По молба на министъра по религиозните дела на Република Сръбска господин Драган Давидович и на началника на Отдела за връзки и сътрудничество със Сръбската православна църква в Република Сръбска господин Мирко Марич и с благословението на Валевския епископ господин Милутин, през юли 2014 година аз се отправих на далечно пътуване до Гърция, заедно с близки на господин Марич.

Целта на нашето пътуване беше да се срещнем с архимандрит Нектарий (Виталис) в с. Камариза (Атика) и да посетим манастира „Света Троица” на о. Егина (манастира на свети Нектарий Егински).

На връщане от Егина посетихме Солун, за да се поклоним на мощите на свети Димитър Мироточиви. А след това по настояване на моите спътници се отправихме към Паралия (курортно градче на 70 км от Солун), за да пренощуваме там.

В Паралия бях за пръв път. Веднага ми направи впечатление, че там има много сърби. Моите спътници ми обясниха, че градчето е един от най-известните курорти в тази част на Гърция и 90 процента от гостите тук са сърби. Трябва да кажа, че във всеки ресторант и магазин ми говореха на моя роден сръбски език. Повярвайте ми, чувствах се като у дома си.

Може би се чудите защо съм обикалял по ресторантите и магазините? Поради някои обстоятелства търсех прясна скумрия. А тази риба не може да се намери навсякъде. (Обиколих десетки места и никъде не намерих…)

Вече се канех да преустановя търсенето, когато забелязах още един рибен ресторант, който се казваше „Medtka”.

Попитах възрастната госпожа, която ме посрещна, продават ли прясна скумрия? За мое удоволствие тя ми отговори на сръбски (очевидно моят силен сръбски акцент ме издаде).

– Да, отче, – каза ми тя. Но трябва да почакате до утре сутрин. Нашите рибари ловят скумрията през нощта: те включват прожектори и рибата, привлечена от светлината, приижда към тях… Те идват в седем сутринта. Елате тогава. Аз се казвам София и съм собственичка на този ресторант.

Върнах се в хотела. Срещу главния вход видях малка църквичка, по-скоро параклис. Бях поразен от неговото благолепие; влязох вътре и – о, чудо! – за моя голяма радост установих, че параклисът е посветен на свети Нектарий – този, заради когото бяхме дошли в Гърция!

Моите спътници ми казаха: „Виждаш ли, отец Ненад, как свети Нектарий устрои всичко: настани ни да нощуваме близо до този параклис и сега ни пази. А ти, отче се съмняваше: трябва ли да отсядаме в това курортно място, пълно с туристи, където човек може само да се къпе в морето и да се пече на плажа… Ето, че и тук намерихме благодат и това малко параклисче…”

На сутринта аз отидох в таверната, за да купя обещаната ми риба. Но рибарите все още не бяха дошли и госпожа София ме покани да ги почакаме заедно.

Тя ме настани на масата, оказвайки ми любезно гостоприемство. Разговорът се съпровождаше с прекрасно угощение: кашу с мед, гръцки десерти и студена вода.

– Ние със спътниците ми идваме от Егина и аз много се радвам, че попаднахме на хотел, разположен точно до параклиса на Свети Нектарий. Знаете ли кога е бил построен той? – попитах аз.

– Как да не знам… Семейството ми се грижи за това свято място вече много години. Почистваме го, палим кандилата, украсяваме иконите, когато свещеникът от енорийския ни храм идва да служи, четем акатист на светеца и се молим за здраве… Това е най-голямата ни светиня. Параклисчето е малко, но свети Нектарий е велик в своето застъпничество! По неговите молитви имаме този ресторант, а също и земята, на която е построен вашият хотел. Така че ние сме и съсобственици на хотела.

Учудването ми нямаше граници и аз я попитах: „Как стана така, че свети Нектарий ви помогна да откриете ресторант?”

– Отец Ненад, преди тридесет години тази земя беше едно изоставено, затънтено място. Семейството ни беше много бедно. Често нямахме пари дори за насъщния и ядяхме рибата, която ловяха мъжете от семейството, без хляб.

Когато бях още малка, баща ни се разболя тежко. Няколко дни преди смъртта си той поиска да му дадем икона на свети Нектарий. Държеше я под възглавницата си и често се молеше пред нея.

