Съкровище на небесата
Декември 7, 2018 in Видео, Начална страница
You are browsing the Blog for старец Гавриил Светогорец.
Малка светогорска беседа
Октомври 3, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Някога, когато един монах заболееше от някаква душевна болест или фобия, му забраняваха да взема лекарства, предписани от психиатър. Казваха му да се лекува чрез послушание и смирение и чрез тайнството на божественото причастяване.
Сега, в нашето съвремие казват, че това не е правилно, защото има случаи, когато и лекарствата помагат, ако разбира се, се приемат в нужното количество и своевременно.
- А Вие как смятате, отче?
- Аз съм съгласен с мнението на св. Порфирий, който казва, че много монаси не желаят да приемат лечебни средства и често правят това от лукавство. Макар че, на Атон се казва, че няма такова нещо като душевна болест, а само гордост. А ето какво искам да кажа за божественото причастяване.
Разбира се, по-добре е да се приема по-често, но лично аз се страхувам да се причастявам всеки ден. Това не е проста работа, нужно е да бъдеш много внимателен в живота си. Нужно е безмълвие, цяла нощ да гори кандилото и да се молиш. Ако се причастяваш често, трябва да пребиваваш в непрестанна молитва, да не се занимаваш с други неща, с послушание в овощната градина или с друго ръкоделие. Въобще, молитвата ти трябва да бъде особено силна.
Светата молитва трябва да бъде благоговейна пред страшните Христови тайни. Спомняш ли си, по атонското правило, ако монах влезе в храма, когато там се извършва литургия на Преждеосвещените дарове, колко поклона трябва да направи? А, спомняш си – три, и тогава може да се поклони на иконите. В Атон се смята, че ако не постъпваме така, презираме тайнството, което се извършва на Преждеосвещената литургия. Това не е писан канон, а живо предание, устно предавано от светите отци.
Един старец, Йоаким, който е живял в румънския скит „Св. Йоан Кръстител“, имал старец на име Харалампий. Това станало в Неа Скити. О. Харалампий Дионисиатски бил учител на Иисусовата молитва. Той се научил от о. Йосиф (Исихаст) бързо-бързо да казва Иисусовата молитва по броеница, колкото се може по-бързо, за да не идват помисли. Веднъж старецът Харалампий дошъл при стареца Порфирий Кавсокаливит за духовен съвет.
О. Порфирий го поздравил и изведнъж започнал бързешком да казва Иисусовата молитва по броеница, иронизирайки о. Харалампий. Т.е., старецът Порфирий се присмял на бързата молитва, защото молитвата е разговор с Бога и с Него не може да се разговаря така бързо. Впрочем, при молитвите има различни техники и различни мнения и те не подхождат за всеки. На един подхожда едно, на друг друго, на всеки различно.
Но аз ще ви кажа честно, че ако старецът Харалампий Дионисиатски не беше станал игумен, той щеше да бъде втория Паисий Светогорец.
О. Харалампий Дионисиатски казвал, че ако не бил дошъл в манастира, той не би загубил своята молитва. Но влизайки в манастира, забравил половината от онова, което бил спечелил в своето уединение. А духовните чеда на стареца Харалампий ми разказваха, че в последната нощ, когато бил в своята килия до езерото и трябвало да поеме поста игумен в манастира Дионисиат, имал такова видение. Ето, той е вече игумен на Дионисиат, при него идва монах и той му казва: „Брате, направи еди-какво си“, а онзи му отвръща: „Геронда, много съм уморен, не мога“. Отива при друг и му казва: „Тогава ти го направи“, а той му казва: „Геронда, болен съм и не мога“. Тогава отива при трети, а той му казва: „Геронда, имам друго послушание и не мога“.
Тогава старецът Харалампий казал: „И какво ще стане, ако отида в манастира и никой не ми оказва послушание? Как ще мога да се оправя с всичко това? Кога да премеря и кога да отрежа?“
Събудил се на сутринта и му казват: „Отче, трябва да тръгвате към Дафни, а оттам за Дионисиат, за да поемете управлението му като игумен“. Казал им: „Няма да отида. Ако монасите не ми оказват послушание, как ще мога да се справя?“
А за нас ориентир в молитвата служи Йосиф Исихаст. И да знаете, че никой от старците не може да се сравни с него, дори и о. Ефрем Аризонски. Нито той, нито о. Харалампий са могли да спазват неговия устав. А техният устав съвсем не е бил лесен. От изгрев започвали работа, та чак докато слънцето се скрие. След залез те не отваряли никому, та дори и сам царят да дойде. Сядали да пият чай и после полягали да си починат малко. По някое време ставали и почвали да се молят по броеница. През цялата останала нощ повече не лягали, а се молели. Преди разсъмване отслужвали Божествена литургия.
След смъртта на стареца Йосиф Исихаст повече никой не можел да издържи да живее по неговия устав. Нито о. Ефрем, нито о. Харалампий. Разбирате ли, това е била свръхестествена за човешките сили програма. Много просто, те никога не си почивали. И преди да се съмне всяка сутрин те извършвали Божествена литургия.
