Всички бягаме от кръста

Юни 21, 2019 in Видео, Начална страница





Да бъдеш милостив – означава да бъдеш с Христос

Март 20, 2019 in Начална страница, Отечески съвети

 

Ако си милостив към един или към друг, очевидно е, че ти си с Христос. А ти дори не усещаш, че този, на когото помагаш, може да бъде Христос. Той не протяга ръка, за да му дадеш, той протяга ръка, за да ти даде Царството Небесно, а ти дори не забелязваш това. И обикновено хората търсят най-дребната монета в джоба си.

 

 

Братя мои, помнете, че бедните – това са библейски персонажи! И ти си минал покрай твоето спасение толкова леко! А още по-страшно е, че ти си се отнесъл с презрение към този просяк. Бедните никога не загиват. Те се събират заедно в края на пътя и поделят, това, което са им дали, и казват: „Това е от този – помени го Господи в Твоето Царство!“ И това има значение. Спасителят, за да ни ентусиазира, казва: „Получете стократно!“ Искате ли да забогатеете? Раздайте всичко, което имате! И ще получите стократно! Тези думи ги казвам не от себе си.

 

 

Ако познавахте живота на свети Йоан Милостиви, бихте се уплашили! Свети Йоан, когато пристигнал в архиепископията, попитал: „Колко злато има в архиепископията?“ Отговорили му: „Един килограм злато!“ – „Раздайте го на бедните!“ Когато чули това икономите, казали, че ще обеднеят. Но всичко се върнало стократно – без това, което е дал. Отново давал, отново се връщало сто пъти повече. Икономите винаги се оплаквали. Виждате ли: човек не забелязва, когато получава, но забелязва, когато дава. Но се върнало стократно – до точност! Има едни слова в Светото Писание. Аз не смея да им противореча. И свикнете с авторитета на словата от Светото Писание. Тайнствата на Църквата са основани върху словата от Свещеното Писание.

 

 

Източник: https://duhovnyj.ru

 

Ще бъда ли спасен?

Януари 25, 2019 in Видео, Начална страница





За духовниците, греховете, молитвата и спасението

Септември 27, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

 

Изборът на духовник е много трудна задача. Едва когато го намерим, ние разбираме, колко въздигания и падения ни очакват по пътя, по който ни предстои да носим кръста си. Отче, какво ще ни посъветвате да правим, за да не се отклоним от верния път?

 

– Вижте, както винаги казвам, трябва да имаме стремеж към търсене на истината, трябва да бъдем в състояние на присъствие [1]. При духовника не бива да се ходи просто така, случайно, по инерция. Никога не се изповядвайте механично, рационално, но винаги с чувство. За да можете да мислите за спасението, трябва да сте добре изповядани. Изповедта е тайнство, което спасява. Тя, без съмнение, е и своего рода катехизация. Постоянно изследваш себе си, а когато отидеш при духовника, в никакъв случай не бива да се срамуваш: „Господи, аз направих това!” За какъв срам може да става дума тук? Срамът е оръжие на дявола, ужасно силно оръжие.

 

И ето какво още трябва да се знае: ако вие задържате в себе си някакъв грях неизповядан или, назовавайки го, някак сте го преиначили, от това той става още по-голям. Не трябва да се вълнувате от това, какво ще си помисли духовникът. Това не е важно! Важно е да се спасите, а не да обричате себе си на вечни мъки заради утаени грехове!

 

Отче, ако греховете са много големи, понякога изповядващият се може дори да се лиши от дар слово, виждайки тази колосалност на греха. Може искрено да се разкайва в това, да плаче, да се моли, но да не му стигат сили да го изповяда…

 

– Братя мои, Спасителят не се е разпънал само за една категория прегрешения, а за всичко, което на земята се явява грях. Тогава, или казваш всички свои грехове на изповед, за да получиш прошка, или на Страшния Съд – за да получиш наказание. Може да ги скриеш, но те няма да останат неназовани! Или ги изкажи сега, със сълзи пред духовника, който ще те разбере и ще отпусне греховете ти, или отлагай всичко до Справедливия Съд.

 

Изповяданите грехове не се вземат под внимание на Съда, защото Божията милост ги прощава, а какво ще правиш с неизповяданите, скритите? Свети Йоан Златоуст учи, че главното, с което ние трябва да се явим на Съда – това е прощението на греховете.

