Неговият живот
Георги Лазар е един истински вярващ християнин, прототип на истинския румънски поклонник. Неговият добродетелен живот е един уникален феномен в духовния живот на нашата Румънска Църква през последното столетие.
Старецът Лазар, както го наричат и досега, е роден в община Сугат, в областта Алба, в 1846 г. Когато навършил 24 години, родителите му го оженили и го оставили за наследник на тяхното имущество. С жена си живял около 20 години и били благословени от Бога с пет деца. Те водели свят християнски живот, с благоразумие в работата, в пост и молитва, и милостиня. Основна негова грижа била придобиването на добродетели.
През 1884 г. отишъл да се поклони на Гроба Господен и живял в манастирите в Йорданската пустиня, както и в Синай, повече от една година. След това се подвизавал около една година и половина на Света Гора и се върнал в родината си. Живял още много години със семейството си и подсигурил децата си, всичко до 1890 г., когато заминал като поклонник в молдовските манастири.
След като се поклонил на всички свети места, се заселил най-после в град Пятра в областта Нямц. Там старецът Георги Лазар се установил като един истински отшелник в камбанарията на Стефан Велики, която се намира сред града. На това място пребивавал около 26 години до неговото блажено упокоение. Там живял в пост и молитва, устоявайки на различни атмосферни влияния.
Така, благодарейки и прославяйки Бога, той предвидил своята смърт и се упокоил мирно в своята килия, на 15 август 1916 г., и бил погребан в градските гробища. През лятото на 1934 г. неговите мощи били преместени в двора на манастира Варатек.
Дела и поучителни слова
Верният християнин Георги Лазар бил през живота си човек на молитвата. Много често четял Псалтира. От най-ранна възраст го носел със себе си и подражавайки на живота на пустинните отци, винаги четял псалмите, докато не ги научи наизуст.
С огромното си желание да се поклони на Гроба Господен, през пролетта на 1884 г. сложил Евангелието и Псалтира в торбата, уредил всичките си семейни дела, взел си бастуна в ръка и заминал за Йерусалим. До Констанца вървял пеша, а след това с кораб, повтаряйки непрестанно Давидовите псалми. Накрая стигнал до Божи Гроб и се помолил с голяма вяра и сълзи, предизвиквайки възхищение у всички. Останал в Йерусалим 40 дни.
По-късно учениците му разказваха, че разпален от копнеж да се запознае с подвига на монасите от Йордан, отишъл и се поклонил във всичките манастири в Юдейската пустиня и по долината на Йордан. Първо отишъл с други поклонници при един известен исихаст, който се подвизава в пещерата на Свети Ксенофонт. Тогава исихастът давал храна на един лъв пред пещерата. След това, пускайки лъва свободно в пустинята, повикал стареца Георги по име и му казал:
- Брате Георги, ела и не се страхувай. Моля се да имаш пред себе си вяра в Христос и твоите молитви да достигнат до ушите на Господ Савааот. Познавам любовта и ревността на твоето сърце, с които служиш на Господ през целия си живот. Поклони се за известно време във всички манастири на Палестина в пост и молитва и когато Светият Дух те извести, ела пак при мен.
С благословението на исихаста старецът Георги обиколил всички манастири в Палестина за една година. Във всеки манастир оставал около един месец. През целия ден помагал за поливане на градините, а нощем четял Псалтира и казвал умната молитва. След това отивал в друг манастир. Така се подвизавал старецът, в пост, молитва и мълчание, непознат за другите. След това се върнал при своя добър учител – исихаста.
Исихастът го приел с любов и го попитал:
- Брате Георги, как се чувства духът ти?
- Добре, с твоята молитва, отче.
- Да знаеш, братко, ти не си призван да станеш монах, а да се подвизаваш по-трудно от един монах. Ходейки от място на място с молитва и пост, много зло ще изпиташ. Но ще имаш постоянно в себе си Бог. Неговата благодат ще бъде винаги с теб и ще побеждаваш всички демонски изкушения. Имот в света не придобивай. Почитай свещениците и монасите, поучавай миряните, помагай колкото можеш на бедните, моли се в църквата ден и нощ и така ще се спасиш.
- А как бих могъл да изпълня всичко това, когато съм безсилен?
