Роман Николаевич Хетманов
Днес сме на гости при Роман Николаевич Хетманов, акушер-гинеколог на Московския родилен дом на Спасо-Петровската болница на мира и милосърдието, основана на базата на 70-та градска болница. Роман Николаевич е много богат човек: Господ го е наградил с десет деца. Мнозина ли днес са готови да приемат такъв дар на Твореца и да поемат върху себе си отговорността за живота и съдбата не на едно, не на две, а на три и повече деца? Какво пречи на съвременните жени най-пълно да разкрият заложения в тях потенциал на майчинството? С какви проблеми се сблъскват онези, които са се решили да раждат и онези, които съзнателно се отказват да имат деца?
- Роман Николаевич, нашите прабаби са раждали на нивата и вкъщи на печката: за тях раждането е било най-обикновено дело, макар, разбира се, да не е минавало без болка и страдания. Какво се е случило? Защо сега бременността се възприема едва ли не като заболяване, при което без сериозна лекарска намеса не може да мине?
- Вашият въпрос отразява болезненото състояние на нашето общество. По време на бременността, действително се изостря всяко хронично заболяване, което има жената. В съвременните учебници по акушерство така и се говори, че „бременността е планирана болест”. И от гледна точка на медицината в това има определен смисъл. Но като цяло представата за бременността като за болест е съвършено невярна. Тя е основана на това, че за сметка на огромното натоварване на организма на майката по време на бременността се изострят всички хронични, слабо протичащи процеси. Например, на много бременни жени се поставя диагнозата „пролапс на митралната клапа”. Това става, защото в руслото на организма с литър и половина-два литра се увеличава течността и нараства натоварването на сърцето, и тези изменения се отразяват върху функционалния апарат на сърдечната дейност. Също така сериозно нараства натоварването и на другите органи, толкова повече ако и преди бременността е имало едни или други проблеми със здравето.
От гледна точка на здравето като цяло, духовното здраве на семейството, разбира се, подобно определение звучи нелепо.
При моите деца, и, както нееднократно съм отбелязвал, изобщо при православните, има забележителна доминанта – желание да създадеш семейство. В нашето семейство по-малките деца растат на ръцете на по-големите, аз работя, жена ми периодично също излиза на работа, преподава анатомия в училище за милосърдни сестри при Първа градска болница. И се стига до смешни ситуации: една от моите дъщери сега е на 20 год, тя учи в четвърти курс на фил. Фак. Преди две години тя се омъжи, роди първото дете и вече се безпокои, че у нея се е появило безплодие. Вече имайки едно дете, тя ми додява: „Тате, а защо при мен деца не се зачеват!” Ето така и трябва да се готвим – от детството да мечтаем за семейство, да го създаваме, да се обичаме един друг.
- Тежко ли е да се приема раждането?
- Тежко. Много тежко. Колкото години работя, всяко раждане е съвършено различна история. И да се свикне с това е невъзможно, а и не бива към това да се свиква. Когато приемам дежурството в родилния блок, обезателно гледам историите. И ако видя, че жената в анамнезата има определено количество аборти, то вече вътрешно се готвя, че гарантирано ще има усложнения. И споделям това не като пропаганда против абортите, и така е разбираемо, как се отнасям към това, а като своя опит на лекар-акушер.
- Роман Николаевич, какво казвате на жените, които се съмняват, струва ли си да раждат, мислят за аборт? Нали лекарят със своите доводи може да спаси и майката от извършването на тази постъпка, и живота на детето. Доколко успешни са подобни разговори?
- Абортът е страшен грях, който влече след себе си маса неприятности. Хората не разбират причинно-следствената връзка, но неразбирането ни най-малко тази връзка не я изключва! Много често жената просто не се замисля за последиците на аборта. А те са неизбежни, при това както в нравствен, така и във физически план, да не говорим вече за това, че прекъсването на бременността довежда до духовното разстройство както на жената, така и на семейството като цяло.
Ще разкажа такъв случай. Идва жената на консултация и казва: „Докторе, на колко седмици съм?” Докторът поглежда, някъде към 5 седмици. А тя продължава: „Не, докторе, вие трябва да ми кажете, на 3-то число или на 6-то съм забременяла? Ако на 3-ти, то ще прекъсвам бременността, а ако на 6-ти, то ще я оставям.” И как тук да се отговори? Тя беше възмутена, но докторът просто я изпрати през вратата. Това, за съжаление, е дадеността на днешното време.
