Най-големият Приятел, или с Кого да преодолеем самотата

Януари 11, 2020 in Начална страница, Семейство

 

“Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа, а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената.”(1Кор7:32)

 

 

Самотност. Навярно всеки един от нас така или иначе се сблъсква с нея. Самотен идва човекът в този живот с първия изтръгнал се вик, изискващ глътка въздух, самотен напуска този свят, с последна въздишка.

 

За много от нас самотен значи нещастен човек, и се прави асоциация с този, който не е създал семейство или няма другар. На самотната девойка над 25 години се гледа с насмешка – видите ли – стара мома. И най-интересното е, че много момичета над тази възраст вярват в това, изпадайки често в отчаяние и започват да обикалят агенциите за брачни запознанства. Заливат Интернет с писма, търсейки своя любим и подходящ съпруг. Следват срещи, раздели, след това пак писма и така до безкрайност. А мъжът все го няма и няма. И тогава жените изпадат в друга крайност – започват да си осиновяват деца, не разбирайки, че целта на живота не е да имаш деца без съпруг.

 

А може би не трябва прекалено толкова да се суетиш? Може просто да се успокоиш и да се замислиш – защо Господ ни е дал тази самота? А всъщност това не е ли велико благо? В края на краищата къде е гаранцията, че като се омъжиш или ожениш ще започнеш да се чувстваш по-добре? Ако човек живее сам, може да използва това време за спасението на своята душа, за покаяние, за да живее в чистота и благочестие. Да извършва добри дела, да се занимава с милосърдие, да помага на своите ближни и, разбира се, да се моли.

 

Създаването на семейство във ветхозаветно време е било тясно свързано с раждането на деца. Евреите са очаквали идването на земята на Спасителя, и тази надежда е растяла с всеки появил се младенец. Всяко семейство е копнеело Спасителят да се роди от техния род. Още Ева, раждайки първия си син – Каин, с надежда казала, че придобила човек от Господа. Когато на земята дошъл Спасителят, ситуацията малко се изменила. Много популярно станало девството за спасението на своята душа.

 

В това време ап. Павел, бидейки сам девственик, писал в своето послание до Коринтяни: “…Добре е за човека да си бъде тъй…Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа; а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане свята телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си…който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който не я омъжва, по-добре прави…ако се и ожениш, няма да съгрешиш, и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но пък такива ще имат грижи за плътта, но аз ви щадя.”(1Кор7)

 

Не трябва да се мисли, че апостолът е против семейството. Той е разбирал цялата човешка немощ и в това послание е писал: “Но за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа…а на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си…Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж и, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй.(1Кор7).

 

Живеейки сам на тази земя, можеш да влезеш в небесното общество, е считал светителят Филарет Московски. Човeк, който е сам заради Бога, по правило е мирен и спокоен, той е изпълнен с мир и любов към хората и може да стане наистина щастлив.

 

“В моето земно странничество и усамотеност, аз намерих сигурно пристанище – истинното Богопознание. Не живи хора бяха моите наставници; Те бяха починали с телата си, но живи духом свети отци. В техните писания аз намерих Евангелието, осъществено и изпълнено, те удовлетвориха моята душа. Аз оставих света не като едностранчив търсач на уединение или нещо друго, но като любител на висшата наука, и тази наука ми достави изцяло спокойствие, хладност към всички празни земни неща, утешение в скърбите, сила в борбата със себе си, достави ми приятели, достави ми щастие на земята, каквото почти не съм срещал”. Така е писал св. Игнатий Брянчанинов в писмо до художника К.П. Брюлов.

 

И по-нататък, светителят развива тази мисъл, докосвайки се до творчеството, в което много хора се опитват да търсят утешение и не намират.

 

“Отдавна виждам, че вашата душа търси в земния хаос красота, която би я удовлетворила. Вашите картини – това са изражение на силно търсеща душа. Картината, която решително би ви удовлетворила, трябва да бъде картина от вечността. Такова е изискването на истинското вдъхновение. Всяка красота, и видимата и невидимата, трябва да бъде помазана от Духа, и без това помазание, тя ще има печата на тлението. Тя, красотата, помага да се удовлетвори този, който е воден от истинско вдъхновение. На него му е нужно красотата да отразява живот, вечния живот. Когато от красотата лъха смърт, той отвръща от такава красота своя взор.

 

Един свещеник на проповедта беше казал: “Самотата е, не когато човек живее сам, а когато чувства себе си самотен. Ако си самотен, тогава си живял само за себе си.” Какво е имал предвид? Грехът гордост. Когато човек не вижда никого наоколо, освен себе си, не чувства нищо, освен това, което става само в неговата душа.

 

Една от сериозните причини за вътрешната самотност е привичката да се осъжда. Осъждащият човек, където и да се окаже, винаги е недоволен от своето обкръжение. На него му се струва, че неговите претенции към ближните са справедливи и неоспорими. Как да се бори с това?

 

Светите Отци дават просто правило: казват, че Божият закон е създаден лично за мен. Ако  ние приемем това от цялото си сърце, то отровата на осъждането не може да премине в нашата душа. Още едно средство против осъждането – никога да не разсъждаваме и още повече да говорим за ближния. Ако ние говорим за някого, при това по-дълго, то неизбежно падаме в осъждане.

 

Известно е, че в някои гръцки манастири спазват древното монашеско правило – ако монахът си позволи да говори с някого “в трето лице”, то на следващия ден няма право да се причасти.

 

Неприязън, обидчивост, тщеславие, завист, униние от неуспехите, самомнение, своеволие, нежелание да се жертваш заради ближния – всичките тези грехове ни постилат широк път към болезнената самота не само в този живот, но и във вечността. Ако не започнем да се борим с тях, никога няма да познаем радостта от общението с ближните и с Бога.

 

Свети Йоан Златоуст казва, че за него по-ужасно от вечните мъки е било да види кроткия Лик на Иисус Христос, с печал отвръщащ се от него. Ние като правило се чувстваме като център на вселената, а останалите се въртят около нас.

 

Ние търсим – къде са тези хора, които са създадени за нас, къде са нашите ближни? Господ ни отговаря така: ти си ближният на всеки човек. Другият човек е центърът, а ти – ближният, той е планетата, а ти спътникът. Ти си създаден за него, а не той за теб. И за това иди и прави милост на всеки, когото видиш. Изпълнявайки това, няма да бъдеш самотен.

 

превод от руски

източник:http://www.pravmir.ru/no-odinochestvo-prekrasnej/

Любовта не е чувство, любовта е сила

Октомври 10, 2016 in Външни



Иеромонах Пантелеймон-Шушня е роден в Тимишоара, Румъния. Завършил е Факултета за изящни изкуства в Западния университет (Universitatii de Vest) в родния си град.

Днес той служи в Манастира Оаша (Manastirea Oasa), в подножието на планината Шуряну, близо до град Сибиу. Иеромонах Пантелеймон е великолепен иконописец и фотограф, но и изключителен събеседник, чиито слова са напоени с благодат…

* * *

Защо ни е така необходима голямата любов? Как да я намерим и да не я изгубим? Защо любовта преминава? Какво да направиш, ако не отговарят на твоите чувства? Как да преживееш мъката от несподелената любов? И въобще, съществува ли неразделна любов? Как, посвещавайки живота си на другия, да не изгубиш себе си?

Пътят към вашия манастир е утъпкан от стотици млади хора, идващи да се изповядат. Чувствате ли, според техните откровения, че у тях нещо се изменило по отношение на любовта?

- Бих казал, че ние, монасите, много по-добре познаваме хората, отколкото те познават себе си. Защото ги виждаме не повърхностно, а отвътре. Затова моето мнение е следното: у днешните младежи има огромен духовен потенциал, но те нямат компас. Младите хора, преди всичко, не знаят какво всъщност е любовта. Бъркат я с влюбването. И не умеят да я изживяват. Те гледат различни филми и живеят по шаблон. Всички мечтаят за голямата любов, като на кино. Наготово, с безупречен партньор, който би ги разбирал, каквото и да се случи. И не разбират защо с тях това не се получава.

Любовта от книгите и от филмите е утопия, в реалния живот тя не съществува. Това се усеща у всички, които идват да се изповядат – това е непрестанно търсене, желание да изпиташ дълбока, съвършена любов.

Защо имаме такава силна потребност да се реализираме в голямата любов?

- Търсейки любовта, в действителност ти търсиш Бога. Дори да не си даваш сметка за това. Дори и да не си примерен християнин, но всеки път, когато обичаш и си обичан, ти по някакъв удивителен начин усещаш, че там, в любовта, е истината. Ти търсиш Любовта цял живот, тя ти е необходима и дори когато се затвориш, сякаш повече я няма у теб, ти безусловно я усещаш, чувстваш, че сякаш всичко вече е казано, но въпреки това отново започваш отначало. Привлича те и през цялото време се стремиш да я достигнеш, защото чувстваш, че там са пълнотата и щастието.

Любовта е основата на нашето съществуване. Бог е любов и всичко на този свят жадува за любов. Бог е създал всичко по Свой образ и подобие, по Свой образец, образец на Троичните отношения. Ние сме създадени като хора, за да участваме в радостта на отношенията си в Бог и с Бог. За да изпитваме любов. За да бъдем заедно. Затова и се казва: Раят – това е общение с всички, а адът – невъзможността повече да обичаш.

Макар и Бог да е в нас, ние все пак чувстваме, че без друг до себе си сме несъвършени, незавършени. Нужен ли е друг, за да бъдем щастливи?

- Бог е създал хората незавършени именно заради това, за да се нуждаят един от друг. Ако Той ни беше създал съвършени, то ние бихме си били самодостатъчни. Разбира се, има хора, които дават повече, и хора, които дават по-малко, но не трябва да се спираме само на отношенията си с един човек, трябва да се научим да обичаме всички хора, да заслужим плода от отношенията с всеки, не само от партньора си в живота. Всеки човек е потенциален дар за нас, с който можем да се обогатим.

Ние мечтаем – почти всички – за голямата любов, която да продължи цял живот. И все пак реалността показва, че любовта умира и то по-често, отколкото ни се иска да вярваме. Защо угасва любовта?

- Тя умира, защото в това уравнение няма Бог. А това означава, че ние няма с какво да се презареждаме, да възраждаме нашата любов. Без Бог няма начало, генериращо любов. Човекът е ограничено същество. А благодатта го прави безкрайно дълбок. Благодатта е от Бога. Свети Йоан Златоуст казвал, че непреображените отношения дегенерират. Тях ги потребяват.

Без благодатта човек е паднал. Същото е и с любовта – угасва, ако не получава отговор. Ако ти я насочиш към Бог и хората, тя получава отговор от безкрайността на Бога. Ако я насочиш към себе си, към тялото си, към материята, тя ще се изразходва, защото тези неща са ограничени. Затова е необходима венчаването. Венчаването – това е свързване на двама с трети: с Бога, Който е безкраен.

За съжаление, това че се венчаваш в църква, не ти гарантира пълно щастие…

- Трябва да се научим да виждаме Бога в другия. Не трябва да се отнасяме към човека като към нещо вече завършено. Всяка личност е безкраен източник, но не е застрахована от неуспехи.

Чрез любовта, с Божията помощ, ние можем да преодолеем неуспехите, за да може другият да даде ход на своята същност, вложил целия си нравствен и духовен потенциал, както и потенциала на своята любов. Затова всеки човек е много повече от това, което виждаме.

Любовта идва и активизира в другия неща, за които той дори не е имал и понятие, че ги има у него.

Ти се нуждаеш от другия, който би ти дал мярката. В отношенията между двама души човек постоянно се развива. И вече не може да се насити, да скучае, да превърне това съжителство в рутина. Защото всеки провокира другия да се развива. Всеки разцъфтява като цветна пъпка, след това като цвете, и това цъфтене е безкрайно.

Много хора сякаш са неспособни на дълбоки чувства. Това е така, защото те, на свой ред, не са били обичани, за да разцъфтят. Обаче всичко това е невъзможно без Бога. И без усилията на всеки да активира в другия Неговия потенциал, Божествената благодат. Трябва да обичаме – с Бог в себе си – Бога в другия.

Как трябва да обичаме, тогава? Къде грешим, защо през цялото време ни се налага да започваме отначало?

- Ние не умеем да отдаваме себе си. Ние нямаме навика на себеотдаването. Съвременното общество учи хората да обръщат внимание най-вече на своите желания, да обичат преди всичко себе си, да се стремят към собствената си реализация. И любовта по такъв начин се превръща в някакъв аксесоар, способстващ тяхното собствено щастие. „Аз имам кариера, дом, храна и своя любима!” Обаче ние не обичаме истински, ако не се опитваме да излезем от себе си и не започнем да се упражняваме в отдадеността, да тренираме своята сила да обичаме.

Да обичаш, означава да гравитираш като планета около самореализацията на другия. Да мислиш, как да помогнеш на другия, как да го посрещнеш, как да го успокоиш, как да го защитиш от трудностите, как да му доставиш радост, как да му приготвиш вкусна храна, когато е уморен. Трябва да се учим да живеем с другия и за другия.

Любовта означава много действия, много постъпки. Намеренията, мислите сами по себе си не означават нищо, ако липсват действия. Светът е пълен с намерения. Извършвайки различни постъпки, ти проверяваш самия себе си – можеш ли да обичаш истински… Това е Любовта – да даваш, дори когато целият си изчерпан, когато не са ти останали никакви сили. Да нямаш никакви оправдания затова, че да даваш.

Когато ти даваш от онези неща, които имаш в излишък, когато ти е добре и ти е лесно да даваш – това не струва нищо. А когато вече не можеш, но все пак искаш да направиш нещо за другия, в теб избухва енергия, за която дори и не си предполагал. Получаваш сила от Бога и правиш повече от това, което си мислил, че можеш да направиш.

Отдавайки себе си, когато вече не можеш, тогава ти действително се свързваш с другия и му даваш възможност и той да се разкрие, и на свой ред да дава. В любовта трябва да даряваме това, което нямаме в излишък. И тогава, както в Евангелието, това нищо се преобразява, и хлябът, и рибата, стигат за всички.

Бъдни Вечер в манастира Оаша

Докога можеш да отдаваш себе си, така че съвсем да не се превърнеш в нула?

- Самоотдаването е доброволна постъпка, това не е зависимост от другия, не е робство. От теб не се изисква да я извършваш. Чрез самоотдаването аз не се самоунищожавам, а намирам себе си отново и се обогатявам чрез битието на другия. А само притежавайки – аз се самоликвидирам. На някои хора им е по-удобно да позволят да ги притежават. Така е при много от съвременните жени, които стигат до там, че позволяват да бъдат поробени. Мъжете им се отнасят зле с тях, те страдат, но се боят да изберат друг път, предпочитайки сигурността. Те изпитват абсурдното страдание, което дори не е спасително. Това е някаква разновидност на леността. Те се отказват от отговорността за своите решения и предпочитат само да изпълняват. Но по този начин тези жени никога няма да се развият, да еволюират.

Не всички имат необикновена любов. Това ли е нашата вина? Да изпитаме голямата любов – от нас ли зависи или тя е дар от Бога?

- У Бог има ясна посока за всеки. Съвпадения няма. Да срещнеш конкретен човек, това зависи от волята Божия. Но това, това как реагираме на тази среща, зависи от нас. Всеки човек, когото срещаме по пътя си, е дар от Бога, и ние всеки път трябва да се питаме: „Защо ми е отсъдил Бог да срещна този човек? Какво мога да направя с тези отношения? Какво трябва да разбера? Каква полза да имам?”

Но не бива да бъркаме влюбването с любовта. Когато Бог ти изпрати влюбването, това още не означава, че Той те изпратил и голямата Любов. Влюбването е задатък от Бога. Ако ти го изразходваш неразумно, то вече никога няма да достигнеш до истинската Любов.

Възможно е, първоначално любовта да не ти се стори голяма, но ако работиш върху нея, тя все повече ще нараства. Любовта – това не е чувство, а сила. Бог не е плът, и все пак нарича Себе си Любов. И така – любовта не е плът!

Разбира се, и тази – плътската, влиза в любовта, но като цяло тя не е се отнася към нея. Любовта, това е огромната сила на човека, получена свише, сила, която всеки по отделно трябва да освободи и да култивира. Аз казвам „да освободи”, защото преди всичко ние обичаме себе си, и тогава любовта е затворена в нас, тя се движи в кръг. Тази любов е егоистична, тя е обърната към себе си, вместо да бъде свободна и да не търси нищо в замяна.

Истинската любов винаги ли е свободна?

- Да, истинската любов утвърждава свободата на другия. Не се опитва да го овладее. Но тук се допуска най-голямата грешка – когато единият се опитва да промени другия, да го преобрази по свой вкус. Когато обичаш, трябва да излезеш от себе си в смисъл да се постараеш да почувстваш другия, да разбереш другия, да видиш света през неговите очи. Ако ти ограничиш неговата свобода, у него ще се задейства инстинктът му за самосъхранение. И той ще се затвори в себе си. Ще се пази от теб, ще се почувства, като че го стъпкват.

В отношенията трябва да има равновесие между сближаването и дистанцираността. Трябва да се съхранява тайната пътека. Не бива да се завираме във всички ъгълчета в душата на другия, да се мачкат цветята с багер. Грубостта и наглостта ще унищожат тайната на другия.

Този опит за излизане от себе си понякога е болезнен: това означава да напуснеш безопасната позиция, да излезеш от комфорта на собствения си способ на съществуване, да приемеш способа на съществуване на другия. Но само така ти ще можеш да разшириш, да обогатиш и да преобразуваш любовта в път на познанието. Ако ти останеш в себе си, то ще останеш много беден. Още повече, в някакъв момент ще се окаже, че си се отвърнал от себе си и се превръщаш в самотник.

Трябва ли тогава да увеличаваме толерантността в любовта?

- Ние трябва да се упражняваме в различността, а не в толерантността. Толерантността е някакъв вид снизходителност към това, което не ти допада: ти предполагаш, че другия има някакви недостатъци, които великодушно обгръщаш с внимание. Т.е. толерантността предполага гордост. Между другото, в любовта на теб не ти е дадено правото да смяташ, че твоят способ на съществуване е по-добър от този на другия, ти не трябва да изискваш от другия да се променя, а трябва да изискваш от себе си да търпиш и подкрепяш другия.

В любовта не трябва да се грижиш за собственото си благо – ти трябва да отдаваш себе си в служба на другия, твоята грижа трябва да бъде неговото развитие като личност. Неговата цел не е да те украсява, не да прави така, че да се чувстваш по-красив и по-добър. Правилно изживяната любов, във всеки случай променя всичко около себе си към по-добро. Това, че аз напълно отдавам себе си, че съм жертващ се, подбужда и другия да поправи себе си, да се осъзнае, да се промени към по-добро.

Архимандрит Теофил (Переян) казва, че любовта никога не пресмята и, че любовта винаги пресмята. Как да разберем това? Нали тя никога не пресмята, какво дава, за привлече вниманието на другия: „Ето виж, колко аз направих за теб, а сега и ти дай за мен също толкова”. И в същото време постоянно пресмята, колко получава, за да може да даде повече. Тази любов е истинска.

Понякога, колкото и да правиш за другия, той остава безразличен и не дава за теб нито късче любов. Как да разберем, кой заслужава толкова, че да му дадеш всичко от себе си?

- В естествения ред на нещата: не влизай в отношения, докато не си уверен в тях. Потенциалът на чувствата, любовта трябва да бъде пазена, докато не намериш човека, с когото действително да сте сходни, с когото ще подхождате един към друг преди всичко духовно, а не плътски.

Когато нормалният човек срещне друг нормален човек и жертва себе си докрай, той ще „победи” другия с любовта си, дори другият да обича по-малко. Любовта на единия, със своята устойчивост, може да спаси любовта на другия. Зная много случаи на чудесно възстановени отношения, които доскоро са били на границата на разпада, а след това са ставали по-здрави и по-дълбоки отпреди. Хората трябва да се научат да ценят кризите.

Тук обаче има и уловка. Ако ти се спреш на човека, рискуваш да загубиш всичко. Но ако винаги в твоя ум е Бог, то наоколо ще намериш достатъчно хора, заслужаващи да им отдадеш всичко, без да се страхуваш, че ще изгубиш. Нито един човек, сам по себе си, не заслужава да му отдадеш всичко. Затова този човек не е крайна реалност, но Бог, Който е в него – Е. Всъщност чрез човека, ние даряваме себе си с Бог.

А в какво е смисълът на семейния живот?

- Отношенията, семейният живот са само рамка, в която ние проявяваме себе си, усъвършенстваме се. Ние се упражняваме в любовта, в способността да излезем от себе си, за да станем прозрачни, за да може Бог да прояви Себе си в нас в пълна сила, а достигнем ли до взаимопроникването един в друг, ние ще можем да обичаме още повече. Само ако се упражняваме в откритост, ще се превърнем в съдинка, която може да поеме многократно повече отколкото другия. И тогава аз, с неговото посредничество, ще мога да обичам всички хора и цялата природа, ще мога да вместя в сърцето си
цялото Боже творение.

Съществуват ли души – като друга половинка? Хора, с които всичко се случва много по-лесно?

- Съществуват, но те са малко. Не съществува само един-единствен човек, с когото ти е съдено да бъдеш заедно. На света има и други, с които вие бихте си подхождали много добре. Това, че си срещнал един от тях, и по неведом начин, любовта ви се е изчерпала, не означава, че за цял живот ще останеш сам. Така, както и това, че се си срещнал душа – твоята друга половинка, не гарантира, че любовта ви ще бъде продължителна. Ако хората не вървят един към друг, любовта е невъзможна. Съвпадението на половинките е само искра. Тя не гарантира, че чувствата ще са вечни. Ти не заслужаваш онова, заради което не си се потрудил! (Смее се.)

Обратното, често се случва, че именно тази любов се изчерпва по-бързо, защото там всичко е наред и никой не полага никакви усилия. Постига се някаква удовлетвореност, доколкото другият отговаря на моите потребности, а аз – на неговите, и тогава всеки обича себе си, с посредничеството на другия.

Така се раждат ревността и чувството за собственост?

- Ревността – това е любов към себе си с посредничеството на другия. Ако ти си ревнив, то ти не обичаш другия истински, а смяташ, че имаш права над него, но на които някой посяга. Боиш се, сякаш, всеки момент някой ще дойде и ще ти го отнеме, но никой няма право да „конфискува” другия от теб! Това е порочна любов с ревност и страдание, която заслепява човека и го лишава от разсъдък – демонична любов. Тя по своему омагьосва, тя е много емоционална, обладана е от извънреден еротизъм, но причинява неимоверно много страдания, и обезценява личността. Ти смяташ, че си пожертвал себе си, страдайки, но всъщност ти си объркан, обзет си от гняв и от страх.

Истинската любов, Божествената, утвърждава, а не разрушава. Тя е като ясно небе. В нея няма тревожност и мъгли.

манастира Оаша

Днес все повече хора избират свободната форма на любов. Вече не се женят, а понякога дори не живеят заедно, но въпреки това се обичат и живеят в хармония. Грешно ли е да се постъпва така?

- Любовта, която не предполага отговорност и жертва, не е истинска. Тази любов е конюнктурна, незряла. В действителност, в този случаи хората не достигат до любовта, а остават на фазата на влюбването. Ако нещата не стигнат до венчавка, това означава, че Бог е бил изключен от уравнението. Без Божествената благодат човек е краен и неговата любов ще продължи само известно време. Избралите този път искат такава любов, в която нищо не трябва да се изгуби, а само да се печели. Те искат да вземат нещо, нещо, което се получава лесно, и остава винаги свободно, дотогава, докато се появи нещо по-привлекателно.

Когато имаш нещастна любов, ти често мислиш, че би могъл да намериш някого, който ще те обича повече, ще те разбира по-добре…

- Този възглед е следствие от техничарски начин на мислене. „Продуктът остарява нравствено в този момент, когато излезе по-добра версия” (Смее се.) Т.е. той излиза от употреба. Но хората не излизат от употреба, те постоянно се развиват. Необходимо е съществуващите отношения да бъдат усъвършенствани, за да станат по-дълбоки. И дори да се появят възможности за по-добри отношения, дори да познаваме хора, които ни се струват по-подходящи, ние не трябва да изоставяме другия. Не е необходимо да започваме хиляди пъти, защото така никога няма да стигнем до края.

Ти не можеш до безкрайност да преправяш себе си по образец на другите жени или мъже, защото ти ще се износиш като някакъв детайл, ще изгубиш своята форма. Смяташ, че когато имаш много любовни отношения, придобиваш опит, че обогатяваш своя начин на съществуване, но в действителност ти изгубваш себе си и вече не знаеш кой си всъщност. В любовта, в работата си,
е важно да бъдем постоянни.

Не можеш три години да бъдеш лекар, след това три години да бъдеш актьор, а след още три години да започнеш да тренираш, за да станеш футболист. Трябва да вървиш напред. Затова безизходицата, в която си попаднал в отношенията си с другите, най-напред е твоя и тогава на другите. Бог е определил тази безизходица за теб, за да превъзмогнеш себе си, за да еволюираш. Като измениш на човека до теб, ти бягаш от себе си, бягаш от своето усъвършенстване. Същото препятствие ще се появи отново, но в друг вид, независимо кой е до теб.

Защо верността е така важна? Аз познавам хора, които казват, че обичат своите партньори, въпреки че от време на време им изневеряват, но твърдят, че това няма никакво значение, тъй като в тези връзки не става въпрос за чувства.

