Бях там веднъж
Май 15, 2020 in Видео, Начална страница
You are browsing the Blog for св. Порфирий.
Всички неща около нас са капчици на Божията любов
Май 6, 2020 in В търсене на вярата, Начална страница
Природните красоти са малките проявления на любовта, които ни водят към великата Любов, към Христа.
Радвайте се на всичко, което ни заобикаля. Всичко ни учи и ни води към Бога. Всички неща около нас са капчици на Божията любов. И одушевените, и неодушевените, и растенията, и животните, и птиците, и планините, и морето, и залезът, и звездното небе. Това са малките проявления на любовта, чрез които достигаме до великата Любов, до Христа. Цветята например имат своята дарба, учат ни с аромата си, с величието си. Говорят ни за Божията любов. Разпръскват аромата си и красотата си за праведни и неправедни.
Човек, за да стане християнин, трябва да има поетична душа, трябва да стане поет. Христос не желае до Себе Си „дебелокожи“ души. Християнинът, макар и само когато обича, е поет, живее сред поезията. Поетичните души са тези, които могат да възприемат любовта, полагат я в сърцето си, прегръщат я, чувстват я дълбоко.
Възползвайте се от красивите моменти. Красивите моменти предразполагат душата към молитва, правят я чувствителна, благородна, поетична. Събудете се сутринта да видите царя слънце, излизащ в своята порфира от откритото море. Когато чувствате въодушевление от някоя природна местност, от някоя църквичка, от нещо красиво, не се спирайте, преминете отвъд него, преминете към славословие за всички красоти, за да почувствате в живота си единствено Красивия. Всичко е свято – и морето, и къпането в него, и храната. На всичко се радвайте. Всяко нещо ни обогатява, всяко нещо ни води към голямата Любов, всичко ни води към Христа.
Наблюдавайте това, което е направил човекът – къщите, сградите, големи и малки, градовете, селата изучавайте хората, тяхната култура. Питайте, попълвайте знанията си за всяко нещо, не оставайте безразлични. Това ви помага за по-задълбочено изучаване на Божиите чудеса. Всяко нещо се превръща във възможност да се свързваме с всичко и с всички. Всяко нещо се превръща в причина за благодарение и молитва към Господаря на всичко. Живейте във всяко нещо, в природата, във всичко. Природата е тайнствено Евангелие. Когато обаче човек няма вътрешната благодат, природата не го ползва. Природата ни събужда, но не може да ни отведе в рая.
Духоносецът, този, който има Божия Дух, където и да минава, държи ума си в постоянно внимание, целият е очи, целият обоняние. Всичките му сетива живеят, но живеят с Божия Дух. Различен е. Всичко вижда и всичко чува; вижда птиците, камъка, пеперудата…
Минава от някъде и усеща всичко, някой аромат например. Живее във всичко, сред пеперудите, сред пчелите и т.н. Благодатта го прави внимателен. Желае да е заедно с всички.
Ах, какво да ви кажа! Това то изживях, когато на Света Гора ме посети Божията благодат. Спомням си как славейчето раздираше гърлото си сред гората, с криле, изпънати назад, за да има сила. Ах, ах, ах! Да имах една чашка с вода, да му давам да пие всеки път, да утолява жаждата си… Защо славейчето да дере така гърлото си, защо? Но и самото се радва на чуруликането си, чувства го, затова и дере гърлото си.
Много ме въодушевяваха птиците в гората. Идете някой ден в Калисия да чуете славеите. Каменно сърце да имаш, ще се разчувстваш. После как да не почувстваш, че си заедно с всички и всичко? Вниквайки надълбоко в тяхната цел. Целта е заложена от техния Творец. Целенасочеността на творението показва Божието величие и Неговия промисъл. При нас, човеците целенасочеността, заложена от Бога, се изразява по друг начин. Ние притежаваме свобода, разумната мисъл.
Един ден направих план за това място. Да направя един резервоар между боровете, да сложа едно хранилище от два кубика и оттам да се черпи вода. Тогава славеите, които много обичат водата, ще дойдат, а също и скакалците и мухите…
Веднъж, когато живеех в Калисия, се връщах в манастира след боледуване, а госпожа Мария, овчарката, дойде да ме вземе с магаренцето. По пътя я попитах:
- Госпожо Мария как ви се виждат красотите, ливадите, цветовете, пеперудите, ароматите, славеите?
- Нищо – казва ми, – нищо няма тук.
- Наистина ли? – питам я. – Май месец и да няма нищо?
- Нищо! – отговаря ми.
След малко срещаме всичко това: цветя, благоухания, пеперуди.
- Е, госпожо Мария, сега какво ще кажеш?
- А, не ги бях забелязала!
Продължавайки, стигнахме до платаните. Славеите там бяха в разгара на песните си.
- Госпожо Мария, ти ме излъга!
- Не – казва ми. – Изобщо не ги бях забелязала!
В началото и аз бях „дебелокож“, не разбирах. След това Бог ми даде благодатта. Тогава всичко се измени. Това се случи, когато започнах да живея в послушание.
Спомням си вкаменилите се дървета, стволовете, които видяхме в Митилин. Съществуват от толкова древни времена. Страшно голямо впечатление ми направиха! И това също е молитва, да гледаш вкаменелостите и да славиш Божието величие.
Из книгата: „Живот и слова“ на свети Порфирий Кавсокаливит
Бог като Отец промисля и се грижи, но зачита и нашата свобода
Юни 5, 2019 in Начална страница, Отечески съвети
Бог е любов, не е прост зрител на нашия живот. Промисля и се грижи като истински наш Отец, но зачита и свободата ни. Не ни насилва. Нека ние имаме надежда в Божия промисъл и след като вярваме, че Бог ни наблюдава, нека имаме дръзновението да се хвърляме в прегръдката на Неговата любов, и тогава ще Го виждаме непрестанно до себе си. Няма да се страхуваме, че може да стъпим накриво.
Човешкото тяло е толкова съвършено! Велика работилница; пие вода, тя отива в стомаха, в бъбреците, почиства кръвта. Работата пък на сърцето – цяла помпа, а белите дробове, черният дроб, жлъчката, панкреасът, мозъкът нервната система, сетивата, зрението, слухът… А какво да кажем за духовните сили и как всички те се сработват едновременно и хармонично под Божието покровителство и промисъл!
Всичко е в Божия промисъл. Виждате ли боровете? Колко иглички има всеки бор? Можете ли да ги преброите? Бог обаче ги знае и без Неговата воля нито една не пада на земята. Както и космите на главата ни, и те всичките са преброени. Бог се грижи и за най-малките подробности в живота ни, обича ни, закриля ни.
Ние живеем така, сякаш не чувстваме величието на Божия промисъл. Бог е много тайнствен. Не можем да разберем действията Му. Не си мислете, че Бог е направил нещо по един начин, а после го е поправил. Бог е непогрешим. Нищо не поправя. Кой е обаче Бог в Своята дълбина, в Своята същност, ние не знаем. Не можем да изследваме Божиите решения.
Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли (Ис. 55:8, 9).
Когато Бог ни дари дарбата на смирението, тогава всичко виждаме, всичко чувстваме, тогава живеем в Него много явно. Когато нямаме смирение, тогава нищо не виждаме. И обратното, когато бъдем удостоени със светото смирение, всичко виждаме, на всичко се радваме. Вътре в себе си живеем Бога, живеем рая, който е Сам Христос. Ще ви разкажа нещо – не знам дали сте го чели в Патерика, което показва Божия промисъл и силата на молитвата на стареца. Един старец изпратил своя ученик Паисий да отиде по някаква работа далече от подвижническата му колиба. Онзи вървял, вървял с часове. Било вече пладне. Слънцето прежуряло. Видял една голяма скала, която хвърляла сянка и отишъл, та легнал под сянката на скалата, за да си почине, и там задрямал. Тъй както си спял – или спял, или бил просто отпуснат – вижда своя старец, който му казва:
- Паисие, Паисие, стани и се махай оттам.
Щом чул стареца си да му вика силно, станал и се отместил. Едва направил няколко крачки – „врууум!“, видял как скалата паднала. Щяла да го смаже като птичка в капан. Нито една кост от него нямало да остане цяла. Старецът бил много далече от Паисий, но въпреки това го видял.
Това е Божият промисъл. Верни са думите на Господа: А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави (Марк. 16:17, 18).
Може да си мислим и да си казваме: „Боже мой, Ти си навсякъде и всичко виждаш, където и да съм. С нежна любов следиш всяка моя крачка“.
Нека повтаряме с Давид: Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи (Пс. 138:7 – 10).
Разбира се, не е достатъчно само да знаем това, но е голяма подкрепа и утеха за нас, когато вярваме в това, когато го живеем, когато го приемем в душата си.
из „Живот и слова“ на свети Порфирий Кавсокаливит
Слова на утешение и мъдрост
Март 7, 2019 in Начална страница, Отечески съвети
Веднъж, когато бях огорчен от това, че не намирах ответна обич у някои хора, старецът ми каза: „В наше време хората искат да ги обичат и заради това търпят поражения. Истината се състои в това да не се интересуваш обичат ли те, но да се вълнуваш от това, ти самият обичаш ли Христос и хората. Само така можеш да запълниш съществуващата в душата пустота.
٭٭٭٭٭
Един духовен син на стареца, който винаги с голяма готовност му помагал в работата по манастира, имал една слабост, с която никак не можел да се справи. Той обичал хубавата храна и доброто вино. Този човек ми разказа следното: „Една вечер бях на гости у приятели. Вечерята премина в топла семейна атмосфера. На масата имаше прекрасни блюда, вкусно заешко месо и много хубаво вино. Ние хапнахме, пийнахме малко повече, отколкото трябваше, и късно, около полунощ, се разделихме. Прибирайки се в къщи, легнах да спя. Но какво ти спане. Не можех да затворя очи и дълго останах буден в постелята. В стомаха усещах тежест, главата ми шумеше. Това продължи достатъчно дълго. Чувствах се доста недобре. Около три часа през нощта зазвъня телефона. Кой би могъл да е в това време? Навярно някой е объркал номера, помислих аз. Вдигнах слушалката, и какво чувам? Гласът на отец Порфирий:
– Благословени – каза той – колко пъти съм ти казал, чедо мое, да не се увличаш от хубаво ядене и вино. Виждаш ли до какво доведе? Аз зная, че ти страдаш, и аз страдам заедно с теб. Моля се да мине всичко добре, така че и ти ставай на молитва и друг път бъди по-внимателен.