За такъв тип молитва е било нужно повечето време да прекарваш в безмълвие. Заради това именно им се наложило да се преместят в Новия Скит. Преди им се налагало да продават ръчно изработените си изделия чак в Дафни, което им отнемало много време за път и усилия, и затова се преселили в Новия Скит. А така им оставало повече време за молитва. Точно това и желаели най-много, както и да живеят един строг до суровост живот.
Никога не прибягвали до лекарска помощ. Боли те зъб и искаш да ходиш на зъболекар? Какъв ти зъболекар, на ти клещи, отивай и си го вади!
За това, как да се молиш, задължително ти е необходимо ръководството на някой духовник. А ако той няма благодат, то тогава много ще си изпатиш.
Ето какво ще ви разкажа. Веднъж при стареца Епифаний дошъл един друг старец за изповед. И му казал: „Имам един послушник, който има болен стомах. Все гледа да се отклони от постите, но аз го заставям да пости строго“.
О. Епифаний му казал: „Е, добре, духовнико, ти караш болен човек да пости. И смяташ, че това е правилно?“
И той му отговорил: „Ами да, така с послушанието си ще отиде право в Рая“. Тогава о. Епифаний му казал с учудване: „Хубаво, той ще попадне в Рая, ами ти къде ще попаднеш?“
Приятели, само по книгите не може да се ръководиш, затова е нужно да имаш благодатен старец с Дух Светий. Християнството не се учи само по книгите. У стареца Йосиф Исихаст имало послушник на име о. Атанасий, много простоват човек. Казал му: „Геронда, моля се, моля се, но нещо не ми стига до сърцето“. Старецът отговорил на това: „Можеш ли да ми покажеш, къде ти е сърцето?“ „Ето къде е“, казал му Атанасий и посочил гърдите си. „Ей, несмислен човече“ – отвърнал му стареца Йосиф. „Сърцето на човека се намира в петите“. „А, за това не ми стига до сърцето“ – казал Атанасий.
Източник: http://www.isihazm.ru
Добротата, покаянието и любовта ще спасят човечеството
Февруари 14, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Известният Атонски Старец Гавриил (Карейски) се подвизава от много години насам в килията на Св. Христодул в Света гора. Поклонници от цял свят идват при него, за да получат съвет.
- Отец Гавриил, какво бихте пожелали на православните хора?
- Да се грижат за семействата си, за децата си и потомците. Бих желал да не се карате с жените си, за да цари мир в дома ви. Когато жените проявяват нервност, нека да си спомним какво е казал веднъж Чърчил по тоя повод. На забележката на една жена: „Ако Вие бяхте мой мъж, досега да съм Ви отровила“, той отговорил: „Ако Вие бяхте моя жена, то заради Вас сам бих изпил тази отрова“.
Бих ви пожелал да отидете в Рая, да имате възможността да пребивавате с Авраам и Йов. Но за да получите благословение от Бога, сте длъжни да се изповядвате често, редовно да ходите на църква, да се молите и да спазвате постите, и всекидневно, макар и по малко да четете Св. Писание, да вършите благотворителност на нуждаещите се хора. Когато ви положат в гроба, вече няма да имате възможност да сторите каквото и да е добро, нито да се молите. На погребалния саван няма джобове и когато се прости с тоя живот, човек губи всичко онова, което е придобил, освен онова, което е раздал. Богатството и бедността не се намират в дома ни, а в сърцата ни. Онова, което имаш, не е твое. За безръкия ръцете струват много повече, отколкото ръцете на оня, който е алчен. Искаш ли да забогатееш – тогава раздавай. Искаш ли да умреш от глад – затвори очите си и затъкни ушите си от човешката болка. Има радост в очите на онези, които плачат заради болката на ближния, защото тези очи виждат Рая. Има радост в устата на ония, които изговарят слова на утешение, защото тези уста ще пеят с ангелите. Ще има радост в онзи дом, който отваря вратата си за странника, защото тази врата се отваря за Божията Майка и за Иисуса Христа.
Един светец някога е казал, че в най-трудните времена човечеството ще се спаси чрез добротата, покаянието и любовта. Добротата отваря вратите на Рая, покаянието въвежда в Рая, а любовта разкрива Самого Бога. Нашата доброта ще ни спаси. На този, който хвали сам себе си, който няма любов, който осъжда ближния си, не прощава на врага си – на такъв Бог не приема покаянието и не чува молитвите му. Светиите ни съветват – раздавайте се за ближните си, за да се раздават и те за вас, прощавайте им, за да ви прощават и те, не осъждайте, за да не ви осъждат. Ние очистваме греховете си чрез изповядването им, чрез молитвата, когато търпим изкушения, вършим добри дела, когато осъждаме себе си. Ако оправдаваме сами себе си, то Бог ще ни осъди за това.
За да ви поразвеселя малко, ще ви разкажа един случай. Един руски офицер, комунист и безбожник, излязъл с доклад, в който доказвал, че няма Бог. Обръщайки се към аудиторията, той попитал:
- Виждате ли този молив?
- Виждаме го.
- Значи, той съществува.
- Книгата виждате ли я?
- Виждаме я.
- Значи, тя съществува.
- Бог виждате ли Го?
- Не.
- Значи, Него Го няма.