 

– По какви критерии да си избираме духовник?

 

– Нито един духовник не е по-силен от друг. Няма добри и лоши духовници. Случва се, някой първоначално да има по-малък опит или да не е надарен със скъпоценния дар на любовта. Но като цяло, доколко изповедта ще бъде успешна, зависи не от мен като духовник. Аз и подобните на мен, се чувстваме прекрасно, когато пред нас изричат най-страшни грехове, защото изпитваме безкрайна радост от това, да свалим камъка от вашата душа. Колкото и тежък да е греха, покаянието на изповядващия се от все сърце е безкрайно приятно на Бога.

 

На всички духовници е дадена благодат. Важно е да се имат предвид четирите елемента на тайнството Покаяние: да престанеш да извършваш греха, да го изповядаш, духовникът да ти прочете разрешителна молитва и да изпълниш епитимията, наложена от него.

 

– Кога може да се приема Свето Причастие?

 

– Светата Евхаристия е най-великото тайнство на нашата Църква. Огънят в твоята душа ще ти подскаже кога да се готвиш за Причастие. А след изповедта, духовникът ще реши кой е достоен, а кой е недостоен да се причасти със Светите тайни. Ние не можем да се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, когато решим, а само с благословението на духовника. Той е има пълномощията да свързва и развързва.

 

– Коя е най-строгата епитимия по отношение на Причастието?

 

– Тук върху духовниците лежи огромна отговорност. Най-строгите епитимии забраняват приемане на причастие до 25 години, но това би означавало, че човекът няма да успее да направи това никога. Аз, Арсений, не съм за такива епитимии. Който е паднал в грях, свиква да не се причастява и може да каже: „И какво, чрез Причастието съм бил жив до сега ли, какво ли?” Аз съм за такава епитимия, която той би извършвал ден след ден, съзнателно, а не формално. Въздишката от дъното на сърцето ти не отнема много време, винаги е удобно да я извършваш и тя обхваща цялото ти същество. Ти просто кажи: „О, Господи!” Тази проста въздишка прави повече от всяка молитва, повече, отколкото ако петнадесет пъти набързо прочетеш „Отче наш”.

 

– Трябва ли да се учим да ценим времето?

 

– Само Бог може да реши да ни даде ли още време, да продължи ли нашия живот и то затова, да бъдем с Него, колкото се може повече. Едва когато разберем това, ще започнем да се занимаваме със своето спасение. Това е нашата главна, стояща винаги пред нас, неизменна и неподлежаща на забрава цел – спасението. Можем да я достигнем само ако избягаме от навиците и рутината. Само така ще стигнем до спасението. Блажени блажени, хиляди пъти блажени са онези, които, като са дошли поне малко на себе си, се готвят, както ни учи Църквата – по Евангелието, за своето спасение. Когато бедите наоколо започнат да стават все повече и повече, тогава блажен ще бъде само този, който е знаел своята цел и е спасявал душата си.

 

– Като говорим за спасението на душата, трябва ли да мислим и за поста? И ако – да, за кой – за телесния или за духовния?

 

– Постът има свои строги принципи. Аз мога да съветвам идващите при мен да постят, но само по силите им и по установения ред. Защото напразно се въздържаш от „блажно” и постиш по четиридесет дни, ако след това започнеш да обременяваш тялото си, преяждайки прекомерно. Този пост е напразен и вместо да води до освобождение и святост, води до чревоугодие, което е голям грях. Затова препоръчвам пост по силите на всеки, с изключение на децата до седем години, бременните жени и болните.

 

Духовният пост е по-горе от телесния. Напразно не ядеш месо, ако гризеш ближния си. Най-оптималното и богоугодно решение е постът, увенчан със смирение и молитва.

 

– Отче, какво ще ни посъветвате да правим, когато гледаме в молитвеника, а мислите ни витаят в светски дела?

 

– Аз съм привърженик на молитвата, възнасяна от сърце. Моменти на подем и падения се случват и при светците. При тях също могат да се случат моменти на пустота. Затова, ако, когато се молиш, започнат да идват злите духове, за да отвлекат ума ти от молитвата, не бива да се страхуваш. Няма християни, няма монаси, които да не са били изкушавани по време на молитва. Когато се случат такива преходи от едно състояние в друго, не трябва да преставаме да се молим, поне мислено. Силата на молитвата е огромна.

