Примери от живота на Схимонах Павел Рилски

Страшна за човека е гордостта. Тя му нанася най-големи пакости. Тя направо го погубва. Нейното начало е тщеславието. Затова всеки християнин трябва да се бори усилено с тщеславието…

Всичко е Твое!

Помисълът ни е път, през който минава Христос. Как Той може да мине през помисъла ми? Неслучайно Църквата ни увещава да се молим постоянно с молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, за да може страшното Христово име да напои помисъла, да очисти ума, да прогони враговете, всичко тъмно, демонично и лукаво от помисъла ми. Влизаме на св. Литургия. Помисляли ли сме какво вземаме от нея? Знаете какво става. Определени пъти влизаме на Литургията и си тръгваме по-празни, отколкото сме влезли, защото не сме опрели помисъла в службата, в молитвата, в Христос, в Света Богородица, в светците. Чуваме думите на Литургията, за да може помисълът да грабне една дума и да пътува в Божията любов, в свидетелството на светците, в аскезата на преподобните. Една думичка, не космически кораб, а една дума от богослужението може да те издигне много по-високо. Но помисълът ни не прави това…

Великден в затвора

Дерзай, душо моя, мълчи, моли се, обичай

Днес, Ваше Високопреосвещенство архиепископ на Америка, високопреосвещени епископи, многоуважаеми игумени, игумении и възлюбени в Господа мои братя, ние отбелязваме знаменателно събитие, значението на което е очевидно. Ето, „възвесели се, Пастиреначалнико, като гледаш чедата Си около Твоята трапеза, носещи клончета от добри дела” 2. И както е казано у пророк Исаия: „Повдигни твоите очи, Сионе, и погледни наоколо: ето дойдоха при теб като богосияйни светила от запад и от север, и от юг, и от изток твоите чеда, благославящи в тебе Христа во веки”3, изпращайки те в желаното Отечество, което ти винаги съзерцаваше със своя вътрешен взор, копнеейки се по-скоро да се съчетаеш с възлюбения Христос, Женихът на нашите души.

Св. Арсений Кападокийски – неизчерпаемият източник на чудеса

Една селянка от Фараса изпаднала в отчаяние след смъртта на мъжа си, с когото била живяла едва няколко години след сватбата си. Като се смятала виновна за неговата смърт, тя не искала вече да види нито хора, нито родното си село, заживяла в една пещера и се хранела само с треви. След като прекарала така три години, тя се явила пред о. Арсений, съвсем неузнаваема и му рекла:…

Две случки в изолатора

Преместиха ме в Аюд. Това е стар, много стар затвор с много лоши условия. Бях изолиран в една килия, съвсем сам, за седем месеца…

Когато сме роби на страстите, душата ни е мъртва

Как разбираме, че страдаме от егоизъм? Когато твоят брат ти каже обидна дума или когато духовният отец ти направи забележка и ти се смутиш, почувстваш възмущение, негодувание, огорчение, скръб, тежест, объркване, раздразнение – по всичко това познай мащабите на живеещия в теб егоизъм…

Старецът Филарет Карулски

Той бил въздържан, спокоен и говорел малко; непрестанно се молил и изучавал Свещеното Писание, творенията на светите отци, задълбочавал се в наставленията и живота на нашия Господ Иисус Христос. Денем и нощем размишлявал за величието на любовта на Бог Отец към метежния и неблагодарен човек, за това, че заради него Бог пожертвал Своя Единороден Син, Който доброволно, в Божественото домостроителство на Своето въплъщение, се съгласил да принесе Себе Си в жертва, за да спаси човешкия род от робството на греха…

Свети Панагис Басиас

Свети Панагис Басиас живял в Кефалония през 19 век и е канонизиран от Православната Църква на 7 септември 1986 г. Роден е през 1801 г. в Ликсури, където прекарал по-голямата част от живота си. Първоначално работил като учител, но не можел да понесе английското господство, напуснал работа и станал монах в манастира „Света Богородица Влахернска”, на остров Диас. Връщайки се оттам, бива ръкоположен за свещеник и се посвещава на Църквата…

