Архимандрит Йосиф Строителят

Октомври 19, 2016 in Беседи, Начална страница

Автор : Левкийски епископ Варлаам, игумен на Рилския манастир

На 13 януари 1833 г. изгорял Рилският манастир. Според пазеното в манастира предание, пожарът бил предизвикан от невниманието на един брат, който наклал огън в стаята си, след което заспал, а огънят запалил сградата. От пожара изгорели всичките дървени части на манастирските сгради, като останали само каменните зидове и част от източната страна, която била измазана с хоросан и не могла да изгори. По време на пожара имало вятър и това помогнало сградите да се превърнат на пепел за 5 – 6 часа. Изгорели всички храни и дрехи. Братята останали без подслон. Запазени били кулата и църквата… Това било велико бедствие за манастира и братята! Но тъкмо то ги сплотило и помирило. На тях предстояло да възобновят манастира. Възползвани от случая, те решили да разрушат и църквата, която била малка. Най-напред обаче, им трябвали средства за целта, а също и разрешение от властта за ремонта. И всички братя се пръснали из отечеството да събират дарения, а други се загрижили за издействане на разрешение за постройката. Едната и другата работи били много трудни. Нужно било да има вещо ръководство, упорито и трудолюбиво. За щастие, начело на манастирското управление застанал такъв именно игумен, който успял да се справи с всички трудности. Този игумен се казвал Йосиф. За него монах Агапий пише: “Покойният игумен Йосиф, макар и да беше от пазарджишкото село Батак, но беше надарен още от млад с много дарби, духовни и светски. Като стана на възраст, имаше началнически вид, беше украсен с кротост, образованост, беше краснописец, изкусен църковен певец, духовен и умееше да общува с хората. Слушал съм някои от братята да говорят: “Бог нарочно го създал за игумен на Рилския манастир. Други пък казваха: “И на Света Гора няма такъв игумен”.

Йеродякон Игнатий Рилски: “Гладът и крайната голотия след пожара принудили братството да се разпръсне кой накъдето види, за да се облече и нахрани. Славният царски манастир останал да се пази от самата пустиня. Но както и във всяко едно общо дело се намират предани служители и самоотвержени патриоти, така и тук се намерили двама човеци, които с голи ръце и празни стомаси се решили или да загинат в пожарището, или да подновят манастира. Йеромонах Йосиф, сетне игумен, един от най-добрите манастирски възпитаници и превъзходен проповедник – духовник и учител, и простият, смиреният, но пълен с гореща любов към народното достояние йеромонах Серафим, сетне епитроп, духовник и проповедник, решили се и останали да възобновят манастира. Със сълзи, молби и придумвания те успели да върнат от път още неколцина от бягащото злощастно братство и по такъв начин с това малко братство Рилският манастир продължил своето съществуване, и скоро подновил своята дейност”.

Игумен Йосиф бил родом от село Батак. На 12-годишна възраст в 1778 г. дошъл в Рилския манастир, а умрял в 1860 г. Образованието си получил в тогавашното манастирско училище, бил един от най-разумните, учените и добри братя в манастира. След учението си в манастира той се учил една година в Мелник за практическо усвояване на гръцки език. След това се завърнал в манастира и заемал училищна и свещеническа длъжност. В края на 1807 г. бил изпратен за духовник проповедник в Разлог, а сетне във Враца, където стоял доста време. През 1829 г. заминал за Румъния и преживял там почти една година. От Румъния вече се прибрал в манастира и когато живял тук, станал пожарът. За да може да възобнови и уреди както трябва манастира, той се обърнал за помощ към всички българи и когато видял, че тази помощ е недостатъчна, за да нареди и учебното дело на манастира, както трябва, се обърнал към щедрата ръка на братята руси. За последната цел той изпратил на два пъти хора от братството в Русия, макар че първия път не можал да сполучи, защото изпратеното лице, по народност сърбин, злоупотребило с доверието; втория път сполучил, макар смъртта наскоро да го отвлекла, без да може да завърши плана си по учебното дело (устрояване на духовна семинария, печатница, болница и библиотека; особено семинарията и печатницата са били любима мечта на игумена Йосиф). Само със своите богати знания и опитност той е могъл да въздигне манастира и да го доведе до старото му положение. Във време на неговото управление числото на братята възлизало на повече от триста души и почти навсякъде из България имало рилски духовници и проповедници. Игумен Йосиф е и възобновител на манастира и в негово време последният се намирал в цветущо положение.

източник: “Св. Иван, велики Рилски чудотворец и неговия манaстир”