Ти си много чувствителен

Ноември 25, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

Eдинственият ти недостатък – ми каза отец Порфирий – е, че си много чувствителен и не понасяш никаква обида. Наследил си тази чувствителност от баща си и в това нямаш вина. Прекомерната чувствителност не е нещо добро. Докато за околните, за тези, които я използват често за своите крайно низки цели, тя е добра. Няма нищо по-лошо от това да бъдеш чувствителен! Достатъчно е да си спомним, че повишената чувствителност е причина за всички болести. Така че постарай се да се освободиш от нея или поне по някакъв начин да я ограничиш. В противен случай ще причиняваш вреда и на себе си, и на семейството си, което ще страда напълно незаслужено.

 

Що се касае до обидите, то никой не им се радва. Още повече ти, с твоята гордост. Искаш, както ти не обиждаш никого, така и теб никой да не те обижда, но днес това е невъзможно. Всички ние сме жертви на обиди, отправени към нас. Когато говорим за „обида“, какво имаме в предвид? На теб трябва да ти е още по- известно нравственото, морално разложение и липсата на авторитети в съвременното общество. Детето ми, възможно ли е да се направи нещо с тези хора? Може ли да се постави ситуацията под контрол? Не, разбира се. Правилно и справедливо би било човекът да не обижда никого и самият той да не бъде оскърбяван от никого. Това е много сложно, но не може да се каже, че е недостижимо. Именно към това се стреми Христовата църква.

 

Обаче има и случаи на допущения, когато Бог изпитва нашата вяра и твърдост. И знаеш ли, детето ми, защо? Защото теоретично ние знаем всичко. Теоретично ние всички се учим еднакво добре, всички сме отличници, но на практика търпим неуспехи… много малко хора схващат самата същност!

 

Сега ме питаш: „А самият ти превръщаш ли теорията в практика“? какво да ти отговоря на това? Цял живот се боря да следвам Божията воля. Доколко съм успял в това, не ми е известно. Това само Бог знае. Вече ти казах, че само по Божията милост се спасяваме. Е, какво, все още ли смяташ, че не те обичам?

 

Източник: „Избрани съвети“ Св. Порфирий Кавсокаливит


Деликатността на св. Порфирий

Октомври 17, 2016 in Беседи, Начална страница

Свети Порфирий със свои духовни чеда

 

Веднъж старецът го постигнало голямо изпитание, което много го огорчило. Кондукторът на автобуса, в който той пътувал, започнал да му се надсмива, говорейки разни глупости, което карало невярващите пътници да се смеят, а вярващите да негодуват. В това време, когато кондукторът продължавал да се държи така съвършено неподобаващо, хората в автобуса се разделили на два лагера. Всичко това силно огорчило отец Порфирий, който не искал да отговаря на провокиращите въпроси и всячески се отклонявал от участие в разговор. Когато автобусът стигнал до междинна спирка, за да могат пътниците малко да поотдъхнат и да похапнат, той се приближил до кондуктора и му казал: „Може и така да е както казваш, че аз не умея да намирам подземни извори, но зная, че ти си болен от сифилис. Бъди внимателен. Не се жени сега, защото болестта ти ще се предаде на твоята бъдеща съпруга и на твоите деца. Продължавай да се лекуваш и когато оздравееш, тогава създай семейство.”
Кондукторът не знаел какво да каже. Той само попитал отец Порфирий: „От къде знаеш всичко това?”, на което старецът отговорил с въпрос: „Така ли е или не е така?” Кондукторът кимнал: „Така е” и окончателно замълчал. Останалия път до Атина всички – и кондукторът, и пътниците, пропътували в мълчание.

 

٭٭٭٭٭

 

Веднъж в неделя сутринта отец Порфирий заедно със свой познат, възрастен селянин, отивал към селската църквата. По пътя те срещнали компания от шест-седем младежи, които отивали в противоположна посока. Селянинът ги попитал: „Къде отивате, момчета?” Те отговорили: „В кафенето.” Тогава селянинът, много строг човек, се възмутил и възкликнал: „Вас не ви ли е срам в неделя сутринта, вместо да отидете в църквата, да отидете в кафенето?! Какви такива християни сте?” И той направо на улицата ревностно им прочел цяла проповед. Юношите започнали нещо да му отговарят с оскърбителен тон, а след това продължили по-нататък по своя път. Старецът мълчал. Възбуден, но доволен от себе си, селянинът го попитал: „Е, какво, правилно ли им казах на тези негодници?” Отец Порфирий отговорил: „Не, неправилно.” Човекът, очаквайки похвала, се огорчил от такъв отговор. Те отишли в църквата, старецът влязъл в олтара, а селянинът седнал в своята стасидия. Не минал и половин час и цялата компания от младежи дошла в храма. Селянинът потривал радостно ръце. Когато завършила Божествената литургия и старецът излязъл от олтара, селянинът побързал насреща му и показвайки младежите, казал: „Виждаш ли, а ти казваш, че постъпих неправилно, като им преподадох урок. Те размислиха над моите слова и дойдоха в църквата.” Старецът с усмивка отвърнал, че те са дошли, защото той тайно се молел за тях, а съвсем не затова, че са усвоили неговата „проповед”.

 

٭٭٭٭٭

 

Веднъж, идвайки при отец Порфирий, видях там няколко момичета, които също искаха да видят стареца. Бяха облечени малко нескромно. Отец Порфирий беседваше с тях, засягайки различни духовни въпроси, но ни дума не промълви за това как те са облечени. Вътрешно се възмущавах от поведението на тези момичета – как са могли да дойдат в такъв вид при свят човек? Смущаваше ме и това обстоятелство, че старецът не им направи ни най-малка забележка по повод техните дрехи.
Когато момичетата заминаха, той се усмихна и ми каза: „Господин N., аз не съм така строг, както теб.” Веднага разбрах, че той знае за моите помисли и за моето смущение, но въпреки това попитах: „Защо така говорите, Геронда?”
– При мен дойдоха тези момичета в нескромно облекло – каза той, – а аз не им казах нищо за това. Просто имам друга тактика. Даже ако бях им обърнал внимание на тяхното облекло, че е неприлично, те не биха се вслушали в моите думи, защото вярата им в Христос е недълбока. Преди всичко аз се старая да укрепя в тях вярата в Христос и тогава те сами ще осъзнаят своята грешка и ще се поправят.”

 

Старецът беседвал с група младежи. Младите хора си шушукали помежду си: „Ние за първи път се запознаваме със свещеник, който ни дума не ни казва за Бога.” Когато една девойка в своята наивност казала за това на отец Порфирий, старецът й отговорил: „Не се смущавай, Георгия, че аз нито дума не ти казах за Христос. Постъпих така не поради нечестие, но напротив, от благоговение. С никого не говоря за вярата, ако не ме питат.” След това, когато младежите изразили своето желание да говорят за Бога, старецът с удоволствие откликнал на тяхната молба. Той има дал няколко не много сложни духовни съвета, към които те навярно с радост ще се придържат.

 

източник: “Избрани съвети”

 

Благодари на Бога за изкушенията

Септември 16, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

Един човек, не знаейки как да се справи с неочаквано връхлетелите го големи проблеми отишъл при отец Порфирий. По човешки изглеждало, че проблемите му са неразрешими и той проливал горчиви сълзи. „Слушай какво ще ти кажа, детето ми – казал му старецът, – Бог допуска малко изкушение, натоварил те е с малък проблем, едно затруднение… А ти, вместо да се радваш за оказаното ти доверие, стоиш със скръстени ръце и скърбиш. Кажи: „Христе мой, да бъде Твоята света воля. След като така си отсъдил или се е случило в резултат на моята слабост, и го допускаш, нека бъде Твоята света воля…Благодаря Ти, Боже мой.” В своите болести и страдания ние забравяме за благодарността към Бог.
Някога живяло едно момче. То било много стеснително и слабо. Връстниците му постоянно го обиждали. Затова често било тъжно и наскърбено, а като се завръщало вкъщи от училище, започвало да плаче. Майка му починала и за проблемите си то разказвало на баба си, дълбоко вярваща жена. „Не скърби, детето ми – казвала му тя, – но благодари на Бог за тези скърби и за всичко.” Минали години и момчето разбрало смисъла на наставленията, защото добрите думи попадат в душата, не изчезват, а остават там завинаги. Постепенно, подобно на добрите семена, покълват, растат и принасят плод.”

 

Обикни изкушенията 

 

– Грижи се само за едно – казваше ми отец Порфирий – да очистваш ума си от помисли, защото твоята прекомерна чувствителност те потиска и ти носи скръб. Гони ги надалеч, избавяй се от тях. Обикни идващите изкушения. Тогава няма да се разстройваш и да скърбиш. Обикни всички братя като себе си. Обичай отец игумена. Отначало стареца, а после Христа.
– Как мога да обичам трудностите и изкушенията?
– Това е дълъг разговор. Има различни начини. Ако Христос дойде в сърцето ти, ще го изпълни със Своята любов. Тогава и едно, и друго, и трето …всичко ще изчезне…Ще остане само любовта. Над всичко е Любовта.

 

Из “Избрани съвети”

 

Бесновати препоръчват старостилната църква

Юни 18, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

„Бъди внимателен – каза ми веднъж старецът, – не обръщай внимание на това, което говорят различните бесновати. Чрез тях дяволът може да устрои капан за теб.” Той ми разказа като пример за един свещеник, който често записвал с магнетофон какво говорят бесноватите. Веднъж този свещеник отишъл в манастир на старостилци и там сатаната го поставил в много затруднено положение.