- Те заблуждават себе си. Това е много лошо – да използваш другите за своите плътски потребности. Реално погледнато, ти използваш себе си. Ти си в застой. Без вярност ти не можеш да достигнеш до по-дълбоки нива в общуването. Човек може да се развива само чрез верността. Между другото, ако ти си позволиш някакви алтернативи, това означава, че ти не си в състояние да преодолееш заграждението, а просто искаш да го заобиколиш.

Ако ти се отказваш от алтернативите, тогава ти вече не се колебаеш, преодоляваш кризата и виждаш какъв потенциал има и в теб, и в другия. И ти си получил повече, станал си по-богат, отколкото си бил преди. Достигнал си друго ниво на любовта – тази любов е пречистена и много дълбока, а не отнася само да някаква плътска привързаност, влюбеност.

Малкото усилие означава малко развитие, това означава да бягаш от самореализацията си. Вижте, нищо не се случва без жертва, без Принципа на Кръста. Жертвата на Кръста е прозорец към Възкресението. На нас не ни се дава нищо, ако ние нищо не жертваме.

И в любовта също е жертва. Ти жертваш своето „аз”, за да приближиш към себе си „аз”-ът на другия. Това е отказване от себе си. Жертвата придава дълбочина на всякакви отношения. Тя скрепява любовта.

Да се влюбиш е лесно, но да обичаш е трудно. Бягаш ли от Кръста – бягаш от Възкресението, бягаш от радостта, бягаш от истинската любов! Без Кръст не бива. Без Кръст пътят е лек, удобен. Но като не умеем да страдаме с радост, да изпълваме страданието със смисъл, в действителност ние бягаме от живота. И всичко, което получаваме е „втора ръка” – second hand. Всичко, което чувстваме е бледо.

Игуменът на манастира Оаша архимандрит Юстин (Мирон) и иеромонах Пантелеймон (Шушня)

Защо любовните страдания са едни от най-болезнените?

- Защото човек, когато обича, разкрива себе си и става дълбок. И тогава той получава удари направо в сърцевината на своето същество.

Ако любовта му е била заедно с Бога, но другият все пак си отиде, Бог не остава в дълг. Той идва и запълва тази празнина, защото ти не си обичал само този, който си е отишъл, но и Бога в него. Ти можеш да бъдеш наистина разбит след раздялата, но само ако у теб не го е имало Бог.

Понякога, след голяма любов, у нас не ни остава дух да вървим нататък, да разкриваме своята душа отново. Как да излекуваме раните, нанесени от любовните страдания?

- Отец Теофил (Переян) казва, че страданието е голяма тайна. Ти можеш да си я обясниш теоретически детайлно, но сърцето ти продължава да боли, а всеки външен съвет си остава все така външен. Само Бог може да заличи такива рани, ако сметне за необходимо.

Все пак някои рани така и не трябва да бъдат заличавани. Понякога се случва, че твоето сърце може да понесе безкрайно много открити рани. Способността на човека да страда е много голяма. Не е необходимо да искаме раната да се затвори напълно, за да забравим всичко. Несполуките в любовта не бива да ни унищожават емоционално. Ти можеш да поддържаш други отношения и с рана в сърцето. По някакъв начин Бог ти дава сила да обичаш отново. Трябва да се върви напред, да имаш смелостта да се разкриеш отново, да приемаш [рани] отново. Не трябва да спираш.

На някои хора сякаш им е дадено само да страдат, цял живот…

- Трябва да се разбере, че това е като игра между теб и Бог. В страданията всъщност се крие любовта на Бог към теб. И тогава ти намираш смисъл във всяко страдание. Без Бог всичко завършва абсурдно. И най-малкото страдание те удря през краката. Ти вече не разбираш нищо и стигаш дотам, че започваш да мислиш за края. А с Бог и най-голямото страдание е изпълнено със смисъл и винаги е съпроводено с радост. Никога не бива да се забравя, че Бог те обича и те изпитва.

Изпитва те, защото иска да ти даде нещо. Но на някаква цена! Трябва да заслужиш този дар, трябва да се издигнеш на ниво, на което ще можеш да приемеш Неговия дар. На следващото ниво на играта. Във всеки случай, дарът е много по-голям от страданието, през което преминаваш, за да го достигнеш.

Бог не може да ни дава безпрепятствено, защото тогава би ни задушил със Своята любов, ще раздели нашето същество, няма да ни позволи да разцъфтим. Бог, когато ни обича, ни изкушава… Защото иска да извлече от нас чистата ни същност.

Какво да направим, за да бъдем щастливи?

- Трябва да търсим истината на любовта, да я търсим с всички сили. Не трябва да я търсим на повърхността, а да се отдадем напълно, на всички хора и, чрез тях, на Бог. Да се отдаваме през целия си живот. Истинското щастие съществува. Тук, на земята.

Щастието не е нещо различно, то е като път, по който вървим напред. Само във величината, в която умеем да даваме, ние и ще получим. Защото Бог понякога ни измъчва, но и дава свръхмерно. Играе с нас, провокира ни да търсим голямото, да искаме за себе си голямото, да се случва нещо голямо.

Щастието, това не е даденост, не е лека печалба, не е вкаменелост, която изведнъж се стоварва върху теб. Статичното щастие би ни смазало със своята страшна скука. Щастието се заработва, то трябва да се заслужи – всекидневно. Щастието е постоянно изкачване, динамика, която през цялото време се адаптира към нашите потребности. Щастието е усъвършенстване, развитие.

* * *

Източник

Невъзвратима загуба

Август 5, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

Загубата на целомъдрието има извънредно тежки последствия за семейния живот и семейните отношения на хора, прекарали бурна и нечиста младост. Колко зло донася така наречения флирт – привичното любостраснто ухажване сред младежите. Цялата тази волност във взаимните отношения, разпалващите и към нищо не задължаващи целувки, кокетната игра на чувствата, понякога много опасна и възпламеняваща. Чистото злато на искрената любов се разменя тук срещу петачетата на флирта, което е много тъжно. Честната, прекрасна любов на младите сърца е драгоценен дар от Твореца, даден на човека като велико щастие и радост на живота и към този дар трябва да се отнасяме грижливо. А се случва така, че хората губят този дар поради небрежност или лекомислено отношение. Сърцето постепенно загрубява в нездравите възбуди на флирта, и вие вече не можете да обичате искрено, беззаветно и чисто. Между другото настъпва момент, когато на жизнения ви път срещате добър човек, за какъвто отдавна сте мечтали, на когото ви се иска да отдадете цялото си сърце. Човек, способен да ощастливи живота ви, напълно достоен за вашата любов… и тогава с ужас забелязвате, че вече не можете да обичате, че няма с какво да обичате: сърцето се е износило, изхабило и е неспособно за дълбоко, здраво чувство. Колко е болно, оглеждайки се назад, към своето минало, да виждаш, че чистото, ярко, голямото щастие на любовта е заменено за нечистотата на съмнителни наслаждения. Да се помогне за тази мъка е почти невъзможно.

 

Светител Василий се родил в гр. Кинешем, Костромска губерня  в семейство на свещеник. Знаейки в съвършенство както древни, така и нови езици, за по-задълбочено изучаване на европейската култура, Вениамин заминал за Англия и преживял 1910 – 1911 г. в Лондон. След завръщането си в Русия той постъпил като преподавател на чужди езици и обща история в Миргородската мъжка гиназия. През 1914 г. Вениамин се преместил в Москва и се устроил като преподавател на латински език в Петровската гимназия. Преподаването го увлякло дотолкова, че той завършил педагогически институт, приготвяйки се окончателно за професията на педагог. Но Господ разпоредил иначе. Веднъж, отивайки на гости при родителите си, Вениамин се уговорил с приятели да се повозят на лодка по река Волга. Далеч от брега лодката внезапно се преобърнала. Вениамин се помолил на Господ да съхрани живота му, като при това обещал да посвети живота си на служение на Православната Църква. В същия момент той видял дебела, дълга дъска и като се хванал за нея, изплувал. В 1920 г., на 45 годишна възраст, Вениамин бил ръкоположен за свещеник, а след година приел монашеско пострижение с името Василий и бил поставен за Кинешемски епископ. Още докато бил жив мнозина го познавали като истински подвижник и Божи угодник. Водел прост и скромен живот, към богослужението се отнасял с велико благоговение. Проповедите на светителя събирали множество хора. Основна задача на своята архипастирска дейност той поставял православното просвещение. Когато се разразил глад и започнали да носят в детските домове деца-сираци, в своите проповеди той призовавал енориашите да вземат тези деца при себе си и сам давайки пример, наел дом, в който взел пет момичета и им назначил възпитателка – благочестива християнка. По неговите молитви се извършвали чудеса на изцеление както от душевни, така и от телесни недъзи. В 1923 г. светител Василий бил арестуван и заточен в Зиряновския край, където пребивавал до 1925 г. След завръщането на владиката от заточението църквата в Кинешем започнала бързо да расте и укрепва. Обезпокоени от това, гражданските власти изисквали епископа да напусне града. След двугодишно скитане, в 1928 г. той отново бил арестуван, половин година изкарал в затвора и бил осъден на три години заточение. Връщайки се от заточението, владиката изкарал две години в Орл, откъдето властите го изпратили в Кинешем. Веднага след пристигането му, заедно с неговия килийник, който вярно го съпътствал във всички тези понасяни от безбожните власти гонения, били затворени в затвора. Искали да ги осъдят на смърт, но не намерили за какво. Затворили ги за пет години в лагер. Владиката близо до Рибинск, а килийника му до Мурманск. След изтичането на срока, старият епископ изкарал само две години на свобода. Отново арест, първо в Ярославския затвор, след това в Бутирка, в Москва. След осем месечен затвор, пет години заточение в Красноярския край. Светителят починал на 31 юли 1945 г. Докато бил жив той завещал, останките му да бъдат пренесени в родния край, но в тези години това било невъзможно. На 5 октомври 1985 година светите му мощи били открити и пренесени в Москва. В август 2000 г. свт. Василий бил причислен към лика на светците на Руската Православна Църква.

 

Из “Беседи на Евангелие от Марк”

Източник: http://azbyka.ru/otechnik/Vasilij_Kineshemskij/besedy-na-evangelie-ot-marka/10

 

Как да си изберем съпруг (съпруга)

Май 7, 2015 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

 

Истината е само една и можем да я открием в учението на Православната Църква. Тя не е разделена и не е разпределена между различни конфесии в една или друга пропорция. Цялата истина е Христос.

 

– В последно време често може да се чуят такива изказвания: „православните и тези, които изповядват други вероизповедания, имат един и същ Бог”, „всички религии вярват в един Бог”.

 

– Такава оценка е възможна само от религиоведческа гледна точка.

Апостол Павел казва: „Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени” (Рим. 2, 12). Народите, които не познават Христа, имат закон на съвестта. Тези, които вярват в някакъв свой Бог, но отричат Христа, по този начин отричат Истината. „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим… в никого другиго няма спасение” (Деян. 4, 11-12). Името на Бога е явено на хората: това е Христос, Един от Светата Троица. Чрез Сина сме познали Отца и Светият Дух е слязъл в света.

 

– Много хора питат за избора на бъдещ съпруг (съпруга). Върху какво трябва да обърнат внимание тези, които искат да създадат семейство?

 

– В продължение на много години ни се обаждат мъже и (предимно) жени. Те са сключили брак, родили са деца, но в един момент останали без нищо: децата се отдалечили от Бога, мъжът ги напуснал и т.н.

 

Тук може да се попита само едно: когато сте встъпвали в брак и сте избирали спътник в живота, дали сте имали мъжеството да се помолите на Бог и Пресвета Богородица, молейки ги да ви помогнат да се ориентирате в чувствата си? Или сте правили избора сами, и едва сега постфактум сте се обърнали към Бога?

 

Това е много важен момент!

 

В Книгата Притчи Соломонови е казано: „Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа” (Притчи 19,1 4). С други думи, задължение на родителите е да разпределят наследството си между децата, но мъж на жена или жена на мъж се дава от Бога.

 

Въпросът не е в това да си „търсиш” спътник в живота, и като го намериш, да се почустваш умел и късметлия, приписвайки това „достижение” на собствените си заслуги. Нека да не забравяме, че ние виждаме само външната страна на човека, без да знаем, какво всъщност става в сърцето му. Откъде може да знаем вътрешното съдържание на един или друг човек? Освен това, има и враг на човешкия род, който внася объркване и смут в чувствата.

 

Много е сложно да се намери рационален отговор на въпроса за избора на спътник в живота. Но всеки младеж или девойка може и трябва да посветят себе си на Бога и да възложат упованието си на Господа.

 

Много често ми задават въпрос относно избора на спътник в живота и в последно време давам един и същ съвет. Съвсем наскоро, когато тръгвах от Света Гора в света, една девойка ме попита: „Какво да правя? Как да си намеря съпруг?”

 

Ето какво съветвам в такива случаи. Много е важно младежът или девойката да имат мъжество да се обърнат към Бога с една обикновена молитва: „Господи! Направи ме такъв, какъвто искаш, за да ме съединиш с този (тази), с когото (която) Ти искаш”.

 

Това е най-добрата молитва. В нея е скрит следният смисъл: „Сега се намирам в неблаговидно духовно състояние, но моля Бог да ми даде добър спътник (спътница) в живота. Но нима съм достоен за това? Необходимо е да се предприеме подвиг и с всички сили да се постараем да станем по-добри. Колкото по-самоотвержено се подвизаваме, толкова по-близки ще станем на Бога, Който ще ни събере с този човек, който действително ни подхожда.”

 

Като възложим надеждата си на Господа, решаваме много проблеми. Ставаме съработници на Бога, и, започвайки да се поправяме (а всяко добро начинание започва с това), се освобождаваме от веригите на страстите, затрудненията и съмненията.

 

Ако въведем ред в своята душа, Бог ще подреди всичко останало.

 

превод от руски

 

източник: православие ру

 

 

 

Искаш ли да се ожениш?

Април 18, 2015 in Външни, Семейство

 

Въпрос:   Как човек да разбере коя от четирите вида Божия воля се изразява по въпроса с брака? -  Божията воля по благоволение, по домостроителство,  по допущение или  богооставеността (повече за четирите вида Божия воля вж. тук  http://dveri.bg/99way )?  Да не би за това (че не знаем как да постъпим) да е виновна нашата твърда глава?

 

Божията воля е една за всички хора, за всеки човек, и тя не  е нищо друго, освен той да се спаси. Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината. Той иска хората да познаят евангелската истина, да се спасят, да дойдат при Него. Това е Божията воля за всички хора без изключение. Бог иска човек да отиде при Него, да се спаси вечно. Сега, това какво човек ще прави в живота  си и как ще приложи тази Божия воля, как ще постигне това, е въпрос, който засяга свободата на човека. Оттук човек избира в живота си свободно един или друг начин -  дали чрез брака, чрез монашеството или чрез посвещаване на някакво добро дело (мисионерство) -  своя път, който той сам е пожелал.

 

Бог не идва да ти каже: вземи тази жена! Или: вземи този мъж! защото не можем да „натоварим” Бога с нашите решения. Ние носим отговорност за нашите решения. Сега някой ще ми каже: добре, как тогава се молим Бог да ни помогне да намерим добър другар в живота? Да, търсим това, молим Бога да ни помогне, да ни покрие, да не ни остави да направим грешки, но в същото време трябва бъдем готови и да имаме доверие в Бога, за да можем да  приемем другия човек, с  който ще се съгласим да продължим заедно в живота и да разберем, че нашият брак е кръст и път, който има за цел царството Божие. Следователно, влизаме приземени в брака.

 

Знаем, че бракът е арена. Както някой, който отива да стане монах, не влиза в манастира с мисълта, че  ще му поникнат крила и ще стане ангел от първия ден. Добре, казваме, че монашеското житие е равноангелско, говори се за ангелска схима и т.н. Но в монашеството не съществуват ангели с пера, а това са хора. Първо на първо ще срещнеш човешката немощ  в самия себе си и след това в хората около теб. Ще се бориш, ще се подвизаваш, ще дадеш кръв, за да приемеш Духа. Тоест изключено е да преминеш „безбурно” по този път, понеже си отишъл в пустинята, в манастира, където и да е. Същото става и в брака. Ще се бориш в брака, ще минеш през цялото това изпитание и страдание на твоето спасение. Трябва да знаеш това, да го разбереш, изключено е да живееш в пълно щастие, понеже си поел по брачния или по някакъв друг път. Оттук, ние правим това, което ние самите искаме.

 

Когато отидеш да попиташ един човек: да взема ли тази девойка за моя жена? Той няма да ти каже: виж, Божията воля е да я вземеш! Освен ако не е някой велик пророк. Но къде да го намерим и  нима трябва да търсим пророци да ни кажат коя е нашата жена? Нали? Отвори си очите да намериш жената, за която ще се ожениш.  Какво, искаш пророк да отиде да дойде да ти каже това нещо? Ти самият си намери съпруга.  Дори въпросът на пророците е: ти, детето ми ,искаш ли тази жена? Ти питаш дали е  Божия воля да вземеш тази девойка. Първият въпрос обаче е ти искаш ли я? Ти мислиш ли, че тази девойка те утешава, помага ти и може да бъде твоята съпруга? Чувстваш ли, че тя е твоята жена от всяка гледна точка? И душевно и телесно? Защото не можеш да създадеш брак само защото е добра девойка. Може да е добра девойка, свята, златна, но ти да не я искаш. Да не ти харесва. Дори външно. Разбира се. Не сме слепи. Не можеш да  се ожениш за едно лице, което не ти харесва, а трябва да бъде лице, което желаеш от всяка гледна точка и да има душевно-телесно привличане  между вас. Следователно, трябва да гледаме това, което ние искаме.

 

Разбира се, че ще внимаваш да съществуват и  съответните  предпоставки. Например ти си човек, на който му харесва семейният живот у дома. Е, след като си такъв човек, не вземай някоя жена, на която й харесва постоянно да обикаля навън. Защото след това ще имаш проблем, няма да можеш да я следваш. Или си човек, който действаш с голяма скорост. Като кон, който бяга  с 50 км/ч. Ако отидеш и се ожениш за някой, който действа бавно в живота, ще се получат две неща: или ще го заличиш или ще го съкрушиш. Тоест търчейки толкова много, другият ще се съкруши. Аз съм виждал това много пъти: основно става при жените. Тоест има енергични жени, които действат с голямата скорост. Те отиват и се омъжват за някакви агънца, клетите, и казваш: дъще моя, къде го намери това агънце? Ти си като галопиращ кон, той не може да те стигне, ама, детето ми не може да те стигне! Как да стане? Една жена казала на мъжа си: имам да върша цял куп неща и още не съм обиколила селото! Тя трябвало да си свърши работите си и да обиколи и селото, т.е. да го разбуни. Това било част от нейните работи. А след това жените се оплакват - мъжът ми не ме разбира! Не застава до мен като мъж!  Ама, как да те разбере? Първо как те стигне?  Ти си като дим, веднага щом осъзнае къде си ти, ти вече си изчезнала. Или пък мъжът и жената отиват заедно на гости. Докато той каже една дума, тя е казала хиляда.  Той отново тръгва да каже нещо, а тя: ти не говори, не знаеш!  След малко той пак тръгва да каже нещо, а тя: Не! Не е така! Е, той се съкрушава и се свива в ъгъла. В даден момент може да въстане, но ако не го направи и се сдържи, ще бъде „причислен” към преподобномъчениците заедно с преп. Антоний Велики, преп. Паисий Велики и така ще влезе в Царството небесно без голям труд! Така става, аз съм виждал това най-малкото в жени, които действат с голяма скорост в живота. При мъжете става друго. Може да е твърд и  безразличен човек, но  се жени за  една чувствителна жена и  не може да я разбере и да  я почувства.

 

Затова, деца, е добре да познаваш предварително другия, да видиш какъв е той, как се държи, какво иска в живота. Има хора, които искат да водят конкретен начин на живот, а на теб, който не си такъв тип, не ти харесват тези неща. Тогава защо се жениш за някого, с когото изобщо не си приличате? След като казваш, че не можеш да го следваш навсякъде. Например се омъжваш за някой бизнесмен, който по цял ден има съвещания и т.н., а ти искаш мъжът ти да бъде  у дома и да се грижи за децата. Е, няма как да  стане. Той ще отсъства по цял ден, ще ходи на meeting (събрание), как се казва, на съвещания, ще се среща с високопоставени лица от  обществото. Тогава защо се оплакваш, че  не се връща у дома, не седи с децата, защо едно и защо друго? Не става, такъв е неговият характер, така е искал, с това се е захванал.

 

Ако на теб ти  харесва духовният живот, т.е. ако  си църковен човек, тогава не вземай мъж, на когото, когато му замирише на тамян, започва да се нервира. Защото, когато не приема Църквата – значи не я приема. Добре, може да  ти каже да ходиш на църква, но ако не я приема и не иска да живее по този начин, е много рисковано да се обвържеш и да сключиш брак с него, защото нямате същите интереси, освен ако той те уважава, а и ти не настояваш на всяка цена да го заведеш на църква и да го караш да прави поклони. Ако видиш, че не приема това, т.е. да ходиш на църква, и го отхвърля, тогава внимавай, не напредвай, защото вероятно утре в брака ще имаш проблеми. Следователно, това, което трябва да правим, е първо ние да изберем нашия другар. Както и да влагаме разум отвъд емоциите, защото не са само емоциите.

 

Добре, виждаш, че изпитваш чувства към  едно лице и поради това си ентусиазирана, но трябва да внимаваш и да видиш дали съществуват необходимите предпоставки да живееш с него, защото той не е за един ден, нито за кратко, а за цял живот. Защото ще минат години, тези чувства и емоции ще изчезнат и бракът трябва да се запази и да просъществува. Освен ако не си решила, че каквото и да стане, ще вървиш по този твой път. Имаш право да направиш това, но трябва предварително да се настроиш и да осъзнаваш това. Например един 60 годишен човек иска да се ожени за една 20-25 годишна жена. Стават и такива неща. Аз го виждам от време на време.  Църквата казва: добре, можете да се ожените, но ще подпишете декларация, че разликата във възрастта няма да стане причина за развод. Което означава, че знаеш, госпожице, че вземаш един старец  60 годишен дядо и утре ще ти е дядо; и ти, господине, знаеш, че вземаш една 20 годишна девойка, която утре ще ти е внучка и не можеш да кажеш – ама сега се разкаях! Не става. Ако го осъзнаваш, ако го приемаш, ако си готов и готова да издържиш по този път, добре, продължете напред.

 

Има и случаи, където човек  иска да се ожени за друго лице, което има сериозен здравословен проблем. Той казва: виж, въпреки че има такъв проблем, аз ще се оженя за нея. Имаш правото да го направиш и това е смела постъпка. Първо обаче прецени, а не след това да се огънеш под тежестта на болестта на съпругата, да я зарежеш и така положението  да стане още по-зле. Трябва хубаво да премислиш, да прецениш твоите сили: можеш ли да издържиш това? Ако можеш, продължи напред. Ако не можеш, по-добре кажи: извинявай, не мога!,  отколкото да се обвържеш, да дадеш обещания,  другият да вложи своята любов и доверие в теб, а след това всичко да рухне.

 

Затова, когато искаме да се оженим, мисля, че това, което зависи от нас, е да се молим на Бога да ни ръководи, да ни помогне, да намерим това лице, което ще бъде наша съпруга, което означава, че ще бъде лицето, което във всичко ще ни помага в живота. Също така не правете грешката да кажете: това момиче не ми харесва външно, но понеже е добра  ще се оженя за нея! Не става. След това ще се разочароваш. Ти не се жениш за ангел, не се жениш за дух, нито ти си дух. Човекът е човек, не е дух,  а е психо-соматично същество. Трябва и външно да чувстваш, че  можеш  да живееш с този човек от всяка гледна точка на семейния живот. Не вземаш някой сътрудник, нито колега, нито съдружник, а съпруг и това включва целия спектър на семейните отношения. Следователно, трябва да съществува душевно-телесно привличане, за да може човек да пристъпи към брака. Не е добро нещо човек да гледа само добродетелите – нямаме тази сила. Мисля, че в младежката възраст човек няма  силата на духовната зрялост да каже, че не ме интересува външно как изглежда, достатъчно ми е, че е добър човек!

 

Затова човек трябва да върви по този път, а именно: търся Божията воля, очаквам Божия покров, надявам се на Божия промисъл и вървя напред. Оттук Божията воля ще се изрази по този начин в нашето решение, че сключвам брак с това лице, но целта на брака е нашето общо спасение. Това е Божията воля. Що се касае до нашата твърда глава, продължението ще го покаже. Тоест, ако след това видим, че за съжаление, сме се оженили за труден човек, е, тогава ще проявяваме търпение. Колкото можем!

 

превод: Константин Константинов

 

източник: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=979%3A2015-03-23-05-37-57&catid=46%3Astatii&Itemid=141

 

 

 

Виждате ли Бога? Огледайте се, Той е тук!

Март 10, 2015 in Начална страница, Семейство

 

– Може ли да има връзка с реална любов, ако хората не са женени и не са в брак? Някои казват: “Защо ни е брак? Ние се чувстваме нормално. Защо са ни тези формалности?”

 

– Вие искате взаимоотношения, но също така искате и увереност. Искате да видите, че другият човек влага същото значение във връзката, както и вие. Защото вие не четете мисли. Но освен това, ние получаваме Божието благословение в брака. Без него вие няма да имате същата сила.

