Влюбеност, страст, любов и тайната на семейния живот

Януари 17, 2017 in Беседи, Начална страница, Семейство

 

Протойерей Павел Гумеров беседва със семейния психолог, директора на центъра „Православно семейство“ Ирина Анатолиевна Рахимова


- Ирина Анатолиевна, мнозина, създавайки семейство и избирайки спътник на живота си, се ръководят от следните принципи – за тях най-главното е взаимното привличане или както се казва – искрата, която възниква между младежа и девойката. Понякога това влечение се назовава „химия“. И ако това се получи, казват: „Край, това е моят човек, него обичам, с него трябва да отида под венчило.“ Тези хора явно вярват в любовта от пръв поглед на първата среща. И това много силно първоначално емоционално преживяване те смятат за любов. А според вас, възможна ли е любовта от пръв поглед?

 

– Вероятно любов от пръв поглед има, но това е много рядко явление. Просто когато говорим за щастливите семейства, които са създадени на основата на първото емоционално влечение, на тази искра, живели дълго и щастливо, не съзнаваме какви неща са преживели те. Да, искрата е пробягала, но заедно с нея тези хора са си подходили много добре един на друг. Имало е не малко фактори, които са способствали за това щастие. Възможно е тези хора да са се водили от опита на своите родители, чийто живот е бил благополучен. Имали са мотивация за брак, готовност за семейни отношения и т.н. А когато хората са готови за брак, лесно им е да се съединят един с друг – като две половинки от едно цяло.

 

Често влюбените, имащи влечение един към друг, встъпват в брак, не осъзнавайки готови ли са за него. И след много години на съвместен живот „изведнъж“ разбират, че през всичките тези години не са живели със своята половинка. И пита се, къде са гледали преди това? „Е, знаете ли… – слушаш в отговор, – тогава смятахме исканото за действително… Нали нашите родственици ни казваха, че трябва да се създава семейство. Освен това, бяхме във възраст за брак…“

 

Психологията има два мотива за избор – съзнателен и несъзнателен.

 

- Значи, искрата – това означава несъзнателен избор.

 

- Да, и колкото и да е жалко, повечето хора са се ориентирали по несъзнателния избор. Получава се както при Шекспир – един обича, а друг се оставя да бъде обичан. И в тези редки щастливи случаи, които се наричат „любов от пръв поглед“, хората просто се оказват ориентирани един на друг, всеки от тях несъзнателно избира за себе си определен спътник, определен тип за бъдещ съпруг или съпруга.

 

- Излиза, че като парченца от пъзел тези хора са се сложили в него и това се е получило успешно. Но това любов ли е? Как изобщо се съотнасят любовта и влюбеността? Влюбеността се случва почти у всички, но далеч не у всички тя се преобразува в щастлива съпружеска любов. И какво изобщо представлява влюбеността – начало на любовта, особен вид любов, или нещо друго?

 

- Действително, не всяка влюбеност може да премине в любов, да стане едно силно и постоянно чувство. Хората си подхождат, влюбват се, но далеч не у всички се появява сродство на душите, любов. За да възникне истинска любов, са нужни много фактори. Ако влюбеността е подкрепена от тези моменти, то тя се превръща в любов. Ние се срещаме, опознаваме човека и виждаме, че в много отношения си допадаме – интереси, възгледи. Разбираме, че този човек все повече ни подхожда, и ставаме все по-близки с него. Ако има такава близост на душите, това и ще стане някакъв залог за това, семейният ни живот да бъде успешен. А влюбеността – това е врата за бъдещия семеен живот – ние я отваряме и влизаме чрез нея в любовта.

 

- Но има и двойки, които не изпитват влюбеност, и въпреки всичко създават едно силно и задружно семейство в не по-малка степен, така че да не могат да живеят един без друг. Срещат се и такива, макар и не много често.

 

- Да, случват се и такива неща, но в тези случаи може би е имало, ако не ярка искра, то поне някаква взаимна симпатия. Имало е някакво влечение, обща вълна, която е послужила за основа за по-нататъшни отношения.

 

- Аз бих искал да направя едно малко допълнение, отнасящо се до биологическата, медицинска страна на феномена влюбеност. Класическата влюбеност – това е все пак някакво душевно-физиологическо състояние, за разлика от съпружеската любов, от любовта в брака, когато хората живеят семеен живот вече пет, десет, петнадесет години и повече. Съвършено ясно е, че те не могат да се намират в постоянно състояние на еуфория или любовна треска.

