Преди всичко, в това ме убеждава моето съзнание. После моят разум и моята воля. Първо съзнанието ми казва: големите страдания, които Христос е претърпял за доброто и за спасението на хората, не могат да не бъдат увенчани с Възкресение и Божествена слава. Заради Своите неописуеми страдания Праведникът получил като награда неописуема слава. Това е справедливо и ме изпълва със спокойствие.

Затова моят разум ми казва: без светлата победа на Възкресението целият земен път на Божият Син би се оказал напразен, и мисията Му на земята би била напразна.

Освен това ме убеждава и моята воля: Възкресение Христово ме е спасило от нерешителност при избора между добро и зло и окончателно ме е поставило на пътя на добродетелта. То освещава моя живот, дава ми подкрепа и сила.

Но освен тези три гласове, вътре в мен има и други, убеждаващи ме свидетели. Това са славните жени мироносици, великите дванадесет апостоли, и стотици други свидетели, които след Възкресението на Христос са Го видели и са Го слушали, не на сън, а на яве, не една минута, а цели четиридесет дни. В това пламенно ме уверява големият еврейски гонител на християните – апостол Павел, който видял в светлина възкръсналия Господ посред бял ден, чул Неговия глас и отвърнал на Неговия призив. Апостол Павел не пожелал да се отрече от това свидетелство дори тридесет години по-късно, и дори в часа, когато бил обезглавен по времето на управлението на Нерон в Рим.

Убеден съм от св. Прокопий, римски военачалник, който унищожавал християните в страните от Изтока, на когото изведнъж му се явил живият Христос и го обърнал към християнството. И вместо да убива християните, Прокопий сам и доброволно отишъл на смърт в името на Христос. Убеден съм и заради хилядите Христови мъченици в тъмниците, на места, където биват екзекутирани – от йерусалимските до балканските мъченици и съвременните руски новомъченици.

Убеждават ме и всичките праведни и добродетелни души, които често срещам на пътя на своя живот, които се радват, когато чуят, че Христос е възкръснал от мъртвите. Това намира отклик в тяхното съзнание, вълнува душите им и радва сърцата им.

Свидетелство за това виждам и от страна на грешниците и Христовите противници. Самият факт, че тези грешници и недоброжелатели отричат Възкресението Христово, ме убеждава в обратното. Във всеки съд се поставя въпросът за искреността на свидетелите, въз основа на което се установява и достоверността на техните показания. Когато трезвите, чисти и святи свидетели твърдят, че знаят за Възкресението Христово, аз с радост приемам тяхното свидетелство за истина. Но когато нечестивите, беззаконни и безотговорни хора отричат Възкресение Христово, те още повече потвърждават свидетелството на първите и все повече ме убеждават в истинността на Възкресението на Господ. Защото тези, които отхвърлят това, го правят заради своята злоба, а не от знание.

Освен това ме убеждават и народите и племената, чиято вяра във Възкресение Христово ги е превела от диващина към просвещение, от робство в свобода, от блатото на нечестието и тъмнината към светлината на Божиите чеда. Възраждането на сръбския народ също свидетелства за Възкресение Христово.

Дори самата дума „Възкресение” от мъртвите сама по себе си ме убеждава. Всъщност без Възкресение Христово тази дума не би съществувала в човешкия език. Когато апостол Павел за първи път изрече това слово при просвещението на атиняни, жителите от града се удивили и развълнували.

И така, чеда Божии, приветствам ви и аз с Христос Възкресе!

Източник: https://orthoview.ru

„Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ми ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята.

И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Те вместо мене изповядваха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да не се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех. Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък. Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да си поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън. Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен, та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми към човеци да се разкъса изцяло като паяжина. Да зацари в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двамата мои зли близнака – гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето. Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която и ме заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам, а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си. Враговете си мрази само оня, който не знае, че са му не врагове, а сурови приятели. Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят – приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми. Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам“.

През тъмничния прозорец
Послания до сръбския народ от лагера Дахау

Не трябва да се запитваме какво е истината, но кой е истината? Пилат попитал Христос: Що е истина? – И не е получил никакъв отговор. Христос не е искал да отговори на погрешен въпрос. Ако Пилат е бил в състояние да зададе въпроса правилно: Кой е истината? – Той щеше да получи отговор. Аз съм истината, би му казал Христос. Той щеше да му каже, така, както преди това каза на учениците си: „Аз съм пътят, истината и животът“.