След този случай всеки път, когато сядам на масата, си спомням това нощно позвъняване на отец Порфирий и се сдържам, за да не падна отново в чревоугодие и преди всичко да не огорча отново стареца.”
٭٭٭٭٭
Аз винаги бях много сдържан по отношение получаване на подаръци. Даже и от приятели. Така че, не желаейки сам това, често ги обиждах. От стареца не се укри тази моя слабост, която, зад видимия идеал, скриваше елементи на изтънчена гордост. Той искаше да ме избави от нея. Макар и никога да не съм говорил с отец Порфирий за тази своя немощ, той веднъж неочаквано ми каза: „Знаеш ли, когато ти дават нещо от любов, ти си длъжен да го приемеш!” Това непосредствено вмешателство на стареца постигна своята добра цел. Той ми напомни забравените слова, които още в юношеството ми бяха направили голямо впечатление: „Суета е, ако приемаш подарък от егоизъм и е благо, ако го приемеш с любов, за да доставиш радост на този, който ти го дава от любов.”
٭٭٭٭٭
Един човек, бидейки много пестелив и въздържан, искал да остави за своите нужди съвсем неголяма сума, а всички останали пари, които заработвал, да раздава като милостиня. Само че тези средства, които бил определил за себе си, били толкова малко, че той никак не се решавал да приведе в изпълнение това свое желание. Като открил измъчващия се помисъл пред стареца, той му отвърнал: „Благословени, нима те безпокои такава дребнавост? Оставяй за себе си толкова, колкото искаш. А всичките си сили употреби за това, колкото можеш по-силно да възлюбиш Христос – и всички тези проблеми ще се решат от само себе си.”
٭٭٭٭٭
Старецът живееше новозаветна любов. Именно тази негова любов се явяваше критерий на всички негови оценки. Веднъж заговорих с отец Порфирий за нравствената криза на нашето време, която благодарение на впечатляващите успехи на звукооптичните средства за връзка, стана истинска световна епидемия на демоническото отстъпление от Бога, невиждана в историята на човечеството по своя размах. Старецът, пълен с печал, се съгласи, но нищо не каза. Само, когато казах, че Бог ще допусне жестоки наказания, за да дойдат хората на себе си, той незабавно възрази: „Не, Бог не наказва. Човек сам се наказва, отдалечавайки се от Бога. Как да ти обясня… Тук – вода. А там – огън. Аз имам свобода на избор. Отпускайки своята ръка във водата – чувствам прохлада; протягам я към огъня – получавам изгаряне.”
Източник: “Цветослов советов” Св. Порфирий Кавсокаливит
Проблемите на нашето дете
Октомври 19, 2018 in Семейство
„
***
Родителите на едно дете с тежък характер, което бе достигнало преходната възраст, дойдоха при отец Порфирий. Със скръб му разказаха своите проблеми, свързани с възпитанието на детето и го помолиха за съвет. Отец Порфирий започна да им говори за това, че те са длъжни да обърнат внимание на своя духовен живот. Родителите отново и отново се връщаха към разговора за детето, но старецът продължи да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казаха: „Отец Порфирий, ние сме дошли тук не заради себе си. Всичко, което Вие ни говорите, ние го знаем. Ние дойдохме заради нашето дете.”
На това отец Порфирий отговори: „А аз през цялото това време ви говорих за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещение? Не теоретическо, а практическо освещение!”
След това, замълчавайки за малко, старецът добави: „Ако вие действително обичате детето си, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега аз „видях” душата му… Тя е мъртва.”
***
„Никога вашите деца не трябва да чуват как вие се карате помежду си… Даже и не повишавайте един на друг тон!”
– Но това възможно ли е, отец Порфирий?
– Разбира се, че е възможно! Затова хубавичко запомнете моите думи: никога никакви караници пред децата: НИКОГА!
***
Една майка се оплаквала на отец Порфирий за това, че синът й вече не я слуша, не ходи на църква и тъй нататък. Старецът й казал:
– Колко години ти си го заставяла да прави това, което ти искаш, да ходи там, където ти искаш. Сега той се стреми към свобода. Не му казвай „прави така”, или „не прави така”. Ти само в себе си с любов се моли за него. Ако ти би видяла, че някой турчин здраво е хванал твоя син и му казва „кажи на майка си това и това”, ти би ли осъдила своето дете? Би ли се разсърдила на своя син?
***
– Моята дъщеря, дядо Порфирий, води греховен живот. Как да я спася?
– Със своята собствена святост. Само така. Светостта на родителите спасява техните деца.
***
Веднъж старецът ми разказа:
– Ние сме длъжни да обичаме с Христова любов, а не с човешка. Преди две години тук дойде една майка на четири деца и ме попита за тях. Тя ми каза имената им и аз й отговорих: „Обърнете особено внимание на Харалампий, защото той ще ви донесе много скърби (в това време той бил на дванадесет години).”
Чувайки това, жената възкликна: “Отче, какво говорите? Харалампий е моят най-добър син. Аз съм особено загрижена за него и го обичам повече от другите, защото той е най-малкият.”
” Ти не го обичаш с Христова любов и затова му вредиш.”
– Тя не ми повярва, продължаваше да спори с мене и накрая си замина с голямо раздразнение. Аз се помолих и я предоставих на волята Божия. Вчера тя дойде отново в дълбоко разкаяние: „Простете ми, отче. Тогава аз Ви се обидих и си казах, че Вие водите хората в заблуждение. Сега вярвам, че Вие получавате вразумление от Бога. Отче, сега Харалампий си замина от нас. Той стана съвършен дивак и ни донася много скърби. Какво да правим? Действително аз не го обичах с Христова любов и с това му причиних вреда…” И от нейните очи потекоха обилни сълзи.
***
„Съвременната младеж страда от изкривен инстинкт за живот и много млади хора искат да завършат своя живот със самоубийство. За слабостите на децата са виновни техните родители. Защото в своя живот те постъпват чисто по човешки и мъчат своите деца с чиста човешка любов. Ти знаеш ли господин Х.? Той е написал няколко забележителни книги по педагогика. Този човек има пет деца и всичките къде хулигани, къде хипита. Един от тях завършил живота си със самоубийство. На погребението му се събрали братята и сестрите му и казали: „Не се безпокой, ние ще отмъстим за тебе.”
***
Отец Никодим ни разказа: „Аз дойдох при отец Порфирий и му казах, че искам само неговото благословение. Не ми се искаше нищо да го питам, защото на улицата го очакваше много народ, а аз влязох първи.”
- Само ме благословете, Геронда, помолете се за мен.
- Сядай, сядай – ми отвърна старецът.
След това ме взе за ръка и ме попита:
- Как са при теб нещата?
- Слава Богу, по вашите молитви, Геронда.
След това той веднага неочаквано започна да ми говори:
– Обяснявай на хората да не избягват раждането на деца. Голям грях е отбягването да се раждат деца. Ти правилно постъпваш, че говориш за това. Така и продължавай и говори на хората.
Това бяха последните чути от мен тук на земята слова на стареца.
***
От първия ден на нашия брак, който изглеждаше удачен, отец Порфирий, с когото ние често приказвахме по телефона, постоянно ни говореше: „Не избягвайте раждането на деца”.
Не много време след това, когато у нас се появи дете, ние решихме да се разведем, тъй като да живеем съвместно не ни се отдаваше. Обидихме се и на стареца, който вместо да предвиди нашия развод със свойствена му прозорливост, обратно ни посъветва да си родим дете. Когато детето ни започна да поотраства, ние вече разбрахме, че нашият развод ще бъде престъпление пред него. Затова спряхме бракоразводния процес и не гледайки на това, че и двамата искахме да се разведем и ни се струваше, че друг изход няма, отново започнахме да живеем заедно. Три години преди своята кончина, отец Порфирий ни каза: „Ако вие нямахте дете, то сега щяхте да сте разведени и само Бог знае какво би станало с вас тогава. Затова аз ви посъветвах да си родите детенце. Вие съхранихте вашия брак, който е така свещен, както всички тайнства на нашата Църква. Завинаги запомнете следния образ, който сега ще ви нарисувам, и вие ще можете да създадете щастливо семейство: вашето дете ви държи – единия за едната ръка, другия – за другата, и върви напред, показвайки ви пътя, а вие го следвате.”
***
Едни млади съпрузи имали големи проблеми с раждането на дете. В жената постоянно възниквали усложнения, направили й операция, и в края на краищата лекарите казали, че тя не може да има дете. Тогава съпрузите решили да осиновят чуждо дете. С помощта на един свой познат, близък на отец Порфирий, те намерили една неомъжена жена и предложили да й осиновят детенцето. В това време, когато всичко било уговорено, преди да пристъпят към процедурата за осиновяване, техният познат решил да се посъветва със стареца. Когато отец Порфирий изслушал разказа му, хванал го за ръката и започнал подробно да му разказва за характерите на съпрузите. Жената имала психически трудности и т.н….
- Правилно ли казвам? – попитал най-накрая старецът.
- Да, Геронда, вие говорите така, сякаш ги виждате пред себе си.
- Да, те стоят пред мене. Затова Бог и не им е дал детенце, за да не бъде то нещастно. Престани да бъдеш посредник в процедурата по осиновяване.
Аз така и постъпих и осиновяването не се състоя.
***
СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ДЕЦАТА
През 1977 година моята съпруга забременя. Радостта ни беше безгранична. Първата наша грижа беше да разкажем за това на отец Порфирий, който споделяше всички наши скърби и радости от първата ни среща. Той ни укрепваше със своите молитви и съвети, изпълнени с мъдрост и вдъхновение свише.