 

Изобщо много лесно е да се разбере влюбен ли е човекът или не. Това е медицински факт – ако вземеш капка кръв от влюбения и направиш химически анализ, ще се окаже, че съставът й се е променил. Установено е, че възбуденото състояние на влюбения е свързано с усилената преработка на някакви хормони в организма – окситоцин, дофамин, серотонин, тестостерон, често и адреналин – които създават този подем, вълнение, еуфория. В 2011г. в САЩ са се провели изследвания на мозъка на влюбени хора с помощта на магнитно-резонансна томография. Тя е показала, че при хората в това състояние се променя томограмата на мозъка. Някои зони започват да работят по-активно, а в определени участъци на кората на главния мозък активността, обратното, се потиска. При влюбеността обичайно се проявяват и чисто соматически симптоми – високо кръвно налягане, учестен пулс, повишена възбудимост, потене и пр. Подобно състояние може да се наблюдава при приема на определени вещества. Например на амфетамини. Когато хората приемат, да кажем, екстази, те също изпитват еуфория, забравят за всичко на тоя свят, загубват главата си, могат с часове да танцуват или пътешестват, не чувстват умора.

 

Темата на нашата беседа е „влюбеност, страст и любов“ и е необходимо да се подчертае, че временната „ненормалност“ на влюбените хора не е предизвикана само от половото влечение. Сексуалното притегляне, страстта, ероса – това е много повече грубо и примитивно състояние. Влюбеността, разбира се, е много по-висше състояние, отколкото страстта. Човек може да изпита физиологическо влечение към обекта на своята страст и без всякаква влюбеност, още по-малко без любов.

 

Вече споменах, че влюбеността не може да продължава дълго. И че понякога тя изобщо липсва до самия брак. Има само симпатия, дружба, предразположение. Ако съпрузите преживяват в състояние на истинска влюбеност години наред, те биха изгубили здравето си. Не може човек да се намира години наред в състояние на хормонална наркомания.

 

– Но това е лирическо отстъпление. А следващият ми въпрос към вас, Ирина Анатолиевна, е такъв. Задължително ли е всички да преживеят състояние на влюбеност? И най-важното – от какво все пак да се ръководят при избора на другар в живота, така че да не сбъркат?

 

- Такъв въпрос се задава често – на какво да залагаме при избор на съпруг – на чувствата или на разума? Отговорът е в самия въпрос. Трябва да се държи златната среда. Ако чувствата преобладават – това е по-скоро страст, а страстта бързо ще угасне. Ако при избора присъства само голия разум, то също можем да сбъркаме, защото влечението е необходима съставка даже за създаване на деца. Ние сме живи хора и имаме потребност да обичаме. По-лесно е да обичаш човек, който ти е симпатичен.

 

Трябва да се вглеждаме и вслушваме в себе си, за да се настроим на такава хармонична мотивация. Да си кажем: „Да, тука има твърде много чувства. Може би това няма да доведе до добро. Няма да мога да разгледам истински този човек, да видя неговите недостатъци. Аз ще бъда заслепен, и разбира се, това ще ми попречи да направя правилния избор. Та нали бракът е веднъж и завинаги. Край, връщане няма! Има напред и само напред.“ И тук вече има начало на една отговорна, правилна любов, когато разбираш, че осъзнато, отговорно избираш съпруг или съпруга. И не го правиш прибързано, защото хубавите неща не стават бързо.

 

Но има хора, които идват при мен и казват: „Не се разпознахме, не се разгледахме, бяхме ненаблюдателни. Намирахме се в някаква еуфория. Всичко премина много бързо, и сега разбирам, че не съм бил влюбен…“ Спомням си и такава история. Една жена била омъжена девет години, имали са дете. И след всичките тези години тя казва: „Вече не обичам мъжа си!“ Разбира се, че тя мисли само за развод. Тя признава, че мъжът й по принцип е добър човек, но твърди, че вече с него няма нищо общо. Но, моля ви се, ти вече не го обичаш! А той? За какво си мислила, когато си влизала в отношения с този човек? Нали той те е обичал и те обича. Това вече са симптомите на егоизма.

 

- Първоначалната влюбеност е преминала, след това и привързаността, и тя е разбрала, че той вече не е героят на нейния роман?

 

- Да, и сега тя казва, че вече няма желание да бъде с него и в интимна близост. Признава, че е започнала да се заглежда по други мъже и неволно да флиртува с тях, да кокетничи.

 

- Но има и хора зависими от любовта. Особено много са от представителите на бохемата – актьори, музиканти, поети, художници. На тях им е присъщо отново и отново да преживяват състоянието на влюбеност. Когато им премине този емоционален подем, жар, чувството към даден човек, те си намират друг, за да преживеят поредната влюбеност. За зависимите от влюбеност това е като допинг.