Не беше ангел, беше човек

Всеки можеше да забележи от пръв поглед тази старица. Влачеше се през снега боса, самотна, изоставена, с наведена глава. Минувачите по тротоара на града извръщаха поглед от нея, за да не се замислят много, че и в този ден, когато се празнува Рождество Христово, може да има някакво страдание и болка.   Една двойка млади хора, които се смееха и разговаряха понесли чанти, пълни с покупки и подаръци, не й обърнаха никакво внимание. Една майка с две деца бързаше към дома на баба си. Също не обърна внимание. Един свещеник, зает с мисли за небесното, изобщо не я отрази…

Усмивка от Рая

Ще ви разкажа за един православен християнин. Той не беше свещеник, а прост селянин. В нашата страна селяните са почти винаги неграмотни или полу-неграмотни. Той познаваше добре Библията, но освен нея никога не беше чел друга книга. Сега беше в една килия с професори, академици и други високообразовани хора, които бяха затворени от комунистите. И този беден селянин се опитваше до доведе до Господ един член на Академията на науките. Но в замяна получаваше само подигравки…

Из чудесата на св. Арсений Кападокийски

Много хора, които с вяра и упование са призовавали светия отец, вече са получили изцеление от различни болести. Няма да изреждам тези чудеса. Нека хората, получили изцеление, ако го сметнат за необходимо, сами да ги разкажат за славата Божия и в знак на благодарност към св. Арсений. Божията благодат не е резервоар, в който водата може да свърши, а неизчерпаем източник. Мисля, че светият отец е длъжен да помага сега на хората повече, отколкото в земния си път. Та нали сега той се намира до Небесния си Отец и като Негово чедо по дръзновението, което приживе придоби, може да черпи в изобилие от благодатта и бързо да помага на страдащите, като ги изцелява от техните болести…

Аз съм само един полковник

Императорът следял изкусната работа на работниците. Накрая, казал на едно от лицата в свитата да повика един от работниците, и му дал неговия личен златен часовник. Работникът не очаквал такава Царска милост, много се изненадал – от очите му потекли сълзи, и нервно промърморил: „Ваше Превъзходителство… Ваше Превъзходителство…“   Царят се трогнал дълбоко от вълнението на стария работник, той също се смутил, приближил се към него и бащински го потупал по рамото, по мръсната работна риза и със сърдечен образ му казал: „Моля ви, моля ви, аз съм само един полковник…“…

Директорът на банка, който станал монах

Архимандрит Иларион (Дан) е един от най-уважаваните румънски духовници в наши дни. В света той заемал високо положение, имал големи възможности, но се отказал от всички тези светски блага заради живота в Христа. „Човекът търси слава, адреналин, но да живее пълноценен живот без Христос – не може” В света отец Иларион бил известен икономист, стажувал в чужбина, където високо го ценили и му предлагали интересна работа, имал много приятели, водел интензивен светски живот. Но той се отказал от всичко, заради единствено възможната на света свобода – тази, която дава любовта Христова. Станал монах…

Примерът в живота ни

Обвиняват ни, че само външно сме християни и ни боли от това, защото чувстваме, че са прави. Ние си казваме: защо, не водя ли борба, не правя ли това, не ходя ли на църква? Нека подредим нещата. Боли ни от това, защото се подлагаме на операция без упойка. Другите ни обвиняват, че сме неделни християни и след това, когато се върнем вкъщи, сякаш нищо не сме ме чули и видели. Например мъжът ви не ходи на църква и вие ходите сама. Вие сте единствения човек от целия род, който ходи на църква. Смятате го за чест. Връщате се, мъжът ви се е събудил преди малко, ако е неделя и е лято, мие колата, защото какво друго да прави в неделя сутрин, освен да мие колата, за какво са неделите! И ти си смутена. Чувстваш отвращение от мъжа си, който непременно ще отиде в ада, понеже не е дошъл на църква, а ти, понеже си отишла, ще отидеш в Рая! И чувстваш гняв в теб и казваш на Бога: Боже мой, какво да Ти кажа сега! С право живи да ни изгориш! Казваш това и не чувстваш болка за човека, който не е дошъл на църква, а радост, че ти ще се спасиш, а другите ще изгорят! Звучи странно?..

