Аз ги слушам, слушам, а те минават, заминават, пък все се кискат. За метене става – брадата – на чакалнята.

Ставам лекичко, лекичко ставам така и отивам към тях лекичко, пък те се бая стъписаха, рекох им:

– Прощавайте – казвам им, – нещо искам да ви запитам.

– Да, кажи, кажи отче.

Рекох:

– Искам да зная, българи ли сте?

– Българи сме.

– Ето брадата, метете!

Ако не беше църквата – казвам, – ако не бяха свещениците, всички щяхте да носите фесове. А сега носите тези значки, тези пагони въз основа на църквата. Светите братя дадоха вярата, писмеността…

Възлюбени братя и сестри! Да благодарим на Бога, че и в този ден – празника на свети Андрей Първозвани да ви събере чрез вашия скъп свещеник, който Бог му внушил да покани мене да бъда между вас, да споделим радостта и да се поучим, вие от мене и аз от вас, щото Бог е дал на всеки личен дар и всеки има какво да каже. Свети Арсений Велики е искал поучение и от най-старата баба, въпреки, че е завършил най-големите училища – медицина, риторика, езици. Значи, братя и сестри, Господ иска от нас да бъдем уважавани едни към други, смирени, без гордост. Неговата азбука е смирението. Като се смиряваме пред Божието величие, сме угодни на Бога. Бог иска от нас да се уважаваме, обичаме. И в днешния ден, като прочетохме литургийното Евангелие, как когато св. Йоан Кръстител имал ученици при себе си, когато кръщавал при реката Йордан, двамата ученици, които станали апостоли – св. Андрей и св. Йоан Богослов и когато Господ минавал край реката Йордан, при Галилейското езеро, да се сбъдне казаното от пророк Исайя – 750 години преди това: „Земята Завулонова и земята Нефталимова, край морския път, езическа Галилея, видя светлина. Народът, който седеше в мрак и смъртна тъмнина, видя голяма светлина“. Спасителят, когато дойде в света, тук на земята, първите му думи бяха: „Покайте се!“

Най-голямата рецепта за човешкото спасение е търпението. Ние сме Негови. Той затова дойде от небето, да ни подкрепи, да ни оживи, и да ни върне пак в първото ни състояние, в което са били първите хора. Те са били в райския живот и затова Той дойде на земята, да ни подготви чрез покаянието за вечния живот, вечната радост. Какво е вечния живот – безкрай! Ние много добре знаем какво е бездна. Ние сме капката дълбоко в океана. И много години хора, няма да казвам имена, в атеистичното време, които ни управляваха 40-50 години, тъпкаха, мачкаха, тъпкаха, мачкаха вярата, ама тя не се угася, разбраха, че няма да стигнат до туй, което те го мислят. Както един казал на дядо Киприан в Русия – нещата, как си ги обяснявате за Бога – много е лесно. Бог е една бездна, една математика, тя не свършва до там, докъдето си мислим – милиарди, милиони, тя си продължава напред. Затова, братя и сестри, Бог не иска от нас да хитруваме, иска да се смиряваме, да знаем, че сме едно нищо пред Бога. Ние си обясняваме нещата с вяра в Бога. Бог е непостижим, неизказан. От нас се иска смирение, пред Божието величие и кротост.


И тъй, каквото не искате да го правят човеците на вас, не искайте да го правете и вие на тях. С две думи се разбира целият закон на Бога. Бог каза: обичай Бога, обичай човека. Той не иска нито един да загине, да остане непросветен. Бог е безкрайна, абсолютна любов. Няма да съдите, казва, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете осъдени. Да не виждаме грешките на другите човеци, а да се молим едни за други и Бог да ни просвети. Тази е целта. Църквата наша е Вселенска, универсална. Майката Църква е грижовна към всички човеци. И още повече, Господ ни е дал нашата Небесна Царица, Нашата Майка – Света Богородица. Той я е избрал от цялото човечество, единствената ходатайка, застъпница и спасителка за целия човешки род. И който Й търси помощта, я получава. Иисус казва – помнете пътя назад, има ли някой, който е потърсил помощ от Бога и да не е получил това, което е търсил? Негови сме, искайте и пак искайте и ще ви дам – Аз съм с вас. И най-вече, от ден на ден да се очистваме. Светата Майка Църква се моли за тях – знайни и незнайни. Всички знаете, че в годината има три задушници големи. Тези задушници се отправят за всички човеци, знайни и незнайни. Бог да им прости, защото те са наши братя. Знаете ли, колко е хубаво, когато всички се съберат на трапезата, без да се укоряват един друг, колко е приятно, колко е радостно. Нека Бог да ви дава здраве, благодаря на Бога, че мене грешния сподоби да дойда между вас, да споделим с вас някои неща за Бога и да молим Бога за всички човеци, Бог да разпорежда нещата, които са необходими за нас, човеците. Благодаря на всички! Бог да ви дава здраве и любов!