Отец Юстин (Първу): биография на светостта
Август 28, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : монах Филотей, монахиня Неонила
На 25 юли 2013г. около 11часа, в деня, в който се навършват 40 дена от успението на стареца Юстин, в килията му, в която той утешаваше толкова човешки души, където прекара последните три години от живота си, и където и почина, стана чудо.
Килията на стареца беше отворена за посетители от 25 юли. В креслото, където обикновено седеше и приемаше за изповед, благословение или утешение, е поставена една голяма снимка – фотография. По времето, когато някои монаси и миряни са се молили в килията му, от фотографията е започнало да изтича свето миро – точно от мястото, където се намира благославящата му десница. Това се повторило и следващата сутрин, когато някои от поклонниците са се молили в килията му. Това е едно знамение от този светия, показващо на тези, които се намират там, и го търсят, че молитвата им се чува.
Отец Юстин (Пъирву): биография на светостта
15 юни 2013г. е денят, в който отиде при Господа архимандрит Ютин (Първу), един от най-известните румънски старци на нашето време. Той се ползва с огромна любов и се почита не само в цяла Румъния, но и далеко зад нейните предели. На вашето внимание е представена една от първите биографии на стареца, написана след смъртта му.
Отец Юстин се е родил на 10 февруари 1919г. село Петру Воде в семейството на много вярващи православни румънци и бил кръстен с името Йосиф. Той от малък обичал красотата на християнската вяра. В 1936г. постъпил в манастира Дуреу, в 1936г. приел монашески постриг, след което започнал обучение в семинарията в манастира Черника. Тук той усвоява догматите в светоотеческото тъкование и изучава литургика, типик, псалмопеене, апологетика.
Пребъдвайки винаги в съвършено единодушие с Църквата, той никога не оставял своята жажда да се учи, така че и на 94 годишна възраст четял всички издавани книги, не само светоотечески, но и за култура, история, философия и политика, вниквайки в сложни проблеми, които той със своята изключителна памет бързо резюмирал в изречения, изпълнени със съчувствена безметежност (но в същото време и с нотки на шеговитост), характеризирайки християнския дух на румънския народ.
Той поставил пред себе си идеал – да изпълнява всички заповеди на Новия Завет, от които любовта е над всичко, и Бог му помагал да осъществи това свое стремление, така че любовта към Бога и към хората станала негова основна черта. Той приемал Кръщението като призив да изпълнява Евангелието и да служи за спасението на всички. Възприемал като хармония единството между всички членове на Тялото Христово – Църквата.
Именно за това, както и милиони румънци, които по това време се присъединяваха заради патриотизма си и благородните си християнски чувства към Легионерското движение, (“Легион на Архангел Михаил”, масово патриотично и националистическо движение за Православие, румънизъм, монархия и антисемитизъм. Движението е възникнало през 1920г. и било забранено през 1941г.), отец Юстин постъпвайки в семинарията в манастира Черника и откривайки, че преподавателите и учащите са членове на това движение, също постъпил в него. Негови съмишленици били много велики духовници и архиереи, като например патриарх Теоктист, митрополит Вартоломей (Анания), архимандрити Софиан (Богиу), Григорий (Бебуш), Иоасаф (Попа) и Герасим (Иску).
Увлечението му по богословието го направили един от най-добрите студенти и впоследствии в края на 1960г. служейки като преподавател в Нямецкия манастир, той поразявал студентите със своите познания по догматика, древногръцки, френски и немски езици.
След закриването на семинарията от маршал Антонеску, отеца продължил богословското си образование в град Римнику – Вилча. През 1941г. в Яш той бил ръкоположен за свещеник от епископ Валерий, викарий на Яшката митрополия.
През 1942г. отец Юстин се отправил като свещеник – мисионер на Източния фронт; в армията той служил Литургия до 23 август 1944г., когато се върнал заедно с отстъпващата румънска армия.
От 1946г. отец Юстин продължил своето обучение в семинарията в град Роман. Промяната на политическия режим го поставила в двусмислената ситуация, когато той, като най-старши студент от семинаристите, бил принуден да изпълнява длъжността председател на семинарското Общество на румънско – руската дружба. Тези обстоятелства, при които той не подписал нито една от болшевишките инициативи, и провеждал занятия, възпитавайки християнски и национален дух, довели до неговия арест на 14 май 1948г. и присъда 12 години затвор.
През 2008 г. отец Юстин говорил с един журналист: ”Легионерството не беше секта, то във всичко следваше Апостолската Църква, учението за православната вяра и самоотвержено служeше на Христовата Църква, за която са отдали своя живот много мъченици, посвещавайки себе си без остатък на Църквата и народа. Аз лично познавах в затвора хора, които даваха своя последен къшей хляб и последната дреха на по-немощните, не можейки да понесат страданията на своите братя; на тях им било по-лесно да умрат сами, отколкото да виждат как умират техните братя. Те обладавали такава сила на изповядване на вярата – православната вяра – че много от надзирателите, трогнати от тяхната любов, се обезоръжавали от твърдостта на тази вяра.”