Затова дойдохме при него и му казахме тази добра новина. Той беше много доволен. Радостта се отразяваше ясно на лицето му.
– Сега вашето щастие стана пълно! – каза той – Нашият благ Бог ви е дал всичко! Вие сте добри хора и Господ устройва така, че добрите от нищо да нямат нужда. Не веднъж вече съм ви говорил за това. Ще имате дете. Но вие, деца мои, приличате на невярващия Тома. Не вярвате на това, което ви говоря. Зная, че ме обичате, но сте маловерни и лесно се отбивате от пътя… Какво да правя с вас…Идвайте при мен по-често, защото за вас това е необходимо. Когато идвате, виждам, че сте мрачни и пълни с отчаяние, а когато си тръгвате, ви виждам радостни, щастливи и укрепени във вярата. Вашата кола вече не се влачи едвам-едвам по пътя, просто лети.
А сега – продължи Старецът – седнете.Ще ви кажа няколко думи, които вие като бъдещи родители сте длъжни никога да не забравяте. Иска ми се хубавичко да запомните това, което сега ще ви кажа, да го запазите в паметта си, ако не искате вие и детето ви да бъдете нещастни.
При мен идват стотици родители и със сълзи на очи молят да помогна на техните деца, защото едни от тях са се свързали с наркотиците, други са попаднали в лоши компании, трети оскърбяват своите родители, искайки пари, за да ги прахосат в нощни клубове, да ги проиграят на хазартни игри, а когато нямат какво да им дадат, те започват да ги заплашват и даже да ги бият! Родителите стигат до това, че проклинат своите деца, деня и часа,в който са ги родили! Виждал съм родители, които се обливат с горчиви сълзи заради моралното падение на своите деца и хиляди пъти повтарящи, че по-добре да не бяха идвали на този свят. Защото преди у тях е имало едно скръб и една беда, че нямат деца, а сега ми казват, че имат хиляди беди и още толкова скърби от своите деца, така, че даже се срамуваме да се покажем пред хората. Родителите ме умоляват да помогна със своите молитви и да спася техните деца. Но когато аз ги питам, а вие какво направихте за това, да помогнете на тези нещастни създания, те отговарят почти всички еднакво – че не са могли нищо да направят, тъй като децата, когато са достигнали до преходната възраст, са се изплъзнали от техния контрол.
Не – им казвам аз – вие сте закъснели. Ако вие сте изпуснали детските години и сте чакали да дойде преходната възраст, за да се заемете с възпитанието на своите деца, то ето ви и последствия. Чакайте и още по-лошо. Детето е като тесто. Колкото е по-меко тестото, толкова по-лесно можеш да го оформиш.
Така е и с децата. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно да го възпитаваш, да формираш характера, да го учи; и да му помагаш да се развива.
Ако чак сега сте си спомнили, че имате деца, или по-точно, те сами са ви напомнили за себе си със своето непослушание, с това, че ви тормозят, със своето лошо поведение и въобще със своето безнравствено държание, сега вече е късно. Птичката е излетяла. А ако птичката е излетяла, то е много трудно да я уловиш, даже е почти невъзможно!
Възпитанието на детето – това е началото и краят на тези задължения, които имат родителите, пред човешкото създание, които те при Божественото съдействие са произвели на този свят! Родителите, които са претърпели неуспех в правилното възпитание на своето дете, може да считат, че са претърпели неудача във всичко! Във всичко! Чувате ли ме? Да предположим, че има родители, които целия си живот са посветили на увеличаване на финансовото си състояние, преумножаването на своите доходи, след което са станали богати хора, докато в същото време не са направили нищо за възпитаването на своите деца. И така те, не само нищо не са дали на своите деца, но напротив – трудили са се с пот на лицето за това , за да направят от тях лентяи, безделници и престъпници! Да! Уверявам ви. Отгледали са престъпници!
И знаете ли защо? Защото парите, когато попаднат в ръцете на разглезени хора, принасят зло не само на тях, но и на тези бедни хора, които общуват с тях. Защото тези последните ги заставя нуждата да се продават на богатите, а те ги използват като безволни личности, където и както си искат. Но винаги за зло!
Не сте ли чували народната мъдрост: „Парите развращават човека“? По-добри думи за това, което правят парите с човешкото съзнание, поне аз, не съм чувал. От незапомнени времена хората са забелязали, че за пари се продава даже и съвестта. Такива примери има много. Не предаде ли Юда Христа за пари? За 30 сребърника? Това е очевидно! Този пример не е ли достатъчен за това, за да се убедим в разрушителното действие на парите, когато те се намират в ръцете на хора, нямащи в себе си Бога? И така, тези, които не се грижат за правилното възпитание на своите деца, кого мислите отглеждат? Те отглеждат Юди! Да! Именно Юди! Ах, нещастните! Събират си съкровища тук, на земята, а Небесното Царство не ги интересува!
Още повече, тези богатства, които събират тук, няма да успеят да се възползват нито те самите, нито ще успеят да го запазят лошо възпитаните им деца. И знаете ли защо? Защото и самите родители страдат от неизлечимата болест, наречена – сребрелюбие! И този недъг няма да ги изостави до гроба! Те остават равнодушни към всички останали блага, които Бог е дарил на човека. Следователно, те така и ще си умрат, без да се възползват от своите пари! Що се касае до техните деца, които са се отпуснали до такава степен, че са станали неспособни за нищо. Затова те не са в състояние да запазят тези пари! Да знаете, че да се запазят парите е къде по-трудно, отколкото да ги изработиш!
Затова, когато няма правилно възпитание – няма нищо. Детето получава правилно възпитание не по този начин, по който ние искаме и още повече, не тогава, когато ние искаме! Възпитанието започва от момента на зачеване на детето и продължава през целия период на бременността. От деня на неговото раждане до времето на неговото пълнолетие грижата за правилното му възпитание не само не намалява, но и се увеличава.
Аз ви говоря за най-главното. И затова искам да обърнете на това особено внимание!Когато детето се намира още в майчината утроба, родителите вече са длъжни да се загрижат за него! Да! Още тогава!
Вие ме питате: какво можем да направим за детето, което още се намира в утробата? И аз ви отговарям: самите ние – нищо! Но Този, Който му е дал да се зачене – всичко! Наистина, има ли по-голямо чудо от това – на зачатието? Разбира се, че няма!
Затова сме длъжни да се обръщаме към Него и в нашите горещи молитви да Го умоляваме да се загрижи за усъвършенстването на тялото и душата на заченатото дете. И той, с благодатта на Светия Дух ще подреди всичко. Но нашите молитви с това не спират до тук. Напротив! След раждането на младенеца, по мярата на неговото израстване, сме длъжни да увеличаваме и нашите молитви за него.
По този начин ние показваме, че действително доверяваме правилното възпитанието на нашето дете на Самия Бог. А когато нашето дете се намира под непосредственото, постоянно наблюдение и защита на Бога, тогава ние можем да бъдем уверени, че то никога няма да се отклони от правилния път.
Източник Цветослов советов
Превод от руски : “Цветослов советов”
Нека безкористно да раздаваме любовта си на всички
Май 23, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Любовта е над всичко. Онова, което трябва да ни занимава, чеда мои, е любовта към другия, неговата душа. Каквото и да вършим: молитва, съвет, препоръка, нека го правим с любов. Без любов молитвата не носи полза, съветът наранява, препоръката вреди и погубва другия, който чувства дали го обичаме или не, и реагира според това. Любов, любов, любов! Любовта към брата ни подготвя да обикнем още повече Христа. Не е ли хубаво?
Нека раздаваме любовта си на всички безкористно, без да ни интересува тяхното отношение. Когато Божията благодат дойде в нас, няма да се интересуваме дали ни обичат или не, дали ни говорят с доброта или не. Ще чувстваме нуждата ние да обичаме всички. Егоистично е да искаме другите да ни говорят с доброта. Нека обратното не ни притеснява. Да оставим другите да ни говорят както се чувстват. Да не изпросваме любовта им. Нека се стремим да обичаме и да се молим с цялата си душа за тях. Тогава ще забележим, че всички ни обичат, без ние да сме се стремили към това, без изобщо да сме просили тяхната обич. Ще ни обичат свободно и искрено, от дълбините на сърцето си, без да ги насилваме. Когато обичаме, без да имаме за цел да ни обичат, всички се събират около нас подобно на пчели. Това важи за всички.
Ако твоят брат те дразни, досажда ти, ти си мисли: „Сега ме боли окото, ръката, кракът; трябва да се погрижа за него с цялата си любов“ (виж 1 Кор. 12:21). Нека обаче не мислим за това, че ще бъдем възнаградени за уж добрите си дела, нито за това, че ще бъдем наказани за злините, които сме вършили. Идваш до познание на истината, когато обикнеш с Христовата любов. Тогава не търсиш да те обичат – това е лошо. Ти обичаш, ти отдаваш любовта си – това е правилното. От нас зависи да се спасим. Бог иска това. Както казва Свещеното Писание: …Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4).
из книгата: „Живот и слова“ на св. Порфирий Кавсокаливит
Удивително явяване на Свети Порфирий и чудното изцеление на тежко болна жена
Февруари 7, 2018 in Начална страница, Сладкарница
В книгата „Пътувайки зад стените на града“, монахиня Порфирия, която в цивилния живот е била шофьор на такси, разказва за удивителното явяване на св. Порфирий и чудно изцеление на млада жена, което показва, че животът продължава и след смъртта, и ни учи, че никога не трябва да губим надежда, защото Бог е Всесилен и Всемогъщ.
Беше 2 ч., аз бях на площад „Свети Анаргион“ в Атина.
Бях спряна сред светлините на Атина. Един мъж приближи към мен…:
- Можете ли да ме заведете до Мениди?
- Не – отвърнах аз – не мога.
Не можех, защото трябваше в 3 ч. да пътувам за Пирея.
