Да се молите от любочестие
Август 26, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : старецът Паисий
—Отче, с тази умора която имате, как успявате да се молите?
—Мен молитвата ме отморява. И съм разбрал, че единствено молитвата истински отморява човека. Когато се извършва със сърцето прогонва и умората и съня и глада, защото стопля душата и после не искаш нито да спиш, нито да ядеш. Пребиваваш в едно необикновено състояние и се храниш иначе, храни те духовното.
—Отче, нямам любов за молитвата.
—Не се е затоплило още сърцето ти и молитвата не се извършва отвътре, всичко го правиш от една дисциплина, сухо. Как започваш молитвата си?
—Започвам, отче с мисълта, че трябва да се моля за себе си и за другите.
—Ах, чуден човек си. Ти тръгваш с едно „трябва”, „трябва да се моля, трябва да извършвам духовните си задължения, трябва, трябва…” и се назорваш. Добре е, че има в тебе такава сила, обаче започвай с един смирен помисъл, с една болка. Да работи, да боли сърцето и тогава не ще се назорва, ще има в теб едно вътрешно утешение.
—Отче, чувствам едно стягане, в мен няма духовно издигане.
—Радвай се, когато се молиш. Защото мисля, че се насилваш. Тръгваш с любочестие да направиш нещо, обаче без да разбереш се прокрадва и себелюбие. „Да направя толкова поклони, казваш, да направя толкова броеници, да увелича поклоните, да увелича броениците”. И това не заради любовта Христова или за някой нуждаещ се, но да направиш много, да се осветиш. Не казваш значи смирено: „Щом Христос казва „бъдете свети”(1 Петр.1:16), ще направя и аз каквото мога”, а тръгваш с една суха логика: „трябва да се осветя”.
—Отче, как да принудя себе си за молитва?
—Защо да принудиш себе си за молитва а да не се молиш от любочестие?
—Как ще стане това, отче?
—Ако мислиш за Божиите благодеяния, ще мислиш и за Бога, Благодетеля ти, и ще съзнаваш неблагодарността си и греховността си и ще търсиш милостта Му. Когато някой почувства големите Божии благодеяния, укрепва, затопля се сърцето му и достига и до непрестанната молитва.
Да не се разсейваме в молитвата
—Отче, когато се моля в килията си, безпокоя се да не би някоя сестра да отвори вратата и това ме разсейва.
—Аз, ако съм в молитвено състояние и някой отвори вратата, предпочитам да ме удари с брадва по главата, отколкото да ме види там, в момента когато се моля. Все едно да летиш и да дойде някой да ти скърши крилете. Вие още не сте преживявали духовни състояния по време на молитва, за да разберете колко му коства на някой да го обезпокоите във време когато се моли.
Не сте почувствали такова общуване с Бога, при което човек бяга по всякакъв начин от земното. Ако имахте такава опитност щяхте да сте тактични с другите когато се молят. Ако е налице тази духовна чувствителност бихте помислили: „Как ще прекъсна другия в момент когато се моли?” Ще разбирате каква голяма вреда му причинявате и ще внимавате. Не казвам да внимавате със стрес и притеснение, но с уважение към другия когато общува с Бога. А ако няма такава духовна чувствителност, да има поне човешка чувствителност с добра загриженост.
превод от гръцки
Неиздавания на български “Слова том VІ, “За молитвата”
