Трябва да понасяме изкушенията с благодарност и без смущение
Ноември 28, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : авва Доротей
Авва Пимен добре е казал, че преуспяването на монаха се проявява в изкушенията: защото монах, който истински пристъпва да служи на Бога, е длъжен, както говори Премъдрият, да приготви душата си за изкушение (Сир. 2, 1), за да не се чуди и да не се смущава никога от нищо, случило се с него, вярвайки, че нищо не става без Божия Промисъл. А дето е Божият Промисъл, там всичко е добро и полезно за душата, защото всичко, което Бог върши с нас, върши го за наша полза, като ни обича и милва. И ние сме длъжни, както казва Апостолът, за всичко да благодарим (Еф. 5,20; І Сол. 5,18) на Божията благост и никога да не скърбим и да не униваме за случилото се с нас, но всичко да приемаме без смущение, със смиреномъдрие и с надежда на Бога, вярвайки, както казах, че всичко, което Бог върши с нас, Той го върши според Своята благост, обичайки ни и го върши добре и че това не може да бъде добре иначе, освен по този начин. Бог да бъде милостив към нас.
Ако някой има приятел и е уверен, че онзи го обича, то макар и да изтърпи от него нещо, дори много тежко, той мисли, че онзи е направил това с любов и никога не ще повярва, че неговият приятел е искал да му напакости. Толкова повече ние трябва да мислим така за Бога, Който ни е създал и ни е извел от небитие в битие, заради нас станал човек и заради нас умрял, че Той постъпва с нас според Своята благост и любов. Някой може да помисли за своя приятел: той постъпва така, защото ме обича и жали, но той не е много благоразумен, за да уреди всичко, което се отнася до мене и затова, без да иска, ми вреди. За Бога така не можем да кажем, защото Той е извор на мъдростта, знае всичко, което се отнася до нас, дори и най-малкото. За приятеля може да се каже още, че той, макар да ни обича и жали и е (достатъчно) разумен, за да уреди всичко, отнасящо се до нас, но не е по силите му да ни помогне в това, в което той мисли да ни бъде полезен. Но за Бога не можем и това да кажем, защото за Него всичко е възможно, за Него няма нищо невъзможно. Ние знаем за Бога, че Той обича и щади Своето творение, че е извор на Премъдростта и знае как да устрои всичко, отнасящо се до нас, че за Него няма нищо невъзможно, но всичко служи на Неговата воля. Ние трябва също да знаем, че всичко, каквото Той и да върши, върши го за наше добро и ние трябва да го приемаме, съгласно казаното по-горе, с благодарност, като нещо, което идва от нашия Благодетел и благ Владика, макар и то да бъде и скръбно. Защото всичко става по справедливия съд, и Бог, Който е толкова милостив, не пренебрегва и най-малката наша скръб. Но случва се често, че някой недоумява, говорейки в себе си: „ако някой при изкушение съгреши от скръб, как може да мисли, че те му служат за добро?” Ние само за това съгрешаваме при изкушения, защото сме нетърпеливи и не желаем да понесем малка скръб и да изтърпим нещо против волята ни, макар че Бог не допуска да стане с нас нищо, което е свръх силите ни, както е казал Апостолът: Верен е Бог, Който не ще остави да бъдем изкушени повече от силата ни (І Кор. 10,13). Но ние нямаме търпение, не желаем да понесем и най-малкото, не се стараем да приемаме всичко със смирение и затова се отегчаваме и колкото повече се стараем да избегнем бедите, толкова повече се измъчваме от тях, изнемогваме и не можем да се освободим от тях. Ако ония, които поради някаква необходимост плават в морето, знаят изкуството на плаването, то, когато срещу тях излезе вълна, те се навеждат под нея, докато тя отмине и така безбедно продължават своето плаване. Ако ли искат да се съпротивляват на вълната, тя ги отхвърля и отнася далеч. И ако те продължават да плават, срещу тях излиза друга вълна и ако те и на нея се съпротивят, тя също ги отблъсква и отхвърля далеч и те само се изморяват без полза. А, както казах, ако те се наведат под вълната и се спуснат под нея, тя преминава без да им увреди и те продължават да плават, колкото искат и постигат целта си. Така става и при изкушенията: ако някой понесе изкушението