За равина, обърнал се към православната вяра

В архондарика на манастира в Нямц монаси разказваха историята на един схимонах (беше много отдавна и за съжаление съм забравил името му. Ще спомена само онова, за което си спомням). Преди това той бил еврейски равин, който живял в Йерусалим, Египет, Солун и в Константинопол, бил много учен мъж и подвижник, уважаван от всички евреи; имал 20 ученика, които много го обичали и никога не се отделяли от него. Всички евреи имали желание да го видят. Като прочел всички пророчества за Месията, той бил признал Иисус Христос за истинския Месия, но много години пазил това в тайна…

Архимандрит Йоаким и мъченица Анастасия, Елеонски подвижници

О. Йоаким разказва: „Когато бях на около седем години, видях в съня си, че излизам от Хиос и отивам в Йерусалим, издигам се на Елеонската планина и там на нейния връх виждам един Млад Свещеник. Разбрах, че това е Христос. Той ми каза: „Оттук се възнесох на Небето, и оттук ще дойда пак. Сега това не е Моето място, но ти ще Ми го приготвиш“…

“Науката” на дядо Пройчо

Добри хора бяха и двамата съселяни и добре си живееха като съседи. Често Съби се шегуваше с набожността на по-стария си съсед, но дядо Пройчо не се сърдеше на шегите. Почти винаги той повтаряше, че в църквата усвоява наука за живота и че без тази наука той не би могъл да живее. Влезе дядо Пройчо в храма, запали свещица и застана смирено в своя кът. Тъй стоя до края на службата…

Добрата почва дава добри плодове

Блаженопочившият наш духовен отец, архимандрит Клеопа (Илие), е роден в община Сулица, жупания Ботошани, на 10 април 1912 година. Неговите родители Александру и Ана Илие били жив пример за християнски живот, преминаващ в любов към Бога, Църквата и децата им. Те никога не изоставяли светите богослужения, давали милостиня, молели се много, заедно с децата, и водели чист в Христа живот. Къщата им била като църква, както разказваше и самият отец Клеопа: „Имахме една стая, цялата в икони. Нещо като параклис. Там се молехме. Дори и в полунощ ставахме и четяхме молитви”. Всекидневният живот течал спокойно като бистра изворна вода, както бил наследен от прадедите им. Такава била и християнската традиция в обкръжението им…

От добър корен добро дърво

В края на миналия двадесети век, през 1998 година, се упокои в Господа големият духовник на Румънската православна Църква архимандрит Клеопа (Илие). Неговият живот, подвизи и духовна мъдрост до голяма степен са известни на православните читатели у нас, благодарение на множеството издания през последните години. Малко известен е обаче животът на неговите родители, братя и сестри, преминал при пълна преданост на Христос и Неговата Църква. Следващите откъси от книгата „Живот и подвизи на архимандрит Клеопа Илие”, написана от архимандрит Йоаникий Балан, разказват за семейството на стареца и за житейския път на двама от братята му – Василе и Георге (в монашество – Герасим)…

Как eдин журналист стана монах

До тридесет и три годишната си възраст живях живота на едно дете, което имаше успехи, приятелки, едно бохемско и приятно съществуване, дружба с велики художници на нашето време, завеждах хроника, посветена на изкуството. Именно по тази причина дойдох в Атон, когато бях на 33 години…

За свободата в Христа и старецът Софроний

В живота на всеки християнин има благодатни мигове, когато му се дава да вкуси въздуха на духовната свобода. Както пише в своя дневник о. Василий (Росляков): „Светият Дух … това е сякаш са ти дали криле и са ти казали: сега можеш да летиш из цялата вселена…”…

Той е нашия свещеник

При извършването на Великия вход и прочитането от страна на патриарха на молитвата и благославянето на Светите Дарове, лицето на един от свещениците просия, което ме порази извънмерно. Свещеникът бе около седемдесетгодишен. Попитах другите отци: „Откъде е този свещеник?“…

Тихото успение на праведната американка Теоклития

По свидетелството на много духовни хора, някои от които не я познавали лично, но се молили за нея, монахиня Теоклития постигнала не само упокоение, но и дързновение пред Бога. В манастира често идват хора, които молят да ги пуснат в гробището за да се помолят на гроба на монахиня Теоклития за всички неща, които ги вълнуват…

Йеродякон Инокентий

Случвало ми се е да се срещам с истински светци. Един от най-интересните и незабележимите от никого беше блаженият йеродякон Инокентий…