 

При някои се случва да загубят качеството на молитвата. Други, които се молят със смирено сърце, чувстват как ги спохожда някаква утеха. И отново се молят, също така усърдно, само че за това, да получат отново утешение, но такива утешения могат да идват и от бесовете. Не можете да си представите колко радостни са бесовете, когато успеят да те държат в това състояние на лъжливо успокоение, за да останеш безчувствен към истинската утеха на молитвата, извираща от сърцето без всякаква заинтересованост и без прекъсване.

 

Една девойка, студентка по медицина, ми каза: „Отче, купих си всички молитвеници, акатистници и чета всички тях, но има моменти, когато мисълта ми отлита от молитвата.” Молете се смирено, за да въведете Бог в своето сърце, а не се възнасяйте мислено и не блуждайте в незнайно какви висоти! По-добре е за нас да бъдем нищо!

 

– Какво ще ни посъветвате, ако край нас има скъпи на сърцето ни хора, които прекарват времето си в удоволствия и пълно безгрижие? Достатъчно ли е близките да се молят за тях?

 

– Не. Мога да кажа на всички, които идват при мен, че ние непрестанно се нуждаем от молитва. Най-добре за човека е да бъде винаги с Бога. Ако ти не се държиш с пълна надежда за връвчицата, която те свързва с Небето, ако отпуснеш ръце – ще паднеш в небитие, в грях, ще се низвергнеш в ада. Дръж се както можеш, макар пи своему, но се дръж с надежда! Не е достатъчно някой друг да се моли за теб. Дяволът ни дебне непрестанно и ако ние не сме непрекъснато с Бога, това му харесва, той се радва. Човек има избор – да живее в удоволствия и нерадение или да живее с молитва. Един учен казва: „Не е срамно да паднеш, бидейки сломен от болести, а е срамно да умреш нехаен и измъчен от удоволствия”.

Би трябвало да се стреснем от поучителното слово на св. Киприян: „Благодатта намира място в нас по мярата на това, доколко нашето „аз” се пробужда и страстите се изкореняват. Когато сърцето се очисти от страстите, тогава ще се разгори любовта към Бога”. Търсещите Бога го намират по мярата на своето възпълване.

 

– Каква е мярата на нашата молитва? Или, с други думи, кога трябва да си дадем сметка, че просим твърде много от Бога и Божията Майка?

 

– Нищо не е твърде много, когато идва от смирено сърце. Мярата на очистването на сърцето е мяра на разгарянето на любовта към Бога. Когато у вас вече няма да има себелюбие, т.е. гордост, тогава ще видите колко голяма е Божията милост към нас, грешните. А какво да кажем за Божията Майка? Тя е Владичица на небето и земята. И ако аз, грешният, дръзвам да прося от Бога да продължи дните ми, то е само за това, за да славя Божията Майка.

 

Как може да казваш, че просиш от Нея твърде много? Всички ние трябва да просим от нея още повече, защото Нейната любов е безгранична. Аз вече съм казвал това многократно: Божията Майка се обижда на онези, които не просят нищо от Нея.

 

Бог се явява не толкова на подвизаващите се, колкото на онези, които имат простота и смирение. На всеки подвижник в Христа може да се каже: смирявай се, защото си струва!

 

[1] В думата присъствие старецът Арсений влага особен смисъл. Тя означава постоянна готовност и бодърстване. Както в армията по време на проверка, когато назовават името на войника, той отговаря: „Тук!”, което на румънски звучи като „Присъства!” (Prezent!)

 

Покаяние и Кръст

Юни 23, 2017 in Видео, Начална страница





Как да се борим с помислите

Май 22, 2017 in Беседи, Начална страница

 

- Отче, как трябва да се борим с помислите?



- Драги, ние знаем, че дяволът съществува. Той наистина не иска ние да растем духовно и да се молим Богу и затова ни смущава.

Нека ви кажа нещо. Осмелявам се да го кажа:

Какво ще правим без него – дявола? Виждате ли?

Те, демоните ни изкушават и ние осъзнаваме кои сме. Жертваме се.

Вижте, един възрастен отец не можел да спи от дълго време и неговият ученик бил много тъжен заради това.

Двамата вървели през гората и когато паднала нощта, те намерили дънер, старецът седнал на него и заспал. Ученикът му бил много щастлив, защото го обичал.