Майка ни много се тревожеше – какво ще стане с нас? Баща ни умира… Какво ли ни чака…

Веднъж татко повика всички ни при своята постеля и ни каза: „Не се страхувайте: Господ Бог и свети Нектарий се грижат за нас. Ще получим парцел земя край параклиса. Сам свети Нектарий ми каза това, той ми се яви насън”.

Ние не вярвахме много на това, мислехме си, че татко бълнува в безпаметство… След три дни той почина. Половин месец след неговата смърт повикаха майка в общината… Отначало тя не искаше да отиде, защото още оплакваше баща ни, всеки ден се молеше за него и не ходеше никъде, освен в храма. Но баба (майката на татко) й каза: „Отиди, дъще, това не е разходка за развлечение”. И мама отиде.

Оказа се, че татко е бил прав – общината ни даде парцел земя до параклиса на свети Нектарий.

След известно време започна строителството на хотели. В Паралия заприиждаха туристи. Нашият парцел се оказа в самия център на курорта. Част от него продадохме, а за останалата част получихме дял в собствеността на построения върху нея хотел (т.е. няколко стаи в него). Със средствата от продажбата и арендата на земята открихме мъничка таверна, а сега имаме този голям ресторант за рибни продукти и делата ни вървят много успешно. Моята дъщеря завърши медицина в Ниш и сега е лекар, а по-малката ми сестра е омъжена в Прокупле. Ето откъде знам сръбски и обичам Сърбия… С нас стана още едно чудо, ще ви го разкажа…

След смъртта на баща ни, дори и след като получихме земята, ние бяхме бедни и неустроени. Но имахме благословение от свещеника да се грижим за параклиса на свети Некарий. Веднъж, в навечерието на деня, когато Църквата отбелязва неговата памет, се оказа, че в целия ни дом има само половин бутилка зехтин. Мама беше поставена пред избор: или да налее този зехтин в кандилата, или да го остави за нас, децата.

В нощта преди празника свети Нектарий й се явил насън и казал: „Всичкия зехтин, който имате у вас, излей в кандилата – нека на празника те светят за благословение на народа. Аз сам ще се погрижа за вашето семейство”. На сутринта мама ни разказа това и ние се съгласихме.

И ето – чудо: в същия ден един наш братовчед от Волос (Волос се намира на 200 километра от Солун) ни дойде на гости. Не бяхме го виждали много години. Той ни донесе в дар две големи бъчвички със прясно изцеден зехтин! Семейството му беше заможно и днес те имат обширни маслинови градини…

Като изслушах разказа на госпожа София, аз благоговейно се прекръстих – бях станал съпричастен на историята на живото присъствие на свети Нектарий в Паралия, това малко гръцко селце.

…Скоро пристигнаха рибарите и донесоха прясна скумрия. През тази нощ бяха получили добър улов. И как да нямат улов, когато всеки път, преди да излязат в морето, те искрено се молят на свети Николай и на свети Нектарий, запалвайки свещ в чест на тези велики светци.

Запознах и спътниците си с благочестивата госпожа София и те също с благоговение изслушаха нейния разказ за чудесата на свети Нектарий.

Когато ви се случи да посетите Паралия, отбийте се в това параклисче, то е съвсем до плажа…

През лятото на следващата 2015 година аз отново прекарах известно време в Паралия. Тук, с благословението на Светия Синод на Сръбската православна Църква, извършвах богослужения и треби за поклонниците от Сърбия, България и Русия.


източник: „Возвышение скорбями – святитель Нектарий Егински”, Креативная команда „Кипяток”, Екатеринбург, 2018

Близки теми:

Свети Нектарий, Митрополит Пентаполски Американското чудо Манастирът Ксиропотам и Светите 40 мъченици Чудесата на св. Арсений Кападокийски Св. Арсений Кападокийски – неизчерпаемият източник на чудеса

Разсъдителност

Пожелавам ви да имате разсъдителност и мъдрост. Избягвайте крайностите. Строгостта на живота съобразявайте според мярката на вашите добродетели. Този, който веднага иска да се състезава със съвършените и живее така, както са живяли светите подвижници, той най-вероятно ще се възгордее и ще падне. Затова подвизавайте се разумно и не докарвайте тялото си до изтощение от прекомерни трудове. Не забравяйте, че въздържанието на плътта е само средство, което помага на душата да достигне до съвършенство, а най-важното е духовната бран на душата.