Тогава един от слушателите поискал думата:
- Виждате ли офицера?
- Да.
- Ботушите му виждате ли?
- Виждаме ги.
- А фуражката му?
- Виждаме я.
- А мозъка му виждате ли?
- Не.
- Значи, той е без мозък.
Аз бих искал всички ние да попаднем в Рая и Гопод да запише имената ни във вечния живот.
- Отче, могат ли днес съвременните родители да възпитат децата си в святост?
- Могат. Със своя личен пример, с истинското си християнско поведение, с това, че постоянно се молят, постят, вършат благотворителност. Тогава децата вземат пример от родителите си и сами стават истински християни. Децата се нуждаят от примери, а не от съвети. Ушите им не слушат съветите, но очите им виждат примерите. Този, който само дава съвети, строи с една ръка, а онзи, който дава и съвети, и примери, строи с двете си ръце. Този, който дава добър съвет, но лош пример, строи с едната си ръка, а с другата разрушава, каквото е построил.
Един родител се обърнал към педагозите от всички нива – от начални учители до университетски преподаватели. „Ние ви доверяваме най-голямата си ценност“ – казал той – „нашите деца – това е нашия пример, а не това, което знаем“.
Когато децата виждат лошото ни поведение – например кавгите ни със съпругата, те ще престанат да ни уважават и ще се отвърнат от нас, когато пораснат.
- Отeц Гавриил, в кое, според вас, се състои разликата между живота на монаха и на мирянина – християнин?
- На монасите нищо няма да им помогне, ако в манастира има компютър и телевизор – сатаната ще ви раздели чрез тях. Има такава притча. Дошъл сатаната до един манастир, почукал и му отговорил детски глас. „Е, щом ти си тук“ – казал сатаната – „значи, няма какво да правя тук“.
- Как да победим сами себе си, нашите грехове?
- Има три начина. Първия – да отидеш на гроба на Ленин и да го помолиш да те излекува от слабостите ти. Втория – да намериш такъв супермаркет, в който да се продава на килограм търпение, на килограм смирение, на килограм любов, на килограм прошка. А третия – да се съединиш с Бога, Източника на любовта. А как да се съединиш с Него? Само чрез молитвата, чрез любовта, добротата, жертвоготовността. Само тогава ще имате Неговото благословение.
- На Атон много монаси се молят за хората от целия свят. Какво е значението на Атон за човечеството?
- В Русия живял един старец на име Партений, на когото му се явила Божията Майка. Той я попитал: „Каква е ролята на схимонаха?“ Тя му обяснила, че той е длъжен да се моли за цялото човечество. Ние никога не можем сами да се спасим. Ще бъдем спасени от другите за отношението ни към тях. Имало един старец, който се затворил в килията си и не пускал никого при себе си. Веднъж имал съновидение как една мечка го тъпче, но духовните му чеда я прогонили и го спасили.
Ако си представим, че в ръководството „Как да попадна в Рая“ са посочени необходими 1000 точки бал за това, то за един монах 500 точки ще бъдат събрани за търпението му към събратята му, а останалите 500 – за неговите молитви и подвизи.
Има такава притча. Умрял един старец и дошъл до райските порти. Свети Петър му казал:
- За да влезеш тук, са ти нужни 1000 точки.
- Бях добър свещеник – отговорил той.
- Това са две точки. Какво друго добро си сторил?
- Учих енориашите си на катехизис.
- Това е още една точка.
- Проповядвах Словото Божие.
- Още една точка. Друго има ли?
Старецът се разочаровал, разстроил се: „Че откъде ще събера толкова много точки, след като за всяко нещо се дават по една-две?“ И казал: „Господи Иисусе Христе, спаси ме, не мога да вляза в Рая. Откъде да събера 1000 точки?“ И тогава Св. Петър му казал: „Ето, за тази молитва получаваш 996 точки, плюс другите 4, стават 1000 – влизай!“
Ето и друга притча. Умрял един аскет, дошъл пред портите на Рая и почукал. Попитали го: „Кой е там?“ Отговорил: „Аз съм, аскетът“. Портите останали затворени. Разочаровал се аскетът, върнал се в пещерата, започнал да пресмята подвизите си и разбрал защо райските двери останали затворени за него. Почукал отново и когато го попитали кой е, този път не казал „аз съм“. Отговорил: „Ти, Господи, си Този, Който направляваш стъпките ми“. И тогава, дверите на Рая се отворили пред него.
Източник: Списание „Покров“
Автор: Игумен Киприан (Ященко)
Как да обикнем враговете си?
Януари 31, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Християнинът трябва да умее да побеждава греха, ние трябва да сме нещо като пожарникари и да потушаваме пламъка на греха. А този пламък се загася с молитва, а не с осъждане. Бог ни казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. И това е духовен закон. Ние загасяме греха, когато прощаваме на враговете си, на тези, които ни имат за свои врагове. Сам Бог ни е написал този духовен закон – прощавайте и ще бъдете простени!
