За духовната прелест
Май 11, 2017 in Отечески съвети
Автор : Архимандрит Маркел (Павук)
Какво представлява духовната прелест, откъде се взема тя, можем ли да се предпазим от нея, обяснява архимандрит Маркел (Павук), духовник на Киевските духовни училища.
- Отче, какво представлява духовната прелест? Откъде се взема тя?
– В съвременния език думата „прелест” има положителен нюанс, но в духовно отношение прелестта е неосъзнато от човека лъжливо състояние на душата, при което под въздействие на гордостта, човек изглежда в собствените си очи по-добър, отколкото е всъщност. Всяко прекомерно разкрасяване със скъпи дрехи, козметика, витиевати думи, неискрени постъпки и усмивки е вид прелест. Нейната красота е измамна, тя по никакъв начин не може да спаси света* – точно обратното, тя го мами и разрушава. Наистина всеки човек има вътрешна, вродена защитна реакция, която му помага да почувства неискреността на другите, но не винаги можеш веднага да разбереш за какво става дума.
В състояние на прелест, човек сякаш живее не своя живот, а чужд, за който мечтае. За него животът е несвършваща игра, непрестанна роля. Не случайно телевизионните предавания с най-висок рейтинг са свързани с игри. Разбираемо е също, защо в древност, основен конкурент на Църквата бил езическият театър. Светите отци критикували много рязко актьорите именно за това, че те се занимавали с притворство и волно или неволно увличали в това и своите зрители.
Църквата учи човека да бъде самия себе си, да не позира, да не се представя за някакъв друг, да не актьорства, а да живее, както се казва дишайки с пълни гърди. Именно поради желанието си да бъдат истински хора, да бъдат личности, а не безлика маса или безволни позьори, първите християни отивали с радост на мъчения. Както св. Юстин Философ обяснява феномена на мъченичеството: „ние отиваме на мъчение, защото не искаме да живеем в лъжа”.
Според Божието слово прелестта е най-непосредственото изобретение на лукавия, което паразитира върху естественото желание на човека да стане по-добър. Кой от нас не иска да напредне духовно, интелектуално, физически и материално, кой не мечтае за кариера? Именно чрез лъжливите обещания на лукавия прелестта е влязла в света. Дяволът, в змийски образ, уверил прародителите, че ще бъдат като богове и с това ги прелъстил, но вместо изпълнение на обещаното, последвала духовна и физическа смърт.
– Кои са най-разпространените видове прелест, които се наблюдават сред православните?
– Според св. Итнатий (Брянчанинов), за всички хора, намиращи се далеч от Бога прелестта е естествено състояние. Тъй като ние грешим постоянно и не винаги се каем за своите грехове или правим това повърхностно и формално, всички пребиваваме в прелест. Естествено степента на духовна прелест, както и степента на дадена телесна болест е различна при различните хора. В Църковните среди тя често се развива във вид на неумерена и неразумна ревност по благочестието. В такова състояние човек, без благословението на своя духовник, се захваща с прекомерни постнически и молитвени подвизи и, като правило, бързо се пречупва и извършва много грешки в живота си. Вместо да спре и да се покае, той започва да обвинява за това околните: владиката, свещениците, енориашите.
Понякога около такива „ревнители” се образуват групички от съмишленици. Така тяхното православие се изражда в сектантство. Неотдавна например у нас имаше движение против ИНН**, преди това – против икуменизма, сега – против новите паспорти. Разбира се, ние християните не можем да бъдем абсолютно равнодушни към процесите на глобализация и Църквата излезе със специални съборни постановления по тези въпроси. Бедата се случва тогава, когато християнинът, увлечен от борбата с глобалистите, забравя за своята лична невидима духовна борба с духовете на злобата и със страстите. На глобалните политически процеси са призвани да влияят на първо място архиереите и другите упълномощени за това хора. Ние можем да им помогнем, като усърдно се молим за тях, за да могат те мъжествено да отстояват интересите на Църквата пред силните на този свят.