Чрез бесновати той започнал да му говори, че тези, които се придържат към новия стил, няма да се спасят и т.н. Техните думи дълго след това смущавали този свещеник и разклатили вярата му. „Бъди внимателен – ми каза на сбогуване старецът, – пази се от хитростите на дявола.”

 

Из “Цветослов советов”

Християнинът трябва да избягва нездравата религиозност

Май 19, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

Веднъж старецът ми каза: „Християнинът трябва да избягва нездравата религиозност: както чувството на превъзходство пред другите заради своите добродетели, така и чувството за своята лошота заради своите грехове. Едно нещо е комплексът, а друго – смирението; едно е унинието, друго е покаянието.
Веднъж при мен дойде един светски лекар-психиатър и започна да осъжда християнството, защото, както той каза, предизвиква у хората комплекс за вина и униние. Аз му отговорих, че съм съгласен с това, че някои християни, както по своя собствена вина, така и по вина на други, заболяват от комплекс за вина. Но и ти на свой ред, му казах, си длъжен да се съгласиш с това, че невярващите са подложени на значително по-голямо и страшно заболяване – гордостта. И в това време, когато комплексът за вина на религиозна почва близо до Христос се преодолява чрез покаяние и изповед, то гордостта на хората, живеещи далеко от Христос с нищо не се лекува.”
Тези думи на стареца осветиха някои мои недоумения относно психологическия аспект на християнския живот. Аз разбрах, че отец Порфирий желае ние да избягваме както гордостта, облечена в логичната самоправедност на „християнското” фарисейство, така и самоунижението на „християнската”, трепереща от страх, съвест. Аз видях, че дързостта на тези, които считат себе си за „чисти”, и страхът на чувстващите себе си „виновни” съществено не се различават помежду си, но се явяват само различни страни на една монета – гордостта. Затова истинският вярващ християнин се освобождава от комплекса за вина чрез изповед и прощаване на греховете и се радва на свободата, дадена му от Христос. Но знаейки, че това е дар Божий, той изразява само своята благодарност към Бога и не се превъзнася. Той е чист чрез кръвта Христова, а не заради своите подвизи. По такъв начин той се радва, благодари и не се превъзнася. Човекът сега вече вижда, че всички хора могат да бъдат добри чрез кръвта Христова.
Старецът ни показваше път, по който може да се избягва както злото (греха), така и най-лошото от неговото проявление – гордостта заради своите добродетели. И така да се достигне най-доброто – смирението. Затова той се стараеше да запази истинското смирение от опасността на фалша. Той ми казваше: „Ние трябва да бъдем смирени, но не трябва да смиренословим. Смиренословието се явява дяволски капан, който носи със себе си отчаяние и бездействие, докато истинското смирение дава надежда и води към изпълнение на Христовите заповедни.”
Старецът, със своите наставления, но още повече с примера на своя живот, учеше своето словесно стадо, водейки го на пасбищата на любовта и смирението. Той сам живееше смирението, вярвайки, че самият той е нищо, защото Бог, както казваше, е всичко и всичко, което ние виждаме в стареца, не беше негово, но дар Божий.

 

Из “Цветослов советов”

 

Чукай на Божиите двери като възпитан човек, с молба и доверие

Март 25, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

Дълги години ме безпокоеше един чисто личен проблем. И тъй като нямах решение, аз не преставах да питам за него стареца. Всеки път, когато се срещахме, даже и за малко, ние говорехме за това.

 

Отец Порфирий, разбира се, всеки път, когато засягахме вълнуващата ме тема, се стараеше да ме успокои. Едновременно с това той даваше свои собствени обяснения, и даже оправдания, за многото препятствия, които  обезсмисляха всичките ми усилия за разрешаването на този проблем.

 

Аз обаче не се съгласявах с тези оправдаващи обстоятелства, т.е. те не ме удовлетворяваха. Резултат от нашите разногласия бяха дългите  беседи относно моя неразрешен проблем. Независимо от сериозните и очевидни доводи на отец Порфирий аз не само не се съгласявах с него, но, напротив, имах дързостта да му възразявам: „Отче, колкото и да ме уговаряте, аз няма да се съглася с вас.”

 

Това много опечаляваше стареца, но това не значи, че аз не се опечалявах по-малко от него. Напротив, аз мога съвсем отговорно да кажа, че на моменти стигах до отчаяние. И това беше оправдано: аз имах голям личен проблем, разрешението на който ми се струваше съвършено невъзможно.

 

Отец Порфирий, изпълнен с Божествената благодат, виждаше моето отчаяние, но той виждаше и моя настойчив стремеж към разрешение на проблема, при което (без да преувеличавам) в мен се появи даже някаква настойчивост, нещо, което преди го нямаше. Т.е. аз достигнах до това, вече да не моля Бога за решение на моя проблем, а изисквах от Него това. Едновременно с това исках от Него и обяснение… защо Той се бави. Безусловно на вас това ще ви се стори странно, безразсъдно. И за съжаление това беше така.

 

Старецът, отчитайки всичко това, и преди всичко моите неразумни изисквания, искаше да ме вразуми и върне в правия път. И той ми предложи заедно да се разходим в гората, за да се „разтъпчем”, както той каза, намеквайки за това, че през голяма част от времето на него му се налагаше да води заседнал начин на живот. Но както се оказа, това не беше цел на нашата разходка, или в крайна сметка – не само това. Вървейки между боровете, той говореше за величието на  Бога, за което свидетелства и самата природа, всичко – от малките храсти до огромните дървета.

 

– Ти можеш ли да ми кажеш колко игли има на този бор? – попита той, показвайки стоящото пред нас дърво.

 

– Милиони…

 

– Да, милиони, но аз искам да знам колко са по-точно.

 

– За да ви кажа точно, трябва да ги преброя.

 

– Ти никога няма да можеш да ги преброиш, даже ако загубиш за това целия си живот. Не само поради това, че те са непреброими, те са милиони, както ти правилно забеляза, но и защото тяхното количество постоянно се променя. Разбери това, че ти и аз никога няма да можем да узнаем това, а Бог знае, на Него не Му се налага да седи и да брои, както ние бихме постъпили в дадения случай. На Него Му е известен броят на иглите не само на този бор, но и на всяко друго дърво, колкото голямо или малко да е то. Но най-важното, Той следи и се грижи за листата-иглички от тяхното раждане, до тяхната смърт. Той знае даже кога коя игличка ще падне на земята. На Него Му е известно и количеството на космите на твоята глава, на моята, и на главите на всички хора. От Него не се скрива падането на нито един косъм, още повече че нито един косъм не пада без Неговото съизволение.

 

Ако на Бог са известни такива маловажни детайли – продължи старецът – като количеството листа на дърветата и броят на космите на главата на всеки човек, още повече ако Той се грижи за всички тях, то възможно ли е на Него да не Му е известен твоят проблем и да остане равнодушен? Разбира се, не! Хиляди пъти не! Следователно за какво говори това?

 

- Не зная. Вие, отче, ми разтълкувайте това?

 

- Защо трябва да ти обяснявам? Защо ти самичък не помислиш върху това и не си направиш изводи? Ти си учен човек, син си на свещеник, израснал си в Църквата, твоят баща отец Йоан е свят човек, всеки ден те е учил на нашата свята вяра, ти си прочел много книги, толкова много години ти си мое духовно чедо, и на тебе не ти е ясно какво може да означава това, че Господ отказва да ни даде това, за което ние го молим?

 

Настъпи мълчание.

 

– Послушай ме. Когато Бог не удовлетворява нашата настойчива молба, това означава, че или Той не ни дава това, за което молим, имайки предвид нашата собствена полза, или ние не знаем как и кога трябва да Го молим. Случва се и така, че едновременно може да е и едното, и другото.

 

Що се касае за първия случай, то никой не знае защо става така. Непостижими са пътищата Господни! И тук аз ще млъкна.

 

Що се касае за втория случай, за него мога да ти говоря много.

 

Когато молим за нещо Бога, ние сме длъжни да го правим без натрапчивост, да не казваме: „Искам това да стане веднага.” Такова наше поведение е не само недопустимо, но е и израз на голяма непочтителност към нашия Творец. Какъв си ти, или ако искаш – кой съм аз, за да искам каквото и да е от Бога, и още повече да Му поставям определени срокове?

 

– Но, отче, първо, моите молби не бяха изисквания, а второ, аз не съм говорил за срок. Вие знаете прекрасно това. Решението на моя въпрос се забави…

 

– Това и ти обяснявам – причината, поради която разрешението на твоя проблем се бави. Когато ние искаме да помолим Бога за каквото и да е, трябва да се обръщаме кротко с молитва към Него. Ако видим, че Той не изпълнява нашата молба, трябва да престанем да Го безпокоим. Колкото по-настойчиво молим за нещо, толкова повече то се отдалечава от нас. Затова трябва да престанем да се молим. И когато ние сме вече забравили за своята молба, тя ще се изпълни, и ние даже няма да забележим как ще стане това. Защото Бог не забравя нищо. Той е приел нашата молба, пази я, и когато счете, че й е дошло времето, ще я изпълни.

 

Затова не трябва да настояваме за нашите молби, молейки Бога за тяхното изпълнение, да направи Той така, както искаме, и тогава, когато ние искаме. Настойчивостта в тези случаи е противопоказна. Вместо полза това ще ни донесе само вреда. А когато настойчивостта е съпроводена с инат, когато човек е настроен решително да не отстъпва от своето искане, както е например в твоя случай, тогава може да се очаква всичко друго, но не и положителни резултати. Въобще, дете мое, аз искам ти да разбереш, че ние не трябва да настояваме, опитвайки се да променим Божията воля, защото ние така искаме, и още повече, това го искаме веднага. Когато искаме да достигнем нещо, трябва да се стремим към него, но все пак трябва да оставяме всичко на волята Божия. В противен случай, колкото повече се стремим да достигнем желаното, толкова повече то се отдалечава от нас. Това е подобно на нашата сянка. Колкото и бързо да бягаш, ти никога няма да я догониш. Защото колкото си бърз, толкова по-бързо тя ще бяга пред тебе.

