За свободата в Христа и старецът Софроний
Автор: Георгий Великанов
В живота на всеки християнин има благодатни мигове, когато му се дава да вкуси въздуха на духовната свобода. Както пише в своя дневник о. Василий (Росляков): „Светият Дух … това е сякаш са ти дали криле и са ти казали: сега можеш да летиш из цялата вселена…”…
Не се отделяйте от Патриаршеската Църква
Автор: Архимандрит Софроний Сахаров
Написано в 1991 г., то звучи изключително актуално и днес; в него се говори за това, колко е важно да има църковно единство. Това е предупреждение на стареца за всички нас – и напомняне за най-важното…
Внимание към въображението.
Автор: Старецът Паисий Светогорец
да не прелъсти дяволът чрез въображението…
Духовна амнезия
Автор: архим. Андрей Конанос
Дано не получим амнезия. Велико нещо е да помниш, да можеш да помниш великите и съществени неща в живота. Ти можеш да си ги припомниш, когато си на светата Литургия, когато се молиш, там си спомняш това, което друг път забравя…
След буря цветята са най-красиви
Автор: Старец Ефрем Аризонски
Автор: Старец Ефрем Аризонски: Тъй като у нас има явна гордост, и скрита гордост, която не осъзнаваме, то Бог, желаейки да ни очисти от това зловоние, вдигa буря, която да изхвърли на брега цялата утайка, натрупала се за времето на нашето нехайство…
За разсъдителността
Автор: старецът Клеопа
Автор: старец Клеопа Разсъдителността или дарът за различаване е украшение на добрите дела, както казва св. Исаак Сирин: „Украса на всяко нещо е мярата” 1 . Без тази духовна сол всичко добро се разваля и се превръща в тлен. Според светите отци това украшение на добродетелите се придобива чрез безстрастие…
За истинските и лъжовните духовници
Автор: монах Симеон Атонски
Как да различаваме истинския духовник от самозванеца, поел грижата за човешките души от гордост? Предлагаме ви част от произведението на монах Симеон Атонски „За истинските и лъжовни духовници”.
Зилотът Варсануфий Смит
Автор: Професор Александър Дворкин
Автор: Професор Александър Дворкин: Понякога сред семинаристите в нашата семинария – Св. Владимир, в Америка, попадаха хора, не съвсем психически стабилни. Но в интерес на истината, с течение на времето се „отсяваха”. Помня една куриозна история, случила се със един студент. По паспорт се казваше, съвсем типично за американците – Кевин Смит…
Мрежите и техните обитатели
Автор: Александър Каченко, психолог
Ето, седи човек в уютно кафене в компания на приятели. Има вкусен сладолед, звучи приятна музика и изведнъж той хваща своя смартфон, активира екрана и напрегнато се вглежда в него. След това го оставя на масата и продължава да говори с приятелите. Но не минава и минута, когато той повтаря тази процедура със смартфона. А след това – още веднъж. И още веднъж…
Чуждият поглед като мерило за истината
Автор: Александър Ткаченко, психолог
Да се отличи болезнения стремеж към консумация на любов може да стане много просто: за този човек е жизнено важно да бъде харесан и обикнат не само от близките, но и от абсолютно всички хора, с които го среща съдбата – случайни минувачи на улицата, продавачи в магазина, спътници в трамвая, чиновници в учрежденията…
Гордостта като вътрешна смърт
Автор: архим. Варнава Янку
Гордостта се смята за корен на всяко зло, за корен на всеки грях. Днес ще говорим за гордостта, надменността или самомнението. В противоположност на смирението, което е пътят за получаване на благодатта; начинът, по който вкусваме Божиите блага, надменността и гордостта са начините, по които губим тази връзка с Бога и началото на разпада на човека.
Светогорски отци
Автор: архим. Херувим Карамбелас
Веднъж старецът Даниил отишъл в руския манастир “Св. Пантелеймон”. Там чул за един монах, който живеел като отшелник в една килия близо до манастира, и който се опитвал да бъде велик аскет. Неговият пост бил най-суровият, одеждата му била най-грубата, зимата ходел бос и т.н. Освен това, въпреки, че монашеското правило било триста земни поклона на ден, той правил по три хиляди. Другите монаси, гледайки го, се удивлявали…
Да не се доверяваме на нашия разум
Автор: авва Доротей
Няма хора по-нещастни и по-близки до гибел от ония, които си нямат наставник в Божия път…
За спазването на заповедите
Автор: митр. Николай Месогейски
Опитът да изпълняваме заповедите ни пренася от съмненията и опасните акробатически „опити” към реалната действителност на нашите немощи…
Изобилие от “старци”, предлагащи “благочестие” за наивните
Автор: о. Дионисиос Тацис
Нашата църква се напълни със “старци”, които ръководят верните християни и ги водят до спасение, както те самите твърдят…
Внимание: неофит!