Избранникът на Божията майка

Преди 35 години православният испанец Йосиф Муньос-Кортес бил призован от Господа към особено служение. Това служение започнало на Атон, когато на Йосиф било предадено за съхранение копие на чудотворната икона на Божията Майка „Вратарница”, което през нощта на 23 срещу 24 ноември 1982 г. по непонятен за ума начин започнало да мироточи. Преди двадесет години, през нощта на 31 октомври 1997 г., Йосиф запечатал своето 15 годишно служение на Божията Майка и на Църквата с мъченическа смърт…

Блаженната старица Макрина (1921 – 1995)

Блажената старица е приживяла много скърби, ранна загуба на своите родители, смъртоносно-опасни болести, глад, ужасите на войната, тежки трудове. Тя е била Божия избраница още от утробата на майка си. Когато малката Мария била на 7 години, по време на молитва с други деца, чула вътрешен глас, който я зовял за ангелския живот на монашеството. В този момент момиченцето изпитало Божието присъствие в сърцето си и започнало да плаче с обилни сълзи. Оставило другарчетата си, побягнало към къщи и с плач паднало пред светите икони…

Животът и успението на “безсмъртните”

Откъс от книгата на Месогейския и Левреотикийски митрополит Николай (Хаджиниколау) „Света Гора – най-високата точка на Земята”. Книгата представлява своеобразен дневник на пътешествията на автора из Атон през седемдесетте години на ХХ век, както и в наши дни, и разкрива пред читателя непреходния образ на Света Гора – мястото изцяло устремено от земята към Небето, от временния към вечния живот… Напускайки Света Гора, аз почувствах силна носталгия и дълбоко родство с това място…

Духовното общуване между свети Паисий Светогорец и стареца Яков Цаликис

Духовно чедо на йеромонах Яков Цаликис, разказва следната случка: „Аз бях мирянин, студент в Църковната гимназия на Ламия през 1986г., името ми е Джон. Щях да заминавам за Света Гора, за да посетя с благословението на моя старец Яков Цаликис, стареца Паисий Светогорец, и да се посъветвам с него дали да стана монах или не…

Изповядвайки се пред стареца Паисий Олару

Срещнах стареца Паисий Олару по време на поклонничеството си в манастира Сихастрия и скита Сихла, заедно с моите съученици и преди всичко с моя уважаван отец и професор Константин Галериу, истински брилянтен водач в търсене и намиране на духовни съкровища…

Св. Василий Кинешемски

  Светител Василий се родил в гр. Кинешем, Костромска губерня  в семейство на свещеник. Знаейки в съвършенство както древни, така и нови езици, за по-задълбочено изучаване на европейската култура, Вениамин заминал за Англия и преживял 1910 – 1911 г. в Лондон. След завръщането си в Русия той постъпил като преподавател на чужди езици и обща история в Миргородската мъжка гиназия. През 1914 г. Вениамин се преместил в Москва и се устроил като преподавател по латински език в Петровската гимназия. Преподаването го увлякло дотолкова, че той завършил педагогически институт, приготвяйки се окончателно за професията на педагог. Но Господ разпоредил иначе. Веднъж, отивайки на гости при родителите си, Вениамин се уговорил с приятели да се повозят на лодка по река Волга. Далеч от брега лодката внезапно се преобърнала. Вениамин се помолил на Господ да съхрани живота му, като при това обещал да посвети живота си на служение на Православната Църква. В същия момент той видял дебела, дълга дъска и като се хванал за нея, изплувал. В 1920 г., на 45 годишна възраст, Вениамин бил ръкоположен за свещеник, а след година приел монашеско пострижение с името Василий и бил поставен за Кинешемски епископ. Още докато бил жив мнозина го познавали като истински подвижник и Божи угодник. Водел прост и скромен живот, към богослужението се отнасял с велико благоговение. Проповедите на светителя събирали множество хора. Основна задача на своята архипастирска дейност той поставял православното просвещение. Когато се разразил глад и започнали да носят в детските домове деца-сираци, в своите проповеди той призовавал енориашите да вземат тези деца при себе си и сам давайки пример, наел дом, в който взел пет момичета и им назначил възпитателка – благочестива християнка. По неговите молитви се извършвали чудеса на изцеление както от душевни, така и от телесни недъзи. В 1923 г. светител Василий бил арестуван и заточен в Зиряновския край, където пребивавал до 1925 г. След завръщането на владиката от заточението църквата в Кинешем започнала бързо да расте и укрепва. Обезпокоени от това, гражданските власти изисквали епископа да напусне града. След двугодишно скитане, в 1928 г. той отново бил арестуван, половин година изкарал в затвора и бил осъден на три години заточение. Връщайки се от заточението, владиката изкарал две години в Орл, откъдето властите го изпратили в Кинешем. Веднага след пристигането му, заедно с неговия килийник, който вярно го съпътствал във всички тези понасяни от безбожните власти гонения, били затворени в затвора. Искали да ги осъдят на смърт, но не намерили за какво. Затворили ги за пет години в лагер. Владиката близо до Рибинск, а килийника му до Мурманск. След изтичането на срока, старият епископ изкарал само две години на свобода. Отново арест, първо в Ярославския затвор, след това в Бутирка, в Москва. Следва ...