Не си налагайте, повече отколкото можете да понесете. Помнете, че Бог не налага насила Своите Дарове, а когато Сам поиска това. Всичко, което Той ви дава, го получавате без заслуга, а само по Неговата милост.

Не мислете, че ще получите големи дарове и добродетели за своите огромни трудове. Мислейки по този начин, вие рискувате да се възгордеете. Този, който търси божествени дарове и озарения, докато сам е потънал в страсти, той се намира в глупава и горда заблуда. Преди всичко е нужно да се трудим над своето очистване. Благодатта се изпраща като дар над онези, които са се очистили от страстите. И я получават тихо, в часа, в който не са я очаквали.

Гордост

Гордостта на ума – това е сатанинска гордост, която отрича Бога и хули Светия Дух, и чрез това прави човека почти неизлечим. Това е дълбок мрак, който не позволява на душевните ни очи да видят светлината, и с тази светлина да тръгнат по пътя, водещ към доброто, към смирението, към Бога.

За разлика от това, гордостта на сърцето не се ражда от сатанинската гордост, а от различни външни фактори и обстоятелства, например, от богатство, слава, чест, душевни и телесни дарования като ум, красота, сила, сръчност и т.н. Всичко това прави хората надменни и глупави, но не и атеисти. Такива хора често се поправят по Божия милост, получават от Него вразумление и поучение. Когато техните сърца се окажат разбити, те престават да се възгордяват и да търсят слава, и така се изцеляват.

Вашият духовен труд се състои в това да наблюдавате своето сърце. В него се укрива гордостта като отровна змия, тази страст поражда много злини, осквернява всяка добродетел, отравя всичко във вас. И към това дяволско зло трябва да насочите цялото си внимание. Вие трябва да го следите непрестанно ден и нощ.

Мисля че, ще бъде правилно да се каже, че всички наши духовни трудове трябва да са насочени към това да открием и да унищожим в себе си гордостта и нейните плодове. Ако можем да се избавим от нея и да се възцари в нашето сърце смирението, тогава ще получим всичко. Защото там, където има смирение, там наистина пребивава Христос и там се събират всички останали добродетели.

Мир

Мирът в душата – това е божествен дар, който се дава щедро на тези, които са се примирили с Бога и изпълняват божиите заповеди. Мирът е светлина, и той ни отдалечава от греха, който е тъмнина. Ето защо грешникът никога не се успокоява, не намира покой в душата си.

Борете се с греха и потушавайте въстанието на страстите вътре във вас. Ако тази борба е победоносна за вас, тогава тя става причина за придобиване на радост и мир. Ако – да не дава Бог, – вие претърпите поражение в тази борба, тогава от нея ще се родят неприятности и страдания за вас. Но ако след поражението вие отново застанете на борба срещу греха, тогава мирът се връща при вас.

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа”(Евр. 12:14)

Мирът и освещаването са две необходими условия за този, който иска и желае да види лицето Божие. Мирът се явява основа, върху която се извършва нашето освещаване.

Освещаването захвърля смутеното и раздразнено сърце, замъглено от вражда към ближния. Затова по-скоро да се помирим с нашите братя, за да не се лишим от Божията благодат, която освещава нашите сърца.

Който е в мир със себе си и в мир с ближния си, той е и в мир с Бога. Такъв човек се изпълва със святост, защото Сам Бог пребивава в него.

Благодарност

Християнинът е длъжен да слави Бога и с тяло и с душа. Те и двете принадлежат на Бога, затова ние нямаме право да ги употребяваме безчестно, но трябва да ги използваме като освещени и святи, с голяма благодарност.

Всеки, който помни, че неговата душа и тяло принадлежат на Бога, има благоговение и мистичен страх към тях, и това му помага да ги съхранява неопетнени и чисти от сквернота, пребивава в непрестанно общение с Този, от Когото се освещаваме.