 

Ако вие встъпвате в брак с жена, при което тя казва: „Аз не искам да си променям името – аз имам свой живот. Не искам да загубя всичко, но ще живея с вас, ще имаме и деца. Но не искам да приема абсолютно вашия живот, искам да съхраня своя личен.” Кажете й: „Довиждане, скъпа. Добре си пообщувахме с теб. Ти имаш свой живот – живей си го.” Така че не изглупявайте.

 

– Как стои въпросът за разтрогването на брака. Човек, живеещ църковен живот, иска още веднъж да се ожени, за друг човек.

 

– Разводът в църквата не е на същото равнище както брака. Разводът е вид падение, а не успех. Той се случва поради това, че двама души не се обичат. Това е разрушена връзка, несъстояли се взаимоотношения. Тогава Църквата разрешава развод, когато ситуацията показва, че отношенията не могат да се възстановят, когато единият или двамата в брака или не желаят, или не са способни да се изменят, тогава Църквата им разрешава де се разделят.

 

Това от своя страна не означава, че Църквата благославя развода. Тя просто ви казва: ” Скъпи сине на Църквата, при теб не се получи.” След това Църквата може да ви даде срок на отлъчване от нея, от Причастие, за да можете да разберете, доколко сериозно е това, което се е случило, кое при вас не се е получило, за да не грешите повече така.

 

След известен период на епитимия Църквата ще ви позволи да встъпите във втори брак. С това Църквата не ни казва, че първият брак е лош, дайте втори. Просто тя признава вашата слабост и греховност. За да не ви позволи да грешите още повече, имайки някакви безпорядъчни отношения, тя ви разрешава да встъпите в повторен брак. В даденото чинопоследование част се изпуска, за да разберете, че това вече не е същото, както първия път, а някои ме питат: „Ами относно третия брак?” Отговарям: „Трети брак? За него вие трябва да бъдете стерилизиран, а свещеникът да го изпратят в затвора.” Това е възможно, но е безумие. Ако сте сбъркали първите два пъти, ще сбъркате и в третия.

 

– Как да наставляваме децата?

 

– Ние включваме децата в своя живот, даваме им чувство за принадлежност и безопасност. Това е всичко, което им е необходимо. Не са им нужни пари, играчки и други вещи. Нужна им е любов и стабилност, вяра, нашия житейски опит. Не е нужно да им мрънкаме, а да ги включим и привлечем в своя живот. Така че, ако вие обичате Бог и мъжа си, обичате другите – ще има много място и за децата. Тази любов ще ви даде това, което е необходимо. За друго не трябва да се вълнуваме.

 

– Отец Йоаким, пояснете израза: „Невярващ мъж се спасява от вярваща жена, и обратното.”

 

– Има разлика между невярващ човек и човек, който не иска да вярва. Ако имате мъж или жена, които не вярват, те са открити и се опитват, но просто не могат – това означава, че човекът не се е отрекъл от Бога, просто не разбира, какво трябва да прави. И ако вие се борите и се стараете да сте свети, то ще измените този човек. Това не означава, че ако живеете с някой варварин или езичник, то всичко е наред. Съвършено необяснимо е, как бихте живели с човек, който не цени това, което цените вие. Ако сте добра майка и обичате децата си, а вашият мъж ги ненавижда и иска да ги убие, и казва, че няма да дава пари, за да ги изхранва – вие ще сте ужасна майка, ако останете с такъв човек. Ако сте с мъж или жена, които не вярват в Бога и го отричат, не искат Бог да е в брака – тръгвайте си оттам. Да не би да сте полудели? По-добре да живеете с кон. (общ смях).

 

Някой ме попита: „Как да разбера Божията воля?” Хората задават непрестанно този въпрос. Как да разбера дали върша правилни неща? Преди всичко Божията воля е любов. Тя е поместена в думите: „Да обичаш Бога с целия си разум.” Ако искате да разберете обичате ли Бога така – опитайте да Му се помолите. Вижте в този момент къде се намира вашият ум, къде пътешества. Той принадлежи на всеки друг, освен на Бога. И така, преди всичко вие не изпълнявате тази заповед.

 

Вие трябва да обичате Бога с цялото си сърце. А в сърцата ви има осъждане, злост и похот. Вие не обичате Бога от цялото си сърце, с цялата си душа, което означава цялото ти желание да е отправено към Бог. Люби Бога с всичката си сила и след това ближния. Това иска Бог.

 

Как ти правиш това? Този въпрос е вторичен по отношение към това, което вършиш. Това, което правиш в живота, не е толкова важно, колкото защо се прави . Ако работата ми е да мета улиците, а твоята да управляваш университет, и аз обичам Бога и своя ближен, а ти си целият посветен на любовта към себе си – ти си изгубил, а аз съм спечелил, въпреки че съм един метач. Значение има не какво, а защо. Така волята Божия е ясна. Въпросът е в това, доколко вие искате да изпълните Божията воля и колко далеч сте готови да стигнете. Ако сте загрижени преди всичко за себе си – вие вече сте изгубили.

 

Някои от нас тук е възможно да обичат някого, освен самите себе си. И когато мислим, че действително обичаме някого, ние искаме да му дадем дар, който да каже всичко, което чувстваме. Тогава няма да мислим колко ще струва това. Няма да отидем в магазина и да кажем: „Кое е тук най-евтиното, което мога да купя?”, за да не похарчим прекалено много за този човек. Ние ще мислим: „Надявам се, че имам достатъчно, за да взема това, което искам.” Когато ние започнем да пресмятаме колко ще ни струва да изпълним Божията воля, това означава, че не го обичаме и няма да изпълним волята Му. Когато казваме: „Това струва твърде скъпо. Това е много тежко. Това са твърде високи изисквания към мен”- ние няма да намерим волята Му и да я изпълним. Ние сме твърде егоистични и това е всичко, което имаме. Помислете, това е нашият живот.

 

Сложностите и проблемите не произлизат от това, което се случва с нас или в нашия живот. Те произтичат от това, как ние реагираме на случващото се. Нашите реакции ни правят това, което сме. Не това, което се случва, а как се отнасяме към него.

 

Става дума за това, какво правим със склонностите. Някой ви удря шамар. Вие можете да прокълнете такъв човек, да го ударите, да го убиете, да извикате милиция, можете да изразите съжаление, да се помолите за него, да го обичате, да му простите. Една и съща постъпка, която ще придобие различно значение в зависимост от нашия отговор. И този отговор ни променя. Човек, който обича, чувства печал от насилието на другия човек. Той прощава насилието. А този, който не обича, започва да се отбранява, встъпва в бой. Всичко е в нашите ръце. Ние творим живота, който живеем.

 

– Защото ние сме в хаос. Толкова е просто.

 

Ще ви разкажа за Уолтър. Ние живеехме в един град. Той беше парализиран от кръста надолу. Неговите крака не бяха се развили, бяха много малки и чупливи. Майка му го оставила когато бил на три, когато разбрала, че животът с него ще бъде много сложен. Местили го от болница в болница, когато бил дете, но Уолтър беше един от най-щастливите хора, които съм срещал в живота си.

 

Аз помня, веднъж видях как той караше своята количка по улицата. Валеше силен дъжд. Беше си направил импровизиран плащ от чували за смет. Казах му: „Уолтър, давай, влез вътре в дома, вали дъжд”. Той каза: „Бог просто ми напомня, че тази неделя не съм се мил.” И се усмихваше. Представете си вие да сте в такава ситуация: “Защо Бог постъпва така с мен?”, а той благодари на Бога за дъжда.

 

Уолтър идваше да помага в църквата. Ние премествахме някакви кутии, той не можеше нищо да носи.  Каза: „Привържете кутиите към гърба на моята количка, тогава ще мога да пренасям. Искам да отдам нещо на Бога, защото Той ми е дал толкова много.” Срамно е за нас. Защото ние се оплакваме без да има за какво. Срамно е, че сме неблагодарни, когато мислим че нещо не е наред. Затова, че смеем да питаме Бога къде е Той, къде е Неговото милосърдие, макар че Той не ни държи живи, въпреки нашата греховност. Ето тук е Бог. Ако вие не го виждате тук, няма да го видите никъде. Ако не можете сега да се докоснете до Него, никога няма да Го видите.

 

В моя живот съм се срещал с много властен човек, духовно-авторитетен. В ситуация на такава беседа, като сега, той би се спрял и казал: „Виждаш ли го? Можеш ли да Го видиш?” Всички отговорят: „Какво говориш?” А той: „Виждаш ли?” И аз ви питам: „Виждате ли Бога? Ако сега не Го виждате, никога няма да го видите.” Вие питате: „Къде е Бог?” Той сега е тук. И вие не Го виждате. Какво се изисква, за да виждате?

 

В църквата имаше един млад човек, много здрав, изглеждаше като атлет. Руснак. Винаги правеше правилни поклони – забележителен млад човек. Прекрасно облечен, красиви ботуши, голям часовник. При нас литургията започва в седем и половина. Той стоеше в притвора, щастлив със самия себе си. От улицата влезе бездомен човек. Оглежда навсякъде. А младежът се молеше, бездомникът се оказа редом до него. Погледна към него и се премести встрани. Продължи да се моли. Аз, естествено, видях това. Искаше ми се да не бях го видял. След литургията го попитах: „Ти видя ли Го?” – „Кого, отче, кого? „Не Го ли видя?”- „Не знам за какво говориш” – Аз знам, което ти не знаеш. Господ дойде и стоя до теб. А ти се премести. Защото той не изглеждаше така, както ти си мислиш, че би трябвало да изглежда.  Искаше да ти покаже това, което не знаеше, а ти не искаше да го слушаш.”

 

Съвсем неотдавна в моята енория дойде човек, който се държеше така, че всички си помислиха, че това е хомосексуалист. Един човек дойде при мен и каза: „Познавате ли човека, който днес дойде на църква?” Аз казах: „За какво говорите?”, „Нима не виждате неговата полова ориентация, че той не трябва да е тук.” Аз казах: „Църквата е за грешниците, по тази причина вие сте тук. Църквата е за лицемерите, по тази причина вие сте тук. Църквата е за тези, които са се загубили, заблудили, по тази причина се намирате тук. Защо по тази причина да го гоня надалеч?”

 

Ние сме луди. Нашите деца никога не биха напуснали Църквата, ако ние сме част от нея. Но ние не сме част от Църквата, ние просто ходим на църква. Ние не сме християни. Можете да си представите, нека хората да не ми се обиждат, но аз никога не благодаря, когато те жертват нещо в църквата. Никога не обявявам: този и този извърши такова пожертвование. Никога не им изпращам благодарствени писма и никога нищо не прося. Никога не ходим с църковната касичка, в притвора поставяме кутия с надпис: „Дайте – ако имате. Вземете – ако нямате.” И хората вземат или дават. Никога не сме в нужда. Но когато хората ме питат: „Отче, получихте ли парите, които предадох?” Аз ги питам: „Вие сте ми дали пари? Аз мислех че сте ги дали Богу! Но ако сте ги дали на мен – добре, благодаря, ще си ги оставя. Господ ще ви благодари, ако сте Му дали на Него. А моята благодарност не ви е нужна.”

 

Достатъчно ли сте полудели, за да обичате Христа, за да сте действително християни? Или вие сте сложили черта, че всичко, каквото правите, трябва да има смисъл? … Днес най-малко десет човека дойдоха при мен и казаха, че имат проблем с наркотиците. Не знаят как ще живеят, ще оживеят ли, че основата на живота им е потресена. И те са ваши братя и сестри, но вие не се интересувате от това. Те не се чувстват достатъчно спокойно, за да се обърнат към вас и да помолят за помощ, защото се боят, че от ваша страна ще срещнат осъждане и отхвърляне.

 

Но досещате ли се кой е бил отхвърлен? Вие сте били отхвърлени. Господ ви е отхвърлил, защото не сте били готови да помогнете. Ако сте община на любовта, ще обичате тези, които имат най-голяма нужда. Аз съм убеден, че не искате да чуете в последния ден: „Отиди си от Мене. Не те познавам. Когато бях гладен не ми даде да ям. Когато Бях сам, не ме посети.” Повярвайте ми, ние ще чуем това. Сега е време да извършим промяна. Виждате ли Го? Можете ли да Го видите? Огледайте се, Той е тук.

 

източник: правмир

 

 

 

Великото тайнство Брак

Февруари 21, 2015 in Семейство

 

 

Никой не се съмнява, че най-важният ден в живота на човека, след раждането и кръщението, е този на брака. Разбира се, едно от установленията, които светският ураган на нашето време се опита да разруши, беше и всечестното и свещено тайнство Брак.

 

За мнозина бракът е средство за развлечения и удоволствия. Обаче животът е нещо сериозно. Той е духовна борба, път към една цел, небето. А бракът е повратен момент и изключително важно средство по този път. Никому не се позволява да избяга от връзките на брака. Или трябва да извърши един духовен брак, посвещавайки себе си на Бога, или да се съчетае със съпруг в брачното тайнство.

 

Темата, която ще ни занимае днес, е бракът като тайнство. Ще видим как е възможно бракът да спомогне в духовния ни живот, за да продължим темата, която започнахме в предишната си беседа. Знаем, че бракът е установен от Бога. Той е честен1, той е„велико тайнство”2 . Нежененият човек просто преминава през живота и си отива, докато жененият живее своя живот.

 

Но как мислят съвременните хора за това свещено учреждение на брака, за това „велико тайнство”, което нашата Църква благославя? Женят се – и имаш чувството, че се събират две каси, два интереса, две тщеславия. Събират се двама души без идеали, две нули, бихме казали. Защото хора без идеали, без духовни търсения не са нищо друго, освен нули.

 

Чуваш непрекъснато около себе си: Ожених се, за да си живея живота, а не за да се затворя зад четири стени. Ожених се, за да разнообразя живота си, чуваш да казва друг. И дават децата си, ако имат деца, на някоя чужда жена, за да могат свободно да ходят по театри, кина и светски събирания. Така домът им става хотел, в който се завръщат вечерта, или по-скоро след полунощ, след увеселението, за да се наспят. Хората вътре в себе си са празни, затова чувстват у дома си една действителна празнота. Никакво удовлетворение не намират там и тичат и се хлъзгат насам-натам, за да намерят щастието си.

 

Женят се без разбиране, без чувство за отговорност, защото желаят да се оженят или защото мислят, че е необходимо, за да бъдат социални хора. Обаче какъв е резултатът? Виждаме го всеки ден. Брачните крушения са познати на всички нас. Един светски брак, според съвременните разбирания, може да има само една характеристика: че е убиец на духовния живот на човека. Затова трябва да почувстваме, че ако се провалим в брака си, почти сме се провалили и в духовния си живот. Ако успеем в брака си, успели сме и в духовния си живот. Успехът или неуспехът ни, напредъкът или катастрофата в духовния ни живот започва от нашия брак.

 

И тъй, понеже това е една толкова сериозна тема, заслужава да видим кои са необходимите предпоставки и каква подготовка е нужна, за да бъде постигнат един успешен, един наистина християнски брак.

 

За да осъществи човек сполучлив брак, ще трябва още от малко дете да получи подходящо възпитание. Както детето трябва да чете, както се учи да мисли и да се интересува за родителите си или за здравето си, така ще трябва да се подготви, за да може да осъществи сполучлив брак.

 

Обаче в наше време никой не се интересува да подготви децата за това велико тайнство, което ще играе първенствуваща роля в живота им. Нито родителите се интересуват, ако не броим въпроса за зестрата, от която действително се интересуват. Детето от малко трябва да се научи да обича, да дава, да се лишава, да слуша. Да чувства, че чистотата на душата и тялото му е драгоценно съкровище, което трябва да пази като зениците на очите си.

 

Характерът на детето трябва да бъде изграден нормално, за да стане честен, доблестен, решителен, откровен, радостен човек, а не нещастно създание, което ще оплаква непрекъснато съдбата си, безволев субект без никаква мисъл и сила.

 

Детето да се научи от малко да се интересува от някаква наука или професия, така че утре да е в състояние да издържа семейството си, или ако е момиче, да помага, ако се наложи. Жената трябва да се научи да бъде домакиня, дори и когато е образована. Да се научи да готви, да шие, да бродира. Но, отче, ще каже някой, това, което говориш, е ясно от само себе си. Попитайте съпрузите и ще видите колко жени, когато се омъжват, не разбират нищо от домакинство.

 

Изборът на другар в живота е въпрос, който не бива да се отлага, когато дойдем до подходящата възраст. Във всички случаи човек не бива да бърза, понеже „бърз брак – бързо разочарование”, но и да не отлага този свой жизненоважен въпрос. Не бива да се бави, понеже забавянето е смъртна опасност за душата му. По правило нормалният ритъм на духовния живот на човека започва с брака. Нежененият човек все едно, че живее в коридора: не е влязъл още в стаите. Родителите нека се грижат детето да има социално поведение, но и да се моли този благословен час да дойде като дар, изпратен от Бога.

 

Естествено, когато стигне до избор на съпруг, ще вземе предвид и мнението на родителите си. Колко пъти вие, които сте родители, сте почувствали нож да пронизва сърцето ви, когато децата ви не са ви питали за онзи, който ще ги съпътства в живота им? Майчиното сърце е чувствително и не понася такова нараняване. Детето трябва да пита родителите си, защото те притежават една особена проницателност да улавят нещата, които се отнасят до тях. Това обаче не означава, че бащата и майката трябва да упражняват натиск върху детето си. Нека го оставят в крайна сметка свободно да направи избора си.

 

Ако принудиш детето си по въпроса за брака му, то ще те смята за отговорен, ако нещата не вървят добре. С натиск никога не излиза нещо добро. Ще му помогнеш, но ще го оставиш да избере онзи, когото ще предпочете, или онзи, към когото ще изпита любов – любов, не съчувствие или съжаление. Ако детето ти след едно запознанство ти казва: „Жал ми е за нещастния човек, ще се оженя за него”, тогава да знаете, че сте в преддверието на несполучлив брак. Само човекът, когото ще предпочете или ще обикне, може да οстане цял живот редом до детето ни. Ще трябва и двамата, мъжът и жената, да желаят брак, да бъдат привличани един от друг, да желаят истински, вътрешно, спонтанно да живеят заедно. По този въпрос не е възможно да насилваме децата си. По някой път, от любов, си мислим, че са наше притежание, наша собственост и можем да правим с тях каквото пожелаем. Така детето ни става негодно за живота създание, и като семейно, и като несемейно.

 

При всички случаи бракът ще бъде предшестван от запознанството, което е толкова деликатен въпрос, и въпреки това го забравяме. Никога не бива да разчитаме на запознанството, ако не сме сигурни, че то е обективно. Любовта не заслепява човека. Любовта му отваря очите, за да вижда другия какъвто е, с недостатъците му. „Обувка от дома ти, пък дори и закърпена”, казва народът. Т. е. вземи човек, когото познаваш. И запознанството трябва винаги да е свързано с обручение, т. е. годеж, което също е много труден въпрос.

 

Когато предложих на една девойка да си помисли сериозно дали трябва да продължи годежа си, тя ми отговори: „Ако скъсам, майка ми ще ме заколи”. Но тогава това не е годеж, щом не съществува възможността той да бъде развален. Сгодявам се не означава, че на всяка цена ще се оженя. Означава, че изпитвам дали трябва да се оженя за човека, за когото се сгодявам. Ако една девойка не е в състояние да разтрогне годежа си, не бива да се сгодява – или по-добре, нека не стига до брак. Във фазата на годежа трябва да сме много внимателни, защото така ще имаме много по-малко катастрофи и нещастия след брака. Също, по време на запознанството3, както казва някой, дръж сърцето си и с двете си ръце, все едно че си срещнал мечка. Защото знаете колко опасно е сърцето, което може, вместо до брак, да те доведе до грях. Съществува вероятност човекът, когото си избрал, да гледа на теб като на играчка или като на зъбна четка за проба. И после ще скърбиш и ще плачеш. Но ще бъде вече много късно, защото този, когото си мислел за ангел, ще се окаже направен от кал.

Не избирай човек, който пилее времето си по заведения, развлечения, пътувания и разкош. Нито такъв, за когото ще откриеш, че под думите на обич крие егоизъм. Не избирай за своя жена такава, която прилича на барут, и щом й кажеш нещо, избухва. Не става за твоя съпруга.

 

Също така, ако искаш да осъществиш действително сполучлив брак, не доближавай онази девойка или младеж, който не може да остави родителите си. Христовата заповед е ясна: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си”4. Когато виждаш, че другият е прилепен до майка си или до баща си, когато виждаш, че ги слуша с отворена уста и че е готов да направи каквото каже бащата или майката, бягай далече. Това е един емоционално болен, един духовно незрял човек и не ще можеш да съградиш семейство с него. Този, когото ще направиш твой съпруг, трябва да има мъжество. Но как може да има мъжество, ако още не е научил, не е разбрал, не е асимилирал, че домът му е бил саксията, в която са го посадили, за да го извадят впоследствие и да го присадят някъде другаде?

 

 

Когато предстои да избереш човека на живота си, обърни внимание да не би да е затворен тип и да няма приятели. Ако днес няма приятели, утре ще му е много трудно да има теб за приятел и съпруг(а).

 

Внимавай с мърморковците, с тези, които постоянно се оплакват, и с меланхолиците, които приличат на плачещи птици. Внимавай с онези, които непрекъснато се оплакват: „Не ме обичаш, не ме разбираш”. Нещо с тези Божии създания не е наред. Внимавай още с фанатиците и със свръхрелигиозните. Не с набожните, а със свръхрелигиозните, които се смущават от незначителни неща, всички са им виновни и са свръхчувствителни. Как ще живееш с такъв човек? Все едно да седиш върху тръни.

 

Също внимавай и с онези, които считат брака за нещо лошо, за затвор. Онези, които казват: „Никога през живота си не съм мислил за брак”.

 

Също внимавай и с онези псевдохристияни, които гледат на брака като нещо низко, като грях, които веднага навеждат поглед, щом чуят нещо, свързано с брака5. Ако се ожениш за такъв, той ще бъде трън за тебе или товар за манастира му, ако се замонаши.

 

Внимавай с онези, които мислят, че са съвършени, и не намират в себе си никакъв недостатък, докато в другите непрекъснато намират недостатъци. Внимавай с онези, които мислят, че са „Божии избраници”6 и че могат да променят целия свят.

 

 

Обърни внимание и на един сериозен въпрос – наследствения. Опознай добре бащата, майката, дядото, бабата, чичото. Също – дали са налице елементарните материални предпоставки.

 

Преди всичко обаче обърни внимание на вярата на човека. Има ли вяра? Има ли идеали човекът, когото мислиш да направиш другар в живота си? Ако Христос за него не значи нищо, как ще можеш ти да влезеш в сърцето му? Ако не е могъл да оцени Христос, мислиш ли, че ще оцени теб?7 Свещеното Писание казва на мъжа: Жена ти да бъде „жена на твоя завет”8, т. е. на твоята вяра, на твоята религия, да бъде тази, която ще те свързва с Бога. Само тогава можеш да сключиш, както казват отците на Църквата ни, брак „с разрешението на епископа”9, т. е. с църковна санкция, а не с формално позволение. Предварително поговори с духовника си. Проучи с него всяко нещо и той ще застане до теб като истински приятел, и когато стигнете до желания край, тогава вече бракът ще бъде за тебе дар от Бога. Ще бъде дарба, понеже „всеки си има своя дарба”10 – на всекиго от нас Бог дава отделна дарба. Изпраща единия в брака, а другия – в девството. Не че Бог прави избора, казвайки: „Вие ще вървите насам, а вие – натам”, но онова, което избира сърцето ни, за него Бог ни дава смелостта, куража и силата да го доведем докрай.

 

 

Ако така сте избрали вашия човек, тогава сте зарадвали Бога. Свържете го с вашия духовник. Ако нямате, изберете и двамата един духовник, който ще бъде вашият старец, вашият отец (баща) – онзи, който ще ви припомня и ще ви сочи Бога.

 

В живота си ще имате много трудности. Въпросителните ще се сипят като дъжд. Грижите ще ви обграждат и ще виждате често-често християнският ви живот да става труден. Не се тревожете. Бог ще помогне. Ти направи онова, което зависи от теб. Можеш ли да четеш духовна литература пет минути на ден? Чети. Можеш ли да се молиш пет минути на ден? Моли се. И ако не можеш пет, помоли се две. Останалото е работа на Бога.

 

Когато виждаш в брака си трудности, когато виждаш, че духовният ти живот не напредва, не се отчайвай. Не се задоволявай обаче и с постигнатото. Издигни сърцето си към Бога. Спомни си за онези, които са Му дали всичко, и прави каквото можеш, за да им подражаваш11, макар и само с копнежа на сърцето си. Остави делото на Христос. Когато напреднеш така, ще почувстваш наистина коя е целта на брака. В противен случай ще се луташ в живота си така, както се лута слепец. И тъй, каква е целта на брака? Ще се спра на три главни цели. Първо, бракът е път на болката. Дружбата между мъжа и жената се нарича съюз12, т. е. под един и същи ярем носят общ товар. Бракът е съвместно вървене и съучастие в болката, но, разбира се, и в радостта. Но обикновено шест струни на живота звучат печално и само една – радостно. Ще пият мъжът и жената от общата чаша на бурята, скръбта и неуспеха. При извършването на тайнството Брак свещеникът дава на младоженците да пият от една и съща чаша, която се нарича „обща чаша”13, защото заедно ще понесат тежестите на брака. Тази чаша се нарича и „съюз”, защото се съединяват, за да носят заедно радости и болки14.

