Когато изглежда, че Бог ни е дал изпитание повече, отколкото можем да понесем
Ноември 30, 2017 in Начална страница, Сладкарница
Автор : о. Иов Гумеров
„Понякога човек си мисли, че изпитанията надвишават мярката на силите му. За да преодолее това, може да се довери изцяло на Бога и да се надява на Неговата божествена милост“
За това говори св. Апостол Павел: „Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите“ (1 Кор. 10:13). С тези слова се обяснява защо някои хора попадат под тежестта на изпитанията. Повечето хора носят със себе си тежки греховни изкушения (блудство, гордост и коварна арогантност, нарушение на Божиите заповеди). За мнозина тези изкушения се оказват катастрофални.
Апостола говори на коринтяните: докато сте се борили с изпитанията, изпратени от Бога, вие не сте били подложени на опасности да попаднете в греха и да отпаднете от вярата, защото Бог не допуска изкушения повече от силите ви. Но когато вие сами си навличате заради своето поведение изкушения, тогава не можете да бъдете уверени в победата над тях.
Св. ап. Яков призовава с благодарност да изтърпяваме изпитанията: „като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (1 Иаков 1:3-4). Понякога човек си мисли, че изпитанията надвишават неговите сили. За да преодолее това, може да се довери изцяло на Бога и да се надява на Неговата божествена милост.
В един древен византийски ръкопис е дадено утешително наставление на свят старец: „Някой ми каза, че един човек винаги се молел на Бога, за това Той да не го оставя в земния му път, и както някога Господ вървял със своите ученици по пътя за Емаус, така и с него да върви по пътя на неговия живот. И в края на живота си той имал видение: той видял, че върви по пясъчната ивица на океана (разбира се, има се предвид океана на вечността, бряг по който преминава пътят на смъртта). И поглеждайки назад, той видял отпечатъците на своите стъпки върху мекия пясък, оставайки в далечината: това бил пътят, който бил преминал през своя живот. И до отпечатъците от неговите стъпки на мекия пясък, имало още едни отпечатани стъпки; и той разбрал, че Господ е бил с него през живота му, както Му се е молил. Но на едно място където пътят бил пресечен, той видял само един брой отпечатани стъпки, които дълбоко се врязвали в пясъка, сякаш да се засвидетелства тежестта на пътя му по онова време. И си припомнил този човек, че това било в този момент от живота му когато му е било особено тежко и тогава животът му бил изключително непоносим, труден и мъчителен. И човекът казал на Господ: ето виждаш ли Господи, в трудните моменти от моя живот Ти не Си бил до мен; Ти виждаш, че отпечатъците са само от стъпките на един човек, което говори, че в тези времена, аз сам съм вървял по житейския път, и Ти виждаш и това, че стъпките са дълбоко врязани в земята, тъй като на мен ми е било много тежко да вървя. Но Господ му отговорил: сине мой, ти грешиш. Наистина ти виждаш отпечатъци от стъпките само на един човек в този момент от твоя живот, който ти си спомняш като най-труден. Но това не са отпечатъци от твоите стъпки, а Мои, защото в трудните моменти от твоя живот аз те носих на ръце. Така, че сине Мой – това са отпечатъци от Моите стъпки, а не от твоите.“
източник: http://hram-troicy.priho