Разбираш ли ме, братко, за какво говоря? Говоря за причините за пръчката, с която така често Всевишния налага Европа. Една от големите причини е, че европейското еретическо човечество, ето вече в продължение на много векове, поставя на Христос този пилатовски въпрос: Какво е истината? То е спряло да пита: кой е истината, от тогава от когато се е отвърнало от старата апостолска и православна църква. Защото, ако би попитало правилно: кой е истината, ще получи и правилния отговор. Истината е лична, а не е безлична. Истината е Бог, а не твар. Истина е Той, а не това. Този е истината, Който винаги е един и същ, а не нещо, което постоянно се променя. Истината е Божията триипостасна личност, винаги същата, непроменлива, непреходна, немимолетна, независима, неуловима, неустоима. Алфа и Омега на всичко живо. Началото и краят на всичко сътворено. Огнище с неугасима светлина. Люлката на живота. Източникът на разума и мъдростта. Бездна на непреодолима сила. Високата, непобедима любов, Духът, който оживотворява всичко. Словото, което създава всичко. Радостта, която надминава песента. Мирът, който превъзхожда разума. Умението, което надхвърля всяко въображение. Изкусният учи на изкуство мравките и пчелите, птиците и хората. Бог е истината, братя. Бог, а не твар.

Основната разлика между езичеството и християнството е според задаването на въпроса за истината. Езичникът, и стар и нов, пита като Пилат: Що е истина? Християнството пита: Кой е истината? Многобожците отговаряли и отговарят: истината е че праматерията е преди всички твари, а тя е или въздух или вода, или огън, или земя, или етер, или число или електричество.

Християните са отговаряли: Христос е истината. Божествената личност е истината, а не нещо тварно. Истината не може да се намери в творението, но в Твореца. Истината няма да прояви създаденото, ако Създателят не ни го яви.

Но чуйте и радвайте се, народи на земята: Творецът ни яви истината, появи се в тяло, като въплътена Истина. Каза на хората неизречени тайни, извърши нечувани дела, победи непобедими врагове, отвори на верните пребогатото небесно съкровище на всички блага, които сърцето желае.

Кой пък е това? Питат западните незнаещи Бога еретици? Той, е Този, Който вие отхвърлихте. Той е Този, Който вие сте попитали: Що е истина? Но тъй като Той е замълчал и нищо не ви е отговорил, вие се обърнахте към вашите философи, гадатели, които са ви чесали ушите, тъй като са ви сърбяли. Това е Този, Който каза: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, за да свидетелствам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“ (Ин. 18:37). Това е нашият благ, но всемогъщ православен Христос „силен в милост и благ в крепкост“, Който са отхвърлили всички езичници, стари и нови, които търсят истината в нещата, а не в Твореца, които изследват същността на тварите (като че ли нещата имат същност извън Божието Слово), които са си поставили философите на опразнения Христов трон, и които ценят културата повече от правдата, честността и героизма.

Сега разбирате ли, братя мои, за какво говоря? Говоря за това, че е била неизбежна предишната световна война, и че ще дойде още една, и по-тежка, ще дойде на света, ако светът не се покори на истината.

Светът е отстъпил от истината. Да не говорим за света на безбожниците. Християнският свят е отстъпил от истината. И когато се отстъпи на косъм от истината, се отстъпва на километри от правдата и честността. Християнският свят е станал неистинен, неверен, несправедлив и нечестен и то в такава степен, че е надминал нехристиянските народи. Ето защо вечната Истина е трябвало да пусне ужасните земетресения, бури и ужаси, за да се разтресе човешкия свят и да го очисти от плевелите и лъжите.

Ако попитате какво ще направим, за да спасим себе си, ще ви отговоря: познайте истината и истината ще ви освободи от всяко зло. Христос е Истината и е Свидетел на вечната небесна истина. Познайте Христа. Покажете Христос в живота си, в личния, семейния и обществения, и Христос ще ви спаси от всички злодейци, видими и невидими. Амин.