 

- Помня как един млад човек, за да намери своята втора половинка, се записа в клуба за запознанство на нашия център; след някое време той дойде на консултация и разказа, че вече две години е влюбен в една девойка, но между тях няма взаимност. Очевидно, той я е наплашил. Той беше добро момче, но много емоционален. По-скоро девойката е била отблъсната от такава емоционална напористост от негова страна. Любовта предполага взаимност. Влюбеността далеч не винаги е взаимна. Тя е своего рода лакмусова хартийка. И следва да се обърне внимание на това – има ли взаимност или няма? Може би просто ти се струва, че има? Нужно е човек да разбере, за да не сгреши.

 

В нашия клуб за запознанство, на първата среща, аз моля някой да излезе и да представи влюбеността с помощта на пантомимата. И обикновено всеки човек показва, че лети, окрилено гледа в небето, не виждайки земята. Гледа нагоре. Моля останалите да коментират видяното. Всички казват: „Човекът е откъснат от действителността, не вижда нищо.“ Как може да участва в някакви житейски събития, ако „витае в облаците“? Струва си да се замислим над това. Защото истинската любов е зряща. Трябва да слезеш от небето на земята. И продължавам по-нататък да разпитвам участниците в групата, и започваме да разбираме, че във влюбеността има много егоизъм. Човек си казва: „А защо той(тя) не ми позвъни, защо не отговори на моя есемес? Защо той(тя) не реагира толкова емоционално, както аз, той(тя), какво, нищо ли не чувства?“ Влюбеният мисли за това, колко му е зле, че не са му позвънили, не са му казали, че го обичат.

 

- Забелязва се, че при истинската любов хората по-често употребяват местоимения от множествено число – ние, у нас, с нас. Защото те чувстват единство, неразривност със своите любими. А влюбените основно използват местоимения от единствено число: аз, при мене… За влюбеният е по-важно какво изживява именно той, неговите чувства и емоции.

 

- Вярно. Но аз искам да продължа разказа за нашите занятия. След това моля присъстващите да изобразят любовта. По правило човек избира някого и двамата заедно показват любовта така – започват да се прегръщат. Питам: „Е как е, добре ли е? Удобно ли ви е?“ Единият от партньорите обикновено казва: „Да, добре е!“ А другият отговаря: „Не знам… Не много… Някак си ми е тясно…“ Разбира се, че тук особена взаимност няма. Питам някого от присъстващите: „Вие вярвате ли, че това е любов?“ Някои казват: „Да, вярваме. Действително толкова добре е да бъдат заедно.“ Но все някой ми възразява: „Не, не вярвам.“ Тогава го питам: „А как вие бихте представили любовта?“ Той си избира партньор и те тръгват като се държат ръка за ръка. Моля ги: „Обяснете, какво се случва сега.“ – „Искаме да покажем, че любовта е такава, както я е описал А. Сент-Екзюпери, не когато хората се гледат един друг, а когато гледат в една посока, вървят заедно.“ Питам: „А къде отивате?“ – „Отиваме към Бога.“ Тогава казвам на двойката, която се прегръща: „Прегърнете се и пробвайте да вървите.“ Не им се получава – крачката им се заплита и те не виждат, къде отиват. Виждат само носовете си и не виждат перспективата, не разбират къде отиват.

 

В холандския език например, доколкото си спомням, любовта се обозначава с една дума, близка по своето значение с понятията „отговорност“ и „свобода“. Свободата на влюбените се изразява в това, че макар и да се държат за ръце, са свободни като личности. Всеки си има граници. Ако няма граници, се появяват елементите на зависимостта, а това вече е много лошо. Защото започва ревност, конкуренция.

 

- И така, какво е това любов? Как бихте определили нейната особеност, признаци? Нали за много хора, които не са могли или още не са успели да я вместят в брак, им се струва, че най-красивото, ярко, щастливо състояние – това е влюбеността, меденият месец, сватбеното пътешествие, ярките преживявания – емоции. А по нататък – какво? Рутина, бит и скука? Те още не знаят и не разбират, какво значи истинска любов. Е да, изобщо, да гледаш в една посока… И защо това превръща животът на обичащият човек щастлив? За какво си струва всичко това?

 

- Това чувство, което имат съпрузите в самото начало, трябва да се пренесе като факел през целия живот. Не трябва да се загуби. Постоянно да се сгрява тази любов. Тогава това чувство ще бъде за съпрузите източник на постоянна радост, щастие. Любовта, за разлика от влюбеността – това е зряло, постоянно чувство, което изпълва с мисъл живота ни. Огромното щастие да обичаш и да бъдеш обичан.

