Болката за теб е твоето спасение
Юли 10, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : Митрополит Серафим Касторийски
Монах Моисей Светогорец е роден в Атина. В продължение на 35 години монашества на Света Гора. Има търсещ дух, занимава се с агиография, поезия и критика. Написал е повече от 50 книги, много статии, от които голям брой са преведени на чужди езици, получил е много награди. Участвал е в десетки конференции в Гърция, в беседи в митрополии, университети и клубове. Двадесет и пет години е Старец на каливата „Св. Йоан Златоуст” от скита „Св. Пантелеймон”- Кутлумуш. Има силна духовна връзка в продължение на много години с митрополита на Кастория владика Серафим.
Запознахме се преди 35 години, споделя митрополитът на Кастория, когато аз бях обикновен мирянин. Духовното приятелство между нас беше много силно и крепко. Когато здравето на отец Моисей беше силно разклатено преди две години от инсулт, го посетихме в болницата и му казахме, че сме на негово разположение, ако се нуждае от нещо. Отец Моисей посещаваше често Кастория, където изнасяше беседи. Това място за него беше познато и много обичано.
От деветнадесет годишен беше познал болката. Беше си направил изследване на черния дроб и отиде в болницата да получи резултатите. Микробиологът го попитал за кого са резултатите и той, за да разбере истината, казал че са за брат му. „За съжаление се намира пред прага на смъртта.”-казал лекарят. Шокиран деветнадесет годишен младежът си казал:”Така ли отивам към смъртта?”. От тогава, както сам казваше, живееше в прегръдката на смъртта. В манастира Симонопетра състоянието му се влоши, имаше постоянни кръвоизливи. Беше му помогнал старецът Емилиян като му казал: ”Тази болка ще направи за теб стъпала, които ще те изкачат до Небесното Царство. Болката за теб е твоето спасение.”
Преди 18 години претърпя операция за чернодробна трансплантация. Когато влезе в операционната, скръсти ръце и каза:”Сега оставям себе си в ръцете на Бога.” И Бог не го остави. След операцията му помогна да се възстанови бързо и да се върне на своето място.
Преподобен беше животът му, преподобна беше и кончината му. Без ни най-малък помисъл на нетърпение, с бодър дух, беше с надежда за Небесното Царство. Беше доверил на митрополит Серафим, че видял света София Клисурска, свети Йерони Симонопетритски и свети Георги Карслидис (на последните двама беше написал житията). Свети Йероним и свети Георги му казали:”Ти си много добър наш житиеписец.”
Последните му часове бяха спокойни. Причасти се в събота вечер в три часа през нощта и след един час мирно се представи пред Господа, за да наследи Божия Рай, за който беше толкова копнял.
Превод от гръцки