Човекът прославя Бога с тялото и с душата си, първо, когато си спомни, че те са освещени от Бога и са съединени с Него, и второ, когато се обръща към Бога с решимостта на своята воля винаги да извършва Неговата блага и свята воля. Такъв човек живее не за себе си, а за Бога. Той придобива Божието Царство тук на земята. Той прославя Бога със своите думи и дела, защото всичко, което е направено от християнина заради доброто на другите, прославя името Божие. Животът на такъв човек е просветен от божествената светлина и свети по-ярко, така че дори се превръща в пътеводител към Бога за онези, които все още не са се срещнали с Него.

източник: https://azbyka.ru/

Близки теми:

Щастието ще намерите в самите себе си Трябва да преминем Божия път разумно и внимателно Светогорски съвети към хората в света За да срещнем Христос трябва да се потрудим Постът на нашите майки

Свети Нектарий, който умрял още през 1920 г. – служил в наше време, в един селски храм, повече от една седмица.

Известно е, че в Гърция св. Нектарий е почитан като велик чудотворец. Там е популярна следната поговорка: „За свети Нектарий не съществува неизцелима болест“. Преди няколко години в едно планинско село на Егина останали без свещеник. Минавало време, а нов свещеник така и не бил изпратен. Настъпил Великият пост и селяните взели да се вълнуват.

В Гърция в първата и последната седмица на Св. Четиридесетница не се работи и не се учи – това е време за молитва. Навсякъде се спускат знамената в знак на траур за Христовото разпятие, хората присъстват на дълги великопостни служби, навред се извършват литии, спазва се строг пост без олио, а мнозина дори и не хапват нищо. Да се остане без свещеник през това време е просто немислимо.

Като се посъвещавали, селяните решили да напишат писмо с молба до епархийския архиерей. „Владико свети“ – молели те – „изпратете ни свещеник поне за Страстната седмица и за Пасха. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и така с радост, заедно с целия останал свят да посрещнем светлото Христово Възкресение. Не ни оставайте сираци, свети владико, не забравяйте за нашите скърби. Изпратете ни йерей, благословен от Ваше Високопреосвещенство“.

Епископът прочел писмото и го представил за разглеждане на епархийския съвет. „Кой от вас, отци, може да отиде в това село?“ – запитал той. Но всеки от присъстващите на съвета взел да посочва различни причини, да обяснява заетостта си, заради която не може да отиде в това село. После преминали към друга точка от дневния ред и писмото на планинците останало затрупано под купа от други книжа. А по-нататък и изобщо го ЗАБРАВИЛИ, покрай многото грижи и приготовления за предстоящия празник.

Накрая настъпил великият празник на Възкресение Христово, който в Гърция винаги се посреща по особено тържествен начин. Православието е официалната религия на Елада и Великден е същевременно и държавен празник. След като изминала първата празнична седмица, епархийските служители и епископът намерили на масата писмо от жителите на планинското село. „Свети владико“ – пишели те – „нямаме думи да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско участие и помощ за нашата енория. Вечно ще бъдем благодарни на Бог и на Вас, свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни пратихте, за да служи на Пасха. Досега не сме имали случай да се молим заедно с такъв благодатен и смирен Божи служител“.

Архиереят започнал епархийското събрание с въпроса: „Кой от свещениците е отишъл да служи в селото, от което е дошло това писмо?“ Но всички мълчали, защото никой не бил отишъл да служи в планинското село. Епископът бил завладян от голямо недоумение и горещо любопитство. След няколко дена по каменистите пътеки на Егина се вдигал облак прах – към загадъчното село се носел архиерейският кортеж. За пръв път в забутаното село пристигал владика с пищна свита. Всички жители на селото, от мало до голямо посрещнали гостите с козунаци, боядисани яйца и цветя и тържествено ги съпроводили до малкия старинен храм.

В Гърция всички свещеници са считани за държавни служители и всеки един е длъжен да се запише в църковния регистър, дори и да е служил само веднъж. Архиепископът се поклонил на храмовата икона и веднага влязъл в олтара. През отворените царски врати всички видяли как той взел регистъра и се приближил до тясното прозорче. Бързо прокарал пръста си до последния запис. Там с красив почерк било написано – „Нектарий, митрополит Пентаполски“. Владиката изтървал регистъра и паднал на колене.