 

 

Когато двама души се женят, те сякаш казват: „Заедно ще вървим напред, ръка за ръка, и в приятните неща, и в неприятните. Ще преминем мрачни часове, скръбни часове, пълни с теготи, монотонни часове. Но в дълбоката нощ трябва да покажем, че вярваме в слънцето и светлината”. О, възлюбени, кой може да каже, че в живота си не преминава през трудни моменти? Обаче не е малко нещо да знаеш, че в трудностите ти, в безпокойствата, в изкушенията ти, ще държиш в ръката си една друга обична ръка. Новият Завет казва, че всеки човек ще изпита болка, особено встъпващият в брак. „Развързан ли си от жена? – пита апостол Павел, сиреч неженен ли си. – Не търси жена. Но и ако се ожениш, няма да съгрешиш”. Ако се ожениш, нямаш грях. „И девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя15. От мига, в който се жениш, да помниш, казва, че ще те боли много, ще страдаш, животът ти ще бъде кръст, ала разцъфнал кръст. Ще има и радости, и усмивки, и красоти. Когато пък в живота си имаш слънчеви дни, спомни си за цветята, които крият в себе си един кръст16. Така и в твоя слънчев ден ненадейно може да се появи кръст.

 

 

Животът не е забава, както мислят някои, които стигат до брак и после падат от небето на земята. Бракът е широко море, което не знаеш какво ще ти донесе. Взимаш твоя човек, когото си избрал със страх, трепет и с голямо внимание, и след година, две или пет откриваш, че си се излъгал.

 

Измамно е да вярваме, че бракът е път, по който трябва да търсим нашето щастие, отричането от кръста. Брачната радост е мъжът и жената да подложат и двамата рамената си и така да напредват по житейските стръмнини. „Не сте страдали? Значи не сте обичали”, казва един поет. Само онзи, който страда, може наистина да обикне. Затова скръбта е необходим елемент на брака. „Бракът – казва един древен поет и философ – е свят, който се разкрасява от надеждата и заздравява от нещастието”. Както стоманата се закалява в огъня, точно така и човекът се калява в брака, в огъня на трудностите. Когато гледаш на брака си отдалеч, всичко ти изглежда като по мед и масло, всичко ти се усмихва. Когато приближиш, тогава ще видиш колко жестоки мигове крие.

 

„Не е добре за човека да бъде сам”17, казва Бог, затова е поставил до него другар, помощник във всичките моменти от живота му, особено в борбата за вярата, защото, за да задържиш вярата си, трябва да преминеш през много болка. Бог изпраща на всички ни Своята благодат. Изпраща я обаче, когато ние сме готови да търпим и да страдаме. Някои, щом видят препятствия, си плюят на петите. Забравят и Бог, и Църква. Ала вярата, Бог, Църквата не са риза, която сменяме, щом се изпотим.

 

 

И тъй, бракът е път всред скърби и радости. Когато скърбите започнат да ти се струват непоносими, спомни си, че Бог е с теб. Той ще понесе кръста. Той, Който те е венчал. Когато се молим на Бога, Той не винаги ни предлага незабавно решение. Води ни много бавно. Понякога минават и години. Светият Дух „ходатайства за нас с неизказани въздишки”18. С други думи, ти се измъчваш, а заедно с теб страда Сам Христос. Трябва да понесем болката, иначе нашият живот няма да има истински смисъл.

 

 

Второ, бракът е път на любовта. В него се създава един нов човек, „ще бъдат една плът19, казва Евангелието. Бог съединява двама души и ги прави един. От съюза на двамата, които решават да съгласуват стъпките си и да синхронизират туптенето на сърцето си, произлиза един човек. С тази дълбока и струяща любов единият е постоянно присъствие, жива действителност в сърцето на другия. Да съм женен означава да не мога да живея нито ден, ако е възможно дори и няколко мига, без спътника в живота ми. Мъжът ми, жена ми е част от моето същество, от моята плът, от моята душа; мое допълнение. Представлява заниманието на ума ми. Представлява причината, поради която усещам туптенето на сърцето си.

 

 

Разменят годежните пръстени, за да покажат, че в перипетиите на живота ще останат накрая пак свързани. Всеки носи пръстена, върху който е изписано името на другия, и го слага символично на пръста, откъдето започва една вена, водеща право към сърцето. Тоест името на другия е написано на неговото сърце. Единият, бихме казали, дава на другия кръвта от сърцето си. Затваря го вътре в душата си.

 

„Какво правиш?” – попитали веднъж един писател. „Какво правя ли? – изненадал се той. – Странен въпрос. Обичам Олга, жена ми”. Мъжът живее, за да обича жена си. Жената живее, за да обича мъжа си.

 

Основното в брака е любовта. „Няма море и планина, няма място и време, нито горчив език, няма нищо, което да може да ни раздели” – говорел един, който обичал жена си. „Ако можете, вземете го – казвала една съпруга, – скрит е вътре в сърцето ми”. Търсели мъжа й, за да го осъдят след една клевета, и той се укривал.

 

И тъй, брак означава съединяване в едно. Бог се гнуси от разединението и развода, желае неразрушимо единство20. Свещеникът изважда пръстените от левия пръст, слага ги на десния и сетне отново на левия и накрая ги слага на дясната им ръка. Понеже дясната ръка е онази, с която обикновено действаме. Това показва, че ръката ми вече е притежание на другия. Не върша нищо, което той не желае. Привързан съм към нея. Привързан съм към него. Живея за другия, затова търпя недостатъците му. Този, който не може да търпи другия, не може и да се ожени.

 

 

Какво желае другарят ми? Какво го интересува? Какво го радва? Това трябва да радва, да интересува, да занимава и мен. Търся също поводи, за да му създам радост. Как да доставя днес радост на мъжа си, на жена си – това е въпросът, който си поставя всеки ден жененият човек. Интересуват го грижите, интересите, науката, работата, приятелите му, за да имат заедно всичко, за да показва, че е вътре в ежедневието му.

 

Ако трябва да отстъпи, отстъпва. Онзи, който обича, си ляга последен и става пръв сутринта. На родителите на другия гледа като на свои собствени родители, с преданост, с обич. Защото знаем много добре, че когато детето се жени, за родителя – дори да е подготвил брака – това е един също много труден момент. Бракът е нещо, което кара майката и бащата да плачат, понеже се разделят с детето си.

 

Жената изразява любовта си към мъжа чрез подчинението си към него. Подчинява му се, точно както Църквата на Христос21. Щастие за нея е да изпълнява волята на мъжа си. Капризите, инатите, сръдните са брадвени удари по дървото на съпружеското благополучие.

 

 

Жената е сърцето. Мъжът е „главата”. Жената е сърцето, което обича. При трудностите на мъжа помага така, както е помогнала императрица Теодора на мъжа си да се задържи на трона22. Когато е радостен, се стреми още повече да го въздигне на висотата на идеалите му. Когато е наскърбен, застава като прекрасен и спокоен свят, за да му предложи спокойствие.

Мъжът трябва да помни, че жената му е поверена от Бога. Тя е душа, която Бог му е дал, за да я върне при Него. Затова обича жена си, както Христос – Църквата Си23. Защитава я, грижи се за нея, дава й сигурност, особено когато е притеснена и болна. Знаем, бездруго, колко е чувствителна женската душа, затова, както казва и апостол Петър, „отдаваме чест на женския пол като на по-слаб съсъд”24. Женската душа се наранява, изпада в малодушие, променя се твърде лесно, отчайва се внезапно. Затова мъжът трябва да я подкрепя, изпълнен с любов и нежност, та да успее да стане нейното съкровище.

Бракът, възлюбени, е като лодчица, която плава сред вълните, между скали. Малко ако не внимаваш, ще стане на трески.

 

Бракът, казахме, е, първо, път на болката, второ – път на любовта и, трето – път към небето, Божие призвание. Той е, както казва Свещеното Писание, „велико тайнство”25.

 

 

Знаем седемте тайнства. Тук тайнство означава белег за скритото присъствие на някое истинско събитие. Иконата е тайнство. Когато й се покланяме, не се покланяме на дървото, а на Христос или на св. Богородица, или на светеца, който тайнствено присъства на нея. Честният Кръст е символ на Христос. В него тайнствено присъства Христос. Нещо такова е и бракът. „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях”26. Двама души се женят в името на Христос: те вече стават знак, който съдържа и изобразява Самия Христос.

Следователно, когато гледаш на една брачна двойка по този начин, все едно виждаш Христос. Налице е един вид богоявление. Затова на други места при извършване на тайнството поставят венец, за да покажат, че мъжът е Царят Христос, а жената – Църквата, или пък използват маслинени клонки27.

 

 

И тъй, всичко в брака е символика. Запалените свещи символизират петте девици. Когато свещеникът ги поставя в ръцете на младоженците по време на тайнството, все едно че им казва: „Очаквайте Христос подобно на петте девици”28. Или символизират огнените езици, които слезли на Петдесетница и били всъщност присъствието на Светия Дух29. Свещеникът взима пръстените им, халките, от светия престол, където ги е сложил предварително, и ги поставя на масата30, за да покаже именно това, че бракът започва от Христос и в Него ще завърши. Свещеникът също така съединява ръцете им, за да покаже, че ги съединява Самият Христос. С други думи, Христос се вплита в тайнството и в живота им31.

 

 

Всичко, което се използва при извършването на брака, е сянка и символ, показващи, че там е Христос. Когато седиш и внезапно виждаш сянка, разбираш, че някой идва. Не го виждаш, обаче знаеш, че идва. Рано сутрин се събуждаш и виждаш, че хоризонтът на изток е яркочервен. Казваш си, че след малко ще изгрее слънцето. Действително там, зад планината, се показва слънцето.

 

Когато виждаш брака си, мъжа си, жена си, когато виждаш притесненията си, тялото на съпруга си, всичко вътре вкъщи, знай, че това са белези на Христовото присъствие. Все едно че чуваш стъпките Му, като че идва, като че предстои сега да чуеш и гласа Му. Всичко това са сенки, показващи, че с нас е Христос32. Вярно е, че поради нашите грижи не усещаме присъствието Му. Виждаме Го обаче в сенките и сме сигурни, че е с нас. Именно затова в древност не са имали отделно последование на тайнството. Взимали мъжа и жената, завеждали ги в църквата, причастявали ги и си тръгвали. Какво означава това? Че животът им вече е заедно с Христос.

Символ на Христовото присъствие са и венците. По-специално те символизират мъченичеството. Помните ли св. Четиридесет мъченици, които Христос увенчал в заледеното езеро? Тъй увенчава сега Църквата младоженците, като поменава и св. Прокопий, който посъветвал няколко жени да приемат мъченичество, за да покажат любовта си към Христос33. Следователно мъжът и жената носят венци, за да покажат, че са готови да станат мъченици заради Христос, Който е заедно с тях. Женя се означава: живея и умирам за Христос. Женя се означава: желая и жадувам Христос.

 

 

Кои други били увенчавани? Били увенчавани царете. Следователно венците показват, че съпрузите са царе и домът им – царство, царство на Църквата, част от Църквата.

 

Кога започнал бракът? Когато човекът съгрешил. Преди това не съществувал брак в съвременния му смисъл. Когато след грехопадението първите хора загубили рая, тогава Адам познал Ева34 и започнал бракът. Защо? За да помнят падението и изгонването си и да търсят отново рая. Сега бракът става възвръщане към духовния рай, към Христовата Църква. Женя се означава, че ставам цар, ставам верен и истински член на Църквата на Христос и работя вече за Неговата слава.

 

 

Венците също така показват окончателната победа в Царството небесно. Когато свещеникът взима венците, казва на Христос: „Восприими венци их во царствии Твоем”35 – вземи венците им горе в Твоето царство.

 

 

Следователно бракът е път, който започва от земята и завършва на небето. Той е свързване, съюз с Христос, Който ни уверява, че един ден ще отидем на небето. Бракът е „мост, който отвежда земните на небето”36. Църковното тайнство като че ни казва: „Преди любовта, мъжа, жената и ежедневните случки помни, че си предназначен за небето, че си стъпил на пътя, който трябва на всяка цена да те изведе там”. Невестата и младоженецът подават ръце, свещеникът ги хваща и така обикалят около масата, танцувайки и пеейки. Това означава, че бракът е пътят, пътешествието, което ще завърши на небето, във вечността.

 

 

В брака изглежда, че се женят двама. Не са обаче двама, а трима. Мъжът се жени за жената и жената – за мъжа, но двамата заедно се женят за Христос. Следователно трима взимат участие в тайнството и в живота вече стават трима.

 

На хорото ги повежда свещеникът, образът на Христос. Това значи, че Христос ни е грабнал, изкупил ни е37, пленил ни е, направил ни е Негови. Затова именно „това тайнство е велико38.

Думата „тайнство” на латински е преведена със sacramentum, което означава клетва. Тоест бракът е клетва, сключване на договор, съюз, както казахме по-горе. Той е постоянен съюз с Христос.

И тъй, „женя се” означава: поробвам сърцето си на Христос. Ако искаш, можеш да се ожениш, ако искаш, не се жениш. Ако обаче се ожениш, бракът има този смисъл в твоята Православна църква, която те е родила. „Женен съм” означава: роб съм на Христос.


Бележки

1. Евр. 13:4.
2. Еф. 5:32.
3. Под „запознанство” (гр. γνωριμία) тук се има предвид не първоначалната среща, а това, което на разговорен език наричаме „ходене”. – Бел. прев.
4. Вж. Марк. 10:7.
5. Вж. Ἰωάννου Χρυσοστόμου. Εἰς Κολοσσαεῖς ὁμιλία, 12, 6. // PG, t. 62, col. 388: „Защо се срамуваш от честното? Защо се изчервяваш пред непорочното? (…) [Това е] похулване на Божия дар, на корена на нашето битие”.
6. Вж. Рим. 8:33 и др.
7. Вж. Ἰωάννου Χρυσοστόμου. Εἰς Κολοσσαεῖς ὁμιλία, 12, 7. // PG, t. 62, col. 390.
8. Мал. 2:14.
9. Св. Игнатий Антиохийски (Богоносец). Послание до Поликарп, 5. // Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 52; PG, t. 5, col. 724B.
10. 1 Кор. 7: 7.
11. Срв. Преп. Йоан Лествичник. Лествица. Прев. Нюйоркски митрополит Йосиф, С., 1996, стъпало 26, За различаването на помислите, страстите и добродетелите, 31, с. 160: „Светлина за всички човеци е монашеският живот”.
12. Букв. съвпрягане, съпружество (гр. συζυγία). – Бел. прев.
13. μεὼν Θεσσαλονίκης. Διάλογος, κεφ. 277. // PG, t. 155, col. 508В.
14. Καλλινίκου, Κων., Πρωτοπρ. Ὁ χριστιανικὸς ναὸς καὶ τὰ τελούμενα ἐν αὐτῷ. Ἔκδ. Γρηγόρη, Ἀθῆναι, 1968, σελ. 514.
15. 1 Кор. 7:27–28.
16. Като напр. макът, който има четири листенца с черна вулва в средата във формата на кръст.
17. Вж. Бит. 2:18.
18. Рим. 8:26.
19. Мат. 19:5; Марк. 10:8.
20. Мат. 19:3–9; Марк. 10:2–12.
21. Еф. 5:22–24.
22. Известно е, че Теодора подкрепила Юстиниан (527–565 г.) по време на въстанието „Ника” (532 г.). Вж. Μιχαὴλ Γλυκᾶ. Βίβλος χρονική, ἀπὸ κτίσεως κόσμου μέχρι τῆς βασιλείας Ἀλεξίου τοῦ Κομνηνοῦ, 4. // PG, t. 158, col. 500С.
23. Еф. 5:25.
24. 1 Петр. 3:7.
25. Еф. 5:32.
26. Мат. 18:20.
27. Καλλινίκου, Κων., Πρωτοπρ. Ὁ χριστιανικὸς ναὸς καὶ τὰ τελούμενα ἐν αὐτῷ. Ἔκδ. Γρηγόρη, Ἀθῆναι, 1968, σ. 513–514.
28. Мат. 25:1–11.
29. Деян. 2:1–4.
30. Последование на обучението, или годежа.
31. Γρηγορίου Θεολόγου. Ἐπιστολή 193. // PG, t. 37, col. 316С: „(…) присъствам и заедно с вас празнувам, и десниците на младите поставям една в друга, а двете заедно – в Божията [десница]“.
32. Вж. Ἰωάννου Χρυσοστόμου. Εἰς Κολοσσαεῖς ὁμιλία, 12, 6. // PG, t. 62, col. 389: „Образ на Христовото присъствие е бракът”.
33. Последованието на венчанието споменава св. Четиридесет мъченици във втората молитва, а св. Прокопий – в отпуста. Вж. също: Жития на светиите. Т. 3. Света Гора Атон, 2001, с. 215; Т. 7, с. 216 и сл.
34. Бит. 4:1.
35. Последование на венчанието, молитва преди отпуста.
36. Богородичен акатист.
37. Вж. Гал. 3:13.
38. Еф. 5:32.

Превод: Алексей Стамболов

Из книгата на архим. Емилиан  “Усещане за Бога”, ИК “Омофор” 2011

 

източник: източник

 

 

 

Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Февруари 11, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

 

 

Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само търсят вторичния ефект, игнорирайки главната цел.

 

Ще ви дам два примера за брак. Много пъти са ми задавали въпроса защо имаме толкова светии монаси, а почти няма семейни светии. Струва ми се, че отговорът е такъв: Когато се посвещавате и обещавате на друг човек като средство за търсене на Бога, трябва да сте сигурни в това, което правите. Да допуснем, че съм решил да се захвана с някакъв бизнес – нужен ми е партньор, за да се получат нещата. Трябва да съм сигурен, че този партньор има същата цел и същото разбиране за нещата, които трябва да правим, и е готов да направи същата инвестиция. В противен случай един от двамата ще се издъни. Същото е в брака.

 

Ние сме в северен Ню Йорк и недалеч от нас живее едно католическо семейство. Работим за това те да станат православни… Но засега са католици. Още дори не знаят, че стават православни, но стават. Това е прекрасно семейство с 8 деца – най-голямото е на 27 г., а най-малкото на 8. Един от нашите монаси е учил заедно в училище със съпруга и съпругата. Веднъж дойдоха бащата и малкият син на всенощно бдение. Представете си, че в най-добрия случай католическата служба е 20 минути! А нашата е три часа и половина. Няма столове, хората трябва да стоят прави. Бащата и синът изкараха цялата служба. После мъжът дойде при мен и ме покани на вечеря. Попитах детето: „Службата беше дълга, сигурно си изморен?” А той каза: „Не, нормално е.”

 

Започнахме да разговаряме и питам бащата, как може да застави своя 16-годишен син да прекара толкова време в църквата в събота вечер. Преди да ми отговори, момчето каза: „Това е моята събота с татко. Всеки от нас получава една събота с бащата. Ние я прекарваме с татко, без значение какво прави той. Баща ми е шофьор на камион – ако е на работа, ние сме с него, ако е вкъщи – пак, ако ходи на църква – пак. Важното, е че сме с него.”

 

Казвам – можете ли да си представите вие толкова силно да обичате баща си?! Че да нямате търпение да дочакате да прекарате своя ден с него. Или си представете, че вие сте бащата, а синът ви ви обича толкова силно, че иска да прекара цял ден с вас, без значение какво правите. Бях потресен! След месец се развали един наш стар автомобил. Децата обичат да ремонтират коли и попитах майката дали децата не искат да оправят автомобила. Тя каза, че това ще им хареса. Следващата събота дойдоха бащата и най-големият син – на 27, който има семейство и 3 деца. Попитах го: „Готвиш се да помагаш на баща си за колата?” Той отговори, че днес е неговият ден с татко. „Но ти все още се прибираш вкъщи?” „Разбира се.”

 

Разговарях един ден и с бащата.

 

- Извинявай, разкажи ми как заставяш децата да ходят на църква?

 

- Какво имаш предвид?

 

- Какво правиш, ако ти искаш да отидеш на църква, а те искат да отидат на друго място?

 

- Но ние ходим на църква и това е именно, което ни прави семейство. Даже не питаме – просто отиваме. И всички те идват с нас.

 

Попитах големия син, той ходи ли на църква.

 

- Да, ние с нетърпение отиваме на църква и се присъединяваме към мама и тате и другите деца.

 

Бащата ми разказа малко от своя живот. Като шофьор на камион обикновено тръгва на работа в 4 или 5 сутринта. Но става в 3 - 3.30 ч, моли се час-два и отива на работа. Бях дълбоко впечатлен от това семейство.

 

Бяха дошли на Рождественската служба с няколко от децата. Службата е много дълга – до късно вечерта малките вече спяха по диваните. Аз питам жената:

 

- Кой е началник във вашето семейство? Ти или твоят съпруг?

 

- Господ Бог е началник в нашето семейство. Моят мъж има послушание към Него, а аз към своя съпруг.

 

Това, което съзижда семейството, е молитвата. Искате да знаете кое прави брака възможен? Любовта към Бога и послушанието! Като дете или като родител, вие обичате ли Бога? Вашите деца искат ли да прекарат времето си с вас?

 

Една жена дойде сутринта, плачеше и казва:

 

- Отче, какво да правя с дъщеря ми – вироглава е, въобще не ме слуша?

 

Аз я попитах:

 

- А вие слушате ли своя мъж?

 

Тя подскочи:

 

- Каквооо?!

 

- Послушна ли сте към своя мъж?

 

- Не.

 

- Именно поради това и дъщеря ви е непослушна към вас. Защото вие не виждате послушанието като свобода. Вие го разбирате като бреме, което отнема вашата свобода. А това е способът, който ви освобождава от най-голямото чудовище на земята.

 

Ние не слушаме Евангелието. Не чуваме това, на което ни учи Иисус Христос. Какво означава да си човек. Как можем да открием Отца и да станем святи. Ние игнорираме това и слушаме света и оставаме само с него. С цялата болка, хаос и мъка, които ни предлага светът.

 

Неотдавна при мен дойдоха две момичета и ме попитаха: Как да си намерим добри православни мъже? Станете добри православни жени. Тогава те ще дойдат и ще ви намерят.

 

Мислите, че ще намерите някакъв чудесен мъж или жена? Няма да ги намерите. Те не съществуват. Само човекът, който обича Бога и е послушен към Него, е именно добър за връзка. Вашата болка и печал произтичат от факта, че вие не сте в послушание. Вие не сте послушни към Бога, съответно и не можете да обичате, а оттук следва, че и не можете да поддържате връзка.

 

Ако се готвите да встъпите в брак и търсите човек, но не любите Бога повече от себе си, вече сте в беда. Ако човекът, който има интерес към вас, също не обича Бога повече от себе си, ви очаква разтърсващо пътуване. Също и ако не обичате Бога повече, отколкото се обичате един другиго – очаква ви фойерверк! Защото двамата няма да станат едно. Всеки ще продължава да иска това, което иска. Това е като да съединиш двама човека в едно – невъзможно е! Само в Бога двамата могат да станат едно. Ако започвате с това, че „той е простак, но аз ще го променя”, или пък „тя е егоистична вещица”… Не, няма да се получи.

 

Ако двамата съпрузи се молят заедно, ходят на служби, изповядват се преди празниците, искат си всеки ден прошка… Такива не биха се мамили едни другиго. Защото те правят всичко за това да удържат брака, постоянно възвръщат един другиго на правилния път и се балансират. Господ Бог е силата на техните взаимоотношения. Винаги ще получите накрая това, което обичате. Ако обичате себе си, в края на пътя ще останете сам със себе си.

 

Преди всичко останало ние трябва да имаме връзка с Бога. Ако аз съм… маниак и се готвя да встъпя в брак с вас, трябва да победите това, преди да встъпите в брак, защото в него няма да се промените. Защото обичам само себе си. Аз ще се опитам да ви насоча към нещата, които на мен ми харесват. Но въпреки това аз обичам себе си повече от всичко. И на мен ще ми омръзнете. И тогава ще си тръгна.

 

Ако срещнете най-прекрасния според вас човек в света, вие разглеждате възможността за семейство и деца, а той каже – не, не искам деца, няма шанс. Ще сте много глупава жена, да встъпите в брак с него. Или пък да си мислите: не, аз ще работя над него, напротив – той ще поработи над вас. Вие ще се загубите. Не може да има преговори по въпроси, които не позволяват това. Бог, вярата, светостта не са предмет на преговори. Това ще е страст, не любов. Св. Бенедикт Нурсийски казва: „Не предпочитайте нищо пред любовта Божия.”

 

При мен в църквата идва една жена с двете си деца. Веднъж я заговорих:

 

- Твоят съпруг никога не идва с теб на служба.

 

- Ние сме разведени.

 

- Съжалявам да чуя това. Бившият ти съпруг съществува ли още в живота на децата?

 

- Да, но е много трудно. Аз съм вегетарианка, а той яде животни. Затова се разведохме.

 

Попитах я:

 

- Ти това не го ли знаеше преди?

 

- Ами бях убедена, че той ще се промени.

 

- Как може да се договориш с мъж, който обича стек, да го замени с парче тиквичка?! Ти луда ли си!?

 

Ние много фантазираме.

 

Трябва да поставим нещата на тяхното място.

 

 

 

 

 

Подготовката за брака

Февруари 6, 2015 in Външни

 

От каква възраст е нормално младите да се влюбват и тази тяхна връзка да бъде за сериозна?

