя пред Бога, и върху цялото й потомство ще се стовари Божият гняв, ако не милее за възпитанието на децата си. И още тук, на земята, ще се измъчва и плаче, гледайки ги.

 

И така: „Гледайте да не презрете едного от тия, малките“. Винаги се грижете за тях, винаги им давайте свети примери на благочестие, и тогава Господ ще ви даде благословение от века и до века и на децата ви, и на самите вас.

 

Източник: Православни+

Автор: Св. Лука Войно – Ясенецки

 

И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях

Март 7, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

„И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” (Лк. 6,31-36).

 

Какви удивително прости слова! Те са така прости, така естествени, че когато човек чуе за пръв път, че трябва да постъпваш така, както искаш и с теб да постъпват, на него му става дори неловко. Господи! Как не се сетих по-рано сам за това! Но всичко велико е просто, и цялото Христово учение е съвършено просто. То било насочено към хора с прости сърца; него го възприели най-обикновените Галилейски рибари, които станали светилници на целия свят.

 

След Христос вървели и се обръщали към Него преди всичко съвсем обикновените хора, защото всяко слово Христово е просто и удивително близко до човешкото сърце. Цялото Му учение като че ли само по себе си е много разбираемо, а колко е далече в същото време от нашата действителност – от въплъщаването му в живота, от изпълняването на тези прости слова, тези велики заповеди на Христа!

 

Колко рядко се случва да постъпваме с хората така, както искаме и те да постъпват с нас. Ние очакваме уважение от хората, а самите ние ги унижаваме; желаем да ни помагат в нуждите ни, а самите ние никога не помисляме за помагане на ближните, когато сме задоволени.

 

Какво значи това? Защо е така? Защо не постъпваме с хората така, както искаме да постъпват с нас?

 

Защото, виждате ли, ние не с всички правим така. По отношение на своите най-близки, които горещо обичаме – своята жена, деца, баща, майка – ние постъпваме според Христовите заповеди; обичаме ги като себе си, и не им причиняваме това, което не искаме за себе си. Коя майка, обичаща от цялото си сърце своето дете, няма да му даде цялата си любов, всичките си ласки, дори няма да пожертва живота си за него? Нали с това и изпълнява закона Христов. А ето че с тези, които наричаме наши ближни, но всъщност ги считаме за далечни и чужди, не постъпваме така. Кое ни пречи да постъпваме с тях така, както постъпваме с най-близките и любимите си? Пречи ни нашият егоизъм, нашето себелюбие, защото ние само себе си обичаме. Затова сме добри с близките си, защото ги обичаме; затова не сме добри с далечните, защото нямаме любов към тях. За себе си се тревожим, обичаме се, а окръжаващите не обичаме, често ги обиждаме, оскърбяваме ги. А Господ поставя такова справедливо, такова чисто, такова свято изискване: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. И по-нататък казва: „и ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква е вам наградата?… Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния”.

 

Най-велико, най-трудно изискване поставя Господ Иисус Христос: Той иска да обичаме враговете си. Нима е лесно това? Не, не, това е съвършено трудно. Да обичат враговете се научават тези, чиито сърца са чисти, които от цялото си сърце обичат Бог и следват заповедите Му, у които се вселява Светия Дух, духа на смирението, които стават изпълнени с дух на любов.

 

Само тези, които са се научили да обичат враговете си, да обичат ненавиждащите ги, са ги побеждавали с добро и любов. Именно чрез това добро, чрез тази любов те са трупали огън върху главите на враговете си, обгаряли са сърцата им, и онези се прекланяли пред тях и от врагове се превръщали в приятели.

 

Господ изисква да не очакваме нищо за направеното от нас добро, и обещава голяма награда на вечна радост, говори, че ние ще бъдем синове на Всевишния. „И тъй, бъдете милосърдни, както е милосърден и небесния ваш Отец”. И по-нататък: ”защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.” Той праща дъжд на всички – и на добри, и на зли, заповядва на слънцето да свети на целия свят.

 

В какво се състои коренът на милосърдието? В жалостта, в състраданието. Жалостта, състраданието – това са основните свойства, основните качества на любовта. У когото има любов – има жал и състрадание, защото не може да обичаш и да не съчувстваш. Той не може да не прави добро на онзи, който се нуждае, да го прави без да очаква каквато и да е благодарност, без да очаква да получи същото.

 

От чистата любов произтича нашето милосърдие, от чистата любов изпълняваме ние тези заповеди на Христа – даваме назаем на тези, от които не се надяваме да получим обратно, вършим всякакви добри дела. И който постъпва така, го очаква велика награда от Бога – син на Всевишния ще се нарече.

 

Вие знаете, какво е говорил Господ Иисус Христос за Страшния Съд и за това, за какво ще бъдат оправдани праведниците. Само заради любовта, заради делата на любовта. Те ще се нарекат синове на Всевишния, ще възсияят като звезди на небето. А тези, които са нямали любов, които не са правили дела на милосърдие, ще се нарекат синове на дявола и вечно ще се мъчат с него.

 

От апостол Йоан Богослов, великия апостол на любовта, сме разбрали, че любовта е изпълнение на целия закон. Милосърдието също е целия закон Христов, защото и то произлиза от любовта.

 

Какво да правим, за да придобием любов? О, това е велико дело, това е огромно дело, това е целта на нашето съществуване, целта на целия ни живот. Ние затова и сме създадени от Бог, за да се приближаваме към Него духовно. Ние затова и живеем, за да станем синове на Всевишния, за да се усъвършенстваме и да вървим към Него.

 

Кой е пътят, по който трябва да вървим?

 

Минавайте през тесните врата, през каменистите и трънливи пътища, без да се страхувате от страданията, защото те раждат добро. Страдащият се освобождава от злобата, освобождава се от егоизма, става тих, кротък, пълен с любов. Трябва да вървим по пътя на скърбите, изпълнявайки всички заповеди на Христа. Чрез непрестанни молитви и пост трябва да пребъдваме в общение с Бог. Тези са придобили любов, които подобно на преп. Серафим Саровски, ден и нощ са се молили и постили. Техните сърца Господ очиства от всяка нечистота, защото Светия Дух, духът на Любовта, може да обитава само в кроткото, в смиреното сърце. Трябва да придобием кротост, смирение, тогава ще дойде и святата любов.

 

За много, много имаме да се молим, каейки се за безчислените си грехове. Но постоянна и основна трябва да бъде молитвата ни – Господ да очисти сърцето ни от злобата, да ни дари великите християнски добродетели – кротост, смирение, свята любов. Никога не забравяйте най-важната молитва – за любовта. Молете се така, както Бог вложи в сърцето ви. Например така: ”Господи, дай ми свята любов, научи ме да обичам всички хора – и грубите, и гордите, и глупавите, и нечестивите, както Ти, Господи, обичаш всички нас, грешните и окаяните”.