Извор: https://svetosavlje.org/kroz-tamnicki-prozor/16/

Вие сте Божията църква, братя мои. Знаете ли, че сте светиня Божия? Знаете ли, че телата ви са храмове на Бога? Знаете ли, че не сте свои, а Божии? Знаете ли, че вашият Небесен Отец ви очаква, за да ви приеме като свои храмове в безграничния и вечен храм? Ако знаете това, трябва да се пазите от всяка нечистота, както в дела, така и в желания и помисли. Трябва да живеете в голям страх от Божия съд и да се държите като в олтар на живия и страшен Бог.

Когато ви наричам храм на Светия Дух, не ви наричам аз така, а Божият апостол. Аз само потвърждавам това и подчертавам личността на всеки от вас. И когато ви именувам – не аз отново, а Божият апостол – Божия Църква, то така изтъкваме и ви потвърждаваме като членове на Христовата Църква или Божието семейство. Така че, и като индивиди и като членове на църкви, вие сте и в двата случая Божии. И като личности и като членове на Църквата, вие и в двата случая сте светиня Божия. По този начин по най-добрия начин са решени два въпроса, които безбожният свят никак не можеше да реши; два въпроса, за които Европа наистина проля реки от кръв, но ги остави неразрешени. И това са въпросите за личността и общността, или казано по друг начин: за индивидуализма и социализма.

В реките от кръв един път е потъвало едното, а друг път другото, веднъж се е издигало едното, а след време другото. Но никога не са могли и двете да получат от хората правото си на съществуване. Винаги едното крещи от едната страна: „Нека личността да се удави, за да има общество!“ А другото крещи от другата: „Нека обществото да се удави, за да бъде личността!“ Но и двете никога не е могло да бъдат приведени в хармония. Защо? Знаете ли заради какво? Защото светостта се губи. Свещеното бе премахнато от човека и от обществото и всичко започна да върви вулгарно по вулгарни пътища към вулгарни цели. Вече нито човека има съжаление и уважение към обществото, нито обществото към човека. Личността престана да се смята за свещен храм на Божия Дух и обществото престана да се счита за свята Църква, т.е. свещената общност, или дори още по-добре семейство на Бога.

И веднага щом Бог се отдалечи, Сатана се яви на мегдана, за да разярява индивидуалистите срещу социалистите, от една страна, с едната си армия и социалистите срещу индивидуалистите, от друга страна, с другата си армия.

Индивидуализмът и социализмът – това са зверските имена на сатанинското човечество, които потискат наименованията: храм и църква.

Ние християните казваме, както и апостолът за личността – храм, а за обществото казваме църква. Всеки християнин е свят храм на Светия Дух и събранието на християните е свята Църква на Светия Бог. И в двата случая светиня. И в двата случая Божии дял. Да, и в двата случая се уважава християнинът като самия Христос, а християнското общество като събрание на богове. И в двата случая се разбира Божието бащинство от Божия страна, а от човешка страна в първия случай – човешкото синовство (спрямо Отца) и човешкото братство (на всеки човек спрямо другите хора).

В храма на Светият Дух владее Дух Свети. Което означава, че и в мен и в теб, в роднините ми и в близките ти, във всички нас, кръстените, които сме храмове на Светия Дух, пребивава Дух Свети и сме ръководени от един и същ Свят Дух. С тоя Дух ние дишаме и живеем. Чрез Него се освещаваме, обединяваме се в едно тяло, не в тяло скотско, нито в естествено, а в тяло Христово, заченато в Назарет без човешка похот, преобразено на Тавор, възкръснало на Голгота, възнесено на небето.

И когато във всички нас, както в свети храмове, владее Светият Дух, то тогава и в събранието на всички нас, т.е. в Църквата на живия Бог царува същият Свят Дух. И когато в много хора има един и същ Божий Свят Дух, тогава всички, хиляди или милиони или милиарди – всички са като един единствен човек. Тъй като в единия и същ Дух Господен множеството става единно. И отново, чрез грижа и любов за всички и за всеки, един човек става като мнозина, и единното е като множеството. Всичко чрез силата на Светия Дух и святата любов.