 

Ти разбра ли, чедо мое, това, което ти разказах относно настойчивостта?

 

– Разбрах, отче, но не мога да се съглася с Вас…

 

– Тогава аз ще ти дам друг пример и ти ще се съгласиш с мен.

 

Вземи стомна с тясно гърло, в което едва можеш да вкараш ръката си. Пъхни своята ръка, свий я в юмрук и се опитай да я изкараш навън. Колкото и да се стараеш, това няма да ти се отдаде. Ти може да се опитваш настойчиво да изкараш ръката си цял ден, месец, години. Но всичко ще е напразно. Обаче само като разтвориш юмрука си, веднага ще можеш със същата лекота да я изкараш, с каквато и си я вкарал в стомната. Същото е и с твоя проблем. Колкото по-настойчиво се опитваш да намериш неговото решение, толкова то се отдалечава от теб. Запомни следното. Ако искаш да решиш своя проблем, то спри да настояваш за бързото му решение. На Бога са известни твоите трудности. Ти изложи пред Него своята молба и Той ще вземе решение. Спокойно, с вяра очаквай от Него отговор. Ако постъпиш така, то решението ще бъде положително. Ако обаче продължаваш да настояваш, както сега правиш, тогава резултатът ще бъде отрицателен. Аз те съветвам да спреш да се занимаваш със своя проблем, ако искаш с неговото решение да се заеме Бог.

 

– А какво ще кажеш, отче, за думите: „Искайте, и ще ви се даде… хлопайте, и ще ви се отвори“? Нима тези думи не подхождат на моя случай? Ако аз спра да чукам на вратите Божии, то как ще ми ги отвори  Той? И ако аз все пак престана да Го моля, то как Той ще ми даде това, за което моля?

 

– Всичко зависи от това как ще чукаш, за да ти отвори Той, както и как Го молиш, за да ти даде това, което искаш.

 

Ако например ти чукаш по вратата нагло, със заплаха, то бъди уверен, че никога няма да ти отворят. Ако пък ти отворят, то не очаквай от стопанина любезен прием, по-скоро той ще те хване за шията и ще те изхвърли надалеч. Напротив, ако чукаш на вратата кротко като възпитан човек, то ще ти отворят вратата широко, хазяинът с радост ще те приеме и всичко ще стане, както ти искаш.

 

Същото става и тогава, когато ти искаш от някого нещо. Ако ти искаш нагло и дръзко, тогава ти никога не ще получиш исканото. Тогава, когато ти искаш кротко и вежливо, незабавно ще получиш това, което ти е нужно.

 

Всичко това, и даже още в по-голяма степен, е приложимо в отношенията с Бога. Той от никого не приема нито натиск, нито наглост, нито пък заплахи. Ще да е странно, ако беше обратно.

 

И така, ти виждаш, че не е достатъчно само да чукаме на вратите Божии, а трябва да знаем и как да чукаме правилно, ако искаме да ни ги отворят. Когато ние молим Бога за нещо, важно е не количеството на молбите, а това, как ги подаваме.

 

– Тогава, отче, защо вие не се помолите да удовлетвори Той моята молба? Нали знаете как трябва да се чука на Неговите порти, знаете как трябва да Го молим, и имате пред Него велико дръзновение.

 

– Затова, защото, дете мое, аз не искам да принуждавам Бога, и теб не те съветвам да го правиш. Никога в своите молитви не принуждавай Бога да решава твоите проблеми. Проявявай голямо търпение, чакай и ще видиш каква полза ще ти донесе това.

 

Из “Цветослов советов”

 

 

 

Да се казва, че детето е малко и нищо не разбира, е антипедагогично

Март 10, 2015 in Беседи, Семейство

 

 

Много е важно възпитанието именно в ранната 6-7 годишна възраст, защото ако родителите-възпитатели пропуснат тези първи години, те изгубват и своето дете като човек за в бъдеще. Изразът, който често употребяват възрастните и, разбира се, родителите – „детето е малко и нищо не разбира” – е антипедагогичен и разрушителен.

 

За съжаление сега родителите възлагат преимуществено правото на възпитание на своите деца на безотговорни хора. Всичко това е заради професионалната деятелност на майката и нейното принудително отсъствие от дома и семейното огнище. Същото е и с телевизора и с другите технически средства, когато би трябвало да отделяме достатъчно дълго време за общуване. Би трябвало да се наслаждаваме на истинско съжителство и кротко възпитание и общуване, а също и градивно сътрудничество.

 

Свободата, която родителите често мислят, че дават на децата си по западен образец, е свобода без любов. Те им я дават само за това, за да обезпечат своето спокойствие. Както подчертава свети Йоан Златоуст,  истина е, че няма по-голямо изкуство от устройването на душата и формирането на разума на детето.

 

„Няма нищо по-голямо от това изкуство. Какво може да бъде по-голямо от  това, да се настройва душата и да се регулира новия разум.” Т.е., много е сложно да се възпитават деца и да се ръководят душите! Изкуство на изкуствата и наука на науките е наистина,допълва св. Григорий Богослов,да се ръководи човекът-това сложно и многообразно същество.

 

Сега задачата за възпитанието на децата несъмнено е съсредоточена върху изключителната отговорност на родителите като първи възпитатели, тъй като училището не е прогресивно, както беше по-рано.

 

Главният въпрос за възпитанието – това е въпросът какви трябва да бъдат самите родители.

 

Превод от руски

 

Исихазм.ру

О, как той се заблуждава

Март 5, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

Отец Порфирий, светостта на когото беше очевидна за всички, които общуваха с него, беше не само велика съкровищница на Божествени дарове, но се явяваше, макар че не се стремеше към това, вярно мерило за духовността на другите.

 

Мой приятел веднъж се оказал в неприятно положение. По един доста сериозен въпрос, с един друг свой познат, имали различни мнения. Опитвайки се да заглади спора, моят приятел предложил да се обърнат за помощ към духовника на неговия опонент, въпреки че не го познавал. Без да разпитва що за човек е той, съвсем добронамерено се срещнал със свещеника и в духа на доверие и самоосъждане му открил своето сърце. Духовникът се отнесъл към изповедта му извънредно строго и се опитал да му направи смазваща „психоанализа“. Всячески възхвалявайки добродетелите на противната страна, порицал моя приятел за неговите немощи и го осъдил за неговите идеи, като уверявал, че казва всичко това за негова собствена полза. По този начин станало така, че пукнатината между приятелите не само не се оправила, но – напротив, прераснала в бездънна пропаст. Потресен от това неочаквано нещастие, моят приятел се обърнал към отец Порфирий. Старецът още от самото начало разбрал реално положението на нещата и му казал за неговия приятел: „Знаеш ли, чедо мое, как гледа на теб сега? Като на мравка.“ И за духовника: „Ах, ах, ах, как се заблуждава! Що за помрачение му е дошло? Повярвал на това, което му е наговорил твоят опонент, а твоите думи ги игнорирал. С такъв подход той може много да смути хората. Знаеш ли, някои духовници обичат да изграждат себе си като психиатри.“

 

Това скръбно произшествие с моя приятел ме накара да се замисля. Християнинът, ако не иска да чува отправените към него слова на апостола: „Защото заради вас, както е писано, името Божие се хули между езичниците“ (Рим. 2:24), трябва да приема всеки човек смирено като образ Божий, а не да гледа на него високомерно като на мравка. Духовникът, ако не иска да стане лъжепастир, вредящ на овците, трябва да бъде разсъдителен, милосърден, а не лицеприятен. Ако действа по пристрастие и започне да защитава „нашите“ против „чуждите“, то ще падне в дяволска прелест. Отначало той сам ще потъне в рова на заблуждението, а след него ще пропаднат и всички „наши“. Бог ще намери начин да защити „чуждите“. Духовникът трябва да избягва да бъде психиатър. Неговият път – това е освещаване в Христа. Да може заедно с постепенното очистване и просвещение на душата да достигне познанието, първо – за самия себе си, а после – и за другите.

 

Ако духовникът прибягва към методите на психиатрите, в които е некомпетентен, то той напълно губи правилната духовна ориентация и ще претърпи неуспех. Даже и самите психиатри много често не могат нито да разберат и правилно да поставят диагнозата на болния, нито да му назначат правилно лечение.

 

Затова изборът на осветен, а не на осветскостен духовник, се явява най-важната, насъщна и отговорна задача за всеки православен християнин. Ако за да намерим добър лекар, комуто бихме могли да поверим нашето тленно тяло, не жалим нито труд, нито време, не се боим от разходи и от разстояния, то колко повече сме длъжни да се потрудим, за да намерим добър духовник, на когото бихме могли да поверим своята безсмъртна душа! Добри духовници има, но доколкото те са изпълнени със смирение, то те са незабележими, както отец Порфирий. За да ги намерим, трябва да се смиряваме и да се трудим, подобно на гмурци, търсещи в морските дълбини многоценни бисери. Това търсене в края на краищата донася радостта на великото придобиване, както казва Христос: „Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, та продаде всичко, що имаше, и го купи“. (Мат. 13:46)

 

 

Из “Цветослов советов”

 

Чуваш ли какво ти казвам?