Друг вид духовна прелест имаме тогава, когато християнинът прекомерно жали себе си и започва да нарушава постите, да пропуска богослужения, по повод и без повод да глези себе си със спиртни напитки. Така християнството става сол, изгубила силата си, която се изхвърля навън, за да бъде тъпкана от хората. Заради такива номинални християни, мнозина вярващи и искрени хора, които биха могли да станат ревностни членове на християнската Църква, се съблазняват и попадат в мрежите на разколници или сектанти.
– Бихте ли ни посочили примери за падане в прелест от християнската история? Може би на подвижници, на светци?
– Както и всеки друг грях, прелестта е доста заразителна. В нея могат да паднат не само отделни хора, но и цели народи. Особено опасно е, когато в прелест изпадне виден църковен пастир, на когото вярват много хора. Когато той започне да проповядва ново учение, слушащите го много лесно се увличат от него. Така през IV век знаменитият александрийски презвитер Арий изпаднал в прелест и прелъстил много други хора чрез новото учение, че Христос не е Бог, а само Негово най-висше творение. След това Константинополският патриарх Несторий, започнал да нарича Божията Майка не Богородица, а Христородица. По-късно се появили монофизитите, монотелитите, иконоборците. Както виждаме твърде много хора се прелъстили от сладостта на нови модни учения и паднали в ерес. През XI век се стигнало до Великата схизма, тъй като почти целият Запад се прелъстил от новия догмат за примата (първенството) на Римския папа. От тях по-късно се отцепили протестантите и различни видове сектанти.
Но и в нашите православни църковни среди никой не е застрахован от изпадане в прелест. Най-яркият пример е печерският светец преп. Никита Затворник, епископ Новгородски. Без да е придобил достатъчно монашески опит в общежитието на братята, той рано се оттеглил в затвор. Тук му се явил дяволът в образ на Ангел и го прелъстил да му се поклони. По-нататък, по внушение на лукавия, прелъстеният подвижник напълно престанал да се моли и изучавал само книгите на Стария Завет. Когато братята от обителта разбрали, че с него се случва нещо лошо, започнали усърдно да се молят и изгонили беса от килията му. Впоследствие Никита станал Новгородски епископ.
– Нима християнинът по никакъв начин не може да се застрахова от падането в прелест?
– Това става възможно в някаква степен, когато човек редовно се изповядва и причастява със Светите Христови Тайни. Трябва да живеем пълноценен църковен живот, без да се затваряме в себе си, стараейки се да общуваме с всички, да обичаме всички, никого да не осъждаме, всекиго да подкрепяме, на всеки да оказваме помощ според силите си. Тогава и на нас ще ни помогнат в трудна минута и няма да позволят да погинем. Не случайно Господ е казал: „Ще съградя Църквата Си и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Мярата на нашето духовно преуспяване трябва да се определя не от количеството прочетени молитви и даже не от честотата на причастяването, а от нашата любов към хората и то не само към тези, които ни обичат, но и към нашите врагове. Само така ще можем поне в малка степен да се освободим от присъщата на всички ни духовна прелест и да не паднем в по-голяма самоизмама, която може напълно да ни откъсне от Бога и от Неговата Свята Църква.
Бележки:
* Архимандрит Маркел визира крилатата фраза на Ф. М. Достоевски „Красотата ще спаси света”.
**ИНН (идентификационный номер налогоплательщика, т.е. идентификационен номер на данъкоплатеца ( – цифров код, уреждащ събирането на данъци от юридическите и физически лица в Руската федерация, чието въвеждане е съпроводено с протести от страна на отделни православни християни, виждащи в процеса на тази кодификация сходство с печата на Антихриста и ограниченията в апокалиптичните времена, за които се говори в Откровението на св. Йоан Богослов.
източник: Православие ру