По този начин явеният Бог в лика на Иисус Христос е решил напълно и съвършено тези два мъчни въпроса, които самите хора никога не са могли, нито биха могли някога да решат. Както без дъжд не могат умовете на всички хора да решат въпроса за оранта и сеитбата, а когато Бог даде дъжд от висините, тогава всичко е добре решено. Така нито въпросът за ценността и свободата на личността, от една страна, нито въпросът за обществото (от тесен до най-широк кръг от хора, от най-малкото до най-голямото), не могат да бъдат решени без нещо небесно. Трябва да слезе при хората нещо от небето, тъй както дъждът пада на сухата земя. А това нещо небесно не е нещо, но е някой, и то не е някой друг, а самата преславна трета ипостас на Светата Троица, Светият Дух. Когато Той слезе от небето, и направи от пръстените и тленни човешки тела Божии храмове, и когато всички тези храмове съедини в свята Божия Църква, тогава човешкият ум и човешката ръка няма вече какво да добавят, нито да отнемат. Човешкият ум и човешките ръце могат само да унищожат това, което Бог е създал. Това стана в Европа. Заради това се стигна до мъгла и объркване, бунт и революция, война и унищожение. Защото безбожниците възлюбиха мрака повече от светлината и пътя на Сатана повече от пътя на Христос. И както отпаднаха от Христос, така и се провалиха. Захвърляйки от себе си всяка светиня и отблъсквайки Светия Дух от себе си, те станаха подигравка на демоните и животните. Знаят това демоните и чувстват това животните. Ето защо демоните все по-силно нападат бившите хора и животните все повече се страхуват и бягат от тях. Амин.

Извор: https://svetosavlje.org/kroz-tamnicki-prozor/73/

Ти не пишеш нищо за себе си – кой си и къде живееш; подписал си писмото само с: „Безбожник и истински патриот“. Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а отхвърляш всичко останало, каквото проповядват те и смяташ себе си за истински патриот. Нещастни човече, кой те е подвел на този хлъзгав път, на който не е възможно да не паднеш? Защото кой би те задържал и би те върнал до височината, от която си паднал в пропастта? Ти си загубил вярата си – следователно, скъсал си нишката, която те е свързвала с Бога, протегнал си ръка на сатаната и си мислиш, че можеш да се задържиш там, където би поискал да бъдеш.

Руските безбожници са последователни в своето зло, а ти си непоследователен. Отричайки Бога, те отхвърлят и всички останали ценности – брак, отечество, душа, съвест, нравственост. А ти, отпаднал от Бога, се надяваш да опазиш всичко останало. Невъзможно е да приемеш тяхната главна разрушителна догма, която влече след себе си разрушение на всички житейски нива, и да опазиш онова, което искаш.

Ти си длъжен да избереш – или да не стъпваш на техния опасен път, или да паднеш заедно с тях в бездната. Ако няма Бог, както твърдят те в безумието си, то излиза, че хората са създадени като някакви гъсеници, които, по тяхното мнение, трябва да се охранят хубавичко, преди да умрат. А това е втората им догма – всички да се нахранят еднакво преди жътвата на смъртта. Та нали, не вярвайки във Всемогъщия Бог, те вярват в могъществото на смъртта. Затова, когато говорят за „земния рай“, те в действителност говорят за трапеза, наредена за смъртта.

Знай, че този, който в сърцето си отхвърля Бога, се чувства като човек, внезапно освободил се от всички задължения, лишил се е от всяка надежда, помрачил е сърцето и ума си. Много лесно оправдава убийството и самоубийството; бракът за него е комедия, любовта към децата - глупава сантименталност, любовта към родината – още повече, а дружбата е просто сътрудничество. Та нали за тях светът е като кошара на животно без пастир, а животът – случайна земна плесен. И всичко това произтича от отричането на Бога.

А ти до каква мисъл си стигнал? „Безбожник и истински патриот“! Трудно ще е на страната с такива патриоти, а на народа – с такива слепи водачи! „И когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш“, говори пророка (Пс. 36:34). Нима не си виждал това преди? Или не си чувал, какво става с безбожниците? Ще ги строши, внимавай, ще ги строши Всевишния безбожниците, „както се строшава глинен съд“ – казва великия Исайя (Пс. 30: 14). Затова пази живота и разума си. А да ги опазиш е възможно само с помощта на Дароподателя на живота и разума.