В родилния дом, където работя, аборти никога не са се правили и не се правят, това е едно от условията на нашите лекари. За съжаление, аз не знам, има ли още в Москва такива родилни домове. В своето време Московското Общество на православните лекари оглавено от професор Александър Викторович Недоступ е изработвало специално програми, ние чукахме на всички врати, за да разделим родилното помагане и прекъсването на бременността, така както то се извършва в другите страни.
Аз не умея да правя аборти, и ми е трудно да си представя, че при нас навсякъде на първия етаж е абортарият, а на третия е родилният блок и отделението на патологията. Един и същи лекар, работейки в отделението, запазва на дванадесетседмичното детенце живота, а след това се спуска долу, и същото такова детенце убива. Така не бива да бъде! Човекът, който убива, не трябва да приема раждане! Това е някакъв свръхбандитизъм, с който трябва да се борим, трябва да се разисква тази тема на най-различни нива и да се настоява с всички средства, ако не за забраната на абортите, то поне да престанат да ги извършват в родилните домове.
По благословението на духовника ми се удаде в продължение на година всеки ден да разговарям в един от московските родилни домове с жени, които са взели решение да прекъснат бременността. Аз се сблъсках с ужасяващо явление: щастливи семейства там, където майката прави аборт, няма! Жените идват някакви изнервени, озлобени, обидени на мъжете, на собствените си деца, идват да лягат под ножа…
Нашата професия предполага разбира се, известни разминавания с православното световъзприятие. Но даже в периодите, когато съм бил безработен и съм оставал практически без средства, никога не съм правил компромис и категорично съм отказвал да участвам във фактическо детеубийство.
Детето е не бъдещ човек, не някаква бучица, принадлежаща неразбираемо на кого. То е индивидуалност, която вече е дадена. А онези, които се отнасят към бременността с пренебрежение, като към пречка за себе си, животът сам наказва, и понякога много силно.
- Според статистиката, в Русия само 6,6% от семействата имат три и повече деца. Разбира се, хората се плашат от икономическата нестабилност. Но в много семейства въпросът е поставен съвсем другояче: след дълго приемане на контрацептиви, след направените аборти жените просто не могат да родят, сега вече „желаното”, дете.
- Във вашия въпрос изначално се крие грешка в избора на терминологията. Трябва да се отказваме от понятията „желано” или „нежелано” дете, защото тези понятия са много лукави и, общо взето, са неправилни по принцип. Днес една от опасностите, които надвисват над Европа и Америка (говоря за страните, където се води статистика), – е нарастването на безплодието, който факт много често лекарите не са в състояние да обяснят и определят неговата причина: сякаш и мъжът и жената са здрави, а бременност не настъпва, деца не се появяват.
И от личния опит на общуване аз виждам, че при нас в енориите има семейства, с по девет, десет, единадесет деца, както е при нас например, а има семейства, с по две-три, а то и по едно дете. За какво става дума: бременността не е нещо, което може да се случи с всяка жена всеки менструален цикъл. 2-3 цикъла в годината при жената изобщо няма овулация, а всеки генетик, цитолог или ембрионолог ще каже, че далеч не всеки път зрелите мъжка и женска клетки се срещат, създават бременност. И оттук трябва да се разбира, че разминаващите се клишета от типа „желано” – „нежелано” дете нямат никакво основание, защото всяка бременност е от Бога дадена. Макар и нашата телевизия, и прозападната Росийска Асоциация за планиране на семейството насаждат подобни определения.
Още веднъж повтарям: всяка бременност е малко чудо. Когато разговарям с бременните жени, аз обяснявам, че както те самите не са копие на своите майки или татковци, така и тяхното дете е индивидуално от самия момент на сливането на родителските клетки. И медицината не може да обясни това. Ако би могло да се даде еднозначен отговор на подобни въпроси, бихме могли спокойно да пресаждаме органи, бихме могли да лекуваме онкологичните заболявания на съвършено друго ниво. Твърде много и остават, и възникват въпроси. Например, когато започнаха да изследват три-четиридневните задържания при жените, живеещи полов живот, се оказа, че в болшинството случаи това е прекъснала се бременност… Има някои тайни и загадки, в които човекът да вникне е невъзможно. И не мисля, че някога ще влезе в тях.