Потушаваме пожара на греха, когато живеем с любов и сам Бог ни е открил това. Да проявяваме милост, за да бъдем помилвани. И грехът изгасва, ако претърпяваме изкушение и скърби с благодарение. Потушаваме пожара, когато обвиняваме самите себе си. Преп. Йоан Златоуст казва: „Самообвинението е главната задача за душата“. И привежда като доказателство пророк Исайя. Помните ли, когато пророк Исайа видял Господ, седящ на трон, и какво казал той? Казал: „О, Господи, окаяният аз!“, и тогава видял един серафим, който взел с клещи един въглен от жертвеника, приближил се до него, сложил го в устата му и казал на пророка: „Очистват се греховете ти“.
Виждате ли, пророкът изповядал греховността си и Господ очистил греховете му. Той сам осъдил себе си и в този момент Бог го оправдал. Това е духовния закон за всички нас. Ако ние искрено погасяме греховните си наклонности, тогава в живота ни ще победи любовта и тогава никой от хората няма да се отнася зле с нас.
Нашите старци са ни учили така – ако някой човек те ненавижда, или враждува с теб, длъжен си да се молиш за него, и примерно, да казваш така: „Господи, помилвай моя Георги, помилвай моя Гошо“ и Господ веднага ще приеме молитвата ти. А знаете ли, каква е тази молитва? Както майка говори на детето си – тя не го нарича Георги, а – мой Георги, Гошо – ето такива обикновени човешки хитрости трябва да използваме, така трябва да се молим – Господи, помилвай моя Гошо, стори му такива добрини, каквито даваш и на мене, така че да няма за какво да ми завижда. И ако се молим така от цялото си сърце, то и Бог ще изправи сърцето му. Ще премахне завистта му, ненавистта му, и ще ги обърне на приятелство.
И ние няма да мразим онези, които ни мразят. Помислете – нима Христос не е бил Бог, нима не е бил съвършено безгрешен, а при все това юдеите и фарисеите са Го ненавиждали, дори до смърт! А в човешките взаимоотношения има такъв духовен закон – ако не сме приятели с някого, не е задължително и да го мразим. А между тези две крайности има много междинни положения. И преди всичко, при разговор с който и да е човек трябва да помним, че е по-добре да говорим лошо с любов, отколкото добро с меч в ръка. Разберете, толкова е просто – мечът разсича всичко, а не съединява нищо. А усмивката нищо не струва, но пък оправя много неща.
Пак ще ви напомня онази арабска поговорка – „Който говори сладко, и лъва може да приласкае“. Има такива, които могат спокойно да се приближат до лъв и да го погалят. Аз сам използвам тази забележителна молитва – „Господи, моля Те, за всички, които страдат, за всички, които боледуват, за всички, които са извършили престъпление, за всички, които умират, без да са повярвали в Тебе, за всички, които са самотни и униват от безнадеждност, а също и за всички, които се съдят с някого, а и за всички, които се подвизават заради Твоето име, за тия, които постят и се молят; също Те моля и за сираците, моля Те и за ония, които съгрешават със смъртни грехове – Господи, Иисусе Христе, помилвай ни, всички нас“.
Източник:http://www.isihazm.ru
Загриженост за своите деца
Октомври 25, 2017 in Начална страница, Семейство
Някои родители ограничават отношенията си със своите деца, като само ги съветват. А децата нямат нужда, не се нуждаят от нашите съвети. Те се нуждаят от пример. Техните уши са затворени за нашите съвети, а си отварят очите за да видят пример.
Този, който съветва строи с едната ръка, а този, който и съветва и дава добър пример, строи с две ръце. Този, който съветва, а дава лош пример, все едно гради с едната ръка, а с другата разрушава.
Когато аз уча другия човек със собствен пример, от една страна му помагам, а от друга е полезно и за мен. Ако аз не се старая да помогна на другия човек със собствен пример, то разрушавам и себе си и другия човек. И ние сме длъжни да бъдем пример, та хората да не слушат нашите съвети, а да виждат нашият пример със собствените си очи.
Един отец написал едно писмо. Той се обърнал към всички педагози, казвайки: „Мои обични учители, сега се отварят училищата, и ние сега ви доверяваме това, което ни е най- драгоценно – разбира се вие знаете това. Простете, че ви го напомняме“.
Ние не учим децата на това, което искаме, а ги учим на нас, на това, което сме.
Един младеж разправял, че когато бил малко дете, при тях дошъл един човек и неговият баща му дал милостиня. И той, говорейки по съвест, мислел, че е имал свят баща. Ако децата ни видят, че ние помежду си се караме, нямаме мир и вършейки друго, ги лъжем, ще бъдем много ниско в техните очи. Те няма да ни ценят. И когато пораснат няма да ни слушат.
Веднъж дойдоха при мен двама младежи, които имаха дълги коси. Ако такъв родител каже на детето си да се държи сериозно, то то ще му отговори – а как ти имаш дълга коса?
Един баща направил забележка на сина си: „Ти нищо не правиш, а Наполеон на твоята възраст е стигнал далече“. А детето отвърнало: „Тате, Наполеон на твоята възраст вече е бил велик император, а ти кой си сега?“
И ние не трябва да сме строги по отношение на своите деца. Чуйте два случая:
Един млад човек се сгодил за една девойка. Баща му не бил съгласен с това. Но той не послушал баща си и се оженил. Бащата затворил вратата на своя дом за сина си. Нямал работа, нямал помощ от никъде и завършил живота си със самоубийство.
