„Курбан” – това е арабска дума, означаваща жертва и свидетелства за мюсюлманското влияние върху християните.  Страните, които не са били поробени от исляма, нямат в своя църковен живот такова понятие „курбан”.

„Курбанът” по своята същност е магизъм, опитващ се да принизи нашата вяра в механичност. В този случай човешката личност не се променя. Какъвто си е човекът, такъв си и остава. Това значи, че грехът може да се повтори още сто пъти.

Християнинът е призван постоянно да благодари Богу и най- висшето тайнство на Църквата  – това е тайнството Благодарение. Но своята благодарност към Бога ние сме призвани да изразяваме не толкова чрез външни приношения, колкото чрез очистването на своята душа. Бог ни казва: „ Синко! Дай ми сърцето си.” (Притч. 22:23) – ето я жертвата Богу. Затова и на всяка ектения ние се молим: „Сами себе си и един другиго и целият наш живот на Христа Бога да отдадем.” Ако човек носи дарове, а сам не се променя към по-добро, то такова приношение е лукаво, неблагоугодно Богу. Така са постъпвали в езическите религии, където са се опитвали чрез жертва да угодят на идолите. Господ Иисус Христос на такава сделка няма да дойде. Често хората се опитват по такъв начин, давайки нещо в храма, да изнудят Бога за помощ. А Бог им отвръща чрез пророк Давид: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти Боже не ще  презреш.” Съкрушеното сърце – това е каещото се сърце, осъзнаващо своята греховност, стараещо да се измени. Затова, когато човек се намира в нужда – първото нещо, което е длъжен да направи – е да се смири пред Бога. Да разбере, че това, което се е случило с него,  е свързано пряко с неговите лични грешки и грехове. По правило човек, когато се смири и се покае, получава обилна помощ от Бога. А да се отделя от Господа с помощта на заклинания или някакви приношения, не трябва. В Стария Завет пророк Исаия изобличавал израилския народ за формалното отношение към Бога и в края на краищата Бог жестоко го наказал за неговия формализъм. Това може да постигне и нас християните, ако превърнем своите отношения с Бога в товарообмен: Ти на мене – аз на Тебе.

Автор на интервюто: „Православен свят”