Как да се борим с помислите
Май 22, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Арх. Арсений Папачок
- Отче, как трябва да се борим с помислите?
- Драги, ние знаем, че дяволът съществува. Той наистина не иска ние да растем духовно и да се молим Богу и затова ни смущава.
Нека ви кажа нещо. Осмелявам се да го кажа:
Какво ще правим без него – дявола? Виждате ли?
Те, демоните ни изкушават и ние осъзнаваме кои сме. Жертваме се.
Вижте, един възрастен отец не можел да спи от дълго време и неговият ученик бил много тъжен заради това.
Двамата вървели през гората и когато паднала нощта, те намерили дънер, старецът седнал на него и заспал. Ученикът му бил много щастлив, защото го обичал.
Но след известно време на ученика му дошла една мисъл:
„Сега го събуди и се върнете в манастира, за да можеш и ти да поспиш”, – защото и той имал право на малко почивка.
„Да – си казал ученикът, – но как мога да го събудя сега когато е заспал?”
И той отхвърлил мисълта.
Минало известно време и мисълта се върнала, като този път изглеждала правилна…
„Да, но как мога да го събудя? Той спи, в края на краищата…”
Той обичал своя старец.
И мисълта идвала и била отхвърлена така девет пъти до сутринта.
И когато старецът се събудил сутринта, погледнал ученика си и много учудено го попитал:
- Какво си правил през тази нощ тук?
Ученикът отговорил:
- Отче, четох псалми, молих се, радвах се, че те виждам спящ.
Старецът:
- Не, не, не… кажи ми какво по-особено си правил тази нощ?
Ученикът:
- Мислех за спасението, мислех…
Старецът:
- Не, искам да знам какво необичайно си правил през изминалата нощ, защото виждам девет корони над главата ти?
Виждате ли? Всяко отхвърляне на тези зли помисли е корона, която ни очаква.
И така, дяволът не прави нищо друго в своята ирационална злоба, освен да ни донася корони.
Но трябва да имаме любов.
- Но как можем да знаем кои мисли са от Бога и кои от дявола?
- Това е вашата работа. И това обяснявах досега.
Съществуват заповеди, имаме толкова много отправни точки…
Казах ви, жертва! Дайте нещо свое на някой друг!
Някой може да страда и вие може да му причините голяма радост, като му дадете нещо свое.
Не говоря задължително за милостиня към беден човек…
Основното нещо, което той иска от вас, е да го цените, също да го уважавате.
Да не го презирате. Да станете едно с него.