Този отец удовлетворен ли ще е от това, че е затворил вратата на дома си пред своя син?
Втори случай:
С едно дете се случило нещастие. Звъннал на баща си, за да му каже, че е катастрофирал. И баща му му отвърнал, повече да не се прибира в къщи. И този млад човек отишъл и се обесил.
Само с любов и саможертва можем да помогнем на другия човек. По-добре да се усмихнеш на другия човек, отколкото да изкараш меч. Мечът сече всичко и нищо не остава, а усмивката може да направи всичко. И тази усмивка може много неща да оправи. Ако се усмихнем на човек, който се намира в голямо притеснение, го спасяваме.
Родителите, които се карат помежду си пред децата, приличат на бик, който обикаля в магазин за стъклени неща и този бик, въртейки се из магазина, разбира се чупи много стъкла.
Ние сега сме много хора тук и ако един за друг се хванем за ръце и ако има ток и някой от нас се включи към електричеството, то този ток ще премине през всички нас. Така, когато се караме, тази негативна енергия минава през всички нас. И това зло, което имам в себе си, го предавам и на другите.
Добрата дума има огромна сила.
За да ни изпрати Бог деца и ние трябва да допринесем нещо
Юни 20, 2017 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство
Децата ни ги дава Бог. За да ни изпрати Бог деца и ние трябва да допринесем нещо. Трябва да се изповядваме, както е установено, да водим църковен живот, да постим, да се молим, да четем Свещеното Писание и, разбира се, да раздаваме милостиня на бедните. Това първо.
Второ. На Атон има особени светини. Най-напред във Ватопед, където е поясът на Света Богородица, който жената трябва да върже на талията си и да го носи. Ако това не помага, мъжът може да се поклони на ходилото на света Анна и да се помоли при него в едноименния скит. Може да се запише четиридесетница на Атон. Искам да припомня,че света Анна е била безплодна и, като получила особена Божия помощ, родила нашата Пресвета Богородица. Ако и това не помогне, в манастира Хилендар се намира лозата на св. Сава, чиито плодове също могат да се приемат с пост и четене на канони.
Трябва да се знае, че понякога Бог не дава деца по особени причини, които са известни само Нему. Някога отдавна в скита „Света Анна” се подвизаваше йеромонах Йоаким Спицерис. Веднъж една жена му написала писмо: „Отче, моля Ви да извършите специална молитва за мен, защото мечтая да родя дете.” Той се помолил и й изпратил такъв отговор: „Бог не ти дава чедо, защото не изпълняваш Неговите заповеди”. Виждате ли, главната причина е грехът.
И така, има много причини, но най-често Господ изпитва нашата вяра. Спомнете си как Господ изпитвал вярата на патриарх Авраам, на светите праотци Йоаким и Анна, на света Анна – майката на пророк Самуил. Наистина, това е било хиляда години преди Христа, но и сега е същото – и сега, ние искаме от Бога същото.
Разбира се, случва се и мъжът да не оказва на жената достатъчно внимание и, лишавайки я от внимание, не и дава да се открие. Още повече, ако те живеят като куче и котка. Още повече, ако си създават проблеми един на друг. Това е естествена и очевидна причина.
Когато детето се ражда с проблеми, винаги има очевидна причина за това. Знаете ли, случва се родителите, които се събират телесно, едновременно с това да извършват смъртни грехове. И всичко това се предава в телесното общение. Нашите старци казват така: демоните на блуда, на хомосексуализма и на други страшни плътски страсти се предават по наследство. Родителите, извършващи смъртни грехове или имащи товар от лоши навици, предават всичко това на децата. Господ е скрил от нас физическите механизми на предаването на страстите, но в духовен план това е съвсем очевидно.
Безотговорното отношение към кръщението, когато избират за кръстници който им попадне – това също влияе на детето. Нали кръщението е второ раждане. Кръстниците се свързват с детето и след това могат да влияят върху него, така както и родителите по плът. Ако кръстникът или кръстницата извършват смъртни грехове, това оказва влияние върху кръщелника. Преподобни Георги Карслидис имал голям пророчески дар. Между впрочем неговата икона е отзад. Веднъж при него дошла жена с дете. Детето било страшно болно – било на практика парализирано. Благочестивата жена се разплакала в покаяние пред него: Виж, отче, какво направих на сина си със своите грехове”. А той й отговорил: „Ти не си виновна. Жената, която, без да размислиш, си избрала за кръстница, е направила аборт и това влияе върху детето”.
Друг път при него донесли бесновато дете и той, като се помолил, отговорил така: „Това дете страда, защото родителите му са го заченали на Разпети Петък”.
Обикновено Бог наказва родителите, които правят аборти с това, че децата им се раждат неизцелимо болни, със страшни заболявания. Разберете, това не е наказание. Бог иска да подтикне родителите към покаяние.
Вижте, има много причини. В древност хората били много по-невинни и чисти. Жените не употребявали противозачатъчни средства, не правели аборти. Хората преди никога не са яли толкова химикали, които изтощават организма и, в крайна сметка, водят до безплодие.
