Песни край езерото
Септември 8, 2013 in Сладкарница
Автор : Свети Николай Велимирович
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Враговете ми ме тласнаха в Твоите обятия повече, отколкото приятелите.
Приятелите ме привързаха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното.
Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. и както преследвания звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Те вместо мен изповядаха греховете ми пред света.
Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.
Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад.
Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.
Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от сън.
Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен – та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двама мои зли близнака – гордостта и гнева, та всички мои блага да се съберат на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която и ме заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ме научиха да знам – а това малцина знаят, – че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой – повече зло на тоя свят – приятелите или враговете.
Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.
