За необходимостта от мъжество в изкушенията
Октомври 10, 2013 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Игнатий (Брянчанинов)
За едно от най-големите достойнства на пълководеца в борбите на този свят се признава това, когато той не пада духом при всички превратности на съдбата, но пребивава непоколебим, като камък, вземайки в своята твърдост най-разумни и полезни решения, привеждайки с тази твърдост в недоумение своите врагове, отслабвайки тяхната дързост, въодушевявайки с мъжество своето войнство. Такъв характер на пълководеца става причина за необикновени успехи – и внезапно целият ред от загуби и нещастия се увенчава с решителни победи и тържество. Такъв трябва да бъде умът на монаха, този вожд в невидимата борба против греха. Нищо, никакво изкушение, причинено от хората и духовете, възникнало от падналото естество, не бива да го смущава. Източник на непоколебимост и сила да бъде вярата в Бога, на Когото сме се предали да служим, Който е всемогъщ. Малодушието и смущението се раждат от неверието, но още щом подвижникът прибегне към вярата, малодушието и смущението изчезват, както нощната тъмнина от изгрялото слънце. Ако врагът ти принесе различни греховни помисли и усещания, или те се надигнат от твоето паднало естество, не се плаши, не се учудвай на това като на нещо необичайно. Кажи сам на себе си: „В беззаконие съм заченат и съм роден в грехове: невъзможно е моето естество, толкова заразено с отровата на греха, да не проявява своята зараза”. Така е: невъзможно е падналото естество да не дава своя плод, особено когато започне да се обработва с евангелските заповеди. Когато започнат да изорават земята с плуг, тогава навън се показват самите корени на плевелите, и при постоянно изораване постепенно се унищожават и нивата се очиства: така и при обработването на сърцето със заповедите от него се извличат навън самите основи на помислите и усещанията, от които израстват всички видове грях, и така, при постоянното им и постепенното им и постепенно откриване, с времето се унищожават. Да предположим, че в теб внезапно възникне блудна страст – не се смущавай от това. То трябва да стане! Но още щом се появи някаква страст, веднага я посичай с евангелските заповеди. Ако не угаждаш на страстите, ще видиш умъртвяването им. А ако им угаждаш, беседваш с тях, храниш ги в себе си и се услаждаш от тях, те ще те умъртвят. Греховните помисли и усещания възникват от нашето паднало естество, но когато те започнат постоянно и усилено да идват, това е признак, че се пренасят от нашия враг, падналия ангел, или той принуждава нашето паднало естество особено силно да ги плоди. Такива помисли и усещания трябва да изповядваме на духовника, толкова често и дотогава, докато ни досаждат, макар и духовникът да е простосърдечен, без славата на светец. Твоята вяра в светото тайнство на изповедта ще те спаси: Божията благодат, присъща на тайнството изповед, ще те изцели. С постоянното и усилено нападение върху нас падналият дух се стреми да посее и отгледа в нас семената на греха, да ни приучи на някакъв грях с често напомняне за него, да възбуди особено влечение към него и да превърне този вид грях в навик, в нещо като естествено свойство. Греховният навик се нарича страст, той лишава човека от свобода, прави го пленник, роб на греха и на падналия ангел. Против усиленото и учестено нападение на греховните помисли и усещания, наречено на монашески език бран, за новоначалния няма по-добро оръжие от изповедта. Изповедта е едва ли не единственото оръжие на новоначалния по време на бран. Всъщност тя е по-силното и действено оръжие. Прибягвай към него колкото е възможно по-често по време на изкушение, причинено от дявола: прибягвай към него, докато дяволът и причиненото от него изкушение не отстъпят от тебе. Дяволът обича да злодейства тайно; обича да бъде незабелязан, неразбран. Той причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха(Пс. 9:30), неопитния и немощен монах. Той не търпи да бъде разкрит и изобличен: бидейки разкрит и изобличен, той оставя своята жертва и си отива. Помислите, макар и греховни, но бързо преминаващи и незаселващи се в душата, не се нуждаят от незабавна изповед. Отхвърляй ги, не им обръщай внимание, заглушавай ги със спомена за противоположните им евангелски заповеди; спомени за тях общо, съвсем не поемай безсмислената грижа да ги изброяваш, на изповед преди причастяване със светите Христови Тайни кажи, че освен значителните грехове, които трябва да изложиш с точност, си съгрешил с различни помисли, думи и дела, съзнателно и несъзнателно.
Източник
Свети Игнатий Брянчанинов, Творения, том 5, Принос към съвременното монашество, Славянобългарски манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф“, 2005
