През февруари 1905 година терористът Иван Каляев убива великия княз Сергий Александрович, съпруга на Елисавета Фьодоровна, бъдещата преподобномъченица Елисавета. Убиецът по удивителен начин останал жив, макар и да хвърлил само от четири крачки разстояние бомбата в каретата на княза. Тялото на Сергей Александрович било разпръснато от взрива. Каретата не е успяла да се отдалечи далеко от дома и, когато Елисавета Фьодоровна чула гърма, веднага се затичала към улицата. На снега, покрит с кръв, тя видяла парчета от дрехи, разхвърляни разбити части от каретата и… късове от тялото на своя мъж, с когото се била простила само преди няколко минути. Великата княгиня събрала със собствените си ръце това, което е било останало от нейния съпруг и го положила на носилка. След три дена отишла в Бутирския затвор, в изолационната камера, където бил затворен убиецът и му казала, че му прощава. Донесла му Евангелие и икона и го помолила да се покае, да пожали своята душа.

За първи път след гибелта на Сергей Александрович усмивка озарила лицето на Елисавета Фьодоровна, когато разбрала, че Каляев  сложил под възглавницата си подарената му икона.

Убиецът бил обесен, въпреки прошението на великата княгиня да бъде помилван.

След тринадесет години тя точно по същия начин ще проси от Господа помилване за  пияните червеноармейци, които с  ударите на прикладите ще я бутнат в дълбоката шахта на забравения рудник до село Алапаевско.

След като пада долу,  великата княгиня Елисавета Фьодоровна остава жива и запява тихо херувимската песен. Край на всичко слагат метнатите в шахтата  от червеноармейците няколко гранати…

Превод от руски

foma.ru