Йоан Корнаракис



Силата на молитвата в нашия живот

Понеделник, 1 Декември 2014
Автор: Йоан Корнаракис

ill

Когато ние говорим за молитвата, става дума за някакво тайнство. Нали молитвата, както знаем, в своята най-проста формулировка се явява отношение на човека и Бога или, във всеки случай, основна форма на тези отношения. И безусловно, всичко, което е свързано с Бог, с труд се поддава на изучаване и определение…

Покаянието като богоозарено себепознание

Събота, 15 Ноември 2014
Автор: Йоан Корнаракис

37

На равнището на богозареното себепознание покаянието е автентично и богоугодно, когато човек се връща в  себе си,  тъй като  грехът е именно излизане от себе си.   Всеки малък или голям грях  е процес и акт на отстъпление на човека от неговото истинско към неговото лъжливо аз.

Неспокойното спокойствие

Понеделник, 20 Октомври 2014
Автор: Йоан Корнаракис

molitva5

В дълбок смисъл, стремежът към безметежност предполага безпрепятствена среща и причастие с Бога. Монахът не се предава на отдих, за да удовлетвори човешката потребност от душевно спокойствие. Той пребивава в тишина, за да прокара свой собствен път, който да го приближи към Бога, да го възсъедини с „небесния жених Христос“. Монасите и аскетите застават на пътя на очистването и познаването на вътрешния свят, диалога и единението с Бога…

Как можем да се борим със стреса?

Понеделник, 1 Септември 2014
Автор: Йоан Корнаракис

__1_~3

Извън всяко съмнение стресът е характерна психологическа особеност на човека от нашата епоха. Фрази като „стресова реакция”, „стресова ситуация”, „човек, склонен към стрес”, и други подобни изказвания, касаещи понятието „стрес”, често се срещат в ежедневния ни живот. В различните психологически теории за несъзнателното стресът се характеризира като тревожен симптом за поведението, особено развил се във втората половина на 20 век…

Аскетическото уединение и любовта към ближните

Понеделник, 3 Февруари 2014
Автор: Йоан Корнаракис

news_img_file_1691_b

„Този, който изправя своя брат, лекува собствените си пороци, а този, който осъжда ближния, прави по-дълбоки собствените си рани”. Ръководейки се от тази аскетическа мисъл, съвременния човек може да види живо проявление на любовта. В този смисъл тя не се явява чувствен порив и страст, нито проява на неутралитет. Преди всичко, това е силна, динамична взаимовръзка, характерна черта на която е, че колкото по –силно се проявява, толкова повече изцелява самата себе си. Този, който знае слабостите на своя брат и се отнася към тях с уважение, изразява и непосредствено уважение към самия себе си…