Но след известно време на ученика му дошла една мисъл:

„Сега го събуди и се върнете в манастира, за да можеш и ти да поспиш”, – защото и той имал право на малко почивка.

„Да – си казал ученикът, – но как мога да го събудя сега когато е заспал?”

И той отхвърлил мисълта.

Минало известно време и мисълта се върнала, като този път изглеждала правилна…

„Да, но как мога да го събудя? Той спи, в края на краищата…”

Той обичал своя старец.

И мисълта идвала и била отхвърлена така девет пъти до сутринта.

И когато старецът се събудил сутринта, погледнал ученика си и много учудено го попитал:

- Какво си правил през тази нощ тук?

Ученикът отговорил:

- Отче, четох псалми, молих се, радвах се, че те виждам спящ.

Старецът:

- Не, не, не… кажи ми какво по-особено си правил тази нощ?

Ученикът:

- Мислех за спасението, мислех…

Старецът:

- Не, искам да знам какво необичайно си правил през изминалата нощ, защото виждам девет корони над главата ти?

 

Виждате ли? Всяко отхвърляне на тези зли помисли е корона, която ни очаква.

И така, дяволът не прави нищо друго в своята ирационална злоба, освен да ни донася корони.

Но трябва да имаме любов.

 

- Но как можем да знаем кои мисли са от Бога и кои от дявола?

- Това е вашата работа. И това обяснявах досега.

Съществуват заповеди, имаме толкова много отправни точки…

 

Казах ви, жертва! Дайте нещо свое на някой друг!

 

Някой може да страда и вие може да му причините голяма радост, като му дадете нещо свое.

Не говоря задължително за милостиня към беден човек…

Основното нещо, което той иска от вас, е да го цените, също да го уважавате.

Да не го презирате. Да станете едно с него.

 

За молитвата е необходимо сърце

Юли 12, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

Из наставленията на стареца Арсений (Папачок)

 

По-добре да бъдеш нищо, отколкото герой на някого другиго, освен Христа.


На 19 июли 2011 година на възраст 96 год. отмина при Господа архимандрит Арсений (Папачок) – най-възрастният и един от най-почитаните днес румънски старци. Той беше представител на златната плеяда румънски духовници на XX-ти век, ненадминати по ревност и всеотдайна жертвеност на своята вяра, подвижнически опит в суровите условия на безлюдната пустиня, подобно на аввите от древните патерици – опит, съчетан с духовна мъдрост, тънка проницателност в тайниците на човешката душа и извънредни литературни дарби. Старецът Арсений се подвизаваше със стареца Клеопа (Илие), бил е подлаган на преследвания от страна на богоборческите власти, лежал е в затвора за изповядването на вярата. От 1975 год. е бил духовник на манастира в чест на света Мария в град Текиргьол до Констанца.


Предлагаме на вниманието на читателите отговорите на стареца на някои актуални въпроси от духовния живот.


- Как можем да придобием дара на смирение и молитвата със сълзи?


- Смирението не може да дойде от само себе си, ако в духовния ход на твоя живот ти не си достигнал до мисълта, че нищо не можеш сам без благодатта Божия. Спасителят казва: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан. 15: 5). 113-то Правило на Картагентския Събор гласи: „Но ако все пак някой казва, че нещо може без Христа, да бъде анатема” [1].


Брате, нима не знаеш, че ако мислиш високо за себе си и се гордееш, то за това от теб си е отишла помощта Божия? Защото е казано: „Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат” (Иак. 4: 6; 1 Петр. 5: 5). Помисли за това, че без благодат ти си прах и пепел. А ако предполагаш, че ето, Господ те е търпял до сега и така ще бъде завинаги, тогава с велик страх се устраши, защото Бог дълготърпи, но понякога и изпреварва събитията!


Синко, помисли за това, че имаш само времето на този живот, и с твоята ревност, с твоето желание да бъдеш с ангелите на небесата. Търси да се смиряваш, защото само така ще придадеш ценност на онази красота, която си придобил в себе си, за да не послужи това духовно богатство – уви! – за да погинеш в огъня. Внимавай на себе си, брат, защото ако мислиш, че Бог може да те посети направо сега и че ще умреш, то той, помисълът, ще те научи какво да правиш, защото знаем, че Христос в каквото ни завари в това и ще ни съди (ср.: Иез. 33: 20)[2].


