За самотата и гордостта
Декември 7, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор :
Често хората, особено тези, които преминават през продължително лечение, което понякога може да продължи и през целия живот, се чувстват самотни. Какви са начините човек да преодолее самотата?
- Самотата – това е страшно нещо. Само светците са могли да я преодолеят, като са извличали полза за душите си. Те не са се чувствали самотници, защото са могли да си заслужат ангелско събеседничество.
Познавам много самотни хора. Те не трябва да бъдат изоставяни в тяхната самота, трябва да им се позвъни, да им се пише, да бъдат навестявани. Самотниците често търсят да общуват с някого, да имат контакти. За тяхната самота са си виновни и те самите, и близките им. Такива хора трябва да бъдат обгрижвани, да им се помага, и тогава ще им бъде по-леко.
Кое може да помогне на самотния човек? Виртуалният свят не може да им даде нищо, откъсва ги от реалността, и често всичко завършва с трагичен край. Понякога се получава така, че спасявайки се от самотата, хората започват да си запълват времето със съмнителни развлечения, а душата остава пуста, без утеха. Но истински вярващият в Бога човек никога не остава сам. Той посвещава на Бога всяка свободна минута…
Въобще, пастирят трябва да помни, че не съществуват готови отговори за всички житейски въпроси и случки. Ето, например, такъв случай – един човек спрял колата си и я оставил на ръчна спирачка, а отзад имало тухлена ограда, дъщеричката му отишла зад колата, ръчната спирачка не сработила, колата тръгнала назад и премазала момиченцето. Родителите дойдоха при мен в храма. Трагедия, сълзи… сега и да живеят не искат. Какво да им кажеш? Помня, че тогава ги успокоих, казах им, че разбира се, те няма да забравят всичко това, но все пак са млади, и Господ по Своята милост ще им даде възможност да станат родители и то неведнъж. Смириха се и се успокоиха. А след време имаха и утешителна грижа в своята мъка – сега тази двойка има вече няколко деца.
Ето и друга история. Един човек, който бе загубил двете си деца, дойде да си поговорим. Излязохме на улицата – вече беше станало доста късно – и погледнахме към небето. Около луната имаше три ясно открояващи се ореола. Той изпадна във възторг от видяното, повика всички да видят удивителното явление. Скоро след това жена му забременя, а след девет месеца имахме кръщение, тройно – на три деца.
- Отче, а какво ще можете да кажете за гордостта? Нали и тя може да бъде причина за самотата.
- Гордостта – това е грехът на всички грехове. Това е върхът на злото. Ако свещеникът е горд – това представлява беда за цялата енория, това е главоболие за архиерея. Такъв горд свещеник може да бъде облечен в строго облекло, да не сваля от себе си изящното расо, да бъде необикновено деятелен, всестранно образован и в същото време вътре в себе си извънмерно уверен в силите си. На такъв свещеник нищо не можеш да докажеш, той смята, че всички са длъжни да слушат само него. Затова той прилича на камък, който в края на краищата неудържимо потъва във водата.
Гордостта има различни проявления и форми. Има гордост за Отечеството, за победата и т.н. А има хора, които считат, че в тях е съсредоточен целият свят, че те на никого и за нищо не са длъжни. Това има връзка и със самотата. И на такива лъжливи мнения и съвсем неправилни убеждения, вие, като бъдещи свещеници, трябва да намирате подходящ контра аргумент.
източник: православие.ру
