…Изобщо казано, всичко по-висше отнасяй към Божеството и към Природата, превъзхождаща страданията и тялото, а всичко по-низше – към Този, Който е съставен, Който заради теб се понизи (Фил.2:7) и въплъти (Ин.1:14)…
Презираният сега от теб
е бил нещо свръх тебе.
Сега Той е човек, но било е време,
когато е бил несъставен.
Каквото е бил, същото е останал,
но е възприел и онова, което не е бил.
В начало (Ин.1:1) Той беше без причина,
защото каква причина може да има Бог?
След това обаче се роди
и за това имаше причина – твоето спасение,…
принизеният човек стана Бог,
като се съедини с Бога,
стана едно с Него и надделя най-висшето,
за да мога и аз да стана Бог, също толкова,
колкото Той човек.
Роди се (Мат.1:16),
но беше се родил и преди (Пс.2:7…),
роди се от жена (срв.Гал.4:4),
но от дева (срв.Лук.1:34-35…)
Първото е човешко, второто – божеско.
Роди се без баща (Мат.1:20),
а затова и без майка (Пс.2:7) -
нещо, изпълнено с божественост.
Носен бе в майчина утроба,
но беше разпознат от пророка,
самият носен в утроба и проигра (Лк.1:41)
пред Словото, заради Което се роди.
Беше повит с пелени (Лк.2:7.12),
но възкръсвайки,
отви от Себе Си пелените гробни (срв.Ин.20:6.7)
Беше положен в ясли,
но бе прославен от ангелите (Лк.2:13.14)
посочен от звездата (Мт.2:2.7.9-10)
и почетен с поклонението на влъхвите…
Спасяваше се в Египет с бягство (Мат.2:13.14),
но и всичко в Египет обърна в бягство (Изх.14:27).
За евреите нямаше ни изглед, нито величие (Ис.53:2),
ала за Давид бе прекрасен, с красота,
превъзхождаща синовете човешки (Пс.44:3),
озарява с мълнии планините
и е по-светозарен от слънцето (Мат.17:2),
въвеждайки ни в тайнството на идното.
Беше кръстен (Мат.3:16,Лк.3:21) като човек,
но ни освободи от греха (Ин.1:29) като Бог;
кръсти се,
не защото самият се нуждаеше от очистване,
а за да освети водите.
Беше изкушаван (Мат.4:1,Марк.1:13…) като човек,
но победи (Мат.4:11,Лк.4:13) като Бог
и повелява дръзновение като победил света (Ин.16:33).
Изпитваше глад,
но нахрани хиляди (Мат.14:20.21)
и Самият е хляб животворящ и небесен (Ин.6:41)
Изпитваше жажда (Ин.19:28),
но издигна глас: „който е жаден,
да дойде при Мене и да пие” (Ин.7:37)
и обеща от вярващите да бликнат извори (Ин.7:38).
Умори се (Ин.4:6),
но Самият е успокоение
за отрудените и обременените (Мат.11:28).
Над Него натежа сънят (Мат.8:24),
но беше лек върху морето (Мат.14:25…),
забраняваше на ветровете (Мат.8:26)
и извади потъващия Петър (Мат.14:31).
Плати данък,
но из утробата на рибата (Мат.17:24-27)
и се възцари над онези, дето събират данъка (Ин.18:37).
Наричат Го самарянин
и казват, че е обладан от бяс (Ин.8:48),
обаче спасява слизащия от Йерусалим
и натъкнал се на разбойници (Лк.10:30),
познат е от обладаните от бяс (Марк.1:24),
изгонва бесовете (Мт.8:16),
отпраща в бездната легиона духове (Марк.5:9.13)
и вижда „как падна от небето като светкавица” (Лк.10:18)
предводителят на бесовете.
Замерват Го с камъни,
но не Го достигат (Ин.10:31.39).
Моли се (Марк.1:35),
но и се вслушва в молитви (Мат.8:13).
Плаче (Ин.11:35),
но и спира плача (Лк.7:13).
Пита къде е положен Лазар (Ин.11:34) -
нали беше човек, но и възкресява Лазар (Ин.11:43-44),
защото беше Бог.
Продават Го и то твърде евтино -
за тридесет сребърника (Мат.26:15),
но Самият изкупува света – за висока цена,
със собствената Си кръв (1 Кор.6:20).
Като овца беше воден на заколение (Ис.53:7),
но е Пастир на Израил (Пс.79:2),
а сега и на цялата земя (Ин.10:11.16).
Беше безгласен като агне (Ис.53:7),
но е Слово (Ин.1:1),
възвестявано с гласа на викащия в пустинята (Ин.1:23).
Изпита нашата немощ (Ис.53:4) и бе изпоранен (Ис.53:5),
но „цери всяка болест и всяка немощ” (Мат.9:35).
Издигат Го „на дървото” (1 Петр.2:24)
и Го разпват (Марк.15:24)
но ни възстановява чрез „дървото на живота” (Бит.2:9…),
спасява разпнатия заедно с Него разбойник (Лк.23:43)
и омрачава всичко видимо (Мат.27:45).
Отпива оцет (Мат.27:48), дава Му се жлъчка (Мат.27:34),
но кой е Той? -
Който превръща водата във вино (Ин.2:7-9),
Който премахва горчивия вкус (Изх.15:23-25),
Който е „сладост и цял е желание” (Песн.5:16).
Предава душа (Ин.10:17),
но има власт пак да я приеме (Ин.10:18),
завесата се раздира (Мат.27:51),
защото вишнето се открива,
скалите се разпукват (Мат.27:51),
мъртви възкръсват (Ин.27:52).
Умира (Мат.27:50…),
но „оживотворява” (Ин.5:21)
и със смъртта Си срази смъртта (2 Тим.1:10).
Погребват Го (Мат.27:60),
но възкръсва (Мат.28:6…).
Низхожда в ада (Еф.4:9),
но възнася душите (Еф.4:8),
въздига се на небесата (Марк.16:19),
и ще дойде отново,
за да съди живите и мъртвите (2 Тим.4:1)…