Без смирение няма никаква надежда за спасение! А „ако ти брате, нямаш кротост в сърцето си, то знай, че в сърцето ти има някакво превъзнасяне” [3]. Трябва да разберем, че Бог толкова малко изисква от нас, а наследие ще получим заедно с Него… Кротост, кротост и още веднъж кротост!


- Мнозина вярващи се оплаквт, че не намират в себе си сили, за да се молят. Какво да правим, за да имаме ревност и благоговение за свещена молитва?


- Не трябва да преставаме да се молим, макар и с ума. Тези моменти на пустота, полети и падения се случват и при светите човеци – за тяхно смирение. Бог съразмерва даровете по силите на всекиго, за да има духовно равновесие. Едни губят от качеството на молитвата, на други, които се молят със смирено сърце, се дава известно утешение, и те в радостта се молят само за това, отново да ги посетят утешенията, но това е просто заблуда: ние като че се пазарим, а такива утешения могат да идват и от бесовете, защото фалшивото удовлетворение от лъжата се усеща.  Бесовете се радват да те удържат в това състояние на лъжливо успокоение, за да оставаш невъзприемчив за истинското утешение от молитвата, изтръгваща се от сърцето без всякаква сметка и непрестанно. Моли се смирено, за да доведеш Бога в сърцето си, а не да се възнасяш с ума си и да блуждаеш високо, защото е по-добре да бъдеш нищо, отколкото герой на някого другиго, освен Христа.


От молитва се нужаем непрестанно, защото ние трябва винаги да бъдем с Бога, а и лукавият ни причаква също през цялото време. Милостта Божия е с нас; нека не се бои нито едно наскърбено сърце, защото ние сме изкупени с Кръвта на Спасителя, а значи, струваме много скъпо.


Има мнозина такива, които, ако за него се моли някой близък или друг християнин с висок живот, то той се залъгва и вярва – дори ако сам живее в непоправимо безгрижие, – че ще наследи блаженото благословение на тези човеци. Добре е предварително да се знае, че „между цветята полският бурен напразно се моли да го помилва косата” (Йорга)[4]. „Не е срамно да паднеш под напора на болестите, срамно е да умреш нерадив и уморен от удоволствия” (Паскал)


Какви молитви и молитвослови препоръчвате на монасите и миряните?


- Аз няма да се спирам тук на молитвите, полагащи се по устав, – те се извършват; би било добре, ако помислим за нещо непрестанно и не толкова за това, да нижем думи, колкото за това, да възпитаме себе си и да направим любовта състояние на своето чувство, вибрация на своята душа. Този трепет с неуловимо въздихание бих опитал да препоръчам.


Свети Агатон казва: „Който се моли само когато се моли, той не се моли”. Става дума, по този начин за това, да чувстваме Бога, Майката Божия и всичко свято със сърцето си колкто може по-непрестанно. Това би пазело свещичката на нашата душа запалена, и би било по-трудно да се нападне такава душа. Трябва да знаем, че дяволът много се бои от трезвения[5] човек – колкото може по-трезвения! Молитвата – това е безусловно, полезно средство, а трезвението – е постигната цел.


Аз препоръчвам молитви към прескъпия Спасител наш, към Майката Божия – незаспиващо утешение на нашите души, – особени молебни: молитви към светия Ангел Хранител и, по необходимост и благоговение, към всеки светец.


Молитвослови, за всички – онези, които съществуват, защото в действителност повече от всичко е нужно твоето сърце!


[1] Ср.: Правила на Православната Църква с тълкувания от Никодим, епископ Далматинско-Истрийски: В 2 т. М., 2001. Т. 2. С. 259.

[2] вж.: преподобни Йоан, игумен Синайски, Лествица. Слово 7. § 50. Сергиев Посад, 1908. С. 84.

[3] Цитат от «Египетски патерик» в румънски превод. Гл. 4. За смирението и кротостта. § 3.

[4] Цитат от книгата на румънския философ Николай Йорга «Cugetări» («Размисли»).

[5] Трезвение при светите отци е наречено пазенето на ума и сърцето.


http://www.pravoslavie.ru/orthodoxchurches/47674.htm


Текстът е публикуван в сайта Царство Малое  http://carstvo-maloe.com


Архимандрит Арсений Папачок – За Изкушенията

Юни 19, 2013 in Видео, Начална страница

 

Съществуват шест вида изкушения:

отгоре, отдолу, отпред,

отзад, отляво и отдясно.

