Наставления за кротостта и смирението
Декември 21, 2016 in Начална страница, Отечески съвети
Смирението е главното средство, с помощта на което можем да извършим делото на нашето спасение. Смирението не е една от добродетелите, то е цялостен християнски мироглед, начало на новозаветния живот и самият живот.
Ето защо преподобни Макарий Египетски казва в своите дивни творения, че смирението е признак на християнството. Че то е критерият, по който може да определим дали сме християни или езичници; има ли в нас благодат или няма; с Бога ли сме или сме без Бога; щастливи ли сме или нещастни?
Без смирението добродетелите нямат за нас спасителна сила. Но и може ли да бъде другояче, когато самата благодат – главното средство за нашето спасение – ни се дава от Бога само заради смирението? Смирението определя насоката на нашия християнски живот, то е неговата основа.
Заради смирението и кротостта благодатта ще ни запази от всички вражески козни, ще превърне скръбта в радост, навеки ще ни съедини с Христа и ние още на земята ще изпитваме неизказана небесна радост от съединението с Бог. Нека смирението бъде за нас първа и основна добродетел. Ако го имаме, ще придобием чудна кротост с нейната голяма любов към бедните.
Нека си спомним, че апостол Павел в своето „Първо послание до коринтяни“, когато говори за любовта като за най-скъп дар на Светия Дух, няма пред вид благотворителността, нито раздаването на имуществото на бедните. Защото и чревоугодниците, и пияниците, и блудниците, и горделивите, и тщеславните нерядко се отдават на благотворителност. Благотворителността е само подготвителна степен за придобиване на дара на съвършената любов, но не е самата любов. Светите Отци смятат, че под съвършена любов трябва да разбираме кротостта или кроткото понасяне на обидите от страна на нашите ближни.
Кротостта е съвършенство. Тя се придобива и изразява преди всичко чрез мълчанието на устата, когато ни оскърбяват. Нима не е велико чудо да отговориш с кротост на оскърбленията?! Затова преподобният Йоан Касиан в своите дивни творения казва, че кротостта или кроткият човек е чудо на чудесата. Като християни ние сме длъжни да се стремим преди всичко към придобиване на най-висшия дар на Светия Дух – съвършената християнска любов и кротост.
Господ очаква от нас истинска любов към враговете. На онези, които ни обиждат, Той желае да прощаваме от цялото си сърце.
Отличителната черта на светиите е именно кротостта. Такава християнска кротост притежавал преподобни Серафим Саровски. Веднъж, когато в Саровската гора бил нападнат от трима разбойници, той хвърлил на земята брадвата, която държал, скръстил ръце на гърдите си и кротко казал:“Правете с мен, каквото искате.“ Разбойниците пребили светия старец почти до смърт със собствената му брадва. И когато ги хванали и предали на съд, свети Серафим ходатайствувал за тяхното освобождаване от затвора и чрез неговото застъпничество били освободени. После разбойниците отишли при великия Божий угодник, за да му искат прошка, и той като истински баща от все сърце им простил.
Същата кротост имал и свети Тихон Задонски. Един горд и злобен помещик му ударил плесница, а светителят само паднал в нозете му и поискал прошка.
В пълнота и съвършенство дивна кротост имал нашият Спасител. Когато Го биели с тръст по увенчаната с трънен венец глава, когато Го заплювали в лицето, Той кротко и мълчаливо гледал Своите мъчители. Когато започнали да Го разпъват, Той се молел за палачите Си. Ето към каква благодат, към какво най-висше и най-дивно нейно проявление трябва да се стремим с цялото си сърце! Ако придобием такава кротост, ще получим блаженството на Небесното царство.