И така, ако причините са в нашите грехове, то изцелението е единствено в искрената и нелицемерна вяра и в благодатните средства.
Източник: Исихазм ру
Саванът няма джобове
Май 1, 2017 in Беседи, Начална страница
Един човек ми разказа за себе си следната история: Той живеел лош живот. Живеел разгулно, имал други жени, но неговата съпруга нито веднъж не му направила забележка. Веднъж взел всичките си спестявания и ги проиграл в казиното. Върнал се в къщи и казал на жена си, че е прахосал всичките пари. Но тя го попитала: -„Ти как се чувстваш?“
- „Ами добре се чувствам, само че прахосах всичките пари“.
- „Няма нищо, за мен е важното, че ти си добре и сме заедно“.
И когато той чул това, сърцето му се обърнало, станал друг човек, и жена му по такъв начин го спасила.
Ние сме се родили и живеем на този свят, за да славим Бога, и да обичаме другите.
Най-голямата радост на този свят е, когато ние даваме радост на хората. Ние трябва да обичаме другите, и да не очакваме от тях обич. Делата на любовта са вечни и не могат да бъдат унищожени. Ако ние даваме милостиня, веднага това се записва на небесата и това ще го разберем, когато бъде Страшния съд.
Абрахам Линкълн, който е бил президент на Америка, казал веднъж в една своя реч, че ние сме длъжни да обичаме другите хора. Ние сме длъжни да обичаме и своите врагове. Тогава някой го попитал – как може да обичаме своите врагове. Ние сме длъжни всички да ги убием. И Абрахам Линкълн отговорил: – „ С тази любов ние ги променяме и унищожаваме това зло, което се намира в тях, правейки ги наши приятели. Ако се отнасяме с любов към нашият враг, го правим наш приятел. Не са тези нашите врагове, които ни ненавиждат. Врагове са тези, които ние ненавиждаме. Ако с някой не можем да бъдем приятел, то поне да не бъдем врагове“.
Съществува също и така нареченото средно положение, при което ние можем да живеем на разстояние от човека. Ако съберем всички заповеди на Стария завет, се оказва, че ние сме длъжни да обичаме Бога и своите ближни.
Любовта към Бога и към ближните, това е алфа и омега, това е съвършенството.
Как можем да съхраним тази любов към Бога и ближните? Ако някъде има такъв магазин, от който можем да купим един килограм любов към Бога и един килограм любов към ближния, то тази любов към Бога можем да я запазим само с молитвата. А любовта към ближните можем да я задържим с доброта. И колкото повече се молим, толкова повече Бог ни дава тази любов към Себе Си.
И любовта към ближните бихме я имали, разбира се, когато се отнасяме с доброта към другите. Ако имаме дреха, която да дадем, ако имаме добра дума, която да кажем, така по такъв начин давайки тази дреха на другия, и казвайки добра дума на ближния, така ще придобием любовта към ближния.
Има една гръцка песен, в която се казва, че тези очи, които плачат, ще видят Рая.
Блажени са тези ръце, които дават милостиня на децата и особено тези, които дават на сирачетата.
Ако искаш да имаш голямо богатство, раздай всичко на другите. Ако искаш да станеш бедняк – събирай. Ако някой иска да умре от глад, то нека да затвори очите и ушите си за молбите на другите хора.
Бедността и богатството не се намират в нашия дом, а в нашето сърце.
Нищо не е мое, то само ми е поверено. Губя всичко, което е мое, а това, което съм го дал на ближния съм го спечелил. Това, което сме дали със своите ръце на другите хора си го запазваме за бъдещето.
Савана, с който се покрива мъртвия няма джобове.
Тъй като между нас има и деца, ще кажа нещо, което ще е от полза и за тях.
Един монах попитал някакви хора от света:
- „Каква е тайната – хората да живеят много години на земята“?
Единият отговорил – да не пушиш.
- Не, отговорил монахът.
- Да не пиеш алкохол – казал друг.
- Не – пак отвърнал монахът.
Третия казал – не трябва да водиш разгулен живот. Това също не е.
Тогава го попитали – кажи, каква е тайната?
Той отговорил – почитай баща си и майка си за да ти бъде добре и да живееш дълги години на земята. Това е тайната на дълголетието.
Веднъж при преподобния Серафим дошла майка с детето си. И тази майка била пристрастена към алкохола. И това дете искало да се оплаче на светията за своята майка. А свети Серафим затворил с ръка устата на детето, за да не говори нищо против своята майка.
Има един такъв духовен закон, че тези деца, които говорят против своите родители, самите те ще страдат от своите деца.
Тук в Гърция, в Атина живееше един високопоставен държавен служител, Мертикополус, който бил много популярен. Той бил на най-високо държавно ниво и живеел със своята майка. Всяка сутрин преди да тръгне на работа целувал ръка на своята майка. Първото нещо, което правил връщайки се в къщи, е било да каже думата „майко“. И тогава майка му му казвала: „Панайоте, сега съм в кухнята, правя кюфтета и ръцете са ми мръсни“. Той отговорил, че ръцете на майката никога не са мръсни и той е длъжен първо да дойде, да ги целуне, и след това да се преоблича и да се храни.