 

15 октомври 1944 г.

За изцеляването на слепородения

Май 16, 2015 in Беседи, Начална страница

 

Кажете, кой е видял и познал Христовата истина, кой е възприел Христовата светлина повече от светите апостоли, които просветили целия свят със светлината на Евангелското учение? Те били невиждащи преди това, а после се изпълнили с духовна светлина. И сега има много тъмни хора, непросветени в никаква наука и непознаващи философията. Това са невиждащите. Но колко от тези невиждащи са станали виждащи, всичко разбиращи, познаващи същността на всички неща, познали истинските цели и задачи на човешкия живот в светлината на Христовата истина?

 

Как са станали от невиждащи виждащи!

 

Озарила ги е Христовата светлина, истинската Светлина, дошла в света. Това били тези, на които Господ Иисус Христос е дал власт да бъдат Божии чеда. А нима Божиите чеда могат да бъдат слепи? Не, те са най-добре виждащите, те познават истината повече от всички, познават истинската, същинската светлина.

 

Господ дошъл за това – със Своята Божествена Светлина да затъмни всяка суетна човешка мъдрост, всяка изкуствена, мъждукаща светлина, издигната от самите хора, пълна с гордост, самомнение, самопревъзнасяне. Те смятат, че с ума си могат да постигнат истината. Тези мислещи се за зрящи хора, Господ е направил невиждащи, а простите хора, с чисти сърца, приели Светото Евангелие с пълна вяра, както малките деца приемат думите на своите родители, направил да виждат.

Вие се поставяте за учители на народа и не се считате за слепи. Горко ви, защото не разбирате, че сте слепи. Ето словото Господне към пророк Иезекиил:”Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом; те имат очи, да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен” (Иез. 12,2)

 

Към кого били насочени тези думи? Кого наричал Господ с устата на пророка „размирен дом”?

 

Тези думи се отнасяли към Израилския народ, който и на дело отстъпил от поклонението на истинния Бог и се отклонил по кривите пътища на езичеството. Те били размирни против Бога, те възставали против този Бог, Който ги направил Свой избран народ, който ги извел от Египетския плен. Те оставили своя Бог и се покланяли на ваала и астарта. Заради това ослепели и оглушели, не разбирали правдата, били глухи към словата на истината. Затова те гледайки не виждали и слушайки не чували.

Нима са малко днес сред човешкия род такива размирници? Това са всички тези, които не желаят да познаят истинската светлина, които предпочитат да вървят не по Христовия път, а по свои собствени пътища. А Господ говори чрез пророка, че всички размирници са слепи и глухи за истината.

 

Ето какво говори св.пр.Исаия за слепите духом:”и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.”(Ис. 42,16) Господ говори, че ще поведе слепите духом по такива пътища, които те съвсем не познават, а не по този път, който те са си избрали, мислейки се за виждащи. Той ще ги поведе по неизвестни пътища, за които те никога не са мислели, и ще направи мрака, който ги окръжава светлина, и техните криви пътища – прави.

 

За какъв мрак говори пророка?

 

За този мрак, в който живеят хората, нямащи духовна опора в дълбоката вяра в Бога. Вие знаете колко много са хората, забравили Бога, които се измъчват в тежки душевни мъки, не виждат смисъл в живота, хора, които завършват живота си дори със самоубийство.

 

Тяхната душа е тъмна. Те живеят в дълбок мрак. И ето този мрак, по думите на пр.Исаия, Господ ще направи светлина. И от техните криви пътища, ще ги изведе на правия път: „Ето какво ще направя Аз за тях и няма да ги оставя”.

 

Ето какъв е смисъла на този дълбок отговор Христов към фарисеите, възмущаващи се за това, че Господ ги смята за слепи.

 

Да вникнем и ние в тези Христови думи и да се убоим от духовната слепота, да се устремим с цялото си същество към истинската Светлина. Само това се изисква от нас – да се откажем от своите собствени пътища, които сами си измисляме, да престанем да устройваме живота си така, както ни се иска, да признаем, че сме слепи и с цялото си сърце да се обърнем към истинската Светлина, Господа наш Иисус Христос.

 

Тази истинска светлина, това сияние на славата на Отца да озари нашите тъмни сърца.

 

24 юни 1945 г.

 

 

 

Апостол Тома

Април 17, 2015 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

 

 

Всички свети апостоли съвсем не веднага, а с голям труд повярвали в това, че техният Учител, Господ Иисус Христос, възкръснал от мъртвите.

 

Най-късно от всички повярвал в това св.ап.Тома. До такава степен му било трудно да вмести в съзнанието си изумителния факт на Възкресението на Господа Иисуса, че категорично заявил, че няма да повярва, докато не вложи пръст в раните от гвоздеите, докато не вложи ръката си в раната на гърдите Му. И Господ Иисус Христос дошъл при учениците Си и им преподал мир. А на Тома казал: ”Ела тук, дай пръста си и виж ръцете Ми, дай си ръката и я вложи в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.” Апостол Тома вложил пръстите си със страх и трепет в раните Христови и възкликнал: ”Господ мой и Бог мой!”

 

А Господ му отвърнал: ”Ти повярва, защото ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали.”

 

Как мислите, можем ли да считаме тези думи на Христа като укор към Свети Тома? Осъдил ли Господ неговото неверие? Не, съвсем не. Не го осъдил ни най-малко, Той познавал сърцето на Тома, знаел, че му е трудно да повярва и затова му позволил да се докосне до раните Му.

 

Защо Св.Тома повярвал толкова трудно – много по-късно от останалите ученици? За да разберем това, трябва да се замислим как изобщо хората се отнасят към всеки слух, към всичко ново и неочаквано. Има много лековерни хора, има много такива, които без да разсъждават, без критика възприемат всеки слух и лесно вярват на всичко. Има и такива, които вярват, но с големи усилия. Това са всички дълбокомислени и сериозни хора – те винаги изследват, обмислят и приемат за истина само това, което издържи тяхната критика. Има и такива хора, които не искат да вярват на това, което не им е по сърце. Така, злите не искат да вярват в нищо добро. Изобщо, хората охотно вярват на това, което съответства на техните желания, на техните собствени мисли и настроения, и упорито не приемат това, което противоречи на тези техни душевни свойства. Множество, огромно множество хора не повярвали в Христа и Неговото Възкресение, то им пречело да живеят според техния ум, според тяхното самолюбие. И затова те отхвърлили вярата в Христа, отхвърлили цялото Свето Евангелие. А има и просто скептици, които се съмняват във всичко.