Новината за великото Божие чудо поразило като небесен гръм всички присъстващи в храма! Последвала дълбока тишина, която сякаш звънтяла сред дълбоко развълнуваните чувства. Хората падали на колене, вдигали ръце към небето, прегръщали се, плачели и гръмко благодарели на Бога и на св. Нектарий.

Едва сега всеки от присъстващите разбрал какво е станало.

Господ Вседържител дочул сърдечните въздишки на Своите верни овчици, изоставени в печал, които те му принесли със сълзи на очи в далечното малко селце високо в планината и им изпратил един достоен пастир – от Своето Небесно Царство. Земният им владика по човешката си немощ забравил стадото от своите верни, но не и Небесният им Владика.

Цяла една седмица – през 2001 г., светителят Нектарий, който бил умрял през далечната 1920 г., бил жив – с простодушните овчари и техните семейства и служил в храма, водил ги в литийни шествия, оглавявал нощно време тържествените траурни шествия-епитафии с Гроба Господен, пял с тях химни и молитви, изповядвал ги, утешавал ги и ги наставлявал. От никого досега те не били слушали такива слова за Бога. Оказало се, че този старичък геронда с мек глас го е познавал лично.

И този народ разбрал, защо през цялото това време бил изпълнен с такава огромна, неземна радост.

Близки теми:

„Аз ще се погрижа за вашето семейство” Американското чудо Лицето й засия Манастирът Ксиропотам и Светите 40 мъченици Св. Николай Чудотворец чудесен избавител на погиващите

Нищо не е по-голямо от чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божи престол. И Какво е по-славно от Божия престол? Разбира се, нищо. Бог казва, че тези които имат чисто сърце: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор 6:16.)

Така, че кой е по-щастлив от тези хора? И от какво добро могат да бъдат лишени? Не са ли те всички дарове на Светия Дух, открити в техните благословени души? От какво повече имат нужда? От нищо, наистина, от нищо! Защото те имат най-голямото добро в сърцето си: Самия Бог!

Колко хора са били измамени, търсейки щастието далеч от самите себе си, в чужди страни и пътувания, в богатство и слава, в големи имоти и в развлечения, в удоволствия от лукс и суета, чиято цел е горчивина! Изграждането на кулата на щастието извън нашето сърце, прилича на сграда, построена на земята, която е разтърсвана от постоянни земетресения. Скоро такава сграда ще се срине на земята…

Братя мои! Щастието ще намерите в самите себе си, и благословен е човекът, който извърши това. Изследвайте сърцата си и ще видите неговото духовно състояние. Дали то ще загуби дързостта към Бога? Проучете дали злини и страсти пълнят сърцето ви, дали то се подхлъзва по трудните и криви пътища, по които минава…

За съжаление, този който е пренебрегнал сърцето си, е бил лишен от всички дарове и е паднал в множество злини. Той прогонва радостта и е изпълнен с горчивина, скръб и притеснение. Той е преследвал мира надалеч и получава тревожност, безпокойство и страх. Той е изгонил любовта и е приел омразата. Той изгонва, най-накрая, всички дарове и плодовете на Светия Дух, които е получил с кръщението и приема всички тези злини, които правят човека жалък и трижде ужасен.

Братя мои! Многомилостивия Бог иска щастие за всички нас, както в този така и в следващия живот. Поради това Той създаде Неговата свята Църква. Чрез нея, за да ни очисти от греха, да ни освети, да ни примири с Него, за да ни даде благословението на небето.

Църквата ни прегръща, отворена е за нас за да ни приеме. Нека тичаме и Църквата е готова да повдигне нашето тежко бреме, за да ни даде смелост към Бога, за да напълни сърцата ни с щастие и блаженство…

източник: throughthegraceofgod.wordpress.com

Близки теми:

Пътят към щастието Наказвам те от обич Светогорски съвети към хората в света Майките и възпитанието на техните деца Откраднатата нежност

Атеизмът е психично разстройство, той е ужасна болест на душата, която е трудно да се излекува. Атеизмът е страст, която сурово потиска всеки, когото е сграбчила. Той крие изобилни нещастия за своя пленник, който става вреден не само за себе си, но и за тези, които влизат в контакт с него.