Януари 21, 2015 in Отечески съвети, Семейство

 

 

Отец Порфирий казваше: „Когато хората се гневят и негодуват, то, даже и да мълчат, от тях, от това зло, което се намира вътре в тях, излиза някаква зла сила, която действа пагубно на обкръжаващите. Родителите оказват отрицателно влияние на своите деца, когато виждайки, че не слушат, се ядосват, но нищо не казват. Мислят си: „За да не травмирам детето, сега нищо няма да му казвам.” Откъде да знаят, че сдържаното негодувание, на практика, се явява меч, който нанася смъртоносна рана! Чуваш ли какво ти казвам? Смъртоносна рана! Ти, даже не произнасяйки и една дума, можеш смъртно да уязвиш своя ближен. Нашата душа не е материална и затова на нея реално и въздействат различни духовни сили, както добри, така и зли.”

 

Когато един човек попитал стареца за сложностите в отношенията в неговата работа, той му дал такъв съвет:

 

„Никога не мисли за другите лошо. Със своята молитва, със своето обръщане към Христа, ти оказваш благоприятно въздействие на своите ближни. Мислейки лошо за хората, ти им влияеш отрицателно.”

***

Родителите на едно дете с тежък характер, което беше достигнало преходната възраст, дошли при отец Порфирий. С прискърбие му разказали за своите проблеми, свързани с възпитанието му и го помолили за съвет. Отец Порфирий започнал да им говори за това, че те трябва да обърнат внимание на своя духовен живот, но родителите отново и отново връщали разговора към детето. Старецът продължавал да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казали: „Отче, дошли сме тук не заради себе си. Всичко, което ни казвате така или иначе го знаем. Дошли сме заради нашето дете.” Тогава отец Порфирий им отговорил: „А аз през цялото време ви говорих именно за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещаване? Не теоретическо, а практическо освещаване!” След като помълчал малко Старецът добавил: „Ако вие действително обичате своето дете, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега „видях” неговата душа… Тя е мъртва.”

 

Превод от руски: Цветослов советов

 

 

 

Мързеливите никога няма да станат християни

Декември 18, 2014 in Отечески съвети

 

Веднъж се оплаках на стареца, че нямам вече сили да се трудя. Казах му:
- Тези последни дни ми отнеха всички сили. Не мога да си движа нито ръката, нито кракът. Защо се работи толкова много в манастира?
Отец Порфирий веднага стана строг и отговори:
- Ако ние с пот на чело се трудим заради Бога и после се разкайваме за това и започваме да роптаем, извършваме смъртен грях. Запомни добре това! Без физически труд, лежейки на леглото, добродетели не се придобиват. Телесният труд е велик Божий дар, даден ни за нашето спасение, за придобиване на Божията благодат. Другите братя с радост приемат унижение и труд, а ти страдаш? Да се потрудиш заради Христа и после да съжаляваш и страдаш е много голям грях.
Ти си още млад и казваш, че си уморен? На твоята възраст аз просто летях на послушанието, исках да свърша всичко. Не ме гледай, че сега почти нищо не мога да правя. Ти вършиш още по-малко. В теб здраво се е настанил вехтият човек, който  те съкрушава. Опомни се! Пей с въодушевление, силно, радостно: “Смерти празднуем умерщвление, адово разрушение, иного жития вечного начало, и играюще поем Виновного, Единого Благословенного, отцев Бога и Препрославленного” (Канон на Пасха).

 

 

След това старецът ми разказа за живота си в скита Кавсокаливия на Света гора.
- С помощта на Божията благодат нито веднъж не счупих и една чаша и нито една чиния, а миех посудата само с четка. Нямахме течен сапун. Миех бързо и качествено. Бях концентриран, пъргав, ревностен, изпълнителен и послушен. Не казвам това от егоизъм, но за слава Божия. Имах святи старци.

 

Старецът винаги говореше не за някакви единични, добри наши намерения, а за решителен, веднъж и завинаги извършен преход от стария живот в грях към нов в святост, в който човек живее в Христос и Христос в него. В това изменение на живота си човек трябва да вложи всичките си сили. Веднъж отец Порфирий ме попита: “Кажи ми, колко години са нужни, за да се изучиш за юрист?” Отговорих му. Той ме попита отново : “А колко години са нужни, за да се изучиш за механик, химик, доктор?” Отговорих му, недоумявайки защо ме пита за това. Старецът ми зададе нов въпрос: “А колко време ни е нужно за да се научим да познаваме Божията воля и да я изпълняваме? Разбрах смисъла на предишните въпроси и се засрамих. Какво можех да отговоря. Че в болшинството сме вярващи, мързеливи и топлохладни, че сме “християни-любители”? Старецът и без това го знаеше. Каза ми: “Мързеливите никога няма да станат християни. За да станеш истински християнин трябва да работиш, много да работиш”. В това отец Порфирий беше истински пример. Ревностно бе посветил всичките години от дългия си живот за да се научи да живее в единение с Христа. Той обичаше физическия и духовния труд, и винаги се е стремеше да предаде тази любов на другите. Старецът знаеше, че безделието води към униние, което носи със себе си множество заболявания, като психични, така и телесни. Той на всички предписваше трудова терапия. Тя особено се отнасяла за тези, които не можели да открият себе си и от това изпадали в отчаяние. Старецът казваше, че никога не е късно да се започне всичко отначало. Крахът на светската надежда, унищожаването на егоизма считаше за най-добрите предпоставки за това начинание.

 

 

превод от руски

Из “Цветослов советов”

 

 

 

 

Съвети към родителите за децата

Декември 15, 2014 in Семейство

 

 

През 1977 година моята съпруга забременя. Радостта ни беше безгранична. Първата наша грижа беше да разкажем за това на отец Порфирий, който споделяше всички наши скърби и радости от първата ни среща. Той ни укрепваше със своите молитви и съвети, изпълнени с мъдрост и вдъхновение свише.

Затова дойдохме при него и му казахме тази добра новина. Той беше много доволен. Радостта се отразяваше ясно на лицето му.

– Сега вашето щастие стана пълно! – каза той – Нашият благ Бог ви е дал всичко! Вие сте добри хора и Господ устройва така, че добрите от нищо да нямат нужда. Не веднъж вече съм ви говорил за това. Ще имате дете. Но вие, деца мои, приличате на невярващия Тома. Не вярвате на това, което ви говоря. Зная, че ме обичате, но сте маловерни и лесно се отбивате от пътя… Какво да правя с вас…Идвайте при мен по-често, защото за вас това е необходимо. Когато идвате, виждам, че сте мрачни и пълни с отчаяние, а когато си тръгвате, ви виждам радостни, щастливи и укрепени във вярата. Вашата кола вече не се влачи едвам-едвам по пътя, просто лети.

А сега – продължи Старецът – седнете. Ще ви кажа няколко думи, които вие като бъдещи родители сте длъжни никога да не забравяте. Иска ми се хубавичко да запомните това, което сега ще ви кажа, да го запазите в паметта си, ако не искате вие и детето ви да бъдете нещастни.

При мен идват стотици родители и със сълзи на очи молят да помогна на техните деца, защото едни от тях са се свързали с наркотиците, други са попаднали в лоши компании, трети оскърбяват своите родители, искайки пари, за да ги прахосат в нощни клубове, да ги проиграят на хазартни игри, а когато нямат какво да им дадат, те започват да ги заплашват и даже да ги бият! Родителите стигат до това, че проклинат своите деца, деня и часа,в който са ги родили! Виждал съм родители, които се обливат с горчиви сълзи заради моралното падение на своите деца и хиляди пъти повтарящи, че по-добре да не бяха идвали на този свят. Защото преди у тях е имало едно скръб и една беда, че нямат деца, а сега ми казват, че имат хиляди беди и още толкова скърби от своите деца, така, че даже се срамуваме да се покажем пред хората. Родителите ме умоляват да помогна със своите молитви и да спася техните деца. Но когато аз ги питам, а вие какво направихте за това, да помогнете на тези нещастни създания, те отговарят почти всички еднакво – че не са могли нищо да направят, тъй като децата, когато са достигнали до преходната възраст, са се изплъзнали от техния контрол.

 

Не – им казвам аз – вие сте закъснели. Ако вие сте изпуснали детските години и сте чакали да дойде преходната възраст, за да се заемете с възпитанието на своите деца, то ето ви и последствия. Чакайте и още по-лошо. Детето е като тесто. Колкото е по-меко тестото, толкова по-лесно можеш да го оформиш.

Така е и с децата. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно да го възпитаваш, да формираш характера, да го учи; и да му помагаш да се развива.

Ако чак сега сте си спомнили, че имате деца, или по-точно, те сами са ви напомнили за себе си със своето непослушание, с това, че ви тормозят, със своето лошо поведение и въобще със своето безнравствено държание, сега вече е късно. Птичката е излетяла. А ако птичката е излетяла, то е много трудно да я уловиш, даже е почти невъзможно!

Възпитанието на детето – това е началото и краят на тези задължения, които имат родителите, пред човешкото създание, които те при Божественото съдействие са произвели на този свят! Родителите, които са претърпели неуспех в правилното възпитание на своето дете, може да считат, че са претърпели неудача във всичко! Във всичко! Чувате ли ме? Да предположим, че има родители, които целия си живот са посветили на увеличаване на финансовото си състояние, преумножаването на своите доходи, след което са станали богати хора, докато в същото време не са направили нищо за възпитаването на своите деца. И така те, не само нищо не са дали на своите деца, но напротив – трудили са се с пот на лицето за това , за да направят от тях лентяи, безделници и престъпници! Да! Уверявам ви. Отгледали са престъпници!