 

Към кои от тези три типа трудно вярващи, принадлежал Св.Тома? Той принадлежал към числото на дълбокомислените, нелековерните, тези, които желаят във всичко да се удостоверят пълно и точно. Нима това е отрицателно качество на ума и душата? Съвсем не. Това е положително качество на душата, и никой не смее да обвинява св.Тома в нищо.

 

Господ Иисус Христос не го обвинил, а само, съобразявайки се с това, че на него му било трудно да повярва, че ума му бил критично настроен, му позволил да се убеди осезателно в Неговото Възкресение. И Христос му казал при това:”Ти повярва, защото ме видя; блажени са тези, които не са видели и са повярвали.”

 

Кои са тези, които не са видели, а са повярвали? Това са всички тези безчислени милиони хора, християни, които са живели и до ден днешен живеят чрез силата на Възкресението Христово. Те повярвали от все сърце в Господа Иисуса, не виждайки Го, именно тях облажава Господ.

 

И какво, ще кажем ли, че ни е по-трудно да повярваме, отколкото на светите апостоли? Ще се учудваме ли на това, че с такива усилия повярвали най-близките ученици в Христовото Възкресение, тези, които винаги били с Господ, които Го обичали от цялото си сърце, които Го слушали и гледали, докосвали се до Него? Защо им било трудно да повярват?

 

В Евангелието на много места се разказва, че още дълго преди Своите страдания и Кръстната Си смърт, Господ Иисус Христос говорил на учениците Си, че ще бъде предаден в ръцете на грешници и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ща Го разпънат на кръст. Той говорил това съвсем ясно, а учениците, както се споменава в Евангелието, не разбирали тези Негови думи.

 

Защо не ги разбирали? Но нима им било лесно на учениците, които въпреки че много пъти виждали как Господ Иисус Христос възкресявал мъртви, да повярват, че мъртвец, неподвижен, бездиханен, в който няма нито мисли, нито чувства, може да възкреси сам себе си? Това е несравнимо по-трудно за разбиране, отколкото великото чудо на възкресяването на Иаировата дъщеря или сина на Наинската вдовица. Апостолите не можели да си представят, че мъртвец може сам да възкреси себе си.

 

А ние – в какво положение се намираме? Трудно ли ни е или лесно да повярваме в Господ, като не сме Го видели? По-лесно ни е от апостолите, много по-лесно, защото с Възкресението на Господ Иисус Христос проповедта на Светото Евангелие бързо покорила целия свят, угасила злия огън на езичеството и просветила езическия мрак. И светлина възсияла над света.

 

В древните времена и в по-близките времена на средновековието огромно множество народ повярвало в Христа. Евангелските заповеди и Иисусовата проповед живели в сърцата на хората и ръководели живота им. Христовата светлина просвещавала целия свят, и всички народи били проникнати от дълбоко благочестие в онези времена. Велико и пламенно било благочестието и в нашия руски народ. Винаги и във всичко, при всяка работа, и в държавната, и в обществената, и в личната – хората се ръководели от духа на християнството. При всяко свое дело и начинание хората призовавали Христовото благословение.

 

С Христовото име на уста те побеждавали страшни врагове, както Димитрий Донски победил Мамаевите пълчища. Тогава хората още с майчиното мляко били закърмяни и с любов към Христа и вяра в Него. Цялата тогавашна литература, изкуство, поезия били проникнати от Христовия дух. И художниците, и поетите, и литераторите принасяли в жертва на Господа Иисуса своите таланти, прославяли Го със словото си. Всичко било облъхнато от духа на християнското благочестие; народът знаел колко много мъченици са проляли кръвта си за Господ Иисус Христос, разбирал че може да се страда така самоотвержено само за истината, и вярвал в тази истина.

 

Народът виждал много светии, които светили в тъмнината на света, като небесни звезди. И се преклонил пред светлината на техните души. Много руснаци в предишни времена отивали на поклонение на светиите от Киево-Печорската лавра, носили любовта в сърцата си и черпели вярата си от светиите, които почивали там.

 

Но така било само в древните и средните векове, до 16-то столетие. После, колкото повече се приближавало днешното време, толкова повече се увеличавали хората, стремящи се да угасят Христовата светлина. Все повече и повече във всички народи се развивало неверието. Появила се ожесточена, лъжлива критика на Евангелието, появили се научни теории, които на пръв поглед изглежда напълно опровергавали Евангелието, вярата в Христа. Дошло време, когато мнозина стигнали до извода, че вярата в Христа е несъвместима с данните на науката. И настъпило масово отстъпление от Христа. Все по-слабо започнала да мъждука вярата в Него. Пропагандата на световните учения, пропагандата на всичко това, което противоречи на нашите духовни стремежи, на нашите духовни разбирания – тази пропаганда растяла, разширявала се и се задълбочавала, отравяла сърцата и умовете на много хора. Затова трябва да кажем, че днес е станало трудно на хората да вярват в Христа.

 

Кои вярват днес? Само лековерните ли?

 

Не, не лековерните. Вярват тези, в чиито сърца гори и свети любов към всичко свято, към всичко възвишено, любов към Господ Иисус Христос – такава силна любов, че никакви лъжефилософски и лъженаучни доводи не могат да угасят тази любов в тях.

 

А тези, които предпочитат да живеят според светския дух, – отдавна са се отрекли от Христа, и считат за басня Възкресението Му от мъртвите.

 

Е, ние ще униваме ли, ще се смущаваме ли, ще вървим ли заедно с тълпите безбожници? Защото нали знаете, че хората твърде лесно тръгват с тълпата, лесно възприемат това, в което вярва и учи мнозинството.

 

Но всички дълбоко разбиращи Светото Евангелие, всички хора, чиито сърца са озарени от Божията благодат, очистени от дълги молитви и пост, – всички те до края на света ще запазят своята свята вяра. И Господ е казал, че докато свят светува, портите адови няма да надделеят на Неговата Света Църква.

 

Нека да ни укрепи това, което слушаме от устата на Господ Иисус Христос: ”Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши, вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.”

 

Да не се смущават сърцата ви от антирелигиозната пропаганда и това, че болшинството от народа е забравило Христа.

 

Вие вървете след Христа, вярвайте в Бога, никога не допускайте смущения в сърцата си. И тогава Сам Господ Иисус Христос ще се всели във вас със Своя Отец и ще Си направи обител.

 

13 май 1945 г.