Мъжът стоеше срещу мен и чакаше да мине друго такси. Нещо вътре в мен ми казваше, че трябва да му помогна. Направих му знак да дойде при мен. Веднага щом влезе в таксито, възкликна:
- Това е невъзможно!
И той взе снимката на св. Порфирий, (която имах в таксито) в ръката си и я целуна. В този момент светлината се промени и аз обърнах към Мениди. Исках да си взема снимката обратно, но когато видях как я гледа с любов, съжалих за тази моя мисъл.
- Познавате ли го? – ме попита той.
- Не, но от неговите книги аз го опознах и го обикнах много.
- Искате ли, госпожо, да ви кажа как аз се запознах с него?
- Разбира се – отвърнах с радост.
- Научих, че жена ми е тежко болна, от рак. Лекарите й даваха само три месеца живот. През това време моят най-голям син завършваше средното си образование. Каза ни, че е уредил да отиде с десет от своите съученици до връх Атон за една седмица. Казахме му, че сме съгласни и децата заминаха.
В същото време, жена ми взе да се влошава. Лекарят, който се грижи за нея ни каза, че краят наближава. Попитахме го със силна болка:
- Докторе, какво можем да направим за да й дадем още малко живот?
Той отговори:
- Можем да направим операция, и нека Бог да помага! – отвърна той.
Съгласих се, и жена ми също беше съгласна, тъй като искаше да доживее, докато синът ни се върне.
Синът ни се върна толкова радостен, толкова щастлив, както никога не сме го виждали преди. Той ни каза колко хубаво било, че е бил там, и как монасите са ги посрещнали топло, и какъв мир е придобил в душата си. Каза ни, че е почувствал Божието присъствие толкова близо, че е забравил, че майка му е болна. Припомнил си за нея, когато Старецът Порфирий се появил пред тях.Той ни каза няколко удивителни неща за Стареца Порфирий, който се беше явил по невероятен начин за нас.
- Извинете – подхвърлих аз – кога се случи това?
- Случи се през 1996 г.
Всички деца стояли под едно дърво, говорили си и се смеели, когато изведнъж един монах се приближил към тях. Те се изправили и целунали ръката му, а Старецът започнал да казва имената и фамилиите на децата. Както можете да си представите, децата са били изненадани от това, че той знае имената и фамилиите им. На моя син казал:
- Кажи на майка си, че няма да има операция, тя вече е по-добре!
- Ти познаваш ли я? – попитал той.
- Познавам я, аз познавам всеки от вас!
- Кой си ти? – попитали те.
- Аз съм Стареца Порфирий – казал той и си тръгнал.
Като се връщали от Света Гора, те спрели в Уранополис в една аптека за да си купят аспирин, тъй като ги хванала морска болест и виене на свят. Влизайки в аптеката, видели снимка на Стареца Порфирий и казали:
- Това е Стареца Порфирий, когото видяхме на Света Гора!
И веднага щом аптекаря чул това, той попитал смутено:
- Извинете ме, деца, видели сте този Старец на Света Гора? Сигурни ли сте?
- Разбира се, сигурни сме, – отвърнали те. Ние всички говорихме с него. И разбира се бяхме изненадани, че той знаеше нашите имена и фамилиите ни. Когато го попитахме кой е той, ни отговори, че е Стареца Порфирий.
- Деца, аз съм сигурен, че сте го видели, но… Да не се изплашите, когато ви кажа, че Старецът е починал преди пет години!
Децата били шокирани!
- Невъзможно! – казали те. Ние току-що говорихме с него!
Жена ми и аз вярвахме, че са видели някой друг, който изглежда като него и който също се нарича Порфирий. Тъй като всички монаси си приличат един на друг.
- Не ми ли вярвате, а? Във всеки случай той каза, че не трябва да се оперираш, защото си по-добре – казало момчето на майка си.
Два дни по-късно, ние отидохме в болницата. На следващата сутрин, операцията щеше да се състои. Времето настъпи и докато чаках с мъка пред операционната, изведнъж видях, че жена ми излиза. Завтекох се към нея и попитах:
- Какво се случи?
- Няма да се оперирам, добре съм!
Докторът излезе след нея.
- Какво стана, докторе?
- Не знам, тя не иска да я оперирам!
- Казах ти – отговори тя – по-добре съм!
- Скъпа, ти полудя ли? – прегърнах я и се опитах да я убедя, че трябва да се съгласи да се оперира.
Тя каза:
- Казах ви, че се чувствам по-добре. Направете ми изследвания и ще видите, че съм по-добре, чувствам го!
- Чудесно! – каза докторът – нека да не я принуждаваме щом се чувства по-добре.
- Не вярвате ли? Чудесно! Направете изследванията за да ви го докажа.
И наистина изследванията бяха направени. На следващия ден резултатите бяха готови и докторът погледна сериозно.
- Какво показват изследванията? – попитахме го ние.
Сякаш болестта никога не я беше докосвала! Докторите погледнаха старите и новите изследвания и не можеха да повярват! Бяха изненадани, това беше невъзможно, и казаха, че на следващия ден ще направят нови.
Когато синът ми дойде и докторите казаха, че ще трябва да се направят нови изследвания, той ми каза:
- Защо не ми вярваш че, видях Стареца Порфирий на Света Гора?
Тогава докторът каза:
- Кого си видял? Стареца Порфирий ли?
- Той ми каза, че майка ми е добре и няма нужда от операция.
Тогава докторът извади от джоба си снимка на Стареца Порфирий.
- Него ли си видял, моето момче, на Света Гора?
- Да, него!
- Изследванията са верни! Вашата съпруга е добре, и сега може наистина да си върви! Вървете и се пригответе!
Докторите бяха дали на жена ми три месеца живот. Изминаха две години от тогава, а тя е дори по-добре от колкото е била преди да се разболее. Затова, аз обичам Стареца Порфирий твърде много. Били сме в манастира много пъти. И когато имаме трудности, той ни помага.
Разказът на този мъж за това чудо на Стареца Порфирий ми даде голяма радост. Единственото нещо, което прошепнах, когато човекът си отиде беше: „Благодаря Ви!“
източник: agapienxristou
В Христа е всяка красота, всяко здраве
Декември 4, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Ако обикнем Христа, всичко е лесно. Аз още не съм постигнал това. Сега се старая да Го обикна. В Христа съществува всичко. Всяка красота, всяко здраве. Здравата душа приема и живее дарованията на Светия Дух, които са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22, 23). Божият човек преживява в себе си също и тези неща, за които говори апостол Павел в химна на любовта: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост… зло не мисли… всичко извинява, на всичко вярва… Любовта никога не отпада“ (1 Кор. 13:4 – 8).
Имате ли тия неща? Тогава имате щастието, Христа, рая. Тогава дори и тялото функционира чудесно, без аномалии. Божията благодат изменя човека, преобразява го телесно и душевно. Тогава всички болести изчезват. Няма колит, нито щитовидна жлеза, нито стомах, нито нищо. Всичко функционира нормално. Хубаво е да вървиш, да работиш, да се движиш и да си здрав. Но първо трябва да имаш душевно здраве. Основата е душевното здраве, впоследствие идва и телесното. Почти всички болести произлизат от липсата на доверие в Бога и това предизвиква смут, безпокойство. Смутът и безпокойството се причиняват от премахването на религиозното чувство. Ако нямате любов към Христа, ако не се занимавате със свети неща, със сигурност ще се изпълните с меланхолия, със зло. Какво обаче се случва в света? Чуйте да ви кажа един пример.
Една девойка бе отишла при лекар, който й предписа хормони. Казвам й:
- Чедо мое, не ги вземай! Не съм лекар, не искам да действаш на моя отговорност, но разбирам, че не трябва да ги вземаш. Добре е поне да отидеш при някой ендокринолог. Твоят проблем е повече в компетенцията на ендокринолог. Всичко идва от притесненията.
- Наистина преживях някои притеснения.
- Е, това е! Умири се, успокой се, изповядай се, причасти се, и всичко ще се оправи.
Тогава тя отиде при един ендокринолог и му казала от какво страда.
- Леле, мале! – казал й лекарят. – Изобщо не ги взимай тия лекарства! Хвърли ги! Много ще ти навредят.
След това тя ми се обади по телефона:
- Каквото ми каза ти, това ми каза и лекарят.
Виждате ли какво става? Докато с изповедта и светото Причастие много хора са се изцелявали.
Когато човек е празен откъм Христа, тогава идват и го изпълват хиляди други неща: завист, омраза, скука, меланхолия, ропот, светско мислене, светски радости. Постарайте се да изпълните душата си с Христа, за да не е празна. Душата ни прилича на един пълен с вода резервоар. Ако насочиш водата към цветята, тоест към добродетелите, по пътя на доброто, тогава ще чувстваш истинска радост, а злобата, тръните ще залинеят. Ако обаче насочиш водата към тръните, те ще избуят и ще те задушат, а всички цветя ще увяхнат.
Преобразувайте всичко около себе си1. По този начин с Божията благодат ще живеете в радостта. „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява…“ (Фил. 4:13). Никога не казвайте, че ще постигнете нещо. Никога не мечтайте за това. Господ е казал: „без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан. 15:5). По друг начин не става. Човек никога не бива да се доверява на собствените си сили, но на Божията милост и благост. Човекът ще положи едно малко усилие, но Христос ще го увенчае. Прелест2 е да вярвате, че сте постигнали нещо сами. Колкото повече човек напредва и се приближава към Христа, толкова повече чувства себе си несъвършен. Докато фарисеинът, който казва: „Аз! Аз съм добър, правя едно, друго, трето… “, се намира в прелест.
из книгата: „Живот и слова“ на Свети Порфирий Кавсокаливит
Бележки:
1 Т.е. обръщайте всичко за душевна полза.
2 Т.е. заблуда.