- Отиди в пустинята, където няма човешко око, което да те види и пости 40 дни. А за слабостта на твоята природа вземи малко хляб и вода. Но бъди много внимателен, защото ще претърпиш много изкушения и дяволски фантазии. Когато изтърпиш тези дни, ще приемеш голяма благодат от Бога и ще победиш всички капани на лукавия дявол.
Добрият подвижник преминал Йордан само с Евангелието и Псалтира в торбата си, постил в пустинята 40 дни, с непрестанна молитва и понякога укрепвал тялото си с малко храна. Но в тези дни претърпял много изкушения. Понякога врагът го плашел с измислени зверове и отровни змии. Друг път го мъчел с глад, жажда, горещини, и особено с комари и най-различни насекоми. Но той с Божията помощ се избавил от всичко.
Един ден демонът му хвърлил шапката, която носел, за да му попречи на молитвата. Тогава той обещал на Бога, че ще живее останалата част от живота си с непокрита глава. Друг път му взел ботушите и изчезнал. Оттогава истинският подвижник ходел през целият си живот бос. Веднъж му се явил сатаната в образ на човек и му казал:
- Старче Георги, виждаш ли я тази бразда?
- Да, виждам – отговорил подвижника.
- Права ли е?
- Да, права е.
- Да, такава е и твоята вяра към Бога, – му казал неприятелят, искайки по този начин да го хвърли в греха на гордостта.
Но старецът Георги се прекръстил със знака на Честния Кръст, и дяволът изчезнал от лицето му.
След като изминали 40 дни, старецът Георги отново отишъл при исихаста в пустинята. Тогава пустинникът го целунал и му казал:
- Брате Георги, тъй като ти победи врага и той не те излъга с неговите капани, ето Бог ти дава благодатта на чистата молитва и духовна сила в твоята борба. През целия си живот ще ходиш бос и без шапка на главата, но нито от студ, нито от болест ще страдаш.
След това старецът подвижник се поклонил пред своя учител и се върнал в Йерусалим, поклонил се на Гроба Господен, приел Светите Тайнства и заминал за Светата Атонска Гора. Тук постоял още известно време, поклонил се на всички свети места и търсел преподобни монаси от манастирите и пещерите. След като взел благословение от всичките, се завърнал при своето семейство.
Учениците му разказваха, че старецът Георги не останал дълго време в Сугаг – неговото родно място. Уредил семейните си задължения и отишъл като поклонник в манастирите и скитовете. Облечен с кожух, бос, без шапка, с Псалтир под мишница и бастун в ръка, добрият поклонник ходел от село в село, от манастир в манастир, казвайки умната молитва и Давидовите псалми. Денем вървял, а през нощта оставал на едно място близо до селската църква. След като си починел няколко часа, влизал в църквата и се молел насаме с умната молитва до сутринта. След това продължавал напред. Така се подвизавал старецът Георги три години, преминавайки Трансилвания и Мунтения, молейки се в църквите и манастирите, като един истински поклонник на нашата Православна църква.
През 1890 г. старецът Георги отишъл и се поклонил в манастирите в Молдова и останал във всеки за известно време. След това се заселил най-накрая в църквата Свети Йоан Предтеча, която се намира в село Пятра, в областта Нямц, построена от владетеля Стефан Велики. Живял в камбанарията на църквата 26 години при сурови условия, извършвайки големи подвизи, като един истински стълпник и исихаст, в центъра на светското общество, обичан от всички и молитвеник за всички.
Подвизите на стареца Георги, според свидетелството на учениците на архимандрит Мина и протосингел Дамаскин Трофин от манастира Нямц, се състояха в следното: сутрин тръгвал с бастун в ръка и с Псалтира под мишница и ходел в различни семейства, които го викали да ги посети, казвайки наизуст псалмите. От парите, които му давали като милостиня, купувал много топли хлябове от фурните и следобед, когато се връщал, давал хляб на бедните и просяците от града, които чакали пред камбанарията. На едни им давал хляб, а на други пари, и приемал всички вярващи с много любов. След това се качвал на камбанарията сам със своя Псалтир. Там се занимавал с Исусовата молитва до вечерта. След залез слънце ядял варени зеленчуци и си почивал.
В 11 през нощта старецът слизал от кулата, заключвал се в църквата и се молел там сам, непознат за всички, винаги до разсъмване. След това излизал от църквата и отивал да намери пари, за да купи хляб на бедните.
