доц. Костадин Нушев



Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в Руската църковна традиция

Четвъртък, 13 Август 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

280px-NH-TihonZadonsky-sait

На 13 август Църквата почита паметта на свети Тихон Задонски (1724-1783)…

Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнската култура в България

Понеделник, 11 Май 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

promo_gallery_bigpromo_news_119_1031

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолно и просветителско дело…

Св. Йоан Лествичник и духовната стълба на християнските добродетели

Неделя, 22 Март 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

1610900_10206032349116823_1911843737790802357_n

Четвъртата неделя от Великия пост Светата Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник като е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет…

Светите Трима Светители – небесни покровители на богословската наука и висшите православни духовни школи

Петък, 30 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

Icon_59

  Православната църква е отредила от векове да се чества заедно в един и същи празничен ден (30 януари) паметта на Светите трима светители св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква.   Ако се вгледаме в духовното наследство и се опитаме да обозрем мислено богословското творчество на тримата светители ще установим, че всеки един от тях е допринесъл в преголяма степен за утвърждаването на чистотата на догматическото учение на Вселенската църква. В смутни за нея времена всеки от тримата свети отци се е подвизавал твърдо и самоотвержено за преодоляване и оборване на заблудите на еретически учения и разколи, смущавали Христовото общество чрез стихиите на света или човешкото мъдруване.   Борбата на св. Василий като епископ на Кесария Кападокийска срещу заблудите на евномианите и арианите и срещу схизмите в неговия диоцез и проповедите на св. Григорий Богослов срещу ариани и духоборци в Константинопол остават ненадминат пример за духовна вярност към чистотата на Православното учение на Църквата и образец за архипастирско служение за нейното единство.  Богословските съчинения на двамата кападокийски отци – “За Светия Дух” на св.Василий Велики и знаменитите “Пет богословски слова” на св. Григорий,  остават като ненадминати шедьоври на догматическото учение и класически извори на Православното църковно предание.   С превъзходните си екзегетически беседи и тълкувания на библейските текстове от Стария и Новия Завет тримата светители са допринесли твърде много и в необозрима степен за вникването в дълбините на духовния смисъл на Свещеното Писание. Беседите върху “Шестоднева” на св. Василий и тълкуванията на св.Йоан Златоуст върху старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание остават и до днес основополагащ извор за библейското и систематическото богословие на нашата Църква. Тримата църковни йерарси разкриват в своето богословие дълбоките тайни на Бога и човека, Домостроителния Божий план за сътворението на света и спасението на човека, Тайната на Боговъплъщението и Христовото възкресение. С нравоучителните си беседи и нравствени правила споменатите църковни учители са разкрили и оградили чистотата на християнската нравственост и са посочили здравия и верен път за духовното подвижничество в добродетелите; устроили са правилата за служение на свещенството и устава на монашеския живот. Устроили са чинопоследованията на светата Божествена литургия на Православната църква като са ...

Почитта към Свети Йоан Златоуст в Православната църква

Петък, 30 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

20140930_0033

Св. Йоан Златоуст е може би най-популярният и почитан свети отец в традицията на Източно-православната църква. ..

Преподобни Максим Изповедник – велик подвижник и учител на Православието

Сряда, 21 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

maximos

На 21 януари Православната църква чества тържествено паметта и възпоменава делото на великия подвижник за Христовата истина и защитник на чистотата на православната вяра преподобни Максим Изповедник (ок. 580-662г. сл. Хр.). Този свети отец е един от най-големите и почитани църковни учители на Православието, проявил се като смел и непоколебим защитник на чистотата на вярата в Нашия Спасител и Господ Иисус Христос, засвидетелствал и запечатал верността си към Него с мъченическия подвиг на изповедничеството.

Свети Антоний Велики и началото на християнското монашество

Събота, 17 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

2

На 17 януари според църковната традиция православните християни почитат паметта на големия духовен подвижник и основател на отшелническото (анахоретско монашество) св. Антоний Велики. Основен източник за живота и духовните подвизи на този голям египетски аскет е „Житието на св. Антоний”, написано от църковния учител и александрийски архиепископ св. Атанасий Велики…

Свети Теофан Затворник – велик подвижник и духовен учител на Църквата

Събота, 10 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

16237

На 10 януари Православната църква почита паметта на свети Теофан Затворник (1815-1894) – един от най-големите подвижници на Православието от по-ново време и забележителен учител на християнското духовно благочестие. Като епископ и светител на Руската православна църква, книжовник и богослов, преводач и съставител на руското издание на светоотеческия сборник «Добротолюбие», автор на духовно-аскетични трудове за молитвата и многобройни проповеди и писма той се превръща в една от най-ярките и влиятелни фигури в духовния живот на Православната църква от втората половина на ХІХ век до ден днешен. През тази година се навършват 200 години от неговото рождение, което е повод за специален интерес и задълбочено изследване на живота, богословското наследство и книжовното дело на бележития руски духовник и светител на Православието.

Господният Предтеча

Сряда, 7 Януари 2015
Автор: св. Йоан Кронщадски

20101220_Ioann_Dmitrov

За приготовлението на хората да приемат славния Цар на небето и земята – Творецът на вековете, Единородният и Събезначален на Отца и Светия Дух Божий Син, бил изпратен от Бога великия предвъзвестител и пророк, Господният Предтеча и Кръстител Йоан, чийто живот бил във висша степен строг, праведен и свят. ..

Кръщението на Господ Иисус Христос

Понеделник, 5 Януари 2015
Автор: св. Йоан Кронщадски

250px-Иоанн_Кронштадтский

На днешния ден в цялата Вселенска Православна църква се извършва тържествено възпоменание и прославяне на Кръщението на Господ Иисус Христос от Йоан Кръстител на река Йордан. Светият Евангелист повествува, че когато Господ дошъл на река Йордан да се кръсти, тогава Йоан го възпирал и казвал: „аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?”(Мат. 3:14)…

Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата

Четвъртък, 1 Януари 2015
Автор: доц. Костадин Нушев

str2-1_1

Свети Василий Велики е един от най-почитаните християнски учители и светители на Църквата. Той е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. ..

Рождеството още не е отминало

Вторник, 30 Декември 2014
Автор: Свети Йоан Кронщадски

12.20_sv_Joan

Автор: Свети Йоан Кронщадски:  Защо  и заради какво е това снизхождение на Твореца към Своите  престъпни творения? Какво е това снизхождение към човечеството, което по своя воля отпада от Бога – от Своя Творец? Всичко това е  поради величайшето и неизречимо милосърдие на Владиката към Своето създание, защото Той не можеше да гледа целия човешки род, създаден от Него обдарен с дивни дарове, да бъде поробен от дявола и да бъде обречен на страдания и мъка…