Атеизмът отрича съществуването на Бог. Той отрича, че има божествен Създател на вселената. Той отрича Божието провидение, Неговата мъдрост, Неговата доброта и като цяло – Неговите божествени качества. Атеизмът учи на лъжа своите последователи и измисля фалшиви теории, касаещи създаването на вселената. Той изповядва като Пития, седнала на триножника¹, че творението е резултат на случайност, че то се запазва чрез безцелни,  произволни взаимодействия, че величието му се разкрива от само себе си с течение на времето. И че хармонията, грацията и красотата, които се виждат в природата, са свойства на природните закони. Атеизмът отнема от Бога, Когото отрича, Неговите божествени качества и вместо това приписва тях и Неговите творчески сили на безжизнената и немощна материя. Атеизмът смело  прокламира, че материята е причина за всички неща и я обожествява с цел да отрече съществуването на по-висше Същество, на върховен, творчески Дух, Който се грижи и поддържа всичко.

Поради безверието материята става единственото реално съществуващо нещо, докато духът става несъществуващ. За атеизма духът и душата са егоистични изобретения на човека, измислени за да задоволят неговото тщеславие. Атеизмът отрича човешката духовна природа. Той сваля човека от благородната висота, където той е бил поставен от силата и милостта на Твореца и го принизява до ранга на лишените от разум животни, които атеизмът приема за прародители на неговото изтъкнато и благородно потекло. Атеизмът върши всичко това, за да свидетелства в полза на думите от Псалтира: „Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.“ (Пс. 48:20)

Атеизмът отнема вярата, надеждата и любовта от света, тези източници, даряващи живот и истинско щастие на човека. Той премахва Божията правда от света и отрича съществуването на Божието провидение и помощ. Атеизмът приема законите, които съществуват в природата, но отрича Бога, Който е определил тези закони. Атеизмът се стреми да води човека към измислено щастие, но го изоставя в средата на нищото, в долината на риданието: лишен от всички божествени блага, изоставен от утешение свише, изпразнен от духовна сила, ограбен от силата на моралните добродетели и оголен от единствените необходими неща на земята – вярата, надеждата и любовта.

Атеизмът осъжда горкия човек на гибел и го оставя сам като жертва сред трудностите на живота. Премахвайки любовта  в човека, атеизмът последователно го лишава от любовта към другите, изолира го от семейството му, от близките и приятелите му. Атеизмът измества всяка надежда за по-добро бъдеще и я замества с отчаяние.

Атеизмът е ужасен! Той е най-лошата от всички духовни болести!

[1]Триножникът е бил бронзов олтар в Делфи, Древна Гърция, на който жрицата на Аполон на име Пития сядала, за да изрече предсказанията си.

превод от английски

източник: http://www.johnsanidopoulos.com/

Близки теми:

Въпросът е – има ли Бог или няма Атеистът и старицата Некосмичното измерение на човека За духовната и светската обич Майките и възпитанието на техните деца

В живота съществуват малко моменти, в които се радваме на истинска красота и щастие. Още повече, че тези моменти продължават разочароващо кратко. Такъв бил случаят, когато свети Нектарий решил да посети Градината на Пресвета Богородица – Света Гора.

След като пристигнал на Атон и престоял в някои от манастирите, свети Нектарий решил да се отклони от ежедневната си програма и да посети Катунакия, уединено убежище на дванадесет братя, които живеели в пълно смирение, простота и любов. Килията била основана от известния духовник монах Даниил, с когото по-късно свети Нектарий ще поддържа най-близка духовна близост. Гостоприемството им било прочуто, също се отнасяло и за тяхното пеене. Говорело се, че когато слушаш как пеят, сякаш чуваш ангелски песнопения. Музиката довеждала душата до радостен възторг. Свети Нектарий изпитвал голяма любов към византийското пеене, особено това, което е посветено на света Богородица. Затова решил да предприеме трудното пътуване до скита, намиращ се на морската скала.

