Поддаване на мислите и отделяне от тях
Август 27, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : иеромонах Дамаскин Христенсен
За да обясним абсолютната потребност от бдителност, ще се върнем към вече направения коментар за човешкото падение. При падението си човекът попаднал в някакво състояние на разсеяност. Неговото „око”, ако употребим използваната от Христос дума, вече не било „едно”. Това означава, че връщането към изначалното състояние на човека започва с възвръщане на нашето нераздвоено възприятие, с освобождаване от състоянието на разсеяност чрез противодействаща сила – състоянието на съсредоточеност.
Именно чрез съсредоточеност ние не спираме да се издигаме отвъд всички форми и образи на сетивата, отвъд всички условности на мисълта и емоциите; не спираме да потапяме душата в чистото духовно познание; не спираме духа да се издига със своя стремеж към пречистването, което ще го съедини с Твореца за да чуе безмълвното Слово; не спираме да бдим заедно с духа, за да не допускаме мисли и образи, които да го повлекат към дъното на сетивата; не спираме да изгаряме от светлината на познанието, в което ни се откриват всички лица и форми на желанията, всички разновидности на негодуванието, скрити в невидими пролуки в душата; така ние на практика не преставаме да бдим и да очакваме идването на господаря, на Логос.
Чрез бдителност в ума ние добиваме представа и за различията между дух и „низша” душа. Духът е безсмъртен и вследствие на това – трансцендентен, а низшата душа е ограничена от времето в земния живот. Духът – като част от вечността – пребивава в покой, докато душата е обвързана със свойствена за времето деятелност.
Укрепването на умението за улавяне на всяко наше принизяване към мисловното (сферата на земното действие във времето) ще ни помага да се обръщаме обратно към духовното (сферата на покоя във вечността). Впоследствие – с поддържане на опита в тази посока – ще се приучим да различаваме мислите и всички техни опити да нарушат нашата съсредоточеност, за да се настанят в ума ни.
Това е едно от уменията, които отличават човека от животните. Животното също може да има мисловни образи, да изпитва чувства, но не може да се улови и да се наблюдава, докато го прави. Вследствие на това всички действия на животното – стига да не са чисто инстиктивни – се обуславят от въздействието на околната среда и от поражданите в съответствие с това чувства и образи. Когато животът на даден човек е на животинско ниво, той, той също е подвластен на външните обстоятелства, но въпреки това в него остава съхранено, стига да пожелае да го прилага, умението да различава процесите в своя ум и да издига себе си по – високо от обстоятелствата на средата. По такъв начин той блокира въздействията на околната среда и отдава себе си на своята вътрешна, духовна среда, на живота по Бога.
За да постигнем съсредоточеност и да се издигнем високо над обстоятелствата, ние трябва, според дуните на аскетите от „Добротолюбие”, да надникнем вътре в сърцата си. Св. Никифор Отшелник пише така: „Не можем да си върнем нашата връзка и подобие с Бога, ако най напред не се върнем, или не надникнем вътре в сърцата си, доколкото е по силите ни. Защото чудото е в това – да се откъснем от грижите и суетата на света и смело да влезем в Царството Небесно, което е вътре в нас.”
Нека си припомним думите на Лао Дзъ за проникването в душата:
Блокирай изходите, залости вратите( на сетивата)…
Запази истинска тишина.
Щом затворим очи и прекъснем връзката с идващите чрез сетивата външни впечатления, ние заставаме пред Бога и Му се покланяме в почит и съсредоточеност. И почти веднага след това усещаме как егото у нас по стар навик прави опити да наруши нашата съсредоточеност и да нахлуе в ума ни с мисли, образи и спомени. Ако обаче не спираме да се връщаме на Пътя, жадувайки да се издигнем над низшата душа,мислите постепенно ще се оттеглят от нашето съзнание. Св. Теофан Затворник пише така: „Мислите бавно и постепенно ще се оттеглят от вас…И вие ще откриете колко далеч сте се отклонили от своя човешки първообраз.”
Колкото по често надникваме вътре в сърцата си и се откъсваме от мислите, толкова по – ясен смисъл добиват за нас думите на св. Иоан Лествичник да се възкачим на „наблюдателната кула”,издигната над низшия ум, откъдето „да бдим за обирниците, които правят опити да откраднат плодовете на нашия труд”: става дума всъщност за мислите, които правят опити да унищожат нашата съсредоточеност и да я отклонят от дълбоката проникновеност на духа, в която се ражда богопознанието.
Из “Христос вечното Дао” превод от английски Анжела Лазарова
Изд. Дамян Яков, София 2007