 

превод от руски

 

За единството на Христовата Църква

Октомври 10, 2014 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

 

 

Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: “Вярвам в Една Света Съборна и Апостолска Църква”.

 

На какво се основава нашата вяра в Една Църква? Разбира се, на Свещеното Писание, защото св. апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни, че Бог е поставил Господ Иисус Христос за Глава на Църквата, която е Негово тяло.  Помислете, една глава може ли да има много тела, дори безброй много? Ако всички секти се наричат църкви, то колко църкви има?

 

Бях ви казал, че само в Америка има повече от двеста църкви.

 

А Господ е говорил за Една Църква, Господ е казал на апостол Петър: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ù надделеят (Мат. 16:18). Той не е казал “ще съградя Църквите Си”, а: ще съградя Църквата Си – една-единствена Църква.

 

Господ Иисус Христос ни е говорил за Една Лоза, от корените на Която се храни Неговата Църква, и тази Гроздова Лоза е Сам Той. Той ни е говорил за една овча кошара. Какво, да не вярваме ли на Христовите думи? Да не вярваме ли в това, че една е овчата кошара, Една е Лозата – Христос?

 

А говорейки за Гроздовата Лоза, Господ е казал страшни за сектантите думи. Казал е, че на Нея ще има изсъхнали клони, които ще се отчупят от тази Истинска Гроздова Лоза, че ще ги съберат, ще ги хвърлят в огън и те ще изгорят. Не е ли страшно да бъдеш изсъхнала и отчупила се клонка, не е ли страшно да бъдеш изсъхнал и откъснал се лист от Гроздовата Лоза, който вятърът отнася в праха и калта? Това наистина е страшно! А сектантите не ги е страх.

 

Всяка секта нарича себе си църква, а сектите са изключително много. Какво, разделил ли се е Христос, станал ли е глава на много отделни секти? Не, разбира се; Едната Глава има едно тяло – Светата Съборна и Апостолска Църква. Това трябва да помним всички ние и всички онези, които могат да бъдат съблазнени от сектантски учения.

 

Сектантите казват: “Господ е казал: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20)”. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, във всяка църква. О, колко лъжа и заблуда има в тези думи! Мисля, че и самите сектанти няма да кажат, че можем да се спасим и в мюсюлманската, и в иудейската църква. Говорейки така, те имат предвид своите секти. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, а колкото секти има, толкова и вери, и тези техни вери са несъгласни една с друга. Това несъгласие достига до такава степен, че в Англия и Америка има секти, които отричат всички тайнства, дори Тайнството на кръщението. Такава е сектата на квакерите, или “приятелите”, както се наричат самите те. От цялото Евангелие квакерите запазват само нравственото учение на Господ Иисус Христос: те вършат много добри дела. Но и сред мюсюлманите има много добродетелни хора.

 

Нашата християнска вяра се отличава от всички други вери именно с това, че в основата ù стоят Тайнствата, установени от Самия Иисус Христос. Не Той ли е казал на Никодим: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5). А на Своите апостоли е казал същото с други думи: който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16).

 

И така, отхвърлящият Тайнството на кръщението, не е християнин.

 

Не е ли казал Господ, че който не се причастява с Неговите Тяло и Кръв, който не вкусва Божия хляб, който слиза от небесата, той няма място в Царството Божие? (Иоан. 6:50-51). А квакерите отхвърлят Тайнството Причастие.

 

Има секти, които отричат дори троичността на Бога.

 

Помислете, могат ли да се спасят подобните на тях сектанти, църква Христова ли са те, тяло на Иисуса Христа ли са, Господ ли оглавява тяхната секта? О, не, не.

 

В своето отричане на Църквата сектантите се позовават на думите на Свещеното Писание, които сега ще ви прочета: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:19-20). Те казват: “Защо трябва да ходим в Църквата, защо са ни вашите храмове, защо са ни вашите свещеници и епископи? Господ не е ли казал, че където са събрани двама или трима в Негово име, и Той е посред тях?” Имат ли право да говорят така? Вникнете в тези думи и вижте към кого са насочени те. Тези думи са били предшествани от други Христови думи, отправени непосредствено към Неговите апостоли: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен. Това се отнасяло за апостолите. Ако двама от вас, Моите апостоли, Моите братя, Моите приятели се съгласят да просят нещо от Небесния Отец, то ще им бъде дадено.

 

Нима можем да мислим, че молитвата на двама или трима нечестиви и грешни хора, събрали се в името на Иисуса, ще има същата сила, каквато има молитвата на двама или трима апостоли – Христови приятели? Не, разбира се. Става дума за истинските чеда на Христовата Църква.

 

А какво значат думите: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20)? Нима тези думи значат, че няма нужда да ходим в храма, нима чрез тях се отрича Христовата Църква? О, съвсем не, разбира се.

 

За кого говори тук Господ? Тези думи са били отправени пак към апостолите. Но в тяхно лице Той е говорил на всички, които следват светите апостоли, които принадлежат на Светата Съборна и Апостолска Църква. Говорил за това, че ако двама или трима християни се съберат в някой дом в Негово име, за да четат Свещеното Писание и да се поучават в словото Божие, то и Той ще бъде сред тях.

 

Ще кажа още нещо, мога да разширя тълкуванието и разбирането на тези Христови думи. Ще кажа, че ако някой от нас, християните, беседва с невярващи за Христа, за извършеното от Него спасение на човешкия род, то Христос ще бъде ли посред вас? Това не значи ли, че вие сами ще бъдете Христова Църква? Не, разбира се. Нелепо е да тълкуваме така тези Христови думи. С тях Христос просто е искал да каже, че където говорят за Него, където вършат дела в Негово име, и Той е там.

 

Ще кажа още нещо: зная, че и сред мюсюлманите, и сред евреите има много благочестиви и добри хора. Мюсюлманите имат свои, почитани от тях светии, имат и разкази за тези светии. Какво, ще кажем ли, че Христос е напълно безразличен към тях, че Христос няма нищо общо с тях? Не, няма да кажем; не можем да кажем така, защото знаем думите на св. Петър, на които се позовават и самите баптисти. От десета глава на Деяния апостолски знаем такива думи, казани от апостол Петър: „Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е” (Деян. 10:34-35).