Из писмата на св. Николай Сръбски

Прегърбеният човек не гледа към небето, а в земята. Едно време имало една такава жена. Цели осемнайсет години главата й била долепена до колената, така че можела да гледа само земния прах и въдещите се в него червеи, вдишвайки прахоляка и всяка смрад от земята. Съжалил се над нея Христос и и викнал: Жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога (Лк. 13:12-13).

Съвременно тълкувание: от всички континенти на този свят Европа най-много прилича на прегърбената жена. Откакто европейските религиозни вождове, без знанието и волята на народа, се отделили от истинската Христова Църква, която е на Изток, оттогава европейското човечество започнало все повече да се прегърбва и да скланя главата си към земята. ХХ век станал най-болезненият в неговия живот. Защото в този век главата на това човечество се спуснала толкова ниско, че се допряла до колената. Затова пред очите на това човечество има само земя и земни червеи, а пред техния нос – земна смрад. Да им говориш за небето означава да им говориш за нещо, което не могат да видят, защото цялото му битие е така прегърбено, че със своите чувства може да усети само онова, което е долу, което е от земята, което е по-ниско от човека. Под този ъгъл на прегърбената жена следва да разглеждаме и оценяме целия живот на Европа за много изминали столетия. Под този ъгъл на светлината, която вижда прегърбената жена, гледаща в земята, се развивала науката, икономиката, политиката и целият човешки живот, частен, социален и общочовешки.  Виждали са само земя и са обяснявали всичко със земята. Виждали са само земя и само за нея са се борили. Чувала се е само земя и цялата човешка наука се управлявала от шумоленето на влажната земя. Усещали са само миризмата на земната гнилост, която напълно надмогнала всички небесни благоухания. Човешкият разум се отдал на изследване на това, което виждало окото, и чувало ухото и помирисвал носа, т. е. предал се на земята и само на нея, защото бил разум на прегърбена жена. Той изобретил стотици апарати, за да изучи земята и което е на нея. Изучил всички растения и корени, големи, малки и най-малки червеи, видими и невидими насекоми. Прегърбената жена въоръжила очите си с микроскопи и други оптически устройства, за да види точно всички земни червеи. Всичко разгледала и всичко узнала и възвестила на небето и земята, че и не съществува нищо друго, освен червеи, големи и малки, видими и невидими, мислещи и немислещи, и че човекът е само един червей между червеите и над червеите, т. е. един свръхчервей. Дотам е можела да види прегърбената жена и не повече. За да би могла да види повече, трябвало да е изправена, с дигната към небето глава и с ум насочен към горния свят. А този горен свят не е червейно свърталище, а е Горният Йерусалим, светоносното и лъчезарно Господне войнство, съставено от прекрасните небесни йерархии от серафими и херувими, начала и власти, господства и сили, архангели и ангели и от безбройни праведници и богоугодници. Целият този горен Йерусалим, цялата духовна светлина над човека, не може да бъде видяна от прегърбената жена. Тя вижда само онова, което е по-ниско от нея, но въобще не може да види, което е по-високо. Поради това, всичко, което е измислила и създала за последните няколко века е измислено и създадено върху пясък, върху земния прах и блато, което е виждала и усещала под себе си. Който погледне в тази светлина развоя на европейското човечество от разделението на църквите, ще разбере всичко. Както и рибарят от блатистата река мирише на блато, така и цялата европейска култура, с нейната философия и наука и изкуство, религия и цялата култура – цялата мирише на блато, на земя, на прах, това, което единствено може да види прегърбената жена. Единственият Лекар за прегърбването е Христос.

Причината за прегърбеността на Европа е погазването на Божия закон, особено заповедта за почитането на родителите. Бог не наказва нищо толкова страшно както греха на децата спрямо родителите, защото това е грях спрямо Небесния Родител. Затова Господ от началото е благословил тези, които почитат родителите си, своите баща и майка, като символ на самия Бог, а е проклел тези, които обиждат своя баща, както Хам, който се надсмивал над Ной. Почитай баща си и майка си, това е ядрото, сърцето на всички Божии заповеди. Който почита земния си родител, почита и небесния. На това начално училище са основава и висшата школа. Който не почита баща си и майка си, които вижда, как ще почита Бог Отец, Когото не вижда?