И знаете ли защо? Защото парите, когато попаднат в ръцете на разглезени хора, принасят зло не само на тях, но и на тези бедни хора, които общуват с тях. Защото тези последните ги заставя нуждата да се продават на богатите, а те ги използват като безволни личности, където и както си искат. Но винаги за зло!

Не сте ли чували народната мъдрост: „Парите развращават човека“? По-добри думи за това, което правят парите с човешкото съзнание, поне аз, не съм чувал. От незапомнени времена хората са забелязали, че за пари се продава даже и съвестта. Такива примери има много. Не предаде ли Юда Христа за пари? За 30 сребърника? Това е очевидно! Този пример не е ли достатъчен за това, за да се убедим в разрушителното действие на парите, когато те се намират в ръцете на хора, нямащи в себе си Бога? И така, тези, които не се грижат за правилното възпитание на своите деца, кого мислите отглеждат? Те отглеждат Юди! Да! Именно Юди! Ах, нещастните! Събират си съкровища тук, на земята, а Небесното Царство не ги интересува!

Още повече, тези богатства, които събират тук, няма да успеят да се възползват нито те самите, нито ще успеят да го запазят лошо възпитаните им деца. И знаете ли защо? Защото и самите родители страдат от неизлечимата болест, наречена – сребрелюбие! И този недъг няма да ги изостави до гроба! Те остават равнодушни към всички останали блага, които Бог е дарил на човека. Следователно, те така и ще си умрат, без да се възползват от своите пари! Що се касае до техните деца, които са се отпуснали до такава степен, че са станали неспособни за нищо. Затова те не са в състояние да запазят тези пари! Да знаете, че да се запазят парите е къде по-трудно, отколкото да ги изработиш!

Затова, когато няма правилно възпитание – няма нищо. Детето получава правилно възпитание не по този начин, по който ние искаме и още повече, не тогава, когато ние искаме! Възпитанието започва от момента на зачеване на детето и продължава през целия период на бременността. От деня на неговото раждане до времето на неговото пълнолетие грижата за правилното му възпитание не само не намалява, но и се увеличава.

 Аз ви говоря за най-главното. И затова искам да обърнете на това особено внимание! Когато детето се намира още в майчината утроба, родителите вече са длъжни да се загрижат за него! Да! Още тогава!

Вие ме питате: какво можем да направим за детето, което още се намира в утробата? И аз ви отговарям: самите ние – нищо! Но Този, Който му е дал да се зачене – всичко! Наистина, има ли по-голямо чудо от това – на зачатието? Разбира се, че няма!

Затова сме длъжни да се обръщаме към Него и в нашите горещи молитви да Го умоляваме да се загрижи за усъвършенстването на тялото и душата на заченатото дете. И той, с благодатта на Светия Дух ще подреди всичко. Но нашите молитви с това не спират до тук. Напротив! След раждането на младенеца, по мярата на неговото израстване, сме длъжни да увеличаваме и нашите молитви за него.

По този начин ние показваме, че действително доверяваме правилното възпитанието на нашето дете на Самия Бог. А когато нашето дете се намира под непосредственото, постоянно наблюдение и защита на Бога, тогава ние можем да бъдем уверени, че то никога няма да се отклони от правилния път.

Заради децата ще постоя прав

Декември 3, 2014 in Начална страница, Семейство

 

Веднъж Старецът се отправил към Света Гора, тръгвайки от Солун за Йерисо (пътят продължава около два часа и половина). Когато отишъл на касата, то имало билети само за правостоящи места. В автобуса, близо до отец Порфирий, седели няколко млади момчета, които весело разговаряли помежду си.

 

Един от хората в автобуса упрекнал момчетата, че не обръщат внимание на това, че до тях стои възрастен йеромонах. Но младежите въобще не му обърнали внимание и продължили да си седят, като че ли нищо не се е случило. Тогава мъжът със строг глас казал на един от тях да стане. Но никой от момчетата не се помръднал от своето място. Пълен с негодувание, този човек станал и отстъпил своето място на Стареца. Отец Порфирий му поблагодарил, но не седнал на свободната седалка. До Йерисо пътувал, стоейки прав.

 

В края на пътуването мъжът попитал Стареца защо не е седнал на неговото място, а той отговорил: „Пожертвах се заради децата.“ Виждайки, че човекът не разбрал, какво му казва, отец Порфирий пояснил: „Неправилно постъпи, че направи на тези младежи забележка. Те също постъпиха недобре, оставяйки да стои прав възрастен йеромонах и сами, по собствено желание, не му отстъпиха място, както би било редно да направят. Ако те бяха станали след твоя упрек, а аз бях седнал на тяхното място, или ако бях седнал на твоето място, то момчетата не биха осъзнали своето лошо поведение, но напротив, щяха да се почувстват прави. А сега, когато престоях толкова време пред тях, тяхната съвест се пробуди и мълчаливо ги осъди за постъпка им.

 

Само така човек може да се спаси – когато се разкайва не поради това, че го упреква някой отстрани, но когато го изобличава неговата собствена съвест.

 

Превод от руски: „Цветослов советов“

 

Щe извършиш ли аборт?

Ноември 14, 2014 in Семейство

 

 

- Отче, сега, докато съм още в началото на бременността, всички ме съветват си направя обстойно изследване. Това се прави, за да бъдеш уверен, че имаш нормално дете, без каквито и да е физически аномалии.

- А какво ще правиш, ако детето има някакви аномалии? – ме попита отец Порфирий. – Ще направиш аборт? Ако ти извършиш аборт, то най-добре да не ме питаш за никакви съвети. Тогава вече няма да имам какво повече да ти кажа.

Хората са затворили прозорците към Рая

Ноември 12, 2014 in Отечески съвети

 

 

 

Всеки човек се изкушава, увлича и подлъгва от своята собствена похот. Зачената, похотта ражда грях, а извършеният грях ражда смърт – казва св. Ап. Яков.

 

Основно човекът се измъчва от гордостта и егоизма. Те разрушават неговите отношения с околните.

 

Затова живеем в епоха на психолози и психиатри. Но ако сме смирени и в нас има любов, тогава няма да имаме проблеми.

 

Смиреният не се бои да падне, защото няма къде по-надолу да отиде. Каквото и да се случи с него, той остава спокоен и мирен. В когото има Христова любов, тогава всичко в него е просто и е наред.

 

Гордостта и себелюбието са основният враг на живота в Христа. Тези погубващи страсти отблъскват и дезорганизират съзидателните духовни сили на ума и предизвикват непоправими психически разтройства. Те приемат измерения на невротическа гордост на нивото на логиката и волята. И в края на краищата успяват да издигнат стена между душата и Христа. А човекът, когато живее без Христа, губи човешкия си облик, демонизира се и душата се травмира. Лекарите наричат душевните травми душевни заболявания. Но ако човек иска, може, благодарение на духовния подвиг, да се освободи от тях. Светостта го изменя и спасява. Когато душата се освещава, освещава се и тялото.

 

Хората на съвременното общество на наслажденията, имайки всичко, живеят така, като че ли нямат нищо, защото не им достига Христа. Затова кабинетите на невропатолозите, психолозите и психиатрите са пълни с болни, а лекарствата са се превърнали в бонбони.

 

С изгонването на Божията Любов от живота се изгонва и мирът и радостта Христови. Хората са затворили прозорците към Рая, а свещените обители на душите си са превърнали в единични келии на скръб, злоба, завист, отмъстителност и смут, за да се сбъднат истинните думи на Апокалипсиса: „Ти носиш име, че си жив, а си мъртъв”.

 

Но ако поискаме и вземем решение да отворим вратата на нашето сърце, за да влезе през нея Христос, за да обитава в цялата наша душа и да просветли нашия ум, тогава ще изчезне всяко затруднение, всяко разтройство и скръб, всяка болест, и тогава лекарствата няма да са нужни.

 

Превод от руски: исихазм ру

 

 

 

 

Болестите са от бесовете

Октомври 22, 2014 in Беседи, Начална страница

 

Бях в килията на стареца в Калисия. Разговаряхме за болестите и отец Порфирий ми каза, че причината за болестите може да е както греха, така и сатанинско въздействие. За да го разбера по-добре, той ми разказа следната история:

- Веднъж при мен дойде една крайно отчаяна жена. Тя буквално умираше от мъка. Причината за това бил нейният мъж, който, по нейните думи страдал от астма. Тя го съжалявала, но с нищо не можела да му помогне и от това силно страдала. Но аз видях всичко това в друга светлина и и казах: “Ще ти помогна, ако се съгласиш да направиш това, което ще ти кажа.” “Ще направя всичко, което ми кажете” – отговори тя. Тогава и казах: “И така, прибери се вкъщи. Ще влезеш през входната врата и ще отидеш в стаята, където лежи твоят болен съпруг. Остани с него малко и виж какво ще направи. След това се изправи и му кажи, че искаш набързо да отидеш на пазар, за да си купиш нещо. Въпреки това, не трябва да отиваш на пазара, но излез през входната врата, обиколи къщата и влез през задната врата на кухнята. Тя е до стаята на мъжа ти. Бъди внимателна, той да не те открие. Седни там за около час и слушай това, което твоят съпруг ще прави. После отново обиколи къщата и директно влез в стаята му.”

