Нищо не се случва без Божието допущение

Нищо не се случва без Божието допущение. И дори ако се окажем сред дявола или сред зверовете – и там присъства Бог! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни навредят, ако не получат власт от Бога…

За духовните съблазни на новообърнатите християни

Поради липса на достатъчно духовен опит, новообърнатият често пренася своя опит от общението със света върху общението с надматериалното битие на Господ Бог. Често той не забелязва изкуственото съкращаване на дистанцията между Всесвятия Бог и човека, с пропадналото от греховете сърце. Такава приближеност към Бога в ума налага своеобразен печат върху състоянието на всеки новообърнат, попаднал под тази съблазън. Неволно човек започва да усеща себе си като приближен на императора и започва да се занимава с духовно съчинителство, виждайки проявление на Божествената промисъл там, където го няма…

В страданията е нашият венец

Болката, несгодите, нещастията и като цяло скърбите са знаци на Божествено посещение. Онези, които страдат, са избрани деца Господни. И тъй, когато животът ни е безоблачен и всичко върви добре, нека спрем и се запитаме дали по някакъв начин не сме се отдалечили от Бога, защото именно в страданията е нашата слава, нашият венец…

Скъпо мое прегрешение

Случва се и човек да се мъчи от чувството, че не прави в пълна степен онова, което е длъжен да прави и той дотолкова се измъчва от това, че губи всякакъв душевен мир. Това чувство възниква по правило от гордост: това е т.нар. условно „комплекс на отличника”, но от него страдат не само отличници. Необходимо е не само да приемем, че не можем да направим всичко в живота си правилно, но и да осъзнаем, че опитът от това, което в нашия живот не се получава така, както бихме искали, също е крайно ценен и важен…

За безплодната съпротива изразходваме толкова енергия, че това ни пречи да живеем

– Правилно ли разбирам, че ако не можеш да се помириш с ближния, не бива да се изповядваш и причастяваш?…

От всички изкушения, които човек трябва да преодолее, красотата е сред най-силните

Св. Николай Сръбски (+ 1956 г.) пише писмо на една майка, чиято дъщеря била избрана за „Кралица на красотата“…

Болката е прозорец към рая

Болестта, изпитанието и скръбта са не само врата и прозорец, които те карат да видиш и други неща, а и задълбочаване в самия ни живот. Карат те да се задълбочиш още повече, да пуснеш дълбоки корени, защото много пъти нашите корени са на повърхността, ако имаме някакво изпитание. Помня нещо, което ми каза един човек: не се измъчих достатъчно, не изпитах големи нещастия, затова и се лиших от привилегията да узрея рано. Той не вложил дълбоко корените, не отворил врати и прозорци, не узрял, да се осмеля да го кажа: не живял, не съм живял, ако не пусна дълбоки корени в живота, който Бог ми е дал. Такъв дар, ако остане в опаковката, и ако не направя врати и прозорци, никога няма да придобия гледката към Бога. Болестта и изпитанието са една смоковница, кара те се повдигнеш над твоето всекидневие и да видиш нещо друго, което те спасява. Закхей не виждал Христос и трябвало да се изкачи по-високо, за да Го види…

Да обичаме другия повече от себе си

И тъй, важен е другия Аз, а не моя Аз. Това е от изключителна важност особено за нас, свещениците. Защото, ако ние, свещенослужителите, не успеем да се смирим пред хората, които идват при нас да търсят помощта ни, то няма да можем да им предаваме духовните дарби. Ние не трябва да постъпваме по различен начин с властта, която ни е дадена чрез тайнството свещенство, а наш пример трябва да бъде смирената любов, която виждаме в лицето на нашия Господ Иисус Христос. Той ни е дал един чуден и велик урок – онзи, който служи, стои по-ниско от онзи, на когото служи. И този, който служи, е по-голям от онзи, който е на трапезата…

Божиите изпитания са благословение за вярващите хора

В посланието на св. ап. Петър има следните думи: „Божият съд започва от дома на Бога. Ако праведникът едва се спасява, какво ще бъде с грешника?“. Какво означава това, че Божия съд започва от Божия дом? Онези, които са Божии, Бог ги изпитва повече от онези, които не са. Св. ап. Павел ни казва, че Бог ни изпитва повече, за да не погинем със суетния свят. И така, св. ап. Петър казва, че Божия съд започва от дома на Бога , защото на първо място е домът на самия Христос, в Когото обитава цялата пълнота на божеството. И при все това, Бог Отец не Го пощади, а заради нас и нашето спасение Го предаде на смърт. И тъй като смъртта на Христос е била невинна, несправедлива, тя става причина за осъждане на нашата справедлива смърт…

За самотата и гордостта

- Отче, Вие споменахте болните. Често хората, особено тези, които преминават през продължително лечение, което понякога може да продължи и през целия живот, се чувстват самотни. Какви са начините човек да преодолее самотата?