 

Къде е казал тези думи апостол Петър? В дома на римския стотник Корнилий, езичник, чиито молитви Бог чул и си спомнил многото извършени от него милостини. Веднъж по време на молитва той видял Ангел, който казал: “Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом” (Деян. 10:4-6). И при него дошъл Петър, който проповядвал Христовото Евангелие, кръстил го с целия му дом и казал тези току-що прочетени от мен думи. А сектантите се позовават на тази глава, като казват, че Църквата съвсем не е необходима, че можем да се спасим и извън нея, както се спасил стотникът Корнилий. Но нима в това няма дълбоко недомислие? Нима не е ясно, че на стотника Корнилий, чието благочестие и добри дела били приятни на Бога, не достигало много: не му достигало кръщение, не му достигало просвещение със Свещеното Писание, не му достигало познание за Господ Иисус Христос, не му достигало причисляване към Светата Съборна и Апостолска Църква? И ако не беше дошъл Петър, неговите молитви, неговият пост, неговите добри дела не биха били достатъчни, за да го спаси. Виждате ли как сектантите изкривяват Свещеното Писание?

 

Ще ви прочета и страшните Христови думи: „мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). На Страшния съд ще застанат и сектантите, поругавали се над Христовата Църква, ще застанат и ще Му кажат: не ли в Твое име се събирахме и преломявахме хляб; не вършехме ли добри дела, не проповядвахме ли Твоето Евангелие? Но Господ ще им каже: “Не ви познавам, защото вие раздрахте Моята дреха, извършвайки тежкия грях на църковния разкол.”

 

В предишната беседа ви говорих колко страшен е този грях, как са го оценявали светите Отци, как са говорели, че грехът на църковния разкол и отстъплението от Църквата е толкова голям, че не може да бъде умит дори и с мъченическа кръв. Те няма ли да се страхуват да застанат на Христовия Съд? Това е тяхна работа; а наше дело е да вярваме в Светата Апостолска Църква.

 

За нас е достатъчно да знаем, че ние сме листа, пръчки от Гроздовата Лоза, Която е Сам нашият Господ Иисус Христос. Да помним за едната овча кошара, да помним за едното тяло, чиято Глава е Сам Христос. В Своята велика първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос се молел така: Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние (Иоан. 17:11). Христос просел от Своя Отец всички християни да бъдат едно, както Той е едно със Своя Отец.

 

Сектантите не искат и да чуят за това, те раздират Христовата дреха, Едната Църква не им е необходима, за тях не е страшно, че техните секти са безброй. Те не се замислят над това, че сами постъпват като тръстика, люляна от вятъра, защото ние знаем, че сектантите, особено баптистите, често преминават от една секта в друга. Баптистите преминават от секта в секта, като има такива, които кръщават децата си, и такива, които не кръщават децата си. Знаем, че и самите баптисти са се разделили. А където има разделение, там не е Христос, защото разделението е от дявола.

 

 

Всяка секта смята за истинно и правилно само своето учение, всяка критикува и отхвърля учението на другите. Нима истината не е една? Нима е възможно истината да се е разделила на стотици отделни малки истини? Гордостта, самопревъзнасянето, самонадеяността карат сектантите да отстъпват от Светата Църква. Те дори не могат да се обединят помежду си, защото как да се обединят баптистите с адвентистите, с петдесетниците, с йеховистите или със съботяните? Те не могат да се обединят, но винаги остават разделени.

 

Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Една Света, Съборна и Апостолска Църква.

 

Ето, разказах и разясних защо ние, православните, изповядваме единството на Църквата, и ще продължа да говоря за това защо Църквата се нарича не само Една, но и Света и Апостолска. Трябва още много да се говори за това, което е твърде важно: нито една секта няма свои законни епископи и свещеници; те имат единствено самозвани презвитери. Но за това може много да се говори и аз не мога да ви откъсвам от вашите задължения и грижи.

 

Да вразуми всички вас Господ, молил се всички ние да бъдем едно, както Той е едно със Своя Небесен Отец. Амин.

 

Слово за оскверняването от света

Август 25, 2014 in Беседи, Начална страница

Всички вие искате да бъдете благочестиви?

 

Зная, че искате. И заради това живея, за да бъдете вие благочестиви, заради това изминавам и тежкия жизнен път. Искам да видя всички вас благочестиви, искам да има малко стадо Христово, макар и малко, но истинско, крепко.

 

И тъй, бъдете благочестиви!

 

Но за да бъдете благочестиви, вие трябва да знаете пътя към това, трябва да знаете какво е това – истинско християнско благочестие.

 

Св.ап. Иаков в своето Съборно послание говори: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.” (Иак. 1, 27). „Да се пазиш неосквернен от света” – именно в тези думи трябва да вникнем. Какво означава „да се пазиш неосквернен от света” ? В какво е сквернотата на света? От коя сквернота ние трябва да се пазим

 

Сквернота на света, за която много ни говори Св. Писание, това е блуда и прелюбодеянието. Това е осквернението на човешките сърца с телесната похот. Не много от вас са чели Библията, а ако я бяха чели, биха се ужасили с какви страшни думи заклеймява Св. Писание блудната похот, биха се ужасили от тази строгост, с която се отнася ветхозаветното Писание към този тежък грях, биха узнали, че според древния закон, закона Моисеев, прелюбодейците се наказвали със смъртно наказание: тях ги убивали с камъни.

 

А сега? Нима има у нас такава строгост? Нима са малко прелюбодеите и прелюбодейките даже в средата на християните, за наш срам?

 

Св.ап.Павел говори съвсем ясно, че прелюбодеи няма да наследят Царството Божие. Св.Писание говори за скверните, осквернителите и осквернените. Малко ли са сега тези осквернители? Малко ли са осквернените? Нима не пред вашите очи развратни мъже съблазняват и погубват чисти и мили девойки? Нима не пред вашите очи развратни жени развращават чисти младежи?

 

Това са осквернители, а тези, които те са осквернили, в Св.Писание се наричат осквернени. Ето от тази сквернота на света се бойте, като от огън, защото в Св.Писание постоянно се говори, че това е най-голяма мерзост пред Бога.

 

Но от какво още се оскверняваме ние от света? Какви още скверноти на света познаваме?

 

С какво се отличава светският живот, живота на хората, непознаващи Бога, отхвърлящи Христовия път, от живота на праведните, чистите хора, тези, които са угодни Богу? Пътищата на светския живот съвсем не са такива, каквито са пътищата, указани от Христа. В света няма любов, в света има съвсем малко любов, в света цари ненавист, вечна борба между хората – борба за власт, за придобиване, борба за благополучие, за насищане на своята похотлива плът, – вечна, непреставаща борба. И в тази борба човешките сърца кипят от ненавист, от злоба. Хората се блъскат едни други, проправят си път към благополучието със зъби и нокти, давят се един други, разчистват си пътя, а заради това се клеветят и доносничат едни против други.