 

Когато бях учител, веднъж, влизайки в час при 15- годишни деца от Лицея, им казах: деца, днес ще говорим за една тема и когато ви я кажа, вие ще се засмеете, но след това ще дискутираме по нея. Те ме попитаха: за коя тема ще говорим? Аз им казах: днес ще говорим за брака. Те се засмяха, а аз ги попитах: защо се смеете? Те ми отговориха – ама, не мислите ли, че е рано за това? Аз им казах много сериозно – мисля, че вече е късно. Попитах ги също дали осъзнават колко трудно ще могат  да намерят спътник или самите те да станат спътник на някой друг в живота, ако са се научили родителите им да им угаждат във всичко и  винаги да налагат своята воля.

 

Подготовката на човека за брака започва не от в навечерието на брака, а много по-рано. Ако осъзнаем, че за Църквата бракът е тайнството на любовта, тогава трябва да кажем много характерно, че възпитанието на любовта започва много рано, още от детска възраст, както и че цялата педагогика на Църквата към младите хора въобще, и конкретно в отношенията между двамата пола, всъщност е педагогика на любовта.

 

Ние като родители много пъти носим отговорност, защото развиваме индивидуалността в децата, когато им угаждаме във всичко и в действителност не ги подготвяме за този велик момент, за тайнството Брак, който самите ние желаем и мечтаем как те ще създадат собствено семейство и ще се гордеем с тях.

 

Много правилно казахте и се радвам, че го казахте, защото много пъти начинът, по който родителите отглеждат своите деца, подкопава утрешния им брак и то по разнообразни начини – когато детето вкъщи се научи винаги да бъде по неговата воля, когато родителите постоянно подхранват неговата себевлюбеност, когато му казват не съществуват приятели! Внимавай в живота!, когато създават такава зависимост в него, че утре, когато в неговия живот влезе друго лице, те ще започнат да се страхуват да не се обезличи тяхното присъствие. Знаем изключително много случаи, в които родителите се опитват да създадат проблеми във връзката между двама съпрузи, защото гледат егоистично на своето дете и не помислят нещо много просто – ако това, което правят за тяхното дете, го направят и другите родители, тогава тези двама млади хора ще се превърнат в бойно поле, където техните  родители няма да се опитват да дадат любов и свобода на своето дете, а ще претендират за нея. По този начин родителите подкопават утрешния брак на своите деца, т.е. когато реално не им дават подходящото възпитание,  така че утре тези деца да са способни да създадат собствено семейство.

 

Може би не трябва да онеправдаваме родителите, защото правят всичко това от любов или по-скоро от  болна любов.

 

Именно. Това е погрешно разбиране за любовта.  Истинската любов съществува в Църквата и е нужно всички да знаем, че тя върви заедно със свободата. Тоест когато бащата и майката обичат истински своето дете, те ще му  помогнат да стане свободно, да се изправи на собствените си нозе, да бъде в състояние да определя себе си, когато го научат да обича. Много пъти родителите негодуват, изнудват емоционално децата си и това емоционално изнудване говори за пълно поробване и липса на всякаква любов, говори за  много голям егоизъм от страна на родителите. Последицата от това е, че  децата изпадат в  много трудно положение, защото те обичат своите родители, но за съжаление е налице явлението, при което родителите експлоатират  любовта на своите деца и особено по въпроса с техния брак. Чак дотам да смятат лицето, което е влязло в живота на тяхното дете – макар и да не го казват ясно, но много пъти става така - за техен съперник.  Това  е погрешно и болно мислене. Не е ли достатъчно ясно, че от момента, в който човек се жени, неговото семейство вече не е бащинското му семейство? Неговото семейство вече не са неговите родители, а за мъжа това е неговата съпруга, а за жената – нейният съпруг – „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24). Бащинското семейство остава на второ място. Ако родителите не разбират това, тогава подготвят утрешния неуспех на своите деца. Освен ако децата не са достатъчно зрели и имат дръзновението да поставят всеки на неговото място и да обяснят на своите родители, че когато човек обича жена си, това не означава, че той краде от любовта към баща си и майка си.

 

Казахте, че възпитанието за момента на брака започва много рано, от детска възраст и е въпрос на голяма любов. Но нека се върнем на първия въпрос. Много пъти виждаме млади да се влюбват, някои от 12-год. възраст, от 15-год. възраст и много повече от 18-год. възраст. Виждаме това в училищата, откъдето и двамата минахме като преподаватели. Отново питам: дали в тази възраст младите са зрели за нещо сериозно, или  определени пъти става въпрос за проява на  инстинкта, който по някакъв начин съзрява заедно с човека, търси своето утоляване и определени пъти младите объркват секса с ероса, ако вземем думата ерос в нейните  правилни измерения, т.е. като отдаване и себепринасяне?

 

Поставяте изключително важни въпроси. Първото, което искам да кажа, е че всички ние сме виждали едно цъфтящо цвете. От момента, в който то пробие почвата, докато порасне и цъфне, е нужно определено време и  ако някой се опита да го издърпа, за да порасне по-бързо, той ще го изкорени. Същото става, когато например имаме едно  портокаловото дърво, което в даден момент започва да цъфти и поникват малки портокали. Ако някой поиска да ги отреже, тогава ще загуби плода, ще загуби същността. Истина е, че от пубертета, понякога и по-рано, се пробужда так. нар. любовно чувство. Децата откриват, че светът се състои от мъже и жени и  много пъти чувстват странен трепет, имат странно чувство, което не е нещо лошо, а  напълно естествено. Бог подготвя човека за неговата утрешна роля.  Тоест нужно е време, за да може той да узрее за това чувство и така да живее тези неща в реалността на истинския ерос и любов. С други думи,  нормално е  едно момче или момиче да се влюби, да имат това любопитно чувство, най-малкото самите те казват така. Тези първи трепети обаче са много по-различни от това, което е в действителност е истинският ерос. Както някой казва  много хубаво, в тази възраст децата са влюбени в любовта, тоест в това странно пробуждане  и чувство. Затова и не съществува твърда ориентация. Тоест виждаме, че в даден миг момчето или девойката се интересува от някое момче, минават 2-3 дена или една седмица и тя започва да обръща внимание на друго, след 2-3 седмици й прави впечатление някое друго и така нататък.  Това става както при момчетата, така и при момичетата. Това именно показва, че те се намират във възраст на сексуалното пробуждане, която обаче не е още възрастта на зрялостта.

 

Тоест те отдават по-голямо внимание на сексуалността, отколкото на личността.

 

Не само на сексуалността, личността на другия също ги привлича и бих казал, че това наистина е един непорочен ерос, който няма нещо грозно в себе си. От друга страна, засегнахте друга тема – сексуалността. Трябва да изясним, че сексуалност, ерос и брак са три различни неща и всеки опит да бъдат изравнени в действителност ги унищожава. Днес се намираме в такава ситуация, където не знаем какво реално говорим, наричаме секса ерос, не знаем как да наречем ероса, не разбираме какво реално е любовта, много пъти не знаем какво реално искаме или много пъти си играем с думите, за да скрием нашата духовна и психологическа неадекватност. Трябва да кажем много просто, че сексуалността е дарба от Бога, тя е дар от Него, така, както човекът – мъжът и жената – е създаден от Бога. Св. Йоан Златоуст казваме много хубаво, че Бог е вложил този ерос в нас, който не е  нещо лошо, това отдаване, това горене на сърцето, но въпросът е  дали днес хората чувстват ероса по този начин? Те не го чувстват така, а като егоистична претенция само да вземат, но не и да дават. Това, което хората смесват днес, е сексуалното желание с еросната любов. Тези неща не винаги се отъждествяват и много пъти съществува не любов и ерос, а само сексуално желание. Знаем, всички имаме опит, дори децата, естествено от своите родители, че днес хората се развеждат, не защото имат сексуални връзки, а защото нямат любов. Следователно, проблемът не е  дали някой може или не може да има връзки, а дали може да обича. Днес големият въпрос е, че хората са се отучили да обичат; има хора, които са неспособни да обикнат и тази тяхна неспособност се дължи на погрешното възпитание по тази голяма тема, каквато е сексът, еросът и любовта. Когато в мисълта на хората сексът се отъждествява и изравнява с ероса, тогава подготвяме за утрешния ден хора, които са неспособни да обикнат. Ако един млад човек или девойка не се научи да гледа на другия като на личност, която заслужава любов, а не като обект за безлична употреба, тогава той няма да се научи да обича. Когато започне да си мисли, че това е негово право, че така трябва, че такова е естеството на нещата, че трябва да има връзки, сменяйки партньорите днес, утре, вдругиден, докато от една страна чувства, че се задоволява сексуално, от друга страна, той не осъзнава, че осакатява емоционално себе си. Защото, когато се научи да гледа на другия като на обект за употреба, той никога няма да може да го види като личност, която заслужава любов.

 

Следователно, нямаме право да гледаме на другия като съсъд за наслада.

 

Несъмнено. Определени пъти обаче доминира разбирането, че днес така живеят хората, това е реалността, – коя реалност? – реалността на покварата, където всяко трето семейство се разбива, реалността, която показва, че днес съществува толкова млади хора, които  са загубили усмивката в своя дом и то защото техните родители са неспособни да се обикнат.

 

От вашия опит като духовник смятате ли, че младите днес, от 15 до 20-год. възраст са в състояние да различат реалното съдържание на тези думи, които използваме – сексуалност, ерос, любов, или ги объркват и се терзаят, въпреки че навярно това е явление във всички епохи?

 

Аз ще ви кажа, че колкото пъти съм говорил с децата в училище за възпитанието, което Църквата дава, което е възпитанието на любовта и че трябва да се научат да обичат, те разбират напълно това, което Църквата казва и защо го казва. Обикновено децата не знаят; Църквата не казва, че сексуалността е лошо нещо, а че тя се превръща в нещо лошо, когато руши способността на човека да се влюбва и да обича. Тя казва, че  сексуалността функционира по погрешен начин, когато  гледаш на другия само на равнището на пола, а не на равнището на личността.  Децата много пъти задават такива въпроси и с любопитство  очакват какво ще им отговори свещеникът. Те обаче много бързо стават сериозни когато им казвам – деца, това, което ще ви кажа, го знаете много добре. Не сте го осъзнали, но го знаете,  дано тук няма никой, но за съжаление има деца, които са загубили усмивката си в собствения си дом. Защо едно дете губи своята усмивка? – именно защото вашите родители не са се научили да се обичат. Тогава, дори някои деца да искат да се усмихнат, вместо това лицата им стават много сериозни. Защо? Защото ги натискаш по болното място и засягаш много чувствително място.

 

Тоест преживяванията вкъщи.

 

Именно. Аз им обяснявам: деца, това, което ви казвам, е причината, заради която вие сте загубили вашата усмивка. Те се замислят и ако трябва да бъда искрен, ще ви кажа, че съм говорил с много деца и от това, което виждам, но и от други ученици научавам, че никой не поставя под съмнение истинността на тези неща. Какво иска Църквата?  Какво казва? – тя казва да се научиш да обичаш. Какво означава това? – да се научиш  да превъзмогваш своя егоизъм, да не гледаш на другия като на обект за лична употреба и да не те интересува какво ще стане с него. Особено когато става дума за аборт. Когато попитам  младежите - детето ми, осъзнаваш ли какво означава абортът за едно момиче? Почувствал ли си някога върху себе си нещо от всичко това? – тогава виждам, че младите реално се замислят.

 

Аз бих казал, че грешката е наша, защото ние не ги възпитахме правилно. Понякога казваме: децата днес не разбират! За съжаление, това показва нашето мислене – защото децата са в състояние да разберат и имат много повече преживявания от нас и могат да разберат за какво става дума. Естествено не казвам, че те веднага ще чуят. Много пъти действа силата на инстинкта, както и всичко, което ги  заобикаля, и затова  много пъти ги питам – деца, понеже гледате телевизия, виждали ли сте някога истинска любовна сцена? Тоест сцена, в която има нежност? Обикновено виждаме, че когато двама човека влизат в една стая, младежът с едната ръка затваря вратата, а с другата започва да съблича дрехите на девойката. Това какво означава? Означава нежност?

 

Реално виждам, че младите са достатъчно зрели, за да разберат, че когато човек се намира на равнището на страстите, тоест на своя егоизъм, тогава той гледа на сексуалността като на средство за лично задоволяване и е безразличен към това какво ще стане с другия. Това обаче, което е любов, чувство, истински ерос,горене на сърцето  за другия, огненото отдаване на другия, за съжаление, когато нямат правилно възпитание, младите не го живеят.

 

Още нещо, което също е важно. Много млади не осъзнават, че едно е безотговорната връзка преди брака, където всеки си стои у дома, някой друг покрива всекидневните нужди, срещат се за няколко часа и си прекарват хубаво, и друго отговорната връзка в брака, когато човек вече във всекидневието е призван да приеме живота на другия. Тогава вече осъзнаваме и чувстваме отсъствието на любовта, когато мъжът внезапно започва гледа на жената, за която се е оженил – защото се предполага, че я обича -  като на свой противник, враг и ад. Известна е картина, където много млади съпрузи много скоро след техния брак поставят телевизора по средата, за да не комуникират помежду си. Разбира се, тези състояния не траят дълго. Зная за много връзки, които продължиха дълги години, но бракът трая няколко месеца.

 

Тоест много пъти хората предпочитат да мълчат, за да не влязат в конфликт, но това не е съвместен живот, а примирение.

 

Ще ви кажа, че  не само мълчат, за да не влязат в конфликт, но и мълчат, защото няма нищо съществено, което могат да си кажат. Сещам се, когато казвах на едни съпрузи: бре, деца, по-рано часове наред разговаряхте по телефона. Добре, сега, нямате ли какво да си кажете? Не можете ли да се хванете под ръка и да излезете на разходка? – а мъжът  ми каза: ама, днес заведенията са скъпи. Какви заведения, детето ми? Да се хванете под ръка  и да вървите по улицата!

 

Сигурно са се наситили на това?

 

Точно така. Вече няма какво да си кажат и навярно вече са опразнили себе си. Защо? -  защото реално никога не са били изпълнили себе си.

 

 

превод: Константин Константинов

 

източник: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=954:2015-01-29-06-58-28&catid=46:statii&Itemid=141

 

 

 

Щастието да имаш семейство

Февруари 3, 2015 in Начална страница, Семейство

Навярно всеки, встъпвайки в брак, се надява, че ще живее със своята половинка дълго и щастливо, както се казва в приказките. Но защо често, даже без сблъсък с някакви страшни пороци, алкохолизъм или наркомания, без измени и предателства „любовната лодка се разбива в битовизма”?

 

- Може ли да се предвиди от по-рано, кой брак ще бъде щастлив, а кой –не? Какви са необходимите и достатъчни условия за създаването на щастливо семейство?

 

- Като свещеник, преди всяка венчавка в нашия храм, аз провеждам беседа с младоженците. Трябва да призная, че е трудно да се познае в началото, кой брак ще бъде дълъг и щастлив и кой няма да продължи и половин година. Това зависи от множества причини. Понякога може веднага да се каже според това, колко нерешени въпроси имат хората преди да встъпят в брак, че след шест месеца тези двамата по ред ще идват при мене да се оплакват един от друг и от това, че очакванията им не са се сбъднали.

 

Всички свои психологични, духовни, материални и други проблеми, в това число и проблемите във взаимоотношенията със своя бъдещ съпруг, ако те съществуват изначално, например, ако те дразни това, че той пуши – по-добре да се решават до сватбата. Защото, когато хората живеят като семейство, има голяма вероятност проблемите само да се натрупват, а не да се решават. За установяването на отношенията най-много подхожда така нареченият „бонбонено-букетен период”. Когато ухажва своята жена, мъжът се държи рицарски, прави подаръци. Също и неговата дама се старае да се държи ласкаво, да не изказва своето недоволство. Хората се стремят повече да се радват един на друг, да си помагат по спорните въпроси. Ако още по това време при тях възникват непримирими спорове, проявява се различността на характера, с която те не искат да се борят – това е сериозен повод  да се замислят струва ли си да встъпват в брак. Да си мислиш, че след сватбата или след венчавката всичко изведнъж ще се измени по вълшебен начин, е илюзия. Ако се изменят, то по-скоро ще е към по-лошо, защото след известно време след сключването на брака на хората им омръзва постоянно да се сдържат и те показват един другиму своето истинско лице.  Взаимната търпимост и снизхождението след медения месец също, като правило, не се натрупват. Трябва още много преди свадбата човек да се учи да търпи, да се смирява, да съдейства. Хубаво е, готвещите се да минат под венеца, да разбират, че единствената цел за встъпването в брак е любовта към своята бъдеща половинка, желанието винаги да сте заедно. А ако всяка среща на жениха и невестата завършват с кавга, то можем да си представим какво ще стане когато те се окажат лице в лице 24 часа в денонощието.

 

Като правило, твърде много психологически и други проблеми във взаимоотношенията възникват в хората, които решават да встъпят в брак в достатъчно късна възраст, за които това вече далеч не е първия любовен опит. Затова е по-добре да устройваме семейния си живот навреме, до тридесет. В тази възраст човек е по-пластичен, по-лесно му е да се избавя от егоистичните навици.

 

Като цяло, когато хората са готови да си помагат един на друг, във всяка възраст имат всички шансове да създадат щастливо семейство. В този план няма никакво предопределение за щастие или нещастие. Семейството е творчество, при това съвместно. Господ дава на всички хора еднакви условия, но някои ще се възползват от тях, а други не. Често става и така, че се събира двойка, в която и той и тя са възпитани в цялостни семейства, и двамата са съхранили девството си до брака, изглежда, че имат всички шансове също да създадат здраво семейство, а виждаш, че след година са се разбягали, тъй като често хората не умеят да ценят това, което им се дава без особен труд.

 

Много важен въпрос, който младите хора трябва да се постараят да решат преди сватбата, е въпросът за вярата. Ако тя е църковен човек, а той не е, то в началото е нужно да се постарае да го доведе до Бога, а след това вече да се венчават.

 

превод от руски

 

част от интервю на Оксана Северина със свещ. Павел Гумеров

източник: православие ру

 

 

Аз ви съветвам да заобичате Друг

Октомври 30, 2014 in Отечески съвети

Помня преди 40 или 50 години, не помня, бях в един дом. Там имаше много гости. Едни играеха карти, други разговаряха. После започнаха танците… Това не беше истински бал, а някак си непредвидено се получи. На тази вечеря имаше една девойка с удивителна красота. Но нищо от това, което се случваше около нея, не привличаше вниманието ù. Няколко кавалери се приближаваха да я канят на танци, но тя отказваше. След това стана, отиде до рояла и започна да свири. Чувстваше се, че тя съвършено отсъства от обкръжаващата я обстановка и беше потънала в себе си, в своя вътрешен мир, в тези звуци. Беше чудна лунна нощ. Дълго свиреше девойката, а когато се умори, стана, приближи се до прозореца и се замисли. Тя  ме заинтригува силно и аз се постарах да се запозная с нея. Отидох при една дама и я попитах:

 

- Вие познавате ли тази девойка?

- Да, познавам я.

- Запознайте ме с нея!

- Добре, да ви запозная мога, но дали си струва? Уверявам ви, че тя е съвсем безинтересна и  нищо няма да намерите в нея.

- Е,  оставете да преценя сам това.

 

Така се запознах с тази девойка. Тя беше, не помня, на не по-малко от двадесет години. Оказа се, че е много дълбока натура, живееше свой вътрешен живот. Тя обичаше, и обичаше така, както такива хора умеят да обичат.

 

- Това е моята първа и уверявам ви, моята последна любов – говореше тя и не лъжеше. Разбирате ли, той е всичко, заради което живея, светлината на моя живот. С него се изпълва всичко в мен и около мен, без него всичко е мрак, всичко е тъмнина и животът губи целия си смисъл. Аз му отдадох всичко от себе си, своята душа, своето сърце.

 

- Къде е той?

 

- Страшно е да го кажа!

 

- Да не е заминал надалече?

 

- Не, умря!

 

- И вие обичате мъртвия?

 

- Да, обичам, и никого другиго никога няма да заобичам. Аз му отдадох своята душа, своята любов – всичко това е в него и  той го отнесе със себе си в гроба и в мене не остана нищо.

 

Познанството ми с тази девойка продължи недълго и скоро тя замина за друг град, но през цялото време докато я срещах, тя все оплакваше своята загинала първа любов. „Никога няма да заобичам друг!”

 

Ако сега бях срещнал тази девойка, бих знаел какво да ù кажа: „Вие сте обичали? От такава любов е останала една мъка, една пустота и казвате, че няма да заобичате никого другиго? Аз ви съветвам да заобичате Друг. Знаете ли Кого? Господа Иисуса Христа! Вие сте отдали своето сърце на човек и погивате от тъга. Отдайте го на Христа и Той ще го напълни със светлина и радост вместо мрак и печал, които остават след любовта към човек.

 

Така и на вас казвам. Някои може би са преживели такова чувство и на половина то е угаснало, но още тлее с едва забележима искра във вашето сърце. Загасете тази искра!

 

Други може би сега преживяват кулминацията на този разгар на чувствата. Прогонете тези настроения! Не им отдавайте своето сърце! Вашето сърце е нужно Господу: „Синко, дай ми сърцето си.” Не давайте на сърцето си да се привързва към тленните блага на този свят. Гонете от него всяко пристрастие. Само в свободно от пристрастие сърце Господ може да сътвори за Себе Си жилище.

 

Изглежда просто. И е просто, но е и сложно. Да се помолим Бог да ни просвети и да укрепи нас в Своята любов. Амин!

 

Превод от руски: “Беседы Старца Варсанофия Оптинскаго с духовными детьми”


 

За вмешателството на родителите в семейния живот на децата

Октомври 14, 2014 in Беседи

 

 

Родителите често правят грешка в това, което се отнася за децата им, както впрочем и децата в болшинството случаи не слушат родителите. Затова при тях всичко отива на зле, а после казват, че не им е провървяло.

 

Когато момчето и момичето се влюбят и искат да се оженят, не е добре родителите да се намесват. Те трябва да им разрешат да се оженят, защото за младите е много тежко да овладеят своето естество и да избегнат греха. В болшинството случаи младите падат в грях и живеят в блуд поради това, че родителите се противят на техния брак. Тогава грехът ляга и на родителите и те ще отговорят за това.

 

Родителите трябва да учат децата на доброто и да им отварят очите, че това, което искат децата, в бъдещето няма да бъде за тяхно добро. Майките на девойките и младежите чувстват дали децата си подхождат един на друг. Бог е дал на майките това чувство, за да пазят своите деца от злото. Майката е длъжна да предпази своята дъщеря или син с думите: „Вгледай се по-добре, дете мое. На мен ми се струва, че тази девойка не ти подхожда (или младеж).”

 

Майката забелязва много неща и затова казва на дъщерята: „На мен ми се струва, че този младеж ще бъде пияница (или блудник, или ревнив, или скандалджия, или ще те бие и т. н.)  и съветва девойката да не бърза, а да изчака малко, защото тя не вижда, че от това може да излезе нещо добро.

 

И майката на момчето вижда в девойката, за която той иска да се ожени, такива качества и недостатъци, които са заплаха за спокойствието и за сигурността, че бракът няма да се разтрогне.

 

Но в голяма част от случаите, децата, влюбвайки се, вече нищо не забелязват и никого не слушат – нито родителите, нито който и да е друг,  – а упорито държат на това, че искат да се оженят. За да успокоят родителите и да получат от тях благословение за брак, те уверяват майката, че „той съвсем не е такъв и няма да бъде!” или „аз ще го упътя по истинския път!”

 

Но да изправиш някого е тежко и даже невъзможно. Ревнив мъж или ревнива жена не може да се поправи. Гуляйджия мъж или жена също не можеш да оправиш. Пиещ мъж и пиеща жена не ще изправиш. Напротив, след сватбата, с течение на времето грехът (страстта), от които са обхванати, ще се задълбочат още повече и ще причинят много страдания на спътника в живота.

 

Затова горко на тези деца, които не послушат своите родители, не възприемат сериозно техните опасения и предчувствия и встъпят в брак по подобен начин. Те ще заслужат тежкия живот, който ще им се падне заради непослушанието. Това ще бъде техен тежък кръст, който те сами са си избрали.

 

Ако децата се заинатят и не възнамеряват да слушат родителите и да внимават за съветите им, родителите трябва да им разрешат да се оженят, защото децата сами са избрали това. Колкото повече родителите препятстват брака на децата, толкова повече те ще държат на своето, няма да слушат и даже могат да ги намразят, а после ще живеят невенчани, в блуден грях. Затова родителите трябва да им разрешат да се женят, а впоследствие децата сами ще съжаляват, че не са ги послушали, и ще се съгласят, че са заслужили тази съдба и кръст, който те сами са си избрали.

 

Горко на родителите, които се вмесват в живота на венчаните си деца и разрушават семействата им! Свекървата, ако не и харесва снахата, ще се старае да разведе сина с невестата, дори да има две три деца. Самите родители се явяват врагове на семействата на децата си. Някои майки ревнуват своите синове поради това, че синът им разделя любовта към тях с друга жена и със силна ненавист се борят против снахите. Тази сляпа ревност на свекървата създава заплаха за брака на децата.

 

Съществуват и родители-собственици. Те искат да знаят всичко, което правят техните женени деца: какво ядат, кога стават, добри домакини ли са невестата или зетя, трудолюбиви ли са, колко боклук изхвърлят, колко чинии има неизмити и правят при това забележки. Когато тези забележки се повтарят, то в един момент това започва да изкарва младите от нерви и избухва конфликт.