Ще ви кажа още нещо, за да се посмеете, след което можете да си тръгвате.
Някакъв човек разсъждавал за Божиите дела. Казвал, че Господ не всичко е направил съвършено. В този момент той седял под един огромен дъб. Гледал малките жълъди, мислейки, че от тях няма полза за човека, а ако Господ беше направил да растат тикви, то можеше да си хапна. По едно време един жълъд паднал на главата му, както си лежал. Тогава си казал – ако това беше огромна тиква, то щеше да ме убие.
Един руски офицер, за да убеди другите хора, че не съществува Бог, изказал следните аргументи: Показал един молив и попитал: – „ Виждате ли този молив“?
- Да, виждаме го. Значи той съществува.
- Виждате ли тази книга? Ако я виждаме, следователно съществува.
- Виждате ли Бога? Разбира се щом не Го виждаме, следователно не съществува.
Един човек, който го слушал го попитал:
- Може ли и аз да кажа нещо?
Руският офицер му разрешил.
Той попитал останалите хора – виждате ли този офицер.
- Да, виждаме го – следователно съществува.
- Виждате ли дрехите му – да, виждаме ги – следователно съществуват.
- Виждате ли неговата фуражка – да, виждаме я – следователно съществува.
- Виждате ли неговия разум – не, не го виждаме, следователно той няма разум.
Ако човечеството спазваше една заповед, щяхме да живеем вече в Рая
Февруари 1, 2017 in Беседи, Начална страница
Старецът Гавриил – един от най-известните съвременни атонски старци. Вече много години се подвизава в килията на Свети Христодул, близо до столицата на Атон – град Карея. Броят на поклонниците, които се стремят да видят стареца, не може да се изчисли.
Бог чака нашето покаяние, за да ни спаси. Господ не желае нито войни, нито бедност, нито болести. Бог не ни е сътворил, за да страдаме на земята, а после да попаднем в ада. Но Той не може да ни спаси, ако самите ние не го поискаме.
Светите отци казват, че покаянието е способно да спаси не само нашата страна, а и цялото човечество. Без покаяние ние ще загинем! С нас ще се случи същото, каквото е станало с жителите на Содома и Гомора: всички те (освен Лот и двете му дъщери) са изгорели напълно. Или същото, което се е случило с човечеството по време на Ной: ще затънем в бездната.
Бог ни е дал Своя Закон, за да бъдем щастливи на земята и да наследим вечната радост на Рая. Ако човечеството спазваше една единствена заповед от Евангелието, ние вече тук, в този живот, щяхме да живеем в Рая.
- Коя заповед?
- „Обичай ближния си като себе си“. Ако хората започнат да я изпълняват – няма да са нужни големите армии, ще се затворят военните производства. Казармите, юридическите факултети и съдилищата няма да ни трябват. Полицаите ще са принудени да си сменят работата. Ще се затворят предприятията, които произвеждат системи за сигнализация и катинари.
- Защо?
- Ако обичам ближния си като себе си – ще отида ли да убивам себе си? Ще обера ли себе си? Ще причиня ли вреда сам на себе си?
Бог е много огорчен от поведението на съвременните православни. Защото ние се отрекохме от Него. Отменихме Неговия Закон и установихме свои собствени закони.
Веднъж, по време на едно от сраженията си, Александър Македонски видял войник, който се бил скрил зад своите приятели. Той дотичал при него и попитал: „Как се казваш?“ „Александър“, – отговорил му младежът. „Александър? В този случай или ще промениш поведението си, или ще смениш името си. Виждал ли си някога аз да се крия по време на сраженията?“, – отвърнал му Александър Македонски.
Ето и гръцкият Парламент трябва или да промени поведението си, или името си. С това, което прави, не заслужава да се нарича така (Парламентът на Гърция в превод означава – воля, добре обмислено решение). Колко повече му отива името безволев, непоследователен и необмислен. Защото той е отменил Закона, даден от Бога, и е приел свои собствени „закони“.
Една от десетте заповеди гласи: „ Не убивай “. Гръцките депутати казват:„ Долу Божия Закон: убивай“ и узаконяват абортите.
Господ казва:„ Не прелюбодействай“. А те отново повтарят: „ Долу Закона, даден от Бога“. Узаконяват проституцията, хомосексуализма, кремацията на починалите, гражданския брак. Махат икони от обществените сгради и кръста от гръцкото знаме.
Гръцките депутати грижат ли се за благото на Родината си? Искат ли добро за нея? Грижат ли се да съхранят нашата християнска идентичност? Какви са те – бащи и спасители на своя народ или негови унищожители и изкоренители?
С думите и делата си политиците демонстрират, че не вярват в Бог, в безсмъртието на душата, в Рая и ада, в Страшния Съд и възмездие за греховете. Всичко изброено те смятат за опасно заблуждение и „опиум за народа“.
Ако не се разкаят, дори адът няма да ги приеме. Бог ще създаде за тях особено място за мъчения. И заедно със своите звания, почести и „политически заслуги“ ще „украсят“ най-дълбоките и страшни места на преизподнята.