 

Жената постъпила както и наредих. На следващия ден отново дойде при мен. “Е какво стана? – попитах я. “Веднага след като влязох през входната врата – каза жената – и влязох в стаята на мъжа ми, той започна силно да кашля, да плюе на пода и да се оплаква, че аз не го обичам, въобще не го съжалявам е оставен сам с болестта си. Тогава му казах, че ще отида за час на пазара. Започна нов пристъп на кашлица и нови оплаквания. Обиколих къщата и влязох през кухнята и като се заслушах установих, че в стаята на съпруга ми цари тишина. Мина един час и аз се върнах при него. Веднага след като отворих вратата и го видях, започна нов пристъп кашлица и оплаквания, че в продължение на цял час, докато ме нямало, той не можел да се справи с кашлица, викал за помощ и едва не умрял, изоставен от всички.”

 

“Сега разбра ли какво става?” – я попитах.”В мен всичко се обърка – отговори, – не зная какво да мисля.” “Сега ще ти обясня, – казах. В твоя мъж се е настанил бяс. Видях го, когато вчера дойде при мен. Бесът е докарал на мъжа ти астма, с  помощта на която да се разправи с теб. Бидейки много чувствителен и лесно раним човек, ти, виждайки неговите страдания и слушайки жалбите му, че ти като че ли съвсем не си  притеснена за него, заради твоите преживявания ти съвсем си се изсушила. Въпреки това, съпругът ти не изглежда притеснен. Той кашля, плюе и се оплаква само, когато си в близост до него, тъй като тази атака е насочена към теб. Веднага след като си тръгнеш, той се успокоява.”

 

Жената ме гледаше в очите, докато до съзнанието й бавно достигаше смисълът на това, което се случва. Казах и как трябва да се бори с врага и какво е необходимо да направи, за да може и тя, и мъжът и да се избавят от беса. Жената ме послуша и сега животът и в семейството стана по-добър.

 

Направи ми голямо впечатление, от една страна човеконенавистното коварство на врага, а от друга – необикновената прозорливост на стареца и успехът на лечението му. На въпроса ми: “Отче, тази астма не е била истинска, а измислена?” той отговори: “Не, тя беше истинска, обичайна асма, но причината за нейното възникване беше  дяволът. Той я използвал в качеството и на оръдие за убийство на бедната жена.”

 

Из “Цветослов советов”

 

 

 

 

Любовта към Бога

Септември 19, 2014 in Отечески съвети

 

Друг път попитах Стареца, каква трябва да бъде нашата любов към Бога, и той отговори: “Нашата любов към Бога, детето ми, трябва да е безпределна, тя не трябва да бъде разделяна от привързаност към различни неща. Ето един пример: един човек, да речем, има една батерия с определено количество енергия. Ако той разпилее тази енергия за различни неща, които нямат връзка с любовта към Бога, то оставащият заряд за тази любов ще е неголям, често дори съвсем нищожен. Ако обърнем всичката си енергия  към Бога, тогава  нашата любов към Него ще е огромна.

 

Ще ти дам още един пример. Едно момиче силно обикнало млад мъж на име Никос. Всяка нощ тя се събуждала и тайно от родителите си, боса, прескачала през прозореца на улицата и независимо от болката на полепналите по краката й тръни, бягала през полето на среща със своя възлюбен. Когато се връщала обратно вкъщи, Никос, като че ли винаги бил до нея. За каквато и работа да се захванела, нейният Никос бил тук, тя го виждала. Така и ти, дете мое, трябва всичките си сили да устремиш към Бога. Умът ти трябва винаги да бъде в Него, защото именно това е, което иска Бог.

 

Средният, царският път на любовта.

 

“Ние трябва също така, детето ми, – ми каза Старецът, – да не вървим по средният път на християнина, защото той е много тежък. Трябва да преодолеем този етап и да се издигнем високо в любовта към Христос. Тогава всичко става лесно. Възлюбили Христос,  няма да падаме в грехове и след това ще бъдем над средния път, ще сме истински християни.”

 

Как да обикнем Христос?

 

- Как да обикнем Христос, отче?

 

- Любовта към Христос, детето ми, ще достигнем в следната последователност: с цялото си същество да се устремим към Бога и да Го призоваваме. Съзерцавайки природата, дърветата, растенията, птиците, пчелите, цветята, морето, рибите, звездите, луната, слънцето и многото други красиви Негови творения, да обърнем своя ум към Бога и да Го прославим чрез тях, опитвайки се да осъзнаем колко прекрасни и невероятни са и да се постараем да ги обикнем. Когато ги обикнем, нашата любов започва да възхожда и към Твореца, и тогава ние действително ще го обичаме истински. По този начин, любовта към творението се явява важна стъпало към Христовата любов, но по-важното е любовта към ближния. Затова, за придобиването й трябва да посещаваме болници, затвори, детски приюти, старчески домове и т.н. Тогава нашата любов ще е искрена.

 

Из “Цветослов советов”

 

Това, което спасява децата, е животът на родителите вкъщи

Септември 2, 2014 in Начална страница, Семейство

 

Голяма част от отговорността за духовното състояние на човека се намира в семейството

Възпитанието на децата започва от часа на тяхното зачеване. Зародишът чува и усеща в утробата на майката. Да, чува и вижда с очите на майката, разбира нейните движения и емоции, въпреки че умът още не е развит. Когато лицето на майката се помрачи – и неговото лице се помрачава. Нервира ли се майката – и той се нервира. Всичко, което майката чувства – тъга, болка, страх, притеснение и др. – го преживява и той.

 

Ако майката не желае ембриона, ако не го обича, той усеща и в неговата душичка се създават травми, които го съпровождат през целия му живот. Точно обратното става, когато го съпровождат майчинските свети чувства. Когато майката чувства радост, мир и любов към ембриона, всичко това тя тайнствено принася върху него, както по-късно пренася това и върху вече родените деца.

Затова майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича своето неродено дете, да гали своя корем, да чете псалми, да пее тропари, да живее свят живот. Това е и от нейна полза. Тя се жертва за детето, заченато в нея, за да стане свято дете и от самото начало да придобие свята основа на живота. Виждате ли колко съкровено нещо е жената да зачене и носи детето, каква отговорност и каква чест!

Ще ви кажа нещо, което се отнася и за другите живи същества, и то такива, които не са разумни същества, и тогава ще го разберете малко по-добре. В Америка извършили следния експеримент: насадили цветя в две зали с еднаква температура, с един и същ начин на поливане и еднаква почва. Обаче имало една разлика. В една от залите пуснали нежна и приятна музика. Резултат? Какво да ви кажа! Цветята, които цъфтели в тази зала, били много по-различни от тези в другата зала. Те били много по-живи, техният цвят бил по-хубав и растели много по-бързо.

 

Това, което спасява децата и ги прави добри, е животът на родителите вкъщи

Това, което спасява децата и ги прави добри, е животът на родителите вкъщи. Родителите трябва да се отдадат на Божията любов. Те трябва да бъдат свети пред своите деца и да показват това чрез своята кротост, търпение и любов. Всеки ден трябва да поставят ново начало – да проявяват ново разположение, въодушевление и любов към децата. Радостта, която ще преживеят, светостта, която ще ги споходи, ще пренесе благодат върху техните деца.

За лошото поведение на децата основно са виновни родителите. Децата не ги спасяват нито съветите, нито дисциплината, нито строгостта. Ако родителите не вървят по пътя на светостта и ако не се подвизават, те правят голяма грешка и върху децата пренасят злото, което имат в себе си. Ако родителите не водят свят живот и не говорят с любов, тогава дяволът ги измъчва чрез съпротивата от страна на децата. Любовта, единодушието, доброто разбирателство между родителите е това, което е потребно за децата. Това дава голяма безопасност и сигурност.

Поведението на децата има непосредствена връзка с духовното състояние на родителите. Когато децата са наранени от неразбирателството между родителите, тогава те нямат воля и сила да продължават напред. Наскърбяват се и зданието на тяхната душа може всеки момент да се срине. Нека ви кажа два случая.

Веднъж бяха дошли две съвсем млади девойки. Една от тях имаше много неприятни преживявания и ме попитаха на какво се дължи това. Аз отговорих:

- Всичко идва от вкъщи, от вашите родители.

Като “видях” душата на една от тях, казах:

- Всичко това си наследила от майка си.

- Ама нашите родители са съвършени хора. – отговори тя. – Те са християни, ходят на изповед, причастяват се. Както се казва, живеем в духа на вярата; освен ако не е виновна самата вяра. . .

Аз й отговорих:

- Не вярвам в нищо от това, което ми казахте. Аз виждам само едно нещо – че вашите родители не живеят с Христовата радост.

На това другата девойка рече:

- Слушай, Мария, отецът добре говори. Има право. Нашите родители посещават духовника, ходят на изповед, причастяват се. Всичко това го има… Но дали някога сме имали мир у дома? Майка и татко непрекъснато се карат. Един път единият не искал да яде нещо, друг път другият не искал да ходят някъде заедно. Тук отецът е прав.

- Как се казва баща ти? – я попитах.

Тя ми отговори.

- Как се казва майка ти?

И на това тя ми отговори.

- Е – казах й, – вътре в себе си изобщо не си в добри отношения с майка си.

Чуйте ме сега! Докато ми казваха името на бащата, виждах техния баща, виждах неговата душа. Докато ми казваха името на майката, виждах майка им и виждах как дъщерята гледа на майка си.

Друг път дойде и ме посети майка с една от дъщерите си. Тя беше притеснена. Плачеше сподавено.

- Чувствам се много нещастна.

- Защо така? – я попитах.

- Отчаяна съм заради голяма ми дъщеря, която изгони мъжа си от къщи, но дълго време ни заблуждаваше за това и говореше лъжи.

- Какви лъжи? – я попитах по-нататък.