Отец Порфирий можеше да вижда в настоящето, в миналото, в бъдещето, на земята, на небето – навсякъде
Ноември 1, 2017 in Начална страница, Сладкарница
Когато старецът Порфирий разказваше нещо, често започваше с думите: ”Когато ме изгониха от Света Гора…”. Той не казваше, че е напуснал Атон поради туберколозата, от която заболял, но че са го изгонили. И така, старецът Порфирий веднъж разказа следното: „Когато ме изгониха от Света Гора, случи се да отида в Солун (това било около 1937 г.). Покрай мен премина каруца и в този момент каруцарят започна да хули Богородица”. Старецът се разстроил много, защото обичал Богородица повече от собствената си майка. Веднъж той ми беше казал: „Аз молех Богородица и тя вършеше чудеса”. Наистина, когато той се обръщаше към Богородица, тя го чуваше. И така, като чул думите на каруцаря, старецът се разстроил много и казал: „Богородице, направи така, че тези уста, които Те ругаят, да започнат да Ти се молят”. Не успял дори да довърши тези думи, когато каруцата попаднала в яма и каруцарят, се преметнал презглава, паднал ничком и започнал да вика: „Богородице, Богородице, Богородице!” Впоследствие старецът Порфирий ми казваше: „Тогава аз се разстроих, но се научих. На какво? На това, че когато някой псува или върши друго лошо нещо, единственото, което трябва да кажем е „Господи, помилуй! Това „Господи, помилуй!” включва в себе си всичко и добрият Бог знае, какво трябва да направи”.
Ще ви разкажа и един случай от моя личен живот. Една вечер бях дежурен в Коринтската болница. В момента нямаше работа и аз отидох в стаята си, за да подремна. Посред нощ ме събуди медицинският брат и ми каза, че в приемното отделение са постъпили нови пациенти. Слязох в отделението и видях съпружеска двойка. Жената цялата пребита, натъртена, с разкъсани дрехи, с насинено око – очевидно е бита. Поканих я да влезе в кабината за преглед, а на мъжа казах да отиде на регистратурата и да съобщи личните си данни. Едва затворих вратата и попитах жената за името и фамилията й (стандартна процедура, при която данните на пациента се записват в картона), мъжът, който подслушваше зад вратата, нахълта и ми каза: „Докторе, защо не си гледаш работата, а разпитваш за такива неща?” и замахна да ме удари с юмрук. И най-вероятно щеше да ме удари, ако не беше опитният и широкоплещест медицински брат, който успя да хване ръцете му. „Ела тук” – каза мъжът на жената, сграбчи я и те излязоха. С това историята завърши. След няколко дни, отидох при стареца Порфирий и му казах: „Старче, чуй какво ми се случи в болницата”. Разказах му всичко, както си беше. „Ти си виновен” – ми каза той. „Аз ли, старче? – попитах в недоумение. „Да. И ще ти кажа защо. Когато ти видя този мъж и разбра какво се е случило, изпита лоши чувства към него и затова той се разяри”. Разбирате ли сега, доколко вътрешното ни състояние влияе на останалите.
Ръката на стареца Профирий беше движена от Бога. Често той веднага разпознаваше болестта на човека. Ако отидеш при него и те боли ръката – той се докосваше до ръката ти, ако те боли крака – до крака, ако те боли корема – до корема. Веднъж го попитах: „Старче, значи ли това, че ръката Ви е движена от Бога?” „Да” – отговори ми той. Ръката му сама намираше болестта и много често на място я изцеляваше.
Всички знаем историята с французойката, която говорила със стареца Порфирий на френски, а той с нея на гръцки, макар нито един от тях да не знаел другия език. Именно това е гласолалията, ако протестантите искат да научат какво представлява тя. Така старецът Порфирий ми обясни феноменът гласолалия на Светия Дух на Петдесетница. Апостолите говорели на своя език, а присъстващите ги разбирали на своя. Същото се случваше и при старецът Порфирий. Това е гласолалията, а не онзи вой, който издават протестантите.
Старецът Порфирий имаше още един дар. Той можеше да вижда в настоящето, в миналото, в бъдещето, на земята, на небето – навсякъде. Веднъж отишъл в някакво село, за да изповяда свое духовно чедо. Когато изповядвал него и семейството му, този човек му казал: „Отче, имам една суха нива. Дали можеш да дойдеш и да ми кажеш има ли там вода и може ли тази нива да стане поливна?” Отец Порфирий отишъл и му казал: „Има вода”. Разбира се, той знаел и точното място на водата, и какво е количеството й, на каква дълбочина е, и с какво качество е – всичко. Вестта за това се разнесла из селото. За това научил и шофьорът на автобуса. На връщане се случило така, че старецът седнал на първото място в автобуса. На всяка спирка шофьорът го питал: „Отче, а тук има ли вода?” – присмивал му се. Отец Порфирий мълчал. На едно място автобусът имал престой, за да могат пътниците да починат и да хапнат. Тогава старецът се приближил до шофьора и му казал: „Обърни внимание на болката, която чувстваш – тя не е добра”. Явно шофьорът страдал от нещо, за което на никого не бил разказвал. Виждате ли как старецът използваше своя дар – не унижаваше човека, а се опитваше да му помогне.
Веднъж с мен се случи следното. Директорът ми много ме унизи и ме наруга пред всички колеги. Аз много се разстроих, защото поводът беше незначителен. Всъщност, нямаше никакъв повод. Отидох при стареца и му разказах: „Отче, директорът ми постъпи така и така с мен…” А той се обърна и ми каза: „Нима ти не просеше в молитвите си смирение? Господ ти го изпрати, а ти не издържа”. Тогава бях чел, че смирението е най-голямата добродетел и молех Бога за нея. Трябва да се молим така: „Господи, помилуй!, а Господ знае какво ни е нужно и ни го дава. Нито повече, нито по-малко.
Накрая искам да спомена за чудесата, които се случваха след смъртта на стареца. Ето едно от тях. Един университетски преподавател почувствал болки в сърцето. Отишъл на лекар, прегледали го и му съобщили, че е в много тежко състояние и вече нищо не може да се направи. Казали му, че е обречен. Той имал брат в Америка, който го убедил да отиде там, за да го видят тамошните лекари”. Отишъл той в Америка и американските лекари му казали същото, което и в Гърция. Само един кардиохирург казал: „Слушай, можем да ти направим една много опасна операция, която може да ти спаси живота, но ако се окаже неуспешна, няма да излезеш жив от операционната. Искаш ли да я направим?”. Той отговорил, че няма какво да губи и се съгласил.
В навечерието на операцията, тъй като познавал стареца Порфирий и стареца Яков Цаликис, той започнал да им се моли, но с известно негодувание и гняв: „Отче Порфирие и отче Якове, защо ни оставихте?” Молейки се така, той заспал и насън ли, наяве ли – не знам как точно се е случило – видял отец Порфирий и отец Яков заедно. Те му казали: „Какво се е случило?” „Ето, сега имам нужда от вашата помощ”. „Не се притеснявай, всичко ще мине добре”. На следващия ден го оперирали и лекарят му казал: „Ти ще умреш от каквото и да било друго, но не и от сърце”.
Ще ви прочета откъс от книга Премъдрост Соломонова, който описва какви дарове придобива човек, който е получил Светия Дух. Не съм го намерил сам. Посочи ми го старецът Порфирий и тогава аз прочетох: Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите, началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената, годишните кръгове и положението на звездите, природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените. Познах всичко, и скрито, и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко (Прем. 7:17-21). „Господ ми даде премъдрост, а премъдростта е Светият Дух” – казваше отец Порфирий.
превод от руски език
Христос е нашата обич, нашата любов
Юли 26, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Христос е радостта, истинската светлина, щастието. Христос е нашата надежда. Връзката ни с Христа е обич, любов, възторг, копнеж по божественото. Христос е всичко. Той е нашата обич, нашата любов. Христовата любов е любов неотнимаема. От нея извира радостта.
Радостта е Самият Христос. Това е радост, която те превръща в друг човек. Това е една духовна лудост, лудост в Христа. Духовното вино те опиянява като неподправено вино. Както казва Давид: помаза главата ми с елей и чашата Ти ме опиянява (Пс. 22:5, по 70-те). Духовното вино е чисто, неподправено, много силно и те опиянява, когато го пиеш. Това божествено опиянение е дар Божий, който се дава на чистите по сърце (вж. Мат. 5:8).
Постете, колкото можете, правете, колкото можете поклони, извършвайте бдения, колкото можете, само бъдете радостни. Имайте Христовата радост. Това е радостта, която трае вечно, в която има вечно веселие. Това е радостта на Господа, която дава сигурния покой, спокойната наслада и най-сладостното щастие. Всерадостна радост, надминаваща всяка радост. Христос желае да пръска радост, да обогатява вярващите в Него с радост. Пожелавам ви да бъде радостта ви пълна (1 Иоан. 1:4).
Това е нашата вяра. Натам трябва да вървим. Христос е раят, чеда мои. Какво е раят? Христос е раят. Раят започва от тук. Тези, които още тук, на земята живеят в Христа, те живеят също като в рая. Така е, както ви казвам. Това е истина, вярно е, повярвайте ми! Нашата работа е да се стремим да намерим някакъв начин да влезем в Христовата светлина, а не да спазваме формално някакви правила. Същността се състои в това да бъдем с Христа. Душата ни да се събуди и да обикне Христа, да се освети. Да се отдаде на божествена любов. Така и Той ще ни възлюби. Тогава радостта ни ще бъде неотнимаема. Това най-много желае Христос – да ни изпълва с радост, защото Той е изворът на радостта. Тази радост е дар от Христа. В тази радост ще познаем Христа. Ние не можем да Го познаем, ако Той не ни познае. Как го казва Давид: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; и ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1).
Това желае да придобие душата ни. Ако се подготвим подобаващо, благодатта ще ни го даде. Не е трудно. Ако придобием благодатта, всичко е лесно, радостно и благословено от Бога. Божията благодат непрестанно чука на вратата на душата ни и чака да отворим, за да влезе в жадното ни сърце и да го изпълни. Пълнотата е Христос, света Богородица, Света Троица. Толкова хубави неща!