Годините в затвора за отец Юстин били непрекъснато мъченичество ради Христа, а режима използвал за това всички възможни средства: глад, студ, мъчения, унижения, лишаване от сън, светлина, въздух, общуване. Когато е било особено тежко, отеца се предавал на молитва и аскеза и в течение на 17 години носел подвига на мълчанието; и в тези години неговите знаменити събратя по присъда и страдане за Христа, съставляващи интелектуалната сила на страната: Петре Цуця, Мирча Вулканеску, Константин Нойка, Данаил Теодореску, Димитриу Станилоае (професор по богословие), Иларион Феля, Джордже Ману, Никифор Крайник и много други, – елита, който са изтребвали пред очите му, изливал своята любов над своите съзатворници , четейки им своите университетски лекции.
Винаги в мълчание, но слушайки всички, отеца се научил преди всичко да плаче тайно в своето сърце и да се потопи в дълбочината на смирението, за което нашият език не е способен да свидетелства. Тези години станали време на неговото затворничество. Тогава започнало цялостното му горене за Бога и тогава душата му била запечатана с някаква величествена тайна, която се откривала най-вече в чудесата, извършени от Бога чрез него и тогава, и впоследствие, през годините на свободата, под покровителството на Майката Божия, на Която той посветил своите ктиторски трудове.
Неговото ходене по мъките в антихристиянските тъмници било удивително и по това, как той съумявал да превръща ужасните и демонични събития в повод за християнско усъвършенстване. Когато имало и най-малка възможност, той извършвал Литургия на своите гърди, причастявайки със Светите Тайни множество затворници, които понякога били на прага на смъртта.
До 1946г. го държали в затвора на Сучава. След това той бил преместен в Аюд – комунистически затвор за интелигенцията. Тук той останал до1951г., след това е бил изпратен в лагер за принудителен труд в Бая Спире. Тук е бил до 1954г., след това е преместен в затвора в Герла, след това е преместван ии по други затвори. От затвора в Герла той си спомнял това: “Аз вече не бях личност, а бях номер 267. Даже не ни разрешаваха да се обръщаме помежду си с имена; всички носехме номера. Можете ли да си представите това?”
През 1960г., когато му изтекла присъдата, дадена му за това, че вярвал в Христа, бил попитан, с какво ще се занимава когато го освободят, и той отвърнал:
“Ще се върна да служа на Църквата, от която ме откъснаха!”
За такъв отговор получил още четири години затвор без всякакво обжалване и ги изкарал в страшния лагер Периправа, на делтата на река Дунав.
Отец Юстин не би понесъл раздялата със своите братя во Христа, които Бог е призвал при Себе Си в мъченичество, ако не му било открито от Пресвета Богородица, че му предстои да извърши още едно дело, преди да приеме мъченическа кончина. Това дело било да се пробуди мъченическо и изповедническо съзнание във всички християни, и този успех му се отдал, за което свидетелства неговия авторитет в целия християнски свят.
Не малка част от това важно дело на отец Иустин било укрепването на монашеството: той възродил общежителната традиция на свети Василий и свети Пахомий, съвместявайки любовта към хората, катехизацията и духовната работа.
Проповедите за покаяние, приближаването на Господнето Пришествие и края на света били постоянно повтаряни от пророците, апостолите, от всички светии и от Самия Спасител, и отеца заедно със словото Божие непрестанно повтарял, особено в последните години, това увещание за покаяние.
Православността на наставлението на отеца, (преподавано непосредствено на народа или по негово благословение предавано от учениците му),е също така безукорно, както и благородството на неговата саможертва принесена за народа, затова да замлъкнат множеството враждуващи против истинния служител Божий, не намирайки нищо, в което да го обвинят.
След връщането му в родителския дом на 14 май 1964г., когато бил пуснат на свобода, майка му Анна, за която сам е казвал, че е свята, не след дълго, се преселила при Господа, и нейната памет и досега се почита в местния храм.
След освобождението не му позволили да се върне в манастира, и отеца работил в лесничейството до 1966г., когато по инициатива на смия офицер, който водил над него наблюдение, той отново се върнал към монашеството. Отеца постъпил в манастира Секу, в Нямска област, и негови духовници тук били отец Епифаний (Акатриней) и отец Антим (Геине), подвижник със свят живот, починал през лятото на 1974 година в ръцете на отец Иустин. Отеца винаги го е посочвал за пример на висок истински монашески живот.
През 1975 година му се отдало да получи разрешение да посети Светата Атонска Гора. Там го убеждавали да остане, но той предпочел да се върнал в родината, и за това властите го преместили в манастира Бистрица, недалеко от град Петра Нямц. Тук заедно с други велики духовници на това време, той се грижел за душевното благосъстояние, християнско и национално възпитание на всички християни, които го търсели. Много от тях тогава избрали пътят на монашеството и свещенството.
Славата на прекрасен духовник и искусен наставник водело на отец Юстин много скърби от властите на атеистичния режим, но го направили известен не само във всички краища на неговата родина но и по целия православен свят.
