Съвети към вярващите младежи

- Как  може да се запази умът, особено в града, където ни обкръжава толкова много зло?

- Необходима е борба, необходим е подвиг. Като християнин, ти прекрасно знаеш, какво ти принася вреда, нали така? Затова се постарай да не го правиш. Ти прекрасно знаеш и това, кое може да ти е от помощ – добродетелите. Извършвай ги и ще се спасиш с тях. Затова смятай, че си като на война, като войник, който отдясно и отляво отблъсква противника, не давайки му да се движи напред. Така и ние християните ще се сражаваме със страстите, причиняващи ни вреда, с враговете на нашите души и ще се стараем да извършваме добродетели.

Но даже и да се стараем, човекът винаги е слаб, той не би могъл да изпълни своето желание, ако не помогне Бог. Ако Бог види, че склонността на сърцето  не е фалшива, тогава непременно ще ти помогне, невъзможно е да не ти помогне. И ако се стараем, то  разбира се, Бог помага.

- Как може да се води свят живот в света, където на всяка крачка има изкушения за слуха и зрението?

- Е-е-е! … Дълготърпението има духовна решимост в душата си. Кажи си: „Аз знам какво е грях. Защо да гледам с похот на това момиче само затова, че тя е толкова красива, а после да си нараня сърцето?” Виждаш ли какво казва Свещеното Писание: “Когато си погледнал на жена с пожелание, то ти вече си прелюбодействал с нея в сърцето си.” Затова трябва да се стараем да имаме духовно мъжество в душата си. Да си казваме така: „Тази девойка е красива, но тя е творение Божие. Ако на този свят несъвършеният човек обладава такава красота, то какви ли са Божиите ангели?” Насочи своя ум към ангелите и красотите, които са у Бога на небесата, и тогава няма да изпитваш страст. Но е необходимо, както казах, духовно мъжество и Бог ще помогне. Във всяка секунда и всяка минута казвай: „Боже, помогни ми!” – и всеки миг Той ще ти помага: знаеш, Бог не е далеко, Той е навсякъде и е вечен.

- Какъв съвет ще ни дадете на нас миряните относно сърдечната молитва? Какво да правим, за да се молим?

- Старайте се, старайте се, това е добро нещо. Няма по-добро нещо от това. Но ви трябва подготовка, за да можете да задържите сърдечната молитва. Това не е невъзможно, но се иска много търпение. Бог ще помогне: „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12).

Преди всичко да изхвърлим от нашето сърце и глава егоизма – да се стараем да разберем, че сме нищо. И когато изхвърлим своето его от себе си, ще се считаме пред Бога за най-грешните на този свят. Тогава знай, че ще имаш голям напредък и прогрес. А ако имаш егоизъм в душата и сърцето, то ти се подвизаваш напразно. Старай се поне малко да се потрудиш, за да имаш полза. Ако достигнеш до това, че по всяко време да имаш умната молитва, то това е велика Божия благодат.

Виждаш ли какво казват светите отци: ако се осениш веднъж с кръстното знамение със страх Божий и смиреномъдрие, то това се записва на небесата. А защо е записан този един кръст? Врагът дявол вечно записва всички наши неизправности, всичкото наше зло, което извършваме. Така и Бог и нашият ангел-хранител записват всичко, което правим, даже най-малкото добро дело, за да има какво да показва ангелът ни, за да се избавим от митарства.

- Отче, ние нямаме голямо желание да се молим. Постоянно отлагаме: После, по-нататък, утре, първо ще свърша това и това, вдругиден, ще започна от следващата седмица…

- Това е действие на изкусителя. Никога не казвай: „Ще направя това утре”, защото тази секунда, в която сме, е наша, а другата секунда, другата минута, която е после, тя не е наша. Ние не знаем, ще я доживеем ли или не – ето човекът е като трева.  Ние не можем да кажем: „Да, добре, ще направя това после.” Да поставим пред себе си тези думи; „Ако Богу е угодно да ми помогне утре да отида на църква, да се изповядам и да бъда внимателен към това, което ще ми каже духовникът.  Той има благодатта на Светия Дух и каквото ми каже, ще се старая да изпълня, за да придобия Небесното Царство.”

- А ако свещеникът е по-грешен от този, който се изповядва?

Колкото и да е грешен, не действа той, а благодатта на Светия Дух. Даже и да е недостоен, ти ще се спасиш, а той ще попадне в ада. Това се случва стотици, хиляди пъти, защото и свещеникът е облечен в плът. И ако пастирят не внимава над себе си, то ще свърне по левия път, когато ние трябва да вървим по десния път на истината.

- Вие говорите за безмълвието, а как можем ние в безмълвие да се доближим до Бога, когато имаме толкова проблеми? Повечето от нас живеят в столицата: телефони, ежедневни грижи… Много е трудно да се говори за безмълвие в условията на градовете.

- Ако ние не можем да запазим безмълвие, то да правим това, което можем. Да се стараем, да не бъдем безгрижни, безгрижността е най-голямата опасност  за душата на всеки един от нас. Ти казваш: „Добре, това е нищо, сега е пост, но нека да хапнем блажно”  или „Да, не трябва да правя това срамно нещо, но Бог знае защо…” Това се нарича безгрижност, която в някои случаи се нарича безнадежност. Сгрешил си – и какво? Ти сам не жалиш своята душа. Значи в това се крие опасност.

Но колкото можем – да се стараем. И в Букурещ има хора, близки Богу и търсещи спасение. На тях им е тежко, но има такива. И ако даже те станат малко, то и заради немногото Бог пази цялото човечество… Помните ли какво е питал Аврам за Содом и Гомор? „Господи, ако там има тридесет праведника, ще накажеш ли града?” – „Не”. –„А ако има двадесет?” – и така, докато не стигнал до десет. Така че и в света има хора, които са близко до Бога. Да.

Превод от руски

Източник: Православие ру