Бог те обича повече, отколкото ти обичаш себе си
Април 22, 2013 in Беседи
Автор : Йеромонах Атанасий Симонопетритски
Също така постоянно трябва да да пазим чувствата си. Сещате се какво казва пр. Йезекиил – смъртта влязла през вратите. През малки прозорчета е влязла смъртта. И кои са те? Очите, ушите, обонянието, осезанието, всички наши чувства. Ако не внимаваме в тях, не можем да водим духовен живот. И да не се оправдаваме: „дяволът ни изкушава!”- кой дявол те изкушава, дяволът знае ли те дали съществуваш – ако пускаш телевизора всеки ден и гледаш безсрамни неща, след това дяволът ли те изкушава? Как те изкушава дяволът? Ако не държиш езика си зад зъбите? Дяволът ли те изкушава? Нека не обвиняваме дявола за всичко. Нека внимаваме в това и да бъдем честни пред себе си и пред Бога. Дяволът има хора да вършат неговата работа. Много пъти той дори не знае, че съществуваме. Той отива да воюва с тези, които реално се подвизават и имат любов към Бога. Бог не позволява на дявола да ни изкушава, защото сме духовно немощни. Защото, ако го оставеше свободен, какво би било станало. . .
Покоят по Бога – св. пр. Давид казва: „Застанете и познайте, че Аз съм Бог” (Пс. 45:11), т.е. - оставям всичко, което имам и оставам безгрижен. Обръщам се по гръб и гледам звездите, нищо не ме интересува – това обаче е човешки покой, а покоят по Бога има други черти. Човешкият покой може да ти даде телесно, психологическо отпускане, но духовното отпускане е друго нещо. То е отпускане, което отпуска духа и ни помага да вървим напред. Покоят по Бога до голяма степен е свързано с всичко, което казахме по-рано, но повече с молитвата. Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния- всички знаете молитвата и трябва да работите върху нея – един повече, друг по-малко. Опитайте малко и с Псалтира. Тези от вас, които не са го опитали. Вземете малки псалтири. Днес прочетете първия, утре втория, вдругиден третия псалом – вложете в ума си идеите, които са в Псалтира. Ще ми кажете: „отче, неуки сме, не сме образовани, не знаме старогръцки, не можем да напреднем”. Разбирането на св. Писание не е въпрос на образование: само това ще ви кажа – един път, когато ходих при старец Паисий, срещнах двама човека – тъст и зет. Попитах зетя:
- Откъде сте?
- От Гревена.
- Как се оказва тук?
- Дойдох с моя тъст.
- Живеете в Гревена?
- Не, в Германия.
- Защо дойде тук?
- Майка ми умря, отче, и дойдох.
- Успя ли да дойдеш навреме?
- Не успях. Самолетът закъсня и не успях.
- Тиха смърт ли имаше?
- Отче мой, смъртта, която майка ми имаше, ме накара и аз да я имам!
- Защо?
Тя беше неука. Но имаше голяма любов към Бога. Всеки ден, когато ходехме на пазар, всяка седмица имаше пазар в големите гадове, казваше: „дечицата ми, вземете и на мен едно св. Писание”. Каза ни го един, два, три пъти. Бре, майко – възмутих се един ден – за какво искаш св. Писание, нали си неука? „Тебе какво ти пречи? Вземи ми едно св. Писание”. Е, дадох тогава 50 драхми и й купих едно св. Писание. Веднага щом се върна вкъщи, тя попита:
- Купи ли ми св. Писание?
- Взех ти, майко.
- Донеси го тук.
Тя взе св. Писание, занесе го там, където е иконостасът, направи три поклони, вдигна високо св. Писание и каза: „Христе мой, Ти, Който си на небето, дойде на земята, стана Човек заради нас, изпрати Твоя Пресвети Дух, просветли св. апостоли и те станаха проповедници на Твоята истина по целия свят, дай и на мене един малък лъч да разбирам словата Ти. Само за начетените ли ги имаш?” Тя се прекръстила, направила три поклона и казала: „елате тук!”. Ние сме седем братя и сестри – с внуци и правнуци и т.н. Седнахме там и тя започна – прекръсти се и каза: „Книга Битие: В начало Бог сътвори небето и земята”. Бре, спогледахме се, какво става? След това Второзаконие, книга Иисус Навин и така до Откровението. Четеше ни, отче, и ни обясняваше св. Писание сякаш беше университетски преподавател. Ние онемяхме. За да я изпитам, до мене имах вестник, и й казах:
- Коя е тази буква, майко?
- Хм, знам ли, детето ми!
- Как не знаеш? Коя е тази буква?
- Не зная.
Отворих св. Писание – чети тук- към Галатяни-„ всичко мога чрез Иисус Христос, Който ме укрепва”,- какво означава това? Тя го анализира. Казах си: какво става тук?
