За истинските и лъжовните духовници
Октомври 18, 2014 in Външни
Автор : монах Симеон Атонски
Как да различаваме истинския духовник от самозванеца, поел грижата за човешките души от гордост? Предлагаме ви част от произведението на монах Симеон Атонски „За истинските и лъжовни духовници”.
„Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата…” (2Пет.2:19)
1. Истинският духовник води хората към Христа, лъжовните духовници привързват хората към себе си.
2. Истинският духовник учи хората да живеят с Христа, лъжовните духовници учат хората да отдават живота си на духовници.
3. Истинският духовник е изпълнен с Христа, лъжовните духовници са изпълнени с цитати и високоумство.
4. Истинският духовник открива на хората как да възлюбят Христа с цялото си сърце и с цялата си душа, лъжовните духовници ги учат как да се пригаждат добре към този свят.
5. Истинският духовник живее по Божията воля и всички около него следват примера му, лъжовните духовници предоставят аргументи и убеждават, но никой около тях не се научава да живее в Христа.
6. Истинският духовник е утвърдил изцяло ума си в Христа и всички около него добиват представа как да постигат това, лъжовните духовници наставляват и поучават, но сърцата на ближните им си остават празни.
7. Истинският духовник е тих и скромен, а всички около него са хора кротки и спокойни, лъжовните духовници са самонадеяни и властни, а около тях – смут и обърканост.
8. Истинският духовник учи с примера си своите ближни как да пребивават в благодат, лъжовните духовници ги учат как да постигат преходните цели на този свят и след себе си оставят само тление.
9. Истинският духовник учи на живот в Царството Небесно, лъжовните духовници учат на живот в земното царство.
10. Истинският духовник насочва вниманието си към сърцата на ближните, лъжовните духовници гледат към джобовете им.
11. Както на смирения не му се удава да началства в света, така и тщеславният не е в състояние да бъде духовен старец.
12. Старец, който прогонва нерадивите си послушници, прилича на Мойсей в Египет, а старец, който ги търпи, е като Христос на Кръста.
13. Умението да намериш достоен старец е в способността ти да бъдеш достоен послушник.
14. Духовни престъпления, за които не бива да се мълчи:
- да строиш мраморни палати и да заставяш монаси и монахини да ги обслужват;
- да водиш жени на помощ на монаси, а на помощ на монахини – мъже;
- да използваш монаси и монахини за придобиване на пари и забогатяване.
15. Старецът е помощник не в бракове и разводи, а в постигане на Спасението.
16. Старецът не е политик и любим познайник на князете на този свят, а верен приятел на Царството Небесно.
17. Старецът не е предсказател и гадател, той е човек, който следва волята Божия, умъдрен от Светия Дух.
18. Старец е не този, който става жертва на тлението, а човек на нетлението.
19. Старец е не този, който става жертва на страсти, а победител на всичко страстно.
20. Старец е не този, който живее изцяло на земята, неговото сърце живее в Небесата.
21. Старец е не този, който величае себе си и налага предписания, а е човек простодушен и благ.
22. Трудно е човек в неведение да определи стойността на скъпоценен камък, трудно е в неведение да прецениш и достойнствата на духовник.
23. Не е лесно да намериш в планината рядък минерал, не е лесно сред многобройните духовници да откриеш истински такъв.
24. Колкото и да се стараем сами да открием най-добрия духовник, изборът ще го направят вместо нас нашите наклонности и страсти.
25. Тъй както сродните неща се привличат, така Бог дава на всяка душа да си има свой подходящ духовник.
26. От добро към още по-добро, от лошо към още по-лошо – в духовния свят трудно ще заобиколиш този закон.
27. Сърцата постоянно търсят да възлюбват други сърца – такива са съкровените духовни отношения по пътя на Спасението.
28. Истинският старец е ценен с плодовете на своя труд, истинският послушник – със своето смирение.
29. Истинският старец не се стреми да демонстрира старчество, истинският послушник не своеволничи.
30. Истинският старец не счита себе си светец, защото той е отдал сърцето си на Бога, истинският послушник не счита себе си за човек с тяло и душа, защото ги е отдал на своя старец.
31. Искаш да си намериш истински старец? Смири се, колкото можеш повече…
32. Кой си е намерил истински послушник? Този, който се е отказал от своята воля.
33. Истинският старец – Христос в плът, истинският послушник – Лазар в гроба.
Кого можем да определим като духовен старец?
В хода на усилната си борба с помислите монахът не може да бъде наречен старец, докато пази у себе си привързаност към своите дела, защото това означава, че все още не се е освободил от робството на този свят. Недобре полираният скъпоценен камък привлича прах и лесно се замърсява.
Огледалото показва образа ясно, без изкривявания, и дава точно отражение на онзи, който се оглежда в него. Монашеското сърце наподобява огледало, когато в него няма друго, освен Бога, и когато той винаги пребивава в съвършена чистота, без никакви помисли.
Подобно сърце е изпълнено със силата на Божествената любов и в него живее Христос. Старец можем да наречем този, който върши всичко със сърце, изпълнено със съвършената Любов.
Pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
източник: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=415