Псалтирът му бил най-любимата книга за молитва. Знаел го целия наизуст и го казвал редовно всеки ден. По пътя рецитирал псалмите на глас, бавно, казвайки: “Сега да продължим, възлюбени, с молитва от втората катизма!” Така продължавал до края на Псалтира. После раздавал милостиня и се качвал към кулата.
Ученици на стареца разказваха, че всички хора от града получавали полза от неговия свят живот. Млади и стари, бедни и богати, всички го наричали “дядо Георги”. Когато минавал през селото или по пътя, някои целували Псалтира, някои му давали милостиня, за да се моли за тях, а децата оставяли игрите си, животните в полето спирали за известно време заради струпването на народа, а кучетата никога не лаели пред него. Много християни го придружавали, ходейки с благоговеене зад него и слушайки псалмите, които пеел.
Неговите ученици разказват още, че на стареца най-умилителната молитва била нощната, която изричал в църквата 30 години. Това правило спазвал където и да отиде с голямо благоговеене. Огнена била неговата молитва и я извършвал тайно, без да го знае народът.
Неговият ученик, протосингел Дамаскин Трофин от манастира Нямц, разказваше следното: “Тъй като произхождахме от едно село със стареца Георги, той често идваше при нас. Един ден, тогава бях на 15 години, старецът каза на баща ми:
- Възлюбений, пусни детето да се помоли в църквата, заедно с мен.
- Пускам го, старче Георги.
И тръгвахме заедно във владетелската църква на Свети Йоан. През нощта в 11 часа влизахме в църквата и я заключвахме отвътре. Мене ме изпращаше да чета от аналоя, а той оставаше в притвора на храма. Стоеше там неподвижно, бос на каменния под, с вдигнати ръце и се молеше два часа. Аз гледах тайно как се моли, но не разбирах какво говори. След това казваше някои катизми от Псалтира на глас, после го оставаше и за всеки светец от Часослова казваше тази кратка молитва: “Свети и преподобни отче, моли Бога за мене грешния.” След това започваше да споменава хората, които са му дали милостиня предния ден, без да пропусне някого, независимо, че ги споменаваше по памет наизуст. За всяко едно име правеше по един поклон и казваше следната молитва: “Пресвета Троице, помилуй (името на човека), който се смили над мен грешния!”
После си оставаше кожуха, Псалтира и бастуна на аналоя и почваше да прави поклони казвайки Иисусовата молитва повече от един час. И когато приближаваше да се съмне, идваше към мен и ми казваше: “Е, сега, мили мой, нека да тръгваме!”
През зимата снегът и ледът се топял от неговите голи крака, а през лятото страдал от страшна жега. И все пак, дядо Георги, както го наричаха отците, не се разболявал никога, защото Божията благодат била винаги с него.
Когато бил в Трансилвания, зимата се изкачвал на Карпатските планини, в скита Иаломичиоара. Когато видял, че в църквата няма печка, казал на игумена:
- Как издържате в църквата без топлина?
- Нямаме пари, за да купим кюмбе, – отговорил игумена.
Тогава старецът Георги веднага купил кюмбе, отвътре зидано с глина, от Синая и го донесъл в скита.
Когато минавал през едно село през зимата, го видели хората, че е бос и му казали:
- Старче Георги, искаш ли да ти купим един чифт обувки?
- Оставете, възлюбени, – им отговорил стареца – моите крака са много топли, като вашите.
Във всеки манастир, който посещавал, оставал една седмица, спазвайки своя типик непроменен и разговарял с преподобните отци. Любимите му манастири били Бистрица, Нямц, Сихастрия, Сихла, Агапия, Варатек и Некит.
Слухът за неговите подвизи стигнал чак до крайните граници на Молдова. Затова при него идвали много за да получат полезни съвети, други, за да го помолят да се моли за тях, а някои му искали милостиня. А старецът, кротък човек, със сладък глас, мъдър на ум и думи и смирен по сърце, успокоявал всички и ги подкрепял духовно.
При стареца идваха също и младежи от Трансилвания и Молдова, които желаеха да служат на Христос. А той, надарен с дара на прозорливостта, изпращаше някои в манастирите в Молдова, други на Света Гора, а някои връщаше в техните домове. Мнозинството от неговите ученици бяха от Нямц, а монахините бяха в манастирите Агапия и Варатек. И всички негови духовни чеда станаха свети монаси.
Веднъж един млад мъж от Зарнец го попитал:
- Отче Георги, искам да стана монах. В кой манастир да отида?