 

На този жизнен път цари закона на гордостта, на самолюбието, на презрението към слабите и нещастните. На този светски път няма място за състраданието към слабите и грижата за тях. Там цари закона на силата, насилието и ненавистта. В този свят ни заобикалят много такива хора, за които говори св.ап.Петър в своето второ Съборно послание: „Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, а най-вече ония, които вървят подир плътта и нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие;…Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.” (2 Пет. 2, 9 – 14; 17 – 18).

 

Ето тези, от които трябва да се отдалечаваме повече, – това са осквернителите, това са тези, които ни отклоняват от пътя Христов. Трябва винаги да се избягва общуването с тях, осквернението от тях, трябва да се боим от тях,  да се отстраняваме от тях. А те са много, те са навсякъде, наоколо. А ето какво говори св.ап.Павел в Посланието до евреите: „като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина; да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.” (Евр. 12, 15-16). Ап.Павел ни заповядва да следим да не би в нашето сърце да не изникне някой горчив корен, който източва горчивина на пелин и отрова на змия, отравящ душите ни, помрачаващ в очите ни Христовата светлина. А такива са всички онези, които живеят, противейки се на Христовия закон. Такива са всички тежко съгрешаващи, защото грехът е заразителен, и всеки грешник разпространява около себе си тази горчивина, тази зараза, тази отрова. За такива хора говори св. Ап. Иуда в своето Съборно послание: „Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух.” (Иуд. 17-18).

 

Горчивият корен са не само тези, за които ви казах. Това са всички тези, за които говори св.ап. Иуда, това са всички тези, които се отделят от единството на вярата, ругателите, постъпващи според нечестивите си похоти, тези, които ругаят Кръста Христов, както това правят сектантите. Кои, ако не сектантите, се отделят от единството на вярата?

 

Именно за тях говори ап. Иуда. Те са горчив, опасен, отровен и за мнозина смъртоносен корен. Бойте се от тях, бойте се да не се оскверните чрез общение с тях, защото тяхното учение е еретическо, тяхното учение е една от най-тежките скверноти на света.

 

Много има, от което трябва да се боим, да се пазим. Ще кажа и за това, че се оскверняваме от четенето на книги, възхваляващи плътските страсти, от гледането на безсрамни изображения.

 

Често се оскверняваме и от тази сквернота на света, която се проявява в злословието, сплетните, клеветите. Ние се оскверняваме всеки път, когато се заслушваме в сплетни, а още повече когато сами ставаме участници в сплетни и клевети. Ние се оскверняваме от сквернословието, към което са привикнали толкова много от нас, защото Господ е казал, че не само всяка злобна, зла и нечиста дума, но даже всяка празна дума е тежка вина в Неговите очи.

 

Да не се оскверняваме със сквернословие, осъждане, сплетни, клевети. Да избягваме безсрамието, което е толкова много в света и което виждате около себе си. Нима вие не виждате безсрамни, полуголи жени на улицата? Нима това не е сквернота? Нима няма да е голяма сквернота, ако някоя християнка бъде участничка в такова безсрамие? Разбира се, че да. Защото чуйте, какво говори св.ап. Павел на своя ученик Тимотей за това, как трябва да се обличат жените: „също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.” (1 Тим. 2,9-10).

 

Ще завърша с това, да ви напомня за хората, които до такава степен се бояли от скверните на света, че се укривали далеч от тези скверни в гори и пустини, в манастирски килии, и там прекарвали целия си живот в молитвено общение с Бога. Такъв живот са живели всички светии, всички истински монаси и монахини. Те търсили духовна атмосфера, напълно противоположна на светската атмосфера, в която има толкова много скверноти. Те винаги помнили това, което четели всеки ден в Акатиста на Сладчайшия Иисус: „Странно Бога вочеловечшася видяще, устранимся суетнаго мира и ум на Божественная возложим. Сего бо ради Бог на землю сниде, да нас на небеса возведет, вопиющих Ему: Аллилуия.” Те винаги се стремили към Небесата, винаги се стремили към Господа, Който се разпънал заради тях на Кръста. Те живели този живот, не се осквернявали със скверните на този свят, от който се отстранили надалеко.

 

О, ако можеше и ние, живеещите в света, поне малко да им подражаваме, о, ако можеше и ние постоянно да помним  Павловите думи, отправени към Филипяните: „Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете,  – и Бог на мира ще бъде с вас.” (Флп. 4, 8-9). Амин.

 

18 ноември 1945 г.

 

Превод от руски: Из книгата “Сила Моя в немощи совершается”

 

Силата Ми в немощ се проявява

Август 7, 2014 in Беседи, Начална страница

 

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който го ненавиждал, преследвал го винаги и навсякъде, причинявал му всякакви неприятности, подигравал го със зли думи. И три пъти се молел свети Павел на Бог, просейки да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. (2 Кор. 12, 9-10). Но как, как е възможно това – немощният да бъде силен? Нима е възможно някой старец, страдащ от тежък задух, който пристъпва с разбитите си нозе, с треперещи ръце да бъде силен, тъй като е немощен?

 

Това би казал с удивление и даже с насмешка не духовният, а душевният човек, който съвсем не разбира, че у Бог всичко е съвършено различно, отколкото при нас хората; че Неговите пътища – това са особени, свети, често непонятни за нас пътища. Това този човек не разбира, не разбира, че Свещеното Писание – това съвсем не са книги, макар и най-мъдри, но написани от хора. Какво ще отвърнем на този човек, напълно неразбиращ?

 

О, ти, бедни! Ти разбираш само целите и делата на този свят, дела и цели, насочени към твоето телесно благосъстояние, и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да се разбира духовно. И как не разбираш, че тези Павлови думи: когато съм немощен, тогава съм силен, и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната немощ.

 

Наистина, ти никога не си слушал това, което говори апостол Павел: ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо. (1 Кор. 1, 27-28).

 

Ти никога не си слушал това, не го разбираш, а за нас това е велико откровение, защото знаем как чрез немощните, нищо не значещи рибари, Своите апостоли Господ е посрамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвсем ново, никога нечувано учение – учение не за земното царство, а за Небесното Царство.

 

Ние, християните, си поставяме за задача не изграждането на земно царство, а достигането на Небесното Царство. Това е нещо съвсем различно. В земното царство и ние живеем, и ние участваме в него със своите земни дела, но със сърцата си се прилепяваме към Царството Божие, към Небесното Царство.

 

Какво е това духовна немощ и какво е това духовна сила? Нашето християнско и светско разбиране за духовната сила са съвсем различни. Духовната сила на светските люде има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта. Тази сила, често огромна, наистина може да извърши великото, преобразявайки човешкия живот, променяйки за добро социалните и международните отношения. Именно тя пред очите ни с небивал успех гради земното царство. Но в основата на тази духовна сила лежи гордостта, лежи отхвърлянето на всяка Божия помощ, самоутвърждаването, безусловната вяра в своите човешки сили. А Бог се противи на горделиви и само на смирени дава благодат. Това те не са чували, а ако и да бяха чували, то биха се надсмели над него.