През есента на 1991 година, пребивавайки кратко в манастира Секу, той се върнал родното си село Петро Воде, за да основе по благословението на високопреосвещенния митрополит Даниил (сега Патриарх на Румъния), мъжки манастир в чест на светите Архангели.
През 1995 година в Петру Воде по благословението на викарийния епископ на Яшката архиепископия бил въведен Атонски устав. Отец настоятеля имал желание да посвети манастира за поколенията, на падналите жертви за Христа в затворите, чиито останки се покоят в храма в раки, и на манастирското гробище, като свещеник Георги Калчу, свещеник Стефан Марку, поет Раду Гир, Тудор Попеску и други. Спомняйки си светите затворници на комунистическите затвори, отеца казвал: “Аз така скърбя за тях и така се радвам при мисълта, че отново ще се видим! Радвам се повече, отколкото при мисълта, че ще се видя с моите родители.”
Петру Воде в скоро време станал огнище на монашеско жителство и мисли, които обновяват и ободряват целият румънски живот, истински оазис на християнска свобода. Непокътнатото съблюдаване на учението на православната вяра и пазене на историческата истина на румънският народ правят този манастир чист проводник на волята Божия, проповядвана и изпълнявана от настоятеля отец Юстин. Най-много от всичко той се стараел Христос да се отобрази в нас, неговите чеда, обединени в духовно родство. Любовта на отец Юстин към нас, учениците, се явяваше подобие на Божията любов към неговата святост.
Във всички свои ктиторски и благотворителни служения отеца особено се грижеше, те да бъдат извършвани по устав и с благословението на Църквата. За финансиране той използвал пожертвованията на вярващите, така, че в строителството на манастира участвала цялата страна – в знак на победата на Светия Дух, на всеобщото литургическо единство, на което той служил с любов.
Отеца активно вниквал в детайлите и принципиалните страни в румънския православен живот. Той правел това като духовник, но също и като дарител на множество скитове, манастири и градски храмове из цялата страна. Строителството на манастира “свети Юстин Философ и свети румънски мъченици”, се е осъществило благодарение попечението на отеца и на трима бивши затворници на комунистическия режим, на мястото на трудовия лагер Поарта Алба (Канал), където са загинали толкова свещеници, му доставило най-високо душевно удовлетворение, защото по такъв начин Румъния отсега ще може достойно да почита своите мъченици.
През 1999 година той започнал да издига женски манастир Палтин, близко до Петру Воде, отначало занимавал се изключително с благотворителни дела (тук се основал дом за престарели с болница, школа интернат за деца, лаборатория за направа на лекарства от растения, медицински кабинети), а по размер като манастир станал най-големия общежителен манастир в страната, наброяващ 170 населници. Той станал също и център за проповеди на православното слово, където излизали на бял свят светоотечески книги и апологетически издания, като например списанието “Позиция”.
Той по всякакъв начин и във всяка минута се стремил да достигне Небесното Царство – и вътре в себе си, и вътре във всеки, с когото се срещал лице в лице и за когото се е молил. Най-много от всичко отец Юстин ценил чистата вяра, преживявяна в чистото сърце, и никога не отделял правомислието от светостта на ежедневието, за да може целият живот да стане изпълнение на Евангелието на Бог Слово. Той се следил за това, да изпълнява Писанието с дела, и всичко от неговия живот да служи за спасението на хората, както чрез труда на изповядване на думи, така и чрез строг и постоянен подвиг – подвиг свръхестествен, който носеше до края на своя живот.
В годините на настоятелството всекидневната програма на отеца беше такава:
- Задължително присъствие на света Литургия;
- От 14 до 18 часа на ден служение на вярващите, дошли от целия свят с разни скърби, за които той винаги намирал подходящо лекарство.
- Строг пост и чак късно вечерта вкусване на храна в малки количества.
- Четене на правилата и книгите на светите отци;
- Отдих по два-три часа през нощта.
Чудесата, явени от Бога чрез отец Юстин са несметни, започвайки с най честите случаи на изцеление на рак, изцеления от безплодие, изгонване на бесове в най тежка форма, избавление от продължителни и тежки страсти, пълно преображение на най злобните характери, а също и дар на прозорливост и пророчества. свидетелствата за тези чудеса чак сега могат да бъдат записани и публикувани, дотолкова, че отеца поради своето съвършено смирение, не можеше да чуе и дума за себе си за похвала, докато е бил в тяло. Но сега без съмнение на много хора им се иска чрез разгласяването им да се прослави Божието име за радост на всички.
Християнското мирозрение и благодатни дела, думи и живот на отец Юсстин, показаха на всички, че Църквата – това е ковчег, жив и вечен и фундамент на румънското общество, доколкото отеца извикваше в народа благоговение, подобно на великите светии в историята на Църквата, и оказал обединяващо и утвърждаващо във вярата влияние на нашата страна и на целия румънски народ, подобно на великите православни предводители.
Небесния и проникнат със Светия Дух негов лик на святост, завинаги ще остане в сърцата на тия, които са познавали отец Юстин – най високата и най святата личност, която е сподобил Бог нашият народ.
превод от руски
източник:http://www.pravoslavie.ru