Началото на европейската прегърбеност е непочитането на родителите, както на телесните, така и на духовните. От тогава расте гърбицата й като на камила, и от тогава главата й е опряна в коленете й. Затова не вижда нищо небесно и не разбира нищо божествено. Тя вижда и разбира само онова, което е червей и червячник.

Пазете се, братя, и се научете да почитате родителите си. В това е целия закон Божи, стожер на всички останали заповеди. Почитай баща си и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята (Изх. 20:12). А ние добавяме към това в духа на Евангелието – и да наследиш царството на своя небесен Отец, което няма край. Амин.

Из “Кроз тамнички прозор”

Блажен е народът, чиито господар се вдъхновява от Бога, хвали и възпява Бога! Неговият народ ще почита Този Бог, а своя управител ще обича като мъдър и добър. Цар Давид пеел с арфата: Хвали душе моя Господа! Всякое дихание да хвалит Господа! И гледайки Божието творение, казвал за себе си: аз съм червей,  а не човек (Пс. 21:7). Затова Давидовият народ почитал Бога и обичал самия Давид.

В древните времена римските кесари принуждавали народа да ги почита като богове. Затова народът не знаел единия истинен Бог, а само своите глупави кесари, обаче не ги почитал като богове и не ги обичал като хора. Така е било винаги: когато надменните и самонадеяни управници изисквали божествени почести, хората преставали да ги уважават и като човеци. А когато тези надути мехури се пукали, то хората им се присмивали. Самозваните и лъжливи богове винаги били и лъжливи хора. Когато на земята в човешки образ се появил истинският Бог, Той ходил смирено и служил на всички. Той не се отпуснал самоволно на трона и не изисквал от хората да падат пред Него и да целуват Неговите пантофи, но Сам се навеждал, за да вдигне разслабените, да изправи прегърбените, да възкреси умрелите, да извлече овците от тръните, да вдигне динария от праха, да омие нозете на Своите раби. Затова и цялата вселена Му се кланяла с благоговение и любов.

Какво мислите за Европа? Африка и Азия наричат европейците бели демони, изхождайки от това, те биха могли да нарекат Европа Бяла Демония: бяла, поради цвета на кожата, а Демония – поради чернотата на душата. Защото Европа се е отрекла от единия истински Бог и заела престола и позицията на римските кесари. И подобно на последните, царуващи преди самото крушение на Рим, обявила на всички народи на земята, че всеки може да се покланя на своите богове, както знае и умее, Европа ще прояви тук толерантност, обаче всички са задължени да й се кланят като на върховно божество – дали под името Европа или под името „култура”.

Така, братя мои, в наши дни отново въстана като вампир предишният сатанински Рим, този Рим, който преди цар Константин с огън и меч преследвал християните и препятствал Христос да премине в Европа. Ето че Бялата Демония падна в недъг, много по-тежък от този на езическия Рим. Ако последният бил измъчван от един демон, то Бялата Демония изтезават още седем зли духа, по-зли от римския демон. И така, налице е нов езически Рим и ново християнско мъченичество. Бъдете готови да претърпите мъчения за Христа от страна на Бялата Демония.

Новата езическа Европа не се хвали с нито едно свое божество. Хвали се единствено със себе си: със своя разум, своето богатство, своята сила. Надулият се мехур трябва да се спука – за смях на Африка и Азия; циреят е забрал, едва не се е спукал, за да изпълни със смрад цялата вселена. Такава е съвременната ви антихристиянска Европа, Бялата Демония.

Европа живее в омагьосания кръг на откритията и изобретенията. Който и да заяви за някакво откритие в тази област, той се провъзгласява за гений. А който описва чуждите открития, се награждава със званието доктор на науките. Многочислени са европейските открития и изобретения, почти нямат брой. Но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-честен и просветен. За последното хилядолетие Европа не е представила нито едно достижение в духовната и нравствената област – всичко у нея се свежда само към сферата на материалното. Европейските изобретения доведоха човечеството до края на пропастта, хвърлиха го в духовна тъмнина и омрачаващо урочасване, които не са били в историята на християнството от незапомнени времена. Защо Европа обърнала всичките си достижения против Христа, по собственото си кривоумие или по заговор на евреите – не знаем.