Със съпругата ми винаги сме се отнасяли към зачатието, бременността, като към съкровена тайна, и навярно затова имаме толкова голямо семейство. И считаме, че това е единственото правилно отношение към живота. Защото все пак така наречените „женски” проблеми със здравето, въпроси, касаещи бременността и раждането, са част от един голям проблем – проблемът на семейството, неговото духовно състояние и благополучие.
- А как да се постъпи, ако „греховете на младостта”, осъзнати и оплакани в по-зряла възраст, не дават на жената да забременее? Има ли тя шанс все пак да износи и роди здраво дете?
- Темата за „здравото” дете също е много хлъзгава тема. Ако ние с вас се обърнем към православната традиция, към християнската традиция изобщо, то тук отношението „болно” и „здраво” е нещо много претенциозно и сложно. Избраниците Божии много често имали определени болести, които тъкмо и били определения белег на тяхното избраничество. А доста болшевики, които целия си живот са разрушавали, преследвали и тиранизирали хората, са доживявали до сто години и от своето здраве особено не са се оплаквали.
Това по-скоро е тема на духовниците, отколкото на медицината. Силата на покаянието твори чудеса, но някаква статистика по този въпрос аз не мога да приведа. От своята практика мога само да разкажа случай, когато на двойка, много години живяла в брак, не един лекар авторитетно е заявявал, че техният съюз е безплоден, а след пътуването до Кострома, при Фьодоровската иконана Божията Майка Господ дарувал дългоочакваното дете. Ситуацията на всяко семейство е уникална и трудно бих могъл да представя, по какъв начин тя може да се „планира”. Всичката подобна терминология е шита с бели конци.
- В сегашното време става все по-популярно раждането вкъщи. Как се отнасяте вие към тенденцията?
- Аз в домашни условия никога не приемам раждания, макар че много често молят за това. Имаше в моята практика два случая, когато се наложи да водя раждането у дома, но, се надявам, това повече да не се повтори. Ще обясня своята позиция. Неотдавна при мен раждаше жена, трето раждане. Роди забележително за 4 часа, детето здравичко. А след час започна тежко хипотонично кръвотечение. Добре че лекарите бяха наблизо, оперативно оказаха помощ. А ако се бе случило у дома? Хипотоничното кръвотечение – е като да отвориш крана с водата.
По препоръките на ВОЗ^* има две показания за пряко преливане на кръв: когато човек е прегазен от трамвай, и с пулсацията на сърцето кръвта просто излита от човека, и акушерското кръвотечение. Може и сто жени да родят нормално, защото раждането все пак е естествен процес, патологията в него ние внасяме сами. По моето мнение, жените просто лошо са подготвени за раждането, въпреки всичките тренировки и програми, които бяха толкова широко разпространени в Съветския Съюз. Днес ние все пак достигаме до това, от което някога започвахме, открити са много школи за подготовка на бъдещи мами, и аз виждам, че тези школи оправдават себе си. Разбира се случва се, в подобни школи и да говорят глупости, но, което е много важно, на жените им се внушава най-главното: раждането е естествен процес, но към него трябва да умеем да се подготвим.
- През последните години е нараснал броят на ражданията с Цезарево сечение. В какво е причината и винаги ли е оправдано лекарите да правят избор в полза на тази операция?
- В Мексико например, 50% от ражданията се извършват с Цезарево сечение. Ако жената принадлежи към средната класа и не си е направила операция с Цезарево сечение, а е родила по естествените родови пътища, се счита, че тя не отговаря на своето положение в обществото. Това става като някакъв елемент от културата жената идва, плаща пари, дават й обезболяващото средство или упойката, тя заспива или просто нищо не чувства – и вече е мама. Никакво желание да поработи, а още повече да пострада по време на раждането на собственото си дете. И в православните страни, в Гърция например, днес ситуацията е подобна. В Москва около 20% от ражданията се извършват с Цезарево сечение. Разбира се, от тези 20 % голяма част от операциите се извършват все пак по медицински показания например, ако жената има повишено артериално налягане и има риск от усложнения. Но като цяло в Русия, мисля, показателят на Цезаревите сечения е значително по-нисък.