Когато се отслужвала Божествена литургия в Катунакия, присъстващите усещали, че сякаш всичко земно ги напуска и по някакъв начин се пренасят в друго измерение на духовността.

На около десет минути път под това свято убежище човек може да види стръмна страховита скала, наречена Каруля, която е над сто метра висока. Под нея с грохот се разбиват морските вълни.

Пристигането на свети Нектарий в това място, излъчващо природно и духовно страхопочитание и благоговение било неочаквано. Данилеите нито били уведомени за посещението му, нито знаели кой е той. Дошъл, носейки шапка на монах и едно старо расо, с което работил в градината си в Ризариос (семинарията, където бил ректор), и с дебели монашески ботуши. Оставил ги да мислят, че е монах и им казал, че е от Атина. Те посрещнали неочаквания си посетител с обичайната си любезност и с типичната си сърдечност. Предложили му пресни смокини и лешници с див мед и били доволни, че той ще прекара няколко дни сред тях, така че да може да участва в Божествените им литургии. Когато им заговорил, независимо че словото му било кратко, те били удивени да чуят такава просветена и проницателна реч.

След литургията свети Нектарий и един монах от данилеите излезли на разходка към страховитата скала Каруля, където неочаквано срещнали един непознат отшелник. Той имал силен тен от слънцето, расото му било пожълтяло от носене и големите му очи били почти хипнотизиращи.

- Благословете… – прошепнал свети Нектарий, заставайки поразен от чудото.

- О, Господи! – отговорил отшелникът и начаса се обърнал към данилейския монах, като го смъмрил:

- Братко, как можеш да вървиш пред митрополита на Пентаполис, който е приет сред светите братя преди много време?

Монахът онемял. Нектарий смирено погледнал отшелника в очите. Сърцето му биело бързо, разбирайки, че пред него стои душа, благословена с Божествения дар да вижда в миналото и бъдещето. Без да иска очите му се насълзили от благоговение.

- Да бъде благословено името на нашия Бог, брате. Не казвай нищо повече за скромния му слуга…Моля те, моля те, приеми поздравите ми.

Той се доближил с желание да целуне грубата ръка на отшелника. Отшелникът обаче издърпал ръката си и на свой ред се поклонил да целуне ръката на свети Нектарий. По този начин двамата се оказали лице срещу лице и си разменили сърдечна прегръдка.

- Вчера демоните изпаднаха в ярост. Нападнаха ме така злобно и беше очевидно, че искаха да ме унищожат. Обаче не можаха да продължат при думите: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат неговите врагове.” В този момент те изчезнаха.

- Защо са се разгневили? – попитал свети Нектарий.

- Защото днес щях да се срещна с един от най-големите им преследвачи.

- Какви са новините по света?

- Новините са войни, безредици, безпокойство…

- Не продължавай, разбирам – казал отшелникът. Самоизтъкване, гордост, арогантност и псевдоинтелектуалност.

И двамата се умълчали някак тъжно.

Междувременно монахът се опитал да поправи недоразумението заради недостатъчната почит, оказана на свети Нектарий, като му предложил извиненията си.

- Съчувствам ви, Ваше Високопреосвещенство. Вие копнеете за уединение, но сте видели, че е ваш дълг да служите лично на хората и в дълбоката си обич към себеподобните се чувствате отговорен за тях и така трябва да се включите в света…Уединението обаче ще дойде при вас.

Свети Нектарий го погледнал отново в очите и се просълзил от вълнение.

- Какво мислите за настъпващия двадесети век? – попитал той отшелника.

Отшелникът не отговорил веднага. Той погледнал към небето, въздъхнал дълбоко и казал:

- Виждам края на царства, войни, безредици,зверства, разрушения…Ще царува страхът.

Тримата свети люде не си казали нищо друго и се разделили, поемайки всеки по своя път, за да се срещнат след не много време завинаги в Небесното Царство, където са и до днес…

Из книгата „Свети Нектарий, светецът на нашия век” Сотос Хондропулос

Близки теми:

Нищо ново под слънцето За белградската грешница Докосване до тайната Спомени за стареца Тихон Пътувайки зад стените на града