Когато изглежда, че Бог ни е дал изпитание повече, отколкото можем да понесем

„Понякога човек си мисли, че изпитанията надвишават мярката на силите му. За да преодолее това, може да се довери изцяло на Бога и да се надява на Неговата божествена милост“…

Мисълта за Бога ни отдалечава от греха

Ако умът ни не се занимаваше с видимите неща, а бодърстваше постоянно и мислеше за Бога, тогава нямаше да е пълен с разни представи, а щеше да бъде празен, търсещ само Господа Бога. Тогава Бог щеше да бъде видим чрез духовното умовъзприятие…

Как да се борим с помислите

  - Отче, как трябва да се борим с помислите? - Драги, ние знаем, че дяволът съществува. Той наистина не иска ние да растем духовно и да се молим Богу и затова ни смущава. Нека ви кажа нещо. Осмелявам се да го кажа: Какво ще правим без него – дявола? Виждате ли? Те, демоните ни изкушават и ние осъзнаваме кои сме. Жертваме се. Вижте, един възрастен отец не можел да спи от дълго време и неговият ученик бил много тъжен заради това. Двамата вървели през гората и когато паднала нощта, те намерили дънер, старецът седнал на него и заспал. Ученикът му бил много щастлив, защото го обичал. Но след известно време на ученика му дошла една мисъл: „Сега го събуди и се върнете в манастира, за да можеш и ти да поспиш”, – защото и той имал право на малко почивка. „Да – си казал ученикът, – но как мога да го събудя сега когато е заспал?” И той отхвърлил мисълта. Минало известно време и мисълта се върнала, като този път изглеждала правилна… „Да, но как мога да го събудя? Той спи, в края на краищата…” Той обичал своя старец. И мисълта идвала и била отхвърлена така девет пъти до сутринта. И когато старецът се събудил сутринта, погледнал ученика си и много учудено го попитал: - Какво си правил през тази нощ тук? Ученикът отговорил: - Отче, четох псалми, молих се, радвах се, че те виждам спящ. Старецът: - Не, не, не… кажи ми какво по-особено си правил тази нощ? Ученикът: - Мислех за спасението, мислех… Старецът: - Не, искам да знам какво необичайно си правил през изминалата нощ, защото виждам девет корони над главата ти?   Виждате ли? Всяко отхвърляне на тези зли помисли е корона, която ни очаква. И така, дяволът не прави нищо друго в своята ирационална злоба, освен да ни донася корони. Но трябва да имаме любов.   - Но как можем да знаем кои мисли са от Бога и кои от дявола? - Това е вашата работа. И това обяснявах досега. Съществуват заповеди, имаме толкова много отправни точки…   Казах ви, жертва! Дайте нещо свое на някой друг!   Някой може да страда и вие може да му причините голяма радост, като му дадете нещо свое. Не говоря задължително за милостиня към беден човек… Основното нещо, което той иска от вас, е да го цените, също да го уважавате. Да не го презирате. Да станете едно с него.  

За духовната прелест

В съвременния език думата „прелест” има положителен нюанс, но в духовно отношение прелестта е неосъзнато от човека лъжливо състояние на душата, при което под въздействие на гордостта, човек изглежда в собствените си очи по-добър, отколкото е всъщност. Всяко прекомерно разкрасяване със скъпи дрехи, козметика, витиевати думи, неискрени постъпки и усмивки е вид прелест. Нейната красота е измамна, тя по никакъв начин не може да спаси света* …

Оковите, които нямат катинар

Пасхалният период е радостен и светъл, но много свещеници още по време на поста предупреждават своите енориаши да не се отпускат съвсем. И в пасхалните дни има изкушения, и то какви… Но да се живее постоянно в опасения, че нещо ще се случи и ще ни постави на изпитание – също не е изход.