 

Някои майки, за да отмъстят на снахите, настройват синовете си против тях, казвайки, че те трябва да са мъже и да поставят жената на място. И когато съпругът се скара, оскърби или даже набие жена си, свекървата се чувства отмъстена. Снахата разбира откъде изгрява слънцето и на свой ред също отмъщава на свекървата. И така се сипва масло в огъня, докато не се стигне до неблагоприятно разрешение на конфликта – раздяла и развод.

 

И тогава горко на родителите, разрушили брака на децата си. Какво е казано в Свещеното Писание? „Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мт. 19:6). Така родителите стават врагове на децата си, врагове на светите тайнства и врагове на Бога. И затова мъката на родителите ще бъде огромна.

 

Човекът на моя живот – ІІ част

Септември 6, 2014 in Външни

 

Направи ми впечатление това, което ми каза един мой приятел - отче, аз няма да се преструвам на добър. Веднага щом се запозная с някоя девойка, на втората, на третата среща ще й кажа моите слабости, ще й кажа, че имам егоизъм, че се нервирам, че се гневя. Бре, детенцето ми, успокой се! – му казах. Не, искам да ти кажа, че не желая да осмивам другия човек, а искам да кажа истината, искам да се боря да се поправя, а не да се  правя на нещо различно от това, което съм. Вижте, като дух, като етос, като мислене  това  ми харесва. Естествено то може да крие несигурност, но поне искам да покажа, че не се подигравам. Не тръгвам да показвам нещо различно. Искам да кажа кой наистина съм. Не нося маската на лицемерието да се правя на важен, да скрия някои неща, а съм простодушен, истинен, откривам се, доверявам се на Бога и на Божиите хора, рискувам и казвам това. Аз ще го кажа и ако кажа  моите грешки и немощите на моя характер,  ще се смиря, другият ще се трогне и ще ме обикне повече, защото не се правя на някого и на нещо,  а казвам какъв реално съм. Така в нашия живот поставяме хубаво начало, смирено, истинно, приземено и имаме за Първообраз Христос.

 

Все пак е хубаво,  когато човек тръгва да създаде семейство, да има  някаква граница, защото някои хора в името на искреността започват да казват всичко за живота си и  резултатът от това е, че  другият се наранява, разочарова се и се ужасява. Ще уточните това с духовника. Има някои неща, които ги скриваме не от лукавост и злоба, а от нежност и разсъдителност. Разбирате ли? Защото другият се наранява. Не е нужно  постоянно да дълбаем грешки, които са станали в миналото и са изповядани.

 

Какво да правя? – ме попита този човек. Казах му това, което казах в началото:  помоли се! Хубаво е да се молиш. Първо на първо той идва, разбрал ли си го? Кой идва? Твоят човек! Чуваш ли неговите стъпки? Я запази тишина да чуеш! Чуваш ли стъпките? Ама, какво говориш сега, отче?  Какви стъпки? Казвам ти! Ако си на от 20 години нагоре, твоят човек, с когото искаш да създадеш семейство, с когото Бог е подготвил да се срещнете в даден момент, чуй какво ще кажа! Той живее, намира се някъде. Ти  питаш: защо ми казваш това? Казвам ти го, за да почувстваш това благоговение, трогване и радост, търсейки от Бога да се пресекат вашите  пътища, за да се  срещнете. Ти и тя, която съществува някъде. И казваш в молитвата си- Господи, навярно вървим паралелни пътища или сме наблизо. Човекът, който Ти в Твоя премъдър, преблаг и пълен с любов план си приготвил за мене, се намира някъде. Господи, тази девойка, която си ми приготвил – или този мъж – и съществува някъде, закриляй я! Пази я, подготви я за мен, за тази среща, дарувай й даровете на Светия Твой Дух, дарувай й Твоето благословение, любов, покрий я от всяко изкушение, изпитание, телесна и душевна опасност. И  знаеш ли какво да правиш? Моли се за нея, непозната, неизвестното Х, което обаче за Господ е известно. От друга страна, известното Х е нашият Христос. . . Въпрос на дни, на месеци, на години е Бог да доведе този човек в твоя път. Я помисли, говориш на Христос и Христос в този момент знае името на девойката, за която ще се ожениш, знае го и  в деня на сватбата всички ще го чуят тържествено: Венчава се Божията раб Николай за Божията рабиня Елена! Тази Елена, която тогава ще  чуем, Бог още сега я знае. Ти казвай:  Господи мой, не зная коя е, не зная как ще стане тази среща, не зная  какво да правя, това не са човешки неща, а тайни. Както се казва в брачното последование,  Бог извършва това съчетание и единение между мъжа и жената, тази среща. Как двама непознати души, които не са се познавали,  се съединяват, запознават се, привързват се толкова много, стават такива приятели, обичат се толкова много  и си споделят всичко!? И живеят, докато умрат заедно. Чудно нещо, това е чудо. Това не ви ли поразява? Аз нямам семейство, нито някога ще имам, но чувствам благоговение пред това, както и ти чувстваш благоговение пред това, което прави човекът, който става монах и се посвещава на Бога. Тоест всичко е брак (и монашеството и мирският брак). Още нещо. Някой ми казва няма ли да чуем: Исаиеликуй! Няма ли да се оженя? Как няма да го чуеш? И той го чу. На ръкоположението  на дякон и на свещеник се пее това песнопение.  Ти само един път ще го чуеш, ако се ожениш, докато свещеникът го слуша  два пъти: Исаие, ликуй,  Дева име во чреве  и роди Сына Еммануила,  Бога же и Человека,  Восток имя Ему,  Его же величающе, Деву ублажаем. Приеми с благоговение  това събитие, което идва. Ако погледнеш  така на брака,  докато още не се е осъществил – който за Бога  сякаш е станал-  е сигурно, че  Бог ще ти помогне. Това имам предвид. Е, тогава, брате мой, и всички, които сте разтревожени за вашите деца по тези въпроси, тогава ще действате по друг начин, ако гледате на това  като на тайна. Тайните имат връзка с Бога, а не  с твоята интелигентност, капацитет, педагогическо майсторство, изкуство и техника, с твоите трикове, с книгите, в които четеш как да се образоваш, как да постъпваш, как да комуникираш с хората, нищо от това, а е тайна, която се преживява в Църквата, близо до Бога. За съжаление, днес повечето млади хора живеят тези хубави неща извън Бога. Това е нашата драма, драмата на хората, семейства се рушат още преди да построят заедно нещо. Е, тогава какво тръгваме да правим? Ако семейството не функционира правилно, тогава нищо не върви добре. Болно семейство, с проблемни и измъчени деца, които реагират, противят се, чупят, громят, въстават, нищо не им харесва в този живот, горят автомобили  и някой ми каза добре правят! Аз отвърнах в себе си: да, добре правят! Какво имам предвид ли – тоест какво друго да правят? Какво друго? След като техните родители, техните отношения, опит, любов, дете, бременност не са били запечатани от Божията благодат, всичко това е станало както при  животните, в природата, но милите животни са благословени от Бога, защото те следват своите инстинкти, както Бог ги е създал. Но ти? Ти, човекът? Ти правиш каквото си искаш,  каквото ти скимне, каквото ти харесва ли?  Не е така. Водата, която пиеш от чешмата, не е светена вода. Ти я даваш на свещеника, той я благославя и така става светена вода. Това е водосветът – благословена вода от ръката на свещеника, от ръка на  недостойния свещеник, но зад тази ръка Господ простира ръка и благославя водата. Само в Църквата хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови, вкъщи са  хляб и вино, хляб, който мухлясва и го хвърляш на гълъбите или  в градината. В Църквата хлябът и виното се преживяват като Тайнство, претворяват се в Тяло и Кръв Христови. Затова  всяка човешка  биологична и психологична функция има нужда точно от това – да се запечата от Христос, да се засади в Църквата, където ще се освети и ще стане нетленна и благодатна. Разбира се, тук говорим за твоята връзка,  за най-свещеното събитие в твоя живот, за най-великото, т.е.  твоята професия, следване и брак. Това са много големи въпроси в живота, защото са неща, което правиш в  зряла възраст. Ти обаче искаш сам да решиш тези толкова големи въпроси  и казваш– аз сам ще го измисля, сам ще реша, така мисля, така съдя, така решавам! За съжаление,  нашите критерии са изцяло светски, човешки, биологични, психологични емоционални и изобщо не са  божествени. Изобщо не са  божествени, бре, детето ми! Малцина имат силата да поставят граница на своите инстинкти и страсти и да кажат не какво ми харесва, не какво ми идва, а Господи, аз така мисля, но ти, Господи, как  гледаш на това? Защото аз може да съм заслепен, защото, когато емоциите и любовта не е „замесена” с любовта към Христос, тогава е само човешка, сляпа, заслепена и не виждаш ясно. Да, този порив и устрем е нужен, за да поставиш началото, но е нужен и разум, за да видиш логично  някои неща. Къде ще стане това? В Църквата. Как ще намериш просветление? Сам? След като не се молиш, не се изповядваш, не се причастяваш, не се молиш? Затова на един човек казах нещо практическо – чети  всеки ден Акатиста към Света Богородица. Ти правиш ли това? А, не сварвам,  не мисля, че имам време. Добре, ако нямаш време, не го прави. И ако нямаш време да го правиш, разбирам, че не те изгаря толкова много твоят проблем. Как да не ме изгаря, отче? Аз искам да намеря и да създам семейство! Бре, ако те изгаряше, нямаше да искаш всичко това да става от дъжд на вятър.  Трябва и ти малко да се намокриш.  Израилтяните минали по суша  Червено море, защото това било Божие чудо. Ти обаче трябва малко да се измориш, да направиш нещо, да допринесеш, с какво ли?  С твоята молитва, с която ще покажеш твоя копнеж, ще го покажеш в молитва към Света Богородица, към нашия Господ и ще кажеш: Пресвета Богородице, дари ми любовта на твоя Син и ми прати един човек да ме обича и да го обичам, да живеем заедно остатъка от нашия живот и цялото ни семейство да обичаме Господа Бога, твоя Син. И Пресвета Богородица ще ти го дари. Ти казваш:  нима  всеки ден да правя това? Ех, не си сериозен, не гледаш сериозно на духовния живот, нито те изгаря това, което търсиш, защото, ако те изгаряше, не само един път, а постоянно щеше да четеш Акатиста. Ти казваш: ако със сигурност знаех, че ще стане, тогава бих го направил! Видя ли? Това е твоят голям проблем.  Призна ли го? Отиде в корена на проблема. Не вярваш, не вярваме в силата на Бога, на молитвата, в Господа, затова и не се молим, затова и не се надяваме на молитвата. Да кажа и другото – затова и Господ не се вслушва в тези неверни, хладни,  формални молитви, а какво казва? Остави го, остави го още малко, да се „поопече”, да издаде своя вик от сърце. Господ не те измъчва, а иска да узрееш и зрялостта означава да гледаш сериозно на твоята връзка с Бога, с хората, да разбереш, че тези големи въпроси не се решават извън Църквата, защото, за съжаление, след развода  всички търчат в Църквата. Когато децата ти кривнат от пътя, след това казваш: отче, ела да спасиш детето ми!  Когато стане нещо в къщи: отче, вземете имената да ги споменавате, домът ни се руши! Защо, нима постоянно  ще събираме отломките?  Светлината на Христос съществува не само за да осветлява отломките, а цели диаманти, които излъчват райския блясък и Божията красота. Църквата не е само за неуспели, изтерзани, страдащи съпрузи. Тези, които от вас са минали през премеждия, браво на вас, че идвате близо до Църквата, намерили сте пътя макар и чрез болката и терзанието. Браво! Заслужавате похвала. Тези, които обаче сте в началото,  нека  грешките и неуспехите на другите  ви накарат да се замислите. Истина е, че не е възможно да живееш без Христос  тези събития и  не след дълго да не усетиш  мириса на тлението, смъртта и провала. Трудно е, смятам, че не е възможно човешката връзка  да се укрепи, ако Го няма Христос, освен ако не се крепи  единствено върху парите, благоденствието и т.н. Когато обаче  настане трус в отношенията  между тези хора, тогава кой от тях няма да извика: Господи мой, спаси ме! Тези, които обичат Христос свободно, от  благодарност, от любов, защото така им идва, са достойни за удивление.  Както блажени  са и  тези, които сред  проблемите – макар и тогава –  се обръщат към Бога и намират своя път. Моля се всички да намерим този път и в него да срещнем човека на нашия живот, да вървим заедно, не единият да дърпа насам, другият натам, а двамата да дърпаме на Изток, т.е. към Христос! Моля се винаги да преживявате чудеса във вашия живот, както тези, за които говорихме, така и най-голямото чудо, което е усещането за Божието присъствие и любов във вашето сърце и живот!

Превод от гръцки: Константин Константинов

 

Източник: http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=268:2014-05-13-03-50-16&catid=53:2013-11-19-12-07-24&Itemid=136

 

 

 

Човекът на моя живот

Август 23, 2014 in Външни

 

Велико нещо е да се доверяваш на Бога и да се молиш. Идва другият и ти казва: искам да създам семейство, но не знам как ще стане, къде ще намеря правилен човек и т.н. Някои от вас ми писаха за подобни проблеми, за проблеми с  вашите деца, за самите вас, че годините минават и не са се оженили т.н. Годините и времето минават, но знаем ли какво означават думите времето минава? Бог знае времето,  времето е така, както Бог го иска, добре си е времето! Ама, казваш, станах на 35 години! Е,  Бог може да иска да създадеш семейство на 38 години. Ама, минах 40-те! Е, Бог може да иска да създадеш семейство по-късно или може да има друг план за теб, който обаче е много добър. Не го зная, за да ти го кажа. Да ти кажа ли нещо просто? Помоли Бога да ти го каже. Да те просветли,  моли се!

 

Веднъж един такъв човек дойде при мене и каза: искам да създам семейство, какво да правя, помогнете ми! Аз ли ще ти помогна? Какво имаш предвид? Е, да ми кажете как да постъпя. .  Не, не прави нещо, а първо се успокой. Имаш стрес  и когато имаш стрес, не можеш да създадеш здраво семейство, защото заради стреса ще те обхване паника и несигурност и дори да намериш някой човек, този стрес и страх пак ще се прояви-ще ме иска ли? Ще се задържи ли връзката?  Ще се разделим ли? Да не ме зареже, както  стана предният път? Да не ме отхвърли? Да не би да не й харесам? Това е стрес, детето ми. Не можеш да създадеш здраво семейство, ако тръгваш с такъв стрес. За какво говорим толкова време? – довери се на Бога! Обичай Бога! Повярвай в Бога! Обичам Го, казва, но. . . Добре, ако Го обичаше, щеше ли да имаш такава паника? Обичаш Бога и чувстваш паника? Ако хвана ръката ти и я стисна, ще почувстваш топлина и ще кажеш: ах, чувствам сигурност, мир, някой ме държи! И тъй, хората те докосват и утихваш – Бог те докосва  и къде е твоят мир? Къде? Затова първо се успокой! Знаеш ли защо  трябва да се успокоиш? За да видиш ясно, да изчезне стресът от теб, да изчезне паниката, да дойде мирът, защото по тези  въпроси – създаването на връзки и семейство  – Божията воля се отразява ясно в спокойни и утихнали души. Душата ти трябва да бъде тиха, спокойна, за да се отрази Божията воля в нея. Ако те обхване паника и смут, Божията воля не може да се отрази. Правиш спазматични движения, онеправдаваш себе си и създаваш лъжлива представа пред другия, с когото ще се запознаеш, защото изкарваш смут и несигурност. Преди всичко остави нещата на Бога. Някой казваше нещо много хубаво, а именно,  че тези въпроси се решават, знаеш ли кога? Когато спрат да те занимават. Това много ми харесва. Тоест, когато спреш да се стресираш за нещо, тогава то ще се оправи. Ако се стресираш, то не може да се оправи. Стресът не помага, а създава много неприятен и тежък  климат за уреждането на нашите проблеми. Успокой се, забрави проблема! Живей си живота! Ама - казва –  животът ми няма смисъл! Какво говориш- няма смисъл в живота ти? Тоест в живота ти няма смисъл, понеже не си създал семейство? Това сериозни думи ли са? Ето, един урок, който първо трябва да разбереш, преди да създадеш семейство е, че животът е хубав не заради семейството, а  защото съществува Христос. Нашият възлюбен Христос е толкова богат на дарове и затова ни дарява  семейството; но дори да не си създал семейство,  Неговият живот е хубав. Ние  нараняваме Бога, обиждаме Го и вършим грях, когато казваме, че ако не създам семейство, животът ми е провален и загубил своя смисъл! Това е погрешно. Първо, животът е хубав, защото съществува Господ, съществува нашият Христос. Един човек отишъл при старец Паисий и му казал:

 

-          Отче, притеснявам се, чувствам се зле!

 

-          Защо, бре, детенцето ми?

 

-          На 40 години съм  и още не съм се оженил!

 

-          Е, не се притеснявай! -  казал старец Паисий – Аз съм на 70 и още не съм се оженил!

 

Той казал това и се смеел. Тоест не гледай така на  това. Въпросът не е нито във възрастта, нито в това,  че сега ти е дошъл редът и трябва   да стане нещо, а  да се стараеш да поправиш  твоя вътрешен свят.  Случаят, който споменах, го чух от Лимасолския митрополит Атанасий в една негова беседа, не знам дали сам го е чул, защото се познаваше лично със стареца Паисий.

 

Хубаво нещо е да се помириш с Бога, защото по този  начин  ще се уреди  и твоят въпрос.  Кажете ми обаче да направя нещо практическо? Да ходя, да гледам, да действам? Виж, не ти забранявам, не ти казах да се затвориш в една къща и да очакваш всичко да се реши така или дарът да падне от небето, дарът на семейството и  човекът на твоя живот да слезе от небето. И това може да стане, ако имаш такава  святост и дръзновение – тогава ще стане. Отец Епифаний Теодоропулос казва:ако имахме толкова жива вяра в Христос, истинска  жива вяра и любов, щяхме да казваме: Господи, ще отида да се изповядам и след това ще  се причастя, ще се помоля, ще изляза от моя дом и първият човек, когото срещна, ще бъде този, с когото ще създам моето семейство!  Да ти кажа ли нещо? Не прави това, не го прави, защото може да се разочароваш и да разочароваш другите, имам предвид ти не го прави, но някой свят човек, ако го направи, ще  постигне успех. Знаеш ли защо?  Защото, ако Христос виждаше, че сърцето ти е отдадено напълно на Него, че всичко си Му доверил, знаеш ли Господ какво щеше да каже – това Мое създание живее за Мене, живее чрез Мене и от Мене очаква всичко. Всичко е доверило на Мен. Сега излиза да срещне човека на своя живот. Няма да го разочаровам, защото, ако го разочаровам, неговата вяра ще се смути и ще каже къде е моят Бог?  Господи, не съществуваш ли?

 

Това е моето послушание към Христос. Св. Йоан Лествичник нарича послушанието спящо вървене. С други думи, Господи, доверявам Ти се и вървя по пътя на този живот със затворени очи, спя и ходя, ходя, т.е. действам, активен съм, но едновременно с това спя, т.е. утихвам, спя спокойно, ходя и спя. Много любопитно нещо, това означава доверявам се на Бога. Ако направиш  това и го чувстваш като вътрешно доверие, изключено е Господ да не реши веднага твоя проблем. Затова Бог се забавя- защото чрез премеждията, търсенията, грешките, гафовете, терзанията, отхвърлянията, които търпим или причиняваме, иска да ни научи на други уроци, преди да сключим брак. Уроци на живота, на смирение, на търпение, на вяра. В противен случай как ще издържиш в живота? Ще станеш един неудовлетворен баща, една прибързана майка, ако действаш така прибързано – стрес имаш, стрес ще носиш  и за какво тръгваш да създаваш семейство, за да стресираш и другите? Има деца, които казват на своите родители, когато те се карат – добре, през нощта ли се запознахте? През нощта ли се оженихте? Както казват някои: през нощта ли взе диплома? Е, това не  е правилно. Защо го казват децата? Защо? Защото разбират, че нещо не пасва, нещо не върви добре и го виждат – виждат  само нерви, ропот, караници, спорове, гняв, капризи и прищевки. Леле, какъв е този брак? Каква е тази връзка? Какво гледат, когато се запознаят? Какво казват? Не казват ли това?

 

Следва продължение…

 

Превод от гръцки: Константин Константинов

 

източник: http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=266:2014-05-06-18-29-51&catid=53:2013-11-19-12-07-24&Itemid=136

 

По-добре изобщо никога да не се омъжиш, отколкото да се омъжиш лошо

Август 18, 2014 in Начална страница, Семейство

 

 

 

Ще започна с това, като кажа няколко думи за скромното и нескромното облекло. Тялото е видимата част от душата (между другото, научавайки за това, един известен рок-музикант престанал да обезобразява тялото си с нови татуировки). Украсявайки тялото си, обличайки го, жената прeоткрива една част от онова, което се крие в нейната душа. Например, с помощта на козметиката се опитва да дорисува своето лице до известния само на нея идеал.

 

Затова, когато гледаш момиче, което се облича прекалено леко и открито, неволно си задаваш въпроса: „Дали поведението й не е също така леко, както и нейното облекло?” Разбира се, съвсем не всички жени, които се обличат свободно, искат да бъдат лека мишена за мъжете. Преди не можех да разбера, защо много момичета се обличат така, сякаш мислят само за …? За всеки мъж това е послание: „Нямам нищо против!” Известно е, че повечето изнасилвания се случват поради нескромното поведение на жените. А после разбрах, че момичетата изобщо не желаят да преспиват с първия срещнат, а по-скоро не разбират, как това въздейства върху мъжете. Но ако мъжът е обърнал внимание на нея – това е малка победа, тщеславието е удовлетворено, тя е оценена. Това е същото, както когато добре сложен мъж си показва мускулите на плажа и се радва на възхитените погледи на красавиците. Но бедата се състои в това, че горките момичета не разбират, какви мръсни, опасни мисли се появяват в главите на някои мъже, когато ги гледат, и колко бързо те могат да преминат в действие. Защото мъжът, както е известно в медицината, е много по-възбудим от жената.

 

Много жени обичат с помощта на нескромното облекло, кокетството да се самоутвърждават, да печелят победи и после да изоставят своите жертви. Такова поведение е много опасно във всички отношения. Четох разказ за едно момиче, което много обичало да се надсмива над мъжете. И веднъж вярващите й лели почти насила я довели в Троице-Сергиевата лавра.

 

И тук, в храма, тя видяла мъж с неземна красота, който не само не й обръщал никакво внимание, въпреки всичките й хитрини, но дори не я поглеждал. Поради това момичето направо се разбесняло. После тя разбрала, че младежът е сляп. Тогава я обзел голям срам, тя осъзнала цялата глупост и нелепост на своето поведение.

 

Младежите, които избират спътница в своя живот и майка на своите бъдещи деца, трябва да обърнат особено внимание върху външния вид и поведението на своята избраница. А момичетата, които искат да се омъжат, трябва да помнят, че мъж, който има сериозни намерения, едва ли ще обвърже живота си с лекомислена жена и страстна кокетка. Ще напомня прекрасните думи на апостол Павел: „Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух…” (1 Пет. 3, 3-4).

 

Много жени мечтаят да се омъжат. И това е разбираемо: стремежът към брак и майчинство природно е заложен в женското естество. Но е много опасно да се стремиш към това на всяка цена. Може да се обречеш на нещастие за цял живот.

 

Някои момичета, особено наближаващи 30-те години, смятат, че животът ще мине напразно, ако спешно не се омъжат. И дори не е важно за кого: пияница, невярващ, дори наркоман, най-важното – да се омъжат. Протойерей Аркадий Шатов е казал мъдри думи: „По-добре е изобщо никога да не се омъжваш, отколкото да се омъжиш лошо”.

 

Всички говорим за правила за жените и съвсем оставихме без внимание мъжете. На младежите желая едно: да бъдат мъже. Главната болест на съвременната младеж е ужасният инфантилизъм, страхът да бъдеш отговорен. Резултатът от това е упадъкът на института на брака.

 

Беседата ни е към края си, и аз бих искал да кажа още нещо за един много сериозен проблем. Повечето млади хора считат, че съвместният полов живот трябва да започва преди брака. Ами ако се окажем сексуално несъвместими, разсъждават те, и се наложи да се разведем?

 

Ще кажа едно: броят на „пробните бракове” се увеличава, а броят на разводите не намалява, а расте.

 

Да не говоря и за това, че такъв подход може да доведе до сериозна грешка. Например, младите хора решават да „пробват”, не се получава, и те се разделят. А „неполучаването” е могло да стане поради огромен брой причини, от които несъвместимостта стои на последно място.

 

Хармоничните интимни отношения са нещо много сложно и тънко, и те могат да се породят само в резултат на дълъг съюз на обичащите се хора, които много добре познават особеностите и желанията един на друг. Затова младите трябва да се пазят до брака.

 

Сега времето е такова, че хората са направили много грешки поради своята откъснатост от вярата и традициите, не са успели да запазят чистота и целомъдрие. Но Божествената благодат лекува немощите и запълва празнотите. Господ ще помогне на всеки човек, който искрено се обръща към Него. Нужно е само човек да се очисти чрез покаяние, изповед и сам да поиска да се промени.

 

Ако сте решили да обвържете живота си с човек, в никакъв случай не трябва да го упреквате за неговото минало.