- Слушай мили мой, ако искаш да се спасиш, отивай там, където има много изкушения.
Друг път неговият ученик от Пиятра Нямц го попитал:
- Отче Георги, реших да отида на Света Гора. Какъв съвет ще ми дадеш?
- Мили мой, не можеш да отидеш на Света Гора. Можеш и тук да бъдеш добър монах. Отиди в скита на Сихастрия. Там има един добродетелен игумен, а братята имат големи духовни подвизи.
Ученикът го послуша и по-късно се удостои да стане прочут духовник.
Други двама ученици на стареца – Йоан и Константин Павалука, които бяха земеделци от община Брецку, го попитаха:
- Отче Георги, искаме да станем монаси. Ще дарим на манастирите нашия имот, който се състои от 500 овце. В кой манастир да отидем?
- Мили мои, отидете в манастира Нямц. Там ще намерите вашето спасение.
Няколко пъти ходел в манастира Сихастрия, където бил игумен един от неговите ученици, протосингелът Йоаникий Морой. През нощта четял псалтира на едно скришно място в планината Тациуне.
Веднъж старецът Георги се изкачил в скита Сихла с много отци от Сихастрия. Старецът вървял напред, казвайки тайно умната молитва. Изведнъж се спънал и за малко щял да падне долу. Тогава се обърнал към отците и им казал:
- Виждате ли какво ми се случи? Само за малко оставих молитвата и Божията благодат веднага ме напусна. Слязох с моите мисли надолу в земните работи и бях в опасност да падна. Затова ума винаги трябва да е горе при Бога.
За чудесното извършване на молитвата не казвал нищо на никого. Само неговата голяма дъщеря Ана я научила, докато живеела с неговото семейство. За тази молитва дъщеря му казвала:
- Повтарях винаги молитвата “Господи Иисусе Христе…” както ме е научил моят татко, но не можех да я казвам с внимание. Умът ми винаги се разсейваше, не се молех цял ден. Поради това бях тъжна и молех Бог да ми даде дара на молитвата. Веднъж минавайки покрай Разпятието, се поклоних пред него с голяма вяра. В този момент усетих, че една сила влезе в сърцето ми. Оттогава умът ми влезе в сърцето и се моля винаги с неизказана радост и топлина.
Ученици на стареца Георги разказват, че някога когато се молел според неговия обичай в църквата, се явил сатаната пред него и с гняв го попитал:
- Какво правиш ти тука?
- Моля се на Бога, – отговорил старецът спокойно.
- Добре правиш – му отговорил неприятелят и изчезнал.
Веднъж старецът казал на своите ученици:
- Една неделя, когато се връщах от църква, видях в селската кръчма много хора да пият и между тях много дяволи, които съм виждал преди и на друго място.
За него казваха, че ако някой му дава милостиня по-голяма от една лея, не искал да я вземе и с кротост им казвал:
- Мили мои, дайте ги на сиромасите, защото така ни е заповядал Бог.
Веднъж дошла при него една вдовица, и му рекла, плачейки:
- Старче Георги, аз съм сама жена вдовица, имам пет деца, които ходят на училище и нямам нито една стотинка.
- Колко ти трябват? – попитал стареца.
- Трябват ми 100 леи.
Тогава той дал всичките пари, които имал събрани от милостиня от хората през този ден.
Старците от неговия край, казваха, че през зимата какъвто и студ да има, стареца Георги вървял бавно по пътя в снежните преспи и виелици, рецитирайки Псалтира наизуст. Когато минавал покрай хлебарите, влизал вътре и доближавал краката си до огъня, за да стопи леда от пръстите си. И след това продължавал да върви с молитва.
Веднъж неговите ученици го попитали:
- Кога ще умреш, старче Георги?
- Мили мои, знаете ли кога? Когато настане голяма бъркотия по света, ще бъде голям празник и ще бият всички камбани в страната, тогава ще умра.
На 15 август 1916 г., когато се празнува Успение на Пресвета Богородица, в момента когато звънарят от владетелската църква на Свети Йоан в селото на Пятра Нямц се изкачил на камбанарията, за да бие камбаните за обща мобилизация, старецът Георги Лазар бил на земята в килията си с Псалтира до себе си. В този миг благочестивият поклонник Георги предал своята душа в ръцете на Иисуса Христа.
източник: амвон.мк