Оставям това отдясно за най-накрая.

Отгоре е изкушението, когато ти искаш да разбереш

повече, отколкото можеш да проумееш,

т.е. извън това, което ни е разкрито.

По същия начин както е било с блажени Августин и ангела

Той е искал да напише книга за Светата Троица

такава, какватo никога преди не е била писана!

И като доближил брега на морето,

с тази мисъл в главата си,

той видял малко дете,

което вземало вода в шепите си

от дъното на морето,

и я изливало в дупка в пясъка, ей тук

“Какво правиш?”

“Аз искам да преместя морето в тази дупка”

“Добре как е възможно за теб да го направиш?!”

“А ти как възнамеряваш да побереш
в твоя ум Господа,

Който е направил моретата?”

По такъв начин, изкушението отгоре

е в това да искаш да разбереш повече отколкото можеш да проумееш,

и повече отколкото ти е дадено

Отдолу е, когато, не правиш толкова,

колкото се изисква от теб.

В изкушението отдолу,

ти седиш като глупак на тази земя

без да размахваш своите криле,

които са направени за теб, за да ги използваш.

Защото не е достатъчно да имаш криле,

трябва също и да ги използваш!

Изкушението отдолу е, когато ти не правиш нищо.

Изкушението отзад

са миналите спомени, които съживяваш в съзнанието си.

Като гледаш назад, ти ги възкресяваш

Те не са толкова опасни, като изкушенията отпред,

които са пред твоите очи.

Ти ги виждаш, те са живи и какви ли не.

Ти си нетърпелив да си изработиш нова личност,

копирайки ги.

Изкушението отляво са ересите.

Цяло множество от неща срещу порядъка в Църквата, касаещи

нашето спасение.

Защото Спасителят казва:

и йота ако се отклоните от тези Мои думи

това ще бъде сериозно нещо!

Добре, аз оставих за накрая изкушението отдясно,

което е най-опасно.

Защото е възможно да водиш

по твое мнение,

добър духовен живот, който мислиш, че е правилен,

но в действителност да не е добър.

И така, нека да дадем някои примери.

Бях монах в манастира Сихастриа
и помагах на един брат

и след време, когато ме направиха свещеник

веднъж, когато трябваше
да изпълня специално послушание

се върнах там и попитах игумена:

“Дядо, как е този брат…?”

“О, отче”, отговори той.

Аз го постригах и е добър монах.

Той е архондар в манастира.

Но има слабост.

Отче, когато застане на молитва, не можеш да го помръднеш от мястото му.

И камбаната да удариш, и каквото и да правиш…

И той е архондаря!

Прибира се в килията, заключва вратата

и можеш да го видиш през прозореца -

на колене, потънал в молитва.

А идват гости и бедният игумен няма какво

да предложи на гостите за ядене. Няма приготвени стаи…

Братът не идва, защото не си е завършил молитвата.

Разбирате ли?!

Разбира се проблемът беше разрешен от друг отец,

който счупи прозореца, влезе вътре и му удари няколко шамара,

след което дойде при мен и ме попита дали е постъпил добре.

Знаеш ли, казах му аз, това, което направи, беше добро!

Имам предвид, че това, което
се е случило там е било страст.

Скъпи мои, никого не смущавайте
с вашата духовна работа!

Проблемът е, че ние трябва да живеем в хармония,

защото ако някой би ме помолил

да опиша едно културно общество с една дума,

аз бих му отговорил “Хармония”!

Още повече, ако някой би ме накарал

да му кажа с една дума, какво е значението на Светото Писание,

след толкова много дискусии, през толкова много стотици години:

това е Хармония!

Как да се борим с помислите

Май 17, 2013 in Видео, Начална страница


Архимандрит Арсений Папачок (15 август 1914 -19 юли 2011) – е един от най-почитаните румънски старци. Роден е на празника Успение Богородично в Мислеану – малко селце в южна Румъния. Кръщелното му име е Ангел. Приема монашеско пострижение в манастира Сихастрия. Известно време е игумен на манастира Слатина. Старецът Арсений се е подвизавал като отшелник заедно с отец Клеопа (Илие), бил е подложен на преследвания от страна на богоборческите власти, лежал е за изповядването на вярата си в затвора. От 1975 година той е духовник на манастира в чест на света Мария в град Тикиргьол до Констанца. Превод на български: https://pravoslaven-sviat.org/