Когато бил открит телескопа за наблюдението на далечни звезди, европейските учени изтълкували получените данни във вреда на Христовото Евангелие.

Изобретили микроскоп – и отново се надсмяли над Христос.

Когато построили железните пътища, конструирали парните двигатели, открили телеграфа и телефона – целият въздух истерично бучал от европейското самохвалство, в ущърб на Бога и Неговия Христос.

Когато хората изобретили апарати за плаване под водата, за полет във въздуха, за разговори на далечни разстояния – тогава за Европа Христос изглеждал толкова ненужен и несъвременен, както египетските мумии.

Впрочем всички свои достижения за последните двеста години Европа употребила за собствено изтребление в световните войни, за извършването на престъпления, на служба на ненавистта, разрушението и измамата, за угнетяване и принуждаване, към оскверняване и профанация на народните светини и благочестиви обичаи, за сеене на лъжи, нечестност, разврат и безбожие по целия свят. И в действителност Европа измамила не някой друг, а самата себе си. Нехристиянските народи очевидно се убедили, какво е Европа, какво носи със себе си и какво иска – поради това и я нарекли Бялата Демония.

Послушай, какво казва цар Давид: Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим ( Пс. 19:8). Тези самохвалковци ще задремят на меките легла на своята лъжлива слава, а ние да станем и да се изправим.  Апостол Павел още по-силно казва: Какво имаш, което да не си получил? а щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (1 Кор. 4:7). Знай, че и всички изобретения са имали място в Господнето лозе и пред Божиите очи. И се научи на срам и честност. Амин.

Из “Кроз тамнички прозор”

Много хора не усещат съществуването на въздуха, докато не подухне ветрец. Не се замислят за съществуването на светлината, докато не настъпи мрак. Така и много християни не чувстват присъствието на Бога до тогава, докато не се извие бурният вятър на войната. Не се замислят за Бога, докато им блести светът и им се е усмихва щастието.

Но когато се е повдигнал вихърът на войната, когато се обединят всички сили на злото и покрият всичко с тъмнина, хората започват да не мислят за нищо друго, освен за Бога.

Денят Господен! В Свещеното Писание това, което за хората е нощ, страшна нощ, кръв и дим, страх и ужас, кръв и мъки, огън и гибел, вопли и викове, всичко това е наречено ден Господен.

Ще попитате, как е възможно това? Защо? Защото именно при такива обстоятелства, преситените и загубилите образа Божий, в пълнота осъзнават, че Бог е всичко, а те – нищо. Самолюбивите се покриват със срам, надменните отпускат очи, богатите ходят с празни джобове, управниците желаят да бъдат удостоени с разговор поне от полицейския окупатор,  нерадивите свещеници ридаят пред разрушените храмове, някога капризните жени в мръсни дрипи варят за обяд бълвочи. И всички те мислят само за едно – за Божието величие и за нищожеството  на човешкия прах.

Ето защо тази страшна нощ е наречена ден Господен. Защото в този ден Сам Господ се явява. Докато е продължавал спокойният човешки ден, човекът не си е спомнял за Бога, даже се е превъзнасял над Него и се е надсмивал над вярващите, смял се е на тези, които са го карали да дойде в храма. Когато настане страшният ден Господен, всички хора се обръщат към Господа, признават Божията власт, разпитват за църквата, почитат свещенството, започват да четат духовни книги, със срам въздишат по своето минало, каят се в греховете си, дават милостиня, помагат на болните, постят, причастяват се, защото разбират че смъртта е близко и е близък този свят, където е ден Господен – благ, светъл, радостен, вечен.