Що се касае до анестезията, толкова популярна днес в столичните родилни домове, то за нея също трябва да има показания. В Конституцията на Швеция например, е казано, че всяка жена има право на регионални методи на обезболяване по време на раждането, и практически всички шведи реализират своето право на тази анестезия. Но никой не споменава за последиците, не казва, че в този случай 30-40% от децата се раждат с помощта на вакуумна екстракция: когато на детето се налага върху главата специална чашчица, подава се налягане, и детето се тегли, защото майката не се напъва, не му помага да се роди (аналогично на нашите щипци).
Смисълът на идването в родилния дом е да родим здраво дете, а не да се обезболяваме. Затова, още веднъж ще повторя, за всяка анестезия трябва да има своите показания, също както и противопоказания. А днес ситуацията е такава, че в много родилни домове на жените срещу определено заплащане им предлагат да им се направи епидурална анестезия, а те могат чудесно да минат и без нея! Ако жената нормално ражда сама, то никаква анестезия, независимо от това, че у нас сега има пълен спектър подобни препарати, не й е нужна.
- Тоест, то е едва ли не престъпна небрежност от страна на лекарите – да предлагат подобни услуги на родилките?
- В никакъв случай не бих казал така. Трябва веднъж завинаги да се откажем от мисленето „лекарска работа”. Работя от много години и на много места, и нито веднъж не съм виждал лекари, които да са убийци. Глупаци съм виждал. Виждал съм академични работници, окичени с регалии, чиито ръце растат не от нужното място. Всякакви неща съм виждал. Но престъпници, които умишлено някого осакатяват слава Богу, не съм срещал. Но и в медицината разбира се, стават грешки; имало ги е, има ги, и ще ги има. Не може точно да се предвиди как ще протича едно или друго заболяване при различни хора: всеки от нас е уникален.
В целия свят съществува родилна смъртност на майките, и ние не можем да избегнем това. В най-благополучните страни при най-благополучния мониторинг съществува детската смъртност. Друго нещо са количествените показатели, контрола и така нататък. Някоя афганистанка е родила девет деца на нивата, а при десетото раждане е умряла от кръвотечение, а някоя французойка ще има съвсем други проблеми с излишното тегло, диабет, неврология.
- Необходимо ли е жената да притежава даже и минимални медицински знания, за да не изпадне в паника в нужния момент, когато се изправи пред избора: да ражда сама или да се извършва Цезарево, да се прилага или да не се прилага анестезия?
- Когато ражда жена с хуманитарно образование – е една ситуация. А раждането на някоя девойка от провинцията, не особено докосната от цивилизацията, ситуацията е съвсем друга. „Който трупа знания – трупа печал”, т.е., изучаването на учебника по акушерство, задълбочаването в подробностите на всички възможни усложнения все пак не си струва.
Трябва разбира се, добре да се разбира от нея самата, какво се извършва в организма по време на бременността. Стандартната ситуация: срок 39 седмици, консултацията насочва жената в родилния дом. Идва здрава жена, аз питам: „Защо сте дошли?” А тя отговаря: „Докторът ме насочи, каза, че е време да раждам.” А контракции още няма. И в резултат цялото отделение е пълно с жени, които лежат и чакат, кога ще започне раждането. Чакат по три, четири дни, случва се и по-дълго.
За обезболяването ще кажа така. Единствен физиологически правилен метод на обезболяване – това е пълното отпускане. Раждайки, жената трябва просто да изхвърли всичко от главата си. Ако жената умее да се отпуска, уверявам ви, никаква силна болка няма да изпита.
Всичко е просто, единствено трябва да разбираме своята физиология. И към човека да се отнасяме човешки. В болницата където работя, а то е държавно учреждение, ние постигнахме жените да раждат в отделни боксове, ние нямаме обща зала, опитваме се да отчетем даже и най-малките елементи на физиологията. Нали в природата раждането и смъртта са много интимни, нито едно животно не ражда пред очите на другите.