 

Годеник и годеница – това е едно, мъж и жена – съвсем друго. Появяват се задължения. Сега вече не е така просто: „Искам – и край!“ След това се ражда дете и съпрузите стават родители. Семейната система по някакъв начин се дели на две подсистеми. Едната е съпружеската, другата – родителската. И съпружеската трябва да се пренесе през целия живот – това е нещото, с което се е започнало. Това е основа, фундамент на отношението. В съпружеската подсистема има няколко много важни точки – романтична съставна част, приятелска съставна и интимна съставна част в отношенията. Без романтичната съставна сме за никъде. Мнозина не разбират това. С раждането на детето те пропадат единствено в родителската подсистема. Много съпрузи започват да се отнасят един към друг по модела „родители и деца“, стават контрольори не само за детето, но и един за друг. Започва се „ти си длъжен, ти си длъжна“. Едно безкрайно длъжен, длъжен, длъжен… Любовта изстива, изчезва топлотата, животът става еднообразен и скучен.

 

Аз винаги питам дошлите при нас съпрузи за съвет: „А вие почивате ли си, прекарвате ли време заедно?“ И слушам в отговор: „Нямаме време, непрекъснато се занимаваме само с децата.“ Или намират други причини. Който иска, той и намира възможност да прекарат заедно, а който не иска, търси причини да не го прави. Но много важно е да не се забравят първите чувства и преживявания. И трябва да се разбира тяхната важност. Да се поддържа тази романтична съставна част.

 

Защо свещеници и православни психолози настояват за това, че до брака влюбените трябва да се срещат не по-малко от година? Има, разбира се, много причини, но аз ще се спра на една от тях. През това време се натрупват маса хубави, светли впечатления. И тези общи впечатления „държат“ съпрузите след това, когато те вече прекарват времето си в суетене, в цайтнот, когато те са потопени в битови проблеми, и уви, не им достигат топлота и емоции… И още повече, когато започват да се обиждат един друг, когато започват караници, лошо настроение – топлината напуска техния дом, техните отношения. Ето тук е нужно да се завърнат в онова радостно чувство, което е било преди.

 

- Вие някак си изказахте забележителна мисъл – когато хората започнат да съжителстват преди брака, те ограбват сами себе си. Те нямат или почти нямат опита на романтичните отношения – трепетни, грижливи, които трябва да бъдат до самия брак. И когато започнат трудностите, тези, които живеят заедно, няма къде да се завърнат, не могат да черпят опит от никъде.

 

- Вярно. И в така наречените „граждански бракове“ без задължения, ги няма онези трепетни, грижливи отношения един към друг. А за хората, които вече са създали семейство, е особено важен предбрачният период, за да черпят от него сили и вдъхновение.

 

Ласкавите думи, похвалите, погалванията, прегръдките – трябва да бъдат и преди брака и след него в семейния живот. Смята се, че на ден трябва да има до седемдесет погалвания.

 

- И така, трябва постоянно да се поддържа огънят на любовта, за да не угасне пламъкът на привързаността. Това е ежедневен труд. Мога да направя такова сравнение. Примерно един юноша до 20 години се е занимавал със спорт, макар и любителски. Той е могъл да пробяга в крос, да направи 80 лицеви опори, да се набере 20 пъти, постоянно е тренирал и се е намирал в добра спортна форма. После е започнал семейният живот, започнали са грижите за насъщния хляб и той е престанал да тренира редовно. След 5 години, подхождайки към лоста, вместо 20 пъти ще може да се набере едва 5 пъти. Струвало му се е, че все още е силен и добре подготвен, обаче не е. Защото спортният живот е немислим без редовни тренировки и упражнения. Това важи и за каквото и да е друго занимание, например музика. Ако не си вземал китара в ръка 15 години, едва ли ще можеш да свириш добре. Ако си придобил някога някакъв навик, трябва да го развиваш, поне да го поддържаш. Точно така е и в семейния живот. И, разбира се, и за духовния трябва постоянен труд.

 

В любовта човек трябва постоянно да се упражнява. Да се поддържа това чувство, да се полагат труд и усилия в семейния живот. Ако нямате постоянни знаци на внимание един към друг, тези „погалвания“, добри, ласкави думи, ако у мъжа няма онова рицарско, грижливо отношение към дамата, ако той не взема от ръцете й тежката чанта, ако не се въздържате от упреци и язвителни забележки, не си подарявате разни неща, прекарвате малко време заедно, то от къде ще се вземат тези хубави, нежни отношения? Онова, което е било някога, и да си го спомниш, ще е трудно.

