Ако умът ни не се занимаваше с видимите неща, а бодърстваше постоянно и мислеше за Бога, тогава нямаше да е пълен с разни представи, а щеше да бъде празен, търсещ само Господа Бога. Тогава Бог щеше да бъде видим чрез духовното умовъзприятие.

Следователно не съществува зло. Единственото зло за нас е, че умът ни е свикнал да мисли плътски, да мисли съгласно човешката логика. Умът ни винаги е пълен с представи, едната заменя другата, занимава се с проблеми и идеи, с мнения и желания. Но когато човекът насочи постоянно своя ум към Бога, тогава той е опразнен и може да се изпълни с Бога. Така живеят светците.

Светецът има Бога, знае, че принадлежи на едната Църква, на Църквата на светците. Знае също, че е грешен, чедо на Адам, възроден от втория Адам, от Христос.

Обратно, ние, хората, се заблуждаваме, мислейки, че сме святи, защото виждаме само едната наша страна – Божията благодат; не виждаме смесицата, което носим върху нас. Светците имат пълно познание; от една страна виждат тяхната греховност, от друга – светостта, благодатта и любовта на Бога, в която участват.

Светците имат съзнание, че са свети в смисъл, че съучастват в живота на Светия Бог и живеят пълнотата на Светия Бог, присъствието на Светия Бог; но имат и съзнанието, че са грешни, и това именно е светостта; не живеят в грях, но знаят, че в членовете им има друг закон. Затова очистват себе си, превръщат себе си в благоуханни съсъди на Светия Дух; а Светият Дух, след като е Свят, ги освещава, и така имат и дръзновение пред Бога.

Ние изпадаме в егоизъм, когато имаме познание за нашата добродетел, първо, защото не знаем нашия грях, това какво сме; и второ, това, което е Светият Дух, смятаме, че сме ние; че аз съм свят. Егоизмът е грешка в отсъдата. Този, който смята, че е свят, съди човешки, плътски, и прави заключение, че е свят. Но истински светият не мисли и не съди съгласно своите чувства, а съгласно божественото вдъхновение и просветление и така не се заблуждава. Оттук и светият има дръзновение пред Бога; той казва „в името на Господ Иисус Христос се вдигни” и мъртвият възкръсва. Едновременно с това той се моли като грешен, защото знае двоякостта на човешката природа, че човекът е земен и духовен, въплътилият се в него Христос и той самият, роденият от Адам и Ева.

превод: Константин Константинов

Сподели:

Send this article by email

What is your name?

Please indicate below the emails to which you want to send this article: Мисълта за Бога ни отдалечава от греха

Enter one email per line. No more than 5 emails.

Send

Close

Близки теми:

В страданията е нашият венец Трябва да понасяме изкушенията с благодарност и без смущение Свети Игнатий Брянчанинов за търпението на скърбите и изкушенията От всички изкушения, които човек трябва да преодолее, красотата е сред най-силните Ще дойдат моменти в живота ни, когато всичко ще ни се стори загубено