с търпение и смирение, то ще отмине без вреда за него; а ако той изпадне в малодушие и смущение, ако обвинява другите, той само обременява себе си, навличайки си изкушения и няма абсолютно никаква полза, а си вреди; а изкушенията принасят голяма полза на оногова, който ги понася спокойно. Ако дори и страст ни тревожи, ние не бива да се смущаваме от това; защото такова смущение е рожба на неразумие и гордост и произлиза от това, че ние не знаем своето душевно устройство и избягваме труда, както са казали Отците. И затова не успяваме, защото не знаем мярката си и нямаме търпение в започнатите от нас работи, но без труд искаме да придобием добродетел. Защото, на какво се чуди порочният, когато го тревожи страстта? Защо се смущава? Ти си я създал, имаш я в себе си и се смущаваш? Приел си нейния залог в тебе, а казваш: защо тя ме тревожи? По-добре търпи, подвизавай се и моли Бога, защото не е възможно онзи, който се е поддавал на страстите, да не е страдал от тях2). Често се казва, че страстите се загнездват в човека., както е казал авва Сисой, се намират вътре в тебе; върни им техния залог и те ще си отидат от тебе. Съсъди той е нарекъл причините на страстите: понеже ние сме ги обикнали и сме им дали простор на действие, не е възможно да не се пленим от порочни помисли, които ни принуждават, дори против волята ни, да ги следваме, защото ние доброволно сме се предали в ръцете им. Това означава казаното от Пророка за Ефрема (Ос. 5,11), който, като победил своя съперник, т.е. съвестта си и, като потъпкал съда, отправил се към Египет и бил пленен от Асирийци. Египет Отците наричат плътската воля, която ни скланя към бездействие и ни учи да мислим за плътските страсти. А асирийци го наричат порочните помисли, които смущават и вълнуват ума и го пълнят с нечисти идоли и насила, против волята, го увличат в извършване на греха. И тъй, ако някой доброволно се предаде на плътски наслади, той и против собствената му воля бива принуден да отиде в Асирия и да работи за Навоходоносора. Като знае това, Пророкът със съчувствие им говори: не влизайте в Египет. Какво правите, нещастни? Смирете се (макар и) малко, наведет врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му (Иерем. 42, 19, 27, 12). После ги утешава, казвайки: не бойте се от него, защото Бог е с нас, да ни спасява и избавя от ръката му (Иерем. 42, 11). По-нататък предсказва и скръбта, която ще ги постигне, ако не се подчинят на Бога. Защото ако влезете, говори той, в Египет, ще се излее яростта ми върху вас и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор (15, 18). Но те му отговорили: не щем да живеем в тази земя, но ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме (13, 14). И така, те тръгнали и доброволно служили на фараона, а след това насила били закарани в Асирия и служили на асирийците принудително.
Вникнете в това, което ви говоря: преди някой да започне да постъпва по страстите, макар и да го атакуват помислите, той е още в своя град, той е свободен и има за помощник Бога. Ако той се смири пред Бога, ако понесе тежестта на скръбта и изкушението с благодарност и окаже поне малка съпротива, то Божията помощ ще го освободи. Но ако отбегне труда и се предаде на плътска наслада3), той насила и принудително ще бъде откаран в земята на Асирийците и по неволя ще им служи. На такива Пророкът говори: молете се за живота на Навуходоносора, защото в неговия живот е вашето спасение (Варух 1, 11, 12). Да се молят за живота на Навуходоносора значи, че човек не бива да изпада в малодушие в скръбта, предизвикана от някое изкушение и да не се отклонява от него, но да го понесе със смирение, считайки, че е бил длъжен да изтърпи: това. Нека той признае себе си недостоен да се освободи от тежестта, но повече (достоен) за това – изкушението да продължи и да се укрепи против него. И съзнава ли той в себе си вина, или за момент не я съзнава, той трябва да вярва, че у Бога нищо не остава без съд, или несправедливо, както е казал един брат, който скърбял и плакал за това, че Бог отстранил от него изкушението: „Господи, нима не съм достоен и да поскърбя малко?”