 

А нас ни поразяват дълбоко думите на св. пророк Исаия: Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. (Ис. 57: 15). И на друго място същият пророк казва: А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово. (Ис. 66: 2).

 

О, колко са велики за нас тези думи! Нима вие не искате във вашето сърце да живее Сам Бог? А Той говори, че живее в тези сърца, които са смирени и съкрушени. В човешките сърца живее Сам Бог…

 

И ето, само тогава, когато Бог, ненавиждащ гордостта и превъзнасянето, се всели в сърце смирено, съкрушено и треперещо пред Неговото слово, тогава в това немощно сърце се проявява великата Божия сила – и само в такова сърце, в никакво друго.

 

Какво е това духовна нищета, която Бог поставя като необходимо условие за това – в нас да действа Неговата Божествена сила? Какво е това? Ето там, в притвора стоят бедни просяци. Те не се превъзнасят над никого, стоят си с треперещи колена, с наведени глави, смятайки себе си за по-ниско от всички. Те нямат нищо свое и се възприемат като нямащи нищо. Те се хранят от тази милостиня, която им давате вие, обличат се с тези дрехи, които получават от вас. Това са бедните материално. И ето такива трябва да бъдат и бедните духом. Те, подобно на телесно бедните, трябва да съзнават себе си като не притежаващи никакво добро, зависещо от тях самите. Те съзнават себе си като съвсем бедни в добродетелите. Те искрено мислят и говорят, че всичко добро, което вършат, вършат не със собствена сила, не със свои добродетели, а по Божията благодат. Те се обличат и покриват не със скъпоценни одежди, а под покрова на Всевишния. Само тази дреха търсят те, само под покрова на Всевишния искат да живеят, а не в разкошни домове – това не им е нужно. Те смирено смятат себе си за по-долу от всички. И колкото по-праведен е човек, толкова по-дълбоко е съзнанието му за собствената греховност.

 

Това ще ви се стори странно. Ще кажете: какво е това, как е възможно светиите да се смятат за по-грешни от всички? Повярвайте, повярвайте, че е възможно светиите съвсем искрено да са се смятали за по-грешни от всички. Как е възможно това? Ето как. Ако през прозореца в стаята падне ярък слънчев лъч, то в този слънчев лъч вие ще видите милиони носещи се във въздуха прашинки. Докато не е имало светлина, не са се виждали прашинки; видели са се едва тогава, когато прахта била осветена от слънцето. Духовното зрение на светиите е обострено до крайност, те виждат това, което не виждат обикновените хора, хората от този свят. Техните ум и сърце се озаряват от ярката Христова светлина и в тази Христова светлина чрез своето обострено зрение те виждат в сърцето си всички малки и най-малки грехове, а те са много в нашето сърце. И тогава светият човек казва: ”О Господи, Господи! Колко много са греховете в мен!” И той напълно искрено ще се смята за по-лош, за по-грешен от всички. Ето това е смирението – основата на всяка праведност, защото без смирение всички праведни дела нямат цена в Божиите очи.

 

Възможно е вършейки добри дела, да ги вършим с гордост и тщеславие. Това не е праведност пред Бог – това е мерзост пред Него. Бог очаква само истинска духовна нищета, Бог говори чрез устата на св. апостол Павел: Силата Ми се в немощ проявява.

 

Само в съкрушените и смирени сърца се проявява великата тайна на Божията сила. За да извършим нещо добро, наистина добро, ние трябва да бъдем смирени. На смирение ни учи Господ и Бог наш Иисус Христос. Нима не помните Неговите думи: Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце. Кой е бил тъй смирен като Него? Помните ли какво е говорел за Него свети Павел в посланието си до Филипяни: Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу, – Той бил равен Богу, Той можел и смеел да се счита и да Се обяви за Бог. Но Той не правел това, – но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно (Фил. 2, 5 – 10).

 

Ето на кое трябва да подражаваме – на Христовото смирение, на смирението на светиите. Никога не забравяйте страшните думи на апостол Петър : Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.

 

Да бъдем смирени, да бъдем бедни духом, да бъдем немощни – и тогава ще се проявява в нас силата Божия – само тогава.

 

И тъй, смирете се под крепката Божия ръка, и ще ви въздигне в свое време. Амин.

 

28 октомври 1951 г.

 

Из книгата “Сила моя в немощи совершается” – Светител Лука Войно – Ясенецки

 

Срамно е да се живее в разкош, когато наоколо цари бедност

Юни 10, 2014 in Начална страница, Сладкарница

 

Бидейки велик хирург и учен, архиепископ, лауреат на сталинска премия, той служеше с расо, изпъстрено с кръпки. Веднъж, ние, внуците, с детската си наивност му казахме: “Дядо, не е съвсем удобно да се отслужва служба със закърпено расо”, и получихме отговор, който запомнихме за цял живот: “Нашият народ живее в голяма нужда, затова всички средства аз изпращам в помощ на хората. Срамно е да се живее в разкош, когато наоколо цари бедност”.

 

Из “Военният път на светителя Лука (Войно-Ясенецки)”, Лисичкин В. А., издателска къща СТЕНО, Варна, 2013

 

За науката и религията

Април 28, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

 

„Когато ние изследваме съвременната наука като развита от учени като Ламарк и Дарвин, ние виждаме антитезата и аз бих казал пълното несъгласие, което съществува между науката и религията, на теми, които засягат най-основните проблеми на съществуването и знанието. По тази причина просветеният ум не може да приеме едновременно едната и другата и трябва да избира между религията и науката“.

Известният германски зоолог Ернст Хекел (1834 – 1919), който беше верен последовател на Дарвин, написал тези думи в книгата си „Загадката на Вселената“, която имала голяма популярност и както изглежда, доказала, че вярата е нещо абсурдно. Хекел казва, че всеки просветен човек трябва да избира между науката и религията и трябва да следва или едната, или другата. Той считал, че е необходимо такъв (просветен) човек да отхвърли религията, защото логично разсъждаващ човек не може да отхвърли науката.