Когато обичаш, дори да живееш на „Омония“ (площад в центъра на Атина – б. р.) не ти прави впечатление, дори не разбираш, че си на „Омония“. Не виждаш нито автомобили, нито навалица, нито нищо. Живееш в себе си заедно с любимото лице. С него живееш, радваш му се, то те вдъхновява. Нима това не е истина? Представете си вашият възлюбен да е Христос. Христос в ума ти, Христос в сърцето ти, Христос в цялото ти същество, навсякъде Христос.
Христос е животът, изворът на живота, изворът на радостта, изворът на истинската светлина, Той е всичко. Който обича Христа и другите, той живее живота. Живот без Христа е смърт, ад, а не живот. Това е адът – липсата на любов. Животът е Христос. Любовта е животът в Христа. Или ще си в живота, или в смъртта. Изборът зависи от теб.
Нека имаме една цел – любовта към Христа, към Църквата, към ближния. Любовта, благоговението към Бога, копнежът, единението с Христа и Църквата – това е земният рай. Любовта към Христа е и любов към ближния и към враговете, и към всички. Християнинът милее за всички, желае всички да се спасят, всички да вкусят Царството Божие. Това е християнството. Чрез любовта към брата ще успеем да обикнем Бога. Макар и да желаем това, макар да го искаме, макар и да сме достойни, Божията благодат идва чрез брата. Обичайки брата си, обичаме Църквата, следователно и Христа. Ние също сме в Църквата. Следователно, когато обичаме Църквата, обичаме и себе си.
източник: “Живот и слова” Св. Порфирий Кавсокаливит
Подвизавайте се в духовния живот просто, леко, без насилване
Юни 21, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Нашата вяра е съвършена, дълбокомъдра. Най-простото е най-ценно. Така се подвизавайте в духовния живот – просто, леко и без насилване. Душата се освещава и очиства с изучаване словото на светите Отци, с научаване наизуст на псалми, откъси от Свещеното Писание, чрез църковните песнопения, с помощта на молитвата.
И тъй отдайте се на тия духовни трудове и оставете всичко останало. До благоговение към Бога можем да стигнем лесно, безкръвно. Два са пътищата, които водят до Бога – суровият и уморителен, с ожесточени нападения срещу злото и лесният – чрез любовта. Мнозина са избирали трудния път, „пролели са кръв, за да приемат Дух“, и са стигнали до велики добродетели. Аз намирам, че по-кратък и по-сигурен е пътят на любовта. Него следвайте и вие.
Тоест, можете по друг начин да полагате усилия. Да четете и да се молите, и да имате за цел да напредвате в любовта към Бога и към Църквата. Не се борете да гоните мрака от стаята на душата си. Отворете една малка пролука, за да влезе светлината и тогава мракът ще изчезне. Същото се отнася за страстите и слабостите. Не се борете с тях, но ги преобразявайте в сили, като не обръщате никакво внимание на злото. Занимавайте се с тропарите, каноните, със служението Богу, с божествената любов. Всички книги на нашата Църква: Октоихът, Часословът, Псалтирът, Минеите, съдържат свети слова, слова на любов към Христа. Четете ги с радост, любов и веселие. Когато се отдадете на този труд с трепетно желание, душата ви ще се освещава по лек и таен начин, без да разбирате.
Впечатляват ме житията на светиите и най-много житието на св. Йоан Колибар. Светиите са Божии приятели. По цял ден можете да се наслаждавате и радвате на техните постижения и да подражавате на живота им. Светиите са били отдадени изцяло на Христа.
Чрез това внимателно четене малко по малко ще придобиете кротост, смирение, любов и душата ви ще става все по-блага. Не избирайте отрицателни начини на поправянето си. Не е нужно да се страхувате нито от дявола, нито от вечните мъки, нито от нищо. Този страх предизвиква противодействие в душата. И аз имам малък опит в тези неща. Целта не е да стоите, да се притеснявате и да се стягате, за да станете по-добри. Целта е да живеете, да четете внимателно, да се молите, да напредвате в любовта, в любовта към Христа, към Църквата.
Това е святото и хубавото, което радва душата и я освобождава от всяко зло – стремежът човек да се съедини с Христа. Да възлюби Христа, да копнее по Христа, да живее в Христа, както апостол Павел, който казва: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Нека това бъде вашата цел. Другите ви усилия нека ви бъдат скрити, тайни. Онова, което трябва да преобладава е любовта към Христа. Нека това бъде в ума ви, в мисълта, в представите, в сърцето, във волята. Най-силният ви стремеж да бъде това – как да срещнете Христа, как да се съедините с него, как да го приемете в душата си.
Оставете всичките си слабости, за да не ги узнава противният дух и да не ви потиска, или да ви сковава и да предизвиква у вас печал. Не правете никакво усилие да се освободите от тях. Подвизавайте се с лекота и простота, без стягане и притеснение. Не казвайте: „Сега ще се стегна, ща се моля да придобия любов, да стана добър и т. н.“. Не е хубаво да се стягаш и да драпаш, за да станеш добър. Така ще предизвикате у себе си още по-голямо противене. Нека всичко става с мекота, без насилване и свободно. Нито си казвайте: „Боже избави ме от това“, например от гнева и от тъгата. Не е добре да се молим и дори да мислим за конкретната страст; нещо става в душата ми и се забъркваме още повече. Хвърли се стремглаво да победиш някоя страст и тогава ще видиш, как тя ще те обгърне, ще те стегне и няма да можеш да направиш нищо.
Не се борете пряко с изкушението, не се молете то да се махне от вас, не казвайте: „Боже мой, вземи го от мен!“ По този начин му отдавате значение и изкушението се затяга около вас. Защото, въпреки че казвате: „Махни го, Боже мой!“, всъщност си го припомняте и го подхранвате още повече. Разбира се, трябва да има желание за освобождаване, но то трябва да е много потайно и деликатно, без да става явно. Нека става потайно. Спомнете си онова, което казва Свещеното Писание: „нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). Нека цялата ви сила да се насочва към Божията любов, към благоговейното служение на Бога, към прилепването към Него. По този начин избавлението от злото и слабостите ще стават тайно, без да го усещате, без труд.
Това се опитвам да правя и аз. Намерих, че това е най-добрият начин за освещение, начин безкръвен. По-добре да се отдавам на любовта, четейки каноните, тропарите, псалмите. Това четене и занимание, без аз да усещам, насочва ума ми към Христа и услажда сърцето ми. Същевременно с това се моля, издигайки ръце с трепет, с любов, с радост и Господ ме въздига до Своята любов. Това е нашата цел – да стигнем там. Какво ще кажете, този път не е ли безкръвен.
Съществуват и много други начини, както например да помниш смъртта, дявола, вечните мъки. Така от страх и по сметка отбягваш злото. Аз най-малкият, в моя живот не съм употребявал тези начини, които уморяват, предизвикват вътрешно противодействие и често пъти водят до обратен резултат. Душата, особено когато е чувствителна, се радва и се въодушевява от любовта, укрепва и тогава преобразява, преобръща и претворява всичко отрицателно и грозно.
Затова аз предпочитам „лесния път“, тоест чрез четенето на каноните на светиите. В каноните ще намерим начини, които са използвали светиите, преподобните, аскетите и мъчениците. Добре е да извършим тази „кражба“ да направим и ние онова, което те са правили. Те са се отдали на Христовата любов. Отдали са цялото си сърце. Нека „откраднем“ техния начин.
Източник: „Живот и слова“ Св. Порфирий Кавсокаливит
Как можем да обичаме, когато някой ни навреди?
Май 10, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Отечески съвети
Първо, никога не трябва да очакваме другите да ни говорят учтиво. Това очакване е наша егоистична черта. Трябва да позволим на другите да ни говорят така, както те искат.
Не трябва да се превръщаме в просяци на любов. Нашата цел трябва да бъде да обичаме и да се молим за тях от цялата си душа.
Но какво да правим когато някой ни нарани с клевети или обиди? Това е трудно да се научи.
Ако някой ни наранява по какъвто и да е начин, независимо дали е с клевета или с обиди, ние трябва да мислим за него като за наш брат, който е уловен от врага… Трябва да имаме състрадание към него и да молим Бог да се смили, както над нас, така и над него… Когато осъждаме другите, не обичаме Христа. Нашият егоизъм е виновен за това.
Нека предположим, че си сам в пустинята. Изведнъж чуваш глас, който вика в далечината. Тръгваш след звука и се сблъскваш с ужасяваща гледка: тигър е сграбчил човек и озверено го държи със своите нокти. Човекът се е отчаял и вече е спрял да вика. След няколко минути той ще бъде разкъсан на парчета. Какво можеш да направиш, за да му помогнеш? Какво? Това е невъзможна ситуация. Може ли да извикаш за помощ? Кой ще те чуе? Никой няма в близост. В този случай можеш да вземеш камък и да го хвърлиш към мъжа за да го довършиш? Разбира се, не можеш да му говориш. Но това е точно това, което може да се случи, ако ние не си даваме сметка, че другият човек, който се държи зле към нас е обзет от тигъра, дявола. Ние не успяваме да осъзнаем, че когато реагираме на такъв човек без любов, това е като да хвърляме камъни по неговите рани и съответно ние извършваме голяма вреда и „тигъра“ скача и върху нас и ние по същия начин като него се оказваме в ноктите на звяра. Каква любов имаме тогава към нашия ближен, и още повече към Бога?… Трябва да се отнасяме към нашите братя със съчувствие и да сме любезни към тях, повтаряйки в сърцата си молитвата, „Господи Иисусе Христе помилуй ме“, и така Божията благодат може да укрепи нашата душа, така че ние да не осъждаме никого.
Нашата задача, когато сме наранени и когато виждаме порока в другия човек е да залеем него или нея с Божията благодат и да имаме най-голямото състрадание, така че той или тя да бъдат изцерени.
„Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“ (Мат. 7:12)
източник:agapienxristou
Свидетелства за св. Порфирий от неговия личен кардиолог
Април 26, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Георгиос Папазахос – асистент по кардиология в университета в Атина, личен доктор на стареца Порфирий.
Отговорът на професор Георгиос К. Папазахос, един от обслужващите лекари на Стареца Порфирий, на нашата молба относно свидетелствата му за великия Старец беше топъл и непосредствен. Той завърши телефонния ни разговор с думите: „По отношение на радиопредаванията за Стареца Порфирий, в които искате да участвам, аз ще дойда в Кипър, за да говоря за този свят човек, когато поискате от мен.“
Ето и текста от писмото на Георгиос Папазахос (1992 г., за периода януари – март), който беше публикуван:
„Пиша това писмо, защото се чувствам задължен да говоря за Стареца Порфирий. Преживях толкова много събития в близост до него за четиринадесет години като един от неговите лекари, че това не трябва да остане скрито от моите братя и сестри. Аз искам да разкажа няколко случки, които ще разкрият Стареца като пациент и като доктор. Моля да ми простите за личните моменти от преживяванията ми с него, които съм забравил или променил. Има други, разбира се, трогателни преживявания и случки в неговото присъствие, които ще разкажа.
Те не трябва да бъдат загубени, защото показват дирите от неговия свят живот. Те са доказателство за присъствието на Светия Дух в живота ни и са наследство за цялото ни поколение.
Старецът като пациент
Той наистина беше болен, с множество заболявания. Повечето от неговите телесни органи бяха поразени. Аз лично потвърждавам за миокарден инфаркт (предна диафрагма с наклонена исхемия), хронична бъбречна недостатъчност, дуоденална язва (с често кървене), херпес зостер на лицето, стафилококус дерматит на ръката, хиатална херния (с често свиване), хроничен бронхит и аденом на хипофизата.
Той имаше търпението на Иов. Когато херпес зостера му беше в своята връхна точка, цялата дясна страна на лицето му (на скалпа му, бузата, ухото и брадичката) беше отворена язва. Попитах го как се чувства с тази интензивна болка. Той отговори: „Това е като да поставя бузата си в тиган с горещо масло.“ Той беше напълно спокоен. Не показа, че страда, не роптаеше.
Често, когато самият аз се озовавах в килията му, си говорехме, че страда в областта на хернията. Тази болка винаги е била непоносима. Той не искаше помощ. Мълчаливо страдаше под одеялото. С никого не говореше, а от устата му непрекъснато се чуваше шепнене: „Господи Иисусе Христе, смили се над мен.“, с чувство за мир.
Веднъж едни хора силно се притесниха, когато целунаха ръката му, защото тя беше покрита с марля. Те го намираха за неприятно. Това беше по времето, когато ние го превързахме, защото имаше стафилококов дерматит и беше напълно разранен.
Една нощ по време на разговора ни, след обичайния кардиологичен преглед и електрокардиограма, бях шокиран. Никога не бих могъл да си представя, че човек може да се изправи срещу болестта си по такъв начин. Той каза: „Ще Ви призная нещо, но трябва да остане в тайна. Имам рак на хипофизната жлеза. Чувствам езика си удебелен и вече не мога да го движа лесно в устата си.“ По-късно направи правилен медицински анализ на функцията на жлезите с вътрешна секреция и накрая направи следното заключение: „Трябва да знаете, че когато бях монах, може би на шестнадесет години, на Атон, се чувствах толкова въодушевен, особено след като приех Свето причастие, така че когато отидох в гората, и извиках: “Слава на Тебе Господи! Ти целият дойде в мен, в мен, този смирен грешник. Ти Си моят Христос, който се разпна и понесе страдание заради мен и Ти понасяш моите грехове. Какво мога да направя за Теб? Какви страдания мога да понеса заради Теб? Господи, изпрати ми рак! Христе Мой, прати ми рак за да мога да страдам с Теб. Бих искал Христе мой да ми пратиш рак, така че да мога да страдам с Теб.“ Той казва, че постоянно се е молел за това и го е споделил със своите старци. „Те ме посъветваха да не го повтарям отново, защото това смущавало Бог. Той знае какво да прави. Не мога да кажа, че съм се молил за това отново. Но, сега, мили мой Георгиос, Той ми изпрати рак. Разбирате ли какво благословение е това? Въпреки, че вече е късно, имам възможност да страдам поне малко заедно с Него.“
Бях втрещен. Това беше за пръв път в медицинската ми кариера, когато чувах такава молба: „Слава Богу, имам рак!“. Бях забравил, че пред мен не стоеше обикновен човек, а Старецът Порфирий.
Въпреки това, той никога не отказваше медицинска помощ на много лекари, които също са негови духовни чеда. Един ден аз го попитах: „Защо много духовни хора, особено монаси, отказват медицинска помощ, мислейки, че Богородица ще им помогне бързо?” Той отговори: „Това е егоизъм. Това е работа на лукавия, да си мислиш, че Бог ще направи изключение за теб и ще се намеси за теб по чудотворен начин. Бог върши чудеса, но ти не трябва да чакаш да стане чудо специално за теб. Това е егоизъм. От друга страна, Сам Бог действа чрез лекарите. „Господ ни е дал лекарите и медицината“, казва Свещеното Писание.
Той сам приемаше обичайната медицина, основите на която познаваше много добре. От своя опит от продължителното си пребиваване в поликлиниката в Атина и с Божията благодат, той гледаше в дълбочина на проблема с болестта си и често ни притискаше с точни научни въпроси.
Старецът като лекар
Неговата специалност беше „теледиагноза“. Той виждаше промените в себе си и в другите с поразителна прецизност; често дори и в неговите лекари.
Самият той ми обясни, че диагностицирал хипогонадизъм в млад мъж, просто само като погледнел в него. Сам даде диагноза на една монахиня, която живееше в друг град – фрактура на гръбначния стълб. Вероятно има хиляди, които са били диагностицирани от него и по-късно всичко това е било потвърдено.
Тук ще спомена и диагностицирането на себе си. Той проверяваше промените в своя електрокардиограф без кардиографска машина. Една нощ ми се обади доста загрижен: „Ела тук по-късно, за да погледнеш промените в кардиографа. Страдах много пъти днес и болката беше стенокардна.“ Всъщност аз установих, че е имало исхемични промени и го попитах имал ли е някакъв стрес днес. Той започна да плаче и с чести прекъсвания започна да ми описва нещо много подробно. Виждаше сцени от улични боеве в Румъния. Това беше денят, когато хората се надигнаха срещу Чаушеску. Със своята прозорливост той видя стрелба и смърт по площадите, преди тези събития да влязат в новините. Той продължи да плаче и аз го помолих да се моли на Бог да му отнеме тази дарба на прозорливост. Сърцето му е в опасност, защото се стресира. Това за него може да се окаже фатално.
Бях потресен от неговата чувствителност – на един болен човек, но светец, загрижен за съдбата на другите. Избягвах разглеждането на неговото ЕКГ и си мислих: „Какво значение има това дали нитритите са ангинозни лекарства, които аз съм на път да Ви дам, отче? Вие не сте от този свят. Сърцето Ви бие в Оропос и живее в Румъния. На ЕКГ сърцето Ви показва исхемично състояние в интервал СТ, но в действителност можем да го намерим „възкръснало“ на небесата.“ Оставах там до късно в потрес, защото бях видял малко от светлината на един светец.
Аз отивах в килията му като диагностичен лекар, но е имало и множество случаи, когато той сам ми е поставял диагноза. Ще спомена два от тях.
Бях опериран от проф. Василиос Голематис (с две хернии по едно и също време) и докато се възстановявах, ние отидохме с жена ми до Оропос. Не знаех дали е научил от моите приятели за операцията ми, и щом като влязох в килията му, той дълго време гледа корема ми с напрежение, след което каза: „Виждам, че тази операция от дясно е добра, но тази в ляво е майсторска. Защо Ви е оперирал по-добре от тази страна?“. Жена ми кимна към мен: „Какво казва стареца?“. Не бях му казвал за това и на никой друг, че хирургът е приложил метода Souldaice от лявата страна, защото това беше една голяма херния. Старецът „видя“ това.
През декември 1990 г. аз бях на легло с голям коремен кръвоизлив. В един момент бях силно загрижен за това, дали не трябва да бъда опериран. Телефонът звънна. Ще предам точните думите на Стареца: „Аз Ви посещавах често тези дни. С дара, който Бог ми е дал, аз Ви излекувах. Никога не съм влизал в дома Ви толкова много пъти, както през тези дни… Нещо ми подсказва, че не трябва да има операция сега, но Вие трябва да промените своя начин на живот, да се отпуснете малко. Оставете операционната маса засега, ще мислим за това по-късно. Какво направих аз сега? Аз ли съм доктор на доктора? (смее се) Трябва да се отпуснете повече, защото хората Ви обичат. Откраднал сте моята слава (смее се).“ Можете да си представите как се чувствах при такова защитено присъствие.
Той обичаше твърде много всички хора, които се доближаваха до него, естествено обичаше и своите доктори. На практика той упражняваше своя лечебен дар върху нас. Всички тези, които искрено се приближаваха до него също имаха подобни преживявания. Аз често вземах приятели и роднини със себе си. Те се изненадваха, когато той започваше да им говори за техните проблеми, без да съм го информирал по-рано за това. Една капризна дама при напускане на Стареца искаше да положа клетва, като кажа, че не съм казвал нищо за нея, преди да отида в Оропос.
Дарът го беше превърнал в по-чувствителен към човешката болка. Веднъж, по залез слънце, сестрите спряха кардиологичния тест, тъй като много хора се бяха събрали навън и чакаха реда си да вземат благословение от него, преди свечеряване. Той излезе извън стаята си, а посетителите просто целуваха ръката му. Беше уморен и не говореше с никого. Последната дама плачеше. Когато се качих отново, намерих Стареца да плаче. „Това се случва с мен през цялото време“, каза той. „Аз видях, че тази майка е пребита от своя син наркоман, така че тя ще му даде пари. Лошото със сигурност е, че той я е обидил и, че този проблем остава без никаква помощ… Какво може да направи бедният Порфирий… Господи Иисусе Христе…“. Той често шепнеше, името „Иисус“, отново и отново.