Свещеникът и жените

По отношение на болната жена, залепила се за Вас – бъдете по-внимателен, така че тя да не отнеме Вашата вътрешна свобода. Внимателно съкращавайте домогванията й към Вашето време, а що се отнася до телефонните разговори, изключете ги съвсем…

Духовната полза от трудностите

Двери на Православието

Този, Който без да те пита, те е създал, не може да те спаси, без да те попита

Трябва да имаме предвид, че изоставянето от Бога никога не е абсолютно. Това го казваме и от практически опит, и теоретично, защото ако Христос със Своя божествен промисъл, с който управлява творението, изостави напълно и съвършено човека, тогава неговото създание престава да съществува биологически веднага…

Отношенията с духовника

- Един от най-близките хора в живота на християнина е духовникът. На него доверяват такива съкровени тайни, за които не разказват дори на най-близките роднини. Естествено, че такова доверие ражда сърдечно разположение. Къде е границата, отделяща уважението, любовта към духовника от болезненото пристрастие?

Наказвам те от обич

Затова християнинът, който по всякакъв начин се опитва да избегне оскъдността, очевидно не иска да бъде никакъв християнин; защото истинският християнин не може да бъде такъв без лишения и нужди…

Болестите са от бесовете

Бях в килията на стареца в Калисия. Разговаряхме за болестите и отец Порфирий ми каза, че причината за болестите може да е както греха, така и сатанинско въздействие…

Свети Игнатий Брянчанинов за търпението на скърбите и изкушенията

Скръбта „действа противоположно на удоволствието – и поради това противодейства на нашето падение, помага за нашето изправяне“. Ползата от скърбите за душата се състои в това, че тя “действа противоположно на удоволствието – и следователно противодейства нашето падение, допринася за нашето изправяне” …

Ролята на скърбите в нашия живот

Често ни задават въпроса: каква роля в живота на човека играе скръбта – индивидуална и общочовешка – особено в наши дни, когато скръбта може да се да види навсякъде? Тази тема е била подробно разгледана от отците на Църквата, та да не възниква ни най-малко недоразбиране. Но поради това, че светоотеческото учение може да остане неразбрано за широкия кръг читатели, където битува и се преумножава скръбта, накратко ще разгледаме тази важна тема, за да утешим онези, за които тя е насъщна.  

Трябва да понасяме изкушенията с благодарност и без смущение

Ние знаем за Бога, че Той обича и щади Своето творение, че е извор на Премъдростта и знае как да устрои всичко, отнасящо се до нас, че за Него няма нищо невъзможно, но всичко служи на Неговата воля. Ние трябва също да знаем, че всичко, каквото Той и да върши, върши го за наше добро и ние трябва да го приемаме, съгласно казаното по-горе, с благодарност, като нещо, което идва от нашия Благодетел и благ Владика, макар и то да бъде и скръбно. Защото всичко става по справедливия съд, и Бог, Който е толкова милостив, не пренебрегва и най-малката наша скръб…

Какво е изкушениeто

За необходимостта от мъжество в изкушенията

За едно от най – големите достойства на пълководеца в борбите на този свят се признава това, когато той не пада духом при всички превратности на съдбата, но пребивава непоколебим, като камък, вземайки в своята твърдост най – разумни и полезни решения, привеждайки с тази твърдост в недоумение своите врагове, отслабвайки тяхната дързост, въодушевявайки с мъжество своето войнство. ..

“Ето, Бог ме изостави”

Светият Бог допуска на любещите Го да им се случват изкушения, за да ги научи на борба. Когато Божията благодат отстъпва, тогава се издига облак от изкушения и човек стига дотам, че казва: “Ето, Бог ме изостави!”. Хиляди помисли, задух на душата, навсякъде мрак и грях!..

Песни край езерото

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.   Враговете ми ме тласнаха в Твоите обятия повече, отколкото приятелите…  

Архимандрит Арсений Папачок – За Изкушенията

Съществуват шест вида изкушения: отгоре, отдолу, отпред, отзад, отляво и отдясно. Оставям това отдясно за най-накрая. Отгоре е изкушението, когато ти искаш да разбереш повече, отколкото можеш да проумееш, т.е. извън това което ни е разкрито. По същия начин както е било с блажени Августин и ангела …