Подготовка за общуването с Бога
Юли 10, 2014 in Отечески съвети
Автор : старецът Паисий
Архимандрит Георги Капсанис и Стареца Паисий
— Отче, как трябва да се подготвяме за молитва?
— Така, както се подготвяме за Божественото причастие. То е Божествено приобщаване, а молитвата е Божествено общуване. Когато се причастяваме, приемаме в себе си Христос, идва Божествената благодат. В молитвата ние постоянно общуваме с Христа и по друг начин приемаме Божествената благодат. Нима това е малко! В Причастието ние се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, а в молитвата общуваме с Бога. Както преди Причастието трябва да се изповядваш пред духовник, така и преди началото на молитвата трябва със смирение да се изповядваш на Христа. „Господи, аз съм нищожен човек… Не си струва да се занимаваш с мен, но Те моля, помогни ми.” Така идва Божествената благодат и се открива пътя на общуването с Бога. Ако човек не се разкае и не се изповяда смирено пред Бога, ще остане неподготвен. Възниква преграда, която пречи на общуването му с Бога. Вратата остава затворена и душата не намира покой. Но ако каже: „Съгреших, Боже мой”, – преградата пада или, по-добре да се каже, Бог отваря вратата и човек приема благодатта на Божественото общуване.
— Отче, четох в „Лествицата”, че за молитва е нужно да се облечем с дрехи, каквито бихме си сложили, ако отиваме при цар. Какви са тези дрехи?
— Да се съкрушаваш пред Бога и смирено да Го молиш да ти прости прегрешенията. „Виновна съм, казвай, Боже мой, неблагодарна съм, огорчих Те. Прости ми.” Но го казвай с вътрешно съкрушение, не външно. Това са дрехите, с които трябва да се обличаш, когато беседваш с Бога. Ако това го няма, сякаш казваш на Бога: „Как си? Какво ново?” Ако трябва да помолим за прошка човека, пред когото сме съгрешили, колко повече трябва да искаме прошка от Бога за всекидневните ни прегрешения.
— Това значи, че трябва да мисля за съгрешенията, които извършвам всеки ден?
— Първо моли Бога да ти прости прегрешенията, които си извършила през деня, и едва след това мисли за своята греховност като цяло. Така ти се смиряваш и едва после започваш да отправяш своите молби. Аз започвам молитвата си с думите: „Боже, бъди милостив към мен, грешния.” Повтарям ги няколко пъти шепнешком и после започвам да се моля. Веднъж молих Бога да ме научи да се моля. И тогава имах видение – младеж на седемнадесет години, който се моли. Той ме доведе до пълно съкрушение! Така плачеше и се молеше, че бях изумен и потресен. Започваше с изповед: „Аз съм неблагодарен, непоправим…” После казваше: „Боже мой, ако Ти не ми помогнеш, какво мога да направя сам, намирайки се в такова състояние?” И после започваше да отправя молби.
— Отче, често по време на молитвата мисля за своите прегрешения и затова не мога да се съсредоточа.
— Вече казахме, че трябва да изпитваме себе си и да изповядваме прегрешенията си преди началото, а не по време на молитвата. Защото иначе се получава не самокритика, а събеседване с дявола. Преди молитвата трябва да помислим, кое в нас не е както трябва, да насочим ума си към това, да настроим прицела и после… огън!
Първо се примири
- Отче, ако поради невнимание съгреша и не разбера, че е трябвало да поискам прошка от сестрата, която съм огорчила, ще мога ли в молитвата да общувам с Бога?
— За да общуваш с Бога и да намериш покой, трябва да следиш себе си и постоянно да бодърстваш, за да разбираш грешките си, да се каеш и да молиш за прошка. Иначе дори и да усетиш по време на молитвата някаква радост, това няма да е духовна радост. В тебе няма да има духовно въздигане, което се получава от общуването с Бога.
— Понякога, като започвам да се моля, усещам някакво вътрешно безпокойство.
— Ако усещаш вътрешно безпокойство или сърдечно вкаменяване, знай, че си огорчила някоя сестра и затова усещаш вина. Ако ѝ поискаш прошка, безпокойството ще си замине.
— Отче, а молитвата не може ли да изгони това безпокойство? Трябва ли задължително да се поиска прошка?
— Виж, ако огорчиш някоя сестра, не може да решиш този въпрос само с молитва. Трябва да отидеш, да ѝ се поклониш и да поискаш прошка. Ако не се поклониш на сестрата, дори и триста поклона да направиш в килията си, няма да помогне. Тези въпроси не се решават така.
„Първо се помири с брата си”, – казва Евангелието, а после донеси своя дар. Само ако не можеш да намериш сестрата, но си се разкаяла за извършеното и си готова, веднага щом я срещнеш, да ѝ поискаш прошка – тогава твоята молитва се приема от Бога.
— Отче, ако се случи да имам конфликт с някоя сестра, когато идвам в килията си, се успокоявам и мога да се моля. Но после, когато срещам тази сестра, общувам с нея сухо и дори се опитвам да я избягвам.
— Това не го разбирам. Ако се случи недоразумение с някоя сестра, как отиваш в килията си и се успокояваш? Ако не ѝ се поклониш, как може да се успокоиш и да се молиш? Ако имаше в себе си Божи мир, сърцето ти би се смекчило след молитвата в килията, и ти би приемала срещата с тази сестра като Божие благословение и нямаше да се стараеш да я избягваш.
— Може би, аз оправдавам прегрешението си и затова мога да се моля?
— Каква е тази молитва? Само ако човек обвини себе си за случилото се и каже на сестрата: „Благослови”1, – само тогава идва Божията благодат и той може да общува с Бога.
Молитвата е «съд преди съда»
— Отче, свети Йоан Лествичник казва, че молитвата е „съд преди съда”.
— Така е. Когато човек се моли правилно, тогава молитвата е „съд преди съда”. Ако духовно здравият човек, започвайки да се моли, усети в сърцето си вкаменяване, ще започне да търси причината, за да я отстрани. „Защо се чувствам така, – ще се попита той. – Може би, съм осъдил някого или, без да забележа, съм приел помисъл на осъждане? Може би, съм изпитал гордост или някакво пожелание, което не ми позволява да общувам с Бога?
— Отче, ако той нищо не намери?
- Изключено е, задължително е имало нещо. Ако се порови в архива, тоест изпита себе си по-дълбоко, ще намери и ще разбере вината си.
— Изпита себе си или се изповяда на Бога?
- Какво да изповядва, ако той не знае, какво е направил? Отначало трябва да изпита себе си. Ако и тогава човек не намери нищо, нека застане на колене, направи два-три поклона и каже: „Боже мой, със сигурност съм съгрешил с нещо. Просвети ме, за да разбера, с кое точно.” Щом каже така, мъглата на изкушението веднага ще се развее от смирението – и ще намери причината. Виждайки смирението на човека, Бог изпраща Своята благодат, и човек, просветен от нея, си спомня точно, къде е съгрешил, и се поправя.
— Отче, кое ни помага да се намираме в постоянно общуване с Бога?
— Много помага вътрешният душевен мир. Когато в душата има ред, молитвата се движи сама. Затова не задържай в себе си зло към никого. Ако имаш лош помисъл спрямо някого, изповядай го на игуменията. Изгони по същия начин и всички други неправилни помисли, като вместо тях доведеш добри помисли. Добрите помисли очистват пътя и молитвата върви леко.
1 “Благослови” в случая означава „прости”
превод от руски
източник http://www.agionoros.ru/