- Изгонила мъжа си от къщи преди доста време, а на нас нищо не ни каза. Когато по телефона я питахме как е Стельо, тя отговаряше: “Добре е, в момента не е тук. Отиде да купи вестник.” Всеки път намираше някакъв повод, за да не се усъмним в нещо. Това продължи две години. Криеше от нас, че го е изгонила. Преди няколко дена научихме това от самия него, когато случайно го срещнахме.

На това аз й рекох:

- Ти си виновна. Ти и твоят мъж. И ти повече от него.

- Как аз? Аз толкова обичам моите деца! От кухнята не излизах, нямах личен живот, приведох ги към Бога и Църквата, давах им толкова добри съвети. Как така аз съм виновна?

Обърнах се към другата дъщеря, която присъстваше на разговора:

- Ти какво ще кажеш?

- Да, мамо, отецът е прав. Никога, ама никога не сме яли парче сладък хляб на спокойствие заради твоите караници с татко.

- Виждаш ли, че съм прав! Вие сте виновни. Вие наранявате вашите деца. Те не са виновни: но понасят последиците от вашето поведение.

В душите на децата се създава определено състояние като последица от поведението на техните родители. То остава следи в тях за целия им живот. По-нататъшното поведение на децата в техния живот и техните отношенията с другите са в пряка зависимост от техните преживявания в детството. Растат, образоват се, но няма дълбока промяна.. Това се вижда и в най-малките неща от живота. Например се случва да те споходи чревоугодие – постоянно искаш да ядеш. Взел си нещо, изял си го. Виждаш нещо друго, искаш и него; искаш и нещо трето. . .Чувстваш глад, струва ти се, че ако не ядеш, ти прималява и трепериш. Страхуваш се, че ще отслабнеш. Но това се обяснява психологически. Да речем, че си израснал без баща и майка. Затова си бил лишаван и гладен, беден и слаб. И това обстоятелство ти се отразява като телесна слабост.

Голяма част от отговорността за духовното състояние на човека пада върху семейството. За да се освободят децата от различни вътрешни проблеми, не са достатъчни съветите, принудата, логиката и заплахите. Бих казал, че от всичко това става по-лошо. Положението се поправя само с освещението на родителите. Бъдете свети и няма да имате никакви проблеми с вашите деца. Светостта на родителите освобождава децата от проблемите. Децата желаят до себе си свети хора, изпълнени с любов: хора, които няма да всяват страх нито ще се ограничават до поучения, а ще им дават пример на свят живот и молитва. Вие, родителите, се молете в безмълвие и с ръце, издигнати към Господа Христос, като тайнствено прегръщате вашите деца. А когато те са непослушни, вземете някакви възпитателни мерки, но не оказвате натиск върху тях. Преди всичко се молете.

Много пъти родителите и най-вече майката наранява детето заради това, че е извършило нещо нередно, като прекалено му се карат. Тогава то се наранява. Дори да не му се скараш с думи, а направиш това вътре в себе си и се възмутиш или го изгледаш свирепо, детето усеща това. В този случай то мисли, че майка му не го обича. Пита я: “Мамо, обичаш ли ме?”  “Да, детето ми.” Но то не вярва, тъй като е наранено. Майка му го обича. По-късно тя ще го помилва, но то ще отвърне глава. Няма да приеме милувката, защото смята това за лицемерие, тъй като неговата душа е наранена.

 

Прекалената загриженост не позволява на децата да пораснат

Има още нещо, което вреди на децата. То е прекалената загриженост или прекаленото внимание, прекаленото притеснение и страх на родителите. Чуйте един случай.

Една майка ми се оплака, че детето й, което беше на пет години, не я слуша. Казах й:

- Ти си виновна.

Но тя не разбра това. Веднъж с нейната кола заедно отидохме на разходка до морето. Детето й беше с нея. Скоро малкият се откъсна от нейните ръце и се втурна към морето. Там имаше една пясъчна дюня, а зад нея директно се простираше морето. Майката се разтревожи, беше готова да извика, да се втурне, защото видя, че малкият беше на върха на могилата с протегнати ръце, като се опитваше да пази равновесие. Аз я успокоих. Посъветвах я да се обърне с гръб към детето и отстрани наблюдавах изпод око. Когато малкият загуби надежда, че ще провокира майка си, за да я уплаши и тя да започне да вика, както обикновено се случвало, той полека и мирно слезе и се върна при нас. Това беше всичко! Тогава майката си взе урок по правилно възпитание на децата.

Друга майка ми се оплакваше, че едничкият й син не искал да яде всичко и по-специално кисело мляко. Малкият беше някъде на три години и всеки ден измъчваше майка си. Аз й рекох:

- Направи следното: ще изпразниш хладилника от всички храни. Ще го напълниш с определено количество кисело мляко. За няколко дена ще се помъчите и вие, родителите. Дойде ли време за хранене – дай на всички, включително и на Петър, кисело мляко. Той няма да иска да го яде. Вечерта отново направи така, а също така и на другия ден. Е, след това ще огладнее и ще вкуси малко. Ще плаче и ще вика, но вие потърпете. После с радост ще го яде.

Така и стана. Киселото мляко стана любимата храна за Петър.

Това не е трудно. Но много майки не успяват и дават много лошо възпитание на децата си. Майките, които постоянно бдят над своите деца и упражняват натиск върху тях, които с други думи полагат прекалени грижи, претърпяват неуспех в опита си да ги възпитат. А трябва да оставиш детето само да се заинтересува от своето напредване. Тогава ще постигнеш успех. Когато постоянно бдиш над децата, те се съпротивляват. Стават инатливи, мамини детенца и обикновено не успяват в живота си. Това е един вид прекалена загриженост, която не позволява на децата да възраснат.

Преди няколко дена дойде една отчаяна майка, оплаквайки се, че нейният син постоянно се проваля на приемния изпит в университета. Той бил отличен ученик в основното училище, отличен ученик в гимназията и лицея. Но след това дошли неуспехите, младежкото безразличие към учението и изобщо неговите странни реакции.

- Ти си виновна – рекох на майката. – А при това си образована жена! Какво би могло да направи твоето дете? През всичките тези години си го притискала, притискала, притискала: “трябва да бъдеш първи, да не ни посрамиш, да станеш голям човек в обществото!.. ” А сега той те е отритнал и нищо не иска да чуе. Престани да упражняваш натиск върху него, да се грижиш прекалено за него, и ще видиш, че той постепенно ще се уравновеси. Ще започне да напредва, когато го оставиш да бъдеш свободен.

първа част от беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит “За възпитанието на децата”, превод: Константин Константинов

 

източник:http://sveticarboris.net/

 

Грехът, раздразнителността и егоизмът причиняват болестите

Август 27, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

Една девойка-инвалид, която ползвала инвалидна количка, разказала на стареца за трудностите, с които й се налагало да се сблъсква, и го помолила за съвет. Старецът й казал: „Преди всичко се постарай да се предпазиш от излишните притеснения за своето бъдеще. Тези притеснения и страхове се явяват като болест на душата и не са свързани с физическата непълноценност. Здравият човек може да има на сметка повече от милион в някоя банка, но да живее в постоянен страх от бъдещето. Този страх се преодолява с доверие към Божия промисъл и с подвизаване в доброто.”

 

٭٭٭٭٭

 

- Отче, аз често приемам лекарства, а вие, доколкото ми е известно, не пиете даже и кафе.
- А, аз на тебе вече съм ти говорил за това. Когато християнинът с пълно доверие предава себе си на Господа, то Той изпраща мир и покой и в тялото на човека, и в неговата вътрешност. В резултат, вътрешните органи и жлезите започват да функционират нормално и ние се освобождаваме от това, което по-рано ни е безпокоило и отново се намираме здрави.
Грехът, раздразнителността и егоизмът водят ту към прекалена активност, ту към спадане на интензивността на работата на организма, следствие от което се явяват и болестите. Организмът сам знае правилния среден път и се стреми към покой. Ето например, когато имах язва, лекарят ми даде едно лекарство, което се наричаше Zantac. В момента, в който го приех, болката утихна. “Ето – си казах – това не е добре. Значи това лекарство някъде в друго място нанася вреда на организма.” И повече не го приемах, предпочитайки да търпя болката.