Неумираща любов

Беше вечерта на Рождество Христово. Но това не беше Рождество Христово, в което просто си спомняхме как преди две хиляди години Иисус се е родил във Витлеем. Беше Рождество Христово, по време на което Иисус се роди…

Насилието и омразата са много слаби аргументи срещу истината и любовта

Автор: Ричард Вурмбранд: Имаше бригада в лагерите на смъртта в Румъния, която беше само за свещеници, епископи, пастори, равини, миряни – всички, които бяха затворени заради вярата си. Един ден дойде полит-офицер да инспектира бригадата. Всички стояха в готовност, а той произволно избра един млад човек (името му беше Чочеанга) и го попита: – Какъв си бил в цивилния живот? А той отговори: – Господине, какъвто съм бил в цивилния живот, такъв ще бъда завинаги. Аз съм свещеник на Бога. – Аха, свещеник! И още ли обичаш Христос?..

Отец Георги Калчу – “За благодатната молитва”

С моите собствени очи

Преживяванията ми с този свещеник са сред най-красивите познанства в живота ми. Той вече не е на този свят. Той беше пример за Православието, за това какво точно представлява истинското Православие. Съществува такова Православие. Не виждам голям смисъл лутеранин или баптист или който и да е друг да стане православен, освен ако не иска такова Православие …

Вие българи ли сте?

Една чудесна история за предателството и покаянието

Монахиня Магдалина (Некрасова) сега се подвизава в православния Покровски манастир във Бюсси-ан-От (Франция). В едни от най-трудните времена за Църквата през 1960 г. семейството и, след дълги години на заточение в Казахстан се установило в гр. Вологда. По това време се развихряло поредното гонение против Църквата, когато Хрушчов обещал да покаже по телевизията последния поп в Русия. Всички сили били хвърлени за бързото приключване с „религиозните предрасъдъци”…

Пасха в Соловецкия лагер 1926 г.

Наоколо гора, бодлива тел, вдигнати на високи стълбове наблюдателни вишки…

Мисля, че съм недостоен да съм православен

Един ден новопостъпили затворници пристигнаха в лагера. Между тях беше един много смирен селски православен свещеник. Той изглеждаше толкова простодушен, че стражите си правеха всякакви шеги и подигравки с него. Затворниците бяха в двора – специално място заобиколено с ограда – и пазачът довеждаше вътре новодошлите, целите облечени в дрипи. Пазачът им каза: “Вижте, хора, това е свещеник. Той беше изпратен тук от затворническата администрация да чуе вашата последна изповед – на всички вас.” Той намекваше, че всички те трябва да умрат, включително и свещеникът…

Отец Юстин (Първу): биография на светостта

Той поставил пред себе си идеал – да изпълнява всички заповеди на Новия Завет, от които любовта е над всичко, и Бог му помагал да осъществи това свое стремление, така че любовта към Бога и към хората станала негова основна черта. Той приемал Кръщението като призив да изпълнява Евангелието и да служи  за спасението на всички. Възприемал като хармония единството между всички членове на Тялото Христово – Църквата…

Любовта търпи всичко

Монахиня Нина: Отче, моля ви разкажете, за годините, проведени от вас в затвора.   Арх. Юстин: Драги мои, това беше период на ужасни страдания, години, в които да се живее беше много трудно. За да се успокоя душевно и да отговарям на въпроси би ни потрябвало година…  

Прекрасното цвете от Рая

Понякога хората се питат: „Има ли светци в модерната епоха?”…