 

Темата ни е периодът преди брака, може да го наречем генерална репетиция, подготовка за самия брак и проверка на чувствата. Младоженецът и булката още преди венчанието трябва да започнат да се учат да обичат, да прощават, да радват един друг, да се молят един за друг. Когато ме ръкоположиха за свещеник, мой съслужител, опитен свещеник, ми каза: „Не свиквай с лошото, старай се от самото начало да правиш всичко добре и правилно, после ще стане по-лесно”.

 

Същото може да се каже и за семейния живот. Още преди брака хората трябва да се учат да построяват своите отношения правилно.

 

Не се страхувайте от нищо. Встъпвайки в съпружески съюз, човек изпълнява Божията заповед: „Не е добро за човека да бъде сам”  (Бит. 2, 18), и ако той измоли от Бога помощ и намеренията му са искрени, Господ задължително ще му помогне.

 

 

източник: православие ру

 

 

 

 

Животът не е печален, той е прекрасен!

Август 12, 2014 in Беседи, Начална страница

Протосингел Хризостом (Чучу) се подвизава в румънския манастир Путна, който с право се нарича румънския Йерусалим и където от цялата страна се стичат хора за духовно обгрижване и съвет. В тази беседа отецът разказва за любовта и влюбването, създаването и съхраняването на семейство, дава съвети на тези, които се борят с блудната страст.

 

- Отче, какво ще кажете за отношенията между  ума и сърцето? Кой от тях трябва да ръководи?

 

- Аз имам приятел, който работеше в службата за защита и безопасност и беше в състава на охраната на няколко румънски президента. Попитах го: „Какво правите, когато президентът се отклонява от планирания маршрут?” Той отговори, че това се случва толкова често, че не им остава да направят нищо, не го спират. Но когато това се случи, те стават бдителни, предупреждават всички, и в момента, когато видят опасност – например някой изкарва някакъв предмет или иска да хвърли нещо -  те се хвърлят към президента и го водят до място, което считат за безопасно. Тогава той нищо не може да им каже, той вече не е президент в тази минута.

 

Примерно така стоят нещата и с ума и сърцето: сърцето е президент, а умът телохранител. Сърцето ни ръководи, защото Спасителят казва, че сърцето е нашето съкровище и Царството Божие се вселява в него (Лк. 6:45; 17:21). То ни ръководи, направлява живота ни, наставя ни. То също е двигателят, който ни дава усърдие и мъжество да се предвижваме напред. Но умът трябва да е на стража. В момента, когато сърцето се отклонява от пътя и се оказва в опасност, ролите се сменят: умът взема върху си ръководството, а сърцето трябва да се подчини. А не обратното! Затова е нужно да се научите да изследвате своето сърце и да го познавате, да изучите неговите доводи. Иначе живота ни ще стане сух и печален. А животът не е печален, той е прекрасен!

 

- Любовта и влюбеността едно и също ли са?

 

- Когато се учих във военното училище, имахме преподавател, офицер, който ни преподаваше психопедагогика. В един момент той ни постави такъв въпрос: „Как мислите, какво се случва при влюбването? Аз ще ви обясня как стоят нещата!” И започна да обяснява. Докато ни обясняваше, ние започнахме да се съгласяваме, но накрая го намразихме, защото той опроверга всичко прекрасно и възвишено в любовта. Той казваше: „Процесът на влюбването е математически процес. Ти се срещаш с девойка и предизвикваш в нея определени чувства. Изкуството се състои в това, да знаеш, кое именно предизвиква в нея по-силно или по-слабо чувство. Ако ти се отдаде да предизвикаш в нея някои последователни чувства, то момичето ще разбере изведнъж, че е влюбена в теб, че вече не може без теб.”

 

Трябваше ми много време, за да разбера къде бърка той. Това не е истинска любов. Това е химически, психологичен процес, наречете го както искате. Във всеки случай той е телесен и нищо повече. Ти чувстваш, че се нуждаеш от някой, защото той е направил нещо определено за теб.

 

Телесният процес на влюбеност не може да направи първата крачка, да премине първия тест, който е доверието. Трябва да се престъпи прага на доверието, който много трудно се престъпва, защото е нужно да се откажеш от това, да очакваш нещо в замяна.

 

Ако някой ти позволява да го обичаш – това е голямо чудо. Лови този миг, не го изпускай, старай се да обичаш колкото може повече, и сърцето само ще намери път към другото сърце. Това вече не е никакъв химичен процес, механичен, математически и даже метафизически – това е Божествен процес: сърцето намира път към другото сърце.

 

- Как да разбера действително ли обичам този, с когото съм?

 

- Един отец отговори така на подобен въпрос: „Андрей, ти искаш да разбереш, какво да направиш, за да възлюбиш Мария?”, „Да!” , „Ти не искаш да превърнеш Мария в своя играчка?”, „Не!”, „Добре! Ако ти непременно искаш да узнаеш това, ще ти кажа така: ако искаш да възлюбиш Мария, прави това, което тя каже!” Как искаш да покажеш на девойката, че я обичаш, ако отначало не й покажеш, че за теб тя е важна, ако не й покажеш че й се доверяваш?

 

- Как да разбера, дали тази жена, с която съм сега е точно за мен? Как да се държа, какви чувства да имам към нея?

 

- Този практически, конкретен съвет, който мога да ви дам е следния: когато имате любовен порив към някого, не бързайте да го проявявате. Не се хващайте за телефона, не пускайте съобщения по електронната поща; подръжте този порив малко в сърцето си, за да съзрее, поносете този човек, този помисъл и вижте, какво ще стане. От него няма да остане почти нищо, защото ще изчезнат маса ненужни примеси.

 

В любовният порив има, да ги назовем така, много съставки, повече ли по-малко плътски, повече или по-малко психологични, повече или по-малко духовни. Те са силно примесени помежду си и са крайно заплетени и се стараят да те превземат насила. Предоставете възможност на сърцето си да избира, да направи разликата; дайте на сърцето да покаже своята сила на различаването – то обладава огромна сила, дайте му да я прояви!

 

По този начин ще обогатите сърцето си, и ще срещнете този човек там (в сърцето си). Именно там, в сърцето, за кратко време ще видите, каква е ситуацията на вашите отношения с този човек. Скоро ще си кажете: „Не, не си струва.” Или обратното, ако чувството нараства и просто прелива, тогава, дори да сте светец, все едно, вие не можете да устоите.

 

Обаче оставете на сърцето да реши това, защото там, ти оставаш насаме със своето аз, тогава сърцето се превръща в огнена пещ, която не търпи никаква излишна примес. Там се осъществява отношение на най-висше, в същото време на най-дълбинно ниво, започвайки с моментните неща, чувстваш дори тези потребности на другия, до тънки, духовни неща.

 

Постъпвайки така, вие също ще разберете, коя любов е истинска.  Ако ви се отдаде в своята съкровена, много лична молитва, да се помолите за някого, то този човек е важен за вас, за вашето сърце.

 

- Как да изследваме своето сърце?

 

- Това не е много трудно. Застанете на молитва, пред лицето Божие, без да правите нищо повече. Не трябва да казвате Иисусовата молитва, да четете молебни, акатисти, нищо. Седнете в креслото, на кревата, на стола, където вие повече се чувствате самите себе си, и останете така, без да правите нищо, но бидейки напълно уверени в присъствието на Бога. Останете такива каквито сте пред Божието лице. Ако искате да правите нещо – правете, важното е, да се намирате пред Божието лице. Прекарайте така, сами със себе си колкото може повече време и сърцето само ще започне да беседва с вас, да говори, да пита, да показва.

 

- Какво да правим с младежи, които искат да съжителстват с нас преди брака? Това правилно ли е?

 

- Отговорът е очевиден. Съжителството, ако се отстраним от това, че е тежък грях, предлага само някакъв сурогат на отношения. Удовлетворявайки плътската похот, ние заставяме душата да се подчини на тялото, подобно на робиня, дава на душата ролята на някакъв ненужен аксесоар. За каква любов, за какви отношения може да става дума тук? Не се задоволявайте с първото срещнато нещо, особено вие, момичета. Не се отказвайте от своето достойнство, не се потъпквайте сами. Вие сте много повече от всичко това.

 

- Можем ли да променим нещо в любимия си човек?

 

-Не. Казвам не, защото ние обикновено желаем само външни изменения, а това е крайно вредно в отношенията, защото ни заставя да забравим напълно за Божия образ в другия, за това „нещо”, което го прави особен. Ако ние го обичаме, даже няма да се опитваме да променим нещо в него. Митрополит Антоний Сурожки казва: „Любовта не е сляпа, а се характеризира именно с това – с прозрачност, със виждане; тя вижда всичко, особено недостатъците”.

 

Любовта вижда всичко, но се държи точно като ценител на икони, който е намерил много стара и силно повредена икона. Той умее, въпреки повредите и дефектите, да види изначалния образ на тази икона. Зад лошото, той вижда доброто и не само го вижда, но е готов и живота си да положи за да реставрира тази икона.

 

Често при мен идват женени хора с проблеми, които се обиждат помежду си, до там че вече няма накъде,  упрекват се: тя – че той е много груб и и се присмива, той – че тя не слуша и твърде много приказва и т. н. Когато се успокоят аз ги питам: „Когато се жени за нея, не ти ли се струваше, че тя е такава и такава?” „Да!” „Защо тогава я взе? За да я възпитаваш или да я обичаш? Ти я взе, защото беше единственият, който можеше да види зад всичките й недостатъци този вътрешен образ, това прекрасно в нея, който никой друг не вижда! Ти си я взел такава, каквато е, не заради нещо друго. Защото такава каквато е, тя е най-прекрасна. Най-прекрасна за теб, разбира се, защото ти си могъл да видиш това в нея.”

 

Не вземаш някого за да го възпитаваш, а за да го обичаш такъв, какъвто е.

 

Все пак има едно направление, едно-единствено, в което не само може да се променя човека, но ти просто си задължен да го направиш по силата на същата любов. Става дума за словата на ап. Павел, който казва: “невярващ мъж се освещава от вярваща жена” и обратното. Тоест, ако изменението има място, то нека  бъде в посока на нашето освещаване. А всичко останало ще се нареди от само себе си…

 

превод от руски

източник: православие ру

 

За да намериш съпруг, първо намери себе си

Юни 24, 2014 in Начална страница, Семейство

 

 

Казаха ми, че тази вечер ще говоря пред хора, които търсят своята половинка. Не смятам, че мога да ви осигуря това, което търсите, но може да се опитам да направя нещо по-добро. Ще се постарая да ви разкажа за вашата пълнота, цялостност, за това кои сте вие, което е много повече от каквато и да е половинка. За да създадем някакъв вид човешки взаимоотношения, на първо място трябва да разберем кои сме ние. Никой друг освен самите вас не може да ви каже това. Ако търсите някого, който да ви каже кои сте, ще загинете. Защото до тези изводи трябва да достигнете сами.

 

Но откъде да започнем да търсим? Можем да се вгледаме в обществото, в културата, в себеподобните си, а в крайна сметка можем да отидем при Този, Който ни е създал, за да се изясним кои сме. Много е важно да черпим от Източника. Ще ви разкажа една кратка история. Може би някои от вас са ходили в Ню Йорк, който е като огромен супермаркет за странни хора – там може да видите всякакви люде от всевъзможни места. Там нищо не е необичайно. Един ден вървях през града и стигнах до малка градинка, която разделя пътя. Имаше една метална статуя, а до нея стоеше алтернативен младеж. На главата му – огромен гребен с гел в най-различни цветове, с черно кожено яке, с обици на носа, целият облечен в черно, с черни ботуши. Пушеше трева и когато ме видя, пресече бягайки улицата и възкликна:

- Уау, какъв си ти!? Защо си облечен така?

Аз му отговорих, че съм православен свещеник и че нашето облекло е такова. А той:

- Не се ли чувстваш странно, вървейки така по улицата? Не ти ли казват всички, че си много странен и да те заглеждат?

- Е, точно ти ли ме питаш дали се чувствам странно – виж как си облечен?!

- Всички, които познавам, са облечени така.

А аз:

- А пък всички, които аз познавам, изглеждат така…

 

И двамата изразявахме по този начин своята идентичност. Той се чувстваше съвършено комфортно в своите дрехи, както и аз в моите. Какво си казахме един на друг ли? Ние намерихме нещо значимо и за двамата – начинът, по който изразяваме своята идентичност, с която всеки един се чувства много комфортно. Бяхме съвършено различни, но имахме нещо общо, с което можехме да започнем разговор. Разбира се, и двамата бяхме убедени, че другият не е прав.

Говорихме половин час. Попитах го защо не дойде при нас в църквата. Той каза: “А какво ще кажат, ако ме видят така?” “Ами, всички бабички ще започнат да те ръсят със светена вода.” Той беше шокиран. Попитах го какво би станало, ако аз отида в неговата група. “В нея въобще няма да те пуснат, или ако те пуснат, ще е само да ти се надсмеят.”

 

Това е много показателно за състоянието на хората въобще. Хората не искат да слушат и да разберат истината за тази реалност, в която живеят, а също и за реалността на Христос. Съвсем съзнателно не искат да допуснат Христовата реалност, защото за тях това би означавало да си затворят много врати. Не дверите на спасението или на познанието за това, кои сме ние всъщност, а именно вратите, които светът казва, че са важни. Евангелието затваря единствено вратите към пълното потапяне в секуларното общество с неговите ценности. Помислете за това…

 

Всички вие изглеждате много добре и това, което сте облекли, показва в какво вярвате. А също и как мислите за себе си и какво е ценно за вас.

 

В църквата, където служех, имаше една стара гъркиня – Хрисантия. Беше вдовица и винаги беше облечена в черно. Хрисантия идваше най-рано на всички служби и си тръгваше последна. Така преживя много години, винаги облечена в черно, живеейки благочестиво. Когато почина, дъщеря й дойде, за да уреди всичко около погребението. Много родственици също бяха дошли. Когато донесоха тялото в църквата, имаше прическа, беше й сложен грим, светлосиня рокля и украшения. Аз погледнах и се учудих – кой е това?! Всички, които минаваха, казваха колко прекрасно изглежда. Когато до нея се приближи внучката й, майка й казва: “Това е баба, целуни я.” А момичето: “Това не е моята баба!”

 

Ако тук имаше едно голямо огледало, нека се погледнем – защо изглеждаме именно така, какво търсим, до какво се домогваме?… Винаги питам, както  младите, така и възрастните двойки, които идват при мен и се готвят да се венчаят – какво търсите? Питам мъжете какви искат да бъдат техните жени? И винаги получавам телевизионни отговори: “Искам да е такава, онакава”… Пълна лудост! “На мен ми е нужен партньор”… Безумие! Питам и жените – какви бихте искали да са мъжете ви?…

 

Имахме един енориаш сърбин. Когато навремето живеел в Париж, бил модел – много фотогеничен човек, работел за големите дизайнерски фирми. Съпругата му  Ксения също била модел. У тях имали огромно огледало, в което непрекъснато се оглеждали. Когато станал религиозен, мъжът започнал да се променя – пуснал си брада, коса, напълнял малко и жена му започнала да полудява. Тя дойде при мен и ми каза, че с мъжа й се случва нещо странно – започва да става фанатик. Аз го питам какво прави. Той каза: “Отче, жените са направо невъзможни! Те винаги търсят светец, облечен в кожено яке. Да е едновременно свят и див! Да обича едновременно и Бога, и също толкова силно да обича и нея. Да е богат, но едновременно и щедър.” Това, като цяло, е нереален образ.

След като ми разкажат каква е идеалната жена според тях, аз ги питам коя е била съвършената жена, която някога е живяла на тази земя. Започват да ми изреждат някакви налудничави имена. А аз им казвам, че това е била Божията Майка. Съвършеният мъж е Иисус Христос. Когато кажа на младежите, че трябва да гледат на жените си като на Богородица, получавам невероятни реакции. Отговарят ми: “Но аз не мога да съм с някого, който е като Божията Майка!” На жените казвам – помисли за мъжа си като за Христос. А те отговарят, че това би променило всичко. Да, наистина е така – това променя всичко.

 

И така, какво търсите вие? Винаги човек намира точно това, което търси. Мъжете говорят, че вече няма добри жени, че търсят само пари. А и така се гиздят, че когато вечер се съблекат, не можеш да разбереш кой стои пред тебе. Казват, че вече не били добри, не били верни. Но кой е моделът за нашия живот? Трябва да помислим за това…

 

Светът е достатъчно сложен. Не е лесно нещо. Единствената възможност любовта ни да е продължителна, е да сме свързани с Източника на любовта. Без Него не можем да я имаме. Всички вие познавате семейни двойки – вашите родители, приятели. И всички знаете, че хората, които са били брачни, или в момента са такива, водят жалък живот. Защо? Защото са очаквали от другия това, което би трябвало да изискват от себе си. Първото и най-важно нещо е, че вие сте християни. Ако ние не живеем този живот, не изпълняваме изискванията на Евангелието, то защо очакваме животът ни да се получи?

 

Познавам момиче, което се готви да се ожени за младеж, който не е православен. Тя ме пита защо църквите са толкова взискателни. Хората и досега въобще не разбират какво е да се ожениш. Не схващат за какво са всички тези правила и забрани… “Всичко, което искаме, е една красива църковна церемония!” Аз им казах, че ако не желаят да живеят живот на православни християни, защо им е да се женят в църква? “Ами, защото е толкова красиво и прекрасно, много по-хубаво, отколкото да се разпишеш само в общината…”

 

 

Какво означава да си християнин? Какво означава да си човек? Ние всички сме създадени с една единствена цел – да имаме единство с Бога. Това е единствената причина да сме тук. Ако не достигнем до това, цялото ни съществуване е пусто. Нашата смърт слага край на всичко, което сме правили на тази земя. От всичките ни дейности има ли нещо, което да има някаква цел? Да не би нашият живот да е някакво развлечение? Или си играем игри и гледаме кой ще има повече играчки и съответно ще победи в играта? Защо сме тук? Христос е дошъл и ни е казал защо – за да имаме взаимоотношения с Бога чрез Иисуса Христа. Това не е нещо тежко и неприятно, то не ограничава вашия живот. Това Е животът сам по себе си.

Но ние не го разбираме. Ние искаме да смесим света с Църквата и да си живеем ей така. То е същото, като да смесиш масло с вода – не се смесват. Господ казва съвършено ясно: Вие сте в света, но не сте от света. Нашата ценностна  система трябва да е различна от ценностната система на света. Защото всичко, което е в света, ще умре заедно с него.

Какво светът има за нас? Какво търсим – знаете ли? Господ ни говори за това, но ние не искаме да слушаме. Това е много странна тайна – тайната на живота. Единственото, което има смисъл.

 

(следва)

 

 

 

 

 

 

Подвигът на любовта

Юни 5, 2014 in Външни, Семейство

 

Веднъж един млад човек влезе в канцеларията ми, застана пред мене и преди да успея да го поздравя и да му каже нещо, ми каза:

 

– Отче, знаеш ли какъв е моят проблем? Болен съм от СПИН! И знаеш ли защо сега си бия главата в стената? Защото сега мога да се въздържам, а преди уж не можех!

 

Не крия от вас, че се изненадах – от всичко, което ми каза без да си поеме дъх. Когато се посъвзех от чутото, му казах:

 

– Детето ми, не знам какво да ти кажа. Всичко, което имах да ти кажа, самият ти го каза. Обаче на някои други трябва да го кажеш, на тези, които те убедиха, че не можеш. И сега ти знаеш, че можеш, но си платил за това знание с прескъпа цена.

 

Този млад човек днес не е сред живите. Многократно съм се питал дали някой се чувства виновен за това, че днес той не е сред живите…

 

Когато купуваме някакъв уред, в кутията обикновено намираме ръководство, което ни обяснява неговото устройство, функции и инструкции за начина, по който той работи. Но ако не следваме ръководството, ще го повредим. Така и човекът не е случайно същество. Той е творение на Божията любов. Ако някой реално иска да познае себе си, той няма какво друго по-просто да направи, освен да поиска да познае от своя Творец как го създал, защо го е създал, дали има смисъл и цел на неговия живот и какъв е този смисъл.

 

Преди време в едно радиопредаване, водено от млади хора, което бе посветено на темата за Църквата и младите, водещите заявиха, че днес младите не се приближават към Църквата, защото я смятат за остаряла, за нещо старомодно, което принадлежи на една отминала епоха. Тогава им отвърнах: „Искам да ми докажете това, което казвате, защото аз вярвам, че Църквата принадлежи не просто на настоящето, но и на бъдещето.“ Сред основните доводи, които те дадоха тогава, бе проповедта на Църквата за отношенията между мъжа и жената. Попитах ги нещо много просто: „Знаете ли какво казва Църквата по този въпрос?“. Разговаряхме в ефир и след края на предаването им казах: „Сега аз ви предизвиквам да ми кажете как гледате на моите думи!“ „За първи път научаваме реално какво казва Църквата и смятаме нейната проповед за всичко друго, но не и за отживелица!“, отвърнаха ми те.

 

И така, кога във взаимоотношенията между двата пола се появява проблем? Когато тези взаимоотношения поемат по неестествен път, против естеството, вложено в човека още при неговото създаване. Говорейки за човека, Светото Писание ни казва нещо много особено, а именно, че той е създаден по образ Божи и тук се използва единствено число „И създаде Господ Бог човека” (Бит. 2:7), а след това се казва „мъж и жена ги сътвори” (Бит. 5:2), където се използва множествено число. Човешката природа съществува в лицето на мъжа и на жената. Каква е връзката, която съществува между двамата? Една, основна и уникална – любовта. Любовта е пълнотата на връзката с Бога, тя е пълнота и на връзката с човека. Бог е любов – не има, а е любов. Затова Бог е троичен и трите Лица на Светата Троица, както учи нашата Църква, се проникват взаимно, а пълнотата на тяхната връзка е любовта. Човекът е сътворен по образ Божи, т.е налице са една природа и много личности, които са призвани да живеят в общение по първообраза на троичното общение. Те са призвани да се научат да живеят във взаимно проникване без единият да смята присъствието на другия за заплаха, а същността на тяхната връзка да бъде любовта. Връзката между двата пола трябва да бъде връзка на любов, защото тогава е истинна и жизнена. Какво подрива любовта? Егоизмът. Егоизмът на човека е изкривеният път на любов. Любовта е движение извън мен, но отдавайки се на егоизма, вместо аз да срещна теб, се обръщам към себе си и искам другият да ми слугува. И зад нашите думи и оправдания ние искаме да скрием или да явим тези две реалности: присъствието или отсъствието на любовта в отношенията ни с другия.

 

Съдейки от сътворението на човека, другият е лицето на нашата любов и никога обект на нашата употреба. Когато обаче любовта бъде изопачена, когато употребявам думата любов, но чувствам и гледам другия като обект за употреба, тогава съществува проблем…

 

Когато венчавам някоя двойка, винаги им давам съвет да живеят брака си по начина, по който сме им го предали, и ги съветвам в удобен час да вземат текста на брачното последование, да го прочетат много внимателно, защото там ще открият рамката на живота, чрез която ще стигнат до пълнотата на своята връзка. В това последование и по-конкретно в апостолския текст се казва, че двамата ще бъдат една плът. Това реално е химн на единството, което се създава между двете личности. Църквата в този най-свещен момент се моли Бог да даде на двойката душевно и телесно единство. Редът на думите изобщо не е случаен и мисля, че всички знаем, че днес съпрузите се развеждат, не защото нямат интимни отношения помежду си, а защото нямат любов. И това, че се развеждат, защото нямат любов, а в същото време имат интимни отношения, реално опровергава един евтин аргумент: че сексуалната връзка сама по себе си свързва хората. Разбира се, съществуват три измерения, които са различни – едното е еросът, другото – сексът, и третото е любовта. Това са три реалности, които се проникват взаимно, но не се изравняват. И ако някой се опита да ги изравни, ще ги унищожи.

 

Днес се затрудняваме дори в това да бъдем приятели. В училищата, където ходя, често учениците ме питат: „Днес съществуват ли приятели?“ И аз им отговарям: „Съжалявам ви дори само за това, че задавате такъв въпрос. Защото ако ме питате, това означава, че нямате приятели.“ И това реално е голяма трагедия. Днес най-великият подвиг е да се научиш да обичаш. Някой ще каже – ама любовта научава ли се? Разбира се, че се научава. Защото любовта не е нито хубав мит, нито романтична повест, а истинската любов е първият плод на Светия Дух. А плодът на Светия Дух е любов, радост мир. Това е причината, поради която Тайнството на любовта, Тайнството на брака се извършва в Църквата, за да може естествена човешка връзка и любов да се засади в Божията любов. Това се отобразява в евангелското четиво на Тайнството Брак, в което се говори за чудото в Кана Галилейска, когато Христос превърнал водата във вино. Това е превръщането на естествената любов в харизматична любов, в любов като дар на Светия Дух. Ще ви припомня само едно място от брачното последование, където се казва: „Венчава се Божият раб за Божията рабиня в името на Отца, и Сина, и Светия Дух“. Какво означават тези думи? В онзи ден Бог дарява единият на другия, за да стане всеки от тях венец и слава за другия – венец и слава, с които се венчае и прославя не човек, а Сам Бог. Ако човек полага усилия да гледа другия по този начин, тогава любовта му наистина ще бъде троична и той ще разбие черупката на своята егоистична любов. Защо? Защото грижата на единия за другия ще означава положителен отговор в знак на благодарност (евхаристия) спрямо Този, Който е дарил единия на другия. Сякаш казваш на Бога: „Боже мой, ти ми я дари! Виж как се грижа за нея!“ Това внимание, тази грижа е евхаристийният отговор към Бога. Това е подвигът на любовта, която не е даденост, а е едновременно дар и усилие.