 

٭٭٭٭٭٭٭٭٭٭

 

Що се касае до самия него, старецът се молел само за спасение на своята душа и за нищо повече. Даже и когато бил тежко болен, когато многочислените, неизлечими, мъчителни болести с години изнуряващи неговото тяло, поставяха стареца на тънката граница между живота и смъртта, даже и тогава той не отстъпваше от своето правило. Той никога не се молеше на Бога за изцеление на своите собствени болести. Защото, както сам отец Порфирий казваше, болестта – това е Божие посещение. И горко на този човек, когото Бог не посещава. Той понастоящем е загубен за Бога. Здравият и богатият се намират далеко от вратите на рая. Както богатия, така и здравия в равна степен ги застрашава опасността така и да не влязат вътре – да останат вън от брачния чертог (Мат. 25).
Но това, което старецът никога не правеше за себе си, той просеше и чакаше от нас, неговите духовни чада.
– Молете се за мен – казваше той – защото аз съм много грешен и сам бидейки обременен от толкова болести, не съм в сила да понеса цялото бреме на всичкото беззаконие. Молете Бога да ме поддържа и да се погрижи за мен.
Веднъж заварих стареца тежко болен. Той нямаше сили не само да ме поздрави, но даже и да си изтрие потта, избликнала от силната болка на челото му. Аз бях принуден да му кажа:
– Вие, отче, сте извършил толкова голямо множество чудеса. Доколкото ми е известно, Вие сте изцелявал неизлечимо болни, даже болни от рак. В края на краищата Вие имате такова дръзновение пред Бога, каквото  не знам има ли го в някой друг на земята. Защо вие, с вашето дръзновение, не измолите Бога да ви избави от толкова болести?
- Това, дете мое, няма да направя никога!
- Но защо? Вие не молите Бога за нищо лошо?
- Защото аз не искам да принуждавам Бога!
Този негов отговор ме порази, обезоръжи и ме застави за замълча. В тези тежки часове аз оставах близо до стареца и го наблюдавах как се бори с болестта – мълчаливо и с пълно спокойствие.
Трябва да се отбележи, че по време на това тежко изпитание, не чух от неговата уста нито една дума на недоволство, негодувание и оплакване. Той не говореше за своите болести, не изразяваше ни най-малка досада за това тежко изпитание, което му беше допуснато от Богочовека Иисус. Напротив, безчислени пъти съм чувал как старецът произнасяше двете свои любими думи: „Иисусе мой! Иисусе мой! Иисусе мой!”
Любовта към стареца, скръбта и болката разкъсваха моето сърце. В тези тежки часове на всички ни беше повече от очевидно, че старецът умолява Господа да не го избавя от болките и болестите, но да го укрепи и да му даде сили да ги понесе. И това му се отдаде. Трябва да се отбележи, че винаги в подобни ситуации старецът постъпваше точно така, както и този път. Неговата молитва за помощ винаги беше чувана. Въобще трябва да се каже, че средството за решение на всички проблеми на стареца беше молитвата. Дългата, прилежна молитва, която завеща и на нас, неговите духовни чада.
٭٭٭٭٭

 

- Къде Ви боли, отче?
- Навсякъде.
- Какво да направя, отче, че да имам радост в живота.
- Чети Свещеното писание, ходи на църква, имай духовник, причастявай се със Светите Тайни – с една дума, бъди добра християнка. Тогава ще намериш тази радост, която търсиш. Ти виждаш, че сега съм болен, но съм щастлив. Така и ти, когато малко се приближиш към Христос, ще намериш радостта в своя живот.

 

٭٭٭٭٭
Една наша добра позната, много благочестива жена, сериозно заболяла. Когато й казали, че е необходимо да се направи операция, тя помолила свещениците и монасите, които познавала, да се молят за нея. Когато ние помолихме стареца и той да се помоли за болящата, той каза: „О, колко молитви за нейното изцеление, както виждам, възлизат към Бога!” По молитвите на Църквата, операцията минала успешно и тази жена оздравяла.
٭٭٭٭٭

 

По време на беседа със свои духовни чада, старецът казал:
– Лекарството против рака е много просто. Лекарите го ползват ежедневно, то постоянно им е под ръка, както това ми е известно по Божията благодат. Но Бог не им открива това средство, защото в последно време, в резултат на раковите болести, се е напълнил раят!
٭٭٭٭٭

 

Когато старецът, след поредната болест, започна да възстановява своите сили и да приема посетители, аз отидох при него. Думите, казани от отец Порфирий с тих и слаб глас, ме изумиха: „Когато бях млад, каза той, се молех на Бога за това, ако той допусне да заболея, то тази болест да бъде рак. Знаеш ли, ракът – това е най-хубавата от всички болести. Другите заболявания не ги приемаш на сериозно, надяваш се, че скоро ще се поправиш и затова обикновено вътрешно с нищо не се променяш. Обаче, когато узнаеш, че имаш рак, тогава си казваш: „Това е всичко. Това е краят. Не трябва да се залъгвам. Сега вече си заминавам.” Хората не могат да ти помогнат, ти сам стоиш пред Бога. Единствената ти надежда е в Него. Ти се хващаш за тази надежда и се спасяваш. След моята неуспешна операция на окото и след приемането на огромни дози кортизон, аз усетих главата си сякаш че се взривява. Мислех, че черепът ми се е раздробил на малки части. Болката беше страшна. Помислих си, че Бог е чул старата ми молитва, и че това е рак. Но, уви… Знаеш ли, аз бях прекратил тази молитва, след като разказах за нея на един епископ и той ме упрекна, казвайки, че зад тази молитва се крие егоизъм. Но болката беше много силна. Това беше прекрасно.”
Разказът на отец Порфирий ме хвърли в благоговеен ужас, особено последните му думи: „Болката беше много силна. Това беше прекрасно.” Колко често не ми достигаха сили да следвам стареца.

 

٭٭٭٭٭

 

Един човек попитал стареца от какво в него, както показвали микробиологичните изследвания на кръвта, има висок холестерин. Отец Порфирий отвърнал: „От притесненията и от храната.”

 

٭٭٭٭٭

 

Един мъж, при когото нервите не били наред, попитал за това стареца и той отвърнал: „Причината за твоето състояние търси в твоята душа. Как се чувства тя?”

 

٭٭٭٭٭

 

Един посетител казал на стареца:
– Отче, през последните години, когато започнах повече да се моля и да прибягвам към Тайнствата на Църквата, почти се освободих от своя комплекс на неувереност в утрешния ден.
– Така трябва да бъде – отвърнал отец Порфирий – Божията благодат те е помилвала.
٭٭٭٭٭

 

Една вечер старецът беседвал на улицата с група посетители. Разговорът бил за замърсяването на околната среда. Обръщайки се към жените, отец Порфирий казал:
– Вие, домакините, за да не се разболеете, миете плодовете и зеленчуците, а някои даже ги измиват и със сапун. Така ли е?
– Да, разбира се – отвърнали посетителките.
– Но вие не знаете това, че злото се съдържа вътре – завършил своята беседа старецът.

 

Из “Цветослов советов”

 

Такси

Август 14, 2014 in Сладкарница




Веднъж отец Порфирий, заедно с три свои духовни чада, тръгнал към един манастир за вечерната служба. Отначало решили да вървят пеша. Но скоро старецът омалял от ходенето, а манастирът бил далеко. Поклонниците помислили: няма ли да потърсим някоя кола?
Скоро на пътя се показало такси. Спътниците на отец Порфирий, които били миряни, казали, че те ще спрат таксито и ще попитат водача дали може да ги закара до манастира. „Не се вълнувайте – отвърнал им старецът – Шофьорът на таксито сам ще спре. Но когато ние седнем в колата, нека никой от вас да не разговаря с него. Само аз ще говоря.” Така и станало. Водачът на таксито спрял сам. Седнали в колата и отец Порфирий казал накъде трябва да тръгнат. Когато колата тръгнала, таксиметровият шофьор започнал да осъжда свещениците, обвинявайки ги за хиляди грехове. След всяка своя тирада той се обръщал към тримата миряни, седящи на задната седалка на автомобила и ги питал: „Не е ли така, за това вие какво ще кажете?…” Но пътниците, следвайки благословението на стареца, мълчали. Загубил всяка надежда за това, че някой ще му отговори, шофьорът се обърнал към отец Порфирий: „Не е ли така, отче? Какво ще кажеш за това? Не е ли това истина? Знаеш, че за това пишат даже и във вестниците!”

Тогава старецът му отговорил: „Сине мой, ще ти разкажа една малка история. Ще ти я разкажа веднъж. Да я повтарям няма да има нужда. Един човек – започнал своя разказ старецът – родом от Х. (тук отец Порфирий назовал селото, от където бил родом шофьорът) имал престарял съсед, който имал много земя. Веднъж през нощта този човек убил своя състоятелен съсед и му заровил тялото. След това, използвайки различни фалшиви документи, той присвоил всичката земя на съседа и след това я продал. И знаеш ли какво си купил с парите от продажбата на земята? Такси.”
Таксиметровият шофьор седял като ударен от гръм. Той спрял встрани от пътя, излязъл от колата и завикал: „Нищо повече не казвай, отче! За това знаем само ти и аз!” „Знае за това и Бог – казал старецът – той ми откри всичко това, за да ти го разкажа. Постарай се от този ден да измениш живота си.”

Превод от руски : “Цветослов советов”

Свети Порфирий за тежките болести

Юли 31, 2014 in Отечески съвети

 

Светият Старец се отнасяше с особена любов и меко разположение към болните от рак.  С голямо внимание разглеждаше отделните случаи. Стараеше се да им помогне по пътя на поставяне на диагноза и особено подчертаваше каква тежка болест е ракът за нашето време. Самият той бе поразен от тази болест. Тя бе се разпространила вътре в него и, както сам казваше, бе успял да я приспи за десетки години. За лекарство използваше единствено непрестанната Иисусова молитва и изучаването на Свещеното Писание. При една дискусия в болницата “Сингру” с един университетски преподавател Старецът сподели:

 

- И аз съм правил изследвания за тази болест и съм намерил достатъчно доказателства за възникването й. Ракът главно се появява в обърканите души, в живеещите в стрес и измъчени от различни събития и подтиснати човеци.

 

Когато страдаш от нещо и ти кажат, че е рак, трябва да се отдадеш с много любов  на Бога, да утихнеш, да се успокоиш, да обикнеш всички хора и да заобичаш всичко. Целият да си любов и славословие към Бога, за да се освети душата ти, да си пълен с радост, а не: “Аз от тази болест ще умра.”  Когато се освети душата, когато се прилепи към Бога и стане спокойна, кротка и всички телесни системи на организма се успокоят, тогава ракът ако не се изцели, то поне ще остане там, където се намира.

 

Изучавайте Писанието и ще видите, че не съществува смърт  и, че  който вярва в словата на Бога – не умира.

 

Превод от гръцки

 

Из “Старецът Порфирий – духовен отец и педагог” Георгиос Крусталакис