Атонците не са спринтьори, а маратонци
Август 31, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : епископ Иона Обуховский
В какво се отличават Атонските манастири от другите обители?
В това, че там няма никакви самостоятелни шумни изяви. Всички живеят в един колектив, единно и общежително. И старецът води своите братя така, че никой да не се извисява. Ако някой преуспява в духовния живот, то това става незабележимо, в хармонията на общия монашески живот. Т. е. там няма никакви свръхестествени старци и свръхестествени подвижници. Това всичко се приглушава, за да може човек да живее по Евангелието, за да няма никакви духовни спринтьори. Спринтьорите – това са бегачи на кратки разстояния. Хвърлил се на 50 метра, а после всички сили са изчерпани. Там не бързат, отмерено и здраво бягат това свое дълго разстояние и пресичат финала като победители. Там, на Света Гора, днес има монаси истински светии.
В православните среди има лъжлива представа за това, че старците и подвижниците на благочестието – това са мрачни и намусени хора, които ходят, навели поглед, изричайки някакви заплашителни пророчества. За съжаление, основната маса днешни доморасли “старци”, които ту тук, ту там се появяват, са хора, живели неизвестно как и неизвестно къде. Те са се състарили, побелели и считат, че имат благообразен облик, и това е повод да поучават и наставляват някого. Получава се едно душегубно актьорство.
При истинските духовници подобни неща няма. Даже се случва понякога те да юродстват, за да няма никакво вживяване по отношение на тях. При това те са действително прозорливи хора. И ако човек живее по евангелски, то и своята прозорливост ще я проявява по евангелски. Помните ли как е постъпил Господ, който “преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси” (Мат 12:20).
Затова и истинският духовник дава точно толкова, колкото може да понесе човек и да получи от това полза.
превод от руски