Във Франция има частни родилни домове, в които родилните помещения изглеждат на пръв поглед, много странно. Стая с площ около 20 квадратни метра, без прозорци, стените и подът са тапицирани матово, висят въжета, може да е поставена вана. Никакво легло. Вратата е направена по такъв начин, че отвътре нищо не се вижда, а отвън може да се види всичко, което се случва вътре, за да не се отвлича жената, а лекарите да имат пълен контрол. Може да се разходят, да полежат, могат да поседят, повисят – всички се държат различно. Главното е да се освободи главата. Опитният лекар по дишането от километър ще определи началото на напъните – в този момент влизат мъжът с акушерката и приемат раждането. Подобен подход е основан изключително на разбирането на физиологията на човека, физиологията на раждането. Но за подобно раждане разбира се, трябва предварително да се готвим. Жената трябва да осъзнае, че лекарят не й е враг. Тя трябва да има възможност в ранните срокове да дойде и да погледне през тази врата как ражда някоя друга, да приеме това и да разбере, какво се иска от нея.
Съществува такъв френски акушер Мишел Оден, аз се отнасям много положително към него. Неговите книги започнаха да навлизат в Русия, по неговата методика работят няколко центъра в Москва (Центъра за традиционно акушерство и семейна медицина на Тамара Григориевна Садова и други). И имам мечта да създам център, където ще можем да приемаме раждания на основата на подобни принципи.
- Във всяка професия има нещо най-важно. Кое, по вашия възглед, е главното в професията на акушер-гинеколога?
- В медицината, в акушерството има две много важни качества, които трябва да притежаваш. Първото – е безкористност, без нея в нашата професия не може. И второто – това е любов към пациента. Всичко останало се изработва с практиката. Доколкото аз сам притежавам тези качества съдя не аз, но безусловно, трябва да ги притежава всеки лекар.
- Бихте ли желали, Вашите деца да тръгнат по родителския път и да се реализират в медицината?
- Да, аз много желая, някой от моите деца да стане лекар, даже съм набелязал, с кого ще разговарям на тази тема. Но всички те са различни и това също, между впрочем, е чудо. От едни родители – толкова различни деца. Дъщерите са по-склонни към хуманитарни науки: една завърши Филологически Факултет, другата там учи сега, още една завърши Биологически Факултет. Но мисля, някой от тях обезателно ще продължи нашата династия, нали дядо ми е бил лекар, а баба ми – акушерка. Дядо до сега го помнят в Белозерск, където той работеше дълги години.
- Роман Николаевич, как според Вашия възглед, в Русия в най-близко бъдеще някак ще се подобри ли ситуацията с раждаемостта?
- Ще се подобри, обезателно ще се подобри. Според степента в която хората ще се осъзнават – ще си спомнят своя произход, ще започнат да идват в Църквата. Този процес вече е стартиран, и за това има множество примери в Москва и другите градове. В Екатеринбург например, Владика Викентий е разгърнал активна пропаганда против абортите, в защита на нормалното здраво семейство в женските консултации са закачени плакати и, в резултат, в родилните домове не стигат места!
Необходимо е да се прекрати да бъдат лъгани жените, да се престане тяхното осакатяване. Защото то е натурална лъжа, че презервативът от всичко спасява! От нищо той не спасява! Големината на възбудителя на СПИН е по-малка от порите на латекса. Това е отдавна известно, но производителите на всяка опаковка продължават да пишат за гаранция против заболявания… Или популярната вътрематочна контрацепция: то е провокиран възпалителен процес, който не дава на плодното яйце да се имплантира. За каква безопасност може да става дума?
И абсолютно не е нужна на хората възможността всичко да опитват – наркотици, „свободен живот”. Ние днес знаем от статистиката – пет, шест, седем полови партньора, и може с увереност да се говори, че жената има хроничен възпалителен процес. И именно това трябва да бъде донесено до младежта, а не да призоваваме да „взимат от живота всичко”!
Ако в главите всичко е нормално, то и ситуацията ще се нормализира и деца ще се раждат, и страната ще се промени.
- И за финал. Какво бихте пожелали на жените, които се канят да станат майки?
- Пожелавам да бъдат хора, нормални хора. Цялото здраве на жената се определя от съхранеността на флората на половите пътища. Жената, която сменя половите партньори, тя е, както вече казах, хроничка. Живейте нормално, не блудствайте, не хулиганствайте и бъдете здрави! И ще има здрави деца, и всичко ще бъде добре!
С акушер-гинеколога Роман Николаевич Хетманов
разговаряха П. Мелникова и О. Тертишникова
Правмир.Ру,
Източник: Царство малое