 

- Строгата дума „аскеза“ произлиза от гръцкият глагол „аскео“, което значи „упражнявам се“. Трябва да се упражняваш, да се тренираш в семейния живот. Нашите сили и трудове – това са тухлите на семейния ни дом.

 

- Ирина Анатолиевна, ние говорехме за важността на общението между съпрузите, за знаковете на внимание. А какви още необходими съставни части на истинската любов можете да споменете? Какво още трябва да се помни, така че след няколко години някой от съпрузите да не каже: „Извинявай, аз обикнах друг (друга), отивам си. Прощавай!“

 

- В семейния живот съпружеската любов е от голямо значение. За да се запази любовта, за да бъде семейството здраво и хармонично, важно е да се помни, всеки съпруг какъв статус притежава, как да се построи семейната йерархия. Ако мъжът е глава на семейството, то той е длъжен да бъде такъв не само номинално, не само декоративно да заема това място, а в съответствие с такава висока длъжност, дадена от Бога. Т.е. да бъде уверен, спокоен – и тогава жената също ще се чувства спокойно, заедно с такъв мъж. Да бъде отговорен. Ако мъжът умее да взема решения и да отговаря за всяка ситуация, тогава всичко в семейството ще бъде спокойно.

 

Семейният живот трябва да се построи с едно правилно взаимодействие, с една правилна семейна йерархия. Това именно е центърът, от който излизат всички кръгове. Ако съпрузите са ориентирани един към друг и за жената мъжът стои на първо място, а за мъжа – жената, всичко останало ще бъде около това.

 

Имам си любим тест, с който често тествам съпружеските двойки – кой според вас в семейството стои на първо място? Обикновено всички отговарят – децата. Това не е правилно. Защо тогава да се чудим, ако вие, съпрузите, не стоите на първо място един за друг? Нали и децата ще почувстват, че нямате хармония в отношенията си, и ще почнат да се възползват от това. Ще ви манипулират. И ще се започнат проблемите: „Това са твоите деца, а това са моите.“ и прочие. Това се случва, когато мъжът и жената не са ориентирани един към друг. Аз така процедирам със своите клиенти, че даже и през нощта да ги събудиш, винаги ще ти дадат правилния отговор. „Кой за теб е главният човек?“ – „Мъжът“. – „А за теб?“ – „Жената.“ Ако това го има, ти ще уважаваш другия човек, ще споделяш неговите нужди, неговите болки, ще живееш с неговите интереси, с неговия живот. Ще му съчувстваш. Това са елементарни истини, но и компонентите на любовта.

 

- Но някои ми казват: „Ами майка ми?! Това е нещо свято. Именно тя е за мене главният човек в моя живот“.

 

- Има такава щампа – жени много, а майката е една.

 

- Затова ги има много! Ако ти би обичал своята жена истински и тя би била за теб на първо място след Бога, а мама, татко и твоите деца на второ, ти би запазил своето семейство, не би го разрушил. Ето тук, в самото начало, стои сериозна грешка, това е като взривно устройство с часовников механизъм, което рано или късно ще се задейства.

 

Разбира се това ни най-малко не намалява любовта към родителите. Но Свещеното Писание дава много ясна йерархическа стълбица – първо Господ, след това моята половинка, а след това моите родители и децата. И любовта към тях всичките трябва да бъде различна. В Евангелието е казано: „Който обича баща или майка повече, отколкото Мен, е недостоен за Мен“ (Мат. 10:37). А за любовта към жената се казва: „Ще остави човек баща си и майка си, и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът…“ (Мат. 19:5)

 

В заключение на нашата беседа за различията между любовта, влюбеността и страстта бих искал да направя една малка филологическа забежка. Известно е, че в повечето съвременни езици думата „любов“ има универсално, прекалено общо значение. А в старогръцкия език се изброяват цели седем значения на думата любов. Истинската, жертвена любов се нарича с думата „агапе“. „Ерос“ – това е стихийно, възторжено, страстно, емоционално чувство. „Сторге“ – това е любов-нежност, роднинска любов. „Филиа“ – това е любов между приятели. Има още едно понятие – „мания“ – завоюване, нейната основа е в страстта и ревността. „Прагма“ – разсъдъчно чувство, което е предизвикано от желанието за постигане на печалба и удобства. И „людус“ – флирт, лековато увлечение, основано на половото влечение, което цели получаване на удоволствие.

 

Но, без да гледаме на такова богатство от термини, истинската духовна любов към Бога и хората може да бъде само една, това е агапе.

 

източник: Православие.ру