Църковното предание разказва, че свети патриарх Йоан Милостиви и свети Григорий Палама, Солунски архиепископ, особено обичали онези, които ги оскърбявали. Към тях трябва да прибавим и великия оптински старец йеромонах Амвросий. Той съветвал всички да се отнасят към ония, които ги оскърбяват така, сякаш тези хора им правят голямо благодеяние. Светците приемали оскърбителите си като свои велики благодетели и поучавали, че чрез оскърбленията оскърбителите чистят човека като с четка и така очистват душата от всякакви нечистотии.
Отец Йоан Кронщадски дълги години понасял смирено страшните хули и клевети на своя помощник, който бил протойерей и ключар на храма „Свети Андрей“. Разбира се, отец Йоан можел спокойно да помоли св.Синод, чийто член бил, да премести помощника му другаде, само че той на никого не се оплаквал и мълчал. След време се разболял и бил на смъртен одър. В тежка немощ се мятал и молел ту да го сложат в креслото, ту да го преместят в леглото. Едва когато научил за болестта му, отецът-ключар почувствувал разкаяние. Съвестта го изобличавала. Отишъл да помоли за прошка и да се прости с него. Точно тогава отец Йоан седял в креслото почти в несвяст. Когато му казали, че е дошъл при него помощникът му, събрал сетни сили, станал, приближил се и му се поклонил до земята. Това велико смирение така подействувало на отеца, че той се облял в сълзи и се хвърлил в нозете му. От тогава започнал да проповядва, че отец Йоан е велик Божий угодник, какъвто в Църквата не е имало от времето на първите праведници. При светците на дело и в пълнота се осъществяват думите Господни: „…ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово“/Исайя 66:2/.
Защо когато говори за кротостта, Господ говори и за мълчанието? За да ни покаже, че кротостта трябва да се изразява в мълчание. Само че устата може да мълчи, а сърцето да питае злоба и ненавист към оскърбяващите. Господ не иска такова мълчание. Нему е приятно във време, когато устата мълчи, да мълчи и сърцето. Затова нека мълчанието на Христос ни бъде за пример и думите на евангелиста:“Иисус обаче мълчеше.“/Мат.26:63/да ни бъдат главното и основно ръководство в духовния живот.
Да помним винаги увещанието на преподобни Серафим Саровски към един монах:“Мълчи, мълчи, непрестанно мълчи“. Това /да изпълняваме/ с уста и със сърце, разбира се – при оскърбления, за да добием кротост и съвършена любов.
Тук могат да ни попитат: как да придобием кротост и съвършена любов, когато сме тъй слаби и със свои сили не можем да сторим нищо добро. Но нали в нас е всесилната благодат на Светия Дух, Който и невъзможното прави възможно и достижимо! Поради това Господ изисква не само от някои, но от всички без изключение да се уподобяваме и да се уподобим на Него:“Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“/Мат.5:48/ Нека се стремим към придобиването на тази кротост, тази съвършена любов, този връх на всички християнски добродетели!
Не е трудно да имаме смирение, тоест да осъзнаваме собствената си греховност. Лесно е да се смиряваме пред Бога, когато осъзнаваме своята немощ и цялото си нищожество. Но много е трудно да се смиряваме пред нашите ближни. Пречи ни това, че не сме вникнали в истината за живота. Вместо това изпитваме превъзходство над другите, защото се считаме за по-добри, дори и когато имаме много големи пороци. Ние винаги оправдаваме своите недостатъци, винаги ги обясняваме. Но рядко извиняваме недостатъците на другите, почти винаги обвиняваме и осъждаме – даже за такива грехове, които съществуват само във въображението ни.
Нека се смиряваме пред нашите ближни до робско угаждане не от страх, а от любов към тях! И нека не се смятаме за по-издигнати в нравствено отношение. Да насочваме сърдечното си внимание към собствените си грехове, а не към греховете на ближния. Защото любовта означава заедно и със снизхождение да носим един другиму теготите, т.е. недостатъците на нашите ближни.
