Радост моя, кръсти се!
Март 30, 2020 in Начална страница, Семейство, Сладкарница
Веднъж в Оптинската пустиня пристигнала една млада жена и поискала да се кръсти там .
- А защо точно в Оптина искате да се кръстите? – попитал я o. Сергий, днес настоятел в московски храм, а към него момент оптински йеромонах.
- При мен все идва един старец и ме убеждава да се кръстя. И затова дойдох да се кръстя при него.
Новодошлата така подробно описвала външността на своя „старец“, че отец Сергий се усъмнил: така изведнъж, наистина ли се явил пред нея някой от Оптинските старци?
Започнал да й показва снимки и икони на Оптински старци, но жената уверено отговорила: „Не е той.“ И изведнъж тя просияла от щастие, виждайки иконата на свети Серафим Саровски:
- Да, ето го моят старец, това е той, радостният ми! Той дори казва, знаете ли как: „Радост моя, моля те, кръсти се!
Големите Божии угодници понякога виждат светии. Но за да дойде свети Серафим в наши дни при некръстен човек – това е, съгласете се, достойно за удивление. Отец Сергий започнал да разпитва жената, за да разузнае оше по-добре, какво особено има в нея. Виждало се, че нищо особено няма в живота й – живее в едностаен апартамент с мъжа си, сина им и заедно с парализираната й свекърва, а работи като продавачка. Заплатата й е повече от скромна, но на жената дори и през ум не и минавало, че може да измами някого или да излъже. Тя дори не можела да си представи, че може да се скара с мъжа си, с когото нито веднъж не се е карала. Освен син, тя искала да има още деца, стига Господ да й ги даде. И говорейки за парализираната си свекърва, младата жена дори не изпитвала тежест, но буквално я обичала.
- Ами ние с мъжа ми и сина ми почти никъде не ходим, за да не оставяме нашата баба сама, – разказваше тя. – Седим тримата, вечеряме, разговаряме за нещо, а в душата ми има такава радост, че не знам как да го обясня.
източник: https://vk.com/pravoslavie_so_vsey_planety