Разказва се също, че един от учениците на великия Старец изживявал борба с плътта и Старецът, виждайки неговите трудове, му казал: „ако искаш, ще се помоля Богу, да облекчи твоята борба?” Но ученикът отговорил: „Отче, макар и да се трудя, аз виждам в себе си плода от моя труд: и тъй, по-добре помоли се на Бога да ми даде търпение.” Такива са ония, които наистина искат да се спасят. Ето какво значи да носят със смиреномъдрие игото на изкушението и да се молят за живота на Навуходоносора. Затова и Пророкът казва: „в себе си плода от моя труд” е подобно на изречението: „в неговия живот е вашето спасение”, което потвърждава и Старецът, като казвал: „сега аз познах, че ти ще преуспееш и ще ме надминеш”. Защото когато човек рече да се подвизава с усилие против греха и започне да се бори и противи порочните помисли, (които се пораждат) в душата, той се смирява, съкрушава се, подвизава се и, очиствайки се постепенно чрез скърбите от подвизите, идва в своето естествено (състояние). И тъй, както вече казах, ако изкушаваният от страстта се смущава, (то това произлиза) от неразумие и гордост, но той е длъжен по-добре със смирение да познае своята мярка и търпеливо да пребивава в молитва, докато Бог му стори милост. Защото, ако някой не се подхвърли на изкушения и не изпитва скърби от страстите, такъв не се и подвизава, за да се очисти от тях. Затова говори и Псалмопевецът: докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги (Пс. 91, 8). Грешниците, които растат като трева, са порочните помисли, защото тревата е слаба и няма сила. И тъй, когато в душата поникнат порочни помисли, тогава цъфтят, т.е. ще се познаят ония, които вършат беззаконие, т.е. страстите, за да изчезнат завинаги; защото, когато страстите станат явни за ония, които се подвизават, тогава те ги премахват. Всичко това се отнася към ония, които се подвизават. А ние, които грешим на дело и винаги следваме нашите страсти, дори и не знаем, кога се пораждат страстни помисли, кога възникват страстите, за да започнем да се подвизаваме против тях. Ние сме хвърлени долу намираме се още в Египет, (заети) с правене кирпич на фараона. Кой ще ни помогне да дойдем поне до съзнанието за нашето горчиво робство, да се смирим и да търсим помилване?
Когато израилевите синове били в Египет, като роби на фараона, те правили кирпич. А ония, които правят кирпич, винаги са наведени надолу и гледат в земята. Така и душата, ако я завладее дяволът и тя съгреши с дело, тя пренебрегва своя разум и не мисли за нищо духовно, но винаги мисли за земното и върши земното. След това, от кирпичите израилтяните построили на фараона три здрави града: Питон, Рамесин и Он или Илиопол, т.е. слънчев град. Това са: сластолюбието, славолюбието и сребролюбието, от които произлиза всеки грях.
А когато Бог изпратил Моисея да ги изведе из Египет и от робуването на фараона, последният още повече ги обременил с труд и им казал: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу (Изх. 5, 17). Така и дяволът, когато види, че Бог е милосърден към душата, че е готов да я помилва и да я облекчи от товара на страстите чрез Своето слово, или чрез някого от рабите Си, тогава и той (дяволът) повече я обременява със страсти и по-силно я атакува. Но Отците, като знаят това, укрепват човека със своето учение и не му позволяват да се предава на страха. Един (от тях) казва: „ти падна?, стани и ако отново паднеш, пак стани!” Друг също казва: „силата на ония, които искат да придобият добродетел, е в това, да не изпадат в малодушие, когато паднат, и да не се отчайват, но отново да се борят.” С една дума, всеки от тях по различни начини, един така, друг иначе, да подадат ръка на ония, които се подвизават и са оскърбявани от врага. Защото и те са приели това от Божественото Писание, което казва: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат (Иерем. 8, 4)? Върнете се при Мене, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство, казва Господ и пр. (Ирем. 3, 22).
А когато Божията ръка се стоварила върху фараона и неговите слуги и фараонът решил да пусне израилевите синове, той казал на Моисея: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане (Изх. 10, 24), с което се означават разумните помисли, които фараонът е искал да има, надявайки се чрез тях отново да привлече към себе си Израилевите синове. Моисей му отговорил: не, дай ни в ръце също жертви и всесъжения, които да принесем на Господа, нашия Бог. Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито (25, 26). Когато Моисей извел израилевите синове из Египетската земя и ги превел през Червено море, Бог, като искал да ги заведе на място, дето имало седемдесет финикови дървета и дванадесет извори вода, най-напред ги завел в Мера, дето народът страдал, че водата била горчива и нямало сладка вода за пиене и тогава ги завел там, дето имало седемдесет финикови дървета и дванадесет извори вода. Така и душата, когато престане да върши греховни дела и премине мисленото море, най-напред трябва да се потруди в подвизи и много скърби и чрез тях да влезе в светия покой: защото през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14, 22). Скърбите привличат Божията милост към душата, както ветровете носят дъжда. И както продължителният дъжд, обливайки нежното растение, предизвиква в него гниене и поврежда плодовете му, а ветровете постепенно го проветряват и укрепват, така става и с душата: нехайството, безгрижието и леността я разслабват и разсейват, и напротив – изкушенията я укрепват и съединяват с Бога, както говори Пророкът: Господи, в скърбите си Те споменахме (Ис. 33, 2). Ето защо, както казахме, ние не бива нито да се смущаваме, нито да униваме в изкушенията, но да изтърпяваме и да благодарим в скърбите и винаги да се молим Богу със смирение, Той да прояви милост към нашата немощ и да ни предпази от всяко изкушение за Негова слава. Защото Нему подобава слава, чест и поклонение во веки. Амин.
1) Достоп.сказания, стр.297
2) Техните съсъди
3) В гръцкия текст: успокоение.
