Монах Ефрем Лавриот (1926 – 25 юни 1999)
Април 5, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : йеромонах Анастасий
Монах Ефрем Лавриот, в света Емануил Фотиу Пасалис, много добър, обикновен и смирен Божи човек, се родил в селото Марица на остров Родос в 1926 г. Неговият духовен наставник бил блаженопочившият старец Амфилохий Макрис (поч. 1970 г.). Идвайки на Атон, отначало бил в скита Кавсокаливия при стареца Михаил (поч. 1979 г.) и стареца Йеротей (поч. 1968 г.) В манастира Великата Лавра Ефрем дошъл в 1957 г., а през следващата година приел пострижение. Особено почитал ктитора на манастира, преподобния Атанасий Атонски. В продължение на много години старецът охотно и добросъвестно служил на своя манастир като църковнослужител, четец и служител в подворието на скита Кариес.
Старецът Ефрем изключително много обичал Църквата, Богородица, светиите и богослужението. Почитал реда, благопристойността, устава и традицията, поради което винаги бил малко недоволен от някои нарушения и пропуски. Но все пак той обичал всички по своята добросърдечност и простота. Неговите думи били искрени, смирени и изпълнени с благодат. Усърден, трудолюбив, обичащ богослуженията, благолюбив и добродетелен. Нестяжателен, милостив, винаги съчувстващ и кротък. Старецът бил близък със своя съотечественик, великият постник и аскет стареца Авакум (поч. 1978 г.) и го вдъхновявал със своя пример.
Веднъж в 1933 г. аз писах под неговата диктовка: „Пресвета Богородице и Приснодево Мария, помощ наша. Искам да ти разкажа за живота на древните отци и монаси живели на Света гора. Когато за пръв път дойдох на Атон в 1956 г., това място наистина приличаше на онова, което описва в своята книга „Спасение на грешните“ Агапий Критски, подвизавал се в Малкия скит на Света Анна. Можеше да се видят монаси, вървящи по древните пътеки на мулета. В продължение на шест часа на муле се стигаше от Великата Лавра до конака, през това време си четеш акатиста и канона на Пресвета Богородица. Носиш хляб и сирене, които трябва да оставиш в Аязмото за поклонниците. Няколко монаси винаги стояха в конака, грижейки се за градината. С тях беше само отговорникът на конака и готвачът. Идвайки на Атон, аз намерих там четирима действително свети игумени: Гавриил Дионисиатски, Харалампий Симонопетрицки, Софроний Кутлумушки и Евдоким Ксенофонтски. Това бяха божии хора, притежаващи опит и знание, в ръководенето на манастирите от материална и духовна точка. Лаврата, бидейки идиоритмия, се ръководеше от стареца Амвросий, който изпълняваше длъжността на игумен като истински божи човек. Тогава настоятелите бяха стари и образовани. Ти помниш Павел Павлид, лекар, стареца Ануфрий, възпитаник на Атониадата. В първия ден на новата година, старецът Амвросий даваше оценка на нашето послушание. Първо имаше заседание, на което освобождаваха от длъжност началници. Величествено биеха камбаните и на следващия ден назначаваха служители. За устава отговаряха хора с дългогодишен опит. Такива бяха старците Андрей, Григорий и Теофил. След това избираха канонарха, църковнослужители, възрастни и опитни, такива като блаженопочившите Гедеон и Петър. След това четеца. Блаженопочившият отец Кукузел, като канонарх, обявяваше на всеослушание…
Отците живееха скромно и просто в общото крило в южната част на лаврата, от времето на свети Атанасий. Те носеха стари, износени раса, дрехи и обувки. Те се виждаха в тесните коридори, събираха се в голямата стая с камината, където сушаха дрехите си и пиеха вода от общия кран. В килиите си имаха само лампа, легло, печка и духовни книги. Те бяха бедни и изпълняваха всякакви послушания, почитаха настоятелите, облечени с подобаващо великолепие архиерей и игумен, но изпълнени с благочестие и страх Божий. В такива скромни килии живееха старците Теофил и Авакум, подобно на аскети, пустинници, бедни и нестяжателни…“
Така живееше и сам блаженопочившия старец Ефрем. Той се представи в Господа на 25 юни 1999 г.
източници: монах Ефрем Лавриот. „Спомени за старците от Великата Лавра Протат“ 57/1996.
йеромонах Анастасий „Атонски диптихи“, Света гора, 2000 г.