Автор: Георги Дублински
За съжаление при перифраза на тази източна мъдрост можем да кажем: “Когато в семейството се появява християнин, всички негови близки стават мъченици.” Ако някой от тях чете тук, мисля си, че той ще се съгласи с мен…
Не бива да лъжем
Автор: авва Доротей
Братя, искам да ви припомня някои неща за лъжата, защото виждам, че вие не правите усилия да сдържате езика си, от което ние леко се увличаме в много злини. Забележете, братя мои, че във всяка работа, както аз винаги съм ви говорил, може да се придобие навик и в доброто и в злото. Поради това, ние трябва много да внимаваме, да не бъдем окрадени от лъжата, защото лъжецът няма общение с Бога…
Имитация на духовен живот
Автор: иеромонах Серафим Роуз
Когато епископ Теофан Затворник /+1895/ цитирал и превеждал светите отци, преднамерено пропускал местата, в които се говори за физическите аспекти на молитвата. Той постъпвал така, защото знаел, че дори и в негово време – 19 век – мнозина щели да приемат тези физически аспекти като крайна цел и да имитират, без да са разбрали същността.
Атонците не са спринтьори, а маратонци
Автор: епископ Иона Обуховский
В православните среди има лъжлива представа за това, че старците и подвижниците на благочестието – това са мрачни и намусени хора, които ходят, навели поглед, изричайки някакви заплашителни пророчества…
Християнската религия променя човека и го изцелява
Автор: старецът Порфирий
Ако човек не разбере и не преживее дълбочината на религията, тогава религията става болест, и то страшна болест, толкова страшна, че човек губи контрол над своите постъпки и става безволев и безсилен, изпълнен с тревога и безпокойство, ръководен от злият дух. Такъв човек прави поклони, плаче, вика, привидно се смирява, а всъщност цялото това смирение е сатанинско действие. Някои такива хора преживяват религията като един вид ад. В църква се кланят, кръстят се, казват: “Ние сме грешни и недостойни”, а щом излязат отвън започват да псуват и хулят светинята, ако някой малко ги обезпокои. Ясно се вижда, че става дума за демонско състояние…
Дълбинни изследвания на душата
Автор: Константин Янициотис
В началото на нашето познанство със стареца Порфирий, силно впечатление ми правеше, с каква лекота той откриваше истините за мене, които знаех само аз, неща, които съставляваха тайни на душата ми, за които никой не би могъл да го извести, освен сърцеведеца Бог…
Животът на егото
Автор: иеромонах Дамаскин (Христенсен)
Непосредствено след първото отклонение на човека от повелите на Пътя у него внезапно се надигнало усещането за нещо „погрешно”. Това фундаментално чувство за погрешност („познанието за добро и зло”) обуславя всъщност раждането на егото и следователно на неговото самосъзнание. Както показахме в предходната част на книгата, човекът загубил одеянието си от Несътворена Светлина, дадено му от Бога, и изведнъж осъзнал, че е гол (Бит.3:8)…
С другите да става каквото ще
Автор: Старецът Паисий
- Отче, днес ви чакаха много хора, но един млад човек не искаше да чака и влезе без ред. - Да, влезе и каза: „Нужно е да те видя. Бях на Атон, не те намерих и дойдох тук”. „Добре – казах аз – Ти не виждаш ли, че другите хора чакат? Да оставя всички и да се занимавам с тебе?” „Да, отче” – отвърна. Представяш ли си? Хората стоят по стълбите, няма къде яйце да хвърлиш – болни, жени с малки деца… а този настоява на своето. И то да беше относно сериозен въпрос, а то някаква глупост. Важен е той, с другите да става каквото ще!..
За вътрешното противене
Автор: Старец Тадей Витовнишки
Е сега трябва да се научим на небесен живот, а това не е леко, защото сме живели едностранчиво; с противене. Например някой семеен човек, който знае своята работа, но често я извършва пряко волята си, примерно, защото баща му е казал, че това трябва да се направи така и така. Той работи, но работата не върви както трябва, в него се натрупва вътрешно противене.
Увереност в себе си или самоувереност?
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Грешно ли е да си уверен в себе си и да вярваш в себе си, т. е. да считаш, че можеш да се справиш с всяка възникваща ситуация на жизнения път? В какво се различава разумната увереност в себе си от егоистичната самоувереност?…