Наистина, необходимо ли е това? Не, изобщо не, защото ние знаем, че много и велики учени са били в същото време дълбоко вярващи. Например, такъв е бил полският астроном Коперник, който положил основите на цялата съвременна астрономия. Коперник бил не само вярващ, но бил също и духовник. Друг велик учен, Нютон, винаги когато споменавал думата Бог, свалял своята шапка. Той бил силно вярващ човек. Великият бактериолог на нашето време и почти наш съвременник, Пастьор, който поставил основите на съвременната бактериология, започвал всяка своя научна работа с молитва към Бог. Преди около десет години почина друг велик учен, който беше наш сънародник, психологът Павлов, който беше откривателят на новата психология на мозъка. Той също беше дълбоко вярващ. Следователно, би ли дръзнал Хекел да твърди, че тези мъже не са имали просветени умове, защото са вярвали в Бог?

И така, какво се случва сега? Защо дори днес има учени, професори в университети, които аз лично познавам и които са изключително силно вярващи. Защо не всички учени отричат религията, но само тези, които мислят като Хекел? Защото тези хора вярват само в материалното и отричат духовния свят, те не вярват в живота след смъртта, те не приемат безсмъртието на душата и, разбира се, те не приемат възкресението от смъртта. Те казват, че науката е способна на всичко, че няма тайна в природата, която науката не може да открие. Какво можем ние да отговорим на това?

Ние ще им отговорим по този начин. Вие сте напълно прави. Ние не можем да ограничим човешкия мозък, който проучва природата. Ние знаем, че днес науката познава само част от нещата които ние имаме в природата. Ние също разбираме, че възможностите на науката са големи. В това те са прави и ние не се съмняваме в това. Тогава в какво се съмняваме ние? Защо ние не отхвърляме религията  както те правят и не я считаме за противоположна на научното знание?

Защото ние вярваме от цялото си сърце, че има духовен свят. Ние сме сигурни, че освен материалния свят има още безкраен и несравнимо по-висш духовен свят. Ние вярваме в съществуването на духовни същества, които имат по-висок интелект, отколкото ние хората. Ние дълбоко вярваме, че над духовния  и над материалния свят стои Велик и Всемогъщ Бог.

Това, в което се съмняваме, е правото на науката да изследва със своите методи духовния свят. Защото духовният свят не може да бъде изследван с методите за изследване на материалния свят. Такива методи са напълно неподходящи за изследване на духовния свят.

Как ние знаем, че има духовен свят? Кой ни е казал, че той съществува? Ако сме питани от хора, които не вярват в Божественото Откровение, ние трябва да им отговорим това: „Нашите сърца ни казват това“. Защото има два начина за човека да знае нещо, първият от които е посочен от Хекел и който е използван от науката за изучаване на материалния свят. Има обаче друг начин, който е непознат за науката и за който тя не иска да знае. Това е знание чрез сърцето. Нашето сърце не е само централен орган на нашата кръвоносна система, то е орган с който ние познаваме отвъдния свят и получаваме най-висше знание. То е орган, който ни дава способност да комуникираме с Бог и с духовния свят. Само в това ние сме несъгласни с науката.

Оценявайки големите успехи и достижения на науката ние не се съмняваме изобщо в нейната голяма значимост и не ограничаваме научното знание. Ние само казваме на учените: „Вие не сте способни със своите методи да изследвате духовния свят, ние обаче можем със своите сърца“.

Има много необясними феномени, които засягат духовния свят и които са реални (както са някои видове материални феномени). Следователно има феномени, които науката никога не ще може да обясни, защото не използва подходящите методи.

Нека науката обясни как пророците пророкуват за идването на Месия и всички тези пророчества се изпълват. Може ли науката да ни каже как великият пророк Исаия, около 700 години преди раждането на Христос, предсказва най-важните моменти от живота на Спасителя, поради което е бил наречен евангелист на Стария Завет? Може ли тя да обясни пророческата благодат, притежавана от светците, и да ни каже с какви физични методи светците наследяват тази благодат и как те са можели да проникнат в сърцето и да прочетат мислите на човек, който те за първи път са срещали? Те са виждали човек  за първи път и са го наричали по име. Без да чакат посетителят да ги попита, те са отговаряли на въпросите, което го тревожат.

Ако те могат, позволете им да обяснят това на нас. Нека обяснят с какъв метод светците са предсказвали  големите исторически събития, които са се изпълвали с акуратна точност, точно така, както са били пророкувани. Оставете ги да обяснят посещенията в този свят от отвъдното и как мъртви се явяват на живите.

Те никога няма да могат да обяснят това на нас, защото те са твърде далеч от основата на религията – от вярата. Ако четете книги на учени, които се опитват да реконструират религията, вие ще видите колко повърхностно гледат те на нещата. Те не разбират същността на религията, но въпреки това я критикуват. Тяхната критика не докосва същината на вярата, тъй като те са неспособни да разберат видовете и изразите на религиозно чувство. Същността на религията остава неразбрана от тях. Защо? Защото Господ Иисус Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил“(Йоан 6:44).

Следователно необходимо е ние да бъдем привлечени от Небесния Отец и също необходимо е благодатта на Светия Дух да просвети нашите умове и сърца. По този начин Бог пребивава в умовете и сърцата ни и само тези, които са се оказали достойни да получат дара на Светия Дух и в чиито сърца живеят Христос и Неговия Отец, само те разбират същността на вярата. Останалите, тези, които са извън вярата, те не могат да разберат нищо.

Нека чуем критиката срещу Хекел от френския философ Емил Боутрокс (1845 – 1921). Боутрокс казва: „Критиката на Хекел засяга много повече начините, отколкото същността (на религията,б.п.), която той изследва от такава материалистична и ограничена гледна точка, че тя категорично не може да бъде приета от религиозните хора. По този начин критиката на религията от Хекел не може да бъде отнесена дори до един от принципите, които се съдържат в религията“.

Такова е следователно нашето мнение относно книгата на Хекел „Загадката на Вселената“, която и до днес се счита за „Библия“ от тези, които критикуват и отричат религията, намирайки я за нещо противоположно на науката. Виждате ли колко бедни и дори неприлични аргументи те използват? Не се скандализирайте когато чувате какво казват те за религията, тъй като те не могат да разберат нейната същност. Вие хората, които може би нямате голяма връзка с науката и не знаете много за философията, винаги помнете най-основното правило, което било добре познато на първите християни. Те считали за беден човека, който знае всички науки, но не познава Бога. От друга страна, те считали благословен този човек, който знае Бога, дори и когато не знае абсолютно нищо за световните неща.

Пазете тази истина като най-драгоценното съкровище в своите сърца, вървете направо без да поглеждате наляво или надясно! Нека не се тревожим от това, което чуваме срещу религията, и да следваме вярната посока! Нека се уповаваме на нашата вяра, която е вечна и неоспорима истина! Амин!

 

превод от английски

източник: http://www.johnsanidopoulos.com/