Той беше толкова мил и обикновен човек, че не бихте скрили какъвто и да е глупав въпрос от него. Един ден аз го предизвиках с един въпрос директно: “Откъде знаеш, отче, че твоят дар на прозорливост е от Бога, а не от дявола?”. Той се засмя добродушно и каза: “Аз го изпитвам. Това е от Бога, защото Той не прави грешки. Аз ще ти дам един пример. Църковният надзирател на поликлиниката страдаше от болка в горния кътник и се беше подула бузата й. Казах й, че левият й кътник е зле. Тя настоя, че е десният кътник, но когато се върна от зъболекар, ми каза развълнувано, че съм бил прав. На рентгеновата снимка, проблемът се появил в ляво, но е почувствала болката от дясната страна, тъй като нервът е един и същ. Ако беше от лукавия, тази предвидливост щеше да се базира на чувствата на един болен човек и би било погрешно. Божията енергия не прави грешки.”
Старецът като лекар, не само “виждаше” моите физически заболявания, той се интересуваше също и от моите многобройни духовни несъвършенства. Той се опитваше да ми помогне да намеря смирение. Един следобед ми се обади по телефона в кабинета, веднага след като няколко пациенти са изразили изключителна любов към мен за грижите, които съм им дал. Аз си спомням думите му: “Георгиос, аз съм Стареца. И двамата ще отидем в ада заедно. Ще чуете: “Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата.” Вие се радвате на хубавите неща в живота. А това, което си приготвил, чие ще бъде?” Аз го прекъснах: “На какво да се насладим в този живот, отче? На разбитата кола, празната банкова сметка или на несъществуващия сън?” Той отговори: “Какво е това, което ми казвате? Не казват ли хората, какъв добър доктор сте? Вие ни обичате. Можете да се грижите за нас. Вие не ни одирате живи. И Вие приветствате тази похвала, това ще Ви погълне. Е, вече сте загубил наградата си. Същото нещо се случи и с мен. Те ми казват, че имам „дарба“, че като ги докосна извършвам чудеса, че съм свят. И всичко това поглъщам, слаб глупак съм аз. Е, затова Ви казвам, че и двамата ще отидем в ада.“
„Ако искаме да вървим ръка за ръка“, отговорих аз, „Хайде да отидем заедно в ада!“ И той затвори телефона казвайки: „Аз Ви говоря сериозно, а Вие винаги се шегувате. Добро покаяние и за двама ни.“
Един ден аз бях унил, мислейки за това как по-голямата част от живота ми е отишла напразно, в ежедневни безполезни дреболии. Старецът ми се обади по телефона и ми повдигна духа с две, три негови думи, „Докторе, чували ли сте някога израза: те няма да вкусят смърт? Можем, ако искаме, да избегнем смъртта. Всичко, което трябва да направите, е да обичате Христос. С „цялото си сърце“, г-н Кардиолог.“ (смее се)
Старецът не беше само лекар, той беше също и ветеринар. Той обичаше животните. Опитомяваше папагали и ги учеше на Иисусовата молитва. Бях изненадан, когато чух папагала да повтаря Иисусовата молитва в стаята му. „Той е по-духовен от мен.“, казваше Старецът. „Аз се уморявам и заспивам, а той остава буден и се моли.“ Наскоро дори се опита да опитоми орел.
Един уикенд в Северна Евия, където той почива, се случи следното нещо, което лично той ми разказа. „Една овчарка ме попита дали мога да прочета молитва за стадото й, защото козите се разболели. Аз се съгласих и те докараха цялото стадо в близост до църквата, където живеех. Стоях пред стадото. Вдигнах ръцете си високо и казвах различни молитви и стихове от Псалтира, които се отнасят за животни. Нито една от козите не помръдна. После свалих ръцете си и козелът тръгна към мен сам. Той дойде близо до мен, целуна ръката ми и се отдалечи тихо. Не беше ли така?“ Попита той монахинята, която стоеше наблизо. „Да, отче, това е точно както се беше случило. Аз бях там.“
Всеки път, когато отивах при стареца Порфирий, ме обземаше страх, мислех, че това ще е последният път, когато ще го преглеждам. Затова аз дълго проверявах ударите на сърцето му и каротидните артерии. Правих това с ясното съзнание, че преглеждам тялото на един бъдещ светец на нашата православна църква. Когато махнах ръката си далеч от сърцето му, той продължи да казва: „Господ Иисус Христос да се смили над Вашия свят.“ Колко много дължи нашият свят и нашето поколение на молитвите на стареца Порфирий! Колко много му дължа лично аз!
При напускане се покланях, за да получа благословение, а понякога той ми даваше един шамар по лицето (това е най-висшият израз на неговото щастие), или друг път хващаше главата ми с двете си ръце, казвайки Иисусовата молитва.
Сега мога да си обясня защо Бог ми внуши желанието да уча медицина в по-зряла възраст и да стана кардиолог. Искал е да опозная, да разгледам отблизо простоватия, мил и харизматичен свят старец, Порфирий Байрактарис.
Един ден той ми каза: „Когато си отида, аз ще бъда близо до теб. След смъртта разстоянията са премахнати.“
Надявам се, че сега той влиза в нашите домове и сърца по-лесно.
преведено: от английски език
Няколко поучителни случки от свети Порфирий
Април 3, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Веднъж старецът казал на един дошъл при него човек, че той в своя живот е направил някакво зло. Посетителят му отвърнал, че никога не е чувствал съвестта да го упреква за нещо и че в продължение на тридесет години, когато притежавал един магазин в Атина, той бил уважаван от всички търговец. Този човек не помнел да е извършил някаква недобра постъпка.
- В своето село – попитал го старецът – не си ли направил нещо лошо?
- Не, отвърнал той – нашето семейство живееше в доволство. След смъртта на моя баща аз наследих всичко. Но за да разберете, че аз не съм лош човек, ще ви приведа един пример. Веднъж нашият управител открадна значителна сума за онези времена, но аз не го предадох в ръцете на полицията. Разбира се го уволних, защото не би трябвало такъв човек да управлява стопанството.
Тогава отец Порфирий го попитал:
- Ти сам видял ли си как е откраднал тези пари?
- Не – отвърнал той – но аз бях уверен, че ги е откраднал именно този човек. Само той знаеше къде държим парите.
Тогава старецът му казал:
- Не, тези пари не ги е откраднал той. И ти, уволнявайки го, си навлякъл позор не само на неговото име, но и на цялото му семейство. Затова не трябва сега да се причастяваш с тялото и кръвта Христови.
Истинският виновник за кражбата бил друг човек. След това този търговец незабавно се върнал в своето село и там пред всички селяни оправдал управителя, с когото той по незнание постъпил така несправедливо. След това отишъл в храма и се причастил със Светите Тайни.
٭٭٭٭٭
Ще ви разкажа една история, която разкрива душевното величие на отец Порфирий.
Преди години, веднъж, след Богоявление, старецът по обичай ходел да освещава домовете. Влизайки подред във всеки дом надолу по улицата, той, сам не знаейки това, влязъл в един дом, който се оказал дом на неприличието. Когато запял: „Спаси, Господи, люди твои”… и започнал да ръси всички със светена вода, съдържателката на заведението започнала да му казва: „Не, не, не. Не бива тези момичета да целуват кръста.” На което старецът отвърнал: „Не знам могат ли те да целуват кръста. Също не зная дали и ти можеш да му се поклониш.” Намиращите се там жени целунали кръста и отец Порфирий им казал няколко слова. Той говорил за любовта към Бога. Това била неговата най-любима тема за проповед.
Виждайки пред себе си изпълнения със святост лик на стареца, жените почувствали как нещо вътре в тях се променя. Особено когато им казал: „Обичайте Христос, който ви обича. Тогава ще видите как ще бъдете щастливи. Ако вие знаехте как ви обича Христос! Постарайте се и вие да го възлюбите!”
Старецът Порфирий знаел, че ако тези жени биха познали и възлюбили Христос, тъй като знанието довежда до любовта, те биха захвърлили своята безчестна работа.
٭٭٭٭٭
На една майка старецът казвал: „Моли се и бъди внимателна. Погрижи се за това твоите деца да не падат в плътски грехове. Разбира се, човек съгрешава в помислите, но не е същото. При плътското извършване грехът е къде-къде по-голям, защото в този случай в човека настъпват дълбоки изменения и душата му се поврежда.”
٭٭٭٭٭
За да изправи недостатъците на един брат, от които собствено не сме свободни и всички ние, старецът често му привеждал както примери от природата, така и случаи от своя живот. Той казвал:
– Ти трябва да знаеш, дете мое, че няма нищо случайно. Всичко има някаква цел. Без причина нищо не се случва. Без волята Божия не пада нито една игличка от бора. Така че не трябва да се вълнуваш за това, което се случва с теб. Така ние достигаме святост. Да… Ти се разстройваш заради своите домашни и страдаш както за своята жена, така и за децата си. Но в резултат на това ти растеш духовно. Ако беше сам, то при теб нямаше да има никакво преуспяване. Бог е дал тези деца и жена точно на теб. Ти ме питаш: “Какво добро има в това, че ние търпим притеснения от най-обичните ни хора?” Но това иска Бог. Ти си много чувствителен човек и от притесненията започва да те боли коремът. Така ли е?
– Да, Геронда, но да бъдеш чувствителен човек, това лошо ли е? – попитал братът.
– Да – отвърнал старецът – да бъдеш толкова извънредно чувствителен, както ти, това е лошо. Със своите притеснения ти провокираш в себе си развитие на различни телесни заболявания. А знаеш ли, че всички душевни заболявания са демони?
– Не – отвърнал братът.
– Е, сега ти разбра за това от мен – завърши нашия разговор старецът.
