Да не отрязваме въжето
Май 28, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : старецът Паисий
—Отче, след общуването ви с толкова хора, вечерта вече изглеждате много измъчен, а на сутринта на лицето ви няма и следа от тази умора, но сте целия светещ. Как става така?
—Ами не режа въжето. (Стареца има предвид общуването с Бога, молитвата)
—Понякога,отче, когато заради манастирското послушание пропускам повечерието и съм много изморена си казвам „ще полегна и ще си кажа молитвите”, обаче в крайна сметка заспивам и не се получава нищо.
—Не, благословена, дори когато си много изморена, да не лягаш без да кажеш никаква молитва. Кажи едно Трисвятое и 50-ти псалом, целуни иконата на Христос и на Богородица, прекръсти постелята си и после си легни. Навий си часовника един час преди началото на службата, стани да си прочетеш правилото. Нужно е насилване, но да чувстваш усилието като потребност, да го правиш със сърцето си. „Бог люби оногова който драговолно дава” (2 Кор. 9:7).
—И когато изобщо нямам дръзновение ли, отче?
—Насилвай себе си да правиш духовни неща. Старай се всеки ден макар и малко да почетеш, малко да се помолиш. Четенето, молитвата, псалмопеенето са витамините от които душата се нуждае всеки ден.
Да не оставяме деня да минава без никаква молитва. Помня по времето на войната, когато минаваха дни без да атакуваме, пускахме по някой изстрел. Иначе ще каже врага: „тези спят” и ще ни атакуват. Същото да правим и в духовната борба. Когато някой път чувстваме изтощение и не може да изпълним всичките се духовни задължения, да не режем въжето, общуването с Бога, да направим малко поклони, някоя броеница. Да пуснем значи един-два откоса (картечни изстрели), за да не ни плени дангалака. И веднага щом се оправим да продължим нормално нашата борба.
Когато изоставиш духовните си задължения, ако не правиш дори и малко поклони, някоя броеница после озверяваш. Може да вършиш всякакви работи, обаче молитва не, а!? Виждам монаси, които постоянно работят и оставят четенето и молитвата. „Да направя това казва, да направя и другото”, и молитвата остава и накрая подивяват, стават като светски хора. Виждал съм работници които могат да чукат камъни на най-силното слънце, да режат дърва по цял ден, обаче троен надник да им дадеш половин час в църквата не могат да стоят, излизат навън и пушат. Виждал съм го с очите си.
Когато човек не се моли, се отдалечава от Бога и става като скот – работи, яде, спи. И колкото повече се отдалечава от Бога, толкова по-сложно става положението. Изстива сърцето му и после не може изобщо да се моли. За да се поправи трябва да смекчи сърцето си, да си върне покаянието, да се разтърси.
превод от гръцки
Неиздавания на български “Слова том VІ, “За молитвата”