превод от руски

Православное Заволжье

“Гладен хляб”

Спадаш към най-добрите стопани в селото. Всяка година събираш толкова много жито, че с него твоят съсед би могъл да изхрани двойно по-голяма челяд. Той не събира и по два товара на човек, а ти събираш и по пет и по шест. Но на него му стига и остава, а ти със срам всяка година купуваш допълнително. Пишеш, че твоите домашни ядат много и никога не са сити. „Сякаш някаква хала е зинала в тях – ядат, ядат и винаги са гладни. Сякаш е някаква проклетия!“

Не знам дали е проклетия, но че не е благословия – това е сигурно. Не знаех какво да отговоря на първото ти писмо, докато във второто ти не ми описа живота в дома на твоя съсед. Сега работата ми е ясна. Съседът ти е вярващ човек и когато се готви за сеитба, първо носи семето в храма, за да го благослови свещеник. Когато овършее първия сноп, отново носи житото в храма за благословение. Ти никога не правиш така. Това – първо. Второ, ти сам признаваш, че твоят баща е присвоил като лихва цялото имущество на един свой длъжник, който вече бил заплатил трикратно главницата на взетия дълг. Бедният, наложило му се да напусне своето огнище и да се пресели в града, където едва припечелвал за хляб на децата си. С течение на времето единият му син отворил бакалница и се замогнал. Сега лишеният от дом длъжник на твоя баща е по-богат от сина на твоя баща. Изпълнила се е Божията правда.

Ще ти припомня две известни народни поговорки.  Първата: „неблагословено – гладно“ и втората: „Отнето – проклето“. Те обясняват случващото се в твоя дом. Обясняват това, което ти сполучливо си нарекъл: „гладен хляб“. Господ е казал чрез един пророк на някога избрания народ: Ако пък не слушаш гласа на Господа, Твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш (Втор. 28:15, 38). И още чрез друг : Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но не се стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия (Аг. 1:6).

Не е ли това достатъчно за мъдрия? Когато Бог благослови, тогава не е трудно и с пет хляба да се нахранят пет хиляди. А когато не благослови, тогава става това, което е сега в твоя дом. Както Бог пълни класа със зърна, така Той пълни хляба със ситост. И както оставя класа без зърна, така Той, Всемогъщият, отнема и ситостта от неблагословенния хляб. Ако искаш, вземи си поука и съкрушено потърси от своя Бог онова, което цял свят не може да ти даде.

Мир на теб и милост от Бога!

Превод: Диляна Иванова

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2012

Един белградски свещеник ни разказа за необикновен случай с една развратна, улична жена в същия град.

Веднъж привечер тя се разхождала по улиците, занимавайки се със своя скверен занаят. Минавайки край един парк, видяла човек, който се готвел да се обеси. Той бил привързал въже за клона на едно дърво и вече бил надянал примката на врата си. Жената бързо се прехвърлила през оградата, извадила от джоба си ножче и прерязала въжето. Човекът паднал на земята, но вече бил в безсъзнание. Тя започнала да го разтрива и масажира, докато той не дошъл на себе си. Самоубиецът обаче я упрекнал. „Защо направи това – казал й той. – Не мога повече да живея. Нямам си никъде нищо. Заради нищетата си исках да разчистя сметките си с този скръбен живот.” Жената извадила всички пари, които имала в себе си и му ги дала, като обещала да му помага и занапред, докато той си намери работа. Тя продължила да върши непристойните си дела, а част от заработените пари отнасяла на този бедняк, за да може той някак да свързва двата края. Но след шест седмици, жената, поразена от тежка болест, легнала на легло. Извикали свещеник. В негово присъствие, чувствайки вече приближаването на смъртта, тя започнала да говори: „О, ангели Божии, защо дойдохте при мен? Нима не знаете, че аз съм скверна и грешна?” Малко по-късно тя отново възкликнала: „О, Владико Христе, нима и Ти дойде при мен, грешницата? С какво съм заслужила тази чест? Нима само с това, че спасих от смърт онзи нещастник? Горко на мен, недостойната! О, колко велика е Божията милост!” С тези думи тя издъхнала, а лицето и просияло, сякаш осветено от отблясъците на горяща свещ.

Ето какво означава да спасиш душата на един човек! Ето как едно дело на милост към ближния покрива много грехове!

Преведено от: Святитель Николай Сербский (Велимирович) Творения: С нами Бог – изд. „Паломник”, Москва, 2010