 

Преди малко казах, че днес младите – независимо дали преди или след брака – се разделят, не защото нямат интимна връзка, а защото нямат любов, тъй като егоизмът на човека се противи на любовта. Автономизираната сексуалност реално служи на егоизма. Въздържанието, на което Църквата учи, означава вярност към любовта, означава да настоявам другият да бъде личността, която обичам, а не обект на моята употреба. Трябва да помним, че момчетата и момичетата има различна душевност. Важно е всеки да изследва както своята душевност, така и тази на другия. Ще ви дам много прост пример – ние, мъжете, действаме повече с разума. Това означава, че в даден момент можем да оплескаме нещо, но в следващия да кажем: „Ах, колко съм глупав! Какво направих!“ С други думи, признавайки веднага моята отговорност за грешката, се опитвам да я поправя. Жените обаче, като по-емоционални и чувствителни, могат да бъдат наранени дори от най-дребното нещо много повече, отколкото нас. На тях им е нужно време. Затова ако например съпругът се върне и, признавайки своята грешка, заговори съпругата си, а тя му отвърне: “Остави ме!“. Тя сякаш му казва: „Нарани ме, направи ме на нищо и сега искаш да ти говоря?!“ Той пък на свой ред си казва: „Я виж каква инатлийка, още не й е минало!“ Защо? Защото нито той я познава достатъчно, нито тя – него. Всъщност това означава, че хората не са разбрали своята различност помежду си, и едва когато разберат различността на другия, единият ще „позабави” малко своя ход, а другият ще позатвори малко своята уста, за да могат по-бързо да се разберат. Затова е много важно да осъзнаеш, че другият има различна душевност и тази различност присъства във всеки етап от живота.

 

Непознаването на тази различност на другия често ни кара да смятаме, че той разсъждава така, както ние мислим. Например девойката вярва, че момчето я обича така, както тя го чувства. То обаче може да не изпитва никакви чувства към нея. Ще ви разкажа един скорошен случай. Една девойка след 5-годишна връзка ми каза, че опитвайки се да разговаря с човека, когото обичаше и вярваше, че той изпитва същото към нея, му задала въпроса: „В крайна сметка какво ще стане нас, двамата?“ Искала да знае дали двамата вървят към брак. За да получи следния отговор, който ми се струва ужасен: „Не си ли разбрала, че за мене ти си само обект на моето сексуално желание?!“ Не искам да добавя нищо повече. Но Църквата какво казва? Трябва да се научите да обичате, да полагате усилия да обичате. Трябва да разбереш дали човекът до теб може да бъде извор на радост за теб, да се чувстваш добре от присъствието на другия в живота ти извън перспективата на сексуалната връзка…

 

Църквата увещава към въздържание и това е аскезата да се научиш да обичаш. Колкото повече човек се подвизава в любовта, толкова повече неговата любов се усилва. Различна е силата на любовта, различна е и динамиката на насладата. Те обаче не се отъждествяват. Именно затова съществуват дългогодишни сексуални връзки без любов, които не стигат доникъде. Зная за много връзки с продължителност по три, пет, дори десет години, които приключиха безславно, защото просто не съществуваше любов.

 

Има и млади двойки, които пристъпват към брака с погрешни мотиви. Веднъж едни съпрузи, които се намираха в кризисен момент на връзката си, дойдоха при мен да разговаряме. Казах им, че нещата между тях са започнали по погрешен начин, защото преди да са стигнали до любовта, са последвали пътя на сексуалността и поради тази причина все още не са открили истинската любов един в друг. Затова все се карат чия воля да надделее. Препоръчах им да положат усилие, за да видят дали могат да бъдат заедно без да имат интимна връзка, и след това да дойдат отново да поговорим. След три месеца те дойдоха отново. Младата жена ми каза: „Едва сега се уверих, че той ме обича истински. По-рано, преди да се оженим, всяка наша среща завършваше с интимен контакт. И бях започнала да вярвам, че той само за това ме искаше.“ А младежът ми каза: „Благодаря, че ми помогнахте да я обикна! Не бих казал, че в началото тръгнах с нея на шега, но ако трябва да бъда напълно искрен, интересът ми действително бе главно сексуален. Сега обаче се чувствам прекрасно, чувствам, че наистина я откривам и мога да усетя радостта й когато вижда, че я обичам, че се грижа за нея без да искам нищо!“

 

Бог създал човека мъж и жена по такъв начин, че чрез брачното общение да стигнат до единството на любовта и общението на живота. Всичко останало – и се осмелявам да ви предизвиквам да ми докажете, че не е така – е извън общението на любовта и истината на живота. За мен реалността в наши дни напълно потвърждава това. Целият живот на Църквата е аскетичен и в крайна сметка коя е целта на аскезата? Отсичането на нашата воля, за да бъде Христос всичко в нас. Никой не е казал, че подвигът е лесно нещо…

 

Глаголът αμαρτάνω (извършвам грях) означава “не успявам”, “пропускам целта“. Грехът е нашият неуспех. Днес много хора, и то млади, претърпяват неуспех. Затова Църквата говори за подвига на любовта, който минава през аскезата, за да стигне до истинската любов, до превъзмогването на егоизма. В началото казах, че ерос, секс и любов са три различни неща и не се отъждествяват помежду си. Когато съществува истински ерос, тогава това общение на любовта става реалност в брака. Защо в брака? Веднъж някой ми каза – нима преди брака е едно, а след брака е друго? Отвърнах му – разбира се! Първо, защото преди брака нито ти й принадлежиш, нито тя ти принадлежи. Затова, ако кажеш “Довиждане!”, няма никакъв проблем. В брака обаче не можеш да кажеш лесно “Довиждане!”. Това “Довиждане!” има последици.

 

Когато някой твърди, че между „преди“ и „след“ брака няма разлика, той сякаш казва на Бога: “Нямам нужда от Твоето благословение, за да бъда щастлив! И без брак мога да се чувствам добре с жена си!” Отново ще кажа, че реалността в живота показва дали това е истина или не е. Разликите в душевността на мъжа и жената действително са богатство. Фактът, че всеки е устроен по различен начин, така че от любовта и единството на двамата да се появи нов живот, е премъдър план на Божията любов. Когато човек се опитва да очерни тази прекрасни планове, с това на практика показва, че не разбира красотата, не разбира къде се намира истината. Накрая това осквернява неговия живот. Не говорим за една връзка, която просто доставя наслада, а за това, че Бог е вложил в мъжа и жената сили, за да може от тяхната среща да се появи нов живот. Това показва, че не става въпрос просто за телесна употреба с цел лична наслада, а за отговорна любов, която е готова да приеме плодовете на истинската връзка. Така Църквата въз основа на Божията истина, на естеството на нещата, приканва хората да живеят в брачна връзка.

 

Отново ще обясня какво имам предвид за предбрачните връзки. Човек може да прави каквото иска, никой не му пречи. Но оттам нататък той е не само свободен, но и отговорен за своята свобода. Без съмнение днес често сами усложняваме житейските ситуации, в които попадаме, и не можем да разберем думите на св. Йоан Златоуст, който увещава младите да се женят бързо. Защо не можем да ги разберем? Защото сме се подчинили на друго голямо изкушение, което също е робство на нашия егоизъм. Подчинили сме се на консуматорското мислене на съвременното общество и си въобразяваме, че за да поставим началото на семейство, трябва да имаме “от пиле мляко“ в нашия дом. Опитът на по-старите двойки, но и на мнозина млади, обаче показва, че там, където е имало истинска любов, хората, дори и да са имали твърде малко, не са имали проблеми в брака си. Днес обаче можем да видим как огромни къщи подслоняват нещастието на двама съпрузи, които са се подготвили за всичко, освен за едно: да се обикнат.

 

Завършвам с думите на апостолския текст, където за брака се казва, че „тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата”. Църквата се подчинява на Христос и подчинението означава смирение. Христос се разпва за Църквата и Разпятието е тоталното смирение. В действителност архетипът на съпружеската връзка е връзката между Христос и Църквата. Тази връзка е кенотична и оттук тя е абсолютната връзка на любовта. Да се подвизавам означава да приемам другия такъв, какъвто е. Да се оженя означава всеки ден да полагам усилия да стана по-добър заради другия, когото обичам. Когато човек разбере, че всъщност Бог го е призвал да живее по Негов образ и да стигне до богоуподобяване, тогава усилията, които полага в подвига на любовта, за него няма да са бреме…

 


Беседата е публикувана със съкращения

 

Превод: Константин Константинов

Източник: http://www.pravoslavie.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/

 

Избор на спътник в живота (най-важното)

Юни 2, 2014 in Беседи, Начална страница, Семейство

 

 

Изборът на половинката е един от най-важните в живота на човека. Но именно към този въпрос хората понякога подхождат изключително несериозно. Правят го така, като че ли никой преди тях не е създавал семейство и те са първите. Тоест проявяват лекомислие и вятърничавост. Как да избираме? Нека да започнем от качествата, които искаме да виждаме в бъдещия (бъдещата) съпруг/а.

 

Разбира се, всички хора са различни, няма двама еднакви.

 

И всеки трябва да търси половинката си по критерии, които именно на него му се струват най-важни и необходими. Затова няма да се спираме на това прекалено подробно. Обикновено, когато се чете лекция на тема „Семейни отношения”, лекторът моли самите присъстващи да назоват качествата на бъдещите си избраници. Сега нямаме такава възможност, затова ще се спра накратко само на някои от тях.

 

Да започнем от избора на младоженката. Ф. М. Достоевски е разсъждавал така: „За коя да се оженя – за красивата или за добрата? Ще се оженя за добрата, за да ме обича и да ме съжалява.” Предполагам много от вас знаят руската пословица: „Избирай си по-топло палто и по-добра жена.” Това изобщо не значи, че жената трябва да бъде некрасива. Просто това не трябва да бъде най-главното. Красотата, богатството, силата, славата – това са най-непостоянните неща в света, а бракът е вечен.

 

Преподобни Амвросий Оптински е казвал: „Където има гласче, там има и бесче.” Тоест където има дарба, там често присъства гордостта. Същото може да се каже и за телесната красота. Красивият човек много често е разглезен от вниманието на противоположния пол и страда от завишена самооценка. Нерядко мъжът иска да има до себе си красива жена, защото това ласкае неговото самолюбие. Говорейки на съвременен език, мъжете често се хвалят един на друг: ” Аз имам най-красивата и готина кола.” Забравяйки, че крадат най-напред престижни и скъпи коли. Човек, който избира жена заради нейната красота, може много бързо да се лиши от нея.

 

Също така не трябва да се забравя, че ревността е едно от най-неконтролируемите чувства.

 

Има такъв израз: женят се не заради достойнствата, а по-скоро заради недостатъците. Трябва обективно да се прецени: много ли са, кои са най-страшните и можеш ли да свикнеш с тези недостатъци? Затова разумът не трябва да бъде ослепен от страстта. Човек, изгубил главата си в резултат на влюбване, не може да бъде обективен, той, казано на духовен език, се намира в прелест, тоест е прелъстен. Защо трябва да се знаят и да се оценят недостатъците на любимия? За да се разбере, ще можеш ли да носиш такъв товар. Повярвайте, да се превъзпита един човек е почти неизпълнима задача. Много е важно да се види, от какво семейство произхожда вашата избраница, как и от кого е възпитана. Ако тя има конфликт с родителите си, той задължително ще премине и във вашето семейство. Същото се отнася и за избора на съпруг.

 

И най-накрая най-важното. Вие и момичето трябва да имате една вяра и желателно една национална култура. Макар че има и други мнения по този въпрос, аз считам, че да въцърковиш съпругата (или съпруга) е изключително трудна задача, при което лодката на семейното щастие може да се разбие.

 

Сент-Екзюпери е писал, че „обичащите се трябва да гледат не един на друг, а в една посока”. А за нас тази посока е източната (към олтара), най-важната: единна вяра, един Бог. И отново, въпросът за възпитанието на децата в семейство, където липсва единството на вярата, е доста проблематичен.

 

Защо започнах да говоря за националната култура? Първо, в основата на всяка култура стои култът (религията).

 

И второ, ще дам пример. Посланиците на китайския император дошли за първи път в Европа и видели картини, написани с маслени бои. На тях били изобразени коне, пейзажи, натюрморти, лица, но китайците не успели да видят картините, те видели само бледи петна. Те били свикнали с друга култура, където нямало такава живопис. Възможно, човек от друга култура няма да види нещата, които виждате вие. Макар че този въпрос е спорен и разликата в културите не е най-сериозният недостатък.

 

Все говорим за жените и булките. Трябва, най-накрая, да се обърнем и към мъжете, защото мъжът е главата на семейството, главата на жената. До голяма степен всичко казано дотук може да се отнесе и към избора на съпруг. Ще се спра, обаче, на едно качество, което трябва да е присъщо на мъжа, – отговорността.

 

Направих малко проучване сред познатите ми жени на тема: „Какъв трябва да бъде истинският мъж?”. И почти всички посочиха отговорността като най-важно мъжко качество. Имаше още вариант: верност. Но верността е една от проявите на отговорността.

 

Съпругът ще дава отчет пред Бога не само за себе си, но и за жената и децата, и Господ ще иска от него отговор. Да бъдеш глава – не означава да бъдеш тиранин. Истинският мъж няма право да каже нещо лошо за жена си, по този начин той сам си подписва присъдата: ти си лош мъж, лош господин на своя дом. Ще кажа като свещеник: повечето семейни конфликти се случват, защото мъжът не може (а най-често не иска) да носи бремето на властта.

 

Като заключение ще отбележа, че главата на семейството съвсем не е задължително да бъде блестящ ръководител и организатор, но той трябва да умее да взема решения и да отговаря за тях.

 

Избирайки бъдещия си съпруг, момичетата трябва да бъдат много внимателни, за да не бъркат деспотизма, егоизма и властолюбието с твърдостта, решителността и отговорността.

 

Из книгата на свещеник Павел Гумеров „Малката Църква”, издадена от Сретенски манастир през 2008 година

 

превод от руски

 

Не си играй с любовта на другия човек

Май 8, 2014 in Външни

 

Част първа

Въпрос: Мислите ли, че е правилно един млад човек да не изразява своите симпатии към някоя девойка, понеже неговият духовник го съветва да се отдаде  на уроците към момента, рискувайки по този начин да я загуби?

Това, деца, е голяма тема, т.е. тези отношения между младите, където много пъти се намесва и духовникът, след като той е човекът, който следи духовния живот на хората, на младите и е естествено да бъде питан и да отговаря според случая.

Въпросът е в следното: когато обичаш една девойка и искаш да й го кажеш, трябва да знаеш, че това има практическа последица, тоест дали наистина можеш да бъдеш сериозен и последователен към човека, на когото казваш, че го обичаш. Казвайки му го, това означава, че от този момент трябва да бъдеш много последователен, сериозен и верен към него. Също така този израз на любов означава –  обичам те и имам за цел да продължим напред и в даден момент да се оженим. Ако не съществува вероятност връзката да има сериозно развитие, тогава  за какво да ходиш да казваш на другия човек това нещо, в момента, когато предварително знаеш, че няма да има никакво сериозно развитие. И след като го знаеш, значи, тази любов ще бъде ефимерна, временна и ще причини рани. Защото, добре, казал си на другия, че го обичаш, но той може да приеме много сериозно тези думи. И след това, когато поискаш да се разделите и тръгнеш с друг човек, е, той ще се нарани, ще получи травми и ще има  много тежки преживявания. Това е грозно. Поради крехката възраст съществуват много рискове нещата да се развият по неконтролируем начин и не се знае до какви последствия може да се стигне. Мисля, че това, което един духовник може да каже, е, че първо на първо трябва да бъдем сериозни и да уважаваме другия човек, да се научим да гледаме правилно другия независимо дали е девойка или младеж. Това, че го обичаме, не означава, че трябва да правим всичко и знам ли,  свободни сме, значи, след като има любов, всичко ни е позволено! Тази любов трябва да бъде изпитана, да бъде сигурна, стабилна, да уважаваме другия човек и след това да знаем какво да правим, тоест кога да напредваме в тези отношения. Ако един ученик на 17 год. възраст отиде и каже на някоя своя съученичка, че я обича и иска да се ожени за нея, добре, може да й го каже, ако иска, но практически не става – защото ще влезе в казарма, ще отиде да следва, т.е. това е нещо, което може да се осъществи след 7-8 години. Тогава за какво ме у тази „беля” сега? Да тръгва да пише писма и т.н . . .  Другият да се обърква без да знае къде ще приключи всичко това. Естествено тези юношески влюбвания рядко завършват в реална връзка и брак.

Във всеки случай, трябва да бъдем много внимателни, защото, и вие имате опит, но и аз, който виждам от   малкия ми опит като духовник, че повече девойките, но и младежите днес също са много чувствителни.  Когато някой човек се почувства предаден от другия, не е лесно да преживее това предателство. Не можеш да казваш на другия обичам те! обожавам те! Не мога без теб! и на другия ден да го „отписваш”, да го напуснеш и да отиваш и да хващаш друга. Не става така. Тест не можеш да си играеш с чувствата на другия човек. Тежко е, страшно е.  Трябва да бъдем изключително сериозни, и  ако е нужно да кажем една дума, да я кажем сдържано, защото след това другият лесно превръща някоя наша дума в десет свои, започват фантазиите, започва да си мисли различни сценарии  и ти може да си казал добър ден! на една девойка, и особено ако й го кажеш с лека усмивка, след това тя започва да си мечтае и стига чак дотам каква булчинска рокля ще си купи! Тежко е да нараняваме хората по този начин. Нужна е много сериозно отношение. Тук съветът на духовника има този смисъл, т.е. да му каже: виж, ако си в първата година от следването и имаш още 4 -5 години, много е рисковано да провокираш чувствата в другия човек и да го караш да чака, да се пържи, за да може след това да направите нещо.

Рискувайки по този начин да я загуби.

Добре, това несъмнено е риск. Но ако й кажеш нещо, най-малкото да бъде без всички онези уверения, където се „подписваш с твоята кръв”, защото връзката по-късно може да не се случи. Това е трагичното. Мисля, че всички знаем за дългогодишни връзки, където двамата се „трепят” да се срещат, да искат да направят нещо сериозно и накрая нищо не да чувстват помежду си. Знаете ли колко тежко нещо е това? Виждам това от моя малък опит сега в Лимасол, колко много разводи има, страшно е. 20-25 развода на месец.  Гледам тези хора и всички те са се оженили от голяма любов, и то млади, а не стари хора. Тоест 25-30-35 годишни. Развеждат се, гледаш ги и  ги питаш – кажи ми историята, как се запознахте? И ти разказва за тяхната пламенна любов и чувства и т.н., създали са и деца и накрая ти казва –  сега не чувствам нищо към този човек!  Ако всички загинат и остане само той, пак няма да го взема! Тоест виждаш ужасно хладно отношение. Е, добре какво ти е направил? Нищо, нищо не чувствам в мене!  Знаете ли?  И ние, хората, имаме една граница, не сме неизчерпаеми източници на любов, имам предел в любовта и търпението. Ако пропилеем тази любов, търпение и душевни сили без да ги употребим разумно, човек наистина стига до момент, в който вече не изпитва никакви чувства към другия човек. Няма нищо, което да му даде. Дал му е всичко и сега е останал по средата. Също така е  доказано, че ако започваме такива връзки  без Божието благословение, тогава наистина строим върху гнила основа. Мисля, че реалността говори от само себе си, не е нужно да казваме много неща, огледайте се около вас, живеете тези неща всеки ден, чувате за тях. Навярно сте преживели такива изоставяния, презрения и предателства. Също така трябва да знаете, че когато човек се влюби за първи път, той обича с цялото си сърце, вторият път – по-малко, третия път играе и малко театър, много рядко се случва човек да обикне както първия и втория път, защото тези неща не са повтарят.  Първият съпруг е съпруг, вторият не знаем какво ще бъде.  Не стават тези неща, тоест това не е като копчето, което натискаш и произвеждаш такъв вид любов. И казвам това главно  на младежите, които трябва да бъдат много внимателни, когато говорят такива думи на девойките. Защото девойките по природа са чувствителни, Бог така ги е създал, да бъдат  майки. Бог ги е направил да бъдат майки и те имат емоционален свят, който  много пъти, а не разумът, ръководи девойките. Не че се неразумни, а  просто  се водят от чувствата. Това е тяхната природа и не могат да се отрекат от нея. Когато ти отиваш и й казваш, че я обичаш,  показваш й, че я обичаш, девойките са чувствителни и веднага се задействат чувствата. Ти казваш: ама, казах го, но не на сериозно! Или: не те обичам  така, както ти ме обичаш! Е, след това е свършено   с тази девойка, сърцето й се е  разбило. След това, ако претърпи  втори и трети път такова предателство,  какво ще стане с нея,  как ще продължи напред? Тя се срива.  Факт е, че особено днес нямаме голяма издръжливост, с която  да понесем такива изпитания. След това  човек закоравява. Знаете, че тези емоционални личности, колко и да са нежни в началото, след като бъде засегнато  тяхното емоционално пространство, те закоравяват и вече нищо не зачитат. Страшно е, защото жената по природа е чувствителна, но когато се ожесточи, става много жестока, като дивата котка, която галиш и казваш   колко хубаво котенце!, но веднага щом тръгнеш да й направиш нещо, може да ти извади очите. Защото такова е естеството на нещата. Затова не трябва да си играете с девойките. И девойките да не си играят със себе си. Тоест да не си играем с тези неща, деца, а да бъдем много сериозни. Мисля, че най-малко във вашата възраст, добре, ако сте в гимназията, там не могат да разберат, там нещата функционират по друг начин, но във вашата възраст, където сте по-зрели, не казвайте лесно велики думи на другия човек. Ако има някоя девойка, към която имаш симпатии и мислиш, че би искал да живееш с нея своя живот, добре, говори й сдържано, кажи й, че мисля, бих искал да бъдем  заедно и да мислим за нещо сериозно, но още не мога, сега сме в този стадий, времето е  пред нас, нека бъдем внимателни, не е нужно да започнем с безкрайните обаждания. Тоест поставете малко спирачка, защото, ако натиснем машината докрай, накрая ще изгори. Всичко ще изгори след това.

Сигурен съм, че и вие сте виждали млади хора, които силно са се обичали, дори не било възможно да помислят, че някога ще се разведат, чак дотам, че ме питаха ако умрат, дали ще се разделят, защото биха искали и след смъртта да са заедно! Аз им казвам: след смъртта ще бъдем с Христос, бре, детенцето ми! Е, добре , ще бъдем с Христос, но с нея дали ще бъда?  Искат и след смъртта да са заедно. Добре, такава е любовта.   Така е – и в живота, и в смъртта. Но виждаш, че в даден момент любовта е угаснала. Единият от двамата угаснал.  И питаш: защо, детето ми, угасна? Не зная.  Двигателят изгасна. Както колата. Обичам я,  добра е, но не мога да  гледам повече на нея като на съпруга! Не мога! Дори  сам не може да си обясни защо.  Добре, но какво става с жената? Кой  я утешава сега? Кой я убеждава сега? Нима просто тръгнахме, но останахме по следата на пътя? Е, тя преживява това отхвърляне, което е много тежко, и за девойките още по-тежко, защото го прави не някой на тротоара, а младежът, който е обикнала.  И я питаш: добре, лъжец ли беше?  Говореше ти лъжи? Не, не е говорил лъжи, тогава, когато е казвал разни неща, са били истина. Да, било е истина, но повърхностна истина. Затова се е стигнало дотук. Отхвърлянето и предателството на любовта може да получи ужасни измерения в човека и затова не си играйте с любовта на другия човек. По-добре му говорете сдържано, сериозно, но не си играйте, защото това е тежко и мисля, че докосва границите на . .   тези, които бомбардират сърбите, т.е. ставаме безчовечни. Не можем да бъдем такива. И не се страхувайте, ако загубите другия, не се губят толкова лесно тези неща. Бог е по средата и Той устройва нещата. Ако се отнесеш към другия сериозно и той наистина почувства нещо в себе си и отвърне по същия начин, мисля, че нещата могат да се развият по хубав начин. Научете се да се уважавате взаимно.

И още нещо, което казахме много пъти, което за съжаление е рядкост в наши дни – трябва да гледате другите хора с чист поглед. Да избягвате от тинята на телевизията, т.е. от безсрамните филми, които дават по телевизията, да се очиства вашият ум, за да не гледате девойките така, както ги гледат на видеото. Извинявам се, че казвам нещата в суров вид, но това е положението.  И ако някой има възражение, да ми го каже публично. Има ли някой?

Не знам деца дали можете да разберете каква катастрофа причиняват в ума всички тези безсрамни филми, които излъчват. И грозният начин, по който се учите да говорите и описвате тези неща, да говорите и да се гордеете за тези неща. Такива неща само в джунглата могат да стават, само хората в джунглата правят такива неща. Не е правилно, а е страшно да се изврати  душевният свят на човека и той да гледа другия като сексуален обект, сякаш другият вече няма персоналност, не е личност, не е човек, а просто обект за сексуална употреба. Ако сме такива, тогава нашият ум и сърце функционират по друг начин, тогава това е нормално и може да сменяме жените както и когато си искаме. Тогава къде остава правилната връзка и сакралността на тази връзка между хората?

Превод от гръцки: Константин Константинов

 

Източник: http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=253:2014-03-03-20-13-02&catid=53:2013-11-19-12-07-24&Itemid=136