- Тоест как става така, че разбираш думите от св. Писание, които са трудни и са на старогръцки, а тези от вестника не?
- Е, детенцето ми, аз помолих за просветление от Светия Дух за Божиите слова, а не за човешките думи. Бог ме просветли не за вестниците, а за св. Писание.
Можете ли да си представите? Старец Паисий дойде и попита:
-За какво говорите?
Казах – геронда, това и това.
- А-а, е, добре. Толкова ли е трудно Христос да даде един лъч на майка ти? Иисус Христос е същият вчера и днес.
Това е нашият проблем и в разбирането на св. Писание, и в целия духовен живот. Не се занимаваме с въпроса на нашето спасение, не молим за просветление от Светия Дух, а разчитаме на нашите сили: аз съм умен, ще чета св. Писание. Мόре, и Айнщайн да си, ако не можеш да разбереш една „к” от св. Писание, ако просветлението на Светия Дух не дойде върху теб – едно е светската мъдрост, а друго – мъдростта по Бога. Едно нещо е просветлението, което дава енциклопедичното образование, друго – просветлението и благодатта, които дава Светият Дух. Както статуята се различава от живия човек, така и светската мъдрост се различава от Божията мъдрост.
Всички трябва да станем избрани. Всички сме призвани да се осветим, всички сме призвани – там, където Бог ни е поставил – да Го срещнем. Нека не онеправдаваме себе си и Църквата и да не посрамваме Христос, Който очаква от нас. Молитвата и духовният живот по Бога ни дават мирен дух. Припомнете си това, което е казал св. Йоан Златоуст, както и св. Серафим Саровски: придобий Божия мир в себе си и хиляди около теб ще се спасят! Страшни думи. Има много духовни хора, които не тръбят и не викат: „духовни сме!”, чието духовно благоухание усещаме ние, другите, които сме студени и вледенени от мраза на греха. Чувстваме, че този човек тук има Светия Дух, не е като мене, а те стопля, приближаваш се до него и чувстваш нещо различно. Той е и като тебе, но просто е отворил прозореца на душата си и Светият Дух е влязъл вътре. Той е придобил мира на Светия Дух в себе си.
Придобиването на Светия Дух ни прави „живо увещание” за другите, както казва св. Григорий Богослов за св. Василий Велики. С други думи, ближният да ни гледа и да се поучава дори само с това, че ни гледа, защото Светият Дух ни просветлява как да се прекръстим, как да се помолим, как да говорим, как да ядем, как да спим, как да се държим с другите, как първо да се държим, когато сме сами. Светият Дух води нашия живот, ставаме духодвижими, защото това е нашата цел. Нека търсим Божието просветление. Всички ние сме помрачени от страстите. Сещате ли се какво казва св. Григорий Палама? – Просветли моя мрак! Просветли моя мрак! Просветли моя мрак! Внезапно св. Йоан Богослов се явил пред него и му казал: „ама, какво викаш Просветли моя мрак!” И св. Григорий му казал: „колко хубаво и трогващо е в житието му – за какво друго да викам, след като съм потопен в тинята на греха!” Тогава Света Богородица се явила, благословила го и сред обилна светлина му дала даровете на Светия Дух. Това потъмняване, т.е. когато чувстваме, че сме тъмни духовно, тогава реално може да ни осветли светлината на благодатта – духовно, но и сетивно много пъти и сами да чувстваме това. Ако винаги сте внимателни и не се влияете, защото понякога има и психологическа светлина – от някакво лъжеусещане, от специфичното излъчване на нашата персоналност. Има и такива светлини – всичко това трябва да го поставяме на преценката на нашия духовник. Трябва да казваме: „научи ме, Господи, да върша Твоята воля! Ние сме криви и опаки. Поучи ме, Господи, отвори ми вратата!”
Ние много пъти викаме към Бога: „направи ми това, направи ми онова!” и Той не го прави. Ние Го натискаме да ни отвори вратата да влезем вътре. Бре, християнино, какво удряш по вратата Бог да ти отвори? Глух ли е? Бог те чува! Идолите на езичниците уши имат и не чуват; нашият Бог е жив Бог, чува, Той е Човек, Човеколюбив, Баща, Който те обича повече, отколкото ти самият обичаш себе си. Не удряй до счупване тази врата, защото ако я счупиш, отдолу има пропаст, ще паднеш и ще се потрошиш. Тази врата не ти е от полза. Не! Аз през тази врата трябва да вляза! Да, ама Бог ти показва друга врата – не искаме да отидем през другата врата, а настояваме тук. Е, от нашето голямо настояване Бог понякога изпълнява нашата воля и си чупим главата. Затова нека не изнудваме Бога, а да Му кажем – Господи, ако е от полза и за мое вечно спасение, ми отвори тази врата! Ако не, затвори и тази и всички врати и ме остави пред Тебе да мога да намеря моето спасение!
превод от гръцки