На Елефтериос Венизелос (Гръцки политик, който няколко пъти е заемал длъжността премиер-министър от 1910 до 1933 г.) принадлежат думите: “Политиканът мисли за следващите избори, а политикът – за бъдещите поколения. Нашите политически деятели мислят ли за бъдещите съдби на Отечеството?”
Политиците на миналото са живеели за Родината си, а не за сметка на Родината. Днешните депутати нима живеят за Гърция?
- В Свещеното Писание е казано, че християните трябва да избягват съдебните спорове. Но как трябва да се постъпва в случаите, когато хулят Името Божие? Може ли да се противостои на кощунниците?
- Отговор на този въпрос дава Свети Йоан Златоуст: „Щом сме заговорили сега за хулата, искам всички ви да помоля за една услуга в замяна на тази реч и разсъждение, – а именно, да спирате всички в града, които богохулстват. Ако чуеш, че някой на кръстопът или на площад произнася хула срещу Бога, доближи се до него, направи му забележка. И ако се наложи да го удариш, не се отказвай, удари го по лицето, съкруши устата му, освети ръката си с удара; и ако те обвинят и те закарат на съд, отивай. И ако съдията поиска отговор пред съда, кажи смело, че той е похулил Царя на ангелите, защото ако трябва да се наказват хулещите земния цар, колко повече трябва да се наказват онези, които оскърбяват Този (Цар)“.
- Тоест Пирейският митрополит Серафим, който е подал жалба в съд срещу създателите на кощунствената театрална постановка, е постъпил правилно?
- Да. В случаите, когато се оскърбява Божието Име, сме длъжни да се борим.
Не трябва да се обръщаме в съдилища само, когато става въпрос за нашите лични дела. В такива случаи нека по-добре да ни причинят несправедливост, отколкото да се обърнем в съдебните инстанции.
Ще ви разкажа две истории.
На Света Гора Атон в Катунаки живял старецът Ефрем. Един от неговите съседи построил до своята килия Църква и решил да направи в нея иконостас. Отишъл при един монах и попитал:
-Колко монети ще вземеш, за да направиш иконостас?
- 15.
Отишъл при друг:
- Колко ще струва работата?
- 12.
Тогава той отишъл при отец Ефрем и му казал:
- Направи ми иконостас.
Отец Ефрем без излишни въпроси започнал работа. Когато всичко било готово, съседът предложил на стареца за неговия многодневен и тежък труд само две монети и го попитал:
- Достатъчно ли е, отче?
- Достътъчно е, – отговорил старецът Ефрем.
След като съседът си заминал, при отец Ефрем дошъл един от неговите послушници:
- Геронда, но той те измами! Ти си работил толкова много и си получил само две монети?
На което старецът Ефрем отговорил:
- Сине, остави ни нещо и за бъдещия живот. Ако тук на земята получим всичко, което ни се „полага“ , каква награда ще получим тогава във вечността?
Минали години и старецът Ефрем починал. И ето, веднъж, послушникът го видял насън. Старецът стоял в прекрасна долина, а до него имало неголеми красиви къщички. Една от тях била особено прекрасна и послушникът попитал:
- Отче каква е тази къща?
- Тя е построена с онези пари от иконостаса. Господ ще ни въздаде онова, което не сме получили на земята.
А ето и друг случай:
Двама човека се скарали заради един парцел. Те не можели по мирен начин да разрешат спора и решили да помолят за помощ един мъдър старец.
След като ги изслушал, подвижникът им предложил да отидат на спорната територия.
„Тази земя е моя“, – викал единият. „Не, моя е“, – възразявал му другият.
Тогава старецът застанал на колене и започнал да се моли. После се изправил и казал:
- Попитах земята.
- И какво ти отговори? – заинтересували се спорещите.
- Тя каза, че вие й принадлежите, а не тя на вас.
източник: списание „ Амвон“
Загриженост за своите деца
Септември 13, 2013 in Видео, Начална страница, Семейство
Превод: https://pravoslaven-sviat.org/
Близки теми:
Децата разбират най-добре езика на любовта и смирението
Какво ти пречи да родиш още едно дете и да го направиш щастливо?
Защо православните християнски семейства учат децата си у дома?
За да възпиташ едно щастливо дете преди всичко е нужно родителите му да имат щастлив брак
Любовта в семейството е най-добрия възпитател за децата
Богатството не е в дома ти, а в сърцето ти
Септември 6, 2013 in Видео, Начална страница
Старецът Гавриил Светогорец е един от отците на Света Гора, при когото ежедневно идват много поклонници. За него гърците казват, че е наследил дара на утешение от Стареца Паисий. Самата му килия се намира на около 500 м. по-нагоре от “Панагуда”. Когато отидохма при него, той излезе да ни посрещне. Беше толкова ласкав, искрен и сърдечен, че все едно посрещаше свои близки роднини, които не бе виждал отдавна. След това се поклонихме в малката църквичка. Там има една икона на Пресвета Богородица, която толкова много мироточи, че усетихме вкуса на мирото, когата я целувахме. Влязохме в архондарика на килията, където стареца разговаряше с нас, лежейки на малко миндерче до прозореца. Видимо страдаше от болки в краката, поради което не можеше да стои прав.
Превод: https://pravoslaven-sviat.org/