Блажени Августин казва:“Нищо не ни извисява в Божиите очи така, както снизходителното отношение към нашите ближни.“ В отношенията ни обаче за съжаление се наблюдава точно обратното: не любов един към друг, а жестокост; не снизхождение, а осъждане. Осъждането е най-любимата тема за разговор, при това нерядко съпроводено с клевета и злорадство.
В подобни случаи да си спомняме за великия пастир на руската земя свети Йоан Кронщадски. Веднъж някой говорил много против негов познат. „Вярно ли е всичко това?“ – запитал великият пастир. „Вярно е!“ – отговорил събеседникът му. „В такъв случай няма нужда да обсъждаме греховете на ближния. Имаме си достатъчно свои. И ако ги сравним с греховете на онези, които осъждаме, то нашата греховност може би ще надмине тяхната“.
Също така внимателно и грижовно се отнасял към душата на ближния и великият старец от Оптинската пустиня йеромонах Амвросий. По време на пребиваването ми там през 1910 г. една от най-преданите ученички на стареца, монахиня Мария, ми каза, че от всички Божии угодници особено си открояват трима – св.Николай, преп.Серафим Саровски и преп.Амвросий Оптински. На въпроса ми защо към най-великите светци причислява само тях тримата, тя отговори: “Защото се отличават с най-велика любов към ближните, която се проявява в снизходителното им отношение към недостатъци на другите.“
Подобна снизходителност имал и приятелят на свети Серафим Саровски – Антоний, архиепископ Воронежки. Като архиерей му се налагало да изобличава пороците на идващите при него. Но той го правел така, че човекът не усещал изобличението и мислел, че се отнася за други. И чак след това думите на праведния и прозорлив светител проявявали своята божествена сила и човекът разбирал, че макар владиката да започвал отдалеч, то изобличението било тъкмо за него самия.Често светителят съпровождал назидателните си думи с извинение: “Може би Ви огорчих и обидих с тези думи, затова Ви моля, заради Христа, да ми простите.“
С такова снизходително отношение към недостатъците на ближните се отличавал особено преп.Серафим Саровски. Каква огромна любов проявявал той към хората, които идвали при него като при молитвеник и утешител в скърбите, се вижда от това как ги посрещал. Той се кланял до земята на грешните хора, неведнъж целувал даже ръцете на миряните и ги наричал „радост моя“. Даже към подчертано порочните преп.Серафим се отнасял с изумителна по своето снизхождение любов и увещавал всички така да се отнасят към хората. В любовта си към ближния преп.Серафим подражавал на Самия Спасител, който не осъдил падналата в прелюбодеяние жена, която Му довели фарисеите, за да бъде осъдена.
Господ да ни помогне да имаме такава велика любов към ближните, такова снизхождение към недостатъците им. Както свидетелствува св.ап.Павел, ако достигнем тази любов, ще изпълним Христовия закон, всичките Му спасителни заповеди.
Тогава благодатта на Светия Дух, дадена при кръщението, ще сияе в нас със своята Божествена светлина. Тогава ще се изпълнят за нас думите от прекрасното църковно песнопение: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ / Галатяни 3:27/ и благодатта на св.Кръщение ще стане за нас одежда Христова. Тази Христова одежда или тази благодатна Божествена светлина ще ни запази от демонските нападения, когато след смъртта душите ни ще преминават въздушните митарства. Тази Христова дреха, тази кръщелна благодат, разкрила се чрез изпълнение на заповедите и понасяне на скърбите ще ни покрие на Страшния Христов съд. Като брачна одежда тази благодат ще ни въведе в Небесния чертог на Спасителя и ще бъде извор на вечна радост в Небесното царство на нашия Господ Иисус Христос. Амин.
*Наставленията са запазени под формата на записки, тематично подбрани от словата, произнасяни от светителя.
Източник: Светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец – „Житие, аскетически поучения и проповеди“- издадени от Синодално издателство и Подворие на Московския и на цяла Русия